„Живеем във време на пълна трансформация“

мар. 5, 2024 | Срещи

„Живеем във време на пълна трансформация“

5 март 2024 | Срещи

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“

„Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“

Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи.

Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят.

Ще поговорим:

  • за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена
  • за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците
  • за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео
  • за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат
  • за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето
  • за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.

 

Борис Симандов

 

– Новините от света на изкуствения интелект направо летят напоследък. Дълго време си се занимавал с генериране на видео, а в предишния ни разговор – в подкаста на DEV.BG, ми разказа, че вече ти се случва да се подведеш по изкуствено видео. Сега голямата новина е новият модел на OpenAI – Sora. Дали това е поредният огромен пробив, или по-скоро ще се окаже маркетинг?

– Това, което показаха, е следващият голям скок в генеративния ИИ, всички го очакваме. Започна с един стартъп – Runway, който беше най-напред в тази област и правеха опити, които изглеждаха впечатляващи, но категорично далеч от професионално използване.

Това, което показаха OpenAI, ако наистина работи по този начин, е фундаментално, толкова голямо, колкото ChatGPT.

Защото GPT съществува отдавна, но само специалистите и хората, които вярваха в големите езикови модели, знаеха за тях. По същия начин сега ще наблюдаваме създаването на видео съдържание.

Лошото е, че това отваря още по-големи предизвикателства, защото да се създава текст е много важно, от него е изградена комуникацията ни, човекът може да пресъздаде всичко в текст и от текста да направи всичко друго.

Ясно е, че живеем в ИИ революция, не знам дали изобщо има нужда да го обсъждаме.

Това, което OpenAI показаха, е поредната стъпка. В „Netflix на бъдещето“ ще имаш промпт и видеото ще се показва в реално време – дали генерирано директно на устройството, или на някакви сървъри. Представи си света, в който множество агенти от типа ChatGPT създават филм – единият пише сценарий, друг го обогатява, разпределя го на следващите – ще направят видеото, музиката, ще синтезират речта… И се получава цял филм, при това персонализиран.

Всеки от тези компоненти сам по себе си вече съществува. Дали е перфектен? Не, не е…

 

 

– Но и не спира да става все по-добър, при това изключително бързо. Виждам го в генерирането на текст, на изображения, дори на компютърен код. Въпросът е къде е пределът?

– Според мен е там, където тези технологии ще започнат да заменят хора на 100%. Оттук нататък ще е самодостатъчно, колкото и по-добро да става, няма такова пряко значение.

Съкращенията в IT бранша в момента често се дават за пример. Много хора казват, че тук

генеративният ИИ вече замести програмистите. Въобще не е вярно!

Не само не ги замести, според мен дори направи работата им по-трудна, защото има някакво усещане, че вече трябва да са много по-производителни и да работят по-качествено.

Съкращенията в световен мащаб се случват поради съвсем други причини – един отрезвителен момент в IT индустрията, в която е ясно, че не може парите на огромните компании да растат експоненциално. Приходите им още растат, просто е с някакви по-естествени темпове. Ако си стартъп, може да имаш експоненциален ръст, но компания, която е оценена на $2 трилиона, ако расте експоненциално, след няколко месеца ще стане колкото цялата икономика на Земята – $105 трилиона на годишна база.

Ясно е на всеки, че тези пазарни оценки са изкуствени. Тази на NVidia стана $2 трилиона, мина Google. Хардуерна компания, която прави графични процесори?! Ами ако утре квантовите компютри напреднат? Сега те работят с 20-30 кубита, но се говори, че има пробив и в рамките на една година ще имаме готови за ползване 20 000.

Такава машина ще е един милиард пъти по-бърза от цялата изчислителна мощ на Земята!

Тогава знаеш ли колко ще стане пазарната оценка на NVidia? Под един долар.

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– И все пак е неинтуитивно на фона на целия шум покрай изкуствения интелект, автоматизацията… да намалява търсенето на софтуерни специалисти, у нас са видимо по-малко обявите, стопяват се и посочените заплати.

– Това е хубаво! Парите около хората, които аз наемам в момента, стават по-големи.

Според мен се задава голям проблем. В IT индустрията много по-трудно влизат така наречените джуниъри, хора, които в момента учат. Ще останат само най-добрите, талантливите, които разбират в голяма дълбочина нещата, защото другите прости задачи ще ги решава изкуственият интелект.

 

– Или пък в някакъв момент ще има нов бум на търсенето, точно защото в професията влизат по-малко хора.

– Другото лошо нещо е, че нашата професия не е институционализирана.

Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти.

Счупен е начинът, по който създаваме софтуер! Години наред големите компании не са успявали да държат технологичния дълг под контрол. Именно това в момента задушава софтуерната индустрия, няма компания на Земята, която да няма огромен технологичен дълг. Колосален!

Може би изкуственият интелект ще ни помогне в тази посока. Да, това, което се случва в момента, е огромна революция. Но все още използваме ИИ като асистент в ограничени приложения..

Никога не бих се качил в кола, която има автономно задвижване, написано от голям езиков модел. Те са обречени да бъркат, измислят си, защото не мислят по начина, по който го прави човекът, нямат този механизъм. Може би друг тип невронна мрежа, изградена по съвсем различен начин, ще прилича на нашето мислене.

Това обаче не променя факта, че ако те започнат да правят видео много добре, огромни индустрии ще изчезнат. Вече стана с картинките – нямам презентация, в която изобщо да използвам други изображения. Преди намирах дадена картинка, купувах я. Сега описвам какво искам, стила, в който го искам и това е.

Това може да е разрушително. Все пак 10 години съм бил в компания, която се занимава с видеоефекти, днес не бих се чувствал никак спокоен, ако бях в сектора.

 

Борис Симандов

 

– А кой може да се чувства спокоен? Обсъждам с много хора, замислям се и според мен няма област, която да не бъде разтърсена от тези технологии.

– Никой не може да е спокоен! Всички го виждаме.

Според мен, живеем в най-добрите времена на човечеството, въпреки страха.

Ама страха от какво? От промяната, че ще бъдеш уволнен примерно като програмист. Имам много познати, особено в Силициевата долина, те живеят в страха, че всеки ден могат да бъдат уволнени и то не само заради ИИ, а защото индустрията ни е един огромен балон. Можеш ли да си представяш, че Сам Алтман казва: „Трябват ми $7 трилиона, за да разруша индустрията за създаване на чипове чрез изкуствен интелект“? В какъв свят живеем вече?!

 

Пак той каза, че скоро ще има еднорози – милиардни компании, в които работи един човек.

– Но кой може да е спокоен? Никой, живеем във време на пълна трансформация. Няма как да бъдеш спокоен.

Може би, ако имаш дворче с къщичка, отглеждаш си храната там, не слушаш нищо, четеш книги. Ако си затвориш цикъла на живота, както нашите деди са живели преди 200 години, там може би няма да има значение. Обаче за мен и за теб ще има. Ти спокоен ли си?

 

– Да, в доста голяма степен. Веднъж смених из основи професията си и това ми дава може би измамното самочувствие, че мога да го направя пак.

– Точно това трябва да е начинът, по който хората да бъдат спокойни!

Да могат да се адаптират, това са най-важните качества в днешно време.

Всеки тесен специалист е застрашен, защото ще има ИИ, който да го предизвика. Едновременно с това обаче са застрашени и останалите. Ето, преди дни излезе Gemini 1.5, модел, който може да приеме един милион токена. Тук вече говорим за следващо ниво на управление на информацията в голям езиков модел. Мога да го дообуча с целия код на един мой проект, а не с четири функции и да му кажа: „Оправи бъговете!“. Тук нещата започват да стават още по-интересни!

Човек не може да прочете 30 000 реда код, а дори да го направи, контекстът на хората е много по-малък. Той не спира да расте при големите езикови модели. Уникално! Това е още една стъпка в революцията. За толкова много смислени неща може да се използва…

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– Казваш, че няма смисъл да си говорим дали сме в революция, но мисля, че трябва, защото за повечето хора не сме. Аз също съм убеден, но чета коментарите под моите материали. Как да убедим останалите? Или това ще стане, когато започнат да изчезват работни места?

– Всеки социум над 1000 човека е някаква извадка и има конкретни поведенчески типове. Между 3 и 6% са early adopters – хора, които първи усвояват новото, вярват в него, следят какво се случва. Мисля, че ти и аз сме такива хора – когато видя нещо ново, потъвам целия, опитвам го, разучавам, пробвам да го счупя, да помисля за какво да го ползвам. И след няколко дни тестове то или работи добре и продължавам да го ползвам, или го изхвърлям, защото вече не ми е полезно и съответно – интересно.

След това има едни 15-20%, които вярват на тези early adopters. Ако те одобрят и препоръчат нещо, ще го опитат. Това важи за всичко, не само за технологиите, за всеки нов музикален или моден стил. Като цяло тези хора са скептично настроени към новостите, но наблюдават внимателно реакциите на първите. И им се доверяват, като си купуват телефона, който им е препоръчан.

Вече имаме една солидна група хора, които свикват с това нововъведение и едва тогава 60-80% от останалите също ще го приемат.

50-60% от хората са най-големите скептици. За тях няма значение какво им показваш и доказваш, дали е ясно, че новата технология ще ги промени.

Те просто не вярват до момента, в който са принудени.

Не можеш да убедиш човек, който по принцип не приема аргументи, такава е човешката природа. Ако ние с теб смятаме, че живеем в ИИ революция, поне 60-70% от хората няма да вярват. И каквото и да правим, няма да ги убедим.

 

Борис Симандов

 

До момента, в който ножът опре до кокала. Докато шофьорите на таксита, камиони, автобуси започнат да губят работата си и бъдат заменени от автономни превозни средства. Докато 60-70% от програмистите не бъдат уволнени, защото останалите, с помощта на някакъв ИИ, ще вършат два пъти повече работа и ще бъде безкрайно евтино – в нашата индустрия именно цената на труда е най-голямото перо.

Никой не е вярвал през 1912 г., когато Форд произвежда 15 милиона „Форд Т“, че конете ще изчезнат от улиците като основно транспортно средство. Просто в един момент хората, които ги подковават, остават без работа.

Същото ще е със софтуерните сървиз компании, ще останат най-добрите, посредствените ще бъдат заменени от ИИ.

 

– Не е ли част от проблема и това, че погубихме медиите в традиционния им вид, че убихме авторитетите? И така е по-трудно да си говорим като общества…

– Според мен медиите се трансформираха. Аз продължавам да съм абониран за такива, които смятам, че имат истинско съдържание, каквото искам да чета. Навремето си купувахме вестници, но вестникът струва пари и за да бъде произведен, чисто материално. Сега предпочитам да дам пари в една дигитална платформа на журналиста, когото обичам да чета, знам, че неговата информация е проверена и аз му имам доверие. И съм готов да платя 5 или 10 евро на месец.

Ценността на смисленото съдържание според мен ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум

и единственият начин да се съхраним като хора е, да имаме контрол върху информационните потоци. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.

 

 

– Да, но познавам изключително малко хора, които плащат за съдържание, включително и такива, които могат да си го позволят.

– Много ми е интересен масовият българин – няма пари, а си купува цигари за 6 лв. всеки ден и кафе от улицата за 2. Дори да няма доходи, винаги има за пороците си.

Обаче няма пари, за да отиде на театър или 10 лв. за дигитално съдържание, защото няма потребност от него. Това е проблемът. Когато една нация няма достатъчно качествени индивидуалисти интелектуалци, които да ценят и творчеството на други, няма как да се случи. Все едно да четеш Шекспир на непознат език, няма никаква стойност.

 

– Защо и в нашата гилдия не можем да си говорим интелигентно? Визирам конкретно групата DevBG, където не особено остроумните шеги се редуват с грозен хейт. Дали е репрезентация на същата народопсихология, дали на някакво чувство за превъзходство, което често има в гилдията? Или пък защото влизат всякакви хора, привлечени от добрите условия?

– И трите са верни. Първо, групата беше абсолютно свободно създадена и тъй като е по тема, интересна за широк кръг, влязоха всякакви хора. Навремето единствените, които пускаха смислено съдържание и се развиваха дискусии, бяхме аз и Росен. След това се появиха още 10-15 души, които започнаха много сериозни дискусии и технологични разговори. Тази група беше създадена с технологичен привкус, имаше концепция, която вече е тотално изкривена. Няма я и ние нищо не можем да направим.

Тази група е феномен. Тя е пример за това как демокрацията не работи,

но все още е единственото най-добро нещо, измислено от човечеството.

Ако модерираме всичко… всеки ден получаваме 1000 искания за изтриване на постове! При това за по около 100 поста. Ако всички ги направим модератори, колко постове ще останат? Нула.

Това е феноменът човек. Политическата дейност, Чърчил го е казал, е най-неблагодарната работа на Земята. Каквото и да направиш, дори да доведеш една държава до победа във война, половината хора пак няма да са доволни.

Така е и в DevBG. Групата е пример и за друг социален феномен. Много е лесно да напишеш нещо и да се скриеш зад маската на дигиталната платформа, да напсуваш някого и да кажеш колко си велик. Но по-трудно е лице в лице. Освен това, много по-лесно е да плюеш, отколкото да направиш качествено проучване и да защитиш позицията си с доводи.

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– А когато виждаш какво идва отсреща, нямаш и причина да го правиш. И аз в началото пусках част от публикациите си в групата, после спрях.

– Която и платформа да използваш, коментарите никога няма да бъдат добри.

Но в DevBG има и смислена аудитория, която, точно като теб, или е спряла да поства, или е спряла дори да чете. Защото от многото шум има малък процент смислена информация и човек си казва, че не си заслужава да влиза там.

И това е лошо, нямаме добро решение. За забавление влизам от време на време да се посмея на някое меме, но ми омръзна от негативизма, от хейта.

Дори да сложим правила, трябва да има 50-100 модератори, толкова е много съдържанието. Много хора се чудят: „Абе, не ги ли четеш постовете?“. Аз получавам извадка, дори като администратор, не всеки пост. Алгоритмите на Facebook решават какво ще ми покажат! Дори да е престъпление, те преценяват дали да ми го изпратят и единственото, което мога да направя, е да наложа забрана на потребителя. Постът пък е кеширан и много други хора продължават да го виждат заради обема, в който Facebook оперира.

 

DevBG

 

– Кои са следващите най-важни технологични пробиви, които чакаш да се случат?

– Една от следващите големи стъпки ще дойде, когато 70-80% от колите в големите градове са в автономен режим, макар и с хора вътре.

Очаквам голям бум на роботиката. Роботите бяха в зимен сън, но заради напредъка на моделите ще получат по много адекватен начин сензитивност от външния свят, а в тази област това е много важно.

Очаквам по-добра свързаност, там човечеството все още е много зле. На конкретни хъбове по света има светкавична връзка с мрежата, но мръднеш ли на няколко километра, всичко изчезва.

В ИИ областта очаквам всичко да се случва още по-добре, да се пише код все по-качествено.

 

– Но дали не сме близо до предела на това, което можем да изстискаме от големите езикови модели?

– Възможно е. Както виждаме обаче, с анонсирането на Gemini, явно не сме стигнали пика. Ограничение на контекста е много важен проблем. Представи си следващото поколение, което получава база данни от гигабайти и тя е подредена, структурирана.

Имаш инструмент, с който можеш да работиш по всеки тип задачи, които изискват агрегация, групиране, съждения, сортиране, подреждане, даване на отговор върху данните.

Очаквам и квантовия компютър. Няма начин да не се случи, ние изстискваме максимума от силиция, компютрите спряха да бъдат експоненциално по-бързи.

 

Както казва Кърцуайл, на само че Законът за Мур се спазва, но и когато стигнем до предела на дадена технология, по някакъв начин се появява следващата парадигма, която ни позволява да продължим.

– Определено живеем в невероятни времена…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This