„Напролет криптото се връща с траен ръст“

ян. 10, 2023 | Срещи

„Напролет криптото се връща с траен ръст“

10 януари 2023 | Срещи

Преди месеци всички говореха за криптовалути, биткойни и блокчейн, после изведнъж… криптосветът се озова в поредната си зима.

Дали това е краят или началото на този тип технологии? Дали точно сега не е моментът да погледнем към тях като перспективна инвестиция? Възможно ли е напролет всичко да се промени? Кои са областите, в които се очакват следващите големи новини от блокчейн света?

Благовест Белев е от пионерите в сферата на биткойн и криптовалутите у нас, занимава се с тях от 2013 г. Основател на първия български фонд за инвестиция в криптовалути – BlockChain.bg​. От 2009 до 2017 г. той е сред създателите на Tavex – най-големия дилър на инвестиционно злато и обмен на валута в България.

Срещаме се, за да поговорим за бъдещето на блокчейн технологията, за NFT, за това дали когато всички говорят за биткойн, е време да купуваш или точно обратното. За вълнуващото бъдеще, което ни обещават технологиите.


 

– Блокчейн през последните години е като влакче на ужасите. Вече се говори не за криптозима, а за цяла Ледена епоха. Защо се случи така?

– Наистина навлизаме в генерално различна инвестиционна епоха. И все още не сме сигурни какво означава това, какви разлики ще има. Предполагам, че

криптозимата ще свърши в началото на 2023-а или поне в първата половина на годината,

ще започне траен ръст. Но дали следващата пролет и лято ще са като тези, които видяхме, не съм убеден – възможно е да са по-кратки. Сегашната ситуация с инфлация и лихви в световен план не се е случвала от 40 години, а когато този проблем излезе, той не изчезва бързо – обикновено

отнема около десетилетие, за да се изчистят дълговите нива и инфлацията да се вкара в някаква норма.

Очаквам следващото десетилетие да е по-инфлационно и при такива условия криптото ще се движи много повече от фундамента, от употребата, отколкото от спекулативните намеси, които го водеха до момента.

Така че не е точно ледена епоха, но влизаме в различен режим. И това е валидно за всички, това десетилетие ще е различно по динамика за всички видове активи. Инвестициите, които вървяха най-добре от 2008 до 2021 г., вероятно няма да се представят чак толкова добре – американските акции и особено тези на големите технологични компании.

 

bitcoin

 

– Кои са фаворитите да ги наследят?

– Трудно ми е да кажа, но изглежда, сякаш реалната икономика, която е загърбена от доста време, може да се справи доста по-добре – например суровините и енергийните компании.

Енергията във времена на инфлация е нещото, което компенсира най-добре. Повече от злато, от имоти и други активи. Струва ми се, че е разумно човек да хеджира с енергийни източници. Въпреки че постепенно петролът и газта ще намаляват влиянието си, все още сме далеч от този момент. Петрол, газ и вероятно уран ще са печелившите инвестиции.

Петрол и уран могат да се купуват директно чрез различни финансови инструменти, газ – не. Но вариантът са компании, които я добиват или други, които се занимават с инфраструктура – с газопроводи, втечнен газ.

 

– Но айти сферата надали ще потъне. От нея зависят все повече области, няма как да загуби своята привлекателност, не е ли така?

– Съгласен съм, но в момента оценката на айти проектите вече е много висока. Apple бяха на 20-годишна печалба – цената на компанията, разделена на годишната печалба, правеше 20, което е супер. Но оценките в такива инфлационни времена падат драстично, в случая до под 10. Разбира се, има изключения. Ако средният показател за всички компании в индекса S&P 500 е 8, компания като Tesla ще поддържа 15, макар че беше на 80, а сега е на 40. Тя, най-вероятно, ще продължи да се развива, но премията, която пазарът ѝ дава над останалите, ще бъде по-ниска.

Моята лична стратегия е в портфейла си да балансирам технологични проекти, които виждам, че се развиват и са смислени, като криптовалути, Tesla, Palantir, със суровини и най-вече енергия. За да може, ако се развият нещата така, както очаквам през това инфлационно десетилетие, да имам и от двете.

Технологията носи прогреса, но актуалното нещо са енергията и суровините.

При висока инфлация енергията ще е висока, оценката на технологичните проекти ще е потисната. Ако пък енергията и суровините са ниски, другата част на портфейла ще избие. Струва ми се, че двете части носят добър баланс. Освен ако не се зададат години на рецесия, тогава има шанс и двете да вървят надолу.

 

Благовест Белев

снимки: личен архив

 

– Дойде 2022-а, започна войната, търсеха се нестандартни форми на инвестиции и много хора си мислеха, че се задава бум в блокчейн света, който тъкмо беше на мода. Стигна се до точно обратното, защо стана така?

– Войната дава нестабилност, хората наистина търсят алтернативни начини за спестяване. Ако си в Украйна или Русия и искаш да имаш независимост, няма по-лесни финансови средства от криптовалутите. Златото се засича на граница, банковите преводи могат да бъдат спрени, парите кеш също се засичат. Криптото е единственото нещо, което може да достъпиш веднага от всяка точка на планетата, като само запомниш някакви фрази.

Според мен в момента няма голям застой, той е по-скоро в цената.

Редно е да отделим двата показателя – фундамента, самото приложение на криптовалутите, и цената им.

Понякога те се разминават. Фундаментът и сега върви плавно нагоре, не е толкова волатилен, докато цената зависи от 1000 други фактори, от настроението на пазара, от поетите рискове, от това дали има апетит.

Сега имаме нулеви или отрицателни лихви и хората търсят възвръщаемост. За да постигнат нещо нормално, качват толеранса си към риска и се насочват към инвестиции, които ще донесат нещо далеч на хоризонта. Биткойн и криптопроектите в дългосрочен план носят по-малко печалба. Така

охлаждането на паричната политика доведе до отлив на интерес към всички видове по-дългосрочни и рискови активи. Не само в криптовалутите.

 

– Според теб всички големи криптовалути ли ще оцелеят след сегашната зима?

– Не, не! Това е идеята на зимата – които не са здрави, да умрат.

Или, както е с криптото, те не умират, но постепенно залязват – при следващата пролет не се пробуждат и не стигат до старите си върхове.

Четох изследване, че само 3 или 4 криптовалути от 20 000, които са опитали, през 2021-а са направили нов рекорд спрямо биткойн от това, което са имали на предишния цикъл през 2017-а. Тоест, постепенно залязват. Тази индустрия се променя много бързо – буквално за 6 месеца има съвсем различна екосистема. Затова е важно човек да актуализира знанията и предпочитанията си. Да вижда какво е актуално и да пренасочва портфейла си.

 

Благовест Белев

 

– А кои според теб са актуалните посоки в момента?

– Сега сме на етап, в който

човек трябва да притежава основно биткойн и етериум, докато не премине зимата.

Когато дойде пролетта, това означава да се събере малко инерция в биткойна, може да се премине към нещата, които са актуални към момента.

Ако днес трябва да купя, бих избрал криптовалути, които са конкурентни на етериум, от първо ниво блокчейни. Именно те са предпочитани от технологичните компании от реалния свят. Солана пое тежък удар покрай фалита на FTX и не се знае дали няма да загуби някакво предимство. Но, все пак, засега солана и полигон са хванали попътен вятър.

Има и редица други интересни проекти. Например Helium правят мрежи за интернет на нещата, за независими начини за връзка с интернет, безжична мрежа, която не е свързана с големите доставчици.

Друга интересна посока е рендерингът – с видеокарти да се създават различни графики, използват ги например ИИ технологиите, които генерират картинки. Чрез блокчейн система можеш да организираш хора, които имат видеокарти, както бяха „копачите“. Да им даваш работа и да плащаш с тези токени. Ако този тип ИИ започне да прави видеа и анимации, предполагам, ще последва много сериозно търсене в тази посока.

 

– В началото, като се появи блокчейн, имаше голям ентусиазъм, че технологията ще е полезна в много посоки, например за проследяване на продуктите. Но той си остана основно във финансовия свят.

– От самото начало не харесвах идеята за прилагане в производствената верига. Няма нищо кой знае колко иновативно, човекът, който сканира дадената стока, винаги може да направи грешка и дотам.

Най-ценното нещо на блокчейн е, че може да се трансферира някаква стойност и това да бъде неутрално и независимо.

Нещата отиват натам. Правят се децентрализирани социални мрежи, от доста време се говори за това. Farcaster например правят протокол, който работи на базата на отделни мрежи, които са като подгрупи. Като потребител, където и да се присъединиш, си пазиш историята, аудиторията, потребителите, наградите.

Но блокчейн си остава основно нещо, което се използва за лесно прехвърляне на стойност. Дали ще е финансова, или не, няма особено значение.

 

ethereum

Снимка: Jievani, Pexels

 

– Казваш, че когато 15% от потребителите повярват в тази технология, тогава вече е сигурно, че тя необратимо ще промени финансовия свят. Стигнахме ли дотам?

– Мисля, че това вече се случи. Скоро имаше изследвания какъв процент от всички потребители притежават криптовалути. В някои държави, като Турция например, бяха стигнали 25%, но световно бяха около 10% от потребителите.

Мисля, че сме стигнали до тази точка, откъдето няма връщане назад.

Освен това, най-големият риск за забавяне или убиване на криптотренда е координирана световна забрана – не само в Европа, САЩ или Китай. В момента това ми се струва изключително малко вероятно, защото координацията в света падна на много ниско ниво.

 

– Според мен не би било чудно и в България да са над 10% от интернет потребителите. Но повечето хора възприемат криптовалутите като лотария, като супер рискова инвестиция.

– Аз също съм забелязал, че хората ги възприемат така. Но да притежаваш биткойн в момента, особено на тези цени, хич не ми се струва рисково. Какво може да стане?

 

Благовест Белев

 

– Цената му да продължи да пада…

– Да, но колко може да падне още? Той няма да стигне до нула. Всяка инвестиция може да падне още, включително и апартаментите в София, но потенциалът нагоре продължава да е доста голям.

Хората продължават да правят една голяма грешка – надяват се да вкарат 500 евро в някакъв койн, който никой не знае, и да направят печалба от 50 000 евро. Масово се оглеждат за това, купуват доджкойн, шиба ину, какви ли не странни криптовалути, само и само те да се качат 100-200 пъти. Шансът това да стане е изключително малък, почти нулев, особено във времена като сегашното. Някъде около началото на еуфоричната фаза човек може да пробва да играе тото, има някакъв смисъл, но в момента е абсурд.

Ако иска да спечели, трябва да има друг подход. Ако целта са 50 000 евро, по-добре е вместо да купува тъпотии, да си купи биткойн за 10 000 или 20 000 долара. Шансът той да се утрои за 5 години ми се струва 98%.

Но повечето хора предпочитат да залагат с шанс 1%. Това няма никаква логика като вероятност.

Хората сме лоши интуитивни статистици, това отдавна се знае, затова и хазартът процъфтява.

Никой, който мисли рационално, няма да играе хазарт, дори застраховките статистически са нещо, което ще намалее, ако хората бяха добри в статистиката.

 

Благовест Белев

 

– Какво е най-важно да притежава човек, за да успее в крипто света – да има интуиция, финансови, технологични познания, да следи всичко? Или някаква комбинация от всичко това?

– Има различни подходи и всеки изисква различни качества. Може да си тото играч, ако влезеш в правилното време и избереш 10 рискови проекта, има шанс да уцелиш. Но трябва да знаеш кое е правилното време.

Може да си пасивен играч – да си купиш трите най-популярни валути и да ги държиш, без изобщо да гледаш цените. Ако някоя отпадне от топ 3, сменяш за тази, която е влязла. Това изисква съвсем други умения – да си търпелив и да се спираш всеки път, когато усетиш прилив да продадеш. Много е трудно, човек непрекъснато се изкушава.

Има вариант да играеш с някаква цикличност. Да откриваш нови проекти, които са смислени, но пазарът още не ги е оценил. Това се прави във времена, когато няма толкова много очи, които гледат в тази посока. Например пролетта и лятото на 2020 г., много хора не обръщаха внимание на криптото и имаше период, в който етериум стоеше месеци наред около 300 долара, а в него вече имаше страшно много фундамент. Просто никой не се беше сетил да купува, хората си бяха насочили вниманието към други неща.

Сега според мен пак идват такива времена. През 2023-а, ако човек разбира от рендъринг и изобщо от нуждата за това, може да се добави в този конкретен проект и да оцени колко е голям този пазар. Да прецени дали има разминаване между това как го оценява пазарът и реалната оценка. Но за това се изискват конкретни специфични знания, които трудно се трупат.

Аз имах късмет в момента, когато забелязах криптоиндустрията и започнах да инвестирам. Идвах от сфера, в която цял живот съм се занимавал с пари и то с такива извън паричната система. Знам проблемите на паричната система и търся начини как да се решат – златото е един от тях. Така интуитивно схванах биткойна, просто ми е в сферата на компетенциите. Ако някой лекар например се захване, ще му трябват много време и усилия, за да схване каква е тая работа, защо е възможна изобщо и има смисъл

 

– Всяка технология стига до своята зима. В момента е голяма модата на изкуствения интелект и аз просто не си представям как може да дойде неговата.

– ИИ вече е минавал през зима, но къде ще е платото му, не знаем. Чатботовете, генерирането на снимки ни помагат, но има и по-впечатляващи неща. Гледах последните новини от Tesla – колите вече карат много добре, в градски условия, на тъмно, в дъжд. Все още правят грешки, но предполагам, че до няколко години и това ще се изчисти. Това дава такова огромно отражение на икономиката, носи такава продуктивност, просто е жестоко.

Ако колите карат сами, това би направило пътуването много по-приятно. Сега гледаш да си близо до всичко, после ще е по-малко важно, можем да си говорим, да спим, да работим, докато пътуваме. Ще отпуши градовете. Това според мен е генерална промяна в живота, ще се отрази на имоти, на лайфстайл. Ще освободи много работни места.

 

Благовест Белев

 

Автономното шофиране наистина изглежда много близо. И само можем да гадаем до какво ще доведе в живота ни.

– Да, няма как да знаем. Ето, сега ходим на фитнес. Ако бяхме казали на някого преди 100 години, че ще правим някакви зали, в които нарочно да вдигаме тежко, защото иначе не го правим, щеше да му звучи абсурдно. То е било вградено в живота на хората, а днес не го подлагаме на съмнение. Да полагаме някакъв безсмислен физически труд, за да се държим здрави, просто защото

ДНК-то ни е градено върху това милиони години, а вече сме стигнали до етапа, в който няма нужда. Същото ще става с все повече дейности.

Ето, Tesla правят домашен робот, да върши всички задачи вкъщи. Изведнъж започваме да се чудим какво ще го правим цялото това време. Мъск казва, че предстои ерата на изобилието. Хубава концепция, но тя носи нов тип проблеми на хоризонта. Когато е много лесно да си на топло, да имаш храна и основни потребности, започваш да се питаш: „Защо съм тук?“, „Как да съм щастлив?“, „Как да съм добре с хората около мен?“, „Какъв е смисълът на живота и как допринасям?“…

 

– Абсолютно! И това са част от темите и въпросите, заради които ги има Дигитални истории…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This