„Напролет криптото се връща с траен ръст“

ян. 10, 2023 | Срещи

„Напролет криптото се връща с траен ръст“

10 януари 2023 | Срещи

Преди месеци всички говореха за криптовалути, биткойни и блокчейн, после изведнъж… криптосветът се озова в поредната си зима.

Дали това е краят или началото на този тип технологии? Дали точно сега не е моментът да погледнем към тях като перспективна инвестиция? Възможно ли е напролет всичко да се промени? Кои са областите, в които се очакват следващите големи новини от блокчейн света?

Благовест Белев е от пионерите в сферата на биткойн и криптовалутите у нас, занимава се с тях от 2013 г. Основател на първия български фонд за инвестиция в криптовалути – BlockChain.bg. От 2009 до 2017 г. той е сред създателите на Tavex – най-големия дилър на инвестиционно злато и обмен на валута в България.

Срещаме се, за да поговорим за бъдещето на блокчейн технологията, за NFT, за това дали когато всички говорят за биткойн, е време да купуваш или точно обратното. За вълнуващото бъдеще, което ни обещават технологиите.


 

– Блокчейн през последните години е като влакче на ужасите. Вече се говори не за криптозима, а за цяла Ледена епоха. Защо се случи така?

– Наистина навлизаме в генерално различна инвестиционна епоха. И все още не сме сигурни какво означава това, какви разлики ще има. Предполагам, че

криптозимата ще свърши в началото на 2023-а или поне в първата половина на годината,

ще започне траен ръст. Но дали следващата пролет и лято ще са като тези, които видяхме, не съм убеден – възможно е да са по-кратки. Сегашната ситуация с инфлация и лихви в световен план не се е случвала от 40 години, а когато този проблем излезе, той не изчезва бързо – обикновено

отнема около десетилетие, за да се изчистят дълговите нива и инфлацията да се вкара в някаква норма.

Очаквам следващото десетилетие да е по-инфлационно и при такива условия криптото ще се движи много повече от фундамента, от употребата, отколкото от спекулативните намеси, които го водеха до момента.

Така че не е точно ледена епоха, но влизаме в различен режим. И това е валидно за всички, това десетилетие ще е различно по динамика за всички видове активи. Инвестициите, които вървяха най-добре от 2008 до 2021 г., вероятно няма да се представят чак толкова добре – американските акции и особено тези на големите технологични компании.

 

bitcoin

 

– Кои са фаворитите да ги наследят?

– Трудно ми е да кажа, но изглежда, сякаш реалната икономика, която е загърбена от доста време, може да се справи доста по-добре – например суровините и енергийните компании.

Енергията във времена на инфлация е нещото, което компенсира най-добре. Повече от злато, от имоти и други активи. Струва ми се, че е разумно човек да хеджира с енергийни източници. Въпреки че постепенно петролът и газта ще намаляват влиянието си, все още сме далеч от този момент. Петрол, газ и вероятно уран ще са печелившите инвестиции.

Петрол и уран могат да се купуват директно чрез различни финансови инструменти, газ – не. Но вариантът са компании, които я добиват или други, които се занимават с инфраструктура – с газопроводи, втечнен газ.

 

– Но айти сферата надали ще потъне. От нея зависят все повече области, няма как да загуби своята привлекателност, не е ли така?

– Съгласен съм, но в момента оценката на айти проектите вече е много висока. Apple бяха на 20-годишна печалба – цената на компанията, разделена на годишната печалба, правеше 20, което е супер. Но оценките в такива инфлационни времена падат драстично, в случая до под 10. Разбира се, има изключения. Ако средният показател за всички компании в индекса S&P 500 е 8, компания като Tesla ще поддържа 15, макар че беше на 80, а сега е на 40. Тя, най-вероятно, ще продължи да се развива, но премията, която пазарът ѝ дава над останалите, ще бъде по-ниска.

Моята лична стратегия е в портфейла си да балансирам технологични проекти, които виждам, че се развиват и са смислени, като криптовалути, Tesla, Palantir, със суровини и най-вече енергия. За да може, ако се развият нещата така, както очаквам през това инфлационно десетилетие, да имам и от двете.

Технологията носи прогреса, но актуалното нещо са енергията и суровините.

При висока инфлация енергията ще е висока, оценката на технологичните проекти ще е потисната. Ако пък енергията и суровините са ниски, другата част на портфейла ще избие. Струва ми се, че двете части носят добър баланс. Освен ако не се зададат години на рецесия, тогава има шанс и двете да вървят надолу.

 

Благовест Белев

снимки: личен архив

 

– Дойде 2022-а, започна войната, търсеха се нестандартни форми на инвестиции и много хора си мислеха, че се задава бум в блокчейн света, който тъкмо беше на мода. Стигна се до точно обратното, защо стана така?

– Войната дава нестабилност, хората наистина търсят алтернативни начини за спестяване. Ако си в Украйна или Русия и искаш да имаш независимост, няма по-лесни финансови средства от криптовалутите. Златото се засича на граница, банковите преводи могат да бъдат спрени, парите кеш също се засичат. Криптото е единственото нещо, което може да достъпиш веднага от всяка точка на планетата, като само запомниш някакви фрази.

Според мен в момента няма голям застой, той е по-скоро в цената.

Редно е да отделим двата показателя – фундамента, самото приложение на криптовалутите, и цената им.

Понякога те се разминават. Фундаментът и сега върви плавно нагоре, не е толкова волатилен, докато цената зависи от 1000 други фактори, от настроението на пазара, от поетите рискове, от това дали има апетит.

Сега имаме нулеви или отрицателни лихви и хората търсят възвръщаемост. За да постигнат нещо нормално, качват толеранса си към риска и се насочват към инвестиции, които ще донесат нещо далеч на хоризонта. Биткойн и криптопроектите в дългосрочен план носят по-малко печалба. Така

охлаждането на паричната политика доведе до отлив на интерес към всички видове по-дългосрочни и рискови активи. Не само в криптовалутите.

 

– Според теб всички големи криптовалути ли ще оцелеят след сегашната зима?

– Не, не! Това е идеята на зимата – които не са здрави, да умрат.

Или, както е с криптото, те не умират, но постепенно залязват – при следващата пролет не се пробуждат и не стигат до старите си върхове.

Четох изследване, че само 3 или 4 криптовалути от 20 000, които са опитали, през 2021-а са направили нов рекорд спрямо биткойн от това, което са имали на предишния цикъл през 2017-а. Тоест, постепенно залязват. Тази индустрия се променя много бързо – буквално за 6 месеца има съвсем различна екосистема. Затова е важно човек да актуализира знанията и предпочитанията си. Да вижда какво е актуално и да пренасочва портфейла си.

 

Благовест Белев

 

– А кои според теб са актуалните посоки в момента?

– Сега сме на етап, в който

човек трябва да притежава основно биткойн и етериум, докато не премине зимата.

Когато дойде пролетта, това означава да се събере малко инерция в биткойна, може да се премине към нещата, които са актуални към момента.

Ако днес трябва да купя, бих избрал криптовалути, които са конкурентни на етериум, от първо ниво блокчейни. Именно те са предпочитани от технологичните компании от реалния свят. Солана пое тежък удар покрай фалита на FTX и не се знае дали няма да загуби някакво предимство. Но, все пак, засега солана и полигон са хванали попътен вятър.

Има и редица други интересни проекти. Например Helium правят мрежи за интернет на нещата, за независими начини за връзка с интернет, безжична мрежа, която не е свързана с големите доставчици.

Друга интересна посока е рендерингът – с видеокарти да се създават различни графики, използват ги например ИИ технологиите, които генерират картинки. Чрез блокчейн система можеш да организираш хора, които имат видеокарти, както бяха „копачите“. Да им даваш работа и да плащаш с тези токени. Ако този тип ИИ започне да прави видеа и анимации, предполагам, ще последва много сериозно търсене в тази посока.

 

– В началото, като се появи блокчейн, имаше голям ентусиазъм, че технологията ще е полезна в много посоки, например за проследяване на продуктите. Но той си остана основно във финансовия свят.

– От самото начало не харесвах идеята за прилагане в производствената верига. Няма нищо кой знае колко иновативно, човекът, който сканира дадената стока, винаги може да направи грешка и дотам.

Най-ценното нещо на блокчейн е, че може да се трансферира някаква стойност и това да бъде неутрално и независимо.

Нещата отиват натам. Правят се децентрализирани социални мрежи, от доста време се говори за това. Farcaster например правят протокол, който работи на базата на отделни мрежи, които са като подгрупи. Като потребител, където и да се присъединиш, си пазиш историята, аудиторията, потребителите, наградите.

Но блокчейн си остава основно нещо, което се използва за лесно прехвърляне на стойност. Дали ще е финансова, или не, няма особено значение.

 

ethereum

Снимка: Jievani, Pexels

 

– Казваш, че когато 15% от потребителите повярват в тази технология, тогава вече е сигурно, че тя необратимо ще промени финансовия свят. Стигнахме ли дотам?

– Мисля, че това вече се случи. Скоро имаше изследвания какъв процент от всички потребители притежават криптовалути. В някои държави, като Турция например, бяха стигнали 25%, но световно бяха около 10% от потребителите.

Мисля, че сме стигнали до тази точка, откъдето няма връщане назад.

Освен това, най-големият риск за забавяне или убиване на криптотренда е координирана световна забрана – не само в Европа, САЩ или Китай. В момента това ми се струва изключително малко вероятно, защото координацията в света падна на много ниско ниво.

 

– Според мен не би било чудно и в България да са над 10% от интернет потребителите. Но повечето хора възприемат криптовалутите като лотария, като супер рискова инвестиция.

– Аз също съм забелязал, че хората ги възприемат така. Но да притежаваш биткойн в момента, особено на тези цени, хич не ми се струва рисково. Какво може да стане?

 

Благовест Белев

 

– Цената му да продължи да пада…

– Да, но колко може да падне още? Той няма да стигне до нула. Всяка инвестиция може да падне още, включително и апартаментите в София, но потенциалът нагоре продължава да е доста голям.

Хората продължават да правят една голяма грешка – надяват се да вкарат 500 евро в някакъв койн, който никой не знае, и да направят печалба от 50 000 евро. Масово се оглеждат за това, купуват доджкойн, шиба ину, какви ли не странни криптовалути, само и само те да се качат 100-200 пъти. Шансът това да стане е изключително малък, почти нулев, особено във времена като сегашното. Някъде около началото на еуфоричната фаза човек може да пробва да играе тото, има някакъв смисъл, но в момента е абсурд.

Ако иска да спечели, трябва да има друг подход. Ако целта са 50 000 евро, по-добре е вместо да купува тъпотии, да си купи биткойн за 10 000 или 20 000 долара. Шансът той да се утрои за 5 години ми се струва 98%.

Но повечето хора предпочитат да залагат с шанс 1%. Това няма никаква логика като вероятност.

Хората сме лоши интуитивни статистици, това отдавна се знае, затова и хазартът процъфтява.

Никой, който мисли рационално, няма да играе хазарт, дори застраховките статистически са нещо, което ще намалее, ако хората бяха добри в статистиката.

 

Благовест Белев

 

– Какво е най-важно да притежава човек, за да успее в крипто света – да има интуиция, финансови, технологични познания, да следи всичко? Или някаква комбинация от всичко това?

– Има различни подходи и всеки изисква различни качества. Може да си тото играч, ако влезеш в правилното време и избереш 10 рискови проекта, има шанс да уцелиш. Но трябва да знаеш кое е правилното време.

Може да си пасивен играч – да си купиш трите най-популярни валути и да ги държиш, без изобщо да гледаш цените. Ако някоя отпадне от топ 3, сменяш за тази, която е влязла. Това изисква съвсем други умения – да си търпелив и да се спираш всеки път, когато усетиш прилив да продадеш. Много е трудно, човек непрекъснато се изкушава.

Има вариант да играеш с някаква цикличност. Да откриваш нови проекти, които са смислени, но пазарът още не ги е оценил. Това се прави във времена, когато няма толкова много очи, които гледат в тази посока. Например пролетта и лятото на 2020 г., много хора не обръщаха внимание на криптото и имаше период, в който етериум стоеше месеци наред около 300 долара, а в него вече имаше страшно много фундамент. Просто никой не се беше сетил да купува, хората си бяха насочили вниманието към други неща.

Сега според мен пак идват такива времена. През 2023-а, ако човек разбира от рендъринг и изобщо от нуждата за това, може да се добави в този конкретен проект и да оцени колко е голям този пазар. Да прецени дали има разминаване между това как го оценява пазарът и реалната оценка. Но за това се изискват конкретни специфични знания, които трудно се трупат.

Аз имах късмет в момента, когато забелязах криптоиндустрията и започнах да инвестирам. Идвах от сфера, в която цял живот съм се занимавал с пари и то с такива извън паричната система. Знам проблемите на паричната система и търся начини как да се решат – златото е един от тях. Така интуитивно схванах биткойна, просто ми е в сферата на компетенциите. Ако някой лекар например се захване, ще му трябват много време и усилия, за да схване каква е тая работа, защо е възможна изобщо и има смисъл

 

– Всяка технология стига до своята зима. В момента е голяма модата на изкуствения интелект и аз просто не си представям как може да дойде неговата.

– ИИ вече е минавал през зима, но къде ще е платото му, не знаем. Чатботовете, генерирането на снимки ни помагат, но има и по-впечатляващи неща. Гледах последните новини от Tesla – колите вече карат много добре, в градски условия, на тъмно, в дъжд. Все още правят грешки, но предполагам, че до няколко години и това ще се изчисти. Това дава такова огромно отражение на икономиката, носи такава продуктивност, просто е жестоко.

Ако колите карат сами, това би направило пътуването много по-приятно. Сега гледаш да си близо до всичко, после ще е по-малко важно, можем да си говорим, да спим, да работим, докато пътуваме. Ще отпуши градовете. Това според мен е генерална промяна в живота, ще се отрази на имоти, на лайфстайл. Ще освободи много работни места.

 

Благовест Белев

 

Автономното шофиране наистина изглежда много близо. И само можем да гадаем до какво ще доведе в живота ни.

– Да, няма как да знаем. Ето, сега ходим на фитнес. Ако бяхме казали на някого преди 100 години, че ще правим някакви зали, в които нарочно да вдигаме тежко, защото иначе не го правим, щеше да му звучи абсурдно. То е било вградено в живота на хората, а днес не го подлагаме на съмнение. Да полагаме някакъв безсмислен физически труд, за да се държим здрави, просто защото

ДНК-то ни е градено върху това милиони години, а вече сме стигнали до етапа, в който няма нужда. Същото ще става с все повече дейности.

Ето, Tesla правят домашен робот, да върши всички задачи вкъщи. Изведнъж започваме да се чудим какво ще го правим цялото това време. Мъск казва, че предстои ерата на изобилието. Хубава концепция, но тя носи нов тип проблеми на хоризонта. Когато е много лесно да си на топло, да имаш храна и основни потребности, започваш да се питаш: „Защо съм тук?“, „Как да съм щастлив?“, „Как да съм добре с хората около мен?“, „Какъв е смисълът на живота и как допринасям?“…

 

– Абсолютно! И това са част от темите и въпросите, заради които ги има Дигитални истории…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This