Славяни от всички страни, усмихнете се!

сеп. 13, 2022 | Истории

Славяни от всички страни, усмихнете се!

13 септември 2022 | Истории

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.

Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.

Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

Е, историята на страницата и отговорите, които получих, определено си струва да се прочетат.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Западните хора / източните хора

 

Балкански синдром

От страницата веднага отговарят на поканата ми за интервю. Скоро се свързвам с отсрещната страна и се оказва, че… става дума за един-единствен младеж, който от 2015-а развива профила и неговите „роднини“. Полага колосален труд да създава и събира мемове, благодарение на който днес усмихва всеки ден милиони източни хора.

Разказва ми кой и откъде е, но моли да запазя информацията за себе си, предпочита да се асоциира с профила, който е създал.

Всъщност, в началото Squatting Slavs in Tracksuits започва като форум за споделяне на мемове. После обаче, по не особено ясни причини, той е затворен от фейсбук, а страницата и останалите профили остават единственото място, където младежът споделя.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Ако „Игра на троновете“ беше в Източна Европа“

 

„Ние, славяните, източните хора, сме свикнали с трудностите“, казва създателят на шеговитите, но и умилителни страници. „Родени сме бедни и всеки ден трябва да се опитваме да правим пари и „голям“ бизнес. Нищо не ни е осигурено и никой не ни помага в никаква посока, въпреки че сме длъжни да си плащаме данъци. Свикнали сме на труден живот“.

Нас, на Изток, могат да ни разсмеят много повече неща, защото имаме по-развито чувство за хумор, казва той. „И дори когато имаме сериозни проблеми, намираме начин да се пошегуваме с тях“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Защо хората си вземат ваканция / Защо славянските хора си вземат ваканция

 

Шия от туршия

Чудите се откъде идва странното название, което на български звучи като „клекнали славяни по анцузи“? Всъщност, обяснението, както и доста от хумора на страницата, идва от доста по-ведрите в някои отношения 90-те години на ХХ век. Тогавашен типичен мем в рускоезичния свят е гопникът. На български нямаме пълен аналог, става дума за хулигани, които идват от крайните квартали и правят „голям бизнес“. Може би своеобразен еквивалент от нашия сленг за борците, преди да еволюират в днешното „мутри“.

Така или иначе, много от разпознавателните знаци, характерни за тях, и у нас са добре познати. Анцуг „Адидас“, маратонки. Но откъде идва това „клекнали“? Типичната снимка на гопника е в тази позиция, при това с пети, здраво опрени в земята. Такъв е дори кадърът, с който това явление е описано в рускоезичната уикипедия.

Петите са много важни, защото ако те видят в позиция, в която не са на земята, шегата гласи, че си американски шпионин. Освен това, всеки уважаващ себе си гопник има както маратонки, така и анцуг „Адидас“ и задържането на петите позволява трите магически ленти да съвпаднат под идеален ъгъл.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Когато затваряш една врата, друга врата се отваря пред теб“

 

Изтокът е тънка работа

„Когато създадох форума, а после и страницата, в интернет нямаше място с подобен тип шеги и това ме накара да започна“, разказва младежът. Признава, че и сам има немалка колекция от анцузи. „Защото по време на комунизма „Адидас“ беше ултра модерна фирма и във всички славянски страни се бяха появили огромен брой ментета, които го имитираха. Всеки истински гопник трябваше да носи такова“.

Още от самото начало той е амбициран да направи най-голямата славянска мрежа в интернет. Разбира се, казва, че „славянското“ в случая е доста условно, защото този тип шеги се оценяват от доста повече народи, които са имали сходна съдба през 80-те и 90-те, а и преди това.

 

Squatting Slavs in tracksuits

 

Днес списъкът със страници, които поддържа, включва още Scenic Depictions of Slavic life, Babushka (с описанието „Тук е, за да вари компот и да се гордее с внуците си“) и Lada Life във фейсбук, @squattingslavs, @scenic_depictions и @babushka_ssit в инстаграм.

След всичко изброено (и малко картинки от примерите, които виждате), на човек му става ясно защо този хумор успява да пробуди носталгията на всички, които помнят 90-те, или поне са слушали за тях. Всеки, който се е учил да кара на „Лада“, или просто му липсва компотът с индрише на баба. Ето защо съвсем не е случайно, че днес това е най-голямата онлайн мрежа с подобен тип съдържание. При това всичките общо над 3 милиона последователи са дошли 100% органично – без никаква форма на реклама.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Не се шегувай с ладата“

 

Сланинка с лучец

Разбира се, мемовете далеч не се изчерпват с носталгията, а и с много други находки, като например двойници на известни личности, снимки на странни архитектурни решения и какво ли още не. Все теми, в които мнозина от нас се разпознават.

Днес младежът изкарва пари от креативните фланелки, които са създадени по някои от най-успешните мемове. Но не това, а постоянният приток на интерес, на забавни коментари и нови снимки го кара да продължава упорито да публикува всеки ден.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Производство 2022: Чупи се след няма 2 години / Хладилник от 1980-а: Ще надживея всичко, което познаваш, дори любовта, аз съм вечен, аз съм самото време…

 

„Идеята ми е да показвам неща, които всеки от нас, в славянските държави, вижда всеки ден. Между нас има доста общи неща, както си личи и от успеха на тези страници“, допълва той.

Според него повечето от мемовете са разбираеми и харесвани и на запад. Всъщност най-много се оказват последователите на страниците от САЩ (разбира се, с уговорката, че немалко от тях са емигранти от Източна Европа).

 

Squatting Slavs in tracksuits

София

 

Славянски гювеч

„Ние, източните хора, виждаме неща, които ежедневно са край нас, представени по забавен начин. Докато за западняците този тип хумор е някакъв тренд, нещо различно от обичайното“.

Много са и българите, около 10% от феновете на страниците. Младежът познава добре нашата страна, идвал е доста пъти. Дори в първите години на форума е организирал две срещи с фенове у нас, които са се получили забавни и емоционални.

В началото той публикува само мемове, които създава сам. После започва да добавя и забавни хрумки от други сайтове, какъвто е и естественият поход на мемовете, които днес са и част от фолклора. Днес по-голяма част от съдържанието му пращат фенове. Нерядко с него се свързва някой, за да му благодари, след като лицето му е станало популярно от споделена снимка.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Отдавна скролваш, нали? Поседни, хапни нещо…

 

При баба и дядо на село

Събеседникът ни казва, че определено най на сърце са му мемовете, свързани с „бабушка“. „За славянина бабата е нещо свято. Тя е място, където винаги ще намерим огромна, безусловна любов и най-добрата храна в целия свят“.

Постоянно му разказват различни забавни истински истории. Една от последните, които са го усмихнали, е за баба от Хърватия, която успяла да пребие въоръжените нападатели в магазина, в който пазарувала. За целта използвала метлата с дълга дръжка, която случайно се озовала до нея.

Защо според него типичният източноевропеец живее с родителите си до 40? „Заради парите. В повечето източни страни или имаш пари, или нямаш, средната класа изобщо не съществува така, както е на Запад“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Дружба / Дружбай

 

Как ли изглежда славянската мечта? „Да имаш покрив над главата си, семейство, което те чака вкъщи, кола в гаража и много алкохол и цигари“.

А неговата лична мечта е да запознае колкото може повече хора със славянската култура. „И дори един ден да има световен ден на клякането“, усмихва се младежът.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“

 

Оптимистична теория

Според него на нивото на отделния човек ние, източните народи, винаги сме били единни и сме намирали общ език. „Добър пример е с бежанците от Украйна. Във всички страни се опитват да им се притекат на помощ. Но политически никога няма да бъдем обединени. Ще се борим да плащаме данъците си, а политиците ще гарантират, че систематично крадат от нас всеки ден“.

Защо тогава през последните десетилетия не сме толкова успешни като западните страни? „Защото ни ръководеха само некадърни хора, чиято единствена цел беше да забогатеят“. Дали това може един ден да се промени?

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“ в България. Разпродажба на стара балканска музика на нови флашки

 

Да, често не си даваме сметка, че много неща, които иронизираме като типично български, най-често негативни черти, всъщност не са само наши, а и на съседните ни народи. Пък и невинаги са толкова лоши, защото са по-истински и естествени за средата ни.

И да, българите, както и останалите близки ни народи, определено имаме чувство за хумор. Остава да благодарим на нашия събеседник, че го изкарва на преден план в най-свежата му и приятелска форма.

Славяни от всички страни, усмихнете се! Защото само така животът става за живеене…

Squatting Slavs in tracksuits

Китайските хакери: Ще хакнем всички бази данни в Румъния. Румънските бази данни:

 

Squatting Slavs in tracksuits

Неславяни, които се опитват да разберат славянски мемове.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Лято в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Вин Дизел след месец в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Загреб, Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянска наука

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски минимализъм

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски плейстейшън

 

Squatting Slavs in tracksuits

Чех в Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Българската космическа агенция, София

 

Squatting Slavs in tracksuits

Хлапета гледат мача между Босна и Херцеговина и Финландия в Зеница.

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация
От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

Ти си това, което четеш – вярвам аз. Също така вярвам, че празници като Деня на будителите са повод да се замислим. И за себе си, и за книгите, и за пробуждането, от което се нуждаем във връзката си...

повече информация
Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се...

повече информация
„Не, сега не е за поезия“!

„Не, сега не е за поезия“!

„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

Изпратих на 30 забележителни за мен ИТ личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Гответе се за взривяване на стереотипи!
Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в списъка си в Goodreads. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Не, сега не е за поезия“!

„Не, сега не е за поезия“!

„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо следващо, нещо различно? Така, както е било винаги до момента…
Вярвам, че си струва тeзи въпроси да си задават колкото може повече хора. И да потърсят своите отговори. Защото по-добрата версия на бъдещето минава само и единствено през този разговор.
Apollo ex Machina се казва конкурсът за поезия, генерирана с помощта на ИИ, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens. Можете да се включите в него тук до 1 декември, правилата са максимално опростени.
Може ли така да се родят нови, различни, неочаквани, красиви стихове? От човека ли зависи, или от алгоритъма?

повече информация

Най-новите:

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

Изпратих на 30 забележителни за мен ИТ личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Гответе се за взривяване на стереотипи!
Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в списъка си в Goodreads. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
„Не, сега не е за поезия“!

„Не, сега не е за поезия“!

„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо следващо, нещо различно? Така, както е било винаги до момента…
Вярвам, че си струва тeзи въпроси да си задават колкото може повече хора. И да потърсят своите отговори. Защото по-добрата версия на бъдещето минава само и единствено през този разговор.
Apollo ex Machina се казва конкурсът за поезия, генерирана с помощта на ИИ, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens. Можете да се включите в него тук до 1 декември, правилата са максимално опростени.
Може ли така да се родят нови, различни, неочаквани, красиви стихове? От човека ли зависи, или от алгоритъма?

повече информация
Share This