„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

окт. 4, 2022 | Срещи

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

4 октомври 2022 | Срещи

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.

Вече десети сезон водещ на предаването „120 минути“ по bTV, той е автор на книги и документални филми, на запомнящи се интервюта със световноизвестни личности и с най-„обикновени“ хора. Специализирал е в ООН и Харвард, носител на безброй журналистически награди.

С него ще потърсим някои от любопитните, от важните отговори. Какво би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?


 

– Ако срещу себе си имаш събеседник – изкуствен интелект, за който се твърди, че е съвършен, какво ще го попиташ?

– Преди време бях водещ на голям форум с хора от твоята сфера и на сцената излезе ръководителят на отдела по изкуствен интелект на една от най-големите айти компании в света. Тогава разказа как те проверяват нивото, до което достига разработването на ИИ чрез игра на покер. Събрали най-известните играчи в света и ги пуснали срещу алгоритъма. Наградният фонд бил няколко милиона долара, но и за покер играчите имало залог – и те можели да изгубят пари. В крайна сметка

хората победили, защото ИИ се оказал неспособен да блъфира.

Така че, според мен, където и да си мислим, че можем да приложим ИИ – в науката, в медицината, в индустрията, има неща като човешки отношения, характер, мисли… Там няма да успее.

Човекът е човек, ИИ е нещо, което трябва да ни служи. За добро.

Не знам какъв въпрос бих му задал… Може би бих го попитал: „Някога чувствал ли си се тъжен?“.

 

Светослав Иванов

Снимки : Евгени Милов, Борис Пинтев

 

– А ще се уплашиш ли, ако отвърне: „Да“?

– Не! Ще ми стане още по-интересно и вероятно ще го накарам да ми разкаже кога.

 

– Немалко хора, с които говоря по тези теми, вярват, че можем да направим алгоритъм, неразличим от човека. Факт е, че тези технологии ни изненадват все повече с впечатляващия си напредък.

– Със сигурност. Но аз

мисля, че има граници, които правят всяко човешко същество уникално и неразличимо.

Има едни универсални дадености от Бог, които са запазена територия за човешката душа. ИИ някой ден може да е съвършен, той всеки ден става по-добър, но човешката душа е тази, която го моделира и винаги ще го моделира, надявам се. Защото човекът ще е над изкуствения интелект, хората са тези, които го създават.

 

– По-често обаче го създават компании, които не са регулирани достатъчно, не е ясно от етична гледна точка какво могат да влагат в него.

– Това вече е опасно, но подобни регулации според мен тепърва престоят. Може би етичните норми и правила, за които говориш, ще са най-важната част от тези регулации.

 

– Мислиш ли, че можем да го поканим в журналистиката, поне за да ни върши част от „досадната“ работа? Например да ни пише дописките?

– Да, мисля. Не знам дали ще може да пише дописки, но смятам, че

ИИ ще е нашето оръжие срещу фалшивите новини и дезинформацията.

Все още светът губи тази битка. Тя се оказа много по-ожесточена и с много по-сериозни последици, отколкото си мислим. Само допреди 10 години и ние, като гилдия и професия, а и аудиторията ни, подценявахме фалшивите новини. Често си казвахме: „О, не, това е фалшива новина“, и не приемахме насериозно дадено твърдение, колкото и фантастично да звучеше.

Помниш, че преди години алгоритмите на фейсбук позволяваха информация, написана в нюзрума на голяма световна медия, и такава, написана в мазе, да изглеждат по абсолютно еднакъв начин на интерфейса.

 

Светослав Иванов

 

– И все още не е толкова различно, колкото би трябвало.

– Наистина. Но имаше момент, в който фейсбук дори позволяваше, когато споделяш самия материал, да промениш снимката или заглавието. Това ме удиви, казах си: „Боже Господи, ти можеш да споделиш дори статия от голяма медия и да промениш смисъла ѝ!“.

А светът днес е много бърз.

Все по-рядко се задълбочаваме в това, което четем.

Има изследвания, които показват, че голям процент от аудиторията чете само заглавието, особено в социалните мрежи, и съответно коментира него или изречението, което е написал администраторът отгоре, за да анонсира материала. От друга страна, журналистическите форми стават все по-къси, заради това забързано време, в което живеем.

Това означава едно голямо плъзгане по повърхността.

Явно сами няма да можем да се справим с фалшивата информация. И тук изкуственият интелект е нещо, което вярвам, че ще ни подкрепи. Работи се много в тази посока и някой ден ще видим конкретни резултати.

Засега губим тази битка, но това е война. Борим се всеки ден.

 

– Не трябва ли инициативата да идва повече от обществото? Хората да стават по-изискващи към информацията, която получават…

– Малко е като изграждане на имунитет. Трябва да свикнеш с начина на мислене, че всичко, прочетено някъде, трябва да бъде подлагано под съмнение. Аз се опасявам обаче, че в днешния свят на разделение и крайни емоции на обществата всеки се затваря в своя балон с единомишленици, които мислят като него. За съжаление, алгоритмите и на социалните мрежи, а и на търсачките, ти дават още повече от това, което искаш да чуеш. Не информация, която може да ти даде по-умерена и реалистична информация за света, а още повече от твоя собствен стереотип, което те затваря в клетка. Така

хората на различно мнение днес са в нещо като затвор.

Те нямат досег един с друг. А когато този досег се случи, започва агресията. Дебатите са по-шумни, истерични, изпълнени с остър език и обиди, което е много нараняващо. Казвам го чисто човешки, много е раняващо, а и не е градивно за обществото. Но това са неща, върху които се работи, особено след президентските избори в САЩ преди 6 години.

 

Балонът на филтрите, хейтът са все теми, заради които го има и този сайт. Правим ли обаче достатъчно? Аз не виждам нищо подобно…

– Тук конкретни решения трябва да дойдат от технологичните компании.

 

– Те обаче нямат изгода да ги предлагат.

– Не знам дали им е изгодно, но са длъжни, имат дълг към обществото. В никакъв случай не мисля, че те са отговорни за фалшивите новини и прочие. Но досега излизаха с твърдението, че не са медии сами по себе си, а са просто платформи. Аз не мисля, че е така. След като при предишните президентски избори в САЩ се оказа, че едва няколко десетки души в САЩ работят в отдела за най-актуалните теми във фейсбук – хората, които могат чрез ИИ да инжектират определени теми, си мисля, че решението трябва да дойде и от тях.

 

Светослав Иванов

 

– Каква е твоята лична рецепта, как излизаш от балона си?

– Опитвам се да слушам хората. Когато водя диалог с някого, обичам да го слушам повече, отколкото да говоря аз. Но в момента усещам разделението и въпреки че то е факт, виждаме го всички, ме боли. Усещам, че е дошъл момент, в който дори аргументите,

разумните аргументи, трудно убеждават човека срещу теб.

Все по-трудно някой променя позицията си по даден въпрос. Напротив: той е готов да я отстоява. Истинска вербална война се води не само в българското уеб пространство, а навсякъде по света. И тя се подхранва по различни начини.

Така ние, като общество, се превръщаме в лесна плячка за манипулации. Има и опасност да започнем да си налагаме ограничения за какви теми да говорим и за какви – не. А това също е изключително опасно за нашата професия.

 

– Но винаги го е имало по някакъв начин. Малко или повече, винаги си ограничен, дори само от аудиторията си, защото тя има някакви очаквания към теб.

– Говорейки по тези теми, аз все пак съм оптимист.

Изграждането на непоносимост към фалшивите новини, е роля и на журналиста, и на аудиторията.

Но започваме да изграждаме имунитет. Просто го усещам.

Има и нещо друго. Когато една среда е прекалено истерична, хората започват да се уморяват. Ти не можеш да вирееш сред крясъци. По мое мнение времето, което ще прекарваме в социалните мрежи, постепенно ще започне да намалява. Защото в нас ще се задействат защитни механизми, които ще ни казват: „Чакай… Остани малко насаме с мислите си. Стига с тези крясъци“.

 

– Дано си прав, аз не го усещам по този начин. Какво съветваш един млад човек, който днес иска да се занимава с журналистика?

– Казвам му, че на моменти тази професия е много неблагодарна. Но ако понякога изпитва вътрешно удовлетворение от това, което работи, значи е неговата професия.

В днешния свят със сигурност има много млади хора, които искат да влязат в нашата професия с други мотиви: например, мислят си, че така ще спечелят бърза популярност, ще изкарат много пари. Нито едното, нито другото е вярно. За да спечелиш доверието на хората, трябва да положиш много, много усилия. Ти го знаеш. И ако твоят мотив е популярността, това също е грешка, която няма да те доведе доникъде.

Единствено вътрешното удовлетворение може да ти помогне да издържиш в тази професия. Особено сега, в този забързан свят. Когато информацията не тече, тя е океан, тя е вихър.

 

– Защо във време, когато уж всичко е разказване на истории, е все по-трудно да се разказват истории? И са все по-малко майсторите, които го умеят…

– Сред този океан, за който си говорим, има прекалено много хора, които искат да разказват истории. А те стават по-къси, защото всички бързаме.

Все по-късата форма е ограничаваща.

Няма нищо по-хубаво от една красиво разказана история, бих я сравнил само с хубаво написан разказ, а защо не и с книга. Това е майсторство, което не е за всеки. Това е талант!

Но добрите разказвачи винаги ще намерят своя път към публиката и публиката ще намери тях.

 

– И все пак, ти не вярваш, че ще има електронен Иво Иванов

– Да, не си го представям. Най-малкото не си представям електронния Иво Иванов, който се вълнува толкова от баскетбол. Но ще има може би технология, която ще бъде наш помощник и тук. Надявам се, наистина, за добро…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация

Най-новите:

Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Share This