Славяни от всички страни, усмихнете се!

сеп. 13, 2022 | Истории

Славяни от всички страни, усмихнете се!

13 септември 2022 | Истории

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.

Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.

Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

Е, историята на страницата и отговорите, които получих, определено си струва да се прочетат.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Западните хора / източните хора

 

Балкански синдром

От страницата веднага отговарят на поканата ми за интервю. Скоро се свързвам с отсрещната страна и се оказва, че… става дума за един-единствен младеж, който от 2015-а развива профила и неговите „роднини“. Полага колосален труд да създава и събира мемове, благодарение на който днес усмихва всеки ден милиони източни хора.

Разказва ми кой и откъде е, но моли да запазя информацията за себе си, предпочита да се асоциира с профила, който е създал.

Всъщност, в началото Squatting Slavs in Tracksuits започва като форум за споделяне на мемове. После обаче, по не особено ясни причини, той е затворен от фейсбук, а страницата и останалите профили остават единственото място, където младежът споделя.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Ако „Игра на троновете“ беше в Източна Европа“

 

„Ние, славяните, източните хора, сме свикнали с трудностите“, казва създателят на шеговитите, но и умилителни страници. „Родени сме бедни и всеки ден трябва да се опитваме да правим пари и „голям“ бизнес. Нищо не ни е осигурено и никой не ни помага в никаква посока, въпреки че сме длъжни да си плащаме данъци. Свикнали сме на труден живот“.

Нас, на Изток, могат да ни разсмеят много повече неща, защото имаме по-развито чувство за хумор, казва той. „И дори когато имаме сериозни проблеми, намираме начин да се пошегуваме с тях“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Защо хората си вземат ваканция / Защо славянските хора си вземат ваканция

 

Шия от туршия

Чудите се откъде идва странното название, което на български звучи като „клекнали славяни по анцузи“? Всъщност, обяснението, както и доста от хумора на страницата, идва от доста по-ведрите в някои отношения 90-те години на ХХ век. Тогавашен типичен мем в рускоезичния свят е гопникът. На български нямаме пълен аналог, става дума за хулигани, които идват от крайните квартали и правят „голям бизнес“. Може би своеобразен еквивалент от нашия сленг за борците, преди да еволюират в днешното „мутри“.

Така или иначе, много от разпознавателните знаци, характерни за тях, и у нас са добре познати. Анцуг „Адидас“, маратонки. Но откъде идва това „клекнали“? Типичната снимка на гопника е в тази позиция, при това с пети, здраво опрени в земята. Такъв е дори кадърът, с който това явление е описано в рускоезичната уикипедия.

Петите са много важни, защото ако те видят в позиция, в която не са на земята, шегата гласи, че си американски шпионин. Освен това, всеки уважаващ себе си гопник има както маратонки, така и анцуг „Адидас“ и задържането на петите позволява трите магически ленти да съвпаднат под идеален ъгъл.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Когато затваряш една врата, друга врата се отваря пред теб“

 

Изтокът е тънка работа

„Когато създадох форума, а после и страницата, в интернет нямаше място с подобен тип шеги и това ме накара да започна“, разказва младежът. Признава, че и сам има немалка колекция от анцузи. „Защото по време на комунизма „Адидас“ беше ултра модерна фирма и във всички славянски страни се бяха появили огромен брой ментета, които го имитираха. Всеки истински гопник трябваше да носи такова“.

Още от самото начало той е амбициран да направи най-голямата славянска мрежа в интернет. Разбира се, казва, че „славянското“ в случая е доста условно, защото този тип шеги се оценяват от доста повече народи, които са имали сходна съдба през 80-те и 90-те, а и преди това.

 

Squatting Slavs in tracksuits

 

Днес списъкът със страници, които поддържа, включва още Scenic Depictions of Slavic life, Babushka (с описанието „Тук е, за да вари компот и да се гордее с внуците си“) и Lada Life във фейсбук, @squattingslavs, @scenic_depictions и @babushka_ssit в инстаграм.

След всичко изброено (и малко картинки от примерите, които виждате), на човек му става ясно защо този хумор успява да пробуди носталгията на всички, които помнят 90-те, или поне са слушали за тях. Всеки, който се е учил да кара на „Лада“, или просто му липсва компотът с индрише на баба. Ето защо съвсем не е случайно, че днес това е най-голямата онлайн мрежа с подобен тип съдържание. При това всичките общо над 3 милиона последователи са дошли 100% органично – без никаква форма на реклама.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Не се шегувай с ладата“

 

Сланинка с лучец

Разбира се, мемовете далеч не се изчерпват с носталгията, а и с много други находки, като например двойници на известни личности, снимки на странни архитектурни решения и какво ли още не. Все теми, в които мнозина от нас се разпознават.

Днес младежът изкарва пари от креативните фланелки, които са създадени по някои от най-успешните мемове. Но не това, а постоянният приток на интерес, на забавни коментари и нови снимки го кара да продължава упорито да публикува всеки ден.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Производство 2022: Чупи се след няма 2 години / Хладилник от 1980-а: Ще надживея всичко, което познаваш, дори любовта, аз съм вечен, аз съм самото време…

 

„Идеята ми е да показвам неща, които всеки от нас, в славянските държави, вижда всеки ден. Между нас има доста общи неща, както си личи и от успеха на тези страници“, допълва той.

Според него повечето от мемовете са разбираеми и харесвани и на запад. Всъщност най-много се оказват последователите на страниците от САЩ (разбира се, с уговорката, че немалко от тях са емигранти от Източна Европа).

 

Squatting Slavs in tracksuits

София

 

Славянски гювеч

„Ние, източните хора, виждаме неща, които ежедневно са край нас, представени по забавен начин. Докато за западняците този тип хумор е някакъв тренд, нещо различно от обичайното“.

Много са и българите, около 10% от феновете на страниците. Младежът познава добре нашата страна, идвал е доста пъти. Дори в първите години на форума е организирал две срещи с фенове у нас, които са се получили забавни и емоционални.

В началото той публикува само мемове, които създава сам. После започва да добавя и забавни хрумки от други сайтове, какъвто е и естественият поход на мемовете, които днес са и част от фолклора. Днес по-голяма част от съдържанието му пращат фенове. Нерядко с него се свързва някой, за да му благодари, след като лицето му е станало популярно от споделена снимка.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Отдавна скролваш, нали? Поседни, хапни нещо…

 

При баба и дядо на село

Събеседникът ни казва, че определено най на сърце са му мемовете, свързани с „бабушка“. „За славянина бабата е нещо свято. Тя е място, където винаги ще намерим огромна, безусловна любов и най-добрата храна в целия свят“.

Постоянно му разказват различни забавни истински истории. Една от последните, които са го усмихнали, е за баба от Хърватия, която успяла да пребие въоръжените нападатели в магазина, в който пазарувала. За целта използвала метлата с дълга дръжка, която случайно се озовала до нея.

Защо според него типичният източноевропеец живее с родителите си до 40? „Заради парите. В повечето източни страни или имаш пари, или нямаш, средната класа изобщо не съществува така, както е на Запад“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Дружба / Дружбай

 

Как ли изглежда славянската мечта? „Да имаш покрив над главата си, семейство, което те чака вкъщи, кола в гаража и много алкохол и цигари“.

А неговата лична мечта е да запознае колкото може повече хора със славянската култура. „И дори един ден да има световен ден на клякането“, усмихва се младежът.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“

 

Оптимистична теория

Според него на нивото на отделния човек ние, източните народи, винаги сме били единни и сме намирали общ език. „Добър пример е с бежанците от Украйна. Във всички страни се опитват да им се притекат на помощ. Но политически никога няма да бъдем обединени. Ще се борим да плащаме данъците си, а политиците ще гарантират, че систематично крадат от нас всеки ден“.

Защо тогава през последните десетилетия не сме толкова успешни като западните страни? „Защото ни ръководеха само некадърни хора, чиято единствена цел беше да забогатеят“. Дали това може един ден да се промени?

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“ в България. Разпродажба на стара балканска музика на нови флашки

 

Да, често не си даваме сметка, че много неща, които иронизираме като типично български, най-често негативни черти, всъщност не са само наши, а и на съседните ни народи. Пък и невинаги са толкова лоши, защото са по-истински и естествени за средата ни.

И да, българите, както и останалите близки ни народи, определено имаме чувство за хумор. Остава да благодарим на нашия събеседник, че го изкарва на преден план в най-свежата му и приятелска форма.

Славяни от всички страни, усмихнете се! Защото само така животът става за живеене…

Squatting Slavs in tracksuits

Китайските хакери: Ще хакнем всички бази данни в Румъния. Румънските бази данни:

 

Squatting Slavs in tracksuits

Неславяни, които се опитват да разберат славянски мемове.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Лято в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Вин Дизел след месец в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Загреб, Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянска наука

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски минимализъм

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски плейстейшън

 

Squatting Slavs in tracksuits

Чех в Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Българската космическа агенция, София

 

Squatting Slavs in tracksuits

Хлапета гледат мача между Босна и Херцеговина и Финландия в Зеница.

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук. .
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация

Най-новите:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
Share This