„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?
Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов? Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература? Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори? Ето прелюбопитните резултати!
02„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“
Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш. Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.
03Любов по време на изкуствен интелект
Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си. „През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“ Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение. Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?
04„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?
Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат. Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. „От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници… Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…
05Как DALL·E „прочете“ любими български книги?
Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст. Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди. Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения. Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?
06Голата истина. Алгоритмите, които събличат
Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.
07„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“
Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията. След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри. Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?
08„ИИ се справя с все повече задачи. Въпросът е какво искаме нататък?“
Проф. Преслав Наков е специалист в обработката на естествен език, нареждат го сред топ учените в направлението в световен план. Кои са най-актуалните посоки, от които да очакваме новини в света на изкуствения интелект и конкретно в обработката на текст? Къде ентусиазмът идва в повече на фона на реалността? Близо ли сме до генералния ИИ, който може да наподоби и дори задмине човека? Възможен ли е изобщо той? Трябва ли това да ни плаши, или напротив – да ни изпълва с ентусиазъм за бъдещето?
09„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“
Йордан Даракчиев води единствения у нас модул, в който само за година човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на изкуствения интелект. Как така Йордан, астрофизик по професия, създава това начинание, което вече за 5-и път дава основните познания на толкова хора? Как завършилите модула продължават в научни институти, във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи и дори създават свои начинания? Какво се изисква, за да успееш в света на машинното самообучение? С какво този тип технологии помагат да опознаем света, в който живеем? Кои са най-вълнуващите посоки, в които да очакваме новини, свързани с изкуствения интелект?
10Как да срещнем децата с ИИ?
Кога е моментът да срещнем децата с изкуствения интелект и как да стане по най-добрия начин? Признавам си, все още търся своя отговор и това е поводът за днешното интервю, в което ще продължим да го търсим заедно с моя събеседник. Николай Цонев решава да изостави успешната си ИТ кариера в чужбина, за да доведе в България международната школа по програмиране Logiscool. Системата, която помага на деца от 6 до 18 години да се докоснат до компютрите, вече е на 5 континента. Но… след като днес ИИ пише по-добре код от нас, дали и защо все още има смисъл да се учим на програмиране? Определено си струва, ето защо.
11Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?
Експериментът „Детска рисунка или ИИ?“ привлече огромен интерес! За месец и половина въпросникът, в който се опитваме да различим 15 истински рисунки на деца под 11 г. от изображения, създадени от изкуствения интелект, беше попълнен от почти 4000 души! Време е да обобщим резултатите. Успяхме ли да се справим с предизвикателството? Истинските или генерираните рисунки се оказаха по-лесни за разпознаване? Трудна ли се оказа задачата, или почти всеки успя да познае и 30-те възможности? Дали самите деца се оказаха по-точни в преценката си? Защо изводите са важни? Време е за прелюбопитните изводи.
12Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?
Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието. Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди! Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!
13Градил AI-я килия. Как алгоритъмът нарисува любими български песни?
Изкуственият интелект вече създава изображения, които трудно се различават от фотографската реалистичност, а това може да променя дори историята. Но как стои въпросът с творчеството? Научиха ли се моделите да „рисуват“ оригинално, впечатляващо, без очевидни гафове? Да се съобразяват, дори когато описанието е абстрактно, поетично, натоварено с послания? Нека поразсъждаваме заедно с един кратък, но поучителен експеримент. Как ли ще се справи ChatGPT със задачата да ни илюстрира текстовете на любими български песни? Избирам напълно произволно 16 родни поетични произведения от различни епохи и жанрове, някои от най-разпознаваемите строфи, превърнали се в трели. Как ли ще ни ги илюстрира алгоритъмът?
14„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?
Как ще изглежда бъдещето? Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне. „Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“ Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика. В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?
