„Напролет криптото се връща с траен ръст“

ян. 10, 2023 | Срещи

„Напролет криптото се връща с траен ръст“

10 януари 2023 | Срещи

Преди месеци всички говореха за криптовалути, биткойни и блокчейн, после изведнъж… криптосветът се озова в поредната си зима.

Дали това е краят или началото на този тип технологии? Дали точно сега не е моментът да погледнем към тях като перспективна инвестиция? Възможно ли е напролет всичко да се промени? Кои са областите, в които се очакват следващите големи новини от блокчейн света?

Благовест Белев е от пионерите в сферата на биткойн и криптовалутите у нас, занимава се с тях от 2013 г. Основател на първия български фонд за инвестиция в криптовалути – BlockChain.bg​. От 2009 до 2017 г. той е сред създателите на Tavex – най-големия дилър на инвестиционно злато и обмен на валута в България.

Срещаме се, за да поговорим за бъдещето на блокчейн технологията, за NFT, за това дали когато всички говорят за биткойн, е време да купуваш или точно обратното. За вълнуващото бъдеще, което ни обещават технологиите.


 

– Блокчейн през последните години е като влакче на ужасите. Вече се говори не за криптозима, а за цяла Ледена епоха. Защо се случи така?

– Наистина навлизаме в генерално различна инвестиционна епоха. И все още не сме сигурни какво означава това, какви разлики ще има. Предполагам, че

криптозимата ще свърши в началото на 2023-а или поне в първата половина на годината,

ще започне траен ръст. Но дали следващата пролет и лято ще са като тези, които видяхме, не съм убеден – възможно е да са по-кратки. Сегашната ситуация с инфлация и лихви в световен план не се е случвала от 40 години, а когато този проблем излезе, той не изчезва бързо – обикновено

отнема около десетилетие, за да се изчистят дълговите нива и инфлацията да се вкара в някаква норма.

Очаквам следващото десетилетие да е по-инфлационно и при такива условия криптото ще се движи много повече от фундамента, от употребата, отколкото от спекулативните намеси, които го водеха до момента.

Така че не е точно ледена епоха, но влизаме в различен режим. И това е валидно за всички, това десетилетие ще е различно по динамика за всички видове активи. Инвестициите, които вървяха най-добре от 2008 до 2021 г., вероятно няма да се представят чак толкова добре – американските акции и особено тези на големите технологични компании.

 

bitcoin

 

– Кои са фаворитите да ги наследят?

– Трудно ми е да кажа, но изглежда, сякаш реалната икономика, която е загърбена от доста време, може да се справи доста по-добре – например суровините и енергийните компании.

Енергията във времена на инфлация е нещото, което компенсира най-добре. Повече от злато, от имоти и други активи. Струва ми се, че е разумно човек да хеджира с енергийни източници. Въпреки че постепенно петролът и газта ще намаляват влиянието си, все още сме далеч от този момент. Петрол, газ и вероятно уран ще са печелившите инвестиции.

Петрол и уран могат да се купуват директно чрез различни финансови инструменти, газ – не. Но вариантът са компании, които я добиват или други, които се занимават с инфраструктура – с газопроводи, втечнен газ.

 

– Но айти сферата надали ще потъне. От нея зависят все повече области, няма как да загуби своята привлекателност, не е ли така?

– Съгласен съм, но в момента оценката на айти проектите вече е много висока. Apple бяха на 20-годишна печалба – цената на компанията, разделена на годишната печалба, правеше 20, което е супер. Но оценките в такива инфлационни времена падат драстично, в случая до под 10. Разбира се, има изключения. Ако средният показател за всички компании в индекса S&P 500 е 8, компания като Tesla ще поддържа 15, макар че беше на 80, а сега е на 40. Тя, най-вероятно, ще продължи да се развива, но премията, която пазарът ѝ дава над останалите, ще бъде по-ниска.

Моята лична стратегия е в портфейла си да балансирам технологични проекти, които виждам, че се развиват и са смислени, като криптовалути, Tesla, Palantir, със суровини и най-вече енергия. За да може, ако се развият нещата така, както очаквам през това инфлационно десетилетие, да имам и от двете.

Технологията носи прогреса, но актуалното нещо са енергията и суровините.

При висока инфлация енергията ще е висока, оценката на технологичните проекти ще е потисната. Ако пък енергията и суровините са ниски, другата част на портфейла ще избие. Струва ми се, че двете части носят добър баланс. Освен ако не се зададат години на рецесия, тогава има шанс и двете да вървят надолу.

 

Благовест Белев

снимки: личен архив

 

– Дойде 2022-а, започна войната, търсеха се нестандартни форми на инвестиции и много хора си мислеха, че се задава бум в блокчейн света, който тъкмо беше на мода. Стигна се до точно обратното, защо стана така?

– Войната дава нестабилност, хората наистина търсят алтернативни начини за спестяване. Ако си в Украйна или Русия и искаш да имаш независимост, няма по-лесни финансови средства от криптовалутите. Златото се засича на граница, банковите преводи могат да бъдат спрени, парите кеш също се засичат. Криптото е единственото нещо, което може да достъпиш веднага от всяка точка на планетата, като само запомниш някакви фрази.

Според мен в момента няма голям застой, той е по-скоро в цената.

Редно е да отделим двата показателя – фундамента, самото приложение на криптовалутите, и цената им.

Понякога те се разминават. Фундаментът и сега върви плавно нагоре, не е толкова волатилен, докато цената зависи от 1000 други фактори, от настроението на пазара, от поетите рискове, от това дали има апетит.

Сега имаме нулеви или отрицателни лихви и хората търсят възвръщаемост. За да постигнат нещо нормално, качват толеранса си към риска и се насочват към инвестиции, които ще донесат нещо далеч на хоризонта. Биткойн и криптопроектите в дългосрочен план носят по-малко печалба. Така

охлаждането на паричната политика доведе до отлив на интерес към всички видове по-дългосрочни и рискови активи. Не само в криптовалутите.

 

– Според теб всички големи криптовалути ли ще оцелеят след сегашната зима?

– Не, не! Това е идеята на зимата – които не са здрави, да умрат.

Или, както е с криптото, те не умират, но постепенно залязват – при следващата пролет не се пробуждат и не стигат до старите си върхове.

Четох изследване, че само 3 или 4 криптовалути от 20 000, които са опитали, през 2021-а са направили нов рекорд спрямо биткойн от това, което са имали на предишния цикъл през 2017-а. Тоест, постепенно залязват. Тази индустрия се променя много бързо – буквално за 6 месеца има съвсем различна екосистема. Затова е важно човек да актуализира знанията и предпочитанията си. Да вижда какво е актуално и да пренасочва портфейла си.

 

Благовест Белев

 

– А кои според теб са актуалните посоки в момента?

– Сега сме на етап, в който

човек трябва да притежава основно биткойн и етериум, докато не премине зимата.

Когато дойде пролетта, това означава да се събере малко инерция в биткойна, може да се премине към нещата, които са актуални към момента.

Ако днес трябва да купя, бих избрал криптовалути, които са конкурентни на етериум, от първо ниво блокчейни. Именно те са предпочитани от технологичните компании от реалния свят. Солана пое тежък удар покрай фалита на FTX и не се знае дали няма да загуби някакво предимство. Но, все пак, засега солана и полигон са хванали попътен вятър.

Има и редица други интересни проекти. Например Helium правят мрежи за интернет на нещата, за независими начини за връзка с интернет, безжична мрежа, която не е свързана с големите доставчици.

Друга интересна посока е рендерингът – с видеокарти да се създават различни графики, използват ги например ИИ технологиите, които генерират картинки. Чрез блокчейн система можеш да организираш хора, които имат видеокарти, както бяха „копачите“. Да им даваш работа и да плащаш с тези токени. Ако този тип ИИ започне да прави видеа и анимации, предполагам, ще последва много сериозно търсене в тази посока.

 

– В началото, като се появи блокчейн, имаше голям ентусиазъм, че технологията ще е полезна в много посоки, например за проследяване на продуктите. Но той си остана основно във финансовия свят.

– От самото начало не харесвах идеята за прилагане в производствената верига. Няма нищо кой знае колко иновативно, човекът, който сканира дадената стока, винаги може да направи грешка и дотам.

Най-ценното нещо на блокчейн е, че може да се трансферира някаква стойност и това да бъде неутрално и независимо.

Нещата отиват натам. Правят се децентрализирани социални мрежи, от доста време се говори за това. Farcaster например правят протокол, който работи на базата на отделни мрежи, които са като подгрупи. Като потребител, където и да се присъединиш, си пазиш историята, аудиторията, потребителите, наградите.

Но блокчейн си остава основно нещо, което се използва за лесно прехвърляне на стойност. Дали ще е финансова, или не, няма особено значение.

 

ethereum

Снимка: Jievani, Pexels

 

– Казваш, че когато 15% от потребителите повярват в тази технология, тогава вече е сигурно, че тя необратимо ще промени финансовия свят. Стигнахме ли дотам?

– Мисля, че това вече се случи. Скоро имаше изследвания какъв процент от всички потребители притежават криптовалути. В някои държави, като Турция например, бяха стигнали 25%, но световно бяха около 10% от потребителите.

Мисля, че сме стигнали до тази точка, откъдето няма връщане назад.

Освен това, най-големият риск за забавяне или убиване на криптотренда е координирана световна забрана – не само в Европа, САЩ или Китай. В момента това ми се струва изключително малко вероятно, защото координацията в света падна на много ниско ниво.

 

– Според мен не би било чудно и в България да са над 10% от интернет потребителите. Но повечето хора възприемат криптовалутите като лотария, като супер рискова инвестиция.

– Аз също съм забелязал, че хората ги възприемат така. Но да притежаваш биткойн в момента, особено на тези цени, хич не ми се струва рисково. Какво може да стане?

 

Благовест Белев

 

– Цената му да продължи да пада…

– Да, но колко може да падне още? Той няма да стигне до нула. Всяка инвестиция може да падне още, включително и апартаментите в София, но потенциалът нагоре продължава да е доста голям.

Хората продължават да правят една голяма грешка – надяват се да вкарат 500 евро в някакъв койн, който никой не знае, и да направят печалба от 50 000 евро. Масово се оглеждат за това, купуват доджкойн, шиба ину, какви ли не странни криптовалути, само и само те да се качат 100-200 пъти. Шансът това да стане е изключително малък, почти нулев, особено във времена като сегашното. Някъде около началото на еуфоричната фаза човек може да пробва да играе тото, има някакъв смисъл, но в момента е абсурд.

Ако иска да спечели, трябва да има друг подход. Ако целта са 50 000 евро, по-добре е вместо да купува тъпотии, да си купи биткойн за 10 000 или 20 000 долара. Шансът той да се утрои за 5 години ми се струва 98%.

Но повечето хора предпочитат да залагат с шанс 1%. Това няма никаква логика като вероятност.

Хората сме лоши интуитивни статистици, това отдавна се знае, затова и хазартът процъфтява.

Никой, който мисли рационално, няма да играе хазарт, дори застраховките статистически са нещо, което ще намалее, ако хората бяха добри в статистиката.

 

Благовест Белев

 

– Какво е най-важно да притежава човек, за да успее в крипто света – да има интуиция, финансови, технологични познания, да следи всичко? Или някаква комбинация от всичко това?

– Има различни подходи и всеки изисква различни качества. Може да си тото играч, ако влезеш в правилното време и избереш 10 рискови проекта, има шанс да уцелиш. Но трябва да знаеш кое е правилното време.

Може да си пасивен играч – да си купиш трите най-популярни валути и да ги държиш, без изобщо да гледаш цените. Ако някоя отпадне от топ 3, сменяш за тази, която е влязла. Това изисква съвсем други умения – да си търпелив и да се спираш всеки път, когато усетиш прилив да продадеш. Много е трудно, човек непрекъснато се изкушава.

Има вариант да играеш с някаква цикличност. Да откриваш нови проекти, които са смислени, но пазарът още не ги е оценил. Това се прави във времена, когато няма толкова много очи, които гледат в тази посока. Например пролетта и лятото на 2020 г., много хора не обръщаха внимание на криптото и имаше период, в който етериум стоеше месеци наред около 300 долара, а в него вече имаше страшно много фундамент. Просто никой не се беше сетил да купува, хората си бяха насочили вниманието към други неща.

Сега според мен пак идват такива времена. През 2023-а, ако човек разбира от рендъринг и изобщо от нуждата за това, може да се добави в този конкретен проект и да оцени колко е голям този пазар. Да прецени дали има разминаване между това как го оценява пазарът и реалната оценка. Но за това се изискват конкретни специфични знания, които трудно се трупат.

Аз имах късмет в момента, когато забелязах криптоиндустрията и започнах да инвестирам. Идвах от сфера, в която цял живот съм се занимавал с пари и то с такива извън паричната система. Знам проблемите на паричната система и търся начини как да се решат – златото е един от тях. Така интуитивно схванах биткойна, просто ми е в сферата на компетенциите. Ако някой лекар например се захване, ще му трябват много време и усилия, за да схване каква е тая работа, защо е възможна изобщо и има смисъл

 

– Всяка технология стига до своята зима. В момента е голяма модата на изкуствения интелект и аз просто не си представям как може да дойде неговата.

– ИИ вече е минавал през зима, но къде ще е платото му, не знаем. Чатботовете, генерирането на снимки ни помагат, но има и по-впечатляващи неща. Гледах последните новини от Tesla – колите вече карат много добре, в градски условия, на тъмно, в дъжд. Все още правят грешки, но предполагам, че до няколко години и това ще се изчисти. Това дава такова огромно отражение на икономиката, носи такава продуктивност, просто е жестоко.

Ако колите карат сами, това би направило пътуването много по-приятно. Сега гледаш да си близо до всичко, после ще е по-малко важно, можем да си говорим, да спим, да работим, докато пътуваме. Ще отпуши градовете. Това според мен е генерална промяна в живота, ще се отрази на имоти, на лайфстайл. Ще освободи много работни места.

 

Благовест Белев

 

Автономното шофиране наистина изглежда много близо. И само можем да гадаем до какво ще доведе в живота ни.

– Да, няма как да знаем. Ето, сега ходим на фитнес. Ако бяхме казали на някого преди 100 години, че ще правим някакви зали, в които нарочно да вдигаме тежко, защото иначе не го правим, щеше да му звучи абсурдно. То е било вградено в живота на хората, а днес не го подлагаме на съмнение. Да полагаме някакъв безсмислен физически труд, за да се държим здрави, просто защото

ДНК-то ни е градено върху това милиони години, а вече сме стигнали до етапа, в който няма нужда. Същото ще става с все повече дейности.

Ето, Tesla правят домашен робот, да върши всички задачи вкъщи. Изведнъж започваме да се чудим какво ще го правим цялото това време. Мъск казва, че предстои ерата на изобилието. Хубава концепция, но тя носи нов тип проблеми на хоризонта. Когато е много лесно да си на топло, да имаш храна и основни потребности, започваш да се питаш: „Защо съм тук?“, „Как да съм щастлив?“, „Как да съм добре с хората около мен?“, „Какъв е смисълът на живота и как допринасям?“…

 

– Абсолютно! И това са част от темите и въпросите, заради които ги има Дигитални истории…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише. След 14-годишна битка, която в много моменти...

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс...

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация

Най-новите:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Share This