„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

ян. 24, 2025 | Срещи

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

24 януари 2025 | Срещи

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.

Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

С него и преподавателя в сферата на изкуствения интелект Йордан Даракчиев ще продължим разговора на специално събитие на 5 февруари от 19 ч в Soho Sofia.
Имате ли мнение по тези теми, смятате ли, че са важни? Очакваме ви там (още за събитието), а ето че сега е време за прелюбопитната гледна точка на днешния ни гост за големите въпроси на нашето време.


 

Любомир Сергеев

 

– Изкуственият интелект се намесва все повече в изкуството – от създаването на изображения, та до поезията. Като човек, който вече 30 години се занимава със създаването на изключително качествени и оригинални кадри, имаш ли отговор на традиционния въпрос на катаджиите: какво ще правим сега?

– Какво? Ще се хванем за ръчички и ще затанцуваме. ИИ е технология, с която работя от доста време, откакто се появи. Няма смисъл да се тръшкаш, нито много-много да го мислиш.

Ако седнеш да го правиш, току-виж минало покрай теб и заминало, без да измислиш нищо.

Откакто е излязло, буквално плеснахме с ръце и се прегърнахме. В моя свят имаше един период на чудене най-вече за авторските права, те бяха голяма драма. Дори 3D артистът, с когото работя, беше участвал в някакви европейски коалиции, много сериозни бяха амбициите в посока:

не ползвай ИИ, защото съсипваш труда на всички хора.

Но това отмина. От година и половина постоянно го ползвам за работа, почти никога в чистия му вид, той и не може, трябва малко да се пипне. Но постоянно работя с него и разчитам да става все по-добър и по-добър.

 

– Как виждаш тази синергия – да го използваме, без да ни замени?

– Не мисля, че някога ще ни замени. Със сигурност ще ни изненадва всеки ден, най-много всеки месец. Но ние живеем в такова време – изненадващо.

Аз го ползвам и съм много щастлив, че се развива толкова добре. Десетина пъти вече са ме питали дали могат да ползват картинките ми за обучение на този или онзи ИИ модел. Аз съм абсолютно „за“ първо, защото не можем да спрем прогреса. И второ, защото

искам да ми служи все по-добре и по-добре.

 

Любомир Сергеев

 

– Как изглежда в момента начинът, по който работиш с ИИ?

– Най-често правя сторибордове. Моята фотография и видеото, което правя от известно време, е много трудно разказваема, преди да бъде одобрена. Работя 90% по проект, по задача и като трябва да обясня на човек, който досега се занимава със счетоводство, че ще заснемем как два крокодила се борят и отзад има рефер, облечен в последната тениска на „Найк“, той ме гледа много дълго, празно, докато разбере какво му казвам.

Затова използвам някои от генераторите на изображения – най-вече MidJourney, оказа се, че ми върши най-добра работа, за да илюстрирам какво, аджеба, искам да кажа. Какво ще се получи. Естествено, никога не излиза така, както искам и го моделирам малко..

Второ – практичната част. Трябваше да снимаме как една девойка отваря врата и отвътре се показва спалня с деца, осветени от лунна светлина, с книги по стените, пердета, възглавници. За да го направим, трябваше да се подготвяме цял ден и бюджетът щеше да нарасне прекалено. А това е само 20% от картинката – една вратичка, процеп и се вижда нещо.

Седнахме, сметнахме, казахме си: „Няма да стане!“ и си го генерирахме,

пообработихме и го ползвахме като част от цялостната композиция. Все по-често ползвам такива неща, напоследък го правя и с видеото.

 

– Казваш, че няма да ни замени, но аз виждам посоки, в които се случва. Например, за да илюстрирам текстовете си, вече не ми се налага да търся в банка за кадри и да си платя, а си генерирам нещо, което ми върши работа. Ето, вече заменя много сток фотографи.

– Със сигурност заменя по някакъв начин доста от хората в тази индустрия, но мен лично не ме касае. Преди 30-ина години, за да изобразиш в статия двама човека как се ръкостискат, ти или ползваш архива на съответната медия, или поръчваш на някакви хора да ти го заснемат. Когато се появи сток фотографията, всички, които си вадеха хляба с такъв тип фотография имаха истинска драма.

Сега преживяваме същото – вече няма да се ползва сток фотография, ако няма нужда от конкретни хора, директно си генерираш някакъв образ и готово.

Между другото, някак си го предусещах. Преди да се заговори за ИИ, на няколко пъти ми трябваха човешки лица, които не съществуват. Случайно попаднах на един сайт, който ги генерираше и си казах: „Колко хляб има в това нещо! Как някой не се е сетил да го направи?“. И само

докато си завърша изречението, взеха, че го направиха и то по начин, който ни завъртя главата и не разбрахме какво се случва.

 

Любомир Сергеев

 

– Именно, и аз минах точно през този сайт. Стана изключително бързо, ние си мислехме, че с текста може да се случи, с някакви повторяеми задачи, а генерирането на изображения беше неочаквано.

– Ако се замислиш обаче, някак си е нормално и някои умни глави са го знаели много отдавна. Попаднаха ми нови генерирани инфлуенсъри… ами, гледам картинката, започвам да не мога да направя разлика между заснето и генерирано.

 

– Факт, вече не е възможно, направих такъв експеримент. Затова някак не мога да си обясня твоето спокойствие.

– Честно да ти кажа, имаше период, в който се бях притеснил. Обаче бях по-скоро повлиян от масата. За мен цялата патардия покрай ИИ е маркетингова случка. Даже в по-голямата си част е чист маркетинг. Тяхната задача е да те накарат да отидеш, да го пробваш, за да да го дообучат с това. Което, глобално погледнато, е прекрасно.

Аз не мисля, че това ще бъде изтървано. Познавам индустрията, познавам какви чудовищни корпорации и умове стоят отзад. И затова съм спокоен.

Иначе аз открай време съм повече куратор, отколкото „правач“. При мен хората не идват, за да заснема нещо, а за да го измисля и да оправдая защо трябва да бъде направено така.

 

Любомир Сергеев

 

– Добре, но и тази роля не е гарантирана. ИИ може да е изключително креативен – ако използваш добър модел, опишеш му прецизно какво е нужно, той може да измисли сцена, която да е брилянтна. Ще даде 10 идеи, от които 9 да не стават за нищо, но 10-ата да е толкова добра, че никога да не би могла да ти хрумне. Казвам го, защото и аз се изненадвам от подобни идеи, пишейки.

– О, да, със сигурност. Мисля, че това е прекрасно!

Трябва да се научим да ползваме тези неща. Открай време цивилизацията ни е била на този принцип. Преди 200-300 години, за да напишеш писмо на баба си, е трябвало да отидеш при някого, който разбира четмо и писмо и да му кажеш: „Кажи на моята баба. Точка. Че ще трябва да замина за някъде си. Точка.“ Този човек сяда, пише го, показва ти драсканица, която за теб нищо не означава. След това през телеграфа, или каквото има, го изпраща нататък.

В един момент всички се научават да пишат – не рязко, но се случва. И както всички умееха да пишат, по същия начин сега умеят да снимат. След 10 години всички ще умеят да копират промптове и да си ги създадат сами, ако не го измислят по по-интуитивен начин. Целият този процес съществува открай време.

Обаче, въпреки че всички умеем да пишем, ето, ти се справяш много по-добре от милион други хора.

Използвайки абсолютно същите букви, с които те разполагат. Просто твоята история е по-добра. От тази гледна съм на мнение, че за моите истории, бидейки по-добри, няма кой да ме стресне или да ги разкаже по-добре от мен.

Най-вероятно ще го прави по-бързо, ще помага на повече хора, ще е по-разбираемо, но нямам притеснение, че в някакъв момент ще ме надбори.

 

Любомир Сергеев

 

– Когато се появи първият подобен ИИ за изображения, веднага ми изскочи асоциация точно с твоите фотографии – започнахме да му се радваме, като пишем някакви сюрреалистични сюжети: „Космонавт язди кон и пие бира на Луната“.

– От една страна това ми харесва, но от друга

се дразня, защото потреблението на младите хора на култура бива брутално притъпено, естетиката им е взривена на пух и прах.

А това е пагубно от гледна точка на бъдещето.

 

– Но защо да възпитаваме това усещане и възприятие? Добре, някой ще пише по-добре от други 1 милион души, но ИИ също ще пише по-добре от 999 000. Много е демотивиращо, като да учиш чужд език с идеята, че ИИ ще се справи по-добре от теб и други 99% от хората.

– Бъдещето в момента е толкова непрозрачно и мътно, колкото никога не е било.

Но все си мисля, че в моя свят, в моята индустрия, ИИ ще бива използван за проучвания и предричания кое как да бъде. Дали да направим този продукт за мобилно банкиране по този начин или по друг и той ще бъде безпогрешен. След това обаче ще има кураторска фигура, човек – може би тепърва ще се развиват такива специалисти, които ще казват каква да бъде концептуалната посока. Оттам нататък ще се прибягва към изпълнителя ИИ. Така си го представям. Бидейки куратор открай време, аз наистина не мисля, че има за какво да се притеснявам.

 

Любомир Сергеев

 

– Аз виждам и още една посока за бъдещето на твоята професия – в свърхперсонализирането. ИИ ти дава инструмент, който е допълнен от „знанията“ на социални мрежи и интернет гиганти, и това ще го направи съвършен. Фейсбук днес познава много хора по-добре, отколкото партньорът им. И това ще създаде следващата стъпка на рекламата, която е антиутопична.

– Съгласен съм. Вече го виждам с тези съвършени алгоритми на социалните мрежи – да ми показват това, което си мислят, че искам да видя. Аз съм фотограф и дигитален артист, публикувам фотографии, но не гледам такава. Алгоритмите малко изпадат в ступор, не знаят какво да ми показват. Показват ми крайно разнородни неща, защото аз самият в търсенето си съм крайно разнороден.

 

– Има ли нещо, което нямаш търпение да се появи? Технология, която още не съществува?

– Надявам се ИИ да стават по-добър, защото страдам от това, че не може да изпълни това, което искам. В момента, за да използвам нещо, комбинирам 15 промпта с няколко сток изображения, с елементи, които съм заснел на терен, с всичката пот и кръв. От тази гледна точка искам да стане по-качествено, по-добро.

Все още намирам грешки и трябва да ги коригирам. Това са много фотографски работи, например често се бърка дълбочината на рязкост. Кои неща да са на фокус, кои – не, кой обект къде да бъде композиционно. Ако сложиш три обекта в дълбочина, на метри един от друг – майка с бебе, зад нея баба и кухня, ChatGPT ми помага да създам промпт, но Midjourney започва да се обърква кое в каква плоскост, в каква равнина е. Аз ги генерирам отделно, сглобявам ги, оправям фона и чак тогава получавам, каквото търся. Иска ми се да не ми се налага да ги сглобявам.

Всичко, което ползвам, ИИ или не, са само инструменти, за да мога да си върша работата и да се изразявам по начина, който мисля, че е правилен. ИИ на този етап за мен е само инструмент. Да, прекрасен инструмент! Но още има какво да се получи от него.

 

– А има ли нещо, което ще те уплаши, ако видиш, че е способен да направи?

– Да, при това вече е способен да го прави. Виждам как

поврежда естетиката и философията на младите хора, на нашето бъдеще.

На тези, от които утре ще зависи пръстът на червеното копче. Те вече не мислят за нещата в детайл. ИИ привиква младежите да се насочат към резултата, процеса вече го няма. Всички искат да получат готовата картинка, никой не иска да се занимава със създаването ѝ.

Аз снимам, защото ми харесва да снимам.

Какво ще стане накрая? Това е подробност. Така според мен ИИ в момента вреди на младите хора. Те забравят да го правят, защото не виждат процеса. Не знаят какво е да отидеш, да се изпотиш, да намериш хората, да ги наредиш пред камерата, да изчакаш слънцето да застане по точния начин, да навиеш филма или да заредиш дигиталната камера и да снимаш.

Това за мен е неимоверен кеф. Бих го направил само заради него. А в момента младите, и въобще хората, които ползват ИИ, са за резултата. Това е тъжната история.

 

Любомир Сергеев

 

– Как можем да се върнем към процеса, след като наистина… няма очевиден смисъл? Виждаш, например, че ИИ създава нещо много добро, отколкото някога ти ще можеш в дадена област. Какво да те мотивира да се задълбаваш в процеса? Защо да ти е трудно?

– В момента има бум на аналоговата фотография, хората купуват химикали, ленти, снимат… Една лента струва 45 лева!

Винаги ще го има това, паралелното. Винаги ще ги има търсачите на процеса, ценителите, които ще търсят момента. Но и не можем да спрем прогреса.

Аз лично се уповавам на това, което ти правиш. Твоят сайт показва, отваря очите на хората, събужда ги. Но иначе самото потребление на изображения, генерирани от ИИ, ще става все по-голямо.

 

– Това връщане можем да го видим и въм виниловите плочи, но то е за тези най-много 10%, истинските ценители, които обаче изглеждат обречени да са малцинство оттук нататък.

– Наистина са малцинство. Не знам дали си заслужава да се боря с това. Няма за какво да се тръшкам, наистина. Някак сам пред себе си се превръщам в дървен философ, който мрънка. Докато

все повече живеем в общество, което е на адаптиращите се.

Ако не се адаптираш, изоставаш. Знаеш ли колко фотографии виждам, млади хора, които нямат работа, защото не искат да се адаптират или не могат.

 

– Според мен вече във всяка област е така… Благодаря ти за интересния разговор, ще се радвам скоро да го продължим!


 

Имате ли мнение по тези теми, смятате ли, че са важни? Елате да продължим разговора на 5 февруари от 19 ч в Soho Sofia. В разговора за предизвикателствата и възможностите, пред които ни изправят новите технологии освен днешният гост и мен ще се включи и преподавателят в сферата на изкуствения интелект Йордан Даракчиев. Още за събитието – тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация

Най-новите:

Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Share This