Ловецът на фалшиви новини
Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!
02„Днес дори разумните аргументи не убеждават“
Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство. Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?
03„Изкуственият интелект просто ще направи работата ни по-приятна“
Дали наследниците на ChatGPT ще пишат новините лично за всеки от нас така, както биха ни харесали? Как изглежда бъдещето на информацията, на начина, по който разбираме какво се случва по света и у нас? Наистина ли идва времето, когато всеки ще има лични новини, персонализирани според предпочитанията и интересите му? А дали това няма да задълбочи някои от големите проблеми, които имаме и днес, свързани с ожесточаването онлайн, с балоните на филтрите? Бързаме с оценките си за това колко точно е голям последният напредък на изкуствения интелект. Почти винаги се разминаваме в крайности – от ентусиазма до сарказма, както е типично за общуването ни онлайн. Вместо да дадем думата на специалистите в тази област. Христо Томов е начело на ИИ направлението в „Дриймикс“, той е и сред създателите на софтуерната компания. Има почти 20-годишен пъстър опит в различни роли в света на информационните технологии. Докъде стигна изкуственият интелект? Как ще изглежда бъдещето, ако този тип технологии продължат да се развиват със същото темпо? Близо ли сме до предела на възможностите на големите езикови модели?
04„Дълбоката лъжа“. Може ли технологията Deepfake да предизвика войни?
Технологията дийпфейк позволява да се създаде видео с участието на реални хора, което обаче е напълно фалшиво. Може ли тя да доведе до войни? Как невронните мрежи изведнъж се оказаха способни да създадат съвършения фалшификат?
05„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“
Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието. Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“. Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците? Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд. Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
062 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?
Дигитални истории днес навършват две години! Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете… Благодаря от сърце на всеки измежду: – Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook; – Над 3600 последователи в LinkedIn; – Над 500 души, абонирали се за мейллиста; – Над 190 000 читатели, влезли на сайта. За тези две години начинанието: – Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии. – Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии; – Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден. Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!
07„Хората не вярват на политиците. Но това не води до нищо добро…“
Какво е мястото на социалните мрежи в днешната политика? Кога те са полезни в процеса и кога стават токсични? Помага или вреди изкуственият интелект в политиката? Що за хора трябва да се захващат с това поприще? И защо… трябва да подхванеш ремонт вкъщи, за да не се отчаеш напълно от политиката? Иво Божков е човекът, който вкара социалните мрежи в българския политически процес. Ето какво има да ни каже след няколко години опит в тази област, която е много важна за живота на всички ни.
08„Днес онлайн всеки лъже, както си иска“
Срещаме се отново с Ву(ньо) Нгуен, за да побъбрим за настоящето и бъдещето на журналистиката, за технологиите, за предизвикателствата и хубавите страни от живота в България. Ако следите Дигитални истории, знаете добре кой е Ву Нгуен. Работил като журналист в „Ню Йорк Таймс“ и айти специалист от най-високо ниво в САЩ, той и съпругата му решават да се върнат в България, след като един ден синът им започва да нарича лаптопа „баба“. Ву печели симпатии в българското издание на „Мастършеф“, известно време развива собствен ресторант. А днес е обратно в света на информационните технологии, но вече у нас.
09GPT-3: на сладки приказки с изкуствения интелект
GPT-3. Зад тази суховата компютърна абревиатура се крие една многообещаваща технология, която прави доста решителна крачка напред, що се отнася до начина, по който възприемаме изкуствения интелект. Става дума за най-мощния езиков модел от ново поколение, появил се преди по-малко от година и показал, че невронните мрежи вече са способни да създават смислени, емоционални текстове, понякога звучащи направо като изкуство. И вече могат дори сами да пишат… компютърен код!
10„Ами изобщо дали ни се мечтае?“
Николай Теллалов ни подарява много ценни размисли в едно бавно интервю. За звездите и щастието. За любовта и смисъла. За думите, които все някой трябва за изрече. Да напише. Фантастите ли спряха да фантазират толкова, или технологиите ги задминаха? В какъв етап от житейския си път е човечеството? Още се учи да ходи, или е стигнало кризата на средната възраст? Защо не се бунтуват днешните млади хора?
11Кой изобрети тостера? Няма такава история!
Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари… Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера. Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве. Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации. За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.
12Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев
80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика! Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев? Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!
13Чергар, който свали правителството (без да иска)
Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго. Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“ Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква? „Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“
14Блокчейн демокрация
Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули? Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме? Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.
15Рогатият Джо и новата журналистика
200 000 000 долара. Толкова се оказа, че е получил за договора си със Spotify прословутият Джо Роган. Създателят на най-успешния подкаст определено проправи пътя на целия жанр. Любимият образ в битката на антиваксъри и ваксъри, на „модерните“ и „ретроградните“, на леви и десни, на всички, които завиждат, възмущават се, или просто ценят силния образ. Кой е в крайна сметка този на пръв поглед простоват мускуляга, събрал толкова погледи… и милиони? Как се стигна дотам дори Белият дом да се възмути от работодателите му заради него? И как неговата история е свързана с бъдещето на журналистиката?
