Лудити, те да са живи

авг. 9, 2022 | Истории

Лудити, те да са живи

9 август 2022 | Истории

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква.

„Лудитите“, каламбурно звучащо на български, е названието на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците се грижат за правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия!

Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем, лудити.

„Лудите, лудите – те да са живи“, казваше Чорбаджи Марко.

Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?

 

Фабрика за стъкло в Белгия е запалена от последователи на лудитите, 1886 г.

 

Луд ли е Нед?

Лудитите са любопитно явление в британската история, на което трудно може да бъде намерен аналог в световен план. Протестно движение, което по идея е концентрирано срещу… прогреса. Срещу новите технологии, срещу науката, срещу напредъка.

Всъщност, има доста нюанси, които си струва да научим, историята съвсем не е толкова крайна или еднозначна.

Нед Луд (или „Лъд“, ако държите на точната транслитерация) е митичният образ, чието име носи тази революция. Според легендата човек с такова име, наричан също генерал Луд или дори Крал Луд, стоял начело на мащабните бунтове, които обхващат Англия през 1812 г. Както е типично за този тип истории, щаб квартирата му се намирала в Шеруудската гора.

 

Нед Луд, митичният предводител на лудитите

 

Луд гидия

Днес историците са склонни да спорят по тази част, според тях човек с това име е станал известен през 1779 г., доста по-рано от бунтовете. В село в графство Лестършър в изблик на ярост той унищожава два тъкачни стана за трикотаж. Така или иначе, името му се превръща в нарицателно.

Често сравняват образа с Робин Худ, Нед обаче (засега) не е толкова популярен в поп културата. Дали това няма да се промени? Впрочем, странно е как днес не се намират техни наследници, имайки предвид как изглежда политическата обстановка на Албиона през последните години.

По онова време проблемите са най-вече социални и в основата им стоят първите взривове на индустриалната революция. Механизираните тъкачни станове дори не са ново изобретение, ползват се повече от век, но масовото им въвеждане оставя много хора на улицата.

 

 

Бог пази пияните и лудитите

Ето защо, според най-популярната версия, лудитите насочват омразата си именно към символите на новото. Също и защото рушейки машините, докарват най-големи проблеми на богатите си работодатели.

Същинският бунт започва в Нотингам през 1811 г., през следващата година пламва огромна част от Англия. Бунтовниците успяват да организират войска, която се оказва изключително подготвена да се справи със силите на държавата. Много фабрики за текстил и вълна за разрушени, преди правителството да изпрати достатъчно силна армия, която да потуши метежа.

Всичко приключва в Йорк през 1812-а, много от водачите на лудитите получават смъртни присъди или са изпратени в каторгата. 17 души са екзекутирани.

През следващите десетилетия тук и там тлеят още локални бунтове, при които работници насочват гнева си към машините под флага на Крал Луд. В Южна и Източна Англия през 1830-а бунтовете са на земеделци, които унищожават уредите за вършеене.

 

 

Не е Луд който яде баницата…

Как така обаче и днес името на добрия стар Нед Луд все още е живо и е символ на съпротивата срещу индустриализацията, автоматизацията, компютризацията, на новите технологии изобщо?

Днешните историци казват, че точно тази част от историята е пресилена – че всъщност става дума за типичен социален или класов проблем, че бунтът е бил насочен срещу властите и социалната несправедливост, а не срещу технологиите. Да, лудитите са изгубили работните си места или се боят от това, но истината е, че проблем не би имало, ако им бъдат намерени нови.

Обичайно в историята по естествен път процесите се регулират така, че технологиите правят едни човешки дейности излишни, но създават други, за които също са нужни хора. Всичко това обаче се случва в отслабената от Наполеоновите войни Англия, която изпитва сериозни икономически трудности и по-скоро недостиг, отколкото излишък на работна ръка.

 

Луди, луди лудити

В битката на британското правителство с лудитите през 1812 г. са приети два специални закона, които налагат строги наказания за разрушаването на машини. Сред най-големите опоненти на това ограничение, безспорен фен на лудитите, се оказва не кой да е, а лорд Байрон. Възмутен той казва в британския парламент: „Бил съм в най-потиснатите провинции на Турция, но никога, дори при най-деспотичните невернически владетели, не съм виждал такава мизерна окаяност, каквато при завръщането си в самото сърце на християнска страна“.

Той пише до Томас Мор, че ако има бой, ще бъде редом до лудитите. „Как да се нахвърли човек върху тъкачите – трошачите на станове – лутераните на политиката – реформаторите?“

Това писмо е от 1816-а, а предишното лято Байрон прекарва в Швейцария с приятеля си Пърси Шели. И с неговата съпруга Мери, която тъкмо по онова време създава „Франкенщайн“. Какъв по-подходящ събирателен образ на страха от технологиите?

За да завършим британската връзка, си струва да споменем също, че единствената дъщеря на британския поет – Ада Лъвлейс, ще се нареди сред пионерите на компютърните технологии, наричат я дори „първия програмист“.

 

Мери Шели. Миниатюра, направена по посмъртната ѝ маска от Реджиналд Ийстън, 1857 г.

 

Полудяваме бавно

Все пак, странно е, че за два столетия оттогава не са се родили достатъчно силни други символи на битката срещу прогреса на технологиите. Може би все пак той наистина е по-силен, отколкото ни се иска? По-необратим?

В по-широк план, винаги го е имало „натуралния“ поглед, обръщането към природата за сметка на напредъка. Срещаме го още в сборника с философски трактати „Хуай Нан Дзъ“ от II в. пр.н.е. Ето до какво довело въвеждането на нови технологии според един от авторите:

„В планините не бяха оставени високи дървета и копринените буби изчезнаха от горичките. Несметни гори бяха изгорени за дървени въглища и много растения се превърнаха в бяла пепел. Жасминът и анасонът никога няма да достигнат миналото си съвършенство. Над нас дим замъгли небето, а долу богатствата на земята бяха напълно изразходвани.“

 

Да полудуваме

И по времето на Дзъ, и в това на Байрон и Крал Луд, и днес нововъведенията могат да бъдат плашещи. В съвсем обозримото бъдеще много днешни професии ще изчезнат със скорост, с която никога не се е случвало в историята. Същевременно идва изкуственият интелект – с преувеличаването на много от приложенията му, с неоправданите очаквания, но и с невероятния му, безспорен напредък. А най-вече: с неизвестността и неспособността ни да мислим с неговите критерии.

За „неолудити“ се говори от 2006-а, дори има своеобразна световна организация, която е организирала няколко конгреса. Обявяват се за „пасивна съпротива срещу консуматорството и все по-странните и плашещи технологии на компютърната ера“.

Други от днешните лудити пък създават технологии, за да унищожават по-ефективно технологиите. Какво да кажем за компютърните вируси и хакерските оръжия?

Знаете ли, малко или много всички днес сме в ролята на лудити – дали подценявайки задаващите се нововъведения, или обратното – осъзнавайки мащабите им. Но съвсем не е изключено да стигнем един ден и до техните крайности, които някак се прокрадват нерядко в по-песимистична класическа фантастика.

Технологиите идват, а ние не можем да ги осъзнаем, включително и защото не ги разбираме в дълбочина. Често, защото ни променят точно що се отнася до възприятието към новото, към промените, към случващото се в света.

 

Портрет на лорд Байрон от Томас Филипс, 1813 г.

 

Rage Against the Machine

Няма как, време е да се насочим към култовата 1984-а година, макар и не в обичайния ѝ, поизтъркан пример. (Декларирам конфликт на интереси, и аз съм роден в класическата година по Оруел).

Томас Пинчън е култов американски писател от последните десетилетия, при когото успехът на книгите върви с ексцентричност. Дори не се знае как изглежда, защото единствените снимки са от младежките му години през 50-те.

Ето какво обаче пише той именно през 1984-а.

„Ако нашият свят оцелее, следващото голямо предизвикателство ще се появи – вие го чувате тук за пръв път – когато се срещнат кривите на изследване и развитие на изкуствения интелект, молекулярната биология и роботиката. Оле, мамо. Това ще бъде нещо поразително и непредсказуемо и дори най-големите клечки, нека се надяваме благочестиво, ще бъдат изненадани по бели гащи. Това със сигурност е нещо, което всички добри лудити трябва да очакват – ако, дано даде Господ, доживеем до там.“

Оригиналната публикация на блестящото му есе за лудитите, Байрон и днешните технологии е в „Ню Йорк Таймс“ (тук), превод на български ще намерите тук.

Знаете ли кой още е откровен лудит? Сър Елтън Джон. Така се нарича сам в известно интервю, като разказва, че няма и не иска да има смартфон, компютър, таблет.

Сър Елтън и сър Байрон се оказват съмишленици. Времената се променят, или не толкова?

 

Лудитът Джеремая Брандрет, известен като Нотингамския Капитан.

 

Бой по компютъра!

Неотдавна в „Дигитални истории“ стана дума за това, че според доц. Мариана Тодорова, футуролог и философ с огромни познания и широк поглед, до 5 години изкуственият интелект ще промени всяка област на живота ни – от раждането до смъртта.

„tvurdo protiv ii“, гласи един от коментарите. „Да ще ни превърне в дигитален концлагер!“, гласи друг, събрал сериозен брой лайкове. Често по тези теми в социалните мрежи доминират това отношение и този правопис.

Значи… има ги лудитите. И колкото повече са, толкова по-добре. Нюансите се много. И ако опираме до теми като безконтролния начин, по който се ползват данните ни благодарение на технологиите, балоните на филтрите, хейта, етичните аспекти в разработването на изкуствения интелект, си струва всички да бъдем малко повече последователи на Луд, що се отнася до критичното мислене към машините. Питайте Джарон Лание.

„Компютърът никога няма да замени човека“. Това пък гласяла… класическа канибалска мъдрост.

Изкуственият интелект със сигурност плаши много хора и има защо. Той твърде бързо обръща парадигмата и здравословният скепсис към него може да се окаже разковничето, от което да зависи бъдещето на всички ни. Да, здравословният, но интелигентен, осмислен, градивен скепсис.

 

Изображение на лудити, които чупят тъкачен стан, 1812 г.

 

Лудо младо сън засънило

Лудити ли сте вие, или технологични оптимисти?

Хайде, нека не търсим поредната разделителна линия. Ваксъри или не, любители на тази или онази партия, държава, светоглед, плоскоземци или кълбоземци. Имаме по-важна работа. Да си говорим за бъдещето, за технологиите, които идват. Чорбаджи Марко е прав, че по-важното е да го има различния поглед… за да не се озовем накрая в нелицеприятната роля на неговия „колега“ Мунчо.

Започнахме с цитата от „приятеля на лудите“, редно е да завършим с „приятеля на лудитите“ лорд Байрон.

Тъй както момците отвъд океана
надвиха потисника гръд срещу гръд,
        тъй срокът настана
        и тук за тирана.
Свалете кралете освен краля Луд!

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

повече информация
Лекс Фридман, готиният учен

Лекс Фридман, готиният учен

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект.
Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната.
Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This