„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

юли 9, 2024 | Срещи

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

9 юли 2024 | Срещи

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.

Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.

Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?

Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.


 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– През последните години, особено преди шума на изкуствения интелект, доста актуални бяха идеите за пробив в създаването на виртуална реалност. Това, че след амбициозния план на Зукърбърг за метавселената по тези теми се говори доста по-рядко, значи ли, че сме стигнали до някаква бариера?

– Виртуалната и добавената реалност са части от телекомуникационния процес. За метавселената се говореше как няма да ти се налага да се местиш, ще можеш да комуникираш с всички от вкъщи, да присъстваш на събития. Зад всичко това стои един огромен, много тежък и сложен телекомуникационен процес, ние го наричаме „холографска комуникация“. Целта е използвайки тези технологии – виртуалната и добавената реалност, да се стигне до пълноценна комуникация между хора на различни места, които в реално време да обменят всякакъв вид информация – устна, визуална.

Идеята първоначално беше холографската комуникация да замени месинджърите, които ползваме всеки ден. Днес сме близо до това – Microsoft вече предлагат към Teams подобна възможност, стига да разполагаш със съответната технология. Apple привлякоха вниманието с новите очила Apple Vision Pro и добавиха нов термин – „спешъл къмпютинг“, не стига, че вече има толкова много терминология – виртуална, добавена, смесена, дори разширена реалност. Човек лесно може се обърка, но задачата на всички тях е една –

да възпроизведем възможно най-реалистично, без никакво закъснение, реалния свят, да слеем реалното и виртуалното.

Това включва не само статичните обекти, но и самия човек. При това не само като фигура, а като жестове, експресия на лицето, дори с емоционалното му състояние. За да говорим за комуникация и комуникационен процес, трябва да имаш усещането за себе си, за присъствие и за връзка със събеседника. Това означава погледи, жестове, ръкостискане, включване на много сетива.

 

– Какви са стъпките в тази посока, които разработвате в Техническия университет?

– Имаме голям екип от студенти, които много ентусиазирано от няколко години работят по тази задача. Четвърта година организираме и практически занятия с ученици от инженерни гимназии. Показваме на младите хора от 10-и и 11-и клас, че новите технологии се развиват в България. Имаме научноизследователските публикации на високо ниво в много известни списания в целия свят. Партнираме си с американски университети като „Принстън“ и „Пардю“, повече от 10 университета в Англия, с японци, тайландци, индийци, пакистанци.

Проблемите, с които се сблъскваме при разработването на виртуалната и добавената реалност, са доста познати. Все още апаратурата не е на цена, която средностатистическият човек може да си позволи – нужни са 7-8 хиляди лева за очила за добавена или виртуална реалност, затова

повечето хора не са изпитали сами нещо подобно, но напредъкът е забележителен.

Виртуалната реалност е малко по-достъпна, но в повечето случаи се използва за компютърни игри. А това е сила на страната ни в рамките на ЕС, у нас има много силни компании и в комбинация със специализираното образование това ни превръща в своеобразен хъб в разработването на игри.

Да, сега всички са се хвърлили към изкуствения интелект, има защо. Но категорично тенденцията за хората, които искат да учат и да работят в областта на креативните 3Д технологии, е много оптимистична. Гейминг, добавена, виртуална реалност – това се области, в които има голям глад за кадри.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Разкажете ми за някои интересни проекти, с които студентите са ви впечатлили.

– Голяма част правят приложения, които им трябват реално, например създават триизмерни модели на реални обекти. Имаме

цял двигател с вътрешно горене, с всичките му компоненти.

Такива проекти са много полезни, защото една от целевите задачи на Техническия университет е разработката на електронни дистанционни материали за обучение. Един дипломант пресъздаде цялото лабораторно упражнение по измерване на сигнали във виртуалната реалност и сега всеки студент може да се възползва.

Друг колега беше направил виртуален треньор по фитнес. Аватар, който те обучава, следи в реално време как изпълняваш упражненията и след това ти дава препоръки. „Виртуален коуч“, може да не ходиш във фитнес залата. Правим и събития за космоса, една от колежките завърши във Франция и с проекта ѝ можеш да се разходиш на астероид.

Идват на стаж студенти от чужбина, които за 15 дни успяват да направят собствени приложения за добавена реалност, без да имат никакви конкретни умения и знания. Всеки, който реши, без дори да има опита на програмист, вече може да направи нещо базово. Ограничение за виртуалната и добавената реалност е само въображението.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– И все пак, все още изглеждаме далеч от съвършената метавселена…

– Това, че метавселената не тръгна с такава сила, не спира развитието на самите технологии, то наистина е изумително бързо. Неслучайно виртуалната и добавената реалност в белите книги на 5G и 6G са определени като едно от основните неща, които са базови за тези нови технологии за комуникация. В момента активно се работи за това да имаме достатъчно изчислителен и комуникационен ресурс, за да може да изживеем пълноценно виртуалната или добавената реалност.

Движението е постоянно, актуалността не се губи. С това желание да се включат всички сетива вече се появиха хаптични костюми и ръкавици на позволима цена. Хората могат да се здрависват, да се тупат по рамената, да се прегръщат.

Има разработки и след 2-3, най-много 5 години ще може да се предава вкус –

в метавселената да видиш тортичката и да я опиташ.

Мирисът се оказва най-трудно възпроизводим, но може и това да успеем. Поне аз смятам, че бързо се движим напред.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Идеите за виртуалната реалност са още от времената на Джарон Лание, вече 40 години опитваме да я създадем. И като че ли основната цел си остава реалистичното визуално пресъздаване. Защо е толкова трудно?

– Поне от моя опит едно от предизвикателствата, които имаме, е човешкото лице. Нищо друго не е толкова проблематично, колкото микро мимиките, естествеността на погледа, движенията, които много трудно се улавят и могат да се възпроизвеждат в реално време. Ако е по-статично, не е толкова сложно, но човек не спира да се движи, да предава сигнали, които не осмисляме, но възприемаме. Това е едно от нещата, което ни спира, неслучайно хората се смееха защо в метавселената всички са от кръста нагоре, краката ги няма.

Предизвикателствата не са малко, но да не забравяме, че го има и притеснението. Лесно си представяме сценария, в който хората ще забравят да комуникират в реалността, защото всички ще са логнати във виртуалния свят като в научната фантастика.

Слагаш очилата, костюма и не живееш в реалния свят, а във виртуалния.

Затова малко по-бавно, по-трудно се възприемат този вид технологии. Човеците сме особени, от една страна искаме и търсим най-доброто, а получим ли го, ставаме мнителни. След като дори се връща модата да вярваме, че Земята е плоска, значи еволюцията не винаги ни води само напред.

Но това казвам и на колегите: ние като инженери имаме задачата да подобрим света, да го направим по-добър, отколкото сме го намерили, като сме се родили.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Могат ли генеративните модели да ни помогнат в търсенето на тази реалистичност на лицата?

– Определено. Колеги, които бяха в „Карнеги Мелън“, се занимаваха с генериране на фотореалистичност, със синтетични данни. Това е една от тенденциите,

благодарение на моделите да можем да генерираме обекти,

така че всичко да стане по-бързо, да се изгражда целият виртуален свят.

Само че нещо важно, на което искам да обърна внимание, е, че хората, които разбират от генеративни модели, са много малко. Базата отдолу е страшно сложна, а за такава задача е важно те да не бъдат просто черни кутии – да разбираме добре как работят. При тези модели дори създателите им не винаги могат да разберат защо резултатът, който получават, е точно такъв.

Това е нещо, което притеснява хората – че нямаш контрол. Затова съм доволна, че работя със специалисти, които се ровят и се опитват да разберат смисъла в дълбочина.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Мислите ли, че в обозримо бъдеще е възможно да постигнем неразличима виртуална реалност?

– О, да! Даже бих казала много по-скоро от 5 години. Доста компании се занимават с това, сред тях и най-големите.

Според мен сме много близо до абсолютна реплика на това, което ни заобикаля, във виртуалния свят.

Струва ми се, че засега не е по-масово заради тези две причини – хората се притесняват и стойността все още е висока. Но мисля, че скоро и двете ще отпаднат.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са най важните въпроси, на които дотогава трябва да си отговорим?

– Много се обсъжда темата как ние, хората, се държим например в метавселената. Това вече е въпрос на етични категории. Технологично може да слагаш ограничения, но това не е достатъчно. Всичко, свързано с технологиите, поражда въпросите за етиката. Защото сме човешки същества, които невинаги е ясно как реагират.

Но виждам, че сегашните младежи имат различно мислене, ценностите са различни и това също има значение.

Когато ние сме били млади, светът не беше в ръката ни, трябваше да ходя до библиотеката, да търся, да чета, да пиша. Сега само кликам и цялата информация е пред мен, което автоматично променя целия светоглед.

За мен това е нещото, което ограничава – етичните въпроси, които трябва много внимателно да се решат, така че да не ограничат правата на по-голямата част на хората, а в същия момент да ги защитят.

Видяхме лоши примери за неща, които се случват в метавселената с жени или малцинствени групи. Ето проблеми, които излизат впоследствие, които няма как да се планират. Например не очаквахме, че ще е такъв проблем хора да влизат в личното ти пространство, докато си там. Оказа се, че трябва да има някакъв защитен кръг, обаче ако искаш да се здрависаш с някого, какво правиш?

Технологичните въпроси ще ги решим. Ясно, има някакви ограничения, които не може в момента да се прескочат, но се търсят варианти с нови технологии. Как ще надскочиш човешката натура? Това вече е сложният въпрос, който ще го решават много хора и малко от тях ще са инженери…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР. Може ли алгоритъмът да си намери...

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация

Най-новите:

Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация
Share This