Може ли едно дете да получи по-смислено образование, ако изобщо не пристъпи училищния праг?

„Той е най-добрият програмист, когото познавам – вниква във всичко в огромна дълбочина“, казва за него Тодор Колев, гостът на Дигитални истории, който ни описка защо технологиите ще направят от нас творци.

Божидар Маринов е забележителен млад човек. Само на 22, вече има 15-годишен опит в програмирането. Днес е начело на любопитния Комрад кооператив и работи по обещаващи блокчейн проекти.

Той никога не е влизал в училище, защото е „хоумскулър“, или „домашен ученик“. Печели редица състезания по програмиране, преди да му забранят да участва, защото е извън системата на традиционното образование.

На кого той би препоръчал днес подобно решение? Кое за него е най-вълнуващото, случващо се в света на компютърните науки? За какво мечтае програмистът с огромен опит въпреки младостта си? Кое го кара да преподава програмиране на следващите хлапета? И защо той… решава да напише исторически роман за миналото на Родопите?

снимки: Добрин Кашавелов

– Няма как да не започна с тази тема, не познавам много хора, които никога не са влизали в училище. Защо решихте така с родителите ти?

– Аз бях малък, тогава не са ме питали. Нашите са разведени, така че решението е основно на мама, обсъдила го е и с

баба и дядо, тъй като сме близо до тях. И двамата са учители.

Идеята идва от различни семейни познати, които също решават да учат децата си вкъщи. Едната причина е религиозна – ние сме християни и смятаме, че, като е писано в Божието слово „да научим децата си на целия закон“, това значи да го направим по най-добрия възможен начин. Оказва се, че в училище не се стига до Божия закон, до морал и ценности, така че то не е много добро решение.

Други причини са съображения за качество, за среда. Домашните ученици в чужбина, а и у нас, изкарват много добри академични резултати, тъй като са имали възможност всичките 12 години да се фокусират.

Домашното образование е индивидуално, ние можем да се фокусираме в конкретни предмети или направления.

снимки: Добрин Кашавелов

– Вероятно майката ти е трябвало много сериозно да се посвети на образованието ти.

– Донякъде е така. Тя беше доста по-ангажирана с моето образование, отколкото някой, така да се каже, средностатистически родител. От друга страна, това продължи само донякъде. От определена възраст станах сравнително самостоятелен. Само се разбирахме сутринта кои са нещата за учене и преговаряхме набързо уроците, за да видим дали има някоя непозната дума, тъй като част от тях бяха на английски.

По-късно тя просто ми даваше учебника. А аз от време на време казвах, че ми трябва следващият тест. Някои домашни ученици даже стигат стъпка по-нататък, сами си взимат тестовете и ги попълват. Но ние сме програмисти, някак си искаме изпитването да е научно, изследователско. Без да имаш досег с теста, преди да си чел материала, нито да четеш материал по време на теста.

снимки: Добрин Кашавелов

– Първосигналната ми реакция и, сигурен съм, не само моята, е, че това решение се отразява зле на социализацията. Защото това е немалка част от ролята на училището, с всичките му несъвършенства.

– Въпросът за социализацията е толкова редовен, питат ме на всяко интервю…

До някаква степен е вярно, наистина имаш контакт с по-малко хора. От друга страна, не е много ясно

колко това да се социализираш с хора на същата възраст и от същото обкръжение отговаря на реалния свят.

Например, в нашата фирма аз много дълго бях най-малкият от екипа. Сега вече има и по-млади, най-накрая… По принцип, социализацията в реалния свят при мен винаги е била с хора на различни възрасти, с различни интереси. Намирам това за по-обогатяващо.

Родителят също може да направи доста за това детето да има социална среда. Записване на курсове, на уроци, на спортни занятия. Тези неща помагат. Не е като родителите да казват: „Ще си учим вкъщи и няма да излизаме никъде“.

Но дори и да го кажат, домашното образование в случая би отговорило на интересите на тези родители. Според мен не бива да форсираме това всички деца да са на едно място, по една система и един стандарт. Може да има и други начини.

– А за какви деца според теб е добро решение? Които се отличават по някакъв начин?

– По-скоро въпросът е за какви родители. Защото не можеш да прецениш дали детето се отличава, когато е на 4 или 6 г. Ако се отличава, със сигурност някакъв вид индивидуален подход помага. Но

дори да не се отличават, по този начин децата остават по-близо до семейството. Въпрос на съзнателно решение и осъзнати ценности.

снимки: Добрин Кашавелов

– В много училища също може да има индивидуален подход.

– Факт. В България нямаме чак толкова свобода по темата, но някои от хората, които са разглеждали въпроса за домашното образование в САЩ, пишат, че то е, като цяло, неефективно. Доста по-ефективно е родителят да има избор и да праща детето при избрани учители, или пък да наеме учители, заедно с други родители. Но въпросът е, че отново контролът е у родителя, а не у държавата, която да каже: „Всички ще учим това и това“.

– А когато се насочиш към дадена област на реализация, в която родителите не са специалисти, не е ли проблем? Например, те са филолози, пък имаш уменията за програмист.

– Лично не съм имал този проблем. Родителите ми, баба ми, всички се занимават с програмиране. Дори да бях искал да се занимавам с друго, пак щях да науча и това. Но и в противен случай има решение. За деца, които имат много различни интереси, винаги може да се потърси учител или пък някой, при когото да стажуват, да наблюдават. Хем да преценят доколко имат интерес, хем да могат да научат нещо. Не е нужно родителят да е единственият преподавател.

– Четох как си спечелил състезание по програмиране, а после са спрели да те допускат, защото не си част от системата. Така ли е наистина?

– Като малък започнах да се занимавам със състезателно програмиране в „Телерик“. След няколко участия във вътрешни състезания, без топ места, решихме да отида до Велико Търново и да участвам на зимните празници по информатика. Така се случи, че в онзи момент или са ми били по-лесни задачите, или съм научил нещо междувременно, но заех първо място.

От МОН за първи път усетиха, че има някакви хора извън системата, които в случая взимат места на национални състезания, и решиха да вземат мерки. По регламент трябваше да има стипендия за училището на победителя и тъй като не искаха да поставят прецедент, казаха че няма как да стане.

На последващи състезания ми отказаха участие, включително и такива, на които преди това бях участвал. Но случаят се разчу и ме поканиха на частно организираното състезание „Аз мога, тук и сега“, въпреки че бях една година под минимума. Отидох и се намерихме с разни ученици. Сработих се в екип. Първата година изкарахме второ място, после първо и впоследствие започнах стаж в софтуерната фирма „Обекто“.

снимки: Добрин Кашавелов

– Не ти ли омръзва да програмираш? Рядко виждам хора, които се занимават с това повече от 10 години и още го правят с плам, с желание…

– Самото механично писане на код наистина омръзва. В някакъв момент, като напишеш една и съща функция за 40-и път, започваш да се чудиш: „Аз ли бъркам, или това наистина се повтаря? Не беше ли уж идеята да автоматизираме това, което се повтаря?“.

От друга страна, не това е единственото нещо, което задържа интереса.

В момента се занимавам с по-интересни проекти, неща, които не са правени преди, например в блокчейн сферата.

Винаги може да се намери нещо ново, което да те увлече.

– Четох, че мислиш най-накрая да учиш и формално, че ще започнеш да учиш висше образование. Защо?

– Фокусирах се в програмирането от някъде 7-годишен и от един момент само това беше на дневен ред. През това време съм пропуснал да науча някои предмети в дълбочината, в която искам.

Особено историята. Усещам, че ми куца, а за обща култура мисля, че ще ми е полезно.

снимки: Добрин Кашавелов

– Нужно ли е човек да учи история, за да е добър програмист?

– Да, за да напишеш самия код, не ти трябва. Може би само малко история на понятията, които използваш. Защо наричаме нещо „клас“ или „обект“, неща, които четеш между другото и по някое време запомняш.

Но като човек е нужно. Първо, когато говориш с другите в екипа, трябва да имаш някаква обща база, от която да започнеш да говориш. Няма как някой да спомене „Първата световна“ и да нямаш никаква идея какво е станало тогава.

А впоследствие ти трябва, когато започнеш да организираш, да създаваш нови проекти и продукти, да планираш. Тогава е важно да можеш да се ориентираш в историческата и политическата обстановка. И усещането ми е, че и двете имат много общо с историята, особено тази най-скорошната, която най-много ми липсва.

– Но това пак може да се навакса и по начина, по който си свикнал да го правиш. Не е задължително да е под някаква академична форма.

– Да, но искам да имам теоретична подготовка в теми като висша алгебра, висша математика, логика. Усещам, че те до голяма степен определят курса програмирането, а не са нещо, което мога да разбера само от четене на случайни статии.

Имам някакво разбиране, мога да разчета достатъчно от статията за някакъв алгоритъм, без да се объркам от самата терминология и сложната алгебра. Но, все пак, искам да го разбирам по-добре.

Да вникна по-дълбоко в теорията, за да имам шанс да кажа и аз нещо на този свят.

– Какъв тип проекти мечтаеш да разработваш?

– Програмни езици, компилатори. Нещата, с които си служим, за да обясним програмите, които пишем. В момента имаме доста, но повечето са обектно ориентирани. Споделям мнението на други програмисти, че може би обектно ориентираното програмиране не е най-доброто, но пък виждам, че има и много удобства при работа в екип.

Усещам, че може да има и някоя концепция, която ако заимстваме от логиката, да ни послужи да постигнем нещо по-добро.

снимки: Добрин Кашавелов

– Какво ти харесва в блокчейн технологиите, защо се насочи към тях?

– Блокчейн в някаква степен показа, че не ни трябва централизирана система, за да може да работим заедно. Че може да стане и по-друг начин. Но е факт, че децентрализираните системи все още не са направени пълноценно и това ме кара да искам да пробвам и аз.

– Преди няколко години обещаваха много приложения на блокчейн, но до момента единственото, което остава масово, е в сферата на финансите.

– Мисля, че скоростта на този тип системи все още е твърде ниска, а цените са високи. Не мога например да ползвам блокчейн, за да си хоствам блог, ако за всяко прочитане на статия човек ще трябва да си плати 10 стотинки. Това не е физическа библиотека, това все пак е в интернет.

Самите блокчейни за момента са оптимизирани в посока сигурност, децентрализираност, и анонимност, но покрай това губят други важни практични страни като високата скорост и ниската цена.

– Аз виждам тук едно от решенията на най-големия проблем, който според мен ни донесоха технологиите – начина, по който приемаме информация. И той ще става по-сериозен, след като изкуственият интелект става по-убедителен във всяка форма на фалшификация. Може би блокчейн крие някаква възможност да пазим автентичността, достоверността.

– И аз си мисля в тази посока. Това и преди е било проблем, от колко време всички говорят, че не може просто да се доверяваме на всяко написано нещо. Но доскоро нямаше чак такава нужда да се проверява информацията.

Днес може би вече няма нужда от централизирани медии.

Защото възприемането на информацията се променя много от това, че онлайн можеш да намериш всичко, което търсиш.

Може би не точно блокчейн в сегашния му вид, но криптографията със сигурност може да е полезна за това да се проследи някаква следа как точно се е появила дадена информация. Например, че някоя статия за изсичането на някакви гори е базирана на информация от такъв източник, от този очевидец.

снимки: Добрин Кашавелов

– Какво те накара да започнеш да водиш курсове по програмиране за деца?

– Аз самият започнах с програмирането на 7, покрай курс, който майка ми организираше за домашни ученици. Предполагам, че е видяла, че ми харесва и затова е решила да го направи като курс за повече деца.

Някак си ми се искаше да повторя жеста, да направя същото и за някой друг.

Не знаех как точно да започна, въпреки че имах няколко опита. Побутването да организирам курс дойде от една програма, в която не само пишем книги, а правим и собствени бизнеси. Продаването на книга не е лесно, и затова е по-добре от нещо друго да се научиш как се продава и след това да пробваш с книга.

Трябваше да измисля някакъв собствен бизнес, и идеята за курс по програмиране беше най-реалистична. Получи се доста успешен и се надявам, че ще мога да го продължа.

– Защо се записа в курс за писатели? Какво написа?

– Ами, и аз съм говорил с хора с дълъг програмистки опит, които на 40 се чудят защо са си губили цял живот с програмиране и примерно стават овчари. Затова си потърсих и друго хоби, не само програмиране.

Писането ми хареса като идея, като нещо, което мога да правя, при това заедно с програмирането. Написах роман на английски, тъй като цялата програма, която споменах, беше на английски. Беше исторически, което е странно. Историята и литературата ми бяха слабите предмети, не знам откъде ми дойде да седна да пиша исторически роман. Действието се развива около Смолян, в недефиниран минал период между турското робство и комунизма.

– Интервюирал съм всякакви хора, дори свещеник за изкуствения интелект. Аз съм атеист, но ти спомена, че си от вярващо семейство. Според теб има ли място религията, докато разработваме технологии? Какво може да ни даде тя, за разработването на изкуствен интелект?

– Религията има много общо с етиката, по принцип. В разработката на технология имаш и етика, отношения с други хора, морални ценности.

Религията може да ни даде отправната точка за етичните рамки. Малко е трудно да се каже

в такъв демократичен свят като днешния, където всеки е прав и си има своята истина.

Поне християнството, като религия, дефинира един абсолют, от който следва всичко – принципи, презумпции, ценности. Що се отнася до разработката на, примерно, изкуствен интелект, бихме могли да преценим кое е редно и кое не един робот или един програмист на роботи да прави, отново тръгвайки от този абсолют. И смятам, че е значително по-ефективно от това да пробваме да докопаме някоя частица истина чрез демократично гласуване, безкрайни дебати или пък хиляди експерименти.