Лудити, те да са живи

авг. 9, 2022 | Истории

Лудити, те да са живи

9 август 2022 | Истории

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква.

„Лудитите“, каламбурно звучащо на български, е названието на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците се грижат за правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия!

Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем, лудити.

„Лудите, лудите – те да са живи“, казваше Чорбаджи Марко.

Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?

 

Фабрика за стъкло в Белгия е запалена от последователи на лудитите, 1886 г.

 

Луд ли е Нед?

Лудитите са любопитно явление в британската история, на което трудно може да бъде намерен аналог в световен план. Протестно движение, което по идея е концентрирано срещу… прогреса. Срещу новите технологии, срещу науката, срещу напредъка.

Всъщност, има доста нюанси, които си струва да научим, историята съвсем не е толкова крайна или еднозначна.

Нед Луд (или „Лъд“, ако държите на точната транслитерация) е митичният образ, чието име носи тази революция. Според легендата човек с такова име, наричан също генерал Луд или дори Крал Луд, стоял начело на мащабните бунтове, които обхващат Англия през 1812 г. Както е типично за този тип истории, щаб квартирата му се намирала в Шеруудската гора.

 

Нед Луд, митичният предводител на лудитите

 

Луд гидия

Днес историците са склонни да спорят по тази част, според тях човек с това име е станал известен през 1779 г., доста по-рано от бунтовете. В село в графство Лестършър в изблик на ярост той унищожава два тъкачни стана за трикотаж. Така или иначе, името му се превръща в нарицателно.

Често сравняват образа с Робин Худ, Нед обаче (засега) не е толкова популярен в поп културата. Дали това няма да се промени? Впрочем, странно е как днес не се намират техни наследници, имайки предвид как изглежда политическата обстановка на Албиона през последните години.

По онова време проблемите са най-вече социални и в основата им стоят първите взривове на индустриалната революция. Механизираните тъкачни станове дори не са ново изобретение, ползват се повече от век, но масовото им въвеждане оставя много хора на улицата.

 

 

Бог пази пияните и лудитите

Ето защо, според най-популярната версия, лудитите насочват омразата си именно към символите на новото. Също и защото рушейки машините, докарват най-големи проблеми на богатите си работодатели.

Същинският бунт започва в Нотингам през 1811 г., през следващата година пламва огромна част от Англия. Бунтовниците успяват да организират войска, която се оказва изключително подготвена да се справи със силите на държавата. Много фабрики за текстил и вълна за разрушени, преди правителството да изпрати достатъчно силна армия, която да потуши метежа.

Всичко приключва в Йорк през 1812-а, много от водачите на лудитите получават смъртни присъди или са изпратени в каторгата. 17 души са екзекутирани.

През следващите десетилетия тук и там тлеят още локални бунтове, при които работници насочват гнева си към машините под флага на Крал Луд. В Южна и Източна Англия през 1830-а бунтовете са на земеделци, които унищожават уредите за вършеене.

 

 

Не е Луд който яде баницата…

Как така обаче и днес името на добрия стар Нед Луд все още е живо и е символ на съпротивата срещу индустриализацията, автоматизацията, компютризацията, на новите технологии изобщо?

Днешните историци казват, че точно тази част от историята е пресилена – че всъщност става дума за типичен социален или класов проблем, че бунтът е бил насочен срещу властите и социалната несправедливост, а не срещу технологиите. Да, лудитите са изгубили работните си места или се боят от това, но истината е, че проблем не би имало, ако им бъдат намерени нови.

Обичайно в историята по естествен път процесите се регулират така, че технологиите правят едни човешки дейности излишни, но създават други, за които също са нужни хора. Всичко това обаче се случва в отслабената от Наполеоновите войни Англия, която изпитва сериозни икономически трудности и по-скоро недостиг, отколкото излишък на работна ръка.

 

Луди, луди лудити

В битката на британското правителство с лудитите през 1812 г. са приети два специални закона, които налагат строги наказания за разрушаването на машини. Сред най-големите опоненти на това ограничение, безспорен фен на лудитите, се оказва не кой да е, а лорд Байрон. Възмутен той казва в британския парламент: „Бил съм в най-потиснатите провинции на Турция, но никога, дори при най-деспотичните невернически владетели, не съм виждал такава мизерна окаяност, каквато при завръщането си в самото сърце на християнска страна“.

Той пише до Томас Мор, че ако има бой, ще бъде редом до лудитите. „Как да се нахвърли човек върху тъкачите – трошачите на станове – лутераните на политиката – реформаторите?“

Това писмо е от 1816-а, а предишното лято Байрон прекарва в Швейцария с приятеля си Пърси Шели. И с неговата съпруга Мери, която тъкмо по онова време създава „Франкенщайн“. Какъв по-подходящ събирателен образ на страха от технологиите?

За да завършим британската връзка, си струва да споменем също, че единствената дъщеря на британския поет – Ада Лъвлейс, ще се нареди сред пионерите на компютърните технологии, наричат я дори „първия програмист“.

 

Мери Шели. Миниатюра, направена по посмъртната ѝ маска от Реджиналд Ийстън, 1857 г.

 

Полудяваме бавно

Все пак, странно е, че за два столетия оттогава не са се родили достатъчно силни други символи на битката срещу прогреса на технологиите. Може би все пак той наистина е по-силен, отколкото ни се иска? По-необратим?

В по-широк план, винаги го е имало „натуралния“ поглед, обръщането към природата за сметка на напредъка. Срещаме го още в сборника с философски трактати „Хуай Нан Дзъ“ от II в. пр.н.е. Ето до какво довело въвеждането на нови технологии според един от авторите:

„В планините не бяха оставени високи дървета и копринените буби изчезнаха от горичките. Несметни гори бяха изгорени за дървени въглища и много растения се превърнаха в бяла пепел. Жасминът и анасонът никога няма да достигнат миналото си съвършенство. Над нас дим замъгли небето, а долу богатствата на земята бяха напълно изразходвани.“

 

Да полудуваме

И по времето на Дзъ, и в това на Байрон и Крал Луд, и днес нововъведенията могат да бъдат плашещи. В съвсем обозримото бъдеще много днешни професии ще изчезнат със скорост, с която никога не се е случвало в историята. Същевременно идва изкуственият интелект – с преувеличаването на много от приложенията му, с неоправданите очаквания, но и с невероятния му, безспорен напредък. А най-вече: с неизвестността и неспособността ни да мислим с неговите критерии.

За „неолудити“ се говори от 2006-а, дори има своеобразна световна организация, която е организирала няколко конгреса. Обявяват се за „пасивна съпротива срещу консуматорството и все по-странните и плашещи технологии на компютърната ера“.

Други от днешните лудити пък създават технологии, за да унищожават по-ефективно технологиите. Какво да кажем за компютърните вируси и хакерските оръжия?

Знаете ли, малко или много всички днес сме в ролята на лудити – дали подценявайки задаващите се нововъведения, или обратното – осъзнавайки мащабите им. Но съвсем не е изключено да стигнем един ден и до техните крайности, които някак се прокрадват нерядко в по-песимистична класическа фантастика.

Технологиите идват, а ние не можем да ги осъзнаем, включително и защото не ги разбираме в дълбочина. Често, защото ни променят точно що се отнася до възприятието към новото, към промените, към случващото се в света.

 

Портрет на лорд Байрон от Томас Филипс, 1813 г.

 

Rage Against the Machine

Няма как, време е да се насочим към култовата 1984-а година, макар и не в обичайния ѝ, поизтъркан пример. (Декларирам конфликт на интереси, и аз съм роден в класическата година по Оруел).

Томас Пинчън е култов американски писател от последните десетилетия, при когото успехът на книгите върви с ексцентричност. Дори не се знае как изглежда, защото единствените снимки са от младежките му години през 50-те.

Ето какво обаче пише той именно през 1984-а.

„Ако нашият свят оцелее, следващото голямо предизвикателство ще се появи – вие го чувате тук за пръв път – когато се срещнат кривите на изследване и развитие на изкуствения интелект, молекулярната биология и роботиката. Оле, мамо. Това ще бъде нещо поразително и непредсказуемо и дори най-големите клечки, нека се надяваме благочестиво, ще бъдат изненадани по бели гащи. Това със сигурност е нещо, което всички добри лудити трябва да очакват – ако, дано даде Господ, доживеем до там.“

Оригиналната публикация на блестящото му есе за лудитите, Байрон и днешните технологии е в „Ню Йорк Таймс“ (тук), превод на български ще намерите тук.

Знаете ли кой още е откровен лудит? Сър Елтън Джон. Така се нарича сам в известно интервю, като разказва, че няма и не иска да има смартфон, компютър, таблет.

Сър Елтън и сър Байрон се оказват съмишленици. Времената се променят, или не толкова?

 

Лудитът Джеремая Брандрет, известен като Нотингамския Капитан.

 

Бой по компютъра!

Неотдавна в „Дигитални истории“ стана дума за това, че според доц. Мариана Тодорова, футуролог и философ с огромни познания и широк поглед, до 5 години изкуственият интелект ще промени всяка област на живота ни – от раждането до смъртта.

„tvurdo protiv ii“, гласи един от коментарите. „Да ще ни превърне в дигитален концлагер!“, гласи друг, събрал сериозен брой лайкове. Често по тези теми в социалните мрежи доминират това отношение и този правопис.

Значи… има ги лудитите. И колкото повече са, толкова по-добре. Нюансите се много. И ако опираме до теми като безконтролния начин, по който се ползват данните ни благодарение на технологиите, балоните на филтрите, хейта, етичните аспекти в разработването на изкуствения интелект, си струва всички да бъдем малко повече последователи на Луд, що се отнася до критичното мислене към машините. Питайте Джарон Лание.

„Компютърът никога няма да замени човека“. Това пък гласяла… класическа канибалска мъдрост.

Изкуственият интелект със сигурност плаши много хора и има защо. Той твърде бързо обръща парадигмата и здравословният скепсис към него може да се окаже разковничето, от което да зависи бъдещето на всички ни. Да, здравословният, но интелигентен, осмислен, градивен скепсис.

 

Изображение на лудити, които чупят тъкачен стан, 1812 г.

 

Лудо младо сън засънило

Лудити ли сте вие, или технологични оптимисти?

Хайде, нека не търсим поредната разделителна линия. Ваксъри или не, любители на тази или онази партия, държава, светоглед, плоскоземци или кълбоземци. Имаме по-важна работа. Да си говорим за бъдещето, за технологиите, които идват. Чорбаджи Марко е прав, че по-важното е да го има различния поглед… за да не се озовем накрая в нелицеприятната роля на неговия „колега“ Мунчо.

Започнахме с цитата от „приятеля на лудите“, редно е да завършим с „приятеля на лудитите“ лорд Байрон.

Тъй както момците отвъд океана
надвиха потисника гръд срещу гръд,
        тъй срокът настана
        и тук за тирана.
Свалете кралете освен краля Луд!

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

повече информация
„Стража“, младите и демокрацията

„Стража“, младите и демокрацията

Strazha.bg е смислено начинание на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.
Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.
„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.
Срещаме се със създателя на платформата Благослав Михайлов, за да поговорим за смисъла на демокрацията, за погледа на младите. Да потърсим какво ни е нужно, за да изградим смислена и компетентна политическа класа.

повече информация
„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This