Учителят, който никога не е бил ученик

юли 25, 2023 | Срещи

Учителят, който никога не е бил ученик

25 юли 2023 | Срещи

Може ли едно дете да получи по-смислено образование, ако изобщо не пристъпи училищния праг?

„Той е най-добрият програмист, когото познавам – вниква във всичко в огромна дълбочина“, казва за него Тодор Колев, гостът на Дигитални истории, който ни описка защо технологиите ще направят от нас творци.

Божидар Маринов е забележителен млад човек. Само на 22, вече има 15-годишен опит в програмирането. Днес е начело на любопитния Комрад кооператив и работи по обещаващи блокчейн проекти.

Той никога не е влизал в училище, защото е „хоумскулър“, или „домашен ученик“. Печели редица състезания по програмиране, преди да му забранят да участва, защото е извън системата на традиционното образование.

На кого той би препоръчал днес подобно решение? Кое за него е най-вълнуващото, случващо се в света на компютърните науки? За какво мечтае програмистът с огромен опит въпреки младостта си? Кое го кара да преподава програмиране на следващите хлапета? И защо той… решава да напише исторически роман за миналото на Родопите?


 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Няма как да не започна с тази тема, не познавам много хора, които никога не са влизали в училище. Защо решихте така с родителите ти?

– Аз бях малък, тогава не са ме питали. Нашите са разведени, така че решението е основно на мама, обсъдила го е и с

баба и дядо, тъй като сме близо до тях. И двамата са учители.

Идеята идва от различни семейни познати, които също решават да учат децата си вкъщи. Едната причина е религиозна – ние сме християни и смятаме, че, като е писано в Божието слово „да научим децата си на целия закон“, това значи да го направим по най-добрия възможен начин. Оказва се, че в училище не се стига до Божия закон, до морал и ценности, така че то не е много добро решение.

Други причини са съображения за качество, за среда. Домашните ученици в чужбина, а и у нас, изкарват много добри академични резултати, тъй като са имали възможност всичките 12 години да се фокусират.

Домашното образование е индивидуално, ние можем да се фокусираме в конкретни предмети или направления.

 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Вероятно майката ти е трябвало много сериозно да се посвети на образованието ти.

– Донякъде е така. Тя беше доста по-ангажирана с моето образование, отколкото някой, така да се каже, средностатистически родител. От друга страна, това продължи само донякъде. От определена възраст станах сравнително самостоятелен. Само се разбирахме сутринта кои са нещата за учене и преговаряхме набързо уроците, за да видим дали има някоя непозната дума, тъй като част от тях бяха на английски.

По-късно тя просто ми даваше учебника. А аз от време на време казвах, че ми трябва следващият тест. Някои домашни ученици даже стигат стъпка по-нататък, сами си взимат тестовете и ги попълват. Но ние сме програмисти, някак си искаме изпитването да е научно, изследователско. Без да имаш досег с теста, преди да си чел материала, нито да четеш материал по време на теста.

 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Първосигналната ми реакция и, сигурен съм, не само моята, е, че това решение се отразява зле на социализацията. Защото това е немалка част от ролята на училището, с всичките му несъвършенства.

– Въпросът за социализацията е толкова редовен, питат ме на всяко интервю…

До някаква степен е вярно, наистина имаш контакт с по-малко хора. От друга страна, не е много ясно

колко това да се социализираш с хора на същата възраст и от същото обкръжение отговаря на реалния свят.

Например, в нашата фирма аз много дълго бях най-малкият от екипа. Сега вече има и по-млади, най-накрая… По принцип, социализацията в реалния свят при мен винаги е била с хора на различни възрасти, с различни интереси. Намирам това за по-обогатяващо.

Родителят също може да направи доста за това детето да има социална среда. Записване на курсове, на уроци, на спортни занятия. Тези неща помагат. Не е като родителите да казват: „Ще си учим вкъщи и няма да излизаме никъде“.

Но дори и да го кажат, домашното образование в случая би отговорило на интересите на тези родители. Според мен не бива да форсираме това всички деца да са на едно място, по една система и един стандарт. Може да има и други начини.

 

– А за какви деца според теб е добро решение? Които се отличават по някакъв начин?

– По-скоро въпросът е за какви родители. Защото не можеш да прецениш дали детето се отличава, когато е на 4 или 6 г. Ако се отличава, със сигурност някакъв вид индивидуален подход помага. Но

дори да не се отличават, по този начин децата остават по-близо до семейството. Въпрос на съзнателно решение и осъзнати ценности.

 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– В много училища също може да има индивидуален подход.

– Факт. В България нямаме чак толкова свобода по темата, но някои от хората, които са разглеждали въпроса за домашното образование в САЩ, пишат, че то е, като цяло, неефективно. Доста по-ефективно е родителят да има избор и да праща детето при избрани учители, или пък да наеме учители, заедно с други родители. Но въпросът е, че отново контролът е у родителя, а не у държавата, която да каже: „Всички ще учим това и това“.

 

– А когато се насочиш към дадена област на реализация, в която родителите не са специалисти, не е ли проблем? Например, те са филолози, пък имаш уменията за програмист.

– Лично не съм имал този проблем. Родителите ми, баба ми, всички се занимават с програмиране. Дори да бях искал да се занимавам с друго, пак щях да науча и това. Но и в противен случай има решение. За деца, които имат много различни интереси, винаги може да се потърси учител или пък някой, при когото да стажуват, да наблюдават. Хем да преценят доколко имат интерес, хем да могат да научат нещо. Не е нужно родителят да е единственият преподавател.

 

– Четох как си спечелил състезание по програмиране, а после са спрели да те допускат, защото не си част от системата. Така ли е наистина?

– Като малък започнах да се занимавам със състезателно програмиране в „Телерик“. След няколко участия във вътрешни състезания, без топ места, решихме да отида до Велико Търново и да участвам на зимните празници по информатика. Така се случи, че в онзи момент или са ми били по-лесни задачите, или съм научил нещо междувременно, но заех първо място.

От МОН за първи път усетиха, че има някакви хора извън системата, които в случая взимат места на национални състезания, и решиха да вземат мерки. По регламент трябваше да има стипендия за училището на победителя и тъй като не искаха да поставят прецедент, казаха че няма как да стане.

На последващи състезания ми отказаха участие, включително и такива, на които преди това бях участвал. Но случаят се разчу и ме поканиха на частно организираното състезание „Аз мога, тук и сега“, въпреки че бях една година под минимума. Отидох и се намерихме с разни ученици. Сработих се в екип. Първата година изкарахме второ място, после първо и впоследствие започнах стаж в софтуерната фирма „Обекто“.

 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Не ти ли омръзва да програмираш? Рядко виждам хора, които се занимават с това повече от 10 години и още го правят с плам, с желание…

– Самото механично писане на код наистина омръзва. В някакъв момент, като напишеш една и съща функция за 40-и път, започваш да се чудиш: „Аз ли бъркам, или това наистина се повтаря? Не беше ли уж идеята да автоматизираме това, което се повтаря?“.

От друга страна, не това е единственото нещо, което задържа интереса.

В момента се занимавам с по-интересни проекти, неща, които не са правени преди, например в блокчейн сферата.

Винаги може да се намери нещо ново, което да те увлече.

 

– Четох, че мислиш най-накрая да учиш и формално, че ще започнеш да учиш висше образование. Защо?

– Фокусирах се в програмирането от някъде 7-годишен и от един момент само това беше на дневен ред. През това време съм пропуснал да науча някои предмети в дълбочината, в която искам.

Особено историята. Усещам, че ми куца, а за обща култура мисля, че ще ми е полезно.

 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Нужно ли е човек да учи история, за да е добър програмист?

– Да, за да напишеш самия код, не ти трябва. Може би само малко история на понятията, които използваш. Защо наричаме нещо „клас“ или „обект“, неща, които четеш между другото и по някое време запомняш.

Но като човек е нужно. Първо, когато говориш с другите в екипа, трябва да имаш някаква обща база, от която да започнеш да говориш. Няма как някой да спомене „Първата световна“ и да нямаш никаква идея какво е станало тогава.

А впоследствие ти трябва, когато започнеш да организираш, да създаваш нови проекти и продукти, да планираш. Тогава е важно да можеш да се ориентираш в историческата и политическата обстановка. И усещането ми е, че и двете имат много общо с историята, особено тази най-скорошната, която най-много ми липсва.

 

– Но това пак може да се навакса и по начина, по който си свикнал да го правиш. Не е задължително да е под някаква академична форма.

– Да, но искам да имам теоретична подготовка в теми като висша алгебра, висша математика, логика. Усещам, че те до голяма степен определят курса програмирането, а не са нещо, което мога да разбера само от четене на случайни статии.

Имам някакво разбиране, мога да разчета достатъчно от статията за някакъв алгоритъм, без да се объркам от самата терминология и сложната алгебра. Но, все пак, искам да го разбирам по-добре.

Да вникна по-дълбоко в теорията, за да имам шанс да кажа и аз нещо на този свят.

 

– Какъв тип проекти мечтаеш да разработваш?

– Програмни езици, компилатори. Нещата, с които си служим, за да обясним програмите, които пишем. В момента имаме доста, но повечето са обектно ориентирани. Споделям мнението на други програмисти, че може би обектно ориентираното програмиране не е най-доброто, но пък виждам, че има и много удобства при работа в екип.

Усещам, че може да има и някоя концепция, която ако заимстваме от логиката, да ни послужи да постигнем нещо по-добро.

 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Какво ти харесва в блокчейн технологиите, защо се насочи към тях?

– Блокчейн в някаква степен показа, че не ни трябва централизирана система, за да може да работим заедно. Че може да стане и по-друг начин. Но е факт, че децентрализираните системи все още не са направени пълноценно и това ме кара да искам да пробвам и аз.

 

– Преди няколко години обещаваха много приложения на блокчейн, но до момента единственото, което остава масово, е в сферата на финансите.

– Мисля, че скоростта на този тип системи все още е твърде ниска, а цените са високи. Не мога например да ползвам блокчейн, за да си хоствам блог, ако за всяко прочитане на статия човек ще трябва да си плати 10 стотинки. Това не е физическа библиотека, това все пак е в интернет.

Самите блокчейни за момента са оптимизирани в посока сигурност, децентрализираност, и анонимност, но покрай това губят други важни практични страни като високата скорост и ниската цена.

 

– Аз виждам тук едно от решенията на най-големия проблем, който според мен ни донесоха технологиите – начина, по който приемаме информация. И той ще става по-сериозен, след като изкуственият интелект става по-убедителен във всяка форма на фалшификация. Може би блокчейн крие някаква възможност да пазим автентичността, достоверността.

– И аз си мисля в тази посока. Това и преди е било проблем, от колко време всички говорят, че не може просто да се доверяваме на всяко написано нещо. Но доскоро нямаше чак такава нужда да се проверява информацията.

Днес може би вече няма нужда от централизирани медии.

Защото възприемането на информацията се променя много от това, че онлайн можеш да намериш всичко, което търсиш.

Може би не точно блокчейн в сегашния му вид, но криптографията със сигурност може да е полезна за това да се проследи някаква следа как точно се е появила дадена информация. Например, че някоя статия за изсичането на някакви гори е базирана на информация от такъв източник, от този очевидец.

 

Божидар Маринов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Какво те накара да започнеш да водиш курсове по програмиране за деца?

– Аз самият започнах с програмирането на 7, покрай курс, който майка ми организираше за домашни ученици. Предполагам, че е видяла, че ми харесва и затова е решила да го направи като курс за повече деца.

Някак си ми се искаше да повторя жеста, да направя същото и за някой друг.

Не знаех как точно да започна, въпреки че имах няколко опита. Побутването да организирам курс дойде от една програма, в която не само пишем книги, а правим и собствени бизнеси. Продаването на книга не е лесно, и затова е по-добре от нещо друго да се научиш как се продава и след това да пробваш с книга.

Трябваше да измисля някакъв собствен бизнес, и идеята за курс по програмиране беше най-реалистична. Получи се доста успешен и се надявам, че ще мога да го продължа.

 

– Защо се записа в курс за писатели? Какво написа?

– Ами, и аз съм говорил с хора с дълъг програмистки опит, които на 40 се чудят защо са си губили цял живот с програмиране и примерно стават овчари. Затова си потърсих и друго хоби, не само програмиране.

Писането ми хареса като идея, като нещо, което мога да правя, при това заедно с програмирането. Написах роман на английски, тъй като цялата програма, която споменах, беше на английски. Беше исторически, което е странно. Историята и литературата ми бяха слабите предмети, не знам откъде ми дойде да седна да пиша исторически роман. Действието се развива около Смолян, в недефиниран минал период между турското робство и комунизма.

 

– Интервюирал съм всякакви хора, дори свещеник за изкуствения интелект. Аз съм атеист, но ти спомена, че си от вярващо семейство. Според теб има ли място религията, докато разработваме технологии? Какво може да ни даде тя, за разработването на изкуствен интелект?

– Религията има много общо с етиката, по принцип. В разработката на технология имаш и етика, отношения с други хора, морални ценности.

Религията може да ни даде отправната точка за етичните рамки. Малко е трудно да се каже

в такъв демократичен свят като днешния, където всеки е прав и си има своята истина.

Поне християнството, като религия, дефинира един абсолют, от който следва всичко – принципи, презумпции, ценности. Що се отнася до разработката на, примерно, изкуствен интелект, бихме могли да преценим кое е редно и кое не един робот или един програмист на роботи да прави, отново тръгвайки от този абсолют. И смятам, че е значително по-ефективно от това да пробваме да докопаме някоя частица истина чрез демократично гласуване, безкрайни дебати или пък хиляди експерименти.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This