Ловецът на фалшиви новини

ное. 16, 2021 | Истории

Ловецът на фалшиви новини

16 ноември 2021 | Истории

Той е способен да „надуши“ фалшивите новини по-добре от хрътка. Нещо повече, може да каже, че те ще се появят… дори преди да са написани. Какъв е този ловец телепат? Вероятно сте се досетили, той просто не е човек, а алгоритъм. Не е идея, а вече сериозно навлиза в практиката. И не просто заклеймява дезинформацията и цензурира, а помага на хората да я улавят сами.

В проекта участва Масачузетският технологичен институт, но той се води от Катарския институт за компютърни изследвания. Екипът разработчици е воден от българин.

Преслав Наков е начело на изследователите, той е създателят на проекта „Танбих“ (срещнете го тук), арабската дума, значеща „сигнал за тревога“. Специалността му е обработката на естествен език (Natural language processing или NLP), много класации го поставят сред топ учените в направлението в световен план. Благодарение на тази област, където изкуственият интелект среща лингвистиката, вече имаме сериозни технологични придобивки, като например развития машинен превод. Д-р Наков обаче е концентрирал изследванията си именно в използването на тази изключително перспективна технология в една битка, която иначе изглежда окончателно изгубена. Битката за истината.

 

„Танбих“

 

И ловец съм, и рибар съм

Как да разберете, че сте неразбран гений? Гений сте и не ви разбират.

Какво е фалшивата новина? Новина, само че фалшива.

Не, не сме се събрали, за да създаваме мемове и шегички, а за да видим как се справя този ловец – алгоритъм. Какво прави, как работи.

Проблемът с фалшивите новини наистина започва от дефиницията. Дали ако журналистът сбърка дадено число в информацията си, това прави новината фалшива? Или пък трябва да има умисъл? Или има проблем, ако фактите се преплитат с интерпретациите?

Темата е стара, колкото е стара втората най-древна професия – журналистиката. И все пак, днес е по-важна от всякога, защото живеем в информационно общество. Заради балона на филтрите и факта, че сериозно се променя начинът, по който въприемаме информацията. Днес фалшивите новини са по-опасно оръжие, отколкото можем да си представим. Вече го няма авторитета на сериозните медии, всеки може да каже всичко и да стои на равна нога с безспорните авторитети по темата. Достатъчно е за пример да споменем информационното пространство, свързано с коронавируса.

 

Горящ вестник

Снимка: Pezibear от Pixabay

 

Наслука

„Да, невярната информация в новините винаги е била наоколо, помислете за таблоидите“, казва Наков. „Но социалните мрежи промениха всичко. Те направиха възможно зловредните източници да микротаргетират целите си по демографски показатели. Да разпространяват информацията много по-бързо и в огромни обеми. Благодарение на социалните мрежи новините могат да се превърнат в оръжие с безпрецедентни мащаби“.

Фалшивите новини имаха сериозно значение в последните два избора за президент на САЩ, често с тяхна помощ се вземат сериозни политически решения.

Проблемът доби нови измерения, след като дойде коронавирусът. Световната здравна организация още през февруари постави на второ място сред най-важните стъпки, за да стигнем до края на пандемията, битката с „инфодемията“.

Факт е, че в тази посока сериозно значение имаше и не винаги достатъчно адекватната информационна политика на властите и на експертите. И все пак, надали дори от СЗО биха могли да си представят, че начинът, по който се отразява пандемията в мрежата, ще доведе дотам, че когато всеки може да има ваксина, над 70% от българите няма да счетат за нужно да си я поставят.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

С пушка в ръка аз бродя през гората

Преди няколко години нашумяха услугите, които проверяваха достоверността на даден факт. И те са полезни. В крайна сметка, не е толкова трудно да се сравнят данните от достатъчно авторитетни източници с новината, че например някоя световна знаменитост се е разболяла от ишиас. Или че даден футболен отбор е победител друг.

Но това е елементарно. Да не говорим, че всеки от нас е редно да го прави. Да се замисли, преди да сподели заглавие, което му е прозвучало интригуващо, да отвори по-сериозен сайт, за да го провери, особено ако линкът е от очевидно съмнителен домейн.

Постепенно с това свикнахме. Разбира се, случва се всеки да се подведе, а много често в подобна ситуация изпадат по-възрастните хора, които все още имат друго отношение към информацията – щом е написано, значи е вярно. Сигурно знаете вица. „Колко да лети, дядо, най-много 2-3 метра…“

 

Ловна среща

И така, в основата на работата на нашия електронен ловец, арабският Шерлок Холмс, стоят дефинициите.

„Големият проблем не е, че фалшивите новини са неверни“, казва Преслав Наков. „А че те се превръщат в оръжие. А това е нещото, от което най-много се тревожи дори самият учен, направил възможен интернет – сър Тим Бърнърс-Лий“.

За много хора фалшивите новини са просто тези, които не им харесват, без въобще да ги интересува дали са верни, или не. Затова, според Преслав Наков по-подходящият термин в случая е „дезинформация“. „Тук вече дефиницията е доста проста, има само два компонента. Първият – че една информация не отговаря на истината и вторият: че има зловредна цел, предназначена е да навреди по някакъв начин. Повечето разработки по темата се концентрират само върху първата част от проблема. А по-важна е втората, именно нея има предвид Бърнърс-Лий, говорейки за превръщането на новините в оръжие. Основният проблем с фалшивите новини, както ще се съгласят и журналистите, не е, че те не съобщават вярна информация. Проблемът е, че те стават политическо оръжие“, допълва изследователят.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Jacek Dylag, Unsplash

 

Пропа-гадна

Често наричаме явлението „пропаганда“, а според нашия събеседник това не е основателно. „Пропагандата се пресича с дезинформацията. Тя също има два компонента, първият е, че някой цели да ни убеди в нещо, а вторият: че има предварително дефинирана цел. И се пак, при нея няма истина или лъжа, няма добро или лошо. Пропаганда е и кампанията на правителството за ваксинации, и думите на Грета Тунберг, която се старае да ни плаши, че стотици биологични видове изчезват всеки ден. Това е една от техниките на пропагандата – целенасочено предизвикване на страх. Само че в случая не бихме сметнали, че е проблем. Пропагандата не е нещо добро или лошо, тя е просто сбор от техники, целящи да убеждават“, допълва Наков.

Именно тези техники се учи да разпознава алгоритъмът за машинно самообучение „Танбих“. Като ги наслагва с всичко останало. И в резултат не търси крайното бинарно решение „вярно/невярно“, а просто информира потребителя за рисковете и нюансите, оставяйки му решението сам да прецени как да се възползва от информацията.

„Танбих“ анализира езика. Проверява как източникът на информацията се съотнася към новините, които публикува: съдържа ли доказано достоверни и доказано фалшиви. Ако често се цитират неверни твърдения, това е доста ясен знак, че и бъдещите публикации на тази медия отиват в същата посока.

Съществуват повече от 60 пропагандни техники, а „Танбих“ се концентрира върху 18 от тях, които са най-разпространени и най-ефективни днес.

 

Ловец храбрец

Битката с фалшивите новини е неравна, защото, както показва проучване на MIT, те се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските. Те са по-атрактивни, подготвени са така, че да бъдат харесвани. Освен това онлайн нещата се случват светкавично: 50% от разпространението им е през първите 10 минути! Как е възможно за това време да се направи проверка дали новината е вярна?

Това могат да го правят само потребителите. Които, в случая, да бъдат подпомогнати от възможностите на изкуствения интелект.

Лесно е да се провери дали е вярно едно изречение. Дори да бъде аналитично, това също може лесно да се отрази. Но, както казва нашият събеседник, в президентския дебат в САЩ например, се казват около 1000 изречения. Също и в една по-дълга и аналитична статия. Как може да се провери всяко съждение? Единственият шанс е с помощта на изкуствения интелект. Алгоритмите, особено в областта на езиковия анализ (и, за съжаление, най-вече на разпространените езици) имат невероятни умения, показателен е примерът с GPT-3. „Танбих“ взема най-доброто от тази област, за да анализира за читателя дългите текстове и да даде своята независима оценка. Какво ще прави с нея въпросният читател, е негова работа. Но така и би трябвало да бъде, доста различно например от света на „Фейсбук“.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Here and now, Pixabay

 

На пусия

Дяволът е в детайлите. Във внушенията. И най-вече в случаите, когато лъжата е целенасочена, масирана, има конкретна пропагандна цел и носи определени ползи на източника.

Както казва д-р Наков, многото проекти за проверка на факти – ръчни или автоматизирани, не могат да решат проблема, защото в момента, в който можем да докажем, че една новина е невярна, тя вече ще е достигнала до милиони хора и няма как да бъде спряна. Именно затова ученият насочва усилията си към технологията, която може да предсказва фалшивата новина.

Всички знаем, че дори „Фейсбук“, въпреки дългогодишните си усилия, така и не успява да намери достатъчно работещо решение в тази посока. Огромният обем информация в социалната мрежа няма как да бъде следен автоматично, а заради системата на докладване на публикациите често жертва на цензурата падат текстове, с които просто някой не е съгласен. Но това не ги прави фалшиви, особено в среда, в която уж се търсят мнения и гледни точки, а не новинарско съдържание (като преплитането между двете е в основата на най-големите проблеми в тази област).

Ако е доказано, че даден сайт, профил или какъвто и да било източник вече е създал фалшива новина, със сигурност е редно да сме по-мнителни. Именно в тази посока помага алгоритъмът на „Танбих“. Идеята е да предсказва. Като не цензурира, а просто помага на потребителите. Дава им основни показатели за това колко е достоверен източникът, оцветен ли е емоционално по темата, за която пише. Например политически.

 

Фалшива новина по ловджийски

Единственият шанс да изградим по-добра интернет среда, е като спираме пропагандата и фалшивите новини, преди да са се разпространили, убеден е проф. Наков. И първата стъпка е верифицирането и отделянето на достоверните източници на информация.

Няма как да провериш всяко отделно твърдение на света. И все пак, по този начин можеш да провериш една новина, преди дори да е написана“.

Реалният проблем е, че когато се появят натрупвания, внушения, когато не само лъжата има значение, а и си личи кой има полза от нея. Точно това цели да улавя алгоритъмът „Танбих“.

За момента той работи на арабски и английски, покрива публикации, свързани с политика, бизнес, спорт, наука, технологии… и конкретно ковид.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Ed Rojas, Unsplash

 

Ловци на градус

„Танбих“ умее да оценява общата достоверност на фактите в текста, градуса на пропагандното съдържание, наличието на крайни политически оттенъци, идеологии. Оценява новината в общата рамка на останалите. Анализира отделните информационни единици, но още по-добре анализира източниците на информация.

Историята на този изкуствен интелект започва като обикновена система за персонализирано филтриране на новините, подобна на „Гугъл Нюз“. После създателите му решават да го разширят с основната идея – не просто да събира новини, а и да ги обогатяват с информация за съдържанието на текста, за основните характеристики на автора и медията, от които идва. Полезно е да знаеш дали източникът има ясно изразена политическа връзка, ако е виден анти- или проваксър. И най-вече: винаги, когато е екстремно предубеден към дадена тема.

 

100 шарана… и една червена херинга

А както стана дума, специалитетът му е да разпознава техниките на пропагандата. Предизвикването на страх е само една от тях. Като цяло, се делят на две групи, а първата разчита на емоциите. Може да става дума за страх, за патриотични чувства, за съчувствие. Втората част са по-скоро логически парадигми. Например „или си с нас, или си срещу нас“. Класическа техника е „Ефектът на бандата“, когато ни убеждават, че някой ще победи на изборите с огромен процент и ние трябва да се почувстваме от правилната страна на историята, като се присъединим.

„Червената херинга“ е още една техника за пропаганда, дължи красноватото си име на Уилям Корбет, който го популяризира през 1807 г. На български я наричаме с доста по-скучното название „отвличане на вниманието“. А чуем ли „червена херинга“, някак си се замисляме, ама има ли я наистина тази риба? Извън шарения термин, този пропаганден подход го знаем от българските медии и политици до болка добре.

 

Преслав Наков, „Танбих“

Снимка: Ron Porter, Pixabay

 

На мушката

„Умишлено замъгляване“ е друг подход на пропагандата. При него комуникацията нарочно е замъглена, говори се на целенасочено усложнен език, с морфични резонанси, както бихме казали у нас.

„Танбих“ е научен да разпознава всички тези и останалите класически техники, като успоредно с това анализира и оценъчната страна на текста.

Ех, ако всички бяхме малко повече като „Танбих“.

Скоро, надяваме се, ще го имаме и на български. Поне за да ни светва лампичката. А дали не е доста късно за лампички и има ли кой да ги гледа в тотално мрачна медийна среда като българската… кой знае, ще видим.

Има защо да сме отчаяни от естествения интелект, особено що се отнася до политиката и медиите по нашите ширини, нека дадем шанс на изкуствения.

 

Ловецът на хвърчила

„Аз продължавам да смятам, че медийната грамотност е най-доброто дългосрочно решение за това как се информираме“, казва изследователят. „Затова и съм горд с инструмента, който създадохме. Той успява да улови фините техники на пропагандата и да информира читателите, че са манипулирани. Така те знаят как да подходят към тези източници на информация, а и какво да избягват занапред. В един момент даже няма да им трябва платформата, ще разпознават техниките сами. Същото се случи и с мен, а и с други учени, работещи по проекта“, допълва Преслав Наков.

„Вече не мога да чета спокойно новините. Всеки път, когато ги отворя, започвам да разпознавам една по една техниките на пропагандата. Вярвам, че ще е много добре, ако повече хора стигнат до този етап.“

А ние се разделяме с новия ИИ и със създателя му, но с уговорката, че скоро ще се срещнем отново, за да направим интервю. Да поговорим и за други теми, свързани с най-важните и бързо напредващи посоки, в които алгоритмите се очаква да променят света ни. За прословутия изкуствен интелект, когото сме натоварили с толкова много (често пресилени) очаквания да промени живота ни в толкова много посоки.

А вие: какво бихте го попитали?

 

Преслав Наков

Снимка: Владимир Мачоков

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

От рубриката:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.
Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.
Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?
Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This