Голата истина. Алгоритмите, които събличат

сеп. 29, 2023 | Технологии

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

29 септември 2023 | Технологии

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!

Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

 

Гол от засада

Може би ви звучи абстрактно или далечно, само че не е. Алмендралехо е малко градче в Испания, съпоставимо по население с Герника. В Instagram нашумя историята на майка оттам, която разказа за това как дъщеря ѝ вижда свои голи снимки… за които не е подозирала. „Един ден дъщеря ми излезе от училище и ми каза, че се разпространяват снимки, на които е без блуза“, разказва Мария Бланко Райо, майка на 14-годишно момиче. Момичето е категорично, че не е правило тези снимки, а после става ясно, че подобни са се появили и за нейни съученички.

До момента става дума за 28 момичета между 11 и 17 г. Техни съученици просто са използвали софтуер, подобен на този, за който ще ви разкажа. Една от майките казва, че дъщеря ѝ случайно разбрала, че нейни съученици си разменят нейна снимка, друга – че детето ѝ било заплашвано кадърът да се появи онлайн.

Включват се полицията и прокуратурата… Докато майките повече се притесняват, че тези фалшиви снимки на децата им ще стигнат до порнографските сайтове.

 

Алгоритмите, които събличат

Илюстрирането на подобен текст е доста трудно. Разбира се, че не е редно да се използват снимки на хора без съгласието им, единственото изключение тук е Камала Харис, за да се убедите колко са напреднали алгоритмите (а и тя надали ще го приеме лично).

 

Голата маха

Не, ако това ви е довело тук, няма да ви разкажа къде да отидете, за да „съблечете“ снимката на съседката, която отдавна си харесвате. Но това вече може да го направи и Google.

Генерирането и обработката на изображения се оказаха област, в която изкуственият интелект се намеси с невероятен успех. Неотдавна се появи и DALL·E 3, поредното поколение алгоритми, които да ни изуми. Защото невронната мрежа е обучена да създава изображения по сложни концепции, пълноценни описания, напът е да се справи с поредната поредица от предизвикателства – способна е да добавя текст, да внимава за това ръцете да имат нужния брой пръсти… все предизвикателства, с които предходното поколение не се справяше.

Да брои пръсти ли? Да, никой не би могъл да предположи, че някакъв подобен проблем ще се появи с първото изумително добро поколение на изкуствения интелект, генериращ изображение по текстово описание. Само че неусетно, както изникват такива неочаквани проблеми, така и биват решавани. А генерирането и обработката на изображения стават изумително добри.

 

Алгоритмите, които събличат

 

Alter голо

С броя на пръстите алгоритмите вече се справят, с този на гърдите никак не се затрудняват. Виждате на тези изображения колко лесно добре познати ни картини са обработени така, че човекът на тях изведнъж да се окаже с нетипично леко облекло. Честно казано, много по-добри са, ако целта им е да няма облекло, уменията им са буквално впечатляващи. Но няма да ви ги покажа.

Да, качваме снимка и получаваме човека на нея чисто гол. Резултатът не всеки път, разбира се, е 100% убедителен. Но с малко настройки, четене и „късмет“ се появява снимка, която… е, няма как да сме сигурни дали би приличала на тази в действителност. Но е изключително убедителна.

Къде минава границата на действителността? До момента новите способности на алгоритмите не се оказват достатъчни, така че да напреднат например в посоки като дийпфейк. Генерирането на видео им е трудно. От друга страна изображенията вече не са, но това все още не променя кой знае колко начина, по който се възприемат и използват.

 

Алгоритмите, които събличат

 

Гол като пушка

Може би просто защото имаме едно толкова силно оръжие, което все още се учим да ползваме?

Да, най-популярните модели няма да ви позволят да използвате генерирането на изображения за подобна задача. И все пак, ето че в момента е лесно да си отвориш конкретно приложение и да опиташ.

Може и да донастройваш, при това доста прецизно. В какъв възрастов диапазон алгоритъмът да се опита да генерира голото тяло, с какви физически характеристики… или пък просто да са най-близки до логичните. Интересно е, че има и някои характеристики, които няма как да настроиш. Да, алгоритъмът се оказва винаги и по задължение доста щедър в областта на деколтето.

Няма никаква изненада, че алгоритъмът работи много успешно с женски тела и ако опитате да „съблечете“ мъж, ще се провали. Но това пак е въпрос на настройки, на малко допълнителни възможности. При всичко това е повече от ясно, че става дума за обичайната в тази „икономически област“ тенденция, за която вече е ставало дума. Търсенето и предлагането, знаете…

 

Алгоритмите, които събличат

Изображение на момиче, генерирано от MidJourney, и „съблечено“ от неговия „колега“.

 

Голи охлюви

Да, продуктите на OpenAI и Google като GPT няма как да бъдат принудени да правят подобни неща (поне когато инженерите са си свършили работата). Подобна възможност обаче дава Stable Diffusion – моделът с отворен код и свободен достъп, който се използва от учените за иновативни разработки в областта на големите езикови модели. Но също и от предприемчиви люде, като създателите на софтуера, за който става дума.

Първата подобна изключително успешна платформа е за видео. И отива може би дори по-далеч отвъд добрия тон и етиката, защото монтира лицата на холивудски знаменитости в порноклипове. Мечтали сте си отдавна да видите гореща сцена с принцеса Лея или Арагорн или и двамата… и… така се стигна до сайта, която през август тази година имаше 14,7 милиона посещения и проби в топ 200 на най-посещаваните в „жанра“.

И все пак бариерата тук е, че всяка холивудска знаменитост има огромен обем от изображения, които могат да бъдат използвани за допълнително обучение на невронната мрежа, така че тя после да ги възпроизведе по пиперлив начин.

Докато, както стана ясно, новият софтуер се справя доста добре и само по една снимка. Той вече има над 8 милиона посещения в месец при среден престой на човек от над 21 минути. Малко са сайтовете, които не са социални мрежи и успяват да постигнат такива резултати. Явно е доста ангажиращо занимание…

 

Алгоритмите, които събличат

 

Голословно

И е логично, че всички тези платформи се използват, за да се „събличат“ хора, които не са дали съгласието си (и не биха). Ако искате да видите без дрехи себе си… сигурно имате и огледало вкъщи, не е нужно да плащате на сайта.

Да, фотошоп първи разми границата с реалността на изображенията, макар и преди това ретуширането да позволяваше решения от типа на популярния мем, в който Сталин изведнъж се оказва със съкратена компания.

Но алгоритмите „рисуват“ отлично. Вече са толкова добри, че ги добавиха и създателите на фотошоп. Казваш им и те променят. Увеличават, изчистват шума, поправят фона. Уви, не са полезни, ако трябва да ни сготвят мусака, или да ни създадат песен. Нашумелите модели се справят прекрасно със снимките, но защо все още не са толкова умели при генерирането на музика?

Чух от близък човек логичния отговор: защото не това се търси. Защото живеем в света на изображението. Което обаче вече не е свидетелство за мига или за достоверността, а е излязло оттатък, превърнало се е в самоцел и във валута.

 

Голо бърдо

С наличието на добър софтуер, който да обработва фотографии, манипулирането на изображения стана доста по-лесно и удобно и все пак, налагаше се човек сериозно да развие уменията си в работата с конкретния софтуер, за да постигне достатъчно добри резултати.

А тук си плащаш за достъпа до алгоритъма, отваряш и… имаш пред себе си голото тяло на човека, за когото си решил, че ти е необходимо.

Да, за добро или лошо, пробивът се бави, що се отнася до достатъчно убедителните видео фалшификати. И, все пак, след като големите езикови модели издържаха изпитанието на статичните изображения, няма логика раздвижените картинки да им се опрат.

Ако следите българската политика, може би ще се зачудите дали ще са истински следващите кадри на спящ премиер до шкафче с кюлчета злато или други, свързани с парапет, но… какво от това? Дали и дори тези, ако ги приемем за истински, послужиха за нещо, различно от манипулация?

И все пак, ако отпуснем малко въображението си за това на какво биха били способни достатъчно съвършено манипулирани изображения на полето на политиката… стигаме до поредния голям въпрос за бъдещето на медиите и обществените отношения. За валидаторите на истината и пазителите на портите.

 

Алгоритмите, които събличат

Голата Маха тук дори е облечена от алгоритъма

 

С гол в ръката нож

Регулация! Всичко подобно трябва да бъде забранено!

Сигурно това е първото, което ви хрумва. Дали наистина нещата в тази посока се развиват, е спорен въпрос. Дали говорим достатъчно за това не е според въпрос, поне според мен.

Само ще отбележа, че успоредно с големите езикови модели, за които всички чуваме, се развиват и проекти, които ги копират и се базират на тях, или пък просто начинания с отворен код, справящи се със същите задачи. В резултат днес не е особен проблем уменията на ChatGPT да бъдат умело наподобени дори на не особено мощен лаптоп. Всеки тийнейджър ще е способен да „пусне“ подобен езиков модел и с минимални допълнителни настройки да го използва за каквото си иска. Тогава къде отиват ограниченията?

Докато в същото време е чудесно, че вече имаме развити големите езикови модели, убедихме се в тяхната приложимост и днес всеки, дори без чак толкова напреднали познания, може с малка намеса да им позволи да решават следващите големи и интересни задачи пред човечеството?

 

Алгоритмите, които събличат

Пикасо с дорисувана „съблечена“ героиня

 

Голеадор

Ами ако подобен софтуер се използва от педофили? Първо, за да научим алгоритъма да отличава кадрите на деца, това означава да имаме някаква входна база данни с това дали има дете на снимката. А това значи определен брой хора да седят и да отбелязват правилните примери, по които алгоритъмът да се учи, представяте ли си го…

А след като „съблечените“ снимки са по-скоро фантазия на алгоритъма, отколкото реално голо изображение? Тогава дали по този начин не „лекуваме“ въпросните педофили, да няма риск те да стигнат до децата?

Пак опираме до границата на реалността. „Голата истина“, едно време така се казваха новините по бутикова кабеларка, в които, докато четеше актуалното от деня, говорителката малко по малко събличаше каквото има по себе си. Кой знае защо, този формат не оцеля и не се наложи.

От една страна, разбира се, защото чисто човешкият ни усет все още е свързан с връзката към това, което се доближава до реалността. Дори модата на силикона си остана някъде там, във времената на „Спасители на плажа“. И не че сега го няма или че пластичната хирургия не е част от арсенала на много от знаменитостите, но само тогава, когато съумее да наподоби действителността.

Достатъчно убедително да се представи за действителност.

 

Алгоритмите, които събличат

Изображение на момиче, генерирано от MidJourney, и „съблечено“ от неговия „колега“.

 

Гола, нахална и млада

Тогава… дали трябва да спрем изобщо да показваме снимки онлайн? След като алгоритъмът може да ни съблече… Разбира се, той се справя по-добре, когато разполага със снимки в характерни пози, при чист фон, при не твърде сложно осветление. Но отново това е решение тогава, когато софтуерът не е бил обучен конкретно за дадената задача.

А и, ако продължите да си качвате снимки само в паспортния формат от едно време, какъв е проблемът алгоритъмът да се научи да си дорисува всичко останало, на базата на някакви други данни?

Ще е фалшиво? А нима осветлението, условията, динамиката, са идеални за останалите кадри на не прекалено облечени хора, които сте виждали? Фотографията е изкуство, тоест и тя по някакъв начин (макар и магия!) винаги е обременена от ограниченията си.

 

Алгоритмите, които събличат

 

Голмайстор

Нудистките плажове си остават екзотика. Все така скритото (поне що се отнася до тялото) си остава по-атрактивно от показаното, дори да го надминава по други качества.

Превърнем ли алгоритмичното събличане в метафора, нима всички не сме по-„съблечени“ от всякога онлайн?

Надали допреди десетилетие сте били толкова склонни да се скарате с колегата или съседа за това какво мисли за ковид ваксините или правдата по поредната актуална тема на деня. Просто защото никога не сме „събличали“ без мярка вижданията си по всяка тема, а когато това захранва алгоритъма на социалната мрежа, голотата не ни е от полза.

Истината в обществения диалог все повече се налага да е въпрос на усещане. И, все пак, истината я има. Може би просто видяното все повече се отличава от действителното. „Гледам и не вярвам на ушите си“, казваше един популярен образ, това се превърна в мем, въпреки че, погледнато от днешна гледна точка, вучи като ли че ли той в крайна сметка беше прав.

Технологиите ни събличат. Което е хубаво от една страна – да сме искрени и истински. Но от друга ни припомня, че явно не е това естественото за нашата цивилизация. Все пак няма да ви кажа как се казва приложението, но всеки може да го намери, а скоро ще се появят и други, със сигурност по-добри в задачата си. В това е част и от магията, и от проклятието на дигиталните времена…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This