„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

окт. 15, 2024 | Срещи

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

15 октомври 2024 | Срещи

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.

Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 

„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…

Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…


 

– Може ли днес, чатейки с ChatGPT, човек да нe разбере, че отсреща не е човек? Кое би го издало?

– Може да се разбере, че не е човек. Колкото и да е добър, все още ChatGPT допуска малки грешки, с които се губи човешкото и създаденото изглежда неестествено.

Засега тази разлика лесно може да бъде направена в по-дълъг разговор. В книгата ни можете видите пример в интервюто, което направихме с ChatGPT. Той си противоречи, цитира несигурни източници като свои отговори, прави нетипични правописни грешки.

Мисля, че ChatGPT определено има способности да пише като човек. Бихме го „хванали“, ако сме много внимателни и сме работили дълго с него, така че да разпознаем „стила“ му или възможните грешки, които допуска.

 

 

– Можем ли да различим днес създаденото от човека от генерираното, в кои области е най-различимо и в кои – вече не е?

– При процеси, неизискващи творчество, по-трудно може да се разбере кое е генерирано.

Най-различимо е в творческите процеси. Докато създавахме книгата, имахме един експеримент, който се видя и на премиерата ѝ, с който, когато за първи път го направихме, се затруднихме. Определено по-трудно човек може да разбере кое е генерирано от ИИ, ако не е запознат с него, в изображенията.

За мен писането е това, в което генеративният изкуствен интелект може да ни изненада най-много – в нашата книга например той се изяви като нелош автор. В генерирането на изображения е доста по-разпознаваем и допуска много повече грешки.

 

– На какво е най-важно да научим следващите поколения изкуствен интелект?

– Да не позволяват на ИИ да взима инициативата и да разчитат на собствения си разум. Да използват ИИ, за да създават по-добри неща, а не, за да им е по-лесно и да не си дават зор.

 

От ръкопис до алгоритъм

Двете корици на книгата – създадени от дизайнер и от ИИ

 

– Кои са технологичните открития, които нямате търпение да се появят?

– Може би летящите коли. Но на този етап, смятаме, че сме готови, като поколение Gen Z да посрещнем всички нови технологии. Средства за телепортиране, летящи, левитиращи велосипеди или бордове…

 

– Как ще изглежда светът, в който вече сме постигнали генерален изкуствен интелект, надминаващ човека?

– Засега не можем да си го представим, защото вярваме, че

с развитието му ще можем да създадем една позитивна връзка с него

и да го използваме като помощник в различни ежедневни задачи.

Честно казано, не искам да си го представям. Дори в най-добрия случай човешкото въображение и творчество просто ще закърнеят.

 

От ръкопис до алгоритъм

 

– Какво ще правим ние през цялото това освободено време?

– По мои лични наблюдения,

когато човек си няма работа, той сам си създава проблеми.

Представям си развитието на ИИ като индустриалната революция на XXI в. Някога хората са се притеснявали, че машините ще отнемат работните им места, а реално са били създадени нови професии.

Ще консумираме неговите медийни продукти, ще му се доверяваме за всичко.

Но изкуственият интелект не може да прави всичко вместо нас. Имаме нужда да мислим сами и да се развиваме, иначе ще станем отново примати, както преди 20-30 млн. години.

 

– Какви нови професии си представяте, че ще се появят?

– ИТ и инженерни позиции, ориентирани към продукти на бъдещето като автономни автомобили и роботи. Като цяло свързани с интернет на нещата, киберсигурност, разработване и поддръжка на системи, използващи ИИ. Също така е възможно да се появят и учители и преподаватели, които обаче да обучават роботи и ИИ системи вместо хора.

 

– Кои хора могат да са спокойни, че няма да останат без работа във времето на развит изкуствен интелект?

– Професии, при които се изисква мисловна дейност – инженери, преподаватели. Също така тези, при които има високо ниво на отговорност – директори, лекари, юристи. При хората на изкуството и творческите професии, защото ИИ имитира, но няма как да предаде чувства. Професии, свързани с ИИ и новите технологии.

 

От ръкопис до алгоритъм

 

– Кое е най-впечатляващото умение на изкуствения интелект в момента?

– Бързината, с която дава отговори и решения на определени казуси. В определени случаи генерираното е по-добро от създаденото от човека.

Способността му да пише емоционално.

 

– Дали пък не е възможно да надценяваме днешните възможности на технологиите? За някои ChatGPT е просто скъп, зле обучен папагал…

– Използваните алгоритми дават определена автономност и възможност за самообучение на ИИ, а това му позволява да става все по-добър, без да е нужна помощ от човека. Затова смятам, че дори да надценяваме моментното му състояние, определено

визията ни относно потенциалните му възможности е реалистична.

До някаква степен надценяваме неговата „креативност“, тъй като той черпи информация и идеи от материали, създадени от хората. Макар че ние хората, май също се вдъхновяваме един от друг…

 

От ръкопис до алгоритъм

Мария Соколова отговаря за маркетинга

 

– Коя се оказа най-трудната стъпка в подготвянето на една книга?

– Да се погледне на книгата през перспективата на друг човек, за да може да се създаде един по-успешен, интересен и ценен за публиката продукт.

Понякога дизайнът на корицата може да се окаже най-трудната стъпка, ние самите се сблъскахме с този проблем, докато попаднем на точния дизайн. Но в подготвянето на една книга може всяка една стъпка да се окаже най-трудната в зависимост от спецификите и аудиторията ѝ.

Най-трудно се оказа спазването на срокове. Събрани сме различни хора с различни навици и напасването беше едно от предизвикателствата. Въпреки това, мисля, че успяхме да се разберем и вместо да се „блъскаме“ в различията си, се научихме да си помагаме.

 

– Разкажете някой любопитен факт или аспект, свързан с ИИ, който не знаехте, преди да започнете работа по книгата

– ИИ не дава достоверни източници, когато му бъдат поискани.

 

– А някои любопитни възможности, които не подозирахте, че ИИ има?

– Като го обиждам, не се сърди.

Генерирането на корици, макар че генерира и доста смешни предложения, като това, че направи нас – хората, с тяло на робот и човешка глава.

 

От ръкопис до алгоритъм

Главната редакторка Яна Томова

 

– Мнението на кой от гостите в книгата ви изненада най-силно и с какво?

– Мнението на всички гости беше ценно за нас. Доста от преподавателите ни казаха, че са се изненадали, че за премиерата сме успели да напълним залата. На някои от предишните премиери не е имало чак толкова много хора. Но всяко мнение ни показа, че усърдната работа, която направихме като екип, се е отплатила с много усмивки и ценни знания за нашата професия – „Книгоиздаване“ и нашия събеседник – ИИ.

 

– Кои са най-разпространените и грешни стереотипи за изкуствения интелект?

– Може би това, че

потенциалът му е толкова голям, че в един момент ще стане по-могъщ от хората. А всъщност това си зависи напълно от нас.

Ние решаваме дали ще му позволим да доминира над нас, или не.

Определено е и стереотипът, че изкуственият интелект ще ни завладее и остави с „вързани ръце“. Смятам, че ако човек е достатъчно осъзнат, няма как една програма да го остави безпомощен. Появата на ИИ само показва развитието на технологиите и според мен трябва да накара хората да се усъвършенстват два пъти повече и да го използват като свой помощник.

 

– Говорим ли като общество достатъчно за предизвикателствата, които ни отправя развитието на технологиите?

– Според мен на моменти дори говорим повече от необходимото, но може би сме склонни да се поддаваме на пропагандни теории, вместо да се базираме на научните данни.

Смятам, че е важно да се говори за развитието на технологиите, но не по начин, с който да се плаши обществото, а като покажем, че ако знаем как да ги използваме като помощници, че можем да улесним нашето ежедневие.

 

От ръкопис до алгоритъм

Преподавателят д-р Георги Александров всяка година създава със студентите от майсторския клас по книгоиздаване по едно забележително издание – завършена книга.

 

– Кои важни въпроси най-често пропускаме?

– Като че ли се говори повече за това как ИИ ще ни замести, а всъщност смисълът на неговата поява е да направи светът по-добро място.

Най-често пропускаме, че

изкуственият интелект е създаден, за да ни помогне, а не за да ни замести.

Важно е този въпрос да се обсъжда по-често.

Питаме го за всичко, освен за начина, по който работи алгоритъмът – как се развива, откъде учи и как намира цялата тази информация? Нямаме представа на какво се базират отговорите, които получаваме. Чии са?

 

– Какво най-опасно може да причини на хората ИИ?

– Не мисля, че ИИ може да причини нещо лошо на нас, защото той е наше творение. Ние сами можем да си създадем проблеми. Най-опасното според мен е да прехвърлим отговорностите си на него.

 

– Вярвате ли, че може да се появи страховит алгоритъм, който да ни завладее?

– Не, не вярвам, че ще се появи. Важно е да се разбере, че технологиите са наше творение и ние имаме избора дали ще им позволим повече „власт“, или ще ги използваме разумно.

 

От ръкопис до алгоритъм

 

– Защо решихте да поканите точно мен на представянето? Какво има в Дигитални истории, което ви е интересно, а го няма другаде?

– Когато избирахме гости, всички бяхме на мнението, че гостът ни не трябва да бъде наш преподавател или интервюиран експерт от книгата. Затова, когато попаднахме на Дигитални истории и проучихме повече за Вас, всички бяхме единодушни, че ще бъде страхотен гост за нашето представяне.

Това, което ни впечатли в Дигитални истории, беше смисълът зад този проект, и, разбира се, като бъдещи книгоиздатели, това, че сте написали и книга. Но мисията на проекта Ви много ни впечатли и това беше другата причина, поради която Ви избрахме.

 

– Какви дигитални истории бихте искали да прочетете?

– Свързани с книгите и ИИ и всички истории за бъдещите технологии от експерти и от Вас.

 

– Очаквайте скоро доста интересна поредица, свързана с книгите. Книжните си препоръки ще дадат ИТ лидерите у нас… Как ще изглеждат социалните мрежи на следващите поколения?

– Затворен и пропагандиращ определени идеи нов свят,

в който ще липсва развитие и прогрес, заменен от една цикличност и подобно съдържание в различна форма.

Но социалните мрежи могат и да изглеждат доста по-различно. Възможно е да са много по-благоприятно място, в което хората да не се хейтват толкова много помежду си, както и да не се сравняват с другите. Да използват социалните мрежи за развитие, защото те могат да се използват. Но и също така със сигурност ИИ ще бъде част от бъдещите алгоритми на социалните мрежи и ще има доста интересни функции за бъдещата комуникация там, за съдържанието, което ще консумираме.

 

От ръкопис до алгоритъм

 

– Повече или по-малко ще четат хората в близко бъдеще?

– Според мен повече хора ще четат.

Затрупването с ненужна и лесносмилаема информация в интернет пространството ще ги накара да започнат да търсят нещо по-дълбоко и смислено.

Новите професии изискват по-високо ниво на информираност и знания, което предполага повече време за четене и учене.

Определено повече хора ще четат. Интересът към книгите се увеличава с всяка изминала година, а ние, като бъдещи книгоиздатели, ще имаме общата мисия да допринесем за увеличаването на интереса към книгите.

Вярваме, че книгите винаги ще останат тук.

В България се водят безброй статистики – една от тях е дали обществото чете. Данните са леко тъжни – около 40% не са прочели книга през последната година, а около 10% твърдят, че от четенето няма смисъл. Но това не означава, че четящите са на изчезване. Винаги ще има хора, които обичат книгите и това, което те им дават. Според мен има надежда, че в близките години броят на четящите ще се увеличи, просто защото се издава все повече и то на най-разнородни тематики.

Наблюдаваме тенденция четенето отново да е на мода.

Читателите си обособяват кътчета в социалните мрежи – booktok, bookstagram. Там се обсъждат настоящите бестселъри и се създават идеи за бъдещите. Съдейки по това, със сигурност можем да кажем, че ще се чете повече. Остава загадка какво? Дали tiktok четивата ще продължат да оглавяват класациите, или ще наблюдаваме възход на жанр, различен от фентъзи или романтика, не знаем. Но независимо за какъв тип съдържание говорим, четенето ще продължи да се разпространява.

 

– Какво отличава четящите от нечетящите хора?

– Информативността, до която имат достъп. Информацията е безкрайна в книгите ,и както някога са казали: „За всеки проблем има написана книга“. Книгите ни помагат да достигнем до различни гледни точки, които са полезни за нашето собствено развитие. А нечетящите хора седят на едно място и не излизат от зоната си на комфорт. Не се развиват…

Желанието за развитие. Това и ChatGPT може да го потвърди.

Никога няма да разбера защо хората не четат, а още повече – защо някои са против четящите. Според мен нечетящият човек просто не е намерил своята книга.

А това удоволствие – четенето, има толкова плюсове!

По-богата лексика, правилно писане, по-добър изказ, по-развито въображение… Така че – четете, хора! Нищо няма да загубите, само ще спечелите.

 

– Какво ще стане, когато алгоритъмът се научи да пише по-добри текстове от човека?

– Ще го четем, ако действително има какво да ни каже.

Ще видим. Но е възможно, да започне да пише едни и същи текстове.

Ще трябва да се научим да пишем по-добри програми.

 

– Коя от ролите в книгоиздаването първа ще бъде делегирана напълно на ИИ?

– По мои лични наблюдения при странирането има голям обем рутинна работа и е възможно да бъде заменена до известна степен от ИИ.

Също така забелязвам, че при най-разпространените езици съществуват и се използват голям брой коректорски програми.

Възможно е да бъде професията на дигиталния маркетинг. Той вече навлезе в тази сфера. Но също така може да помага с изработката на корици, както и с печатарската дейност.

 

От ръкопис до алгоритъм

Редакторският екип на „От ръкопис до алгоритъм“

 

– А коя никога няма да бъде?

– Може би редакторската и коректорската.

 

– Каква е най-важната роля на книгоиздателя днес, в тези динамично технологични времена?

– Да кара хората да мислят, а не просто да възприемат плоски идеи.

Да създава книги, които ще се четат и след 100 години.

За мен най-важната способност, която един издател може да има, е адаптирането. Динамичните времена, в които живеем, трябва да са само стимул за развитие на всеки в тази сфера. Иновации има сега, имало е и преди 30 години, ще продължава да има. Именно издателите, които се адаптират и виждат новата възможност във всичко, ще се справят с постоянно променящия се свят.

Според мен ролята на издателя е да адаптира технологиите в своя полза, като по този начин не вреди на читателя. Това е възможно единствено чрез прозрачност в съдържанието, което се предлага. При намеса на изкуствен интелект, нека се обозначава.

Книгата е била застрашавана нееднократно в историята на съществуването си, но никога – заменена.

Дори изкуственият интелект да се превърне в най-издавания автор, читателят, възпитан от класическите произведения, не би позволил ИИ да се наложи като единствен автор.

 

– Има ли книги, които според вас предсказват с голяма точност посоката, в която ни водят технологиите?

– Има такива. Тези, които са насочени към технологиите. Но също и фантастиката, защото от край време там се пише за напреднали технологии.

 

– А книги, които задават най-важните въпроси, на които днес трябва да си отговорим?

– Всички книги от нехудожествената литература – такива за личностно развитие.

 

От ръкопис до алгоритъм

 

– Как да си върнем вниманието, да можем да четем отново концентрирано дълги текстове?

– Може би когато видим ползите от това да се чете, ще имаме по-голяма мотивация да си върнем вниманието.

Важно е често да отделяме време и да си създадем навик, докато четем нещо интересно. Помага, ако сме заобиколени от хора, които вече го правят.

С повече четене и по-малко скролване.

Четенето преди всичко е навик.

От деца чуваме, че трябва да се чете, но никой не ни казва защо и какво.

Повечето пъти, в които не успяваме да задържим вниманието си върху дълъг текст, е, защото подхождаме към него като задължение, останало от летните ваканции и безкрайните списъци с литература. Първа стъпка в завръщане към четенето е да разберем каква е личната ни мотивация. Дали четем за забавление, за да научим нещо ново или просто защото вътрешният ни глас ни казва „трябва“.

Според нагласата си избираме това, което ще отговаря на съответната ни нужда и настроение. След това идва борбата за внимание между телефона и книгата. В такива случаи, ако и вие сте хронично онлайн, най-ефективно е да оставите причината за разсейване далеч, например в съседната стая. Важно е и да се създаде навикът – планирайте 30 минути от деня си в продължение на седмица, които ще бъдат единствено за четене, независимо от броя на прочетените страници.

 

– Какво губим, ако не го правим?

– Разума си. Мислите си. Себе си.

Губим възможността да използваме оптимално потенциала на нашия мозък, така че да правим живота си по-добър и смислен.

 

От ръкопис до алгоритъм

Символи от книгата

 

– Може ли четенето да се превърне в масова мода?

– По принцип масовите моди не изискват нещо особено на ниво култура и интелектуален капацитет, за да бъдат възприети. Четенето може и да стане масова мода, но въпросът е дали това, което ще предлага, ще бъде качествено.

 

– Как ще изглежда последният ръкопис, написан от човека?

– Както един днешен. Не мисля, че написаното от човека ще изчезне.

Не мисля, че способността на човека да пише ръкописи ще изчезне. Той ще изглежда, както сега.

 

– За какво мечтаете?

– Да имам повече време за четене на книги с човешки автори и повече хора, с които да си говорим за идеите зад тези текстове

Може би общата ни мечта е да станем добри в книгоиздаването и да помагаме на бъдещите ни читатели да развиват страст към четенето.

 


Отговорите са на:
Мария Соколова, Виктория Сотирова, Мартина Чолакова, Яна Томова, Людмила Киорогло, Йоанна Петкова, Радослав Бонев 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Share This