„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

окт. 4, 2022 | Срещи

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

4 октомври 2022 | Срещи

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.

Вече десети сезон водещ на предаването „120 минути“ по bTV, той е автор на книги и документални филми, на запомнящи се интервюта със световноизвестни личности и с най-„обикновени“ хора. Специализирал е в ООН и Харвард, носител на безброй журналистически награди.

С него ще потърсим някои от любопитните, от важните отговори. Какво би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?


 

– Ако срещу себе си имаш събеседник – изкуствен интелект, за който се твърди, че е съвършен, какво ще го попиташ?

– Преди време бях водещ на голям форум с хора от твоята сфера и на сцената излезе ръководителят на отдела по изкуствен интелект на една от най-големите айти компании в света. Тогава разказа как те проверяват нивото, до което достига разработването на ИИ чрез игра на покер. Събрали най-известните играчи в света и ги пуснали срещу алгоритъма. Наградният фонд бил няколко милиона долара, но и за покер играчите имало залог – и те можели да изгубят пари. В крайна сметка

хората победили, защото ИИ се оказал неспособен да блъфира.

Така че, според мен, където и да си мислим, че можем да приложим ИИ – в науката, в медицината, в индустрията, има неща като човешки отношения, характер, мисли… Там няма да успее.

Човекът е човек, ИИ е нещо, което трябва да ни служи. За добро.

Не знам какъв въпрос бих му задал… Може би бих го попитал: „Някога чувствал ли си се тъжен?“.

 

Светослав Иванов

Снимки : Евгени Милов, Борис Пинтев

 

– А ще се уплашиш ли, ако отвърне: „Да“?

– Не! Ще ми стане още по-интересно и вероятно ще го накарам да ми разкаже кога.

 

– Немалко хора, с които говоря по тези теми, вярват, че можем да направим алгоритъм, неразличим от човека. Факт е, че тези технологии ни изненадват все повече с впечатляващия си напредък.

– Със сигурност. Но аз

мисля, че има граници, които правят всяко човешко същество уникално и неразличимо.

Има едни универсални дадености от Бог, които са запазена територия за човешката душа. ИИ някой ден може да е съвършен, той всеки ден става по-добър, но човешката душа е тази, която го моделира и винаги ще го моделира, надявам се. Защото човекът ще е над изкуствения интелект, хората са тези, които го създават.

 

– По-често обаче го създават компании, които не са регулирани достатъчно, не е ясно от етична гледна точка какво могат да влагат в него.

– Това вече е опасно, но подобни регулации според мен тепърва престоят. Може би етичните норми и правила, за които говориш, ще са най-важната част от тези регулации.

 

– Мислиш ли, че можем да го поканим в журналистиката, поне за да ни върши част от „досадната“ работа? Например да ни пише дописките?

– Да, мисля. Не знам дали ще може да пише дописки, но смятам, че

ИИ ще е нашето оръжие срещу фалшивите новини и дезинформацията.

Все още светът губи тази битка. Тя се оказа много по-ожесточена и с много по-сериозни последици, отколкото си мислим. Само допреди 10 години и ние, като гилдия и професия, а и аудиторията ни, подценявахме фалшивите новини. Често си казвахме: „О, не, това е фалшива новина“, и не приемахме насериозно дадено твърдение, колкото и фантастично да звучеше.

Помниш, че преди години алгоритмите на фейсбук позволяваха информация, написана в нюзрума на голяма световна медия, и такава, написана в мазе, да изглеждат по абсолютно еднакъв начин на интерфейса.

 

Светослав Иванов

 

– И все още не е толкова различно, колкото би трябвало.

– Наистина. Но имаше момент, в който фейсбук дори позволяваше, когато споделяш самия материал, да промениш снимката или заглавието. Това ме удиви, казах си: „Боже Господи, ти можеш да споделиш дори статия от голяма медия и да промениш смисъла ѝ!“.

А светът днес е много бърз.

Все по-рядко се задълбочаваме в това, което четем.

Има изследвания, които показват, че голям процент от аудиторията чете само заглавието, особено в социалните мрежи, и съответно коментира него или изречението, което е написал администраторът отгоре, за да анонсира материала. От друга страна, журналистическите форми стават все по-къси, заради това забързано време, в което живеем.

Това означава едно голямо плъзгане по повърхността.

Явно сами няма да можем да се справим с фалшивата информация. И тук изкуственият интелект е нещо, което вярвам, че ще ни подкрепи. Работи се много в тази посока и някой ден ще видим конкретни резултати.

Засега губим тази битка, но това е война. Борим се всеки ден.

 

– Не трябва ли инициативата да идва повече от обществото? Хората да стават по-изискващи към информацията, която получават…

– Малко е като изграждане на имунитет. Трябва да свикнеш с начина на мислене, че всичко, прочетено някъде, трябва да бъде подлагано под съмнение. Аз се опасявам обаче, че в днешния свят на разделение и крайни емоции на обществата всеки се затваря в своя балон с единомишленици, които мислят като него. За съжаление, алгоритмите и на социалните мрежи, а и на търсачките, ти дават още повече от това, което искаш да чуеш. Не информация, която може да ти даде по-умерена и реалистична информация за света, а още повече от твоя собствен стереотип, което те затваря в клетка. Така

хората на различно мнение днес са в нещо като затвор.

Те нямат досег един с друг. А когато този досег се случи, започва агресията. Дебатите са по-шумни, истерични, изпълнени с остър език и обиди, което е много нараняващо. Казвам го чисто човешки, много е раняващо, а и не е градивно за обществото. Но това са неща, върху които се работи, особено след президентските избори в САЩ преди 6 години.

 

Балонът на филтрите, хейтът са все теми, заради които го има и този сайт. Правим ли обаче достатъчно? Аз не виждам нищо подобно…

– Тук конкретни решения трябва да дойдат от технологичните компании.

 

– Те обаче нямат изгода да ги предлагат.

– Не знам дали им е изгодно, но са длъжни, имат дълг към обществото. В никакъв случай не мисля, че те са отговорни за фалшивите новини и прочие. Но досега излизаха с твърдението, че не са медии сами по себе си, а са просто платформи. Аз не мисля, че е така. След като при предишните президентски избори в САЩ се оказа, че едва няколко десетки души в САЩ работят в отдела за най-актуалните теми във фейсбук – хората, които могат чрез ИИ да инжектират определени теми, си мисля, че решението трябва да дойде и от тях.

 

Светослав Иванов

 

– Каква е твоята лична рецепта, как излизаш от балона си?

– Опитвам се да слушам хората. Когато водя диалог с някого, обичам да го слушам повече, отколкото да говоря аз. Но в момента усещам разделението и въпреки че то е факт, виждаме го всички, ме боли. Усещам, че е дошъл момент, в който дори аргументите,

разумните аргументи, трудно убеждават човека срещу теб.

Все по-трудно някой променя позицията си по даден въпрос. Напротив: той е готов да я отстоява. Истинска вербална война се води не само в българското уеб пространство, а навсякъде по света. И тя се подхранва по различни начини.

Така ние, като общество, се превръщаме в лесна плячка за манипулации. Има и опасност да започнем да си налагаме ограничения за какви теми да говорим и за какви – не. А това също е изключително опасно за нашата професия.

 

– Но винаги го е имало по някакъв начин. Малко или повече, винаги си ограничен, дори само от аудиторията си, защото тя има някакви очаквания към теб.

– Говорейки по тези теми, аз все пак съм оптимист.

Изграждането на непоносимост към фалшивите новини, е роля и на журналиста, и на аудиторията.

Но започваме да изграждаме имунитет. Просто го усещам.

Има и нещо друго. Когато една среда е прекалено истерична, хората започват да се уморяват. Ти не можеш да вирееш сред крясъци. По мое мнение времето, което ще прекарваме в социалните мрежи, постепенно ще започне да намалява. Защото в нас ще се задействат защитни механизми, които ще ни казват: „Чакай… Остани малко насаме с мислите си. Стига с тези крясъци“.

 

– Дано си прав, аз не го усещам по този начин. Какво съветваш един млад човек, който днес иска да се занимава с журналистика?

– Казвам му, че на моменти тази професия е много неблагодарна. Но ако понякога изпитва вътрешно удовлетворение от това, което работи, значи е неговата професия.

В днешния свят със сигурност има много млади хора, които искат да влязат в нашата професия с други мотиви: например, мислят си, че така ще спечелят бърза популярност, ще изкарат много пари. Нито едното, нито другото е вярно. За да спечелиш доверието на хората, трябва да положиш много, много усилия. Ти го знаеш. И ако твоят мотив е популярността, това също е грешка, която няма да те доведе доникъде.

Единствено вътрешното удовлетворение може да ти помогне да издържиш в тази професия. Особено сега, в този забързан свят. Когато информацията не тече, тя е океан, тя е вихър.

 

– Защо във време, когато уж всичко е разказване на истории, е все по-трудно да се разказват истории? И са все по-малко майсторите, които го умеят…

– Сред този океан, за който си говорим, има прекалено много хора, които искат да разказват истории. А те стават по-къси, защото всички бързаме.

Все по-късата форма е ограничаваща.

Няма нищо по-хубаво от една красиво разказана история, бих я сравнил само с хубаво написан разказ, а защо не и с книга. Това е майсторство, което не е за всеки. Това е талант!

Но добрите разказвачи винаги ще намерят своя път към публиката и публиката ще намери тях.

 

– И все пак, ти не вярваш, че ще има електронен Иво Иванов

– Да, не си го представям. Най-малкото не си представям електронния Иво Иванов, който се вълнува толкова от баскетбол. Но ще има може би технология, която ще бъде наш помощник и тук. Надявам се, наистина, за добро…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация

Най-новите:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Share This