Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.

Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 

„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…

Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

– Може ли днес, чатейки с ChatGPT, човек да нe разбере, че отсреща не е човек? Кое би го издало?

– Може да се разбере, че не е човек. Колкото и да е добър, все още ChatGPT допуска малки грешки, с които се губи човешкото и създаденото изглежда неестествено.

Засега тази разлика лесно може да бъде направена в по-дълъг разговор. В книгата ни можете видите пример в интервюто, което направихме с ChatGPT. Той си противоречи, цитира несигурни източници като свои отговори, прави нетипични правописни грешки.

Мисля, че ChatGPT определено има способности да пише като човек. Бихме го „хванали“, ако сме много внимателни и сме работили дълго с него, така че да разпознаем „стила“ му или възможните грешки, които допуска.

– Можем ли да различим днес създаденото от човека от генерираното, в кои области е най-различимо и в кои – вече не е?

– При процеси, неизискващи творчество, по-трудно може да се разбере кое е генерирано.

Най-различимо е в творческите процеси. Докато създавахме книгата, имахме един експеримент, който се видя и на премиерата ѝ, с който, когато за първи път го направихме, се затруднихме. Определено по-трудно човек може да разбере кое е генерирано от ИИ, ако не е запознат с него, в изображенията.

За мен писането е това, в което генеративният изкуствен интелект може да ни изненада най-много – в нашата книга например той се изяви като нелош автор. В генерирането на изображения е доста по-разпознаваем и допуска много повече грешки.

– На какво е най-важно да научим следващите поколения изкуствен интелект?

– Да не позволяват на ИИ да взима инициативата и да разчитат на собствения си разум. Да използват ИИ, за да създават по-добри неща, а не, за да им е по-лесно и да не си дават зор.

Двете корици на книгата – създадени от дизайнер и от ИИ

– Кои са технологичните открития, които нямате търпение да се появят?

– Може би летящите коли. Но на този етап, смятаме, че сме готови, като поколение Gen Z да посрещнем всички нови технологии. Средства за телепортиране, летящи, левитиращи велосипеди или бордове…

– Как ще изглежда светът, в който вече сме постигнали генерален изкуствен интелект, надминаващ човека?

– Засега не можем да си го представим, защото вярваме, че

с развитието му ще можем да създадем една позитивна връзка с него

и да го използваме като помощник в различни ежедневни задачи.

Честно казано, не искам да си го представям. Дори в най-добрия случай човешкото въображение и творчество просто ще закърнеят.

– Какво ще правим ние през цялото това освободено време?

– По мои лични наблюдения,

когато човек си няма работа, той сам си създава проблеми.

Представям си развитието на ИИ като индустриалната революция на XXI в. Някога хората са се притеснявали, че машините ще отнемат работните им места, а реално са били създадени нови професии.

Ще консумираме неговите медийни продукти, ще му се доверяваме за всичко.

Но изкуственият интелект не може да прави всичко вместо нас. Имаме нужда да мислим сами и да се развиваме, иначе ще станем отново примати, както преди 20-30 млн. години.

– Какви нови професии си представяте, че ще се появят?

– ИТ и инженерни позиции, ориентирани към продукти на бъдещето като автономни автомобили и роботи. Като цяло свързани с интернет на нещата, киберсигурност, разработване и поддръжка на системи, използващи ИИ. Също така е възможно да се появят и учители и преподаватели, които обаче да обучават роботи и ИИ системи вместо хора.

– Кои хора могат да са спокойни, че няма да останат без работа във времето на развит изкуствен интелект?

– Професии, при които се изисква мисловна дейност – инженери, преподаватели. Също така тези, при които има високо ниво на отговорност – директори, лекари, юристи. При хората на изкуството и творческите професии, защото ИИ имитира, но няма как да предаде чувства. Професии, свързани с ИИ и новите технологии.

– Кое е най-впечатляващото умение на изкуствения интелект в момента?

– Бързината, с която дава отговори и решения на определени казуси. В определени случаи генерираното е по-добро от създаденото от човека.

Способността му да пише емоционално.

– Дали пък не е възможно да надценяваме днешните възможности на технологиите? За някои ChatGPT е просто скъп, зле обучен папагал…

– Използваните алгоритми дават определена автономност и възможност за самообучение на ИИ, а това му позволява да става все по-добър, без да е нужна помощ от човека. Затова смятам, че дори да надценяваме моментното му състояние, определено

визията ни относно потенциалните му възможности е реалистична.

До някаква степен надценяваме неговата „креативност“, тъй като той черпи информация и идеи от материали, създадени от хората. Макар че ние хората, май също се вдъхновяваме един от друг…

Мария Соколова отговаря за маркетинга

– Коя се оказа най-трудната стъпка в подготвянето на една книга?

– Да се погледне на книгата през перспективата на друг човек, за да може да се създаде един по-успешен, интересен и ценен за публиката продукт.

Понякога дизайнът на корицата може да се окаже най-трудната стъпка, ние самите се сблъскахме с този проблем, докато попаднем на точния дизайн. Но в подготвянето на една книга може всяка една стъпка да се окаже най-трудната в зависимост от спецификите и аудиторията ѝ.

Най-трудно се оказа спазването на срокове. Събрани сме различни хора с различни навици и напасването беше едно от предизвикателствата. Въпреки това, мисля, че успяхме да се разберем и вместо да се „блъскаме“ в различията си, се научихме да си помагаме.

– Разкажете някой любопитен факт или аспект, свързан с ИИ, който не знаехте, преди да започнете работа по книгата

– ИИ не дава достоверни източници, когато му бъдат поискани.

– А някои любопитни възможности, които не подозирахте, че ИИ има?

– Като го обиждам, не се сърди.

Генерирането на корици, макар че генерира и доста смешни предложения, като това, че направи нас – хората, с тяло на робот и човешка глава.

Главната редакторка Яна Томова

– Мнението на кой от гостите в книгата ви изненада най-силно и с какво?

– Мнението на всички гости беше ценно за нас. Доста от преподавателите ни казаха, че са се изненадали, че за премиерата сме успели да напълним залата. На някои от предишните премиери не е имало чак толкова много хора. Но всяко мнение ни показа, че усърдната работа, която направихме като екип, се е отплатила с много усмивки и ценни знания за нашата професия – „Книгоиздаване“ и нашия събеседник – ИИ.

– Кои са най-разпространените и грешни стереотипи за изкуствения интелект?

– Може би това, че

потенциалът му е толкова голям, че в един момент ще стане по-могъщ от хората. А всъщност това си зависи напълно от нас.

Ние решаваме дали ще му позволим да доминира над нас, или не.

Определено е и стереотипът, че изкуственият интелект ще ни завладее и остави с „вързани ръце“. Смятам, че ако човек е достатъчно осъзнат, няма как една програма да го остави безпомощен. Появата на ИИ само показва развитието на технологиите и според мен трябва да накара хората да се усъвършенстват два пъти повече и да го използват като свой помощник.

– Говорим ли като общество достатъчно за предизвикателствата, които ни отправя развитието на технологиите?

– Според мен на моменти дори говорим повече от необходимото, но може би сме склонни да се поддаваме на пропагандни теории, вместо да се базираме на научните данни.

Смятам, че е важно да се говори за развитието на технологиите, но не по начин, с който да се плаши обществото, а като покажем, че ако знаем как да ги използваме като помощници, че можем да улесним нашето ежедневие.

Преподавателят д-р Георги Александров всяка година създава със студентите от майсторския клас по книгоиздаване по едно забележително издание – завършена книга.

– Кои важни въпроси най-често пропускаме?

– Като че ли се говори повече за това как ИИ ще ни замести, а всъщност смисълът на неговата поява е да направи светът по-добро място.

Най-често пропускаме, че

изкуственият интелект е създаден, за да ни помогне, а не за да ни замести.

Важно е този въпрос да се обсъжда по-често.

Питаме го за всичко, освен за начина, по който работи алгоритъмът – как се развива, откъде учи и как намира цялата тази информация? Нямаме представа на какво се базират отговорите, които получаваме. Чии са?

– Какво най-опасно може да причини на хората ИИ?

– Не мисля, че ИИ може да причини нещо лошо на нас, защото той е наше творение. Ние сами можем да си създадем проблеми. Най-опасното според мен е да прехвърлим отговорностите си на него.

– Вярвате ли, че може да се появи страховит алгоритъм, който да ни завладее?

– Не, не вярвам, че ще се появи. Важно е да се разбере, че технологиите са наше творение и ние имаме избора дали ще им позволим повече „власт“, или ще ги използваме разумно.

– Защо решихте да поканите точно мен на представянето? Какво има в Дигитални истории, което ви е интересно, а го няма другаде?

– Когато избирахме гости, всички бяхме на мнението, че гостът ни не трябва да бъде наш преподавател или интервюиран експерт от книгата. Затова, когато попаднахме на Дигитални истории и проучихме повече за Вас, всички бяхме единодушни, че ще бъде страхотен гост за нашето представяне.

Това, което ни впечатли в Дигитални истории, беше смисълът зад този проект, и, разбира се, като бъдещи книгоиздатели, това, че сте написали и книга. Но мисията на проекта Ви много ни впечатли и това беше другата причина, поради която Ви избрахме.

– Какви дигитални истории бихте искали да прочетете?

– Свързани с книгите и ИИ и всички истории за бъдещите технологии от експерти и от Вас.

– Очаквайте скоро доста интересна поредица, свързана с книгите. Книжните си препоръки ще дадат ИТ лидерите у нас… Как ще изглеждат социалните мрежи на следващите поколения?

– Затворен и пропагандиращ определени идеи нов свят,

в който ще липсва развитие и прогрес, заменен от една цикличност и подобно съдържание в различна форма.

Но социалните мрежи могат и да изглеждат доста по-различно. Възможно е да са много по-благоприятно място, в което хората да не се хейтват толкова много помежду си, както и да не се сравняват с другите. Да използват социалните мрежи за развитие, защото те могат да се използват. Но и също така със сигурност ИИ ще бъде част от бъдещите алгоритми на социалните мрежи и ще има доста интересни функции за бъдещата комуникация там, за съдържанието, което ще консумираме.

– Повече или по-малко ще четат хората в близко бъдеще?

– Според мен повече хора ще четат.

Затрупването с ненужна и лесносмилаема информация в интернет пространството ще ги накара да започнат да търсят нещо по-дълбоко и смислено.

Новите професии изискват по-високо ниво на информираност и знания, което предполага повече време за четене и учене.

Определено повече хора ще четат. Интересът към книгите се увеличава с всяка изминала година, а ние, като бъдещи книгоиздатели, ще имаме общата мисия да допринесем за увеличаването на интереса към книгите.

Вярваме, че книгите винаги ще останат тук.

В България се водят безброй статистики – една от тях е дали обществото чете. Данните са леко тъжни – около 40% не са прочели книга през последната година, а около 10% твърдят, че от четенето няма смисъл. Но това не означава, че четящите са на изчезване. Винаги ще има хора, които обичат книгите и това, което те им дават. Според мен има надежда, че в близките години броят на четящите ще се увеличи, просто защото се издава все повече и то на най-разнородни тематики.

Наблюдаваме тенденция четенето отново да е на мода.

Читателите си обособяват кътчета в социалните мрежи – booktok, bookstagram. Там се обсъждат настоящите бестселъри и се създават идеи за бъдещите. Съдейки по това, със сигурност можем да кажем, че ще се чете повече. Остава загадка какво? Дали tiktok четивата ще продължат да оглавяват класациите, или ще наблюдаваме възход на жанр, различен от фентъзи или романтика, не знаем. Но независимо за какъв тип съдържание говорим, четенето ще продължи да се разпространява.

– Какво отличава четящите от нечетящите хора?

– Информативността, до която имат достъп. Информацията е безкрайна в книгите ,и както някога са казали: „За всеки проблем има написана книга“. Книгите ни помагат да достигнем до различни гледни точки, които са полезни за нашето собствено развитие. А нечетящите хора седят на едно място и не излизат от зоната си на комфорт. Не се развиват…

Желанието за развитие. Това и ChatGPT може да го потвърди.

Никога няма да разбера защо хората не четат, а още повече – защо някои са против четящите. Според мен нечетящият човек просто не е намерил своята книга.

А това удоволствие – четенето, има толкова плюсове!

По-богата лексика, правилно писане, по-добър изказ, по-развито въображение… Така че – четете, хора! Нищо няма да загубите, само ще спечелите.

– Какво ще стане, когато алгоритъмът се научи да пише по-добри текстове от човека?

– Ще го четем, ако действително има какво да ни каже.

Ще видим. Но е възможно, да започне да пише едни и същи текстове.

Ще трябва да се научим да пишем по-добри програми.

– Коя от ролите в книгоиздаването първа ще бъде делегирана напълно на ИИ?

– По мои лични наблюдения при странирането има голям обем рутинна работа и е възможно да бъде заменена до известна степен от ИИ.

Също така забелязвам, че при най-разпространените езици съществуват и се използват голям брой коректорски програми.

Възможно е да бъде професията на дигиталния маркетинг. Той вече навлезе в тази сфера. Но също така може да помага с изработката на корици, както и с печатарската дейност.

Редакторският екип на „От ръкопис до алгоритъм“

– А коя никога няма да бъде?

– Може би редакторската и коректорската.

– Каква е най-важната роля на книгоиздателя днес, в тези динамично технологични времена?

– Да кара хората да мислят, а не просто да възприемат плоски идеи.

Да създава книги, които ще се четат и след 100 години.

За мен най-важната способност, която един издател може да има, е адаптирането. Динамичните времена, в които живеем, трябва да са само стимул за развитие на всеки в тази сфера. Иновации има сега, имало е и преди 30 години, ще продължава да има. Именно издателите, които се адаптират и виждат новата възможност във всичко, ще се справят с постоянно променящия се свят.

Според мен ролята на издателя е да адаптира технологиите в своя полза, като по този начин не вреди на читателя. Това е възможно единствено чрез прозрачност в съдържанието, което се предлага. При намеса на изкуствен интелект, нека се обозначава.

Книгата е била застрашавана нееднократно в историята на съществуването си, но никога – заменена.

Дори изкуственият интелект да се превърне в най-издавания автор, читателят, възпитан от класическите произведения, не би позволил ИИ да се наложи като единствен автор.

– Има ли книги, които според вас предсказват с голяма точност посоката, в която ни водят технологиите?

– Има такива. Тези, които са насочени към технологиите. Но също и фантастиката, защото от край време там се пише за напреднали технологии.

– А книги, които задават най-важните въпроси, на които днес трябва да си отговорим?

– Всички книги от нехудожествената литература – такива за личностно развитие.

– Как да си върнем вниманието, да можем да четем отново концентрирано дълги текстове?

– Може би когато видим ползите от това да се чете, ще имаме по-голяма мотивация да си върнем вниманието.

Важно е често да отделяме време и да си създадем навик, докато четем нещо интересно. Помага, ако сме заобиколени от хора, които вече го правят.

С повече четене и по-малко скролване.

Четенето преди всичко е навик.

От деца чуваме, че трябва да се чете, но никой не ни казва защо и какво.

Повечето пъти, в които не успяваме да задържим вниманието си върху дълъг текст, е, защото подхождаме към него като задължение, останало от летните ваканции и безкрайните списъци с литература. Първа стъпка в завръщане към четенето е да разберем каква е личната ни мотивация. Дали четем за забавление, за да научим нещо ново или просто защото вътрешният ни глас ни казва „трябва“.

Според нагласата си избираме това, което ще отговаря на съответната ни нужда и настроение. След това идва борбата за внимание между телефона и книгата. В такива случаи, ако и вие сте хронично онлайн, най-ефективно е да оставите причината за разсейване далеч, например в съседната стая. Важно е и да се създаде навикът – планирайте 30 минути от деня си в продължение на седмица, които ще бъдат единствено за четене, независимо от броя на прочетените страници.

– Какво губим, ако не го правим?

– Разума си. Мислите си. Себе си.

Губим възможността да използваме оптимално потенциала на нашия мозък, така че да правим живота си по-добър и смислен.

Символи от книгата

– Може ли четенето да се превърне в масова мода?

– По принцип масовите моди не изискват нещо особено на ниво култура и интелектуален капацитет, за да бъдат възприети. Четенето може и да стане масова мода, но въпросът е дали това, което ще предлага, ще бъде качествено.

– Как ще изглежда последният ръкопис, написан от човека?

– Както един днешен. Не мисля, че написаното от човека ще изчезне.

Не мисля, че способността на човека да пише ръкописи ще изчезне. Той ще изглежда, както сега.

– За какво мечтаете?

– Да имам повече време за четене на книги с човешки автори и повече хора, с които да си говорим за идеите зад тези текстове

Може би общата ни мечта е да станем добри в книгоиздаването и да помагаме на бъдещите ни читатели да развиват страст към четенето.

Отговорите са на:
Мария Соколова, Виктория Сотирова, Мартина Чолакова, Яна Томова, Людмила Киорогло, Йоанна Петкова, Радослав Бонев