2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

мар. 1, 2023 | Истории

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

1 март 2023 | Истории

Начинанието Дигитални истории днес навършва две години!

Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:

  • Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
  • Над 3700 последователи в LinkedIn;
  • Над 600 души, абонирали се за мейллиста;
  • Над 190 000 читатели, влезли на сайта!

За тези две години начинанието:

  • Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
  • Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
  • Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.

Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

 

И така, ето кои са 10-те най-четени Дигитални истории две години по-късно.

 

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Павлина Върбанова

Павлина Върбанова. Снимка: Светла Енчева

Мислите си, че теми като членуването и правописа не могат да вълнуват? Е, точно обратното!

Как се пише в дигиталния свят?

Кои са най-често търсените грешки?

Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член?

Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещаме се с неговата създателка Павлина Върбанова. Доктор по български език, тя не само знае как се пише, но и споделя напълно на доброволни начала знанието с всички.

Четете тук.

Още тематични четива:

 

2. Какво знаят за теб „Гугъл“ и „Фейсбук“? И защо това има значение?

Данни онлайн

Снимка: Sammy-Sander, Pixabay

„Ако нещо е безплатно, стоката си ти.“ „Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“, казва Джарон Лание, изследовател, който много добре знае какво се крие днес зад фасадата на информационното общество.

Как така днес данните на милиарди потребители се оказват една от най-ценните стоки?

Какво „знаят“ най-големите за всеки от нас?

Защо е изключително важно винаги да имаме едно наум за следите, които остават?

Четете тук.

Още тематични четива:

3. 5 професии, които си отиват и 5, които идват с бъдещето

Професии от бъдещето

Технологиите променят драстично нуждите на обществото, които трябва да бъдат задоволени от ежедневния труд на индивидите му. Днес по-бързо и неусетно от всякога изчезват професии и се появяват нови. С цялата условност на това, че прогностиката в толкова динамична сфера е почти невъзможна, ще опитаме да обобщим.

Кои са петте професии, които скоро ще изчезнат?

Кои са петте, които ще бъдат най-търсени в близкото бъдеще?

Как изглеждат 5 професии, които само бихме могли да си представим, че ще съществуват?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Фантастика

1962 г. Фантастите от двете страни на Желязната завеса дават прогнозите си за това как ще изглежда светът през 2022-а. Какво ли са познали и къде са сбъркали?

През 1962 г. излиза първият брой на култовото списание „Космос“ и в него е публикуван материалът „Прозорец към бъдещето“, събрал прогнозите на „съветските фантасти“ за онова, което идва след десетилетия.

Малко по-късно създателят на модерната фантастика Айзък Азимов също събира своите прогнози в невероятно есе.

Кои ли са най-изненадващите очаквания?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

5. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов

Блокчейн технологиите не спират да бъдат сред най-важните и акуталните теми и все още оставят огромни въпроси. Какви ли? Ето няколко примера.

Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

Как изглежда бъдещето на децентрализираните финанси?

Какви са технологичните рискове?

Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн?

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален поглед към блокчейн технологиите.

Четете тук.

Още тематични четива:

 

6. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„Едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на Дигитални истории рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.

В едно незабравимо четиво ни гостува истинска звезда и смислен инфлуенсър. Котаракът Румен!

Четете тук.

Още тематични четива:

 

7. „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?

Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?

Този тип ИИ е неочакван хит, изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

8. „До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“

снимка: Добрин Кашавелов

„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“.

Наистина ли толкова скоро технологиите, задвижвани от ИИ, ще проникнат във всяка човешка област? Как ще изглежда животът ни тогава?

Закъснели ли сме с опитите да въведем етични правила в този тип разработки? Идва ли времето на генералния изкуствен интелект?

Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН.

Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като сбъднала се научна фантастика…

Четете тук.

Още тематични четива:

 

9. Григорий Перелман. Последният луд гений

Григорий Перелман

снимка: Heidelberg Laureate Forum

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

Четете тук.

Още тематични четива:

 

10. Ловецът на фалшиви новини

Преслав Наков

Снимка: Владимир Мачоков

Алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана. Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси от дезинформацията.

Срещаме се с неговия създател – проф. Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на машинното самообучение.

Четете тук.

А после: срещаме се отново с проф. Наков, за да поговорим за следващите големи въпроси.

Кои са най-актуалните посоки, от които да очакваме новини в света на изкуствения интелект и конкретно в обработката на текст? Къде ентусиазмът идва в повече на фона на реалността?

Близо ли сме до генералния ИИ, който може да наподоби и дори задмине човека? Възможен ли е изобщо той?

Трябва ли това да ни плаши, или напротив – да ни изпълва с ентусиазъм за бъдещето?

Четете тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
„Всъщност няма смисъл да притежаваш кола“

„Всъщност няма смисъл да притежаваш кола“

Дали бъдещето окончателно принадлежи на електрическите коли? Как ще изглежда мобилността утре? Ще притежаваме ли собствени коли? А колко далеч е моментът, когато човек вече няма да има нужда да шофира?
За Деница Даверова „вчера“ е киното. Посветила му е две десетилетия, а баща ѝ е сценаристът на легендарния филм с това име. Днес и утре обаче за нея са технологиите.
От малка има една не често срещана сред момичетата страст – колите. После идват електрическите превозни средства. През 2018-а тя за първи път се качва на електромобил и бързо решава, че това е бъдещето – и за мобилността, и за самата нея. Напуска снимачните площадки и основава Travel by Electric – платформа, която събира в себе си цялата нужна информация за шофьорите.

повече информация
Share This