„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

дек. 29, 2023 | Истории

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

29 декември 2023 | Истории

Как ще изглежда бъдещето?

Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.

„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“

Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.

В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

1. Колкото естествени мозъци, толкова изкуствени

„В XXI век най-голяма част от свободното си време ще отделяме на компютъра. Неговата ниска цена, простота на обслужването и универсалност го правят не само общодостъпен, но и повече от необходим. При тези темпове на развитие в началото на второто хилядолетие ще има толкова изкуствени мозъци, колкото и естествени.

Възможностите да се използуват са просто неизброими! Компютърът ще бъде домашен иконом, съветник по кулинария, учител на децата, телефонен и всякакъв друг справочник, библиотекар, изчислител, консултант по служебни въпроси, домашен преводач и какво ли още не. Още днес децата в развитите страни прекарват по няколко часа дневно в полезно общуване с всезнайкото, наречен персонален компютър. За тях, които ще живеят в XXI век, компютърът ще бъде необходим като хляба.“

И така, започваме с петте несъмнени прозрения сред очакванията на авторите. Сборникът е определен в жанра „есета за бъдещето, науката, техниката, Земята, извънземието, човека, обществото, културата“ и събира кратки текстове на тримата автори, обобщаващи очакванията им за XXI век.

Ето, че вече сме на прага да затворим първата му четвъртина. И компютърът наистина е… необходим като хляба, тук определено прогнозата се оказа проницателна. Каква ли ще е следващата?

„Силуети на XXI век“

2. Цигуларят агроном

„Съществен момент на трудовата дейност на хората от края на XXI век е, че там многократно ще менят „професиите“ си. Поставяме в кавички тази дума, защото тогава тя ще има ново звучене: не на дълг, а по-скоро и на удоволствие, на вътрешна потребност. Сега агрономът си е агроном (нормално за цял живот), а цигуларят – цигулар. Човекът след сто години ще мени заниманията си (всеки път след кратка преквалификация), ще бъде и агроном, и работник в завод, и космически пилот, и зоотехник, и металург, и дизайнер, като през цялото време ще си остава музикант и, да кажем, художник. Само така „трудът ще се превърне в песен“, а работникът във всестранна, хармонично развита личност.“

Вече е ставало дума за очакванията на западните и на съветските фантасти за това как ще изглежда днешният ден – тук, и конкретно в областта на информационните технологии – тук. Следващата дигитална история – веднага след Нова година, пък ще е погледът на футуроложката доц. Мариана Тодорова за това какво наистина ни вещае бъдещето.

Факт е, че днес технологиите превръщат в енигма бъдещите професии, променят начина, по който се учим, поставят важни въпроси, които в цитата по-горе са уловени повече от точно сред силуетите. Е, с леката условност, че не всички сме космически пилоти, но… ще стигнем и до тази тема.

„Силуети на XXI век“

3. Всяка прогноза е неточна

„В последните десетилетия животът на човека се промени коренно, до неузнаваемост. Някои дори поставят под съмнение способността на човека да се приспособява към тези шокиращо бързи изменения. Затова всички се питаме: накъде върви нашата цивилизация? Няма ли дa ce задъха тя от собственото си желание за прогрес? Ще може ли да осмисли собствените си претенции за разумен и благоденстващ живот? И най-важното: не крие ли знанието вътре в себе си зародиша на унищожението, на гибелта?

Всяка прогноза е неточна. И колкото по-далечна е тя, толкова е по-неточна. Ние, авторите, прекрасно разбираме това. Като хора на XX век, ние носим ограничените представи на своето време. Затова освен научно обосновани прогнози, в есетата има и интуитивно доловени предвиждания, и, разбира се, частици от нашите мечти. Не виждаме нищо порочно в това. В представите ни XXI век ще бъде грандиозен, величествен химн за победите на разума, затова не може в него да има поне мъничко от нашите мечти.“

Да, лесно е, разлиствайки страниците, човек да се забавлява с нереалистичните очаквания – за претворяването на Земята в градина, усвояването на Космоса, развитието на човека като биологичен вид. Технологии като студения ядрен синтез… Трудно е човек да не оцени обаче и мечтите.

Важно е да споменем няколко думи за хората, които стоят зад тези прогнози. Познавах ги и аз, когато бях хлапе, водещият автор ми правеше хартиени самолетчета в редакцията на научнопопулярния вестник „Орбита“, своеобразен символ на епохата си.

И тримата автори са дългогодишни журналисти в това издание, където са публикувани и повечето от събраните есета.

Агоп Мелконян

Агоп Мелконян (1949 – 2006 г.) е известен фантаст, преводач, журналист. Инженер по образование, дълги години той пише за технологиите, които ни променят. Автор е на романи, повести, разкази, пиеси и филмови сценарии.

Димитър Пеев

Димитър Пеев (1919 – 1996 г.) е фантаст, журналист и… доктор по наказателно право. Създател и първи главен редактор на легендарното списание „Космос“, той дълги години е начело на научнопопулярния вестник „Орбита“.

Третият съавтор Васил Димитров (1944 г.) е техен колега – журналист, а редактор на изданието е учителят ми в журналистиката, „бащата“ на инспектор Стрезов д-р Светослав Славчев, за когото ще стане дума в отделна дигитална история.

„Силуети на XXI век“

4. Супермодел – електронен оракул

„Математическото моделиране на биологичните процеси по всяка вероятност ще доведе до създаването на прогностична апаратура, която по своите възможности може да се сравни със своего рода електронен оракул. Да си представим, че данните за пациента се въведат в компютър, който моделира физиологичните му процеси в най-малки подробности в реално време.

Възможностите на математическото моделиране са огромни. С него ще могат да се изпитват проектирани, но все още непостроени конструкции, чисто реализиране на ниво протопип е твърде скъпо, а правилното им функциониране е от особено значение. Такива устройства ще бъдат например промишлените реактори за управляем термоядрен синтез или някои видове космически кораби. Не може да се каже, че днес математическото моделиране се подценява, но истинското му масово приложение в почти всички области на науката, техниката и други сфери ще стане реалност едва през XXI век.“

И ето че стигнахме до епицентъра на големите теми днес, до негово величество Изкуствения интелект. В крайна сметка машинното самоообучение, дълбоките невронни мрежи и прословутите големи езикови модели минават именно през следващите етапи в развитието на математическото моделиране.

Да, с основание отново можете да отбележите, че не ги ползваме нито за термоядрени реактори, нито за космически станции. Но пък, парадоксално или не, именно на милиардер, дошъл от света на информационните технологии, САЩ дължат завръщането си в Космоса.

Така светът на информационните технологии се оказва доста добре „улучен“ от писалките на тримата автори. И преди да стигнем до предсказанията, които се оказаха прекалено оптимистични, нека оценим още едно тяхно прозрение – за начина, по който днес общуваме.

„Силуети на XXI век“

5. Хоум… офис?!

„Преди петдесетина години съобщенията имаха предимно писмена форма. След петдесетина години, а и по-малко, те ще бъдат аудио-визуални. Нямаме никаква причина да се съмняваме в това. Видеотелефонът ще ни свързва акустично и визуално с приятели и близки. Да прибавим лазерния грамофон, цветомузиката, обемната телевизия, синтезатора на визуални образи, съвършените домашни озвучителни устройства – нима може да се скучае?“

Общуването онлайн?! Да, нямаше как да познаят за балоните на филтрите, за хейта, но като че ли тук виждаме живота днес, в света на Skype и Facebook…

„Електронно-изчислителната техника, освен всичко друго, осигурява и дистанционна възможност за извършване на определени действия. Ясно е, че за чертожника на бъдещето е без значение къде ще работи – в чертожната зала или вкъщи. Същото може да се каже и за инженера, и за архитекта, и за всеки друг, който изпълнява функции, свързани с възможност за дистанционно извършване. Да не говорим за писателите, журналистите и други творци. Работещият в дома си човек има редица предимства. Преди всичко той става свой пряк началник, а това е от голямо значение за творческия процес. Той става до известна степен господар на времето си, а това е стимул за много високи нива на творческа дейност.“

Не знам за чертожника, но и за журналиста, и за програмиста мога да кажа от първо лице, че „хоум офисът“ се оказа благословия. И едно от най-неочакваните последствия от ковид

Но като стана дума за ковид… авторите определено си падат повече по положителните прогнози и подобна пандемия изобщо я няма сред XXI век такъв, какъвто го видяха. Така се насочваме и към 5 от посоките на размислите им, които поне засега изглеждат космически далеч от реалността…

„Силуети на XXI век“

1. Пенчо, не пиши

„Неограниченото нарастване на общото знание означава неограничено нарастване на знанията на всеки отделен учен. Как да се справи горкичкият мозък? Статистиката сочи, че за да следи новостите в своята област, физикът трябва да чете поне шест часа дневно. А кога ще работи и ще открива?

Прогнозите сочат, че информационният взрив е временно явление, което постепенно ще бъде овладяно към началото на XXI век. Броят на публикациите ще бъде обуздан и ще стане съизмерим с броя на новостите. Ако статиите се рецензират по-строго, ако публичната изява престане да е мярка за престиж или условие за административен възход, публикациите ще намалеят от само себе си.“

Информационният взрив е временно явление. А дано, ама.. поне за момента не му личи да е такова. Не ни се налага дори да помним сами, делегираме и това на машините. Потънали сме в океана от информация, давим се в нея, а това ни променя и като общество, и като вид. Може би положителната развръзка все пак стои в обозримото бъдеще? И, поне според мен, минава през следващите форми на медии

„Силуети на XXI век“

2. Термоядрена Сахара

„Първата и най-жизненоважна задача на потомците ни от XXI век при благоустрояването на Земята несъмнено ще бъде ликвидирането на мъртвите територии, на пустините и особено на онези области, където слънцето грее щедро и за превръщането им в градини остава да се добави само вода. А най-грандиозната задача, с която ще трябва да се заемат нашите внуци, е пустинята Сахара. Представете си 70 страни като нашата родина, но целите в мъртви пясъци и камъни, сред които водят жалко съществуване едва три милиона души. А сега да надзърнем в XXI век и да си представим същата тази територия, изцяло покрита с пищна растителност, с гори и пасища, с цветущи градини, на която могат свободно да живеят поне един милиард души.“

Толкова добре се справяме с благоустрояването на Земята, че 40 години по-късно имаме две ядрени катастрофи, все още се заплашваме едни други с атомно оръжие, спорим за паметници, делим се на лоши и добри… Докато все още земният юг тъне в същата бедност, на много места на планетата шества глад, избухват войни, избиват се хора…

А Сахара си стои необлагороден, без „цветущи градини“. Може би просто технологичната еволюция ни кара да се мислим за нещо повече от смъртни същества? Може би писателите от онова време са били склонни на необоснован оптимизъм? Или пясъците стоят там, за да очакват завръщането на едно къдраво русо момченце, което да припомни, че можем и трябва да бъдем по-добри…

„Силуети на XXI век“

3. Луната е наставница сурова

„През XXI век Луната ще стане главна (ако ли не единствена) база на астрономията. Със свръхгигантските телескопи, които ще бъдат построени там, ще може да се наблюдава във всички диапазони на електромагнитния спектър, ще се изследват първичните космически лъчи и неутрино потоците. Така ще се обогатят нашите познания за звездите, за галактиката, ще се опитаме да наблюдаваме нейните хипотетични граници.

Като се основаваме на фантастичните успехи на съветската и на американската космонавтика за изтеклите 20-30 години, особено ако разумът надделее и двете велики сили се споразумеят да ограничат военните си разходи и обединят усилията си за овладяване на Космоса, можем да не се съмняваме, че тази програма не само ще бъде изпълнена, но и може значително да бъде разширена: да се населят и най-далечните райони на Слънчевата система, да стане обикновена практика „частни лица“ да пътуват в Извънземието и до Луноград, та и до Марс.“

Как ви се видя Луноград? На мен пък тук ми е особено проницателна вметката – „ако разумът надделее…“. Очевидно са склонни да го надценяват този разум фантастите. Как ли биха реагирали, ако някой им беше казал, че вече 50 години човешки крак не е стъпвал на земния спътник? А космическите програми на държавите са все по-разединени, все по-лишени от амбициозност и дългосрочност. Разбира се, ние учим все повече за Вселената, благодарение и на технологиите… Но човешката страна си остава по-скоро в понякога налудничавите мечти на днешните „визионери“.

„Силуети на XXI век“

4. Ток и жица

„Генералната линия на XXI век в областта на енергетиката несъмнено ще бъде постепенното намаляване на употребата на химическите горива (газ, нефт, въглища) до пълното им изключване от енергийния баланс. Те не само замърсяват природата, но са и най-ценна суровина за синтетичната химия.

Най-перспективното „гориво“ на бъдещето вероятно е управляваната термоядрена реакция – синтезът на хелий от деутерия (тежък водород). През първите десетилетия ще заработят полупромишлени инсталации, а към 2020 г. ще влязат в действие и първите термоядрени електроцентрали.

Друг път, по който може да се тръгне, е компактният, електроемък акумулатор. Едва ли може да се измисли по-добър – безшумен, безопасен, безвреден, най-прост за създаване и управление двигател от електрическия. Ако се водим от сегашните нормативи, достатъчно ще е за 1000 км пробег зареденият акумулатор да не тежи повече от 30 – 50 кг. Към това остава и огромното предимство, че той ще може да бъде зареждан в „домашни условия“.“

Сигурни ли сме, че Мъск не е чел вестник „Орбита“? Да, благодарение до голяма степен на „Тесла“, електромобилите вече са тук и очевидно ще променят все повече начина, по който се придвижваме (особено с развитието и на автономните коли). Интересно е, че и технологичните им характеристики не са чак толкова далеч от предсказанието (извън, разбира се, теглото на акумулатора).

Обаче останалото, за замърсяващите химически горива… въпреки плахите стъпки, целта да останем без тях остава все още твърде неясна и далечна.

„Силуети на XXI век“

5. По безкрайните простори

„Може да се очаква, че през следващото десетилетие (до края на нашето столетие) на марксианската повърхност ще стъпят първите космонавти, а през XXI век там ще бъде основано и постоянно поселение с научноизследователска станция. Тогава ще бъде окончателно решен и въпросът дали на Марс не съществуват специфични микроорганизми и какви са перспективите на тяхната генетична основа или комбинирано със земни микроорганизми да се създадат нови активни микрокултури, които да окажат чувствително въздействие върху климата и условията за живот на Марс.“

Извинявам се, че пак ви насочвам към Космоса, но наистина там разликите с очакванията са най-фрапиращи. (Интересно дали случайно пишат за „марксианската“ повърхност?!)

Оттук продължаваме към 5 големи теми и въпроси от книгата, които си струва с пълна сила да си задаваме и днес, почти „пречетвъртили“ прословутия XXI век.

„Силуети на XXI век“

1. Свободното време е благодат

„Според проучвания на западни социолози почти 70% от младежите пракарват времето след края на работния ден изключително в удоволствия – в безцелно шляене около масите с чаша в ръка, в уморително подскачане на дансинга. Последиците са очевидни: безделието стимулира престъпността – от наркомания до тежки, наказуеми деяния. И още: скитничество, сексуална разюзданост, хулиганство, ултраляв и ултрадесен екстремизъм.

Старата мечта на човека – да се поти по-малко за хляба насъщен – всъщност се оказа нож с две остриета. Освободеният от труд прегърна възгледа за dolce far niente, а след това посегна на чуждата свобода. Огромна част от работната ръка трябваше да се преориентира в сферата на обслужването (бармани, дисководещи и т. н.), спонтанно се роди безнравственост (секс-магазини, безсемейни общества на свободната любов), покачиха се „прикритите самоубийства“ (опиати, алкохолизъм, тежки венерически заболявания).

Стана повече от ясно: свободното време е благодат само ако се осмисли.“

И наистина! С навлизането на нови и нови технологии, имаме все повече свободно време, което определено „е благодат само, ако се осмисли“. Осмисляме ли го? Ще се научим ли да „мързелуваме“ креативно и пълноценно? Как ще отговорим на естествения си инстинкт да се доверяваме безусловно на всичко, което ни улеснява? А как ще се промени устройството на обществото, когато то няма нужда от чак толкова много работна ръка?

„Силуети на XXI век“

2. Разум и чувства

„Колкото и поразяващи да са постиженията на човешкия разум, днес те не предизвикват особен възторг. Защо? Просто защото се оказа, че в много от изявите си ноосферата е насочена срещу биосферата и я унищожава. Фактите са толкова много и толкова категорични, че едва ли трябва да ги изброяваме. Бедата не е само в замърсените води, изсечените гори или унищожените животински видове. По-страшното е, че с делата си разумът заплашва собственото си съществуване, защото ноосферата е вътре в биосферата и не може да оцелее без нея.“

Какви са причините за екологичната криза? Американският учен Б. Комонир изброява повечето от тях: стремителното увеличаване на населението, свръхпроизводството на продукти за разкош (т. е. ненужни жизнено), вродената агресивност на човешкия род, лошото възпитание, новите технологии, гонитбата на печалби, бюрократичната организация на обществото, милитаризацията, та дори и… християнската религия, според която природата е слугиня на човека. С някои можем да се съгласим, с други – само частично. По-тъжното е, че общата констатация е неопровержима.“

Толкова е интуитивно да търсим симбиозата с природата, нали? А вместо това често технологиите ни отдалечават от нея. И ни карат да неглижираме големите проблеми, които създаваме на малката планета, единствения ни възможен дом за момента…

„Силуети на XXI век“

3. Хора, чао!

„И ето сега, в зората на научно-техническата революция, ние сме свидетели на зараждащата се нова сфера, на информационната сфера, или накратко, на инфрасферата и нейната рожба, която бихме могли да назовем машина сапиенс, ако тя нямаше вече утвърденото име – компютър.

Изобретяването на компютъра не е създаване на новата поредна машина. Това е космическо явление, космическо чудо, равностойно на пораждането на живота във Вселената. И някога може да се случи така, че ние, хората, да загинем, а компютрите да останат да съществуват без нас, самостоятелно, като единствени представители на разума в Галактиката.

Какво представлява днешният компютър – голям или малък, предназначен за игра или за научноизследователска дейност; обслужващ производството или бита – ние постепенно започваме да узнаваме. Надявам се, че скоро така ще свикнем с него, както сме свикнали с телефона, с телевизора и… защо не, с домашното си куче.

Постепенно „машинката чудо“ се превръща в необходимост за всеки завод. Така човечеството ще навлезе в XXI век, който несъмнено се бъде век на компютризацията.“

Справихме се чудесно с едната част – да приемем компютъра като приятел, като… домашното си куче. Но дали не сме на път да създадем нещо, което е по-голямо и плашещо? Което може не просто да ни уподоби, да ни изпревари в развитието си, но и да ни сметне за ненужни? Да остане да съществува като единствен представител на разума в галактиката…

И като стана дума за галактиката, забелязали ли сте, че през последните години, покрай новата „голяма заплаха“ – генералния изкуствен интелект, някак си позабравихме извънземните?

„Силуети на XXI век“

4. Електронно изкуство

„Следващият етап ще е свързан с усилията за „електронното изкуство“ да намери нови изразни възможности. По всяка вероятност ще възникнат нови изкуства, здраво споени с компютрите. Сега е трудно да прогнозираме какви точно, както преди век беше трудно да се предскаже появата на киното. Ако приемем съветите на фантастиката, това вероятно ще бъдат изкуства, пряко свързани с образното мислене на мозъка, тоест няма да минават през филтъра на сетивата.

Вероятно в началото на следващия век ще бъдат създадени синтезатори на визуални образи. Най-много дискусии, разбира се, предизвиква въпросът: а ще стане ли компютърът творец? Отговорът логично изисква втори въпрос: а какво е това творец? Щом преводачът е творец, защо да не е творец компютър преводач? Щом аранжирането на музикални произведения е творчество, защо да не са творци компютрите със същата професия?

Можем, естествено, да кажем, че компютърът не е творец, защото дейността му е неосъзната. В този контрааргумент има солидна логика. Добре, ама много творци непрекъснато подчертават, че също работят под въздействието на неосъзнати творчески импулси. И пак контрааргумент: човекът не разбира как твори, но разбира, че твори и изпитва наслада от труда си. Съгласихме се – компютърът не е творец. Но не е творец днес, а утре?“

И „днес“ още се чудим дали е творец. Блестящо ми се струва прозрението за компютъра, генериращ образи, което дори допреди 2-3 години не изглеждаше реалност, а днес е безспорна революция в начина, по който възприемаме изображенията.

Докато все така търсим отговорите: ще стане ли компютърът творец? А ако да, какво остава да правим ние…

„Силуети на XXI век“

5. Врява и безумство

„На Запад обикновено наричат прогностиката „футурология“ и обикновено нейните предсказания са мрачни, песимистични, често вещаещи разруха и гибел. Ние сме решителни противници на такова черногледство и отчаяние. Нашият социален оптимизъм ни подсказва, че разумният човек ще намери в себе си решителност да се пребори с всевъзможните обрати, кризи и неблагополучия. В противен случай ще се обезсмисли цялата ни история, хилядолетният ни прогрес.

Всъщност, най-тежката криза е кризата на последното десетилетие на XX век – рискът от самоунищожение. Всички наши въжделения за третото хилядолетие могат да станат реалност само, ако превъзмогнем ядрената заплаха и кошмара на звездните войни. Над човечеството е легнала тежка сянка, но сме дълбоко убедени, че и този път Хомо сапиенс ще намери спасителния път.“

Е, разбира се, понятна е тук критиката към „злата“ западна футурология. Неоснователният оптимизъм понякога също е порок. Но още по-важното е, че основните ни поводи за замисляне като хора не са се променили и на йота.

Щеше да дойде краят на историята, войните щяха да са далеч, да се възцарят демократични общества от западен тип навсякъде… Не стана така, тепърва ни чакат големи предизвикателства.

Преди да се разделим, без нужда от никакъв коментар ви оставям с думите на изпроводяк на фантастите за това кой е големият въпрос на XXI век.

„Нашата въображаема разходка из XXI век завърши. Надяваме се, че ви е било приятно. Може би успяхте да надникнете в един свят, който скоро ще видите отблизо. Вие ще живеете в този свят, вие ще работите в него – прекрасно, нали? Ние – вашите бащи, ви завиждаме.

И ще има XXI век, и ще има следващи, и човечеството ще достигне своя звезден триумф, само ако намери ключето, което отваря вратичката към доброто. А това ключе се казва МИР“.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

повече информация
Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This