„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

ян. 24, 2025 | Срещи

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

24 януари 2025 | Срещи

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.

Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

С него и преподавателя в сферата на изкуствения интелект Йордан Даракчиев ще продължим разговора на специално събитие на 5 февруари от 19 ч в Soho Sofia.
Имате ли мнение по тези теми, смятате ли, че са важни? Очакваме ви там (още за събитието), а ето че сега е време за прелюбопитната гледна точка на днешния ни гост за големите въпроси на нашето време.


 

Любомир Сергеев

 

– Изкуственият интелект се намесва все повече в изкуството – от създаването на изображения, та до поезията. Като човек, който вече 30 години се занимава със създаването на изключително качествени и оригинални кадри, имаш ли отговор на традиционния въпрос на катаджиите: какво ще правим сега?

– Какво? Ще се хванем за ръчички и ще затанцуваме. ИИ е технология, с която работя от доста време, откакто се появи. Няма смисъл да се тръшкаш, нито много-много да го мислиш.

Ако седнеш да го правиш, току-виж минало покрай теб и заминало, без да измислиш нищо.

Откакто е излязло, буквално плеснахме с ръце и се прегърнахме. В моя свят имаше един период на чудене най-вече за авторските права, те бяха голяма драма. Дори 3D артистът, с когото работя, беше участвал в някакви европейски коалиции, много сериозни бяха амбициите в посока:

не ползвай ИИ, защото съсипваш труда на всички хора.

Но това отмина. От година и половина постоянно го ползвам за работа, почти никога в чистия му вид, той и не може, трябва малко да се пипне. Но постоянно работя с него и разчитам да става все по-добър и по-добър.

 

– Как виждаш тази синергия – да го използваме, без да ни замени?

– Не мисля, че някога ще ни замени. Със сигурност ще ни изненадва всеки ден, най-много всеки месец. Но ние живеем в такова време – изненадващо.

Аз го ползвам и съм много щастлив, че се развива толкова добре. Десетина пъти вече са ме питали дали могат да ползват картинките ми за обучение на този или онзи ИИ модел. Аз съм абсолютно „за“ първо, защото не можем да спрем прогреса. И второ, защото

искам да ми служи все по-добре и по-добре.

 

Любомир Сергеев

 

– Как изглежда в момента начинът, по който работиш с ИИ?

– Най-често правя сторибордове. Моята фотография и видеото, което правя от известно време, е много трудно разказваема, преди да бъде одобрена. Работя 90% по проект, по задача и като трябва да обясня на човек, който досега се занимава със счетоводство, че ще заснемем как два крокодила се борят и отзад има рефер, облечен в последната тениска на „Найк“, той ме гледа много дълго, празно, докато разбере какво му казвам.

Затова използвам някои от генераторите на изображения – най-вече MidJourney, оказа се, че ми върши най-добра работа, за да илюстрирам какво, аджеба, искам да кажа. Какво ще се получи. Естествено, никога не излиза така, както искам и го моделирам малко..

Второ – практичната част. Трябваше да снимаме как една девойка отваря врата и отвътре се показва спалня с деца, осветени от лунна светлина, с книги по стените, пердета, възглавници. За да го направим, трябваше да се подготвяме цял ден и бюджетът щеше да нарасне прекалено. А това е само 20% от картинката – една вратичка, процеп и се вижда нещо.

Седнахме, сметнахме, казахме си: „Няма да стане!“ и си го генерирахме,

пообработихме и го ползвахме като част от цялостната композиция. Все по-често ползвам такива неща, напоследък го правя и с видеото.

 

– Казваш, че няма да ни замени, но аз виждам посоки, в които се случва. Например, за да илюстрирам текстовете си, вече не ми се налага да търся в банка за кадри и да си платя, а си генерирам нещо, което ми върши работа. Ето, вече заменя много сток фотографи.

– Със сигурност заменя по някакъв начин доста от хората в тази индустрия, но мен лично не ме касае. Преди 30-ина години, за да изобразиш в статия двама човека как се ръкостискат, ти или ползваш архива на съответната медия, или поръчваш на някакви хора да ти го заснемат. Когато се появи сток фотографията, всички, които си вадеха хляба с такъв тип фотография имаха истинска драма.

Сега преживяваме същото – вече няма да се ползва сток фотография, ако няма нужда от конкретни хора, директно си генерираш някакъв образ и готово.

Между другото, някак си го предусещах. Преди да се заговори за ИИ, на няколко пъти ми трябваха човешки лица, които не съществуват. Случайно попаднах на един сайт, който ги генерираше и си казах: „Колко хляб има в това нещо! Как някой не се е сетил да го направи?“. И само

докато си завърша изречението, взеха, че го направиха и то по начин, който ни завъртя главата и не разбрахме какво се случва.

 

Любомир Сергеев

 

– Именно, и аз минах точно през този сайт. Стана изключително бързо, ние си мислехме, че с текста може да се случи, с някакви повторяеми задачи, а генерирането на изображения беше неочаквано.

– Ако се замислиш обаче, някак си е нормално и някои умни глави са го знаели много отдавна. Попаднаха ми нови генерирани инфлуенсъри… ами, гледам картинката, започвам да не мога да направя разлика между заснето и генерирано.

 

– Факт, вече не е възможно, направих такъв експеримент. Затова някак не мога да си обясня твоето спокойствие.

– Честно да ти кажа, имаше период, в който се бях притеснил. Обаче бях по-скоро повлиян от масата. За мен цялата патардия покрай ИИ е маркетингова случка. Даже в по-голямата си част е чист маркетинг. Тяхната задача е да те накарат да отидеш, да го пробваш, за да да го дообучат с това. Което, глобално погледнато, е прекрасно.

Аз не мисля, че това ще бъде изтървано. Познавам индустрията, познавам какви чудовищни корпорации и умове стоят отзад. И затова съм спокоен.

Иначе аз открай време съм повече куратор, отколкото „правач“. При мен хората не идват, за да заснема нещо, а за да го измисля и да оправдая защо трябва да бъде направено така.

 

Любомир Сергеев

 

– Добре, но и тази роля не е гарантирана. ИИ може да е изключително креативен – ако използваш добър модел, опишеш му прецизно какво е нужно, той може да измисли сцена, която да е брилянтна. Ще даде 10 идеи, от които 9 да не стават за нищо, но 10-ата да е толкова добра, че никога да не би могла да ти хрумне. Казвам го, защото и аз се изненадвам от подобни идеи, пишейки.

– О, да, със сигурност. Мисля, че това е прекрасно!

Трябва да се научим да ползваме тези неща. Открай време цивилизацията ни е била на този принцип. Преди 200-300 години, за да напишеш писмо на баба си, е трябвало да отидеш при някого, който разбира четмо и писмо и да му кажеш: „Кажи на моята баба. Точка. Че ще трябва да замина за някъде си. Точка.“ Този човек сяда, пише го, показва ти драсканица, която за теб нищо не означава. След това през телеграфа, или каквото има, го изпраща нататък.

В един момент всички се научават да пишат – не рязко, но се случва. И както всички умееха да пишат, по същия начин сега умеят да снимат. След 10 години всички ще умеят да копират промптове и да си ги създадат сами, ако не го измислят по по-интуитивен начин. Целият този процес съществува открай време.

Обаче, въпреки че всички умеем да пишем, ето, ти се справяш много по-добре от милион други хора.

Използвайки абсолютно същите букви, с които те разполагат. Просто твоята история е по-добра. От тази гледна съм на мнение, че за моите истории, бидейки по-добри, няма кой да ме стресне или да ги разкаже по-добре от мен.

Най-вероятно ще го прави по-бързо, ще помага на повече хора, ще е по-разбираемо, но нямам притеснение, че в някакъв момент ще ме надбори.

 

Любомир Сергеев

 

– Когато се появи първият подобен ИИ за изображения, веднага ми изскочи асоциация точно с твоите фотографии – започнахме да му се радваме, като пишем някакви сюрреалистични сюжети: „Космонавт язди кон и пие бира на Луната“.

– От една страна това ми харесва, но от друга

се дразня, защото потреблението на младите хора на култура бива брутално притъпено, естетиката им е взривена на пух и прах.

А това е пагубно от гледна точка на бъдещето.

 

– Но защо да възпитаваме това усещане и възприятие? Добре, някой ще пише по-добре от други 1 милион души, но ИИ също ще пише по-добре от 999 000. Много е демотивиращо, като да учиш чужд език с идеята, че ИИ ще се справи по-добре от теб и други 99% от хората.

– Бъдещето в момента е толкова непрозрачно и мътно, колкото никога не е било.

Но все си мисля, че в моя свят, в моята индустрия, ИИ ще бива използван за проучвания и предричания кое как да бъде. Дали да направим този продукт за мобилно банкиране по този начин или по друг и той ще бъде безпогрешен. След това обаче ще има кураторска фигура, човек – може би тепърва ще се развиват такива специалисти, които ще казват каква да бъде концептуалната посока. Оттам нататък ще се прибягва към изпълнителя ИИ. Така си го представям. Бидейки куратор открай време, аз наистина не мисля, че има за какво да се притеснявам.

 

Любомир Сергеев

 

– Аз виждам и още една посока за бъдещето на твоята професия – в свърхперсонализирането. ИИ ти дава инструмент, който е допълнен от „знанията“ на социални мрежи и интернет гиганти, и това ще го направи съвършен. Фейсбук днес познава много хора по-добре, отколкото партньорът им. И това ще създаде следващата стъпка на рекламата, която е антиутопична.

– Съгласен съм. Вече го виждам с тези съвършени алгоритми на социалните мрежи – да ми показват това, което си мислят, че искам да видя. Аз съм фотограф и дигитален артист, публикувам фотографии, но не гледам такава. Алгоритмите малко изпадат в ступор, не знаят какво да ми показват. Показват ми крайно разнородни неща, защото аз самият в търсенето си съм крайно разнороден.

 

– Има ли нещо, което нямаш търпение да се появи? Технология, която още не съществува?

– Надявам се ИИ да стават по-добър, защото страдам от това, че не може да изпълни това, което искам. В момента, за да използвам нещо, комбинирам 15 промпта с няколко сток изображения, с елементи, които съм заснел на терен, с всичката пот и кръв. От тази гледна точка искам да стане по-качествено, по-добро.

Все още намирам грешки и трябва да ги коригирам. Това са много фотографски работи, например често се бърка дълбочината на рязкост. Кои неща да са на фокус, кои – не, кой обект къде да бъде композиционно. Ако сложиш три обекта в дълбочина, на метри един от друг – майка с бебе, зад нея баба и кухня, ChatGPT ми помага да създам промпт, но Midjourney започва да се обърква кое в каква плоскост, в каква равнина е. Аз ги генерирам отделно, сглобявам ги, оправям фона и чак тогава получавам, каквото търся. Иска ми се да не ми се налага да ги сглобявам.

Всичко, което ползвам, ИИ или не, са само инструменти, за да мога да си върша работата и да се изразявам по начина, който мисля, че е правилен. ИИ на този етап за мен е само инструмент. Да, прекрасен инструмент! Но още има какво да се получи от него.

 

– А има ли нещо, което ще те уплаши, ако видиш, че е способен да направи?

– Да, при това вече е способен да го прави. Виждам как

поврежда естетиката и философията на младите хора, на нашето бъдеще.

На тези, от които утре ще зависи пръстът на червеното копче. Те вече не мислят за нещата в детайл. ИИ привиква младежите да се насочат към резултата, процеса вече го няма. Всички искат да получат готовата картинка, никой не иска да се занимава със създаването ѝ.

Аз снимам, защото ми харесва да снимам.

Какво ще стане накрая? Това е подробност. Така според мен ИИ в момента вреди на младите хора. Те забравят да го правят, защото не виждат процеса. Не знаят какво е да отидеш, да се изпотиш, да намериш хората, да ги наредиш пред камерата, да изчакаш слънцето да застане по точния начин, да навиеш филма или да заредиш дигиталната камера и да снимаш.

Това за мен е неимоверен кеф. Бих го направил само заради него. А в момента младите, и въобще хората, които ползват ИИ, са за резултата. Това е тъжната история.

 

Любомир Сергеев

 

– Как можем да се върнем към процеса, след като наистина… няма очевиден смисъл? Виждаш, например, че ИИ създава нещо много добро, отколкото някога ти ще можеш в дадена област. Какво да те мотивира да се задълбаваш в процеса? Защо да ти е трудно?

– В момента има бум на аналоговата фотография, хората купуват химикали, ленти, снимат… Една лента струва 45 лева!

Винаги ще го има това, паралелното. Винаги ще ги има търсачите на процеса, ценителите, които ще търсят момента. Но и не можем да спрем прогреса.

Аз лично се уповавам на това, което ти правиш. Твоят сайт показва, отваря очите на хората, събужда ги. Но иначе самото потребление на изображения, генерирани от ИИ, ще става все по-голямо.

 

– Това връщане можем да го видим и въм виниловите плочи, но то е за тези най-много 10%, истинските ценители, които обаче изглеждат обречени да са малцинство оттук нататък.

– Наистина са малцинство. Не знам дали си заслужава да се боря с това. Няма за какво да се тръшкам, наистина. Някак сам пред себе си се превръщам в дървен философ, който мрънка. Докато

все повече живеем в общество, което е на адаптиращите се.

Ако не се адаптираш, изоставаш. Знаеш ли колко фотографии виждам, млади хора, които нямат работа, защото не искат да се адаптират или не могат.

 

– Според мен вече във всяка област е така… Благодаря ти за интересния разговор, ще се радвам скоро да го продължим!


 

Имате ли мнение по тези теми, смятате ли, че са важни? Елате да продължим разговора на 5 февруари от 19 ч в Soho Sofia. В разговора за предизвикателствата и възможностите, пред които ни изправят новите технологии освен днешният гост и мен ще се включи и преподавателят в сферата на изкуствения интелект Йордан Даракчиев. Още за събитието – тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Share This