Терористът гений и „злината на технологиите“

юни 16, 2023 | Истории

Терористът гений и „злината на технологиите“

16 юни 2023 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Миналата неделя в болницата на щатски затвор, изживявайки първата от 8-те си доживотни присъди, си отиде един човек, започнал живота си като изключително обещаващ учен. Тед Качински, известен като Юнабомбър.

Вундеркинд, само на 25 г. става най-младият преподавател в историята на Бъркли, вещаят му бляскава кариера. Докато внезапно решава да се оттегли в аскетична барака насред гората. Цели 17 години организира терористични актове срещу учени и хора, свързани с компютърния свят. Превръща се в най-скъпата мишена на ФБР. Педантичен, неуловим! Разпознава и го предава собственият му брат, по думи от неговия манифест, за който тепърва ще се говори много.

„Тъй като обществото и неговите проблеми стават все по-сложни, а машините стават все по-интелигентни, хората ще оставят машините да вземат все повече решения вместо тях самите, просто защото машинно взетите решения ще носят по-добри резултати от тези, взети от хора.“*

* Цитатите са от манифеста на Юнабомбър в този му превод.

 

„Той май не грешеше“, написа Илон Мъск, споделяйки новината, че Качински е починал.

Юнабомбър е терорист, отнел живота на невинни хора. И в същото време учен, предсказвал опасностите, идващи с технологиите. Обсебен от рисковете, които те носят, но невероятно проницателен в погледа си към тях.

 

 

Уна бомба гранде

Трябва ли да слушаме какво казват злодеите? Лошите герои, бруталните убийци? Има ли защо да помним историите им, или е по-добре да се правим, че те изобщо не са се появявали на този свят?

 

„Евентуално ще се стигне до положение, при което решенията, необходими за поддържането на системата в ред, ще бъдат толкова комплексни, че хората няма да бъдат в състояние да ги вземат. На това ниво машините вече фактически ще притежават контрола. Хората няма да са в състояние просто да изключат машините, защото ще са толкова зависими от тях, че изключването им би било равносилно на самоубийство.“

 

Да, трябва да ги слушаме дори и в днешните времена, защото думите и идеите са по-големи от хората. Защото идеалите са карали дори най-големи личности, останали в историята като светини, да нараняват, да убиват, да вършат дела, които не са съвместими с ежедневния човешки морал.

Отново Мъск казваше, че едно от големите му притеснения в живота е, че на многото му деца ще им е прекалено лесно и това няма да ги направи достатъчно силни. Историята на Тед Качински има много какво да добави и по тази тема.

 

Тед Качински – Юнабомбър

 

Когато гръм удари

Родителите му са наследници на полски емигранти, баща му, също Теодор, се грижи за семейния бизнес – месарницата „Наденичките на Качински“. Роден през 1942 г., от малък учителите забелязват, че Тед е изключително будно хлапе. След като минава тест за интелигентност с невероятния резултат от 167 единици, родителите му решават, че няма защо да си губи времето. Взема няколко години за една, само на 15 вече е завършил гимназия и е приет да учи в Харвард!

Години по-късно той ще обвинява родителите си за прекалената им амбиция. За това, че се е заобиколил с по-големи съученици, с които така и не е успял да намери общ език.

Така или иначе, на 25 той вече е най-младият професор в историята на Калифорнийския университет в Бъркли. Колегите му вещаят забележително бъдеще, публикува впечатляващи изследвания в различни области на математиката. Не се възхищават само студентите му, с които Тед така и не успява да намери общ език.

След само 2 години преподаване, той напуска. Известно време живее с родителите си, преди през 1969 г. да се премести в дома, където ще живее душата му за оставащите 7 смъртни присъди (явно съдебните заседатели са се бояли, че е дори по-безсмъртен от котките).

 

Тед и Дейвид като хлапета

 

Дивият северозапад

Своеобразен предтеча на Грета Тунберг (с различни средства), или пък… наследник на исихастите, той решава да се оттегли от света във възможно най-далечното място.

Избира планините на Монтана, но не тези в колоритния ни Северозапад, а в също дивия и също северозападен, само че американски щат. Не е случайно, че и двете имена идват от „планина“. Насред гората, ненавършил 30, бившият бъдещ голям учен купува аскетичната вила, без електричество и течаща вода и се откъсва от света.

В първите години единственият му близък е по-малкият му брат Дейвид. Младежът също е буден и интелигентен, но никой не му приписва гениалност. Изживява бурна любов, но остава разочарован, защото избраницата му Линда се жени за друг. Братята разделят разходите по хижата, Дейвид също се оттегля в отшелническо гнездо. Докато, няколко години по-късно същата Линда не решава, че той е нейната голяма любов, развежда се и връща младежа от планината.

Това разделя двамата братя. В последния им разговор Тед казва, че ще отвори писмо от Дейвид само ако е толкова важно, че е сложил черта под пощенската марка. Получава такова едва когато баща им е на смъртно легло. Отваря го и даже праща отговор, който гласи само, че брат му се е справил добре, защото това е нещо, което наистина си струва да бъде съобщено.

 

Миришеш на младост

Тед живее щастлив в планината, далеч от света, от амбициите, от математиката. Радва се на природата, на естествения си живот, не търси нищо повече. Учи се да оцелява с възможно най-малко, опознава природните закони, които са в сърцето му. Докато един ден не вижда любимия си пейзаж – плато, завършващо с водопад, скрито от асфалтов път, прокаран през сърцето му. Това го кара да се замисли за начина, по който човекът и технологиите все повече унищожават природата.

„Просто не можете да си представите колко бях разстроен“, казва по-късно той. „В този момент реших, че вместо да се опитвам да придобивам умения за оцеляване в дивата природа, ще се занимавам само с това да си върна на системата. С отмъщение.“

Опитва да спре застрояването наоколо с дребни „пакости“. После разбира, че това няма да помогне, нужно е да привлече повече внимание. Че единственият начин да приложи своята философия и да промени системата е чрез сериозни прояви на насилие.

 

 

Всеки от ума си пати

Така се ражда Юнабомбър. Тед започва битката си с онова, което нарича „злината на технологиите“. Неочаквано и завинаги (или поне за още 7 живота) ученият се превръща в убиец. Цели 17 години той ще изпраща смъртоносните си самоделни бомби в различни краища на страната, оставайки неуловим за властите. И до днес се смята, че издирването му е най-скъпото в историята на ФБР, похарчени са над $50 млн.! В епицентъра с разследването са заети цели 150 федерални служители. Но може би и до днес Тед щеше да си живее щастливо в любимата аскетична хижа, ако не беше една малка случайност…

UNABOMB – не особено благозвучния си прякор Тед дължи на служителите на ФБР, които наричат неизвестния престъпник, който изпраща бомбите си до университети и авиолинии. Нека сме снизходителни към неоригиналното маркетингово решение на агентите, то все пак става достатъчно популярно и явно ще остане такова.

В първите години от „работата“ си „бомбърът“ атакува учени, авиолинии и бизнеси, свързани с технологиите с идеята да се опита да спре прекалената индустриализация на обществото и разрушаването на природата. По-късно ще го наричат примитивист, анархист, дори лудит. А той просто следва личната си философия, както ще стане ясно по време на развръзката.

„Не можеш едновременно да изядеш кейка и да го притежаваш. За да се радваш на едното, трябва да пожертваш другото“, казва по-късно в интервю Тед.

 

 

Теория на хаоса

На 25 май 1978 г. първото взривно устройство получава професор от Северозападния университет, който обаче усеща опасността, вика полиция, която контролирано взривява писмото, почти без щети.

Стана ясно, Тед е интелигентен, учи се бързо. Чете много, единствената му среща с хора е в най-близката библиотека, където избира всякакви книги, включително и в оригинал на немски и испански. Създава бомбите със собствените си ръце, с подръчни материали, което му помага да остане неуловим. Пенсионираният математик сам отлива металните части, използва и алуминий, а всички покупки прави далеч от хижата.

През цялото време той използва пощите. ФБР за първи път тръгва по следите му през 79-а, когато Юнабомбърът успява да изпрати бомба в товарното отделение на пътнически самолет. Отново също се проваля, но той и не бърза.

 

„От друга страна, възможно е човешкият контрол над машините да бъде запазен. В този случай средният човек може да получи контрол върху определени собствени машини, като колата или персоналния си компютър. Но контролът върху огромните системи ще бъде в ръцете на един нищожен елит – точно както е и днес, но с две много важни разлики. Благодарение на подобрената техника елитът ще притежава по-голям контрол над масите и понеже човешката работа няма да бъде повече необходима, масите ще бъдат ненужни, те ще бъдат просто едно безполезно натоварване на системата“.

 

 

Митко Бомбата

За съжаление,Тед се учи, не бързо, но предпазливо. През 1985 г. Юнабомбърът става убиец, жертвата му е Джон Хаузер, собственик на компютърен магазин в Сакраменто. Решава да отвори смъртоносното писмо и умира, ранен от шрапнелите.

Колкото и да е неуместен хуморът тук, доста по-добре е, че днес си общуваме повече през имейли. През 1987-а Тед оставя бомба в компютърен магазин в Солт Лейк Сити. Една от посетителките забелязва странния мъж, оставил пакет, който експлодира и после помага за обрисуване на образа му – има мустаци, носи слънчеви очила и суичър.

Цели 6 години минават преди следващите атентати. През 1993 г., той прави два само за седмица, през следващите години е доста „активен“.

Жертвите на Юнабомбърът са 3, 23 са ранените, някои от тях – сериозно. За 17 години той е изпратил общо 16 смъртоносни колета. Последното действие преди кулминация е бомбата, която убива Гилбърт Брендън Мъри, служител в дърводобивната индустрия.

 

 

Взривоопасни емоции

През 1995 г. най-големите американски медии получават манифеста на Юнабомбър със заглавието „Индустриалното общество и неговото бъдеще“. Мащабен труд от 35 000 думи, размерите на среднодълъг роман. В него той излага вижданията си за живота. Обявява се срещу последствията от индустриалната революция, които са откъснали хората от естествената им среда, предлага своето решение. Призовава за революция на хората срещу технологиите, които завладяват живота им, и, по някакъв начин, за връщане към първобитния живот.

Сред обвиненията му към човечеството, към съвременните леви и към прогреса като цяло, се открояват думите му за технологиите, които четете тук.

Манифестът е набран на пишеща машина, за да подчертае важните думи, не ползва курсив, набира ги с главни букви. Използва множествено число – нарича себе си „ние“ или “FC“, съкратено от „клуб на свободата“.

Подателят казва, че ще спре с атентати, ако водещите медии публикуват манифеста му. Най-големите американски вестници отказват да легитимират престъпника, съгласява се само еротичното издание „Пентхаус“. Предлагат му компромиса и Юнабомбърът потвърждава, но… при условието, че изданието не е достатъчно реномирано и така ще изпрати само още една бомба.

 

 

Зъл гений

Тук се намесва следователят, който води делото му във ФБР. Именно след него настояване манифестът е публикуван в The Washington Post, останал известен в историята като „най-необичайния ръкопис в историята на вестникарството“. Огромен текст, който предава вижданията на сериен убиец…

 

„Ако елитът е безскрупулен, неговите представители могат просто да решат да унищожат масата от хора. Ако са по-хуманни, те биха могли да използват пропаганда или други психологически или биологически техники за намаляване на раждаемостта, докато масата от хора измре, оставяйки света на разположение на елита. Или, ако елитът се състои от мекосърдечни либерали, те могат да решат да играят ролята на добри пастири за останалата част от човечеството. Те ще се грижат за това физическите нужди на всекиго да бъдат задоволени, децата да растат при психологически хигиенични условия, всеки да има благотворно хоби, което да го държи в заетост, а всеки, който се чувства незадоволен да бъде подложен на „лечение“ за премахване на неговия „проблем“.“

 

Случва се именно това, на което се надява следователят. За Юнабомбъра вече е обявена награда – всеки, който помогне за залавянето му, ще получи $1 млн.! Дребна сума на фона на изхарчените през години милиони в безплодно преследване… И ето че след дългия безплоден труд ФБР успява да си свърши работата. Донякъде по случайност.

 

 

Брат брата не храни

Докато в медиите текат ожесточени спорове редно ли е да бъде публикуван този текст, той попада в ръцете на Линда Патрик, преподавателка по философия, която е заминала на дългоочаквана почивка в Париж. Тя прочита откъси на мъжа си, шегувайки се, че звучат като думите на брата, с когото той отдавна е изгубил връзка…

После съпругът ѝ се зачита внимателно. Не мисли дълго, преди да се свърже с американските власти.

Дълго време следователите не вярват на думите на Дейвид Качински, че Юнабомбър, страховитият убиец, неуловим за всемогъщите служби, е откаченият му брат, бивш професор, който живее в изолирана къща насред планините на Монтана.

Агентите дълго спорят има ли смисъл да тръгнат по следата, но решават, че няма какво да губят. Изпратени са много екипи, които да следят района в продължение на цели 18 дни. Мястото е толкова диво, един от агентите дори вижда как пума убива елен…

Накрая ФБР атакува хижата с размери 3 на 4 метра, с високи прозорци. Легло, два стола, куфари за багажа, газова бутилка и много, много книги.

Пълна освен това с тонове заготовки за експлозиви, няколко готови бомби. И кльощав, състарен мъж, който бързо си признава всичко.

 

Тед Качински – Юнабомбър

Хижата на Тед, както я намират агентите на ФБР

 

ФБР бере ядове

На процеса срещу него Тед признава вината си. Всички привлечени експерти казват, че има основание да пледира невменяемост, повечето са на мнение, че страда от параноидна шизофрения, която може да му донесе лечение вместо смъртна присъда.

Той обаче държи на вината си. Смъртното наказание му се разминава, за сметка на споменатите (само) 8 доживотни присъди. Следващите години Юнабомбърът прекарва в най-строгите американски затвори, до 2020-а, когато, заради здравословни проблеми, е преместен в затворническа клиника. Именно там миналата седмица беше намерен мъртъв, самоубил се на 81-годишна възраст.

Първоначално властите смятат да разрушат хижата му, но после я предават на Музея на журналистиката във Вашингтон. Вещите и документите му са разпродадени на аукциони…, освен онези, които описват как да си направиш бомба.

Защо му е било нужно да убива? Отговора дава нашият… хъм, трудно е да се каже „герой“, в самия манифест.

 

„Медиите създават толкова много продукция, че главите на хората буквално са препълнени с информация. Далеч не всеки може да изрази мнението си, тъй като то ще бъде погребано в потока от нова информация. За да достигнат идеите ви до обществеността, трябва да измислите нещо необикновено. Нещо, което ще направи впечатление! Ето защо сме принудени да убиваме хора.“

 

Тед Качински – Юнабомбър

Братът Дейвид и майката Уанда очакват решението на съда

 

Критика на чистия разум

За тези години името му се превръща в легенда, с много ярки положителни и отрицателни краски. Netflix му посвети сериал, често го цитират най-големите знаменитости.

Думите на Качински попаднаха в епицентъра на прословутия дебат между Бил Джой и Рей Кърцуайл за бъдещето ни с технологиите. Трябва ли да ги контролираме, да ги обожествяваме? И най-вече: защо е нужно на се отнасяме към тях внимателно, премерено и осъзнато.

„Аз не съм апологет на Качински“, пише Бил Джой. „Една от бомбите му тежко рани моя приятел Дейвид Гелернтър – един от най-блестящите и надарени с въображение компютърни специалисти на нашето време. Както и много от колегите ми, аз често имах чувството, че бих могъл да бъда следващата мишена на Юнабомбаджията. Технологиите на 21-ия век – генетика, нанотехнология и роботика, са толкова мощни, че те могат да произведат напълно нови видове злополуки и злоупотреби. И, което е най-опасно, в началото тези злополуки и злоупотреби са напълно в полето на достъп на индивиди или малки групи. Те няма да изискват огромни съоръжения или редки суровини. Познанието само по себе си ще позволи тяхното използване“

После идва и оценката на хора като Мъск, цитира го и модерният журналист Тъкър Карлсън. Мнозина предполагат, че именно Тед е прословутият, останал неразкрит убиец Zodiac. Дори да сте скептични към уменията на ФБР, в случая има защо да се съгласите, че това е прекалено.

В същото време манифестът му се превръща в знаме и за други престъпления – части от него бяха буквално преписани от Андерш Брайвик, застрелял 77 души в Норвегия през 2011 г.

 

Тед Качински – Юнабомбър

Дейвид Качински е учител, но е по-известен като филантроп, будист и вегетарианец. Снимката е от 2008 г.

 

Cherchez la femme

 

„Разбира се, животът ще бъде толкова безсмислен, че хората ще трябва да бъдат биологично или психологически променени, за да се премахне или тяхната нужда от участие във властта, или да се направи така, че те да „сублимират“ нагона за власт в някакво безвредно хоби. Тези променени човешки същества може и да бъдат щастливи в такова общество, но те със сигурност няма да бъдат свободни. Те ще са били редуцирани до положението на домашни животни.“

 

„За брат ми щях да съм герой, заради това, което направих, ако не се беше върнал при Линда“, казваше Тед.

Дейвид и съпругата му даряват спечеления като награда $1 милион във фонд за пострадалите от атентатите, за кампании срещу смъртното наказание и за различни будистки школи.

Можеше ли наистина манифестът да сложи край на бомбите и мъдрият странник да си изживее живота в отшелничество?

Трябваше ли думите му да бъдат публикувани?

Често се казва, че е излишно да се говори в минало време, историята не помни неслучили се истории. Със сигурност обаче тази ни разказва много за чертите на гения, който понякога има нужда и от останалите, за да се осъществи.

А сред огромния текст на манифеста, въпреки цялата му омраза, въпреки следите от дълбоките рани, личи един глас, който си струва да чуем.

 

Тед Качински – Юнабомбър

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This