„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи изложбата си „Стаята в теб“, която буквално отваря вратата между поколенията.
18-годишната София влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже как изглежда най-личното място за тях – собствената им стая. Повечето за нея са непознати, единственото условие е тяхното кътче да не е специално подредено за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?
Самата София и нейната стая също са част от изложбата.
Стаени мисли
Както казва психоложката Ани Владимирова, един от най-големите ни проблеми като общество е пропастта между различните групи, която най-ясно се олицетворява от тази между поколенията.
Тази година София беше абитуриент. Идеята за начинанието ѝ идва в края на двете години почти непрестанно учене онлайн, което се оказа сериозно предизвикателство и за учениците, и за учителите. „Всички прекарвахме толкова много време в стаите си, правейки всичко, което преди това правехме навън“. По това време ѝ попада проектът на американската фотографка Ейдриън Селинджър, която през 90-те влиза в домовете на младите хора, за да покаже истинската им, пъстра същност, различна от общоприетите сухи, идеалистични портрети.
Момичето решава да покаже същия образ, само че за своите връстници от новото хилядолетие. На поканата ѝ бързо се отзовават доста хора, тя гостува и снима 16 стаи, от тях избира 32 кадъра, които да покаже в изложбата.
„Беше много интересно да навлезеш в личното пространство на някого, когото не познаваш, това да е първата ти среща с него“, разказва София. С всяка следваща среща тя се убеждава, че стаята наистина изразява характера на своя обитател.
Стаята позната
„Това как тяхната история се отразява на околната среда, в която прекарват толкова много време, отново ме накара да осъзная колко много неща си поставяме като бариери и маски, които да ни предпазват от останалите. Колко рядко успяваме да навлезем до тази дълбока точка, в която човек е чист и истински“.
Обратно на очакваното, стаите не са чак толкова пълни с електронни устройства. Има лаптопи, телефони, но и… учудващо много книги. Разбира се, видно е, че София е попаднала на непредставителна извадка в този смисъл, но амбицията ѝ е да продължи с много по-широк кръг млади хора.
„Момичетата са по-подредени, а момчетата са в двете крайности – или е пълен хаос, или е изключително чисто, без никакви ненужни неща“, разказва фотографката. Докато едно време беше модерно да се лепят по стените постери на певци и артисти, днес това по-скоро е винтидж. Модерно е обаче да се слагат плочи, също интересен мост между поколенията.
„Предметите в стаите са тясно свързани с интересите на хората, няма нищо случайно. Книги, ароматни пръчки, цветя. Едно момиче, което свири в група, имаше три китари, всяка от тях си имаше име“, разказва София.
Стой си в стаята
След месец тя заминава да следва във Франция, като първата година ще учи езика, а втората смята да специализира психология. За нея снимките не са самоцел, а опит да опознава по-добре хората и себе си.
И да търси вратата между поколенията. Която често се оказва именно вратата, зад която родителите не биват допуснати. На много от вратите стоят табелки като „Изход за родители“ и може би нейните снимки са шанс бащите и майките да надникнат вътре.
За София това е нормално, защото младите хора имат нужда от свобода. Тя е благодарна на своите родители, „защото ми предоставиха стая, в която не ми казваха: „Недей да пишеш на стената, недей да зелепваш това“. Имах пълната свобода да правя каквото си искам и това много ми помогна да си изградя лично пространство, което да ми напомня коя съм и да ми помага да се изграждам като личност“.
Дали според нея днешното нейното поколение умее да си говори с предишните?
„Мисля, че не и това е голям проблем за обществото. Комуникацията не се осъществява и проблемът според мен идва от семейството. Миналото лято работих на един детска лагер и видях колко често децата не се чувстват спокойни да споделят своите проблеми и тревоги с родителите си, тъй като те по някакъв начин ги потискат. Не че не са добри родители, или че се държат лошо с тях, но някак си омаловажават техните проблеми, защото са деца. Именно това често слага граници за хората да споделят. Комуникацията според мен е нещо изключително важно за връзката между дете и родител, което помага и за много други неща в бъдещия живот, за социализацията с хора, с приятели“.
Стаята в теб
В обектива си София улавя много млади хора, които още тази есен ще напуснат стаята си, за да отлетят по широкия свят и да продължават с образованието си. „Много от тях ще се разделят със семейството си и с дома, за тях тази стая вече няма да е същата, каквато е била досега. И се радвам, че успях да направя това за тях – да могат след време да видят себе си в такава гледна точка“.
„Прекарваме време в стаите ни и те се превръщат в отражение на естествената ни същност. Съдържайки нашите спомени, индивидуалност и желания, те ни помагат да открием кои сме всъщност“, казва София.
Да, всички бързаме. Всички все по-бързо, но винаги се променяме, цял живот растем. И все пак, някои неща си остават същите. Например детската ни стая, дори да се върнем след десетилетие. Или тихият ромон на живота, който запраща в полет следващите млади. После ни остава само да се надяваме, да вярваме в тях, да гледаме полета им… И да се опитваме да си говорим.
Изложбата продължава до 30 август 2022 г. Можете да я разгледате в галерия „Уникредит Студио“ (София, пл. „Св. Неделя“ 7).
