2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

мар. 1, 2023 | Истории

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

1 март 2023 | Истории

Начинанието Дигитални истории днес навършва две години!

Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:

  • Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
  • Над 3700 последователи в LinkedIn;
  • Над 600 души, абонирали се за мейллиста;
  • Над 190 000 читатели, влезли на сайта!

За тези две години начинанието:

  • Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
  • Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
  • Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.

Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

 

И така, ето кои са 10-те най-четени Дигитални истории две години по-късно.

 

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Павлина Върбанова

Павлина Върбанова. Снимка: Светла Енчева

Мислите си, че теми като членуването и правописа не могат да вълнуват? Е, точно обратното!

Как се пише в дигиталния свят?

Кои са най-често търсените грешки?

Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член?

Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещаме се с неговата създателка Павлина Върбанова. Доктор по български език, тя не само знае как се пише, но и споделя напълно на доброволни начала знанието с всички.

Четете тук.

Още тематични четива:

 

2. Какво знаят за теб „Гугъл“ и „Фейсбук“? И защо това има значение?

Данни онлайн

Снимка: Sammy-Sander, Pixabay

„Ако нещо е безплатно, стоката си ти.“ „Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“, казва Джарон Лание, изследовател, който много добре знае какво се крие днес зад фасадата на информационното общество.

Как така днес данните на милиарди потребители се оказват една от най-ценните стоки?

Какво „знаят“ най-големите за всеки от нас?

Защо е изключително важно винаги да имаме едно наум за следите, които остават?

Четете тук.

Още тематични четива:

3. 5 професии, които си отиват и 5, които идват с бъдещето

Професии от бъдещето

Технологиите променят драстично нуждите на обществото, които трябва да бъдат задоволени от ежедневния труд на индивидите му. Днес по-бързо и неусетно от всякога изчезват професии и се появяват нови. С цялата условност на това, че прогностиката в толкова динамична сфера е почти невъзможна, ще опитаме да обобщим.

Кои са петте професии, които скоро ще изчезнат?

Кои са петте, които ще бъдат най-търсени в близкото бъдеще?

Как изглеждат 5 професии, които само бихме могли да си представим, че ще съществуват?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Фантастика

1962 г. Фантастите от двете страни на Желязната завеса дават прогнозите си за това как ще изглежда светът през 2022-а. Какво ли са познали и къде са сбъркали?

През 1962 г. излиза първият брой на култовото списание „Космос“ и в него е публикуван материалът „Прозорец към бъдещето“, събрал прогнозите на „съветските фантасти“ за онова, което идва след десетилетия.

Малко по-късно създателят на модерната фантастика Айзък Азимов също събира своите прогнози в невероятно есе.

Кои ли са най-изненадващите очаквания?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

5. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов

Блокчейн технологиите не спират да бъдат сред най-важните и акуталните теми и все още оставят огромни въпроси. Какви ли? Ето няколко примера.

Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

Как изглежда бъдещето на децентрализираните финанси?

Какви са технологичните рискове?

Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн?

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален поглед към блокчейн технологиите.

Четете тук.

Още тематични четива:

 

6. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„Едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на Дигитални истории рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.

В едно незабравимо четиво ни гостува истинска звезда и смислен инфлуенсър. Котаракът Румен!

Четете тук.

Още тематични четива:

 

7. „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?

Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?

Този тип ИИ е неочакван хит, изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

8. „До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“

снимка: Добрин Кашавелов

„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“.

Наистина ли толкова скоро технологиите, задвижвани от ИИ, ще проникнат във всяка човешка област? Как ще изглежда животът ни тогава?

Закъснели ли сме с опитите да въведем етични правила в този тип разработки? Идва ли времето на генералния изкуствен интелект?

Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН.

Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като сбъднала се научна фантастика…

Четете тук.

Още тематични четива:

 

9. Григорий Перелман. Последният луд гений

Григорий Перелман

снимка: Heidelberg Laureate Forum

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

Четете тук.

Още тематични четива:

 

10. Ловецът на фалшиви новини

Преслав Наков

Снимка: Владимир Мачоков

Алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана. Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси от дезинформацията.

Срещаме се с неговия създател – проф. Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на машинното самообучение.

Четете тук.

А после: срещаме се отново с проф. Наков, за да поговорим за следващите големи въпроси.

Кои са най-актуалните посоки, от които да очакваме новини в света на изкуствения интелект и конкретно в обработката на текст? Къде ентусиазмът идва в повече на фона на реалността?

Близо ли сме до генералния ИИ, който може да наподоби и дори задмине човека? Възможен ли е изобщо той?

Трябва ли това да ни плаши, или напротив – да ни изпълва с ентусиазъм за бъдещето?

Четете тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация

Най-новите:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Share This