Славяни от всички страни, усмихнете се!

сеп. 13, 2022 | Истории

Славяни от всички страни, усмихнете се!

13 септември 2022 | Истории

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.

Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.

Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

Е, историята на страницата и отговорите, които получих, определено си струва да се прочетат.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Западните хора / източните хора

 

Балкански синдром

От страницата веднага отговарят на поканата ми за интервю. Скоро се свързвам с отсрещната страна и се оказва, че… става дума за един-единствен младеж, който от 2015-а развива профила и неговите „роднини“. Полага колосален труд да създава и събира мемове, благодарение на който днес усмихва всеки ден милиони източни хора.

Разказва ми кой и откъде е, но моли да запазя информацията за себе си, предпочита да се асоциира с профила, който е създал.

Всъщност, в началото Squatting Slavs in Tracksuits започва като форум за споделяне на мемове. После обаче, по не особено ясни причини, той е затворен от фейсбук, а страницата и останалите профили остават единственото място, където младежът споделя.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Ако „Игра на троновете“ беше в Източна Европа“

 

„Ние, славяните, източните хора, сме свикнали с трудностите“, казва създателят на шеговитите, но и умилителни страници. „Родени сме бедни и всеки ден трябва да се опитваме да правим пари и „голям“ бизнес. Нищо не ни е осигурено и никой не ни помага в никаква посока, въпреки че сме длъжни да си плащаме данъци. Свикнали сме на труден живот“.

Нас, на Изток, могат да ни разсмеят много повече неща, защото имаме по-развито чувство за хумор, казва той. „И дори когато имаме сериозни проблеми, намираме начин да се пошегуваме с тях“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Защо хората си вземат ваканция / Защо славянските хора си вземат ваканция

 

Шия от туршия

Чудите се откъде идва странното название, което на български звучи като „клекнали славяни по анцузи“? Всъщност, обяснението, както и доста от хумора на страницата, идва от доста по-ведрите в някои отношения 90-те години на ХХ век. Тогавашен типичен мем в рускоезичния свят е гопникът. На български нямаме пълен аналог, става дума за хулигани, които идват от крайните квартали и правят „голям бизнес“. Може би своеобразен еквивалент от нашия сленг за борците, преди да еволюират в днешното „мутри“.

Така или иначе, много от разпознавателните знаци, характерни за тях, и у нас са добре познати. Анцуг „Адидас“, маратонки. Но откъде идва това „клекнали“? Типичната снимка на гопника е в тази позиция, при това с пети, здраво опрени в земята. Такъв е дори кадърът, с който това явление е описано в рускоезичната уикипедия.

Петите са много важни, защото ако те видят в позиция, в която не са на земята, шегата гласи, че си американски шпионин. Освен това, всеки уважаващ себе си гопник има както маратонки, така и анцуг „Адидас“ и задържането на петите позволява трите магически ленти да съвпаднат под идеален ъгъл.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Когато затваряш една врата, друга врата се отваря пред теб“

 

Изтокът е тънка работа

„Когато създадох форума, а после и страницата, в интернет нямаше място с подобен тип шеги и това ме накара да започна“, разказва младежът. Признава, че и сам има немалка колекция от анцузи. „Защото по време на комунизма „Адидас“ беше ултра модерна фирма и във всички славянски страни се бяха появили огромен брой ментета, които го имитираха. Всеки истински гопник трябваше да носи такова“.

Още от самото начало той е амбициран да направи най-голямата славянска мрежа в интернет. Разбира се, казва, че „славянското“ в случая е доста условно, защото този тип шеги се оценяват от доста повече народи, които са имали сходна съдба през 80-те и 90-те, а и преди това.

 

Squatting Slavs in tracksuits

 

Днес списъкът със страници, които поддържа, включва още Scenic Depictions of Slavic life, Babushka (с описанието „Тук е, за да вари компот и да се гордее с внуците си“) и Lada Life във фейсбук, @squattingslavs, @scenic_depictions и @babushka_ssit в инстаграм.

След всичко изброено (и малко картинки от примерите, които виждате), на човек му става ясно защо този хумор успява да пробуди носталгията на всички, които помнят 90-те, или поне са слушали за тях. Всеки, който се е учил да кара на „Лада“, или просто му липсва компотът с индрише на баба. Ето защо съвсем не е случайно, че днес това е най-голямата онлайн мрежа с подобен тип съдържание. При това всичките общо над 3 милиона последователи са дошли 100% органично – без никаква форма на реклама.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Не се шегувай с ладата“

 

Сланинка с лучец

Разбира се, мемовете далеч не се изчерпват с носталгията, а и с много други находки, като например двойници на известни личности, снимки на странни архитектурни решения и какво ли още не. Все теми, в които мнозина от нас се разпознават.

Днес младежът изкарва пари от креативните фланелки, които са създадени по някои от най-успешните мемове. Но не това, а постоянният приток на интерес, на забавни коментари и нови снимки го кара да продължава упорито да публикува всеки ден.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Производство 2022: Чупи се след няма 2 години / Хладилник от 1980-а: Ще надживея всичко, което познаваш, дори любовта, аз съм вечен, аз съм самото време…

 

„Идеята ми е да показвам неща, които всеки от нас, в славянските държави, вижда всеки ден. Между нас има доста общи неща, както си личи и от успеха на тези страници“, допълва той.

Според него повечето от мемовете са разбираеми и харесвани и на запад. Всъщност най-много се оказват последователите на страниците от САЩ (разбира се, с уговорката, че немалко от тях са емигранти от Източна Европа).

 

Squatting Slavs in tracksuits

София

 

Славянски гювеч

„Ние, източните хора, виждаме неща, които ежедневно са край нас, представени по забавен начин. Докато за западняците този тип хумор е някакъв тренд, нещо различно от обичайното“.

Много са и българите, около 10% от феновете на страниците. Младежът познава добре нашата страна, идвал е доста пъти. Дори в първите години на форума е организирал две срещи с фенове у нас, които са се получили забавни и емоционални.

В началото той публикува само мемове, които създава сам. После започва да добавя и забавни хрумки от други сайтове, какъвто е и естественият поход на мемовете, които днес са и част от фолклора. Днес по-голяма част от съдържанието му пращат фенове. Нерядко с него се свързва някой, за да му благодари, след като лицето му е станало популярно от споделена снимка.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Отдавна скролваш, нали? Поседни, хапни нещо…

 

При баба и дядо на село

Събеседникът ни казва, че определено най на сърце са му мемовете, свързани с „бабушка“. „За славянина бабата е нещо свято. Тя е място, където винаги ще намерим огромна, безусловна любов и най-добрата храна в целия свят“.

Постоянно му разказват различни забавни истински истории. Една от последните, които са го усмихнали, е за баба от Хърватия, която успяла да пребие въоръжените нападатели в магазина, в който пазарувала. За целта използвала метлата с дълга дръжка, която случайно се озовала до нея.

Защо според него типичният източноевропеец живее с родителите си до 40? „Заради парите. В повечето източни страни или имаш пари, или нямаш, средната класа изобщо не съществува така, както е на Запад“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Дружба / Дружбай

 

Как ли изглежда славянската мечта? „Да имаш покрив над главата си, семейство, което те чака вкъщи, кола в гаража и много алкохол и цигари“.

А неговата лична мечта е да запознае колкото може повече хора със славянската култура. „И дори един ден да има световен ден на клякането“, усмихва се младежът.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“

 

Оптимистична теория

Според него на нивото на отделния човек ние, източните народи, винаги сме били единни и сме намирали общ език. „Добър пример е с бежанците от Украйна. Във всички страни се опитват да им се притекат на помощ. Но политически никога няма да бъдем обединени. Ще се борим да плащаме данъците си, а политиците ще гарантират, че систематично крадат от нас всеки ден“.

Защо тогава през последните десетилетия не сме толкова успешни като западните страни? „Защото ни ръководеха само некадърни хора, чиято единствена цел беше да забогатеят“. Дали това може един ден да се промени?

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“ в България. Разпродажба на стара балканска музика на нови флашки

 

Да, често не си даваме сметка, че много неща, които иронизираме като типично български, най-често негативни черти, всъщност не са само наши, а и на съседните ни народи. Пък и невинаги са толкова лоши, защото са по-истински и естествени за средата ни.

И да, българите, както и останалите близки ни народи, определено имаме чувство за хумор. Остава да благодарим на нашия събеседник, че го изкарва на преден план в най-свежата му и приятелска форма.

Славяни от всички страни, усмихнете се! Защото само така животът става за живеене…

Squatting Slavs in tracksuits

Китайските хакери: Ще хакнем всички бази данни в Румъния. Румънските бази данни:

 

Squatting Slavs in tracksuits

Неславяни, които се опитват да разберат славянски мемове.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Лято в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Вин Дизел след месец в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Загреб, Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянска наука

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски минимализъм

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски плейстейшън

 

Squatting Slavs in tracksuits

Чех в Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Българската космическа агенция, София

 

Squatting Slavs in tracksuits

Хлапета гледат мача между Босна и Херцеговина и Финландия в Зеница.

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This