„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

юли 9, 2024 | Срещи

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

9 юли 2024 | Срещи

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.

Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.

Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?

Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.


 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– През последните години, особено преди шума на изкуствения интелект, доста актуални бяха идеите за пробив в създаването на виртуална реалност. Това, че след амбициозния план на Зукърбърг за метавселената по тези теми се говори доста по-рядко, значи ли, че сме стигнали до някаква бариера?

– Виртуалната и добавената реалност са части от телекомуникационния процес. За метавселената се говореше как няма да ти се налага да се местиш, ще можеш да комуникираш с всички от вкъщи, да присъстваш на събития. Зад всичко това стои един огромен, много тежък и сложен телекомуникационен процес, ние го наричаме „холографска комуникация“. Целта е използвайки тези технологии – виртуалната и добавената реалност, да се стигне до пълноценна комуникация между хора на различни места, които в реално време да обменят всякакъв вид информация – устна, визуална.

Идеята първоначално беше холографската комуникация да замени месинджърите, които ползваме всеки ден. Днес сме близо до това – Microsoft вече предлагат към Teams подобна възможност, стига да разполагаш със съответната технология. Apple привлякоха вниманието с новите очила Apple Vision Pro и добавиха нов термин – „спешъл къмпютинг“, не стига, че вече има толкова много терминология – виртуална, добавена, смесена, дори разширена реалност. Човек лесно може се обърка, но задачата на всички тях е една –

да възпроизведем възможно най-реалистично, без никакво закъснение, реалния свят, да слеем реалното и виртуалното.

Това включва не само статичните обекти, но и самия човек. При това не само като фигура, а като жестове, експресия на лицето, дори с емоционалното му състояние. За да говорим за комуникация и комуникационен процес, трябва да имаш усещането за себе си, за присъствие и за връзка със събеседника. Това означава погледи, жестове, ръкостискане, включване на много сетива.

 

– Какви са стъпките в тази посока, които разработвате в Техническия университет?

– Имаме голям екип от студенти, които много ентусиазирано от няколко години работят по тази задача. Четвърта година организираме и практически занятия с ученици от инженерни гимназии. Показваме на младите хора от 10-и и 11-и клас, че новите технологии се развиват в България. Имаме научноизследователските публикации на високо ниво в много известни списания в целия свят. Партнираме си с американски университети като „Принстън“ и „Пардю“, повече от 10 университета в Англия, с японци, тайландци, индийци, пакистанци.

Проблемите, с които се сблъскваме при разработването на виртуалната и добавената реалност, са доста познати. Все още апаратурата не е на цена, която средностатистическият човек може да си позволи – нужни са 7-8 хиляди лева за очила за добавена или виртуална реалност, затова

повечето хора не са изпитали сами нещо подобно, но напредъкът е забележителен.

Виртуалната реалност е малко по-достъпна, но в повечето случаи се използва за компютърни игри. А това е сила на страната ни в рамките на ЕС, у нас има много силни компании и в комбинация със специализираното образование това ни превръща в своеобразен хъб в разработването на игри.

Да, сега всички са се хвърлили към изкуствения интелект, има защо. Но категорично тенденцията за хората, които искат да учат и да работят в областта на креативните 3Д технологии, е много оптимистична. Гейминг, добавена, виртуална реалност – това се области, в които има голям глад за кадри.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Разкажете ми за някои интересни проекти, с които студентите са ви впечатлили.

– Голяма част правят приложения, които им трябват реално, например създават триизмерни модели на реални обекти. Имаме

цял двигател с вътрешно горене, с всичките му компоненти.

Такива проекти са много полезни, защото една от целевите задачи на Техническия университет е разработката на електронни дистанционни материали за обучение. Един дипломант пресъздаде цялото лабораторно упражнение по измерване на сигнали във виртуалната реалност и сега всеки студент може да се възползва.

Друг колега беше направил виртуален треньор по фитнес. Аватар, който те обучава, следи в реално време как изпълняваш упражненията и след това ти дава препоръки. „Виртуален коуч“, може да не ходиш във фитнес залата. Правим и събития за космоса, една от колежките завърши във Франция и с проекта ѝ можеш да се разходиш на астероид.

Идват на стаж студенти от чужбина, които за 15 дни успяват да направят собствени приложения за добавена реалност, без да имат никакви конкретни умения и знания. Всеки, който реши, без дори да има опита на програмист, вече може да направи нещо базово. Ограничение за виртуалната и добавената реалност е само въображението.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– И все пак, все още изглеждаме далеч от съвършената метавселена…

– Това, че метавселената не тръгна с такава сила, не спира развитието на самите технологии, то наистина е изумително бързо. Неслучайно виртуалната и добавената реалност в белите книги на 5G и 6G са определени като едно от основните неща, които са базови за тези нови технологии за комуникация. В момента активно се работи за това да имаме достатъчно изчислителен и комуникационен ресурс, за да може да изживеем пълноценно виртуалната или добавената реалност.

Движението е постоянно, актуалността не се губи. С това желание да се включат всички сетива вече се появиха хаптични костюми и ръкавици на позволима цена. Хората могат да се здрависват, да се тупат по рамената, да се прегръщат.

Има разработки и след 2-3, най-много 5 години ще може да се предава вкус –

в метавселената да видиш тортичката и да я опиташ.

Мирисът се оказва най-трудно възпроизводим, но може и това да успеем. Поне аз смятам, че бързо се движим напред.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Идеите за виртуалната реалност са още от времената на Джарон Лание, вече 40 години опитваме да я създадем. И като че ли основната цел си остава реалистичното визуално пресъздаване. Защо е толкова трудно?

– Поне от моя опит едно от предизвикателствата, които имаме, е човешкото лице. Нищо друго не е толкова проблематично, колкото микро мимиките, естествеността на погледа, движенията, които много трудно се улавят и могат да се възпроизвеждат в реално време. Ако е по-статично, не е толкова сложно, но човек не спира да се движи, да предава сигнали, които не осмисляме, но възприемаме. Това е едно от нещата, което ни спира, неслучайно хората се смееха защо в метавселената всички са от кръста нагоре, краката ги няма.

Предизвикателствата не са малко, но да не забравяме, че го има и притеснението. Лесно си представяме сценария, в който хората ще забравят да комуникират в реалността, защото всички ще са логнати във виртуалния свят като в научната фантастика.

Слагаш очилата, костюма и не живееш в реалния свят, а във виртуалния.

Затова малко по-бавно, по-трудно се възприемат този вид технологии. Човеците сме особени, от една страна искаме и търсим най-доброто, а получим ли го, ставаме мнителни. След като дори се връща модата да вярваме, че Земята е плоска, значи еволюцията не винаги ни води само напред.

Но това казвам и на колегите: ние като инженери имаме задачата да подобрим света, да го направим по-добър, отколкото сме го намерили, като сме се родили.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Могат ли генеративните модели да ни помогнат в търсенето на тази реалистичност на лицата?

– Определено. Колеги, които бяха в „Карнеги Мелън“, се занимаваха с генериране на фотореалистичност, със синтетични данни. Това е една от тенденциите,

благодарение на моделите да можем да генерираме обекти,

така че всичко да стане по-бързо, да се изгражда целият виртуален свят.

Само че нещо важно, на което искам да обърна внимание, е, че хората, които разбират от генеративни модели, са много малко. Базата отдолу е страшно сложна, а за такава задача е важно те да не бъдат просто черни кутии – да разбираме добре как работят. При тези модели дори създателите им не винаги могат да разберат защо резултатът, който получават, е точно такъв.

Това е нещо, което притеснява хората – че нямаш контрол. Затова съм доволна, че работя със специалисти, които се ровят и се опитват да разберат смисъла в дълбочина.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Мислите ли, че в обозримо бъдеще е възможно да постигнем неразличима виртуална реалност?

– О, да! Даже бих казала много по-скоро от 5 години. Доста компании се занимават с това, сред тях и най-големите.

Според мен сме много близо до абсолютна реплика на това, което ни заобикаля, във виртуалния свят.

Струва ми се, че засега не е по-масово заради тези две причини – хората се притесняват и стойността все още е висока. Но мисля, че скоро и двете ще отпаднат.

 

Агата Манолова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са най важните въпроси, на които дотогава трябва да си отговорим?

– Много се обсъжда темата как ние, хората, се държим например в метавселената. Това вече е въпрос на етични категории. Технологично може да слагаш ограничения, но това не е достатъчно. Всичко, свързано с технологиите, поражда въпросите за етиката. Защото сме човешки същества, които невинаги е ясно как реагират.

Но виждам, че сегашните младежи имат различно мислене, ценностите са различни и това също има значение.

Когато ние сме били млади, светът не беше в ръката ни, трябваше да ходя до библиотеката, да търся, да чета, да пиша. Сега само кликам и цялата информация е пред мен, което автоматично променя целия светоглед.

За мен това е нещото, което ограничава – етичните въпроси, които трябва много внимателно да се решат, така че да не ограничат правата на по-голямата част на хората, а в същия момент да ги защитят.

Видяхме лоши примери за неща, които се случват в метавселената с жени или малцинствени групи. Ето проблеми, които излизат впоследствие, които няма как да се планират. Например не очаквахме, че ще е такъв проблем хора да влизат в личното ти пространство, докато си там. Оказа се, че трябва да има някакъв защитен кръг, обаче ако искаш да се здрависаш с някого, какво правиш?

Технологичните въпроси ще ги решим. Ясно, има някакви ограничения, които не може в момента да се прескочат, но се търсят варианти с нови технологии. Как ще надскочиш човешката натура? Това вече е сложният въпрос, който ще го решават много хора и малко от тях ще са инженери…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература. След като всяко лято излязат...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Apply AI or Diе?

Apply AI or Diе?

Apply AI or Diе? Или ще въвеждаме изкуствения интелект във все повече области, или сме обречени – това е според днешния ни гост големият въпрос на нашето време.
Д-р Артур Кордон е от Варна, вече 32 години работи в САЩ. В слънчева Флорида през последните десетилетия се занимава с внедряването на изкуствения интелект в индустрията. 18 години е научен лидер в най-голямата химическа компания в САЩ – „Дау кемикълс“, където реализира 80 проекта с икономически ефект от близо половин милиард долара. Автор на книги, издавани от „Шпрингер“, последната от тях е на български по толкова актуалната тема – „Перспективата изкуствен интелект“.
Защо според специалиста ChatGPT, който „чат-пат“ познава, е само една стъпка в революцията на изкуствения интелект, която до няколко години „ще помете всичко“? Как от шума и клишетата да стигнем до масовото внедряване? Защо според него днешните системи са не черна кутия, а черна дупка, която може да унищожи всички ни, ако поемем по пътя, начертан от Сам Алтман и OpenAI…
Важните отговори на днешния и утрешния ден от един специалист, който през дългия си опит е видял толкова много от развитието на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

повече информация
Share This