„Живеем във време на пълна трансформация“

мар. 5, 2024 | Срещи

„Живеем във време на пълна трансформация“

5 март 2024 | Срещи

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“

„Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“

Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи.

Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят.

Ще поговорим:

  • за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена
  • за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците
  • за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео
  • за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат
  • за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето
  • за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.

 

Борис Симандов

 

– Новините от света на изкуствения интелект направо летят напоследък. Дълго време си се занимавал с генериране на видео, а в предишния ни разговор – в подкаста на DEV.BG, ми разказа, че вече ти се случва да се подведеш по изкуствено видео. Сега голямата новина е новият модел на OpenAI – Sora. Дали това е поредният огромен пробив, или по-скоро ще се окаже маркетинг?

– Това, което показаха, е следващият голям скок в генеративния ИИ, всички го очакваме. Започна с един стартъп – Runway, който беше най-напред в тази област и правеха опити, които изглеждаха впечатляващи, но категорично далеч от професионално използване.

Това, което показаха OpenAI, ако наистина работи по този начин, е фундаментално, толкова голямо, колкото ChatGPT.

Защото GPT съществува отдавна, но само специалистите и хората, които вярваха в големите езикови модели, знаеха за тях. По същия начин сега ще наблюдаваме създаването на видео съдържание.

Лошото е, че това отваря още по-големи предизвикателства, защото да се създава текст е много важно, от него е изградена комуникацията ни, човекът може да пресъздаде всичко в текст и от текста да направи всичко друго.

Ясно е, че живеем в ИИ революция, не знам дали изобщо има нужда да го обсъждаме.

Това, което OpenAI показаха, е поредната стъпка. В „Netflix на бъдещето“ ще имаш промпт и видеото ще се показва в реално време – дали генерирано директно на устройството, или на някакви сървъри. Представи си света, в който множество агенти от типа ChatGPT създават филм – единият пише сценарий, друг го обогатява, разпределя го на следващите – ще направят видеото, музиката, ще синтезират речта… И се получава цял филм, при това персонализиран.

Всеки от тези компоненти сам по себе си вече съществува. Дали е перфектен? Не, не е…

 

 

– Но и не спира да става все по-добър, при това изключително бързо. Виждам го в генерирането на текст, на изображения, дори на компютърен код. Въпросът е къде е пределът?

– Според мен е там, където тези технологии ще започнат да заменят хора на 100%. Оттук нататък ще е самодостатъчно, колкото и по-добро да става, няма такова пряко значение.

Съкращенията в IT бранша в момента често се дават за пример. Много хора казват, че тук

генеративният ИИ вече замести програмистите. Въобще не е вярно!

Не само не ги замести, според мен дори направи работата им по-трудна, защото има някакво усещане, че вече трябва да са много по-производителни и да работят по-качествено.

Съкращенията в световен мащаб се случват поради съвсем други причини – един отрезвителен момент в IT индустрията, в която е ясно, че не може парите на огромните компании да растат експоненциално. Приходите им още растат, просто е с някакви по-естествени темпове. Ако си стартъп, може да имаш експоненциален ръст, но компания, която е оценена на $2 трилиона, ако расте експоненциално, след няколко месеца ще стане колкото цялата икономика на Земята – $105 трилиона на годишна база.

Ясно е на всеки, че тези пазарни оценки са изкуствени. Тази на NVidia стана $2 трилиона, мина Google. Хардуерна компания, която прави графични процесори?! Ами ако утре квантовите компютри напреднат? Сега те работят с 20-30 кубита, но се говори, че има пробив и в рамките на една година ще имаме готови за ползване 20 000.

Такава машина ще е един милиард пъти по-бърза от цялата изчислителна мощ на Земята!

Тогава знаеш ли колко ще стане пазарната оценка на NVidia? Под един долар.

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– И все пак е неинтуитивно на фона на целия шум покрай изкуствения интелект, автоматизацията… да намалява търсенето на софтуерни специалисти, у нас са видимо по-малко обявите, стопяват се и посочените заплати.

– Това е хубаво! Парите около хората, които аз наемам в момента, стават по-големи.

Според мен се задава голям проблем. В IT индустрията много по-трудно влизат така наречените джуниъри, хора, които в момента учат. Ще останат само най-добрите, талантливите, които разбират в голяма дълбочина нещата, защото другите прости задачи ще ги решава изкуственият интелект.

 

– Или пък в някакъв момент ще има нов бум на търсенето, точно защото в професията влизат по-малко хора.

– Другото лошо нещо е, че нашата професия не е институционализирана.

Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти.

Счупен е начинът, по който създаваме софтуер! Години наред големите компании не са успявали да държат технологичния дълг под контрол. Именно това в момента задушава софтуерната индустрия, няма компания на Земята, която да няма огромен технологичен дълг. Колосален!

Може би изкуственият интелект ще ни помогне в тази посока. Да, това, което се случва в момента, е огромна революция. Но все още използваме ИИ като асистент в ограничени приложения..

Никога не бих се качил в кола, която има автономно задвижване, написано от голям езиков модел. Те са обречени да бъркат, измислят си, защото не мислят по начина, по който го прави човекът, нямат този механизъм. Може би друг тип невронна мрежа, изградена по съвсем различен начин, ще прилича на нашето мислене.

Това обаче не променя факта, че ако те започнат да правят видео много добре, огромни индустрии ще изчезнат. Вече стана с картинките – нямам презентация, в която изобщо да използвам други изображения. Преди намирах дадена картинка, купувах я. Сега описвам какво искам, стила, в който го искам и това е.

Това може да е разрушително. Все пак 10 години съм бил в компания, която се занимава с видеоефекти, днес не бих се чувствал никак спокоен, ако бях в сектора.

 

Борис Симандов

 

– А кой може да се чувства спокоен? Обсъждам с много хора, замислям се и според мен няма област, която да не бъде разтърсена от тези технологии.

– Никой не може да е спокоен! Всички го виждаме.

Според мен, живеем в най-добрите времена на човечеството, въпреки страха.

Ама страха от какво? От промяната, че ще бъдеш уволнен примерно като програмист. Имам много познати, особено в Силициевата долина, те живеят в страха, че всеки ден могат да бъдат уволнени и то не само заради ИИ, а защото индустрията ни е един огромен балон. Можеш ли да си представяш, че Сам Алтман казва: „Трябват ми $7 трилиона, за да разруша индустрията за създаване на чипове чрез изкуствен интелект“? В какъв свят живеем вече?!

 

Пак той каза, че скоро ще има еднорози – милиардни компании, в които работи един човек.

– Но кой може да е спокоен? Никой, живеем във време на пълна трансформация. Няма как да бъдеш спокоен.

Може би, ако имаш дворче с къщичка, отглеждаш си храната там, не слушаш нищо, четеш книги. Ако си затвориш цикъла на живота, както нашите деди са живели преди 200 години, там може би няма да има значение. Обаче за мен и за теб ще има. Ти спокоен ли си?

 

– Да, в доста голяма степен. Веднъж смених из основи професията си и това ми дава може би измамното самочувствие, че мога да го направя пак.

– Точно това трябва да е начинът, по който хората да бъдат спокойни!

Да могат да се адаптират, това са най-важните качества в днешно време.

Всеки тесен специалист е застрашен, защото ще има ИИ, който да го предизвика. Едновременно с това обаче са застрашени и останалите. Ето, преди дни излезе Gemini 1.5, модел, който може да приеме един милион токена. Тук вече говорим за следващо ниво на управление на информацията в голям езиков модел. Мога да го дообуча с целия код на един мой проект, а не с четири функции и да му кажа: „Оправи бъговете!“. Тук нещата започват да стават още по-интересни!

Човек не може да прочете 30 000 реда код, а дори да го направи, контекстът на хората е много по-малък. Той не спира да расте при големите езикови модели. Уникално! Това е още една стъпка в революцията. За толкова много смислени неща може да се използва…

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– Казваш, че няма смисъл да си говорим дали сме в революция, но мисля, че трябва, защото за повечето хора не сме. Аз също съм убеден, но чета коментарите под моите материали. Как да убедим останалите? Или това ще стане, когато започнат да изчезват работни места?

– Всеки социум над 1000 човека е някаква извадка и има конкретни поведенчески типове. Между 3 и 6% са early adopters – хора, които първи усвояват новото, вярват в него, следят какво се случва. Мисля, че ти и аз сме такива хора – когато видя нещо ново, потъвам целия, опитвам го, разучавам, пробвам да го счупя, да помисля за какво да го ползвам. И след няколко дни тестове то или работи добре и продължавам да го ползвам, или го изхвърлям, защото вече не ми е полезно и съответно – интересно.

След това има едни 15-20%, които вярват на тези early adopters. Ако те одобрят и препоръчат нещо, ще го опитат. Това важи за всичко, не само за технологиите, за всеки нов музикален или моден стил. Като цяло тези хора са скептично настроени към новостите, но наблюдават внимателно реакциите на първите. И им се доверяват, като си купуват телефона, който им е препоръчан.

Вече имаме една солидна група хора, които свикват с това нововъведение и едва тогава 60-80% от останалите също ще го приемат.

50-60% от хората са най-големите скептици. За тях няма значение какво им показваш и доказваш, дали е ясно, че новата технология ще ги промени.

Те просто не вярват до момента, в който са принудени.

Не можеш да убедиш човек, който по принцип не приема аргументи, такава е човешката природа. Ако ние с теб смятаме, че живеем в ИИ революция, поне 60-70% от хората няма да вярват. И каквото и да правим, няма да ги убедим.

 

Борис Симандов

 

До момента, в който ножът опре до кокала. Докато шофьорите на таксита, камиони, автобуси започнат да губят работата си и бъдат заменени от автономни превозни средства. Докато 60-70% от програмистите не бъдат уволнени, защото останалите, с помощта на някакъв ИИ, ще вършат два пъти повече работа и ще бъде безкрайно евтино – в нашата индустрия именно цената на труда е най-голямото перо.

Никой не е вярвал през 1912 г., когато Форд произвежда 15 милиона „Форд Т“, че конете ще изчезнат от улиците като основно транспортно средство. Просто в един момент хората, които ги подковават, остават без работа.

Същото ще е със софтуерните сървиз компании, ще останат най-добрите, посредствените ще бъдат заменени от ИИ.

 

– Не е ли част от проблема и това, че погубихме медиите в традиционния им вид, че убихме авторитетите? И така е по-трудно да си говорим като общества…

– Според мен медиите се трансформираха. Аз продължавам да съм абониран за такива, които смятам, че имат истинско съдържание, каквото искам да чета. Навремето си купувахме вестници, но вестникът струва пари и за да бъде произведен, чисто материално. Сега предпочитам да дам пари в една дигитална платформа на журналиста, когото обичам да чета, знам, че неговата информация е проверена и аз му имам доверие. И съм готов да платя 5 или 10 евро на месец.

Ценността на смисленото съдържание според мен ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум

и единственият начин да се съхраним като хора е, да имаме контрол върху информационните потоци. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.

 

 

– Да, но познавам изключително малко хора, които плащат за съдържание, включително и такива, които могат да си го позволят.

– Много ми е интересен масовият българин – няма пари, а си купува цигари за 6 лв. всеки ден и кафе от улицата за 2. Дори да няма доходи, винаги има за пороците си.

Обаче няма пари, за да отиде на театър или 10 лв. за дигитално съдържание, защото няма потребност от него. Това е проблемът. Когато една нация няма достатъчно качествени индивидуалисти интелектуалци, които да ценят и творчеството на други, няма как да се случи. Все едно да четеш Шекспир на непознат език, няма никаква стойност.

 

– Защо и в нашата гилдия не можем да си говорим интелигентно? Визирам конкретно групата DevBG, където не особено остроумните шеги се редуват с грозен хейт. Дали е репрезентация на същата народопсихология, дали на някакво чувство за превъзходство, което често има в гилдията? Или пък защото влизат всякакви хора, привлечени от добрите условия?

– И трите са верни. Първо, групата беше абсолютно свободно създадена и тъй като е по тема, интересна за широк кръг, влязоха всякакви хора. Навремето единствените, които пускаха смислено съдържание и се развиваха дискусии, бяхме аз и Росен. След това се появиха още 10-15 души, които започнаха много сериозни дискусии и технологични разговори. Тази група беше създадена с технологичен привкус, имаше концепция, която вече е тотално изкривена. Няма я и ние нищо не можем да направим.

Тази група е феномен. Тя е пример за това как демокрацията не работи,

но все още е единственото най-добро нещо, измислено от човечеството.

Ако модерираме всичко… всеки ден получаваме 1000 искания за изтриване на постове! При това за по около 100 поста. Ако всички ги направим модератори, колко постове ще останат? Нула.

Това е феноменът човек. Политическата дейност, Чърчил го е казал, е най-неблагодарната работа на Земята. Каквото и да направиш, дори да доведеш една държава до победа във война, половината хора пак няма да са доволни.

Така е и в DevBG. Групата е пример и за друг социален феномен. Много е лесно да напишеш нещо и да се скриеш зад маската на дигиталната платформа, да напсуваш някого и да кажеш колко си велик. Но по-трудно е лице в лице. Освен това, много по-лесно е да плюеш, отколкото да направиш качествено проучване и да защитиш позицията си с доводи.

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– А когато виждаш какво идва отсреща, нямаш и причина да го правиш. И аз в началото пусках част от публикациите си в групата, после спрях.

– Която и платформа да използваш, коментарите никога няма да бъдат добри.

Но в DevBG има и смислена аудитория, която, точно като теб, или е спряла да поства, или е спряла дори да чете. Защото от многото шум има малък процент смислена информация и човек си казва, че не си заслужава да влиза там.

И това е лошо, нямаме добро решение. За забавление влизам от време на време да се посмея на някое меме, но ми омръзна от негативизма, от хейта.

Дори да сложим правила, трябва да има 50-100 модератори, толкова е много съдържанието. Много хора се чудят: „Абе, не ги ли четеш постовете?“. Аз получавам извадка, дори като администратор, не всеки пост. Алгоритмите на Facebook решават какво ще ми покажат! Дори да е престъпление, те преценяват дали да ми го изпратят и единственото, което мога да направя, е да наложа забрана на потребителя. Постът пък е кеширан и много други хора продължават да го виждат заради обема, в който Facebook оперира.

 

DevBG

 

– Кои са следващите най-важни технологични пробиви, които чакаш да се случат?

– Една от следващите големи стъпки ще дойде, когато 70-80% от колите в големите градове са в автономен режим, макар и с хора вътре.

Очаквам голям бум на роботиката. Роботите бяха в зимен сън, но заради напредъка на моделите ще получат по много адекватен начин сензитивност от външния свят, а в тази област това е много важно.

Очаквам по-добра свързаност, там човечеството все още е много зле. На конкретни хъбове по света има светкавична връзка с мрежата, но мръднеш ли на няколко километра, всичко изчезва.

В ИИ областта очаквам всичко да се случва още по-добре, да се пише код все по-качествено.

 

– Но дали не сме близо до предела на това, което можем да изстискаме от големите езикови модели?

– Възможно е. Както виждаме обаче, с анонсирането на Gemini, явно не сме стигнали пика. Ограничение на контекста е много важен проблем. Представи си следващото поколение, което получава база данни от гигабайти и тя е подредена, структурирана.

Имаш инструмент, с който можеш да работиш по всеки тип задачи, които изискват агрегация, групиране, съждения, сортиране, подреждане, даване на отговор върху данните.

Очаквам и квантовия компютър. Няма начин да не се случи, ние изстискваме максимума от силиция, компютрите спряха да бъдат експоненциално по-бързи.

 

Както казва Кърцуайл, на само че Законът за Мур се спазва, но и когато стигнем до предела на дадена технология, по някакъв начин се появява следващата парадигма, която ни позволява да продължим.

– Определено живеем в невероятни времена…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This