София отвори вратата между поколенията

авг. 16, 2022 | Истории

София отвори вратата между поколенията

16 август 2022 | Истории

„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи изложбата си „Стаята в теб“, която буквално отваря вратата между поколенията.

18-годишната София влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже как изглежда най-личното място за тях – собствената им стая. Повечето за нея са непознати, единственото условие е тяхното кътче да не е специално подредено за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.

Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

 

Самата София и нейната стая също са част от изложбата.

 

Стаени мисли

Както казва психоложката Ани Владимирова, един от най-големите ни проблеми като общество е пропастта между различните групи, която най-ясно се олицетворява от тази между поколенията.

Тази година София беше абитуриент. Идеята за начинанието ѝ идва в края на двете години почти непрестанно учене онлайн, което се оказа сериозно предизвикателство и за учениците, и за учителите. „Всички прекарвахме толкова много време в стаите си, правейки всичко, което преди това правехме навън“. По това време ѝ попада проектът на американската фотографка Ейдриън Селинджър, която през 90-те влиза в домовете на младите хора, за да покаже истинската им, пъстра същност, различна от общоприетите сухи, идеалистични портрети.

Момичето решава да покаже същия образ, само че за своите връстници от новото хилядолетие. На поканата ѝ бързо се отзовават доста хора, тя гостува и снима 16 стаи, от тях избира 32 кадъра, които да покаже в изложбата.

„Беше много интересно да навлезеш в личното пространство на някого, когото не познаваш, това да е първата ти среща с него“, разказва София. С всяка следваща среща тя се убеждава, че стаята наистина изразява характера на своя обитател.

 

 

Стаята позната

„Това как тяхната история се отразява на околната среда, в която прекарват толкова много време, отново ме накара да осъзная колко много неща си поставяме като бариери и маски, които да ни предпазват от останалите. Колко рядко успяваме да навлезем до тази дълбока точка, в която човек е чист и истински“.

Обратно на очакваното, стаите не са чак толкова пълни с електронни устройства. Има лаптопи, телефони, но и… учудващо много книги. Разбира се, видно е, че София е попаднала на непредставителна извадка в този смисъл, но амбицията ѝ е да продължи с много по-широк кръг млади хора.

„Момичетата са по-подредени, а момчетата са в двете крайности – или е пълен хаос, или е изключително чисто, без никакви ненужни неща“, разказва фотографката. Докато едно време беше модерно да се лепят по стените постери на певци и артисти, днес това по-скоро е винтидж. Модерно е обаче да се слагат плочи, също интересен мост между поколенията.

„Предметите в стаите са тясно свързани с интересите на хората, няма нищо случайно. Книги, ароматни пръчки, цветя. Едно момиче, което свири в група, имаше три китари, всяка от тях си имаше име“, разказва София.

 

 

Стой си в стаята

След месец тя заминава да следва във Франция, като първата година ще учи езика, а втората смята да специализира психология. За нея снимките не са самоцел, а опит да опознава по-добре хората и себе си.

И да търси вратата между поколенията. Която често се оказва именно вратата, зад която родителите не биват допуснати. На много от вратите стоят табелки като „Изход за родители“ и може би нейните снимки са шанс бащите и майките да надникнат вътре.

За София това е нормално, защото младите хора имат нужда от свобода. Тя е благодарна на своите родители, „защото ми предоставиха стая, в която не ми казваха: „Недей да пишеш на стената, недей да зелепваш това“. Имах пълната свобода да правя каквото си искам и това много ми помогна да си изградя лично пространство, което да ми напомня коя съм и да ми помага да се изграждам като личност“.

 

 

Дали според нея днешното нейното поколение умее да си говори с предишните?

„Мисля, че не и това е голям проблем за обществото. Комуникацията не се осъществява и проблемът според мен идва от семейството. Миналото лято работих на един детска лагер и видях колко често децата не се чувстват спокойни да споделят своите проблеми и тревоги с родителите си, тъй като те по някакъв начин ги потискат. Не че не са добри родители, или че се държат лошо с тях, но някак си омаловажават техните проблеми, защото са деца. Именно това често слага граници за хората да споделят. Комуникацията според мен е нещо изключително важно за връзката между дете и родител, което помага и за много други неща в бъдещия живот, за социализацията с хора, с приятели“.

 

 

Стаята в теб

В обектива си София улавя много млади хора, които още тази есен ще напуснат стаята си, за да отлетят по широкия свят и да продължават с образованието си. „Много от тях ще се разделят със семейството си и с дома, за тях тази стая вече няма да е същата, каквато е била досега. И се радвам, че успях да направя това за тях – да могат след време да видят себе си в такава гледна точка“.

„Прекарваме време в стаите ни и те се превръщат в отражение на естествената ни същност. Съдържайки нашите спомени, индивидуалност и желания, те ни помагат да открием кои сме всъщност“, казва София.

Да, всички бързаме. Всички все по-бързо, но винаги се променяме, цял живот растем. И все пак, някои неща си остават същите. Например детската ни стая, дори да се върнем след десетилетие. Или тихият ромон на живота, който запраща в полет следващите млади. После ни остава само да се надяваме, да вярваме в тях, да гледаме полета им… И да се опитваме да си говорим.


Изложбата продължава до 30 август 2022 г. Можете да я разгледате в галерия „Уникредит Студио“ (София, пл. „Св. Неделя“ 7).

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This