„ИИ прави революция във фотографията“

май 31, 2022 | Срещи

„ИИ прави революция във фотографията“

31 май 2022 | Срещи

Предстои ви невероятна среща с двама забележителни фотографи. Единият се казва Ивайло Петров, а другият… е изкуствен интелект. Как ли могат да работят заедно?

Преди дни ви представих DALL·E – алгоритъма, който показва впечатляващи резултати в генерирането на изображения по кратко описание. Напредъкът в тази област през последните месеци е значителен и привлича погледите. Всички проекти по темата обаче за момента не дават свободен достъп да поекспериментираме, има дълги листи на чакащите. Това дава повод на скептиците да твърдят, че алгоритмите никак не са толкова впечатляващи, колкото изглежда, защото ни се показват само подбрани изображения.

Те обаче наистина вече са точно толкова изумително добри в задачата си, колкото изглежда.

 

снимка: Иванна Стефанова

Ивайло Петров е фотограф и дигитален артист с повече от 15 години опит. Има три самостоятелни изложби, списъкът с проектите му в портретната, рекламната фотография и 3-измерните визуализации е впечатляващ. Точно колкото впечатляващ е и задълбоченият му подход към работата, за който разказва в блога си.

„Искам да създавам светове, които не биха могли да съществуват, но въпреки това съществуват в мислите ми“, казва той.

И ето че имаме късмета от две седмици именно Ивайло да е сред първите хора, които имат възможността да тестват нашумелите алгоритми. Става дума за проекта Midjourney, решението на малка, независима група ИИ специалисти.

Как се справя алгоритъмът пред професионалния му и безпристрастен поглед? Готови ли сме за ИИ пробивите, които вече се случват? Бои ли се доказаният фотограф, че алгоритмите скоро могат да го заместят?


 

– Случайно попаднах на „снимките“, генерирани от изкуствения интелект по твоя идея във фейсбук. Как стигна до тази тема?

– Следя отдалеч какво се случва в тази сфера, но на практика не бях задълбавал. В моята глава винаги е било далеч времето, когато изкуственият интелект ще може да създава изображения.

В тази професия

работим с високо ниво на абстракция, на метафоричност, ако щеш, предаване на чувства, на емоции.

Затова не бих очаквал, че тук и сега, през 2022-а, може да съществува подобен софтуер. И се оказа, че много съм грешал.

Не следя особено фейсбук, но случайно видях, че един мой приятел е писал нещо по темата, стана ми любопитно и се зарових. Оказа се, че това е софтуер, който буквално преди месец е започнал да става много популярен. Все още е в затворена бета версия, но постепенно повече хора имат достъп до него. Имах късмет, че намерих покана.

 

„Комбинирай настроението на Bloodflowers от The Cure с емоцията от „Пиета“ на Микеланджело“, пише Ивайло на Midjourney и получава този резултат. Всички следващи изображения са генерирани по този начин.

 

– Кое те впечатлява най-силно?

– Моята гледна точка е на човек, който прави картинки, а не на някой, който разбира много от програмиране.

Чрез този изкуствен интелект можеш изключително бързо, само на базата на текстово описание и интерпретация, да визуализираш идеи и концепции. В работа като нашата това не е никак лесно. В крайна сметка

авторската фотография е точно това: в главата ми текат някакви мисли, които успявам да систематизирам чрез думи и след това да транслирам към изображения.

Днес самото снимане е малка част от създаването на изображенията, има много 3Д графика, постпродукция. Този ИИ успява да прави визуализациите по безпрецедентен начин, той елиминира слоя от технически познания, който се изисква.

В случая програмата е интерпретатор на текста, който ѝ се подава. Понякога, стъпвайки на твоята идея и твоето описание, тя тръгва в някаква посока, които не си очаквал и не би ти хрумнала. После можеш да задълбаеш в предложенията, да ги дообогатиш, да вкараш някой свой нюанс. Това е изцяло нова концепция, за съвсем различен творчески подход.

 

„Статуя на Мики Маус в постапокалиптичен свят“

 

– Тоест, по някакъв начин приемаш тази технология като следващата естествена стъпка в развитието на фотографията?

– Точно така. Тази технология все още е в ранен етап от развитието си. Но това, което ме шокира, е че тя ще премахне поредния праг от технически познания, които са били нужни, за да може всеки да създаде и предаде някаква идея като изображение.

Ако погледнеш назад в историята, винаги сме вървели към това – във фотографията тенденцията е към опростяване, а това важи и за много други сфери на живота. Какви са били ранните фотографи? Физици и химици, които са гледали на фотографията не като на артистична медия, а по-скоро като на технологична иновация. За да създадат изображения, е трябвало да се подготвят много сериозно.

Докато сега, с дигитализацията и всички останали процеси през последния век, фотографията е станала толкова либерална, че абсолютно всеки си хваща мобилното телефонче и на момента прави кадър, който „става“.

И това е следващата стъпка в тази посока. Дори не стъпка, а истинска революция!

 

 

– Според професионалния ти поглед, колко точно е добра в момента тази технология?

– Разбира се, тя не е готова за строго професионална употреба. Има технологични ограничения, които най-често са на базата на изчислителната мощ. Конкретно Midjourney има лимит от около 2 мегапиксела резолюция на изходния файл. Това, естествено, ще се промени много бързо и драстично, такъв е пътят, по който минава всяка технология.

Направих си експеримент с един приятел, който се занимава с „тежка“ музика и ме помоли да му предложа визия за обложката на негов проект. Реших да пробвам с помощта на изкуствения интелект. Той ми описа какво се търси: усещане за края на света; кораб, който е на края на живота си, изостанал назад; апокалиптично небе, мрак, депресия…И самотна фигура, която поема това настроение.

Предадох подробно описанието и ИИ абсолютно, на 100%, ми даде десетки вариации на подобна сцена, всяка от които беше достатъчно добра. Направих експеримент, пратих му 7-8 от изображенията и го попитах дали някое му харесва. Отговори ми: „Пииич, всичките ми вършат работа!“. И това го направих за 15 минути.

След това уголемихме изображението, приготвихме завършена визия, но тя вече не ставаше технологично. Корабът имаше доста проблеми в детайлите, които трябваше да се поправят в постпродукция.

 

 

– Защо повече от картините, генерирани от ИИ, които показваш, са толкова негативни?

– Истината е, че тук съм виновен аз, защото му подавам такива неща. Той наистина визуализира това, което му кажеш. Но мой приятел също направи тази съпоставка, че и по принцип изображенията, генерирани от ИИ, са такива. Най-вероятно причината е, че

въпросната невронна мрежа е тренирана със снимки, картини, постери от популярната естетика на Запада. А тя винаги е малко по-остра, мрачна, ангажираща.

Така ИИ е повлиян още в процеса на трениране. Но това не означава, че може да създава само такива неща. Ако искаш нещо различно, трябва изрично, много хубаво да му го кажеш, да си по-детайлен. Правих си и такива експерименти и наистина се получава.

 

„Ватикана по залез, обхванат от висша сила“.

 

– Кара ли те по някакъв начин това, което виждаш, да се боиш, че човекът може да стане излишен в целия този творчески процес?

– Тази технология определено е революционен етап. Но за момента според мен можем да я разглеждаме по-скоро като допълнителен инструмент, който да инкорпорираме в работата си и в творческия процес. Все още авторът не е изместен по никакъв начин и не мисля, че това ще се случи скоро.

В същото време наблюдавам нещо, което според мен е генерално в човешката природа, отвъд изкуствения интелект.

Ние имаме склонността силно да надценяваме краткосрочния ефект на промените в живота си и силно да подценяваме дългосрочния.

 

„Огромна статуя на машината Бог, извисена над София и Витоша, която ни кара да обмисляме собственото си съществуване.“

 

Публикувам в социалните мрежи моите експерименти с алгоритъма, без да ги редактирам по никакъв начин. И виждам, че хората понякога реагират с предубеждения. Те буквално се плашат от краткосрочните потенциални приложения на технологията. Аз не мисля, че те са особено страшни, за разлика от тези в дългосрочен план. Мисля, че сме все по-близо до т.нар. точка на сингулярност.

Всичко се променя толкова бързо, толкова интензивно, че в един момент просто не можем да предположим какво точно ще е следващото и до какво ще ни доведе.

Аз се чувствам по-скоро несигурен накъде отиваме и ако можем да приемем несигурността като вид страх, тогава наистина се боя.

 

„Кулата на Джото във Флоренция във Ван Гог стил под звездна нощ.“

 

– Така е. Сингулярността изглежда като някакво невероятно бъдеще, но човек бързо губи основата, след като вижда алгоритми като този, които си е представял, че ще дойдат след много години. И все пак, усещам у теб и ентусиазъм.

– Точно така. В живота винаги съм имал такъв подход – искам да научавам нещо ново, да го пробвам и по този начин да обогатя процеса, по който работя. Винаги това е било с идеалната цел да реализирам нещо, което преди това не съм можел, а ми е изглеждало важно да „кажа“. Затова реших да разуча какво точно умее алгоритъмът. Отдавна не ми се беше случвало да се докосна до нещо наистина ново. След като години наред създаваш картинки, в един момент научаваш процеса достатъчно добре. А това е изцяло друга логика.

Алгоритъмът стъпва на думи, на описания, на концепции, които ти му подаваш, и ги интерпретира. Малко или много, това е същото, което правя и аз.

Напоследък говоря с много хора по тази тема, някои от тях откровено се плашат, първосигналната реакция е „на мен това ми е твърде странно“. Разбирам ги прекрасно. Моят ентусиазъм идва от срещата с нещо ново. Усещането е много странно. Не мога да кажа, че имам твърде ясна дефиниция какво точно се случва, по-скоро се

опитвам да свикна с мисълта за него и да го поставя в някакъв контекст.

 

„Хълмът Палатин и християните, изгаряни на него“.

 

– Ще променят ли този тип алгоритми и отношението ни към реалността, както го промени веднъж фотошоп?

– Фотошоп е добър пример. Той навлезе масово във фотографската работа през 2003-2005 г., когато аз тъкмо прохождах в нея. По-старите фотографи имаха драстично негативно отношение към него, а с времето той се доказа като безценен инструмент, стига човек да може да го ползва компетентно. Днес е неотменна стъпка в създаването на изображенията, огромна, интегрална част от процеса. На практика всички фотографи го ползват, ако искат да имат допълнителна творческа свобода, след като са заснели кадъра.

Смятам, че ИИ по някакъв начин също ще революционализира процеса. Защото в момента, когато този софтуер напредне, според мен

ще започнем да мислим за изображенията, които виждаме, че по подразбиране са направени с негово участие.

Няма да звучи шокиращо, ако кажеш, че нещо е генерирано от ИИ, както е днес.

Смятам, че това ще промени работата на страшно много хора от най-различни индустрии, някои от които драстично. При това значително по-скоро, отколкото очаквах доскоро. Но това е естествената еволюция!

 

„Колизеумът, целият в цветя, близо до ретро футуристичен космически кораб.“

 

– Мислиш ли, че в тази конфигурация ще остане място и за истината?

– Истината винаги е била изключително субективна категория. Непрестанно се опитвам да я търся под една или друга форма и виждам, че днес е още по-трудно. Когато влезеш в една социална мрежа, страшно много зависи какво си харесал преди и какво знаят за теб по принцип, какво те е впечатлило в други сайтове, с кого си контактувал. За да може алгоритъмът да определи какво искаш да видиш.

Така ако човек остави съзнанието си да бъде курирано от тези алгоритми, истината за него става фундаментално различна в сравнение с тази за всеки друг.

Мисля, че наистина живеем в общество на постистината и

най-доброто, което индивидът може да направи, е да знае той самият кой е и къде се намира.

Да отстоява това и да взема решенията си на базата на него… поне доколкото му е възможно.

Защото, ако погледнеш какво се случва по света…

истината се превръща в толкова чупливо, дори абстрактно понятие, че точно това ме плаши. Дори повече от ИИ.

 

„Крилете на Бог“

 

Балонът на филтрите, начинът, по който данните формират истината за всеки от нас, са теми, за които често разказвам Дигитални истории. И в крайна сметка тези проблеми се случват именно заради развитието на изкуствения интелект и факта, че не оценяваме дългосрочните ефекти.

– Той е продукт на човешката мисъл. Точно днес един приятел ми написа, че дори не приема това като интелект, а той е програмист, занимава се с подобен софтуер, разбира техническите детайли, за разлика от мен.

Къде точно дефинираме границата на интелекта? Наистина не знам. Но за момента ИИ сам по себе си не може да направи нищо. Той стъпва на чисто човешки идеи, изображения и интерпретации, които е трениран да познава. И на базата на изчислителна мощ

може да генерира други идеи в други посоки, които обаче етимологично и по дефиниция следват от човешкото съзнание.

С нарастването на изчислителната ни мощ като цивилизация това сигурно ще се промени. И не знам накъде ще отиде.

 

„Езикът като фундаментален път към всичко.“

 

– Докато чакаме тази сингулярност, според теб на кое е най-важно да научим изкуствения интелект? На чувства, на емоции, на емпатия?

– Много ми е трудно да отговоря. Смятам, че ние, хората, имаме страшно много да учим по тези теми. Поне за себе си го твърдя непрекъснато. Би било цинично да ги коментирам за нещо, което е все още перспектива в бъдещето, при условие, че сам се уча на тях. Извинявай, че не ти отговорих на въпроса…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This