„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

окт. 4, 2022 | Срещи

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

4 октомври 2022 | Срещи

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.

Вече десети сезон водещ на предаването „120 минути“ по bTV, той е автор на книги и документални филми, на запомнящи се интервюта със световноизвестни личности и с най-„обикновени“ хора. Специализирал е в ООН и Харвард, носител на безброй журналистически награди.

С него ще потърсим някои от любопитните, от важните отговори. Какво би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?


 

– Ако срещу себе си имаш събеседник – изкуствен интелект, за който се твърди, че е съвършен, какво ще го попиташ?

– Преди време бях водещ на голям форум с хора от твоята сфера и на сцената излезе ръководителят на отдела по изкуствен интелект на една от най-големите айти компании в света. Тогава разказа как те проверяват нивото, до което достига разработването на ИИ чрез игра на покер. Събрали най-известните играчи в света и ги пуснали срещу алгоритъма. Наградният фонд бил няколко милиона долара, но и за покер играчите имало залог – и те можели да изгубят пари. В крайна сметка

хората победили, защото ИИ се оказал неспособен да блъфира.

Така че, според мен, където и да си мислим, че можем да приложим ИИ – в науката, в медицината, в индустрията, има неща като човешки отношения, характер, мисли… Там няма да успее.

Човекът е човек, ИИ е нещо, което трябва да ни служи. За добро.

Не знам какъв въпрос бих му задал… Може би бих го попитал: „Някога чувствал ли си се тъжен?“.

 

Светослав Иванов

Снимки : Евгени Милов, Борис Пинтев

 

– А ще се уплашиш ли, ако отвърне: „Да“?

– Не! Ще ми стане още по-интересно и вероятно ще го накарам да ми разкаже кога.

 

– Немалко хора, с които говоря по тези теми, вярват, че можем да направим алгоритъм, неразличим от човека. Факт е, че тези технологии ни изненадват все повече с впечатляващия си напредък.

– Със сигурност. Но аз

мисля, че има граници, които правят всяко човешко същество уникално и неразличимо.

Има едни универсални дадености от Бог, които са запазена територия за човешката душа. ИИ някой ден може да е съвършен, той всеки ден става по-добър, но човешката душа е тази, която го моделира и винаги ще го моделира, надявам се. Защото човекът ще е над изкуствения интелект, хората са тези, които го създават.

 

– По-често обаче го създават компании, които не са регулирани достатъчно, не е ясно от етична гледна точка какво могат да влагат в него.

– Това вече е опасно, но подобни регулации според мен тепърва престоят. Може би етичните норми и правила, за които говориш, ще са най-важната част от тези регулации.

 

– Мислиш ли, че можем да го поканим в журналистиката, поне за да ни върши част от „досадната“ работа? Например да ни пише дописките?

– Да, мисля. Не знам дали ще може да пише дописки, но смятам, че

ИИ ще е нашето оръжие срещу фалшивите новини и дезинформацията.

Все още светът губи тази битка. Тя се оказа много по-ожесточена и с много по-сериозни последици, отколкото си мислим. Само допреди 10 години и ние, като гилдия и професия, а и аудиторията ни, подценявахме фалшивите новини. Често си казвахме: „О, не, това е фалшива новина“, и не приемахме насериозно дадено твърдение, колкото и фантастично да звучеше.

Помниш, че преди години алгоритмите на фейсбук позволяваха информация, написана в нюзрума на голяма световна медия, и такава, написана в мазе, да изглеждат по абсолютно еднакъв начин на интерфейса.

 

Светослав Иванов

 

– И все още не е толкова различно, колкото би трябвало.

– Наистина. Но имаше момент, в който фейсбук дори позволяваше, когато споделяш самия материал, да промениш снимката или заглавието. Това ме удиви, казах си: „Боже Господи, ти можеш да споделиш дори статия от голяма медия и да промениш смисъла ѝ!“.

А светът днес е много бърз.

Все по-рядко се задълбочаваме в това, което четем.

Има изследвания, които показват, че голям процент от аудиторията чете само заглавието, особено в социалните мрежи, и съответно коментира него или изречението, което е написал администраторът отгоре, за да анонсира материала. От друга страна, журналистическите форми стават все по-къси, заради това забързано време, в което живеем.

Това означава едно голямо плъзгане по повърхността.

Явно сами няма да можем да се справим с фалшивата информация. И тук изкуственият интелект е нещо, което вярвам, че ще ни подкрепи. Работи се много в тази посока и някой ден ще видим конкретни резултати.

Засега губим тази битка, но това е война. Борим се всеки ден.

 

– Не трябва ли инициативата да идва повече от обществото? Хората да стават по-изискващи към информацията, която получават…

– Малко е като изграждане на имунитет. Трябва да свикнеш с начина на мислене, че всичко, прочетено някъде, трябва да бъде подлагано под съмнение. Аз се опасявам обаче, че в днешния свят на разделение и крайни емоции на обществата всеки се затваря в своя балон с единомишленици, които мислят като него. За съжаление, алгоритмите и на социалните мрежи, а и на търсачките, ти дават още повече от това, което искаш да чуеш. Не информация, която може да ти даде по-умерена и реалистична информация за света, а още повече от твоя собствен стереотип, което те затваря в клетка. Така

хората на различно мнение днес са в нещо като затвор.

Те нямат досег един с друг. А когато този досег се случи, започва агресията. Дебатите са по-шумни, истерични, изпълнени с остър език и обиди, което е много нараняващо. Казвам го чисто човешки, много е раняващо, а и не е градивно за обществото. Но това са неща, върху които се работи, особено след президентските избори в САЩ преди 6 години.

 

Балонът на филтрите, хейтът са все теми, заради които го има и този сайт. Правим ли обаче достатъчно? Аз не виждам нищо подобно…

– Тук конкретни решения трябва да дойдат от технологичните компании.

 

– Те обаче нямат изгода да ги предлагат.

– Не знам дали им е изгодно, но са длъжни, имат дълг към обществото. В никакъв случай не мисля, че те са отговорни за фалшивите новини и прочие. Но досега излизаха с твърдението, че не са медии сами по себе си, а са просто платформи. Аз не мисля, че е така. След като при предишните президентски избори в САЩ се оказа, че едва няколко десетки души в САЩ работят в отдела за най-актуалните теми във фейсбук – хората, които могат чрез ИИ да инжектират определени теми, си мисля, че решението трябва да дойде и от тях.

 

Светослав Иванов

 

– Каква е твоята лична рецепта, как излизаш от балона си?

– Опитвам се да слушам хората. Когато водя диалог с някого, обичам да го слушам повече, отколкото да говоря аз. Но в момента усещам разделението и въпреки че то е факт, виждаме го всички, ме боли. Усещам, че е дошъл момент, в който дори аргументите,

разумните аргументи, трудно убеждават човека срещу теб.

Все по-трудно някой променя позицията си по даден въпрос. Напротив: той е готов да я отстоява. Истинска вербална война се води не само в българското уеб пространство, а навсякъде по света. И тя се подхранва по различни начини.

Така ние, като общество, се превръщаме в лесна плячка за манипулации. Има и опасност да започнем да си налагаме ограничения за какви теми да говорим и за какви – не. А това също е изключително опасно за нашата професия.

 

– Но винаги го е имало по някакъв начин. Малко или повече, винаги си ограничен, дори само от аудиторията си, защото тя има някакви очаквания към теб.

– Говорейки по тези теми, аз все пак съм оптимист.

Изграждането на непоносимост към фалшивите новини, е роля и на журналиста, и на аудиторията.

Но започваме да изграждаме имунитет. Просто го усещам.

Има и нещо друго. Когато една среда е прекалено истерична, хората започват да се уморяват. Ти не можеш да вирееш сред крясъци. По мое мнение времето, което ще прекарваме в социалните мрежи, постепенно ще започне да намалява. Защото в нас ще се задействат защитни механизми, които ще ни казват: „Чакай… Остани малко насаме с мислите си. Стига с тези крясъци“.

 

– Дано си прав, аз не го усещам по този начин. Какво съветваш един млад човек, който днес иска да се занимава с журналистика?

– Казвам му, че на моменти тази професия е много неблагодарна. Но ако понякога изпитва вътрешно удовлетворение от това, което работи, значи е неговата професия.

В днешния свят със сигурност има много млади хора, които искат да влязат в нашата професия с други мотиви: например, мислят си, че така ще спечелят бърза популярност, ще изкарат много пари. Нито едното, нито другото е вярно. За да спечелиш доверието на хората, трябва да положиш много, много усилия. Ти го знаеш. И ако твоят мотив е популярността, това също е грешка, която няма да те доведе доникъде.

Единствено вътрешното удовлетворение може да ти помогне да издържиш в тази професия. Особено сега, в този забързан свят. Когато информацията не тече, тя е океан, тя е вихър.

 

– Защо във време, когато уж всичко е разказване на истории, е все по-трудно да се разказват истории? И са все по-малко майсторите, които го умеят…

– Сред този океан, за който си говорим, има прекалено много хора, които искат да разказват истории. А те стават по-къси, защото всички бързаме.

Все по-късата форма е ограничаваща.

Няма нищо по-хубаво от една красиво разказана история, бих я сравнил само с хубаво написан разказ, а защо не и с книга. Това е майсторство, което не е за всеки. Това е талант!

Но добрите разказвачи винаги ще намерят своя път към публиката и публиката ще намери тях.

 

– И все пак, ти не вярваш, че ще има електронен Иво Иванов

– Да, не си го представям. Най-малкото не си представям електронния Иво Иванов, който се вълнува толкова от баскетбол. Но ще има може би технология, която ще бъде наш помощник и тук. Надявам се, наистина, за добро…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This