Ловецът на фалшиви новини

ное. 16, 2021 | Истории

Ловецът на фалшиви новини

16 ноември 2021 | Истории

Той е способен да „надуши“ фалшивите новини по-добре от хрътка. Нещо повече, може да каже, че те ще се появят… дори преди да са написани. Какъв е този ловец телепат? Вероятно сте се досетили, той просто не е човек, а алгоритъм. Не е идея, а вече сериозно навлиза в практиката. И не просто заклеймява дезинформацията и цензурира, а помага на хората да я улавят сами.

В проекта участва Масачузетският технологичен институт, но той се води от Катарския институт за компютърни изследвания. Екипът разработчици е воден от българин.

Преслав Наков е начело на изследователите, той е създателят на проекта „Танбих“ (срещнете го тук), арабската дума, значеща „сигнал за тревога“. Специалността му е обработката на естествен език (Natural language processing или NLP), много класации го поставят сред топ учените в направлението в световен план. Благодарение на тази област, където изкуственият интелект среща лингвистиката, вече имаме сериозни технологични придобивки, като например развития машинен превод. Д-р Наков обаче е концентрирал изследванията си именно в използването на тази изключително перспективна технология в една битка, която иначе изглежда окончателно изгубена. Битката за истината.

 

„Танбих“

 

И ловец съм, и рибар съм

Как да разберете, че сте неразбран гений? Гений сте и не ви разбират.

Какво е фалшивата новина? Новина, само че фалшива.

Не, не сме се събрали, за да създаваме мемове и шегички, а за да видим как се справя този ловец – алгоритъм. Какво прави, как работи.

Проблемът с фалшивите новини наистина започва от дефиницията. Дали ако журналистът сбърка дадено число в информацията си, това прави новината фалшива? Или пък трябва да има умисъл? Или има проблем, ако фактите се преплитат с интерпретациите?

Темата е стара, колкото е стара втората най-древна професия – журналистиката. И все пак, днес е по-важна от всякога, защото живеем в информационно общество. Заради балона на филтрите и факта, че сериозно се променя начинът, по който въприемаме информацията. Днес фалшивите новини са по-опасно оръжие, отколкото можем да си представим. Вече го няма авторитета на сериозните медии, всеки може да каже всичко и да стои на равна нога с безспорните авторитети по темата. Достатъчно е за пример да споменем информационното пространство, свързано с коронавируса.

 

Горящ вестник

Снимка: Pezibear от Pixabay

 

Наслука

„Да, невярната информация в новините винаги е била наоколо, помислете за таблоидите“, казва Наков. „Но социалните мрежи промениха всичко. Те направиха възможно зловредните източници да микротаргетират целите си по демографски показатели. Да разпространяват информацията много по-бързо и в огромни обеми. Благодарение на социалните мрежи новините могат да се превърнат в оръжие с безпрецедентни мащаби“.

Фалшивите новини имаха сериозно значение в последните два избора за президент на САЩ, често с тяхна помощ се вземат сериозни политически решения.

Проблемът доби нови измерения, след като дойде коронавирусът. Световната здравна организация още през февруари постави на второ място сред най-важните стъпки, за да стигнем до края на пандемията, битката с „инфодемията“.

Факт е, че в тази посока сериозно значение имаше и не винаги достатъчно адекватната информационна политика на властите и на експертите. И все пак, надали дори от СЗО биха могли да си представят, че начинът, по който се отразява пандемията в мрежата, ще доведе дотам, че когато всеки може да има ваксина, над 70% от българите няма да счетат за нужно да си я поставят.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

С пушка в ръка аз бродя през гората

Преди няколко години нашумяха услугите, които проверяваха достоверността на даден факт. И те са полезни. В крайна сметка, не е толкова трудно да се сравнят данните от достатъчно авторитетни източници с новината, че например някоя световна знаменитост се е разболяла от ишиас. Или че даден футболен отбор е победител друг.

Но това е елементарно. Да не говорим, че всеки от нас е редно да го прави. Да се замисли, преди да сподели заглавие, което му е прозвучало интригуващо, да отвори по-сериозен сайт, за да го провери, особено ако линкът е от очевидно съмнителен домейн.

Постепенно с това свикнахме. Разбира се, случва се всеки да се подведе, а много често в подобна ситуация изпадат по-възрастните хора, които все още имат друго отношение към информацията – щом е написано, значи е вярно. Сигурно знаете вица. „Колко да лети, дядо, най-много 2-3 метра…“

 

Ловна среща

И така, в основата на работата на нашия електронен ловец, арабският Шерлок Холмс, стоят дефинициите.

„Големият проблем не е, че фалшивите новини са неверни“, казва Преслав Наков. „А че те се превръщат в оръжие. А това е нещото, от което най-много се тревожи дори самият учен, направил възможен интернет – сър Тим Бърнърс-Лий“.

За много хора фалшивите новини са просто тези, които не им харесват, без въобще да ги интересува дали са верни, или не. Затова, според Преслав Наков по-подходящият термин в случая е „дезинформация“. „Тук вече дефиницията е доста проста, има само два компонента. Първият – че една информация не отговаря на истината и вторият: че има зловредна цел, предназначена е да навреди по някакъв начин. Повечето разработки по темата се концентрират само върху първата част от проблема. А по-важна е втората, именно нея има предвид Бърнърс-Лий, говорейки за превръщането на новините в оръжие. Основният проблем с фалшивите новини, както ще се съгласят и журналистите, не е, че те не съобщават вярна информация. Проблемът е, че те стават политическо оръжие“, допълва изследователят.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Jacek Dylag, Unsplash

 

Пропа-гадна

Често наричаме явлението „пропаганда“, а според нашия събеседник това не е основателно. „Пропагандата се пресича с дезинформацията. Тя също има два компонента, първият е, че някой цели да ни убеди в нещо, а вторият: че има предварително дефинирана цел. И се пак, при нея няма истина или лъжа, няма добро или лошо. Пропаганда е и кампанията на правителството за ваксинации, и думите на Грета Тунберг, която се старае да ни плаши, че стотици биологични видове изчезват всеки ден. Това е една от техниките на пропагандата – целенасочено предизвикване на страх. Само че в случая не бихме сметнали, че е проблем. Пропагандата не е нещо добро или лошо, тя е просто сбор от техники, целящи да убеждават“, допълва Наков.

Именно тези техники се учи да разпознава алгоритъмът за машинно самообучение „Танбих“. Като ги наслагва с всичко останало. И в резултат не търси крайното бинарно решение „вярно/невярно“, а просто информира потребителя за рисковете и нюансите, оставяйки му решението сам да прецени как да се възползва от информацията.

„Танбих“ анализира езика. Проверява как източникът на информацията се съотнася към новините, които публикува: съдържа ли доказано достоверни и доказано фалшиви. Ако често се цитират неверни твърдения, това е доста ясен знак, че и бъдещите публикации на тази медия отиват в същата посока.

Съществуват повече от 60 пропагандни техники, а „Танбих“ се концентрира върху 18 от тях, които са най-разпространени и най-ефективни днес.

 

Ловец храбрец

Битката с фалшивите новини е неравна, защото, както показва проучване на MIT, те се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските. Те са по-атрактивни, подготвени са така, че да бъдат харесвани. Освен това онлайн нещата се случват светкавично: 50% от разпространението им е през първите 10 минути! Как е възможно за това време да се направи проверка дали новината е вярна?

Това могат да го правят само потребителите. Които, в случая, да бъдат подпомогнати от възможностите на изкуствения интелект.

Лесно е да се провери дали е вярно едно изречение. Дори да бъде аналитично, това също може лесно да се отрази. Но, както казва нашият събеседник, в президентския дебат в САЩ например, се казват около 1000 изречения. Също и в една по-дълга и аналитична статия. Как може да се провери всяко съждение? Единственият шанс е с помощта на изкуствения интелект. Алгоритмите, особено в областта на езиковия анализ (и, за съжаление, най-вече на разпространените езици) имат невероятни умения, показателен е примерът с GPT-3. „Танбих“ взема най-доброто от тази област, за да анализира за читателя дългите текстове и да даде своята независима оценка. Какво ще прави с нея въпросният читател, е негова работа. Но така и би трябвало да бъде, доста различно например от света на „Фейсбук“.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Here and now, Pixabay

 

На пусия

Дяволът е в детайлите. Във внушенията. И най-вече в случаите, когато лъжата е целенасочена, масирана, има конкретна пропагандна цел и носи определени ползи на източника.

Както казва д-р Наков, многото проекти за проверка на факти – ръчни или автоматизирани, не могат да решат проблема, защото в момента, в който можем да докажем, че една новина е невярна, тя вече ще е достигнала до милиони хора и няма как да бъде спряна. Именно затова ученият насочва усилията си към технологията, която може да предсказва фалшивата новина.

Всички знаем, че дори „Фейсбук“, въпреки дългогодишните си усилия, така и не успява да намери достатъчно работещо решение в тази посока. Огромният обем информация в социалната мрежа няма как да бъде следен автоматично, а заради системата на докладване на публикациите често жертва на цензурата падат текстове, с които просто някой не е съгласен. Но това не ги прави фалшиви, особено в среда, в която уж се търсят мнения и гледни точки, а не новинарско съдържание (като преплитането между двете е в основата на най-големите проблеми в тази област).

Ако е доказано, че даден сайт, профил или какъвто и да било източник вече е създал фалшива новина, със сигурност е редно да сме по-мнителни. Именно в тази посока помага алгоритъмът на „Танбих“. Идеята е да предсказва. Като не цензурира, а просто помага на потребителите. Дава им основни показатели за това колко е достоверен източникът, оцветен ли е емоционално по темата, за която пише. Например политически.

 

Фалшива новина по ловджийски

Единственият шанс да изградим по-добра интернет среда, е като спираме пропагандата и фалшивите новини, преди да са се разпространили, убеден е проф. Наков. И първата стъпка е верифицирането и отделянето на достоверните източници на информация.

Няма как да провериш всяко отделно твърдение на света. И все пак, по този начин можеш да провериш една новина, преди дори да е написана“.

Реалният проблем е, че когато се появят натрупвания, внушения, когато не само лъжата има значение, а и си личи кой има полза от нея. Точно това цели да улавя алгоритъмът „Танбих“.

За момента той работи на арабски и английски, покрива публикации, свързани с политика, бизнес, спорт, наука, технологии… и конкретно ковид.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Ed Rojas, Unsplash

 

Ловци на градус

„Танбих“ умее да оценява общата достоверност на фактите в текста, градуса на пропагандното съдържание, наличието на крайни политически оттенъци, идеологии. Оценява новината в общата рамка на останалите. Анализира отделните информационни единици, но още по-добре анализира източниците на информация.

Историята на този изкуствен интелект започва като обикновена система за персонализирано филтриране на новините, подобна на „Гугъл Нюз“. После създателите му решават да го разширят с основната идея – не просто да събира новини, а и да ги обогатяват с информация за съдържанието на текста, за основните характеристики на автора и медията, от които идва. Полезно е да знаеш дали източникът има ясно изразена политическа връзка, ако е виден анти- или проваксър. И най-вече: винаги, когато е екстремно предубеден към дадена тема.

 

100 шарана… и една червена херинга

А както стана дума, специалитетът му е да разпознава техниките на пропагандата. Предизвикването на страх е само една от тях. Като цяло, се делят на две групи, а първата разчита на емоциите. Може да става дума за страх, за патриотични чувства, за съчувствие. Втората част са по-скоро логически парадигми. Например „или си с нас, или си срещу нас“. Класическа техника е „Ефектът на бандата“, когато ни убеждават, че някой ще победи на изборите с огромен процент и ние трябва да се почувстваме от правилната страна на историята, като се присъединим.

„Червената херинга“ е още една техника за пропаганда, дължи красноватото си име на Уилям Корбет, който го популяризира през 1807 г. На български я наричаме с доста по-скучното название „отвличане на вниманието“. А чуем ли „червена херинга“, някак си се замисляме, ама има ли я наистина тази риба? Извън шарения термин, този пропаганден подход го знаем от българските медии и политици до болка добре.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Ron Porter, Pixabay

 

На мушката

„Умишлено замъгляване“ е друг подход на пропагандата. При него комуникацията нарочно е замъглена, говори се на целенасочено усложнен език, с морфични резонанси, както бихме казали у нас.

„Танбих“ е научен да разпознава всички тези и останалите класически техники, като успоредно с това анализира и оценъчната страна на текста.

Ех, ако всички бяхме малко повече като „Танбих“.

Скоро, надяваме се, ще го имаме и на български. Поне за да ни светва лампичката. А дали не е доста късно за лампички и има ли кой да ги гледа в тотално мрачна медийна среда като българската… кой знае, ще видим.

Има защо да сме отчаяни от естествения интелект, особено що се отнася до политиката и медиите по нашите ширини, нека дадем шанс на изкуствения.

 

Ловецът на хвърчила

„Аз продължавам да смятам, че медийната грамотност е най-доброто дългосрочно решение за това как се информираме“, казва изследователят. „Затова и съм горд с инструмента, който създадохме. Той успява да улови фините техники на пропагандата и да информира читателите, че са манипулирани. Така те знаят как да подходят към тези източници на информация, а и какво да избягват занапред. В един момент даже няма да им трябва платформата, ще разпознават техниките сами. Същото се случи и с мен, а и с други учени, работещи по проекта“, допълва Преслав Наков.

„Вече не мога да чета спокойно новините. Всеки път, когато ги отворя, започвам да разпознавам една по една техниките на пропагандата. Вярвам, че ще е много добре, ако повече хора стигнат до този етап.“

А ние се разделяме с новия ИИ и със създателя му, но с уговорката, че скоро ще се срещнем отново, за да направим интервю. Да поговорим и за други теми, свързани с най-важните и бързо напредващи посоки, в които алгоритмите се очаква да променят света ни. За прословутия изкуствен интелект, когото сме натоварили с толкова много (често пресилени) очаквания да промени живота ни в толкова много посоки.

А вие: какво бихте го попитали?

 

Преслав Наков

Снимка: Владимир Мачоков

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This