Терористът гений и „злината на технологиите“

юни 16, 2023 | Истории

Терористът гений и „злината на технологиите“

16 юни 2023 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Миналата неделя в болницата на щатски затвор, изживявайки първата от 8-те си доживотни присъди, си отиде един човек, започнал живота си като изключително обещаващ учен. Тед Качински, известен като Юнабомбър.

Вундеркинд, само на 25 г. става най-младият преподавател в историята на Бъркли, вещаят му бляскава кариера. Докато внезапно решава да се оттегли в аскетична барака насред гората. Цели 17 години организира терористични актове срещу учени и хора, свързани с компютърния свят. Превръща се в най-скъпата мишена на ФБР. Педантичен, неуловим! Разпознава и го предава собственият му брат, по думи от неговия манифест, за който тепърва ще се говори много.

„Тъй като обществото и неговите проблеми стават все по-сложни, а машините стават все по-интелигентни, хората ще оставят машините да вземат все повече решения вместо тях самите, просто защото машинно взетите решения ще носят по-добри резултати от тези, взети от хора.“*

* Цитатите са от манифеста на Юнабомбър в този му превод.

 

„Той май не грешеше“, написа Илон Мъск, споделяйки новината, че Качински е починал.

Юнабомбър е терорист, отнел живота на невинни хора. И в същото време учен, предсказвал опасностите, идващи с технологиите. Обсебен от рисковете, които те носят, но невероятно проницателен в погледа си към тях.

 

 

Уна бомба гранде

Трябва ли да слушаме какво казват злодеите? Лошите герои, бруталните убийци? Има ли защо да помним историите им, или е по-добре да се правим, че те изобщо не са се появявали на този свят?

 

„Евентуално ще се стигне до положение, при което решенията, необходими за поддържането на системата в ред, ще бъдат толкова комплексни, че хората няма да бъдат в състояние да ги вземат. На това ниво машините вече фактически ще притежават контрола. Хората няма да са в състояние просто да изключат машините, защото ще са толкова зависими от тях, че изключването им би било равносилно на самоубийство.“

 

Да, трябва да ги слушаме дори и в днешните времена, защото думите и идеите са по-големи от хората. Защото идеалите са карали дори най-големи личности, останали в историята като светини, да нараняват, да убиват, да вършат дела, които не са съвместими с ежедневния човешки морал.

Отново Мъск казваше, че едно от големите му притеснения в живота е, че на многото му деца ще им е прекалено лесно и това няма да ги направи достатъчно силни. Историята на Тед Качински има много какво да добави и по тази тема.

 

Тед Качински – Юнабомбър

 

Когато гръм удари

Родителите му са наследници на полски емигранти, баща му, също Теодор, се грижи за семейния бизнес – месарницата „Наденичките на Качински“. Роден през 1942 г., от малък учителите забелязват, че Тед е изключително будно хлапе. След като минава тест за интелигентност с невероятния резултат от 167 единици, родителите му решават, че няма защо да си губи времето. Взема няколко години за една, само на 15 вече е завършил гимназия и е приет да учи в Харвард!

Години по-късно той ще обвинява родителите си за прекалената им амбиция. За това, че се е заобиколил с по-големи съученици, с които така и не е успял да намери общ език.

Така или иначе, на 25 той вече е най-младият професор в историята на Калифорнийския университет в Бъркли. Колегите му вещаят забележително бъдеще, публикува впечатляващи изследвания в различни области на математиката. Не се възхищават само студентите му, с които Тед така и не успява да намери общ език.

След само 2 години преподаване, той напуска. Известно време живее с родителите си, преди през 1969 г. да се премести в дома, където ще живее душата му за оставащите 7 смъртни присъди (явно съдебните заседатели са се бояли, че е дори по-безсмъртен от котките).

 

Тед и Дейвид като хлапета

 

Дивият северозапад

Своеобразен предтеча на Грета Тунберг (с различни средства), или пък… наследник на исихастите, той решава да се оттегли от света във възможно най-далечното място.

Избира планините на Монтана, но не тези в колоритния ни Северозапад, а в също дивия и също северозападен, само че американски щат. Не е случайно, че и двете имена идват от „планина“. Насред гората, ненавършил 30, бившият бъдещ голям учен купува аскетичната вила, без електричество и течаща вода и се откъсва от света.

В първите години единственият му близък е по-малкият му брат Дейвид. Младежът също е буден и интелигентен, но никой не му приписва гениалност. Изживява бурна любов, но остава разочарован, защото избраницата му Линда се жени за друг. Братята разделят разходите по хижата, Дейвид също се оттегля в отшелническо гнездо. Докато, няколко години по-късно същата Линда не решава, че той е нейната голяма любов, развежда се и връща младежа от планината.

Това разделя двамата братя. В последния им разговор Тед казва, че ще отвори писмо от Дейвид само ако е толкова важно, че е сложил черта под пощенската марка. Получава такова едва когато баща им е на смъртно легло. Отваря го и даже праща отговор, който гласи само, че брат му се е справил добре, защото това е нещо, което наистина си струва да бъде съобщено.

 

Миришеш на младост

Тед живее щастлив в планината, далеч от света, от амбициите, от математиката. Радва се на природата, на естествения си живот, не търси нищо повече. Учи се да оцелява с възможно най-малко, опознава природните закони, които са в сърцето му. Докато един ден не вижда любимия си пейзаж – плато, завършващо с водопад, скрито от асфалтов път, прокаран през сърцето му. Това го кара да се замисли за начина, по който човекът и технологиите все повече унищожават природата.

„Просто не можете да си представите колко бях разстроен“, казва по-късно той. „В този момент реших, че вместо да се опитвам да придобивам умения за оцеляване в дивата природа, ще се занимавам само с това да си върна на системата. С отмъщение.“

Опитва да спре застрояването наоколо с дребни „пакости“. После разбира, че това няма да помогне, нужно е да привлече повече внимание. Че единственият начин да приложи своята философия и да промени системата е чрез сериозни прояви на насилие.

 

 

Всеки от ума си пати

Така се ражда Юнабомбър. Тед започва битката си с онова, което нарича „злината на технологиите“. Неочаквано и завинаги (или поне за още 7 живота) ученият се превръща в убиец. Цели 17 години той ще изпраща смъртоносните си самоделни бомби в различни краища на страната, оставайки неуловим за властите. И до днес се смята, че издирването му е най-скъпото в историята на ФБР, похарчени са над $50 млн.! В епицентъра с разследването са заети цели 150 федерални служители. Но може би и до днес Тед щеше да си живее щастливо в любимата аскетична хижа, ако не беше една малка случайност…

UNABOMB – не особено благозвучния си прякор Тед дължи на служителите на ФБР, които наричат неизвестния престъпник, който изпраща бомбите си до университети и авиолинии. Нека сме снизходителни към неоригиналното маркетингово решение на агентите, то все пак става достатъчно популярно и явно ще остане такова.

В първите години от „работата“ си „бомбърът“ атакува учени, авиолинии и бизнеси, свързани с технологиите с идеята да се опита да спре прекалената индустриализация на обществото и разрушаването на природата. По-късно ще го наричат примитивист, анархист, дори лудит. А той просто следва личната си философия, както ще стане ясно по време на развръзката.

„Не можеш едновременно да изядеш кейка и да го притежаваш. За да се радваш на едното, трябва да пожертваш другото“, казва по-късно в интервю Тед.

 

 

Теория на хаоса

На 25 май 1978 г. първото взривно устройство получава професор от Северозападния университет, който обаче усеща опасността, вика полиция, която контролирано взривява писмото, почти без щети.

Стана ясно, Тед е интелигентен, учи се бързо. Чете много, единствената му среща с хора е в най-близката библиотека, където избира всякакви книги, включително и в оригинал на немски и испански. Създава бомбите със собствените си ръце, с подръчни материали, което му помага да остане неуловим. Пенсионираният математик сам отлива металните части, използва и алуминий, а всички покупки прави далеч от хижата.

През цялото време той използва пощите. ФБР за първи път тръгва по следите му през 79-а, когато Юнабомбърът успява да изпрати бомба в товарното отделение на пътнически самолет. Отново също се проваля, но той и не бърза.

 

„От друга страна, възможно е човешкият контрол над машините да бъде запазен. В този случай средният човек може да получи контрол върху определени собствени машини, като колата или персоналния си компютър. Но контролът върху огромните системи ще бъде в ръцете на един нищожен елит – точно както е и днес, но с две много важни разлики. Благодарение на подобрената техника елитът ще притежава по-голям контрол над масите и понеже човешката работа няма да бъде повече необходима, масите ще бъдат ненужни, те ще бъдат просто едно безполезно натоварване на системата“.

 

 

Митко Бомбата

За съжаление,Тед се учи, не бързо, но предпазливо. През 1985 г. Юнабомбърът става убиец, жертвата му е Джон Хаузер, собственик на компютърен магазин в Сакраменто. Решава да отвори смъртоносното писмо и умира, ранен от шрапнелите.

Колкото и да е неуместен хуморът тук, доста по-добре е, че днес си общуваме повече през имейли. През 1987-а Тед оставя бомба в компютърен магазин в Солт Лейк Сити. Една от посетителките забелязва странния мъж, оставил пакет, който експлодира и после помага за обрисуване на образа му – има мустаци, носи слънчеви очила и суичър.

Цели 6 години минават преди следващите атентати. През 1993 г., той прави два само за седмица, през следващите години е доста „активен“.

Жертвите на Юнабомбърът са 3, 23 са ранените, някои от тях – сериозно. За 17 години той е изпратил общо 16 смъртоносни колета. Последното действие преди кулминация е бомбата, която убива Гилбърт Брендън Мъри, служител в дърводобивната индустрия.

 

 

Взривоопасни емоции

През 1995 г. най-големите американски медии получават манифеста на Юнабомбър със заглавието „Индустриалното общество и неговото бъдеще“. Мащабен труд от 35 000 думи, размерите на среднодълъг роман. В него той излага вижданията си за живота. Обявява се срещу последствията от индустриалната революция, които са откъснали хората от естествената им среда, предлага своето решение. Призовава за революция на хората срещу технологиите, които завладяват живота им, и, по някакъв начин, за връщане към първобитния живот.

Сред обвиненията му към човечеството, към съвременните леви и към прогреса като цяло, се открояват думите му за технологиите, които четете тук.

Манифестът е набран на пишеща машина, за да подчертае важните думи, не ползва курсив, набира ги с главни букви. Използва множествено число – нарича себе си „ние“ или “FC“, съкратено от „клуб на свободата“.

Подателят казва, че ще спре с атентати, ако водещите медии публикуват манифеста му. Най-големите американски вестници отказват да легитимират престъпника, съгласява се само еротичното издание „Пентхаус“. Предлагат му компромиса и Юнабомбърът потвърждава, но… при условието, че изданието не е достатъчно реномирано и така ще изпрати само още една бомба.

 

 

Зъл гений

Тук се намесва следователят, който води делото му във ФБР. Именно след него настояване манифестът е публикуван в The Washington Post, останал известен в историята като „най-необичайния ръкопис в историята на вестникарството“. Огромен текст, който предава вижданията на сериен убиец…

 

„Ако елитът е безскрупулен, неговите представители могат просто да решат да унищожат масата от хора. Ако са по-хуманни, те биха могли да използват пропаганда или други психологически или биологически техники за намаляване на раждаемостта, докато масата от хора измре, оставяйки света на разположение на елита. Или, ако елитът се състои от мекосърдечни либерали, те могат да решат да играят ролята на добри пастири за останалата част от човечеството. Те ще се грижат за това физическите нужди на всекиго да бъдат задоволени, децата да растат при психологически хигиенични условия, всеки да има благотворно хоби, което да го държи в заетост, а всеки, който се чувства незадоволен да бъде подложен на „лечение“ за премахване на неговия „проблем“.“

 

Случва се именно това, на което се надява следователят. За Юнабомбъра вече е обявена награда – всеки, който помогне за залавянето му, ще получи $1 млн.! Дребна сума на фона на изхарчените през години милиони в безплодно преследване… И ето че след дългия безплоден труд ФБР успява да си свърши работата. Донякъде по случайност.

 

 

Брат брата не храни

Докато в медиите текат ожесточени спорове редно ли е да бъде публикуван този текст, той попада в ръцете на Линда Патрик, преподавателка по философия, която е заминала на дългоочаквана почивка в Париж. Тя прочита откъси на мъжа си, шегувайки се, че звучат като думите на брата, с когото той отдавна е изгубил връзка…

После съпругът ѝ се зачита внимателно. Не мисли дълго, преди да се свърже с американските власти.

Дълго време следователите не вярват на думите на Дейвид Качински, че Юнабомбър, страховитият убиец, неуловим за всемогъщите служби, е откаченият му брат, бивш професор, който живее в изолирана къща насред планините на Монтана.

Агентите дълго спорят има ли смисъл да тръгнат по следата, но решават, че няма какво да губят. Изпратени са много екипи, които да следят района в продължение на цели 18 дни. Мястото е толкова диво, един от агентите дори вижда как пума убива елен…

Накрая ФБР атакува хижата с размери 3 на 4 метра, с високи прозорци. Легло, два стола, куфари за багажа, газова бутилка и много, много книги.

Пълна освен това с тонове заготовки за експлозиви, няколко готови бомби. И кльощав, състарен мъж, който бързо си признава всичко.

 

Тед Качински – Юнабомбър

Хижата на Тед, както я намират агентите на ФБР

 

ФБР бере ядове

На процеса срещу него Тед признава вината си. Всички привлечени експерти казват, че има основание да пледира невменяемост, повечето са на мнение, че страда от параноидна шизофрения, която може да му донесе лечение вместо смъртна присъда.

Той обаче държи на вината си. Смъртното наказание му се разминава, за сметка на споменатите (само) 8 доживотни присъди. Следващите години Юнабомбърът прекарва в най-строгите американски затвори, до 2020-а, когато, заради здравословни проблеми, е преместен в затворническа клиника. Именно там миналата седмица беше намерен мъртъв, самоубил се на 81-годишна възраст.

Първоначално властите смятат да разрушат хижата му, но после я предават на Музея на журналистиката във Вашингтон. Вещите и документите му са разпродадени на аукциони…, освен онези, които описват как да си направиш бомба.

Защо му е било нужно да убива? Отговора дава нашият… хъм, трудно е да се каже „герой“, в самия манифест.

 

„Медиите създават толкова много продукция, че главите на хората буквално са препълнени с информация. Далеч не всеки може да изрази мнението си, тъй като то ще бъде погребано в потока от нова информация. За да достигнат идеите ви до обществеността, трябва да измислите нещо необикновено. Нещо, което ще направи впечатление! Ето защо сме принудени да убиваме хора.“

 

Тед Качински – Юнабомбър

Братът Дейвид и майката Уанда очакват решението на съда

 

Критика на чистия разум

За тези години името му се превръща в легенда, с много ярки положителни и отрицателни краски. Netflix му посвети сериал, често го цитират най-големите знаменитости.

Думите на Качински попаднаха в епицентъра на прословутия дебат между Бил Джой и Рей Кърцуайл за бъдещето ни с технологиите. Трябва ли да ги контролираме, да ги обожествяваме? И най-вече: защо е нужно на се отнасяме към тях внимателно, премерено и осъзнато.

„Аз не съм апологет на Качински“, пише Бил Джой. „Една от бомбите му тежко рани моя приятел Дейвид Гелернтър – един от най-блестящите и надарени с въображение компютърни специалисти на нашето време. Както и много от колегите ми, аз често имах чувството, че бих могъл да бъда следващата мишена на Юнабомбаджията. Технологиите на 21-ия век – генетика, нанотехнология и роботика, са толкова мощни, че те могат да произведат напълно нови видове злополуки и злоупотреби. И, което е най-опасно, в началото тези злополуки и злоупотреби са напълно в полето на достъп на индивиди или малки групи. Те няма да изискват огромни съоръжения или редки суровини. Познанието само по себе си ще позволи тяхното използване“

После идва и оценката на хора като Мъск, цитира го и модерният журналист Тъкър Карлсън. Мнозина предполагат, че именно Тед е прословутият, останал неразкрит убиец Zodiac. Дори да сте скептични към уменията на ФБР, в случая има защо да се съгласите, че това е прекалено.

В същото време манифестът му се превръща в знаме и за други престъпления – части от него бяха буквално преписани от Андерш Брайвик, застрелял 77 души в Норвегия през 2011 г.

 

Тед Качински – Юнабомбър

Дейвид Качински е учител, но е по-известен като филантроп, будист и вегетарианец. Снимката е от 2008 г.

 

Cherchez la femme

 

„Разбира се, животът ще бъде толкова безсмислен, че хората ще трябва да бъдат биологично или психологически променени, за да се премахне или тяхната нужда от участие във властта, или да се направи така, че те да „сублимират“ нагона за власт в някакво безвредно хоби. Тези променени човешки същества може и да бъдат щастливи в такова общество, но те със сигурност няма да бъдат свободни. Те ще са били редуцирани до положението на домашни животни.“

 

„За брат ми щях да съм герой, заради това, което направих, ако не се беше върнал при Линда“, казваше Тед.

Дейвид и съпругата му даряват спечеления като награда $1 милион във фонд за пострадалите от атентатите, за кампании срещу смъртното наказание и за различни будистки школи.

Можеше ли наистина манифестът да сложи край на бомбите и мъдрият странник да си изживее живота в отшелничество?

Трябваше ли думите му да бъдат публикувани?

Често се казва, че е излишно да се говори в минало време, историята не помни неслучили се истории. Със сигурност обаче тази ни разказва много за чертите на гения, който понякога има нужда и от останалите, за да се осъществи.

А сред огромния текст на манифеста, въпреки цялата му омраза, въпреки следите от дълбоките рани, личи един глас, който си струва да чуем.

 

Тед Качински – Юнабомбър

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This