Най-интелигентната жена и чудесата

май 13, 2022 | Срещи

Най-интелигентната жена и чудесата

13 май 2022 | Срещи

Българка е най-интелигентната жена на света! Преди 2 десетилетия новината обиколи планетата, от най-големите западни медии до Япония. Даниела Симидчиева, която според теста на „Менса“ има коефициент за интелигентност 192, през няколко години отново привлича погледите на медиите с гръмкия си успех. Често акцентът попада върху факта, че IQ-то ѝ е по-високо от това на Айнщайн или Стивън Хокинг.

Историята ѝ обаче е много по-интересна и има още много неща, които си струва да бъдат казани. Учила е пет висши образования, от които е завършила три. Когато се явява на теста, тя тъкмо е преживяла тежък развод и с трите си дъщери е заминала за София. Четирите живеят в… 12-квадратна квартира, а за да свързва двата края, понякога ѝ се налага дори да чисти входове.

Дълги години „най-интелигентната жена на света“ е безработна, преди да намери пристан като образователен експерт в Българската стопанска камара. През 2011 г. тя се кандидатира за вицепрезидент.

През какви забележителни обрати (и чудеса!) минава пътят на Даниела Симидчиева? Има ли място за интелигентните хора начело на държавата? Колко тежи титлата „най-умната жена“? Дали отваря или затваря повече врати?


 

– Извинявай, че започвам с въпрос, който си чувала стотици пъти, но защо реши да отидеш и да си направиш теста на „Менса“?

– Моята колежка и приятелка от студентските Галя Божанова, дълго време председател на „Менса“, се беше явила на теста през 1995-а. И още тогава ми каза: „Познавам те, този тест е направо създаден за теб“. В една стая живеехме като студентки в общежитието и тя наистина ме познава доста добре. Още тогава ми пусна мухата, но не ми се искаше от Благоевград да пътувам до София, за да се явявам на тест.

2002-а се разведох и дойдох да живея в София. Преди развода бившият ми съпруг често повтаряше: „Усещаш ли колко много затъпяваш напоследък?“. Защото знаеше, че това е едно от нещата, на които държа, човек да се грижи за своята същност.

Чувствайки се в безизходица, един ден наистина реших да видя колко точно съм затъпяла. Бях в крайно тежко положение,

буквално си преброих стотинките и едвам стигнаха, за да платя за теста.

Даже не бях уцелила момента, отидох час по-рано и се поизнервих, докато чаках.

 

Даниела Симидчиева

снимка: Добрин Кашавелов

 

– Какво стана, когато научи резултата?

– Като излязох, няма да забравя, от един уличен телефон звъннах в онази квартира от 12 квадрата, да кажа на децата, че съм издържала теста и мога да стана член на „Менса“. Не знаех нищо за точките. Бях си постигнала целта, доказах си, че не съм чак такъв боклук, както се чувствах в онзи момент, самооценката ми беше изключително ниска. По-зрелите хора по-трудно се явяват на този тест по принцип, защото се страхуват в себе си да не сринат своите очаквания. Докато

моята представа за мен самата беше толкова ниска, че нямаше как да я срина повече,

затова се явих. Но най-важно е, че това даде кураж и на децата ми.

 

– Значи едва по-късно става ясно, че си изкарала рекорден резултат, така ли? Доколкото знам, когато в България гостува синът на човека, създал тестовете на „Менса“.

– Създателката на „Менса“ у нас Роси Алексиева, светла ѝ памет, беше поканила Джон Рейвън в България. Основната му цел беше да се срещне с представители на образователното министерство, но тази среща така и не беше осъществена. Той искаше да сподели своите опасения, че

с въвеждането масово на тестовото изпитване се сваля изключително много нивото на образованието,

после видяхме, че точно това се случи.

Бях безработна, най-голямата ми дъщеря беше влязла в болница и трябваше да ходя често при нея, системата на здравеопазване вече беше на такова ниво.

Роси ми се обади да пита дали мога да помогна с изписването на фактурите на участниците в семинара и аз приех. Така се озовах на срещата с Джон Рейвън. Роси даваше интервюта извън залата и гостът започна разговора, като помоли всички присъстващи да се представят. Стигна до мен, обясних, че съм в залата, защото помагам на Роси с техническата работа. Тя точно в този момент влезе, явно чула последните ми думи, и допълни: „Освен това тя има резултат 192 и в момента е безработна“…

 

– Тук е важно да кажем, че коефициентът за интелигентност от 192 при максимум 200 точки в теста наистина не е документирано достигна от друг по света. И няма да бъде, защото преди няколко години „Менса“ реши да въведе „таван“ и всички по-високи резултати се обявяват като „156+“. И как реагира гостът?

– В момента, когато Роси му каза това, някак точно по английски, както беше станал прав и контактуваше с аудиторията, се спусна на стола си и каза: „Не, аз пред тази аудитория се притеснявам да говоря“. Тази негова реакция беше много артистична, впечатли журналистите, които бяха на срещата, и започнаха да напират за интервю.

Шумът тръгна от един от нашите вестници. Представи си, бяха в опасност животите на дъщеря ми и на внучката, хич не ми беше до интервюта. Но все пак се съгласих да поговоря с едно младо момче, работеше в столичен вестник и се оказа от Ямбол. Баща ми е от онзи край и изпитвам умиление, това беше една от причините да приема. Оттам започна истинска лавина.

 

Даниела с две от дъщерите си, преди да се превърне в „най-интелигентната жена на Земята“

 

– Четох, че много скоро е трябвало да даваш интервюта, шепнейки в миниатюрната квартира, сменяйки езиците, защото са се обаждали медии от цял свят.

– Така е. Аз самата бях извън потока от информация, но

не можеш да упражняваш контрол върху нещо неконтролируемо.

„Ананова“ беше прихванала английската версия на един от българските вестници, те разпространиха новината, после „Дейли Телеграф“ и кой ли още не. След едно затишие, две години по-късно тръгна отново голям интерес към мен, и до днес върви някак на вълни. Но най-интересно е, че вероятно си имам някакво ангелче закрилниче. Обикновено вълната тръгва в моментите, когато се чувствам депресирана и слаба.

 

– Тоест, този интерес по някакъв начин ти носи и удовлетворение?

– Да,

малко спокойствие и самочувствие. Но не съм се самозабравила.

И на теб, като член на „Менса“, ти е ясно, че тестът не е толкова определящ, за да си кажеш „Ей, ау, аз съм върхът!“. Трябва да си малоумен, за да повярваш в подобно нещо, а все пак ние не сме от най-глупавите. Ако си издържал теста, явно не си такъв.

Но пък чак такива етикети… в интерес на истината аз самата никога не бих си сложила подобен етикет. Или пък да се сравнявам с някои гении, както четох, включително и в международни издания. Да, ласкателно е, ама… Боже мой, та аз съм една прашинка в сравнение с тях.

Това, че по-лесно ми се отдаваха нещата в детските години, ме направи доста мързелива по отношение на ученето. Иначе може би щях да бъда по-упорита да постигам целите си, да чета повече литература, която да ме обогатява. А аз съм чела винаги за удоволствие, и досега е така.

 

– Кои са ти любимите книги?

– Сега чета „Болница за безсмъртни създания“, това е една книга, която моята кръщелница Александрина Крушарска е написала, обаче в тематиката, която мен ме вълнува: фентъзи. Това е жанрът, който обичам, техническите фантастики някак не ме грабват. Важно е да се случва нещо наистина необичайно, нещо, което е хем на Земята, хем не точно.

Любител съм на магията, на това да се случват някакви чудеса.

Една от дъщерите ми беше подарила табелка, която много обичах и си бях закачила в кухнята: „Вярвай в чудесата, разчитай на тях“. Ако не вярваме в чудесата, животът ни ще е много по-скучен.

 

Даниела Симидчиева

снимка: Добрин Кашавелов

 

– Кои са най-големите чудеса, които са ти се случвали?

– На 20 години ме диагностицираха с рак. Но моето желание да имам деца беше толкова голямо. Бяхме се запознали с бащата на децата ми, дечурлига сме били и двамата и решихме, че е по-важно да родя дете, отколкото да се лекувам. Бяха ми открили картотека в Онкологията. А ние, с целия си акъл, си сменихме общежитието, преместихме се, само за да не могат да ме намерят.

Изглежда като напълно безотговорна постъпка. Аз си мисля, че психологическата нагласа,

емоцията от това, че имам дете, вероятно ме е спасила.

За мен това беше чудо. Вече 40 години оттогава Господ ми е подарил и ме е дарил с толкова много…

После втори пъти, преди 6 години. Лежа в болница и 36 часа не могат да ме диагностицират. В последния момент разбраха, че е перитонит. Доцентът каза, че ако съвсем малко са се забавили, това е бил краят ми. Дотогава имах две внучета, следващите 6 години се родиха още 4. Господ пак ми дари нещо, за което съм изключително благодарна.

За мен това са двете най-големи чудеса: че успях да си родя децата и да си дочакам внуците. Дано да успея и правнуци да дочакам, най-голямата ми внучка вече е на 17.

 

– Разбирам, че си вярваща?

– Много често повтарям „Господ“, но не съм толкова. По-скоро вярвам, че има висша сила, с която трябва да се съобразяваме. 10-те божи заповеди за мен са правило, по което всеки трябва да живее.

Не съм вярваща, но гледам да спазвам тези заповеди много повече, отколкото някои от тези, които ходят в черквите.

 

– Някога тежало ли ти е прословутото определение за най-интелигентната жена?

– О, много пъти.

Комплексираните хора, чувайки подобно нещо, започват да ти причиняват преки и косвени вреди,

за да ти докажат, че са нещо повече от теб. Стремят се да те поставят в неудобна, неловка ситуация, пречат ти, включително и като изливат безпричинна злоба.

Дълго време не можех да си намеря работа заради това. Но имах щастието да срещна в живота си Божидар Данев, с когото работих 8 години. Беше човек с друга кройка, много добре знаеше своята цена. При него не усетих и за секунда комплексиране, напротив, той много се радваше, че работим заедно.

 

Даниела в годините като синдикален активист

 

– Много ми е интересно: защо се съгласи да се кандидатираш за вицепрезидент?

– Когато ми предложиха, мислех, че се шегуват. От една пиар агенция, с която работехме, ми се обадиха и ме поканиха на среща. Помислих, че е свързано с работата и отидох. „Имаме предложение да се кандидатираш за вицепрезидент“. Първата ми реакция беше: „Ако кажете, че е на Йоло Денев, вече майтапът ще е пълен“. Приех го като шега, въобще не разбрах, че е сериозно в първия момент.

Произхождам от Благоевград и за мен тази тема, която ВМРО отстоява години наред, въобще не е чужда, макар че никога не съм била член. Когато през 90-те работех като синдикалист, правехме много стачки. Тръгвахме с рейсовете да окупираме министерството на икономиката и охраната, като ни видеше, викаше:

„Ей, македонката пак иде с четата“.

Казах, че не мога да отговоря веднага. Първите хора, с които споделих, бяха, разбира се, дъщерите ми. Едната бързаше занякъде, казах ѝ: „Предлагат ми да се кандидатирам за вицепрезидент“. „На кого?“ „Краси Каракачанов“. „С него може.“ И замина.

Той беше от политиците, които децата ми приемаха в положителния спектър, сега не знам какво им е отношението, не сме говорили на тая тема.

Чисто човешки, може би го имаше гъдела да се докосна до високата политика и да разбера за какво става дума. И аз разбрах. Не ми е там мястото. Беше много важно да го разбера, иначе цял живот можех да съжалявам, че не съм опитала.

 

– Какво още разбра от този опит?

– Изпитах едно от големите си разочарования не за това, че хората не са гласували за мен, а че не гласуваха близките. Хора, които знам, че ме подкрепят, че ме обичат, на които много съм помагала. Водени от това, което и медиите набиват непрекъснато в главите ни, че гласувайки за малък, губиш гласа си.

В моята секция масово ме лъжеха. „Гласувах за теб, защо не те избраха?“. Ако бяха гласували всички, които ме уверяваха, щях да имам поне 100 гласа, а бяха само 6. Два от тях са моят и на дъщеря ми.

Според мен тази схема, която е вкарана в главите на хората, е изключително вредна.

Да гласуваш за партия, независимо кой е в нея.

Още от първите избори се появи изразът: „И магаре да сложат в листата, ще го изберем“. Досега си продължава по този начин.

 

– Защо според теб има толкова малко хора от „Менса“ на ръководни позиции, не само в България? Не съм чувал да има президент или министър-председател, който е член…

– Знам ли. В България го разбирам, защото имаме една поговорка, която много ясно го казва: „Не ми давай акъл, имам си, пари ми дай“. Докато навън поговорката е точно наобратно: „Не ми давай пари, акъл ми дай и парите сам ще си ги изкарам“.

Уж навън акълът доста повече се цени. Въпреки че, когато започнаха да пишат за мен и още бях безработна, ми попадна едно изследване от Полша. Оказа се, че около 20% от „менсаджиите“ са безработни.

Обяснявам си го първо с това, че околните не ценят интелигентността достатъчно. Защото според мен един човек с висок интелектуален потенциал би могъл да бъде използван и за изкарване на пари.

Аз в „Менса“ срещнах най-добрите и най-лошите хора. И ми се струва, че

интелектът им действа точно по този начин. Добрите ги прави още по-добри, а лошите – още по-лоши.

 

Даниела Симидчиева

снимка: Добрин Кашавелов

 

– Дори и така да е, и едните, и другите ги няма на високите позиции…

– За лошите хора няма да говорим, не искаме те да влизат във властта. Но добрите не влизат, точно защото са добри. Те не знаят какво е с лакти да пререждаш другите, да правиш мръсотии зад гърба. Защото,

когато моралът се подхранва от интелекта, тогава той би трябвало да е стабилен и истински.

Докато в политиката, за да успееш, според мен, трябва да имаш известен дефицит на морал. Не знам дали е навсякъде, но у нас е така.

Имам една случка и тя е от факторите, които категорично ме отказаха да се занимавам с политика. На предизборна среща срещу мен застана една баба на поне 80 години. Подпряла се с патериците под мишниците, за да може с двете ръце да хване моята. И със сълзи в очите ми казва: „Чедо, много исках да те видя. И дедото искаше да дойде, ама е на легло. Много са ни ниски пенсиите, чедо“.

В този момент имах чувството, че отвътре всичко ми се разкъсва. Защото тази женичка беше направила усилието да дойде с надеждата, че мога нещичко да ѝ помогна за пенсията. А дори да ме изберат за вицепрезидент, не мога да повлияя и за левче повече. Това ме потресе страшно много и когато се качихме в колата, се разплаках. Тия съдби мен дълбоко ме засягат и когато усетиш, че не можеш да помогнеш… за какво влизаш в политиката?

 

– Според теб има ли изобщо смисъл от „Менса“, има ли логика да се обединяват хората на базата на интелекта си? Ето, в нашата през последните години има много скандали, а не съм чул да е произлязло нещо мащабно и смислено. Все се борят за нещо, а какво толкова имат да делят…

– Би могло, ама някак си не се получава, защото там всеки иска да води бащина дружина… Дълго време бях във вихъра на това, което се случва, и по същия начин не разбирах за какво се борят. Имаше едни елементи, които започнаха да внушават как Управителният съвет злоупотребява, все едно някакви милиони се въртят. Членският внос е символичен и е единственият източник на средства. Но тази жажда да докажеш, че си повече от другите… мисля, че изключително много пречи.

А иначе, в идеалния вариант, има смисъл от тази организация. Срещите на „менсаджии“ са много интересни.

Когато си намериш подходящото обкръжение, стават чудеса.

Играем много интересни игри, винаги са свързани с някакви закачулки за мозъка. Но и когато седнем да разговаряме, си правим един вид мозъчни атаки. Ако имаш някакъв проблем от живота, събираш около себе си все хора, които могат да мислят, но са експерти в друга област.

Това може да се случва и с бизнеса. Ако даден бизнесмен има проблем, нищо не му пречи да го постави на такава група. В „Менса“ биха могли да се родят много интересни решения, а хората там биха се чувствали полезни. Защото

те друго не са доказали, освен че могат да мислят и са наблюдателни.

Възможност за работа под напрежение, наблюдателност и свързване логически на не толкова очевидни неща.

 

– Което в крайна сметка е и характеристиката на много от най-важните житейски задачи. И на основната работа в много професии.

– Точно. Тази страна от интелекта би могла да бъде използвана много пълноценно. Но това не гарантира, че други типове интелигентност при теб също са на високо ниво. Да кажем емоционалната. В „Менса“ имахме много лют спор помежду си дали емоционалната интелигентност е свързана с другата. Ами не, не е.

 

– Често е обратно пропорционална.

– Не съвсем. С един психиатър си говорих на тази тема и той ми каза: „Разликата е, че едното го получаваш от природата, а другото ти си го правиш“. Емоционалната интелигентност не е като другата, която е наследена, а я придобиваш с опита си и с целенасочени действия. Същото важи и за другите видове интелигентност, които не са за пренебрегване: двигателната, физическата, речевата.

За съжаление, точно хората, които са с по-висок интелект, в ранните си години често се чувстват като вълци единаци – изолирани, недостатъчно приети, считат ги за странни. И това поражда липсата на добро общуване с другите. Но ако по-късно положат усилия, могат да променят себе си. Това ми каза психиатърът:

„Бъди благодарна, че това, което зависи от природата, си го получила. Останалото можеш и сама да си направиш“.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This