„Напролет криптото се връща с траен ръст“

ян. 10, 2023 | Срещи

„Напролет криптото се връща с траен ръст“

10 януари 2023 | Срещи

Преди месеци всички говореха за криптовалути, биткойни и блокчейн, после изведнъж… криптосветът се озова в поредната си зима.

Дали това е краят или началото на този тип технологии? Дали точно сега не е моментът да погледнем към тях като перспективна инвестиция? Възможно ли е напролет всичко да се промени? Кои са областите, в които се очакват следващите големи новини от блокчейн света?

Благовест Белев е от пионерите в сферата на биткойн и криптовалутите у нас, занимава се с тях от 2013 г. Основател на първия български фонд за инвестиция в криптовалути – BlockChain.bg​. От 2009 до 2017 г. той е сред създателите на Tavex – най-големия дилър на инвестиционно злато и обмен на валута в България.

Срещаме се, за да поговорим за бъдещето на блокчейн технологията, за NFT, за това дали когато всички говорят за биткойн, е време да купуваш или точно обратното. За вълнуващото бъдеще, което ни обещават технологиите.


 

– Блокчейн през последните години е като влакче на ужасите. Вече се говори не за криптозима, а за цяла Ледена епоха. Защо се случи така?

– Наистина навлизаме в генерално различна инвестиционна епоха. И все още не сме сигурни какво означава това, какви разлики ще има. Предполагам, че

криптозимата ще свърши в началото на 2023-а или поне в първата половина на годината,

ще започне траен ръст. Но дали следващата пролет и лято ще са като тези, които видяхме, не съм убеден – възможно е да са по-кратки. Сегашната ситуация с инфлация и лихви в световен план не се е случвала от 40 години, а когато този проблем излезе, той не изчезва бързо – обикновено

отнема около десетилетие, за да се изчистят дълговите нива и инфлацията да се вкара в някаква норма.

Очаквам следващото десетилетие да е по-инфлационно и при такива условия криптото ще се движи много повече от фундамента, от употребата, отколкото от спекулативните намеси, които го водеха до момента.

Така че не е точно ледена епоха, но влизаме в различен режим. И това е валидно за всички, това десетилетие ще е различно по динамика за всички видове активи. Инвестициите, които вървяха най-добре от 2008 до 2021 г., вероятно няма да се представят чак толкова добре – американските акции и особено тези на големите технологични компании.

 

bitcoin

 

– Кои са фаворитите да ги наследят?

– Трудно ми е да кажа, но изглежда, сякаш реалната икономика, която е загърбена от доста време, може да се справи доста по-добре – например суровините и енергийните компании.

Енергията във времена на инфлация е нещото, което компенсира най-добре. Повече от злато, от имоти и други активи. Струва ми се, че е разумно човек да хеджира с енергийни източници. Въпреки че постепенно петролът и газта ще намаляват влиянието си, все още сме далеч от този момент. Петрол, газ и вероятно уран ще са печелившите инвестиции.

Петрол и уран могат да се купуват директно чрез различни финансови инструменти, газ – не. Но вариантът са компании, които я добиват или други, които се занимават с инфраструктура – с газопроводи, втечнен газ.

 

– Но айти сферата надали ще потъне. От нея зависят все повече области, няма как да загуби своята привлекателност, не е ли така?

– Съгласен съм, но в момента оценката на айти проектите вече е много висока. Apple бяха на 20-годишна печалба – цената на компанията, разделена на годишната печалба, правеше 20, което е супер. Но оценките в такива инфлационни времена падат драстично, в случая до под 10. Разбира се, има изключения. Ако средният показател за всички компании в индекса S&P 500 е 8, компания като Tesla ще поддържа 15, макар че беше на 80, а сега е на 40. Тя, най-вероятно, ще продължи да се развива, но премията, която пазарът ѝ дава над останалите, ще бъде по-ниска.

Моята лична стратегия е в портфейла си да балансирам технологични проекти, които виждам, че се развиват и са смислени, като криптовалути, Tesla, Palantir, със суровини и най-вече енергия. За да може, ако се развият нещата така, както очаквам през това инфлационно десетилетие, да имам и от двете.

Технологията носи прогреса, но актуалното нещо са енергията и суровините.

При висока инфлация енергията ще е висока, оценката на технологичните проекти ще е потисната. Ако пък енергията и суровините са ниски, другата част на портфейла ще избие. Струва ми се, че двете части носят добър баланс. Освен ако не се зададат години на рецесия, тогава има шанс и двете да вървят надолу.

 

Благовест Белев

снимки: личен архив

 

– Дойде 2022-а, започна войната, търсеха се нестандартни форми на инвестиции и много хора си мислеха, че се задава бум в блокчейн света, който тъкмо беше на мода. Стигна се до точно обратното, защо стана така?

– Войната дава нестабилност, хората наистина търсят алтернативни начини за спестяване. Ако си в Украйна или Русия и искаш да имаш независимост, няма по-лесни финансови средства от криптовалутите. Златото се засича на граница, банковите преводи могат да бъдат спрени, парите кеш също се засичат. Криптото е единственото нещо, което може да достъпиш веднага от всяка точка на планетата, като само запомниш някакви фрази.

Според мен в момента няма голям застой, той е по-скоро в цената.

Редно е да отделим двата показателя – фундамента, самото приложение на криптовалутите, и цената им.

Понякога те се разминават. Фундаментът и сега върви плавно нагоре, не е толкова волатилен, докато цената зависи от 1000 други фактори, от настроението на пазара, от поетите рискове, от това дали има апетит.

Сега имаме нулеви или отрицателни лихви и хората търсят възвръщаемост. За да постигнат нещо нормално, качват толеранса си към риска и се насочват към инвестиции, които ще донесат нещо далеч на хоризонта. Биткойн и криптопроектите в дългосрочен план носят по-малко печалба. Така

охлаждането на паричната политика доведе до отлив на интерес към всички видове по-дългосрочни и рискови активи. Не само в криптовалутите.

 

– Според теб всички големи криптовалути ли ще оцелеят след сегашната зима?

– Не, не! Това е идеята на зимата – които не са здрави, да умрат.

Или, както е с криптото, те не умират, но постепенно залязват – при следващата пролет не се пробуждат и не стигат до старите си върхове.

Четох изследване, че само 3 или 4 криптовалути от 20 000, които са опитали, през 2021-а са направили нов рекорд спрямо биткойн от това, което са имали на предишния цикъл през 2017-а. Тоест, постепенно залязват. Тази индустрия се променя много бързо – буквално за 6 месеца има съвсем различна екосистема. Затова е важно човек да актуализира знанията и предпочитанията си. Да вижда какво е актуално и да пренасочва портфейла си.

 

Благовест Белев

 

– А кои според теб са актуалните посоки в момента?

– Сега сме на етап, в който

човек трябва да притежава основно биткойн и етериум, докато не премине зимата.

Когато дойде пролетта, това означава да се събере малко инерция в биткойна, може да се премине към нещата, които са актуални към момента.

Ако днес трябва да купя, бих избрал криптовалути, които са конкурентни на етериум, от първо ниво блокчейни. Именно те са предпочитани от технологичните компании от реалния свят. Солана пое тежък удар покрай фалита на FTX и не се знае дали няма да загуби някакво предимство. Но, все пак, засега солана и полигон са хванали попътен вятър.

Има и редица други интересни проекти. Например Helium правят мрежи за интернет на нещата, за независими начини за връзка с интернет, безжична мрежа, която не е свързана с големите доставчици.

Друга интересна посока е рендерингът – с видеокарти да се създават различни графики, използват ги например ИИ технологиите, които генерират картинки. Чрез блокчейн система можеш да организираш хора, които имат видеокарти, както бяха „копачите“. Да им даваш работа и да плащаш с тези токени. Ако този тип ИИ започне да прави видеа и анимации, предполагам, ще последва много сериозно търсене в тази посока.

 

– В началото, като се появи блокчейн, имаше голям ентусиазъм, че технологията ще е полезна в много посоки, например за проследяване на продуктите. Но той си остана основно във финансовия свят.

– От самото начало не харесвах идеята за прилагане в производствената верига. Няма нищо кой знае колко иновативно, човекът, който сканира дадената стока, винаги може да направи грешка и дотам.

Най-ценното нещо на блокчейн е, че може да се трансферира някаква стойност и това да бъде неутрално и независимо.

Нещата отиват натам. Правят се децентрализирани социални мрежи, от доста време се говори за това. Farcaster например правят протокол, който работи на базата на отделни мрежи, които са като подгрупи. Като потребител, където и да се присъединиш, си пазиш историята, аудиторията, потребителите, наградите.

Но блокчейн си остава основно нещо, което се използва за лесно прехвърляне на стойност. Дали ще е финансова, или не, няма особено значение.

 

ethereum

Снимка: Jievani, Pexels

 

– Казваш, че когато 15% от потребителите повярват в тази технология, тогава вече е сигурно, че тя необратимо ще промени финансовия свят. Стигнахме ли дотам?

– Мисля, че това вече се случи. Скоро имаше изследвания какъв процент от всички потребители притежават криптовалути. В някои държави, като Турция например, бяха стигнали 25%, но световно бяха около 10% от потребителите.

Мисля, че сме стигнали до тази точка, откъдето няма връщане назад.

Освен това, най-големият риск за забавяне или убиване на криптотренда е координирана световна забрана – не само в Европа, САЩ или Китай. В момента това ми се струва изключително малко вероятно, защото координацията в света падна на много ниско ниво.

 

– Според мен не би било чудно и в България да са над 10% от интернет потребителите. Но повечето хора възприемат криптовалутите като лотария, като супер рискова инвестиция.

– Аз също съм забелязал, че хората ги възприемат така. Но да притежаваш биткойн в момента, особено на тези цени, хич не ми се струва рисково. Какво може да стане?

 

Благовест Белев

 

– Цената му да продължи да пада…

– Да, но колко може да падне още? Той няма да стигне до нула. Всяка инвестиция може да падне още, включително и апартаментите в София, но потенциалът нагоре продължава да е доста голям.

Хората продължават да правят една голяма грешка – надяват се да вкарат 500 евро в някакъв койн, който никой не знае, и да направят печалба от 50 000 евро. Масово се оглеждат за това, купуват доджкойн, шиба ину, какви ли не странни криптовалути, само и само те да се качат 100-200 пъти. Шансът това да стане е изключително малък, почти нулев, особено във времена като сегашното. Някъде около началото на еуфоричната фаза човек може да пробва да играе тото, има някакъв смисъл, но в момента е абсурд.

Ако иска да спечели, трябва да има друг подход. Ако целта са 50 000 евро, по-добре е вместо да купува тъпотии, да си купи биткойн за 10 000 или 20 000 долара. Шансът той да се утрои за 5 години ми се струва 98%.

Но повечето хора предпочитат да залагат с шанс 1%. Това няма никаква логика като вероятност.

Хората сме лоши интуитивни статистици, това отдавна се знае, затова и хазартът процъфтява.

Никой, който мисли рационално, няма да играе хазарт, дори застраховките статистически са нещо, което ще намалее, ако хората бяха добри в статистиката.

 

Благовест Белев

 

– Какво е най-важно да притежава човек, за да успее в крипто света – да има интуиция, финансови, технологични познания, да следи всичко? Или някаква комбинация от всичко това?

– Има различни подходи и всеки изисква различни качества. Може да си тото играч, ако влезеш в правилното време и избереш 10 рискови проекта, има шанс да уцелиш. Но трябва да знаеш кое е правилното време.

Може да си пасивен играч – да си купиш трите най-популярни валути и да ги държиш, без изобщо да гледаш цените. Ако някоя отпадне от топ 3, сменяш за тази, която е влязла. Това изисква съвсем други умения – да си търпелив и да се спираш всеки път, когато усетиш прилив да продадеш. Много е трудно, човек непрекъснато се изкушава.

Има вариант да играеш с някаква цикличност. Да откриваш нови проекти, които са смислени, но пазарът още не ги е оценил. Това се прави във времена, когато няма толкова много очи, които гледат в тази посока. Например пролетта и лятото на 2020 г., много хора не обръщаха внимание на криптото и имаше период, в който етериум стоеше месеци наред около 300 долара, а в него вече имаше страшно много фундамент. Просто никой не се беше сетил да купува, хората си бяха насочили вниманието към други неща.

Сега според мен пак идват такива времена. През 2023-а, ако човек разбира от рендъринг и изобщо от нуждата за това, може да се добави в този конкретен проект и да оцени колко е голям този пазар. Да прецени дали има разминаване между това как го оценява пазарът и реалната оценка. Но за това се изискват конкретни специфични знания, които трудно се трупат.

Аз имах късмет в момента, когато забелязах криптоиндустрията и започнах да инвестирам. Идвах от сфера, в която цял живот съм се занимавал с пари и то с такива извън паричната система. Знам проблемите на паричната система и търся начини как да се решат – златото е един от тях. Така интуитивно схванах биткойна, просто ми е в сферата на компетенциите. Ако някой лекар например се захване, ще му трябват много време и усилия, за да схване каква е тая работа, защо е възможна изобщо и има смисъл

 

– Всяка технология стига до своята зима. В момента е голяма модата на изкуствения интелект и аз просто не си представям как може да дойде неговата.

– ИИ вече е минавал през зима, но къде ще е платото му, не знаем. Чатботовете, генерирането на снимки ни помагат, но има и по-впечатляващи неща. Гледах последните новини от Tesla – колите вече карат много добре, в градски условия, на тъмно, в дъжд. Все още правят грешки, но предполагам, че до няколко години и това ще се изчисти. Това дава такова огромно отражение на икономиката, носи такава продуктивност, просто е жестоко.

Ако колите карат сами, това би направило пътуването много по-приятно. Сега гледаш да си близо до всичко, после ще е по-малко важно, можем да си говорим, да спим, да работим, докато пътуваме. Ще отпуши градовете. Това според мен е генерална промяна в живота, ще се отрази на имоти, на лайфстайл. Ще освободи много работни места.

 

Благовест Белев

 

Автономното шофиране наистина изглежда много близо. И само можем да гадаем до какво ще доведе в живота ни.

– Да, няма как да знаем. Ето, сега ходим на фитнес. Ако бяхме казали на някого преди 100 години, че ще правим някакви зали, в които нарочно да вдигаме тежко, защото иначе не го правим, щеше да му звучи абсурдно. То е било вградено в живота на хората, а днес не го подлагаме на съмнение. Да полагаме някакъв безсмислен физически труд, за да се държим здрави, просто защото

ДНК-то ни е градено върху това милиони години, а вече сме стигнали до етапа, в който няма нужда. Същото ще става с все повече дейности.

Ето, Tesla правят домашен робот, да върши всички задачи вкъщи. Изведнъж започваме да се чудим какво ще го правим цялото това време. Мъск казва, че предстои ерата на изобилието. Хубава концепция, но тя носи нов тип проблеми на хоризонта. Когато е много лесно да си на топло, да имаш храна и основни потребности, започваш да се питаш: „Защо съм тук?“, „Как да съм щастлив?“, „Как да съм добре с хората около мен?“, „Какъв е смисълът на живота и как допринасям?“…

 

– Абсолютно! И това са част от темите и въпросите, заради които ги има Дигитални истории…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This