„До 10 години ще присаждаме принтирани сърца и бъбреци“

апр. 18, 2023 | Срещи

„До 10 години ще присаждаме принтирани сърца и бъбреци“

18 април 2023 | Срещи

Колко далеч изглежда триизмерното принтиране на по-сложни човешки органи? Ще успеем ли един ден да уподобим структурата и функциите на мозъка? Какво ще последва? Променят ли ни технологиите като вид и как изглеждат следващите стъпки в еволюцията?

Историята на д-р Ваньо Везиров е пъстра като самия него. От малък движен от любопитството, той завършва математическа гимназия и по необичайни причини, за които ще стане дума, се насочва към медицината. Още незавършил втори курс, с негов приятел създават стартъп, насочен към биопринтиране – триизмерно отпечатване на живи структури. По-късно той се оттегля от начинанието, за да продължи със свое.

Новата му голяма идея се казва Оскар – 3D принтиран човешки череп, който може да реши важен проблем в обучението на бъдещите лекари. Междувременно д-р Везиров се занимава и с принтиране на… персонализирани папийонки.

Млад предприемач, лекар, популяризатор на науката, човек с широк светоглед и неочакван поглед към света, срещаме се с д-р Везирев, за да си поговорим за големите въпроси на медицината и големите отговори, които днес търси всеки от нас. За страха и решенията, които трябва да вземаме не с мозъка, а със сърцето си…


 

– Скоро си припомних един материал отпреди 10-ина години, който разказваше, че триизмерното принтиране ще навлезе навсякъде, ще се строят къщи, ще се отпечатват човешки органи, които ще присаждаме. Защо още не се е случило?

– Според мен то се случва, но аз не го виждам като един етап. Това е процес, който е започнал далеч в миналото с изобретяването на 3D принтерите и продължава.

Вече се принтират къщи – създадени са големи машини, които нанасят слой по слой бързосъхнещ цимент.

Използват се в инженерството, в биологичните технологии. Направени са първите пикочни мехури, първите уретери, има вече ирис, роговица. Всичко това се случва! Може би не с темповете, с които ни се иска, но понякога предизвикателствата просто се оказват по-големи от мечтите.

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои успехи в тази посока те впечатляват?

– В процеса на 3D принтиране ме впечатляват невероятните възможности за гъвкавост. Това изключително много ме вдъхновява, може да се създава всичко – от части за кола до всякакви ежедневни дреболии. Вместо да си купя магнитче, го принтирам вкъщи с доста по-високо качество.

Впечатляват ме неограничените възможности и повторяемостта на действията – с такъв принтер можеш да правиш 10 еднакви неща едновременно, което увеличава потенциала на действие. За една нощ може да смениш бизнеса си. Нямаш фабрика, която да произвежда едно конкретно нещо, имаш възможност да променяш.

Когато дойде ковид например, аз минах на шлемове. Веднага започнах да ги създавам и благодарение на това имах възможността да продължа да се издържам от предприемачество.

 

– Днес се занимаваш основно с анатомични модели, създавани чрез триизмерно принтиране. Идеята се ражда, когато си студент по медицина.

– Така е. Не обичам да ставам рано и докато стигнех до университета, нямах шанс да получа достъп до препаратите, както им казваме. До костите, по които се учи анатомия.

Освен това се ползват кости от десетилетия. Взимаш един череп и той е изпочупен, тъй като е бил употребяван доста дълго време. Всичките му структури не съществуват. Един студент го взема, идва асистентът и му казва: „Представете си тази структура тук, другата…“.

Аз медицина ли уча, или съм в училище по изкуства, че да си представям?

Препаратите в университета са все по-неизползваеми, което ражда големи проблеми в обучението. Тогава ми хрумна, че може чрез триизмерно принтиране да се създават модели, които са изключително точни и по тях студентите да се подготвят. После проучих и разбрах, че проблемът далеч не е само български и прецених, че това е доста добра възможност.

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кръщаваш прототипа си Оскар. Какво му предстои оттук нататък?

– Искам Оскар да стане най-популярният модел на човешки череп в целия свят. Той е по-добър от всички останали прототипи с това, че е 100% анатомично точно копие, по него могат да се наблюдават повече от 400 структури. Прецизността му е под 1 мм, аз съм първият, който го е направил толкова точен. Повечето хора са го подценявали като бизнес, а според мен е невероятна възможност.

Към него има и приложение за добавена реалност. Мога върху самия череп да покажа неговите структури, така че студентът да ги разгледа.

Подходът се отличава със самото сканиране, а после и принтиране с много ниска резолюция – 0,2 милиметра. И, разбира се, с маркетинга. Защото, когато създадеш достатъчно добър продукт, той може да бъде копиран. Следващата стъпка е кой ще го продава по-добре. Когато тези неща се съберат, създават цялостен иновативен подход към създаването на такъв тип биотехнологичен продукт.

 

– Колко Оскари са нужни на света?

– Само в Европа има 520 университета с над 700 000 студенти, които всяка година влизат да учат медицина. Работя по проекта с любов и знам, че ще има успех.

Оскар вече се използва в 5 университета – 3 в България и 2 в Румъния, това лято планирам да станат 10 пъти повече.

Изработен е от полимлечна киселина, полимерно нишесте, най-стандартния материал в 3D принтирането. Тук иновацията не е в самата технология, а в модела, който се използва. Всеки може да принтира череп, но не всеки може да принтира такъв като Оскар, защото няма толкова прецизен модел.

Той е копие на конкретен човешки череп, но реших да го кръстя така заради играта на думи – os на латински означава „кост“, а името е популярно и лесно може да бъде запомнено. А ако е в златна окраска, става „Златен Оскар“…

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Преди това си се занимавал с биопринтиране. Там като че ли напредъкът е по-бавен. Кое е най-трудното – да се уподоби структурата или градивния материал?

– Най-трудно е да се принтират кръвоносните съдове, които да изхранват тъканта, затова и в момента се принтират малки прототипи. За да станат по-големи, са нужни 3D принтирани кръвоносни съдове. Трудността идва от това да се принтират ендотелните клетки, които ги изграждат, защото са много чувствителни и процедурата е сложна. НАСА бяха обявили конкурс за 1 млн. долара за човека или екипа, който създаде първия отпечатан кръвоносен съд, тъй като те вярват, че това ще е голяма стъпка за пренасянето на човечеството на друга планета.

 

– Ще можем ли един ден да принтираме мозъчни клетки или цял мозък?

– Да, със сигурност! Има една страхотна книга – „Терминален експеримент“, в която авторът разказва за копирането на човешко съзнание в дигитална форма. Тоест, ние ще можем да принтираме мозъчни клетки, но какво от това? Интересното при тях не е клетката сама по себе си, а връзките, които създават помежду си чрез синапсите.

При мозъчната тъкан стойността е в психиката. Нейното изражение, нейната функция е там. Чисто анатомично не е като да принтираш кръвоносен съд. Кръвоносните съдове имат ясна функция – тръба, която да „закара“ кръвта от едно до друго място. При мозъчните клетки е много различно.

Ще може, но въпросът е каква ще е ползата?

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Например, да прехвърляме съзнанието си? Това със сигурност ще промени и отношението ни към нас самите, към смъртта… Само че още не разбираме точно как работи мозъкът.

– Логически погледнато, цялата психика, мисленето, са просто невронни вериги – комплекс от клетки, които комуникират помежду си, за да се роди дадена мисъл. Ако можем да вземем клетки и да ги принтираме в някакъв засегнат участък, така че неговата функция да се възстанови, би било интересно. Но и твърде сложно все още.

Всичко ще може да се принтира един ден. Въпросите са кога и какъв ще е смисълът.

 

– Кои са следващите стъпки в тази област, за които ти нямаш търпение да бъдат извървени?

– Органите, които най-ефективно ще могат да решат проблемите, свързани с тъканното отхвърляне при хроничните заболявания. Бъбрек – най-много хора страдат от хронични бъбречни заболявания. След това чернодробната цироза, която уврежда голяма част от популацията.

Може да разделим органите на три нива на сложност. Първите са плоски, тук е кожата, неслучайно първите успехи са името с нея. Следващото ниво са кухите органи, затворени плоскост, такива са стомах, пикочен мехур, кръвоносен съд. Третото ниво на сложност са т.нар. паренхимни органи, които имат по-комплексна структура.

Чакам с нетърпение да видя първите хора, които имат трансплантиран 3D принтирани бъбрек, сърце и черен дроб и това със сигурност ще се случи до 10-15 години.

Но за мозъка… там ще изникнат много етични въпроси. Ако принтираме мозък, някакви неврони, които започнат да си комуникират, това значи съзнание, нов човек.

Големите мечти, големите цели са най-силният стимул да имаш максимално технологично развитие.

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Уви, според мен малко хора днес се движат от такива мотиви.

– За съжаление. Кой е движещият мотив на съвременния човек? Страхът. И амбицията, породена от някаква травма. Да бъдеш амбициозен, означава да бягаш от, а не да отиваш към. Което е проблем. Според мен

основният движещ мотив на един човек би трябвало да е вдъхновението, а не страхът.

Когато човек не е осъзнат, той не може да осъзнае кои са движещите му мотиви и се управлява от алгоритмите, програмирани в съзнанието му. Дори един 50- или 100-годишен мъж, ако не е осъзнат, е алгоритмично дете, при което тук-там се е добавил някой друг алгоритъм, ако му се е случило някакво по-апокалиптично събитие – травма, някой близък е починал.

Темата за осъзнатостта е много ключова. Когато човек е осъзнат, може истински да взема решения.

 

– Дали 3D принтирането ще е следващата парадигма, която драстично ще удължи човешкия живот?

– Средната продължителност на живота продължава да се увеличава заради напредъка на медицината. Но не знам защо трябва да е драстично.

 

– Защото ни се живее, не бързаме да си ходим, всеки иска да докара 200 години…

– Зависи кого питаш. На един млад човек му се живее 200 години, но питай възрастните, питай хората близо до смъртта. Голяма част от тях се чувстват уморени, наживели се, усещат, че са изпълнили всичките си мисии. И те са готови да променят формата, в която съществуват, защото енергията на този свят не се губи, само променя формата си.

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Виждал съм и 100-годишни, на които им се живее. А може би това е част от тайната, че са стигнали дотам.

– Точно така.

Продължителността на живота, казват будистите, се определя от желанието ти да живееш.

 

– Това ли е причината нашата нация да е толкова болна, да не се грижим за себе си?

– Според мен причината е свръхпрофесионализмът. Той води до страдание в другите сфери на живота. Аз вярвам, че

балансираният начин на живот е ключът към дългата му продължителност и към високите нива на щастие.

Балансиран живот значи един човек да инвестира времето и съзнанието си в 4 сфери – професионалния живот, личността си, семейството и приятелите и духовното развитие. Причината за голяма част от страданията на обществото, включително и физическите, според мен е, че не обръщаме внимание на останалите сфери. Защо?

Заради мотивацията, породена от кукичките на капиталистическия начин на мислене.

Защото в момента не е готино да си здрав, да си балансиран. Готино е да си свръхуспешен, да имаш най-яката кола, да си свръх добър професионалист. Трябва да имаш собствен бизнес, много пари, семинари. Над един праг на финансова стабилност животът ти не се променя, дори да имаш повече пари. Но ти го забравяш.

 

– Като говорим за мотивация, ти скоро си завършил. Какви хора влизат да учат медицина днес? Каква е мотивацията им?

– Повечето също са неосъзнати. Когато си на 18, колко осъзнаваш какво искаш да правиш? Мечти и идеали. Видял си колко е яко да си д-р Шепърд, искаш да помагаш на хората, имаш подкрепа от родителите си.

Аз защо реших да уча медицина? Имах една емоционална, една рационална и една его причина. Его причината беше, че си представях колко е яко да се разхождаш из болниците с бяла престилка и да имаш власт да помагаш на другите хора. Това го осъзнах много по-късно. Рационалният мотив беше любознателността. Бях любопитен да разбера как се случват процесите в човешкото тяло. Толкова е интересно! Защо изпражненията са кафяви, защо кръвта е червена? Защо дишаме, как не може да оцелеем без кислород? Такива въпроси ми бяха в главата.

А емоционалната причина беше, че спасих едно детенце от сигурна смърт, съвсем случайно. Беше пред моя вход, майка му го изнесе на ръце и аз бях на точното място в точния момент. То си беше „глътнало езика“ поради висока температура, получило гърч и майка му го заварила така. Когато се случи нещо такова, трябва да сложиш детето да легне и да му вдигнеш брадичката нагоре, така отваряш въздухоносните пътища и му помагаш.

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– От всички въпроси, които ти си задаваше, кои са тези, на които медицината и досега не може да отговори?

– Най-големият според мен е:

Какъв е смисълът на човешкия живот? Да, тя има един отговор – да се самовъзпроизвеждаш.

Но той не е достатъчен за осъзнатия човек. Ние го възприемаме като нещо първично – смисълът е да предадеш гените си напред, да бъдеш вестител на бъдещето. Иначе има и много други въпроси: как съществува психиката на един човек? Как така се оформя личността? Как една група от неврони физически създава нещо нематериално?

Как се създава психичният свят на един човек, неговите вярвания? Разбира се, човешкият мозък винаги е бил вълнуващ. Той е доста добър компютър.

Начинът, по който структурира и обработва информацията, е много ефективен и все още няма компютър, който да се доближава до него.

 

– Еволюирали ли сме по някакъв начин като вид заради технологиите?

– Да, променил се е начинът, по който възприемаме информация. Но биологичната промяна е по-бавна. Биологията винаги следва физиологията, която пък следва психиката. Вярвам, че начинът на мислене на един човек може да предопределя дори неговите физиологични феномени, това се нарича соматизация. При всички положения, когато говорим за еволюция, трябва да кажем, че тя се наблюдава за много големи периоди от време – 10-20-30 000 години, за да видиш забележима разлика. За 200 години какво може да видиш? Нищо.

Що се отнася до биологичната еволюция, през последните години тя се изразява в сериозното удължаване на човешката преживяемост. Все повече обръщаме внимание към мозъка и може би

когато машините завземат голяма част от механичната дейност, ще започнем да ставаме все по-слаби,

защото няма да има нужда от това. И все по-осъзнати и интелектуализирани.

Преди 200 години за какво си е мислел човекът? Как да се прехрани, на фокус е било първото ниво от Пирамидата на Маслоу. Днес имаш всички базови потребности, затова еволюцията на обществото е фокусирана върху самоусъвършенстване. Все повече се обръща внимание на психиката, психологията. Свръхпрофесионализъм, образование, учене.

Когато станем все по-осъзнати като общество и раса, ще минем на следващото ниво, ще започнем да се грижим не за самите нас, а за нещо по-голямо, това ни очаква до 50 – 100 години.

 

– Може ли изкуственият интелект да ни изпревари като доминиращ вид?

– Според мен ние ще се учим от него, ако сме достатъчно мъдри. Не трябва да ни е страх, а да се учим как да го използваме. Дълго съм мислил кое ще бъде ценното на следващите 5-10 години. Досега беше на имаш информация, да знаеш, за да можеш. Вече не е така, важното е да задаваш правилните въпроси. Защото ChatGPT знае повече от теб, важно е как ще го питаш.

После идва ролята на критичното мислене заради свръхинформацията и дезинформацията. Това са двете ценни умения на човека от близкото бъдеще – той

трябва да задава въпроси и да проверява тази информация.

За това му трябват умения и познания различни от тези, които сме имали преди. Но е важно да осъзнаваш, че можеш да се възползваш от технологиите, а не да си в конфликт с тях. Да виждаш възможността, а не проблема. Възможността те окрилява, а проблемът те подтиска.

 

– Тези технологии се очаква драстично да променят медицината, например при разработването на лекарства.

– Точно така. Изкуственият интелект вече се справя 10 пъти по-добре в разчитането на рентгенови снимки, отколкото един лаборант. Лаборантите ще изчезнат.

 

– А лекарите? Ще стане ли от GPT един добър GP?

– Не. Това е една от последните професии, които ще изчезнат. Това са тези, свързани с креативното мислене. Механиката ще изчезне. Ще остане най-дълго всичко, свързано с изкуство и всичко, в което е намесена емпатия..

Къде има емпатия? При учители, лекари.

50% от лечението не е да ти дам лекарството, а да ти направя правилната анамнеза, да те сугестирам, че ще се оправиш,

дори в плацебо ефекта.

Въпросът е кога човек ще се довери на машината да го излекува. Но и това ще стане най-накрая. Въпреки че машините ще са доста по-успешни в операциите, хората пак ще са недоверчиви. Защото ние сме социални животни, искаме да виждаме емпатия. Когато машините се научат да ни я дават, тогава ще им се доверим. И те ще го направят…

 

Д-р Ваньо Везиров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Мислиш ли, че някога ще практикуваш медицина?

– Не знам, защо не? Какво значи да бъдеш лекар? Да помагаш. Аз помагам на много хора. Изпълнявам мисията си като лекар, само че не го правя в операционната или предписвайки медикаменти. Аз помагам на психиката на хората, като им давам пример, посока, помагам и на бъдещите лекари да бъдат по-добри чрез Оскар.

Имал съм много вътрешни конфликти. Семейството ми също дълго не ме подкрепяше в нещата, които правех. Много ми беше трудно да се справя с това и да намирам упование в себе си. Но следвам сърцето, а не мозъка си.

Мозъкът е машина, която е страхотен слуга, но много лош господар. Мозъкът е невероятен в изчисляването на процеси, да правиш нещата ефективно, структурирано. Но не е добър във вземането на генерални решения за живота ти. Не можеш да си избереш жена, ей така, рационално. Виждаш един човек, не е казал две приказки и или те привлича, или те отблъсква. Това е нещо повече, което мозъкът не може да разбере. Това е друго сетиво, интуицията. Много се подценява от съвременното общество! Защото мозъкът не я разбира, не може да бъде доказана.

 

– Виж колко е интересно, от хилядолетия знаем, че сърцето изпомпва кръв, то не съдържа емоции, но метафората си живее.

– Защото е част от нас. Знаем, че е така, но го отричаме. Преди 200 години са си мислели, че е магия да има слънчево затъмнение, защото мозъкът не е можел да го обясни. Тогава какво сме правили? Измисляли сме си.

Много неща съвременната наука отрича просто защото още не може да ги обясни и това е нормално.

Въпросът е да не си нито свръхположителен, нито свръхотрицателен. Имаш тази интуиция, използвай я.

Къде живеят страховете? В мозъка. Толкова е неефективно да се страхуваш. Ти изпитваш реално физическо страдание за нещо, което не се е случило. Не е ли глупаво?

Генерални решения не трябва да се вземат със страх. Сърцето никога не се страхува. такива подвизи са правили големи хора преди нас, ще го правят и след нас. Защото са го правили през храбростта, а не през амбицията. Бъди храбър!

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This