Как ще изглежда бъдещето?

Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.

„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“

Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.

В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

1. Колкото естествени мозъци, толкова изкуствени

„В XXI век най-голяма част от свободното си време ще отделяме на компютъра. Неговата ниска цена, простота на обслужването и универсалност го правят не само общодостъпен, но и повече от необходим. При тези темпове на развитие в началото на второто хилядолетие ще има толкова изкуствени мозъци, колкото и естествени.

Възможностите да се използуват са просто неизброими! Компютърът ще бъде домашен иконом, съветник по кулинария, учител на децата, телефонен и всякакъв друг справочник, библиотекар, изчислител, консултант по служебни въпроси, домашен преводач и какво ли още не. Още днес децата в развитите страни прекарват по няколко часа дневно в полезно общуване с всезнайкото, наречен персонален компютър. За тях, които ще живеят в XXI век, компютърът ще бъде необходим като хляба.“

И така, започваме с петте несъмнени прозрения сред очакванията на авторите. Сборникът е определен в жанра „есета за бъдещето, науката, техниката, Земята, извънземието, човека, обществото, културата“ и събира кратки текстове на тримата автори, обобщаващи очакванията им за XXI век.

Ето, че вече сме на прага да затворим първата му четвъртина. И компютърът наистина е… необходим като хляба, тук определено прогнозата се оказа проницателна. Каква ли ще е следващата?

2. Цигуларят агроном

„Съществен момент на трудовата дейност на хората от края на XXI век е, че там многократно ще менят „професиите“ си. Поставяме в кавички тази дума, защото тогава тя ще има ново звучене: не на дълг, а по-скоро и на удоволствие, на вътрешна потребност. Сега агрономът си е агроном (нормално за цял живот), а цигуларят – цигулар. Човекът след сто години ще мени заниманията си (всеки път след кратка преквалификация), ще бъде и агроном, и работник в завод, и космически пилот, и зоотехник, и металург, и дизайнер, като през цялото време ще си остава музикант и, да кажем, художник. Само така „трудът ще се превърне в песен“, а работникът във всестранна, хармонично развита личност.“

Вече е ставало дума за очакванията на западните и на съветските фантасти за това как ще изглежда днешният ден – тук, и конкретно в областта на информационните технологии – тук. Следващата дигитална история – веднага след Нова година, пък ще е погледът на футуроложката доц. Мариана Тодорова за това какво наистина ни вещае бъдещето.

Факт е, че днес технологиите превръщат в енигма бъдещите професии, променят начина, по който се учим, поставят важни въпроси, които в цитата по-горе са уловени повече от точно сред силуетите. Е, с леката условност, че не всички сме космически пилоти, но… ще стигнем и до тази тема.

3. Всяка прогноза е неточна

„В последните десетилетия животът на човека се промени коренно, до неузнаваемост. Някои дори поставят под съмнение способността на човека да се приспособява към тези шокиращо бързи изменения. Затова всички се питаме: накъде върви нашата цивилизация? Няма ли дa ce задъха тя от собственото си желание за прогрес? Ще може ли да осмисли собствените си претенции за разумен и благоденстващ живот? И най-важното: не крие ли знанието вътре в себе си зародиша на унищожението, на гибелта?

Всяка прогноза е неточна. И колкото по-далечна е тя, толкова е по-неточна. Ние, авторите, прекрасно разбираме това. Като хора на XX век, ние носим ограничените представи на своето време. Затова освен научно обосновани прогнози, в есетата има и интуитивно доловени предвиждания, и, разбира се, частици от нашите мечти. Не виждаме нищо порочно в това. В представите ни XXI век ще бъде грандиозен, величествен химн за победите на разума, затова не може в него да има поне мъничко от нашите мечти.“

Да, лесно е, разлиствайки страниците, човек да се забавлява с нереалистичните очаквания – за претворяването на Земята в градина, усвояването на Космоса, развитието на човека като биологичен вид. Технологии като студения ядрен синтез… Трудно е човек да не оцени обаче и мечтите.

Важно е да споменем няколко думи за хората, които стоят зад тези прогнози. Познавах ги и аз, когато бях хлапе, водещият автор ми правеше хартиени самолетчета в редакцията на научнопопулярния вестник „Орбита“, своеобразен символ на епохата си.

И тримата автори са дългогодишни журналисти в това издание, където са публикувани и повечето от събраните есета.

Агоп Мелконян (1949 – 2006 г.) е известен фантаст, преводач, журналист. Инженер по образование, дълги години той пише за технологиите, които ни променят. Автор е на романи, повести, разкази, пиеси и филмови сценарии.

Димитър Пеев (1919 – 1996 г.) е фантаст, журналист и… доктор по наказателно право. Създател и първи главен редактор на легендарното списание „Космос“, той дълги години е начело на научнопопулярния вестник „Орбита“.

Третият съавтор Васил Димитров (1944 г.) е техен колега – журналист, а редактор на изданието е учителят ми в журналистиката, „бащата“ на инспектор Стрезов д-р Светослав Славчев, за когото ще стане дума в отделна дигитална история.

4. Супермодел – електронен оракул

„Математическото моделиране на биологичните процеси по всяка вероятност ще доведе до създаването на прогностична апаратура, която по своите възможности може да се сравни със своего рода електронен оракул. Да си представим, че данните за пациента се въведат в компютър, който моделира физиологичните му процеси в най-малки подробности в реално време.

Възможностите на математическото моделиране са огромни. С него ще могат да се изпитват проектирани, но все още непостроени конструкции, чисто реализиране на ниво протопип е твърде скъпо, а правилното им функциониране е от особено значение. Такива устройства ще бъдат например промишлените реактори за управляем термоядрен синтез или някои видове космически кораби. Не може да се каже, че днес математическото моделиране се подценява, но истинското му масово приложение в почти всички области на науката, техниката и други сфери ще стане реалност едва през XXI век.“

И ето че стигнахме до епицентъра на големите теми днес, до негово величество Изкуствения интелект. В крайна сметка машинното самоообучение, дълбоките невронни мрежи и прословутите големи езикови модели минават именно през следващите етапи в развитието на математическото моделиране.

Да, с основание отново можете да отбележите, че не ги ползваме нито за термоядрени реактори, нито за космически станции. Но пък, парадоксално или не, именно на милиардер, дошъл от света на информационните технологии, САЩ дължат завръщането си в Космоса.

Така светът на информационните технологии се оказва доста добре „улучен“ от писалките на тримата автори. И преди да стигнем до предсказанията, които се оказаха прекалено оптимистични, нека оценим още едно тяхно прозрение – за начина, по който днес общуваме.

5. Хоум… офис?!

„Преди петдесетина години съобщенията имаха предимно писмена форма. След петдесетина години, а и по-малко, те ще бъдат аудио-визуални. Нямаме никаква причина да се съмняваме в това. Видеотелефонът ще ни свързва акустично и визуално с приятели и близки. Да прибавим лазерния грамофон, цветомузиката, обемната телевизия, синтезатора на визуални образи, съвършените домашни озвучителни устройства – нима може да се скучае?“

Общуването онлайн?! Да, нямаше как да познаят за балоните на филтрите, за хейта, но като че ли тук виждаме живота днес, в света на Skype и Facebook…

„Електронно-изчислителната техника, освен всичко друго, осигурява и дистанционна възможност за извършване на определени действия. Ясно е, че за чертожника на бъдещето е без значение къде ще работи – в чертожната зала или вкъщи. Същото може да се каже и за инженера, и за архитекта, и за всеки друг, който изпълнява функции, свързани с възможност за дистанционно извършване. Да не говорим за писателите, журналистите и други творци. Работещият в дома си човек има редица предимства. Преди всичко той става свой пряк началник, а това е от голямо значение за творческия процес. Той става до известна степен господар на времето си, а това е стимул за много високи нива на творческа дейност.“

Не знам за чертожника, но и за журналиста, и за програмиста мога да кажа от първо лице, че „хоум офисът“ се оказа благословия. И едно от най-неочакваните последствия от ковид…

Но като стана дума за ковид… авторите определено си падат повече по положителните прогнози и подобна пандемия изобщо я няма сред XXI век такъв, какъвто го видяха. Така се насочваме и към 5 от посоките на размислите им, които поне засега изглеждат космически далеч от реалността…

1. Пенчо, не пиши

„Неограниченото нарастване на общото знание означава неограничено нарастване на знанията на всеки отделен учен. Как да се справи горкичкият мозък? Статистиката сочи, че за да следи новостите в своята област, физикът трябва да чете поне шест часа дневно. А кога ще работи и ще открива?

Прогнозите сочат, че информационният взрив е временно явление, което постепенно ще бъде овладяно към началото на XXI век. Броят на публикациите ще бъде обуздан и ще стане съизмерим с броя на новостите. Ако статиите се рецензират по-строго, ако публичната изява престане да е мярка за престиж или условие за административен възход, публикациите ще намалеят от само себе си.“

Информационният взрив е временно явление. А дано, ама.. поне за момента не му личи да е такова. Не ни се налага дори да помним сами, делегираме и това на машините. Потънали сме в океана от информация, давим се в нея, а това ни променя и като общество, и като вид. Може би положителната развръзка все пак стои в обозримото бъдеще? И, поне според мен, минава през следващите форми на медии…

2. Термоядрена Сахара

„Първата и най-жизненоважна задача на потомците ни от XXI век при благоустрояването на Земята несъмнено ще бъде ликвидирането на мъртвите територии, на пустините и особено на онези области, където слънцето грее щедро и за превръщането им в градини остава да се добави само вода. А най-грандиозната задача, с която ще трябва да се заемат нашите внуци, е пустинята Сахара. Представете си 70 страни като нашата родина, но целите в мъртви пясъци и камъни, сред които водят жалко съществуване едва три милиона души. А сега да надзърнем в XXI век и да си представим същата тази територия, изцяло покрита с пищна растителност, с гори и пасища, с цветущи градини, на която могат свободно да живеят поне един милиард души.“

Толкова добре се справяме с благоустрояването на Земята, че 40 години по-късно имаме две ядрени катастрофи, все още се заплашваме едни други с атомно оръжие, спорим за паметници, делим се на лоши и добри… Докато все още земният юг тъне в същата бедност, на много места на планетата шества глад, избухват войни, избиват се хора…

А Сахара си стои необлагороден, без „цветущи градини“. Може би просто технологичната еволюция ни кара да се мислим за нещо повече от смъртни същества? Може би писателите от онова време са били склонни на необоснован оптимизъм? Или пясъците стоят там, за да очакват завръщането на едно къдраво русо момченце, което да припомни, че можем и трябва да бъдем по-добри…

3. Луната е наставница сурова

„През XXI век Луната ще стане главна (ако ли не единствена) база на астрономията. Със свръхгигантските телескопи, които ще бъдат построени там, ще може да се наблюдава във всички диапазони на електромагнитния спектър, ще се изследват първичните космически лъчи и неутрино потоците. Така ще се обогатят нашите познания за звездите, за галактиката, ще се опитаме да наблюдаваме нейните хипотетични граници.

Като се основаваме на фантастичните успехи на съветската и на американската космонавтика за изтеклите 20-30 години, особено ако разумът надделее и двете велики сили се споразумеят да ограничат военните си разходи и обединят усилията си за овладяване на Космоса, можем да не се съмняваме, че тази програма не само ще бъде изпълнена, но и може значително да бъде разширена: да се населят и най-далечните райони на Слънчевата система, да стане обикновена практика „частни лица“ да пътуват в Извънземието и до Луноград, та и до Марс.“

Как ви се видя Луноград? На мен пък тук ми е особено проницателна вметката – „ако разумът надделее…“. Очевидно са склонни да го надценяват този разум фантастите. Как ли биха реагирали, ако някой им беше казал, че вече 50 години човешки крак не е стъпвал на земния спътник? А космическите програми на държавите са все по-разединени, все по-лишени от амбициозност и дългосрочност. Разбира се, ние учим все повече за Вселената, благодарение и на технологиите… Но човешката страна си остава по-скоро в понякога налудничавите мечти на днешните „визионери“.

4. Ток и жица

„Генералната линия на XXI век в областта на енергетиката несъмнено ще бъде постепенното намаляване на употребата на химическите горива (газ, нефт, въглища) до пълното им изключване от енергийния баланс. Те не само замърсяват природата, но са и най-ценна суровина за синтетичната химия.

Най-перспективното „гориво“ на бъдещето вероятно е управляваната термоядрена реакция – синтезът на хелий от деутерия (тежък водород). През първите десетилетия ще заработят полупромишлени инсталации, а към 2020 г. ще влязат в действие и първите термоядрени електроцентрали.

Друг път, по който може да се тръгне, е компактният, електроемък акумулатор. Едва ли може да се измисли по-добър – безшумен, безопасен, безвреден, най-прост за създаване и управление двигател от електрическия. Ако се водим от сегашните нормативи, достатъчно ще е за 1000 км пробег зареденият акумулатор да не тежи повече от 30 – 50 кг. Към това остава и огромното предимство, че той ще може да бъде зареждан в „домашни условия“.“

Сигурни ли сме, че Мъск не е чел вестник „Орбита“? Да, благодарение до голяма степен на „Тесла“, електромобилите вече са тук и очевидно ще променят все повече начина, по който се придвижваме (особено с развитието и на автономните коли). Интересно е, че и технологичните им характеристики не са чак толкова далеч от предсказанието (извън, разбира се, теглото на акумулатора).

Обаче останалото, за замърсяващите химически горива… въпреки плахите стъпки, целта да останем без тях остава все още твърде неясна и далечна.

5. По безкрайните простори

„Може да се очаква, че през следващото десетилетие (до края на нашето столетие) на марксианската повърхност ще стъпят първите космонавти, а през XXI век там ще бъде основано и постоянно поселение с научноизследователска станция. Тогава ще бъде окончателно решен и въпросът дали на Марс не съществуват специфични микроорганизми и какви са перспективите на тяхната генетична основа или комбинирано със земни микроорганизми да се създадат нови активни микрокултури, които да окажат чувствително въздействие върху климата и условията за живот на Марс.“

Извинявам се, че пак ви насочвам към Космоса, но наистина там разликите с очакванията са най-фрапиращи. (Интересно дали случайно пишат за „марксианската“ повърхност?!)

Оттук продължаваме към 5 големи теми и въпроси от книгата, които си струва с пълна сила да си задаваме и днес, почти „пречетвъртили“ прословутия XXI век.

1. Свободното време е благодат

„Според проучвания на западни социолози почти 70% от младежите пракарват времето след края на работния ден изключително в удоволствия – в безцелно шляене около масите с чаша в ръка, в уморително подскачане на дансинга. Последиците са очевидни: безделието стимулира престъпността – от наркомания до тежки, наказуеми деяния. И още: скитничество, сексуална разюзданост, хулиганство, ултраляв и ултрадесен екстремизъм.

Старата мечта на човека – да се поти по-малко за хляба насъщен – всъщност се оказа нож с две остриета. Освободеният от труд прегърна възгледа за dolce far niente, а след това посегна на чуждата свобода. Огромна част от работната ръка трябваше да се преориентира в сферата на обслужването (бармани, дисководещи и т. н.), спонтанно се роди безнравственост (секс-магазини, безсемейни общества на свободната любов), покачиха се „прикритите самоубийства“ (опиати, алкохолизъм, тежки венерически заболявания).

Стана повече от ясно: свободното време е благодат само ако се осмисли.“

И наистина! С навлизането на нови и нови технологии, имаме все повече свободно време, което определено „е благодат само, ако се осмисли“. Осмисляме ли го? Ще се научим ли да „мързелуваме“ креативно и пълноценно? Как ще отговорим на естествения си инстинкт да се доверяваме безусловно на всичко, което ни улеснява? А как ще се промени устройството на обществото, когато то няма нужда от чак толкова много работна ръка?

2. Разум и чувства

„Колкото и поразяващи да са постиженията на човешкия разум, днес те не предизвикват особен възторг. Защо? Просто защото се оказа, че в много от изявите си ноосферата е насочена срещу биосферата и я унищожава. Фактите са толкова много и толкова категорични, че едва ли трябва да ги изброяваме. Бедата не е само в замърсените води, изсечените гори или унищожените животински видове. По-страшното е, че с делата си разумът заплашва собственото си съществуване, защото ноосферата е вътре в биосферата и не може да оцелее без нея.“

Какви са причините за екологичната криза? Американският учен Б. Комонир изброява повечето от тях: стремителното увеличаване на населението, свръхпроизводството на продукти за разкош (т. е. ненужни жизнено), вродената агресивност на човешкия род, лошото възпитание, новите технологии, гонитбата на печалби, бюрократичната организация на обществото, милитаризацията, та дори и… християнската религия, според която природата е слугиня на човека. С някои можем да се съгласим, с други – само частично. По-тъжното е, че общата констатация е неопровержима.“

Толкова е интуитивно да търсим симбиозата с природата, нали? А вместо това често технологиите ни отдалечават от нея. И ни карат да неглижираме големите проблеми, които създаваме на малката планета, единствения ни възможен дом за момента…

3. Хора, чао!

„И ето сега, в зората на научно-техническата революция, ние сме свидетели на зараждащата се нова сфера, на информационната сфера, или накратко, на инфрасферата и нейната рожба, която бихме могли да назовем машина сапиенс, ако тя нямаше вече утвърденото име – компютър.

Изобретяването на компютъра не е създаване на новата поредна машина. Това е космическо явление, космическо чудо, равностойно на пораждането на живота във Вселената. И някога може да се случи така, че ние, хората, да загинем, а компютрите да останат да съществуват без нас, самостоятелно, като единствени представители на разума в Галактиката.

Какво представлява днешният компютър – голям или малък, предназначен за игра или за научноизследователска дейност; обслужващ производството или бита – ние постепенно започваме да узнаваме. Надявам се, че скоро така ще свикнем с него, както сме свикнали с телефона, с телевизора и… защо не, с домашното си куче.

Постепенно „машинката чудо“ се превръща в необходимост за всеки завод. Така човечеството ще навлезе в XXI век, който несъмнено се бъде век на компютризацията.“

Справихме се чудесно с едната част – да приемем компютъра като приятел, като… домашното си куче. Но дали не сме на път да създадем нещо, което е по-голямо и плашещо? Което може не просто да ни уподоби, да ни изпревари в развитието си, но и да ни сметне за ненужни? Да остане да съществува като единствен представител на разума в галактиката…

И като стана дума за галактиката, забелязали ли сте, че през последните години, покрай новата „голяма заплаха“ – генералния изкуствен интелект, някак си позабравихме извънземните?

4. Електронно изкуство

„Следващият етап ще е свързан с усилията за „електронното изкуство“ да намери нови изразни възможности. По всяка вероятност ще възникнат нови изкуства, здраво споени с компютрите. Сега е трудно да прогнозираме какви точно, както преди век беше трудно да се предскаже появата на киното. Ако приемем съветите на фантастиката, това вероятно ще бъдат изкуства, пряко свързани с образното мислене на мозъка, тоест няма да минават през филтъра на сетивата.

Вероятно в началото на следващия век ще бъдат създадени синтезатори на визуални образи. Най-много дискусии, разбира се, предизвиква въпросът: а ще стане ли компютърът творец? Отговорът логично изисква втори въпрос: а какво е това творец? Щом преводачът е творец, защо да не е творец компютър преводач? Щом аранжирането на музикални произведения е творчество, защо да не са творци компютрите със същата професия?

Можем, естествено, да кажем, че компютърът не е творец, защото дейността му е неосъзната. В този контрааргумент има солидна логика. Добре, ама много творци непрекъснато подчертават, че също работят под въздействието на неосъзнати творчески импулси. И пак контрааргумент: човекът не разбира как твори, но разбира, че твори и изпитва наслада от труда си. Съгласихме се – компютърът не е творец. Но не е творец днес, а утре?“

И „днес“ още се чудим дали е творец. Блестящо ми се струва прозрението за компютъра, генериращ образи, което дори допреди 2-3 години не изглеждаше реалност, а днес е безспорна революция в начина, по който възприемаме изображенията.

Докато все така търсим отговорите: ще стане ли компютърът творец? А ако да, какво остава да правим ние…

5. Врява и безумство

„На Запад обикновено наричат прогностиката „футурология“ и обикновено нейните предсказания са мрачни, песимистични, често вещаещи разруха и гибел. Ние сме решителни противници на такова черногледство и отчаяние. Нашият социален оптимизъм ни подсказва, че разумният човек ще намери в себе си решителност да се пребори с всевъзможните обрати, кризи и неблагополучия. В противен случай ще се обезсмисли цялата ни история, хилядолетният ни прогрес.

Всъщност, най-тежката криза е кризата на последното десетилетие на XX век – рискът от самоунищожение. Всички наши въжделения за третото хилядолетие могат да станат реалност само, ако превъзмогнем ядрената заплаха и кошмара на звездните войни. Над човечеството е легнала тежка сянка, но сме дълбоко убедени, че и този път Хомо сапиенс ще намери спасителния път.“

Е, разбира се, понятна е тук критиката към „злата“ западна футурология. Неоснователният оптимизъм понякога също е порок. Но още по-важното е, че основните ни поводи за замисляне като хора не са се променили и на йота.

Щеше да дойде краят на историята, войните щяха да са далеч, да се възцарят демократични общества от западен тип навсякъде… Не стана така, тепърва ни чакат големи предизвикателства.

Преди да се разделим, без нужда от никакъв коментар ви оставям с думите на изпроводяк на фантастите за това кой е големият въпрос на XXI век.

„Нашата въображаема разходка из XXI век завърши. Надяваме се, че ви е било приятно. Може би успяхте да надникнете в един свят, който скоро ще видите отблизо. Вие ще живеете в този свят, вие ще работите в него – прекрасно, нали? Ние – вашите бащи, ви завиждаме.

И ще има XXI век, и ще има следващи, и човечеството ще достигне своя звезден триумф, само ако намери ключето, което отваря вратичката към доброто. А това ключе се казва МИР“.