Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Вече десети сезон водещ на предаването „120 минути“ по bTV, той е автор на книги и документални филми, на запомнящи се интервюта със световноизвестни личности и с най-„обикновени“ хора. Специализирал е в ООН и Харвард, носител на безброй журналистически награди.
С него ще потърсим някои от любопитните, от важните отговори. Какво би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?
– Ако срещу себе си имаш събеседник – изкуствен интелект, за който се твърди, че е съвършен, какво ще го попиташ?
– Преди време бях водещ на голям форум с хора от твоята сфера и на сцената излезе ръководителят на отдела по изкуствен интелект на една от най-големите айти компании в света. Тогава разказа как те проверяват нивото, до което достига разработването на ИИ чрез игра на покер. Събрали най-известните играчи в света и ги пуснали срещу алгоритъма. Наградният фонд бил няколко милиона долара, но и за покер играчите имало залог – и те можели да изгубят пари. В крайна сметка
хората победили, защото ИИ се оказал неспособен да блъфира.
Така че, според мен, където и да си мислим, че можем да приложим ИИ – в науката, в медицината, в индустрията, има неща като човешки отношения, характер, мисли… Там няма да успее.
Човекът е човек, ИИ е нещо, което трябва да ни служи. За добро.
Не знам какъв въпрос бих му задал… Може би бих го попитал: „Някога чувствал ли си се тъжен?“.
Снимки : Евгени Милов, Борис Пинтев
– А ще се уплашиш ли, ако отвърне: „Да“?
– Не! Ще ми стане още по-интересно и вероятно ще го накарам да ми разкаже кога.
– Немалко хора, с които говоря по тези теми, вярват, че можем да направим алгоритъм, неразличим от човека. Факт е, че тези технологии ни изненадват все повече с впечатляващия си напредък.
– Със сигурност. Но аз
мисля, че има граници, които правят всяко човешко същество уникално и неразличимо.
Има едни универсални дадености от Бог, които са запазена територия за човешката душа. ИИ някой ден може да е съвършен, той всеки ден става по-добър, но човешката душа е тази, която го моделира и винаги ще го моделира, надявам се. Защото човекът ще е над изкуствения интелект, хората са тези, които го създават.
– По-често обаче го създават компании, които не са регулирани достатъчно, не е ясно от етична гледна точка какво могат да влагат в него.
– Това вече е опасно, но подобни регулации според мен тепърва престоят. Може би етичните норми и правила, за които говориш, ще са най-важната част от тези регулации.
– Мислиш ли, че можем да го поканим в журналистиката, поне за да ни върши част от „досадната“ работа? Например да ни пише дописките?
– Да, мисля. Не знам дали ще може да пише дописки, но смятам, че
ИИ ще е нашето оръжие срещу фалшивите новини и дезинформацията.
Все още светът губи тази битка. Тя се оказа много по-ожесточена и с много по-сериозни последици, отколкото си мислим. Само допреди 10 години и ние, като гилдия и професия, а и аудиторията ни, подценявахме фалшивите новини. Често си казвахме: „О, не, това е фалшива новина“, и не приемахме насериозно дадено твърдение, колкото и фантастично да звучеше.
Помниш, че преди години алгоритмите на фейсбук позволяваха информация, написана в нюзрума на голяма световна медия, и такава, написана в мазе, да изглеждат по абсолютно еднакъв начин на интерфейса.
– И все още не е толкова различно, колкото би трябвало.
– Наистина. Но имаше момент, в който фейсбук дори позволяваше, когато споделяш самия материал, да промениш снимката или заглавието. Това ме удиви, казах си: „Боже Господи, ти можеш да споделиш дори статия от голяма медия и да промениш смисъла ѝ!“.
А светът днес е много бърз.
Все по-рядко се задълбочаваме в това, което четем.
Има изследвания, които показват, че голям процент от аудиторията чете само заглавието, особено в социалните мрежи, и съответно коментира него или изречението, което е написал администраторът отгоре, за да анонсира материала. От друга страна, журналистическите форми стават все по-къси, заради това забързано време, в което живеем.
Това означава едно голямо плъзгане по повърхността.
Явно сами няма да можем да се справим с фалшивата информация. И тук изкуственият интелект е нещо, което вярвам, че ще ни подкрепи. Работи се много в тази посока и някой ден ще видим конкретни резултати.
Засега губим тази битка, но това е война. Борим се всеки ден.
– Не трябва ли инициативата да идва повече от обществото? Хората да стават по-изискващи към информацията, която получават…
– Малко е като изграждане на имунитет. Трябва да свикнеш с начина на мислене, че всичко, прочетено някъде, трябва да бъде подлагано под съмнение. Аз се опасявам обаче, че в днешния свят на разделение и крайни емоции на обществата всеки се затваря в своя балон с единомишленици, които мислят като него. За съжаление, алгоритмите и на социалните мрежи, а и на търсачките, ти дават още повече от това, което искаш да чуеш. Не информация, която може да ти даде по-умерена и реалистична информация за света, а още повече от твоя собствен стереотип, което те затваря в клетка. Така
хората на различно мнение днес са в нещо като затвор.
Те нямат досег един с друг. А когато този досег се случи, започва агресията. Дебатите са по-шумни, истерични, изпълнени с остър език и обиди, което е много нараняващо. Казвам го чисто човешки, много е раняващо, а и не е градивно за обществото. Но това са неща, върху които се работи, особено след президентските избори в САЩ преди 6 години.
– Балонът на филтрите, хейтът са все теми, заради които го има и този сайт. Правим ли обаче достатъчно? Аз не виждам нищо подобно…
– Тук конкретни решения трябва да дойдат от технологичните компании.
– Те обаче нямат изгода да ги предлагат.
– Не знам дали им е изгодно, но са длъжни, имат дълг към обществото. В никакъв случай не мисля, че те са отговорни за фалшивите новини и прочие. Но досега излизаха с твърдението, че не са медии сами по себе си, а са просто платформи. Аз не мисля, че е така. След като при предишните президентски избори в САЩ се оказа, че едва няколко десетки души в САЩ работят в отдела за най-актуалните теми във фейсбук – хората, които могат чрез ИИ да инжектират определени теми, си мисля, че решението трябва да дойде и от тях.
– Каква е твоята лична рецепта, как излизаш от балона си?
– Опитвам се да слушам хората. Когато водя диалог с някого, обичам да го слушам повече, отколкото да говоря аз. Но в момента усещам разделението и въпреки че то е факт, виждаме го всички, ме боли. Усещам, че е дошъл момент, в който дори аргументите,
разумните аргументи, трудно убеждават човека срещу теб.
Все по-трудно някой променя позицията си по даден въпрос. Напротив: той е готов да я отстоява. Истинска вербална война се води не само в българското уеб пространство, а навсякъде по света. И тя се подхранва по различни начини.
Така ние, като общество, се превръщаме в лесна плячка за манипулации. Има и опасност да започнем да си налагаме ограничения за какви теми да говорим и за какви – не. А това също е изключително опасно за нашата професия.
– Но винаги го е имало по някакъв начин. Малко или повече, винаги си ограничен, дори само от аудиторията си, защото тя има някакви очаквания към теб.
– Говорейки по тези теми, аз все пак съм оптимист.
Изграждането на непоносимост към фалшивите новини, е роля и на журналиста, и на аудиторията.
Но започваме да изграждаме имунитет. Просто го усещам.
Има и нещо друго. Когато една среда е прекалено истерична, хората започват да се уморяват. Ти не можеш да вирееш сред крясъци. По мое мнение времето, което ще прекарваме в социалните мрежи, постепенно ще започне да намалява. Защото в нас ще се задействат защитни механизми, които ще ни казват: „Чакай… Остани малко насаме с мислите си. Стига с тези крясъци“.
– Дано си прав, аз не го усещам по този начин. Какво съветваш един млад човек, който днес иска да се занимава с журналистика?
– Казвам му, че на моменти тази професия е много неблагодарна. Но ако понякога изпитва вътрешно удовлетворение от това, което работи, значи е неговата професия.
В днешния свят със сигурност има много млади хора, които искат да влязат в нашата професия с други мотиви: например, мислят си, че така ще спечелят бърза популярност, ще изкарат много пари. Нито едното, нито другото е вярно. За да спечелиш доверието на хората, трябва да положиш много, много усилия. Ти го знаеш. И ако твоят мотив е популярността, това също е грешка, която няма да те доведе доникъде.
Единствено вътрешното удовлетворение може да ти помогне да издържиш в тази професия. Особено сега, в този забързан свят. Когато информацията не тече, тя е океан, тя е вихър.
– Защо във време, когато уж всичко е разказване на истории, е все по-трудно да се разказват истории? И са все по-малко майсторите, които го умеят…
– Сред този океан, за който си говорим, има прекалено много хора, които искат да разказват истории. А те стават по-къси, защото всички бързаме.
Все по-късата форма е ограничаваща.
Няма нищо по-хубаво от една красиво разказана история, бих я сравнил само с хубаво написан разказ, а защо не и с книга. Това е майсторство, което не е за всеки. Това е талант!
Но добрите разказвачи винаги ще намерят своя път към публиката и публиката ще намери тях.
– И все пак, ти не вярваш, че ще има електронен Иво Иванов…
– Да, не си го представям. Най-малкото не си представям електронния Иво Иванов, който се вълнува толкова от баскетбол. Но ще има може би технология, която ще бъде наш помощник и тук. Надявам се, наистина, за добро…
