Здравей, кобот!

юли 18, 2023 | Срещи

Здравей, кобот!

18 юли 2023 | Срещи

„Роботизиран помощник пече мусака във фурната, докато междувременно простира дрехите от пералнята…“

Никак не звучи лошо. Докато свикнем с идеята, че прахосмукачката може да е симпатичен, кръгъл робот… тя от години се разхожда из домовете, чертае стаите, спасявайки ни от праха. Дали няма да стане същото и със следващите ежедневни нововъведения?

Съвсем скоро, на 26 август, софтуерният инженер Живко Петров ще ни покаже „от първа ръка“ защо роботизираният помощник може да е при нас по-скоро, отколкото очакваме. Той е един от лекторите на ежегодното събитие DEV.BG All in One, събиращо айти общността с гостите, които рисуват важните теми.

Живко ще бъде там рамо до рамо с робота Мара. Преди това е време за няколко важни въпроса за бъдещето на роботиката. Към Живко, а и към механичната дама, която ще доведе…


 

– Прочетох, че скоро ще ни срещнеш с бъдещето на роботиката, а то определено е вълнуващо. Може ли да ни представиш Мара, тази ръка, която се вижда тук?

– Разбира се. Роботиката, нейните разновидности и приложения са твърде широко понятие. Нека вземем за пример област като автомобилостроенето, там се използват предимно индустриални роботи. Те са

големи, бързи, прецизни и изключително продуктивни, но също така и опасни.

Затова се ограждат в клетки, където хора не могат да влязат, иначе роботът може да ги нарани.

Докато това е Мара, създадена от компанията „Юнивърсъл роботс“, нещо като мерцедес на т. нар. „колаборативни роботи“ или „коботи“. Индустриален робот, който обаче е предвидено да работи заедно с хората. Той изпълнява своята задача, а аз мога спокойно да съм до него, работейки върху моята. Можем и да си помагаме – колаборираме, откъдето идва и наименованието.

Снабден е с прецизни сензори за допир. Настроен правилно, ако те докосне, веднага ще спре, за да не може да те нарани. За да е напълно безвреден, колаборативният робот често се комбинира с допълнителни сензори за безопасност. Те засичат дали човек влиза в работната му зона и изпращат сигнал, автоматично вкарвайки го в забавен режим.

 

Живко Петров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– На какво е способна Мара?

– Тя е индустриална „ръка“ с 6 степени на свобода, които се постигат чрез 6 ротора, наричани и „стави“. Всяка от тях може да се върти на 360 градуса в двете посоки. Ставите могат да работят в изключителен унисон, гарантирайки плавно и даже елегантно движение.

Роботът имитира, малко или много, човешкия крайник от рамото, през лакътя до китката. Както с ръката си можеш да стигнеш до една и съща точка по много начини, така е и при нея. Можеш да заобикаляш препятствия, да стигаш до труднодостъпни места.

Мара има интерактивен таблет с един-единствен хардуерен бутон и той е червен. Всички роботи, включително и този, имат такъв и той изпълнява една и съща функция – авариен стоп. Ако стане нещо непредвидено, буквално ѝ дърпа щепсела.

Прости, предвидими, повтаряеми задачи могат директно да се програмират през таблета на робота. За по-сложни задачи, при динамична и непредвидима околна среда и за интеграцията с други системи, вече се преминава на друг, специален режим на външно програмно управление.

Този робот е сравнително достъпен като цена, струва около 30 000 – 40 000 евро. Не е нещо, което човек ще купи за хола си…, но цената позволява използването му от средни и малки бизнеси. Изчислено е, че инвестицията се избива средно за 6 месеца, стига да му намериш приложение. Изключително интересна „играчка“. Буквално с 50 реда код можеш да я накараш да изпълнява всякакви задачи.

Възможностите са на практика неограничени!

 

Живко Петров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кое е най-трудното, за да се научи човек да управлява подобни роботи?

– Определено това е движението в пространството. Хората и роботите имаме различно възприятие за света. Ние използваме декартова координатна система – премести нещо 20 сантиметра наляво и 50 сантиметра нагоре. Роботите използват т.нар. джойнтова система – каква степен на завъртане трябва да заеме всяка от ставите, за да достигне до необходимата поза. Преобразованието между двете системи се случва чрез математически похвати.

Достигане на крайната поза, обаче, далеч не е всичко. Трябва да вземем под внимание ускорението, максималната скорост и конкретната траектория, която роботът да изпълни. Добавете и динамична околна среда – движещи се препятствия, и ситуацията бързо става предизвикателна.

Дали Мара знае къде трябва да отиде? Добавете камери и сензори, които да я навигират.

Разбира се, роботиката е материя, която с правилния подход, материали и хардуер може да бъде научена. През зимата на 2022 г. с колегите ми организирахме безплатен курс за софтуерно управление на роботи, който нарекохме Robotics Accelerator. Той даде възможност на участниците да учат и експериментират както в симулация, така и на реален колаборатен робот – Мара. Включиха се ученик в гимназията, студенти, професионалисти, дори директор на технологична компания и университетски преподавател. Получиха се безкрайно интересни експерименти и много бързо се видя колко различни задачи могат да се измислят.

 

Живко Петров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Компанията, в която работиш – “Ocado Technology“, създава решения за складове, които да функционират с минимална човешка намеса. До каква степен са автоматизирани процесите?

– Основният технологичен продукт на компанията е Ocado Smart Platform – онлайн платформа за търговия. Разработваме технологии за автоматизация и роботизация, които не са съществували преди.

Представете си 1 000 000 артикула от над 50 000 различни типа, обработени за 1 ден и то с точност от 99%!

Колко са автоматизирани процесите? Представете си 2000 робота, движещи се едновременно със скорост 4 м/с и разминаващи се на разстояние от 5 мм! Те транспортират продукти по цялата територия на складовете и ги „носят“ до
роботизираната ръка, която пълни клиентските торбички. Човешката намеса е основно в поддръжката, а целта е складовете да стават все по-автоматизирани.

 

Живко Петров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Разкажи и за други интересни приложения на такъв тип технологии…

– Роботи като Мара могат да бъдат монтирани на мобилни платформи, а оттам приложенията са безкрайни.

Не е задължително да става дума за бизнеса. Такъв тип роботи вече стигат и до домовете, помагайки с все повече домашни задължения. Да, още са по-скоро при хората, които са авантюристично настроени и искат да пробват нещо различно. Но вече се предлагат домашни помощници, които могат да събират дрехи, да ги носят до пералните, да поливат цветята и какво ли още не.

Много хора си представят как имат хуманоиден робот помощник, който готви и пере.

Вече има подобни решения, но те все още са с ограничено приложение, а и са доста скъпи. За да бъде една технология широко приета, тя трябва първо да решава проблем и второ – да е достъпна. Мисля, че това е бъдещето на роботиката.

 

– Извинявай за баналния въпрос, но… на кого е най-вероятно да вземат работата следващите поколения коботи?

– По образование съм строителен инженер и преди 10 години, преди да стана програмист, работех като пътен проектант. Там например, преди широко да навлязат компютрите и CAD системите, е имало много чертожна работа. Огромна част от специалистите в проектирането на един път са били чертожници. Днес, благодарение на технологиите и автоматизацията, шепа специалисти могат да свършат работата, която преди са вършили 100 души, а чертежите се принтират с индустриални принтери – плотери.

Целта и ролята на роботите е да помагат на хората да извършват повтаряеми дейности, така им освобождават време за други задачи, в които да влагат креативност и стратегическо мислене.

Роботите извършват не само досадна, а и опасна за човека работа!

Например, при наличието на токсични материали, на остри предмети, при вдигане на тежести.

Важно е също, че са предвидими. Роботът не яде, не спи, може да работи постоянно – 24/7, и е прецизен до части от милиметъра. Това е хубаво, защото гарантира цялостна завършеност на процеса. А и е огромен фактор по отношение на безопасността. Робот, който е специално програмиран да прави едно и също, гарантира, че дейността винаги ще е изпълнена на ниво, идентична до части от милиметъра със заданието.

В обобщение: според мен в течение на времето ролите се променят. Хората умеят да се справят с мисловни и креативни дейности. Докато роботите изпълняват повтарящи се задачи, тежка и опасна работа. Хората ще „пилотират“ флотилии от роботи и ще имат надзорни функции.

 

Живко Петров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Какво мислиш за Оптимус, идеята на Мъск за робот, който да е всеки ден до нас и да е достъпен? Според него това ще е бизнес, дори по-голям от „Тесла“…

– Харесва ми много, че Мъск е амбициозен, че се заема с такива интересни проекти, които вдигат летвата на цели индустрии. Идеята за абсолютно автономен робот звучи като изключително трудна за реализиране. С любопитство следя развитието на проекта.

 

– Все повече в програмирането навлиза изкуственият интелект. Как стоят нещата, що се отнася до управлението на роботи?

– Роботиката е една от сферите, в които за момента изкуственият интелект или не се справя, или произвежда незадоволителни резултати.

Трудностите идват от широкия спектър системи, които трябва да се вземат под внимание – софтуер, хардуер, безопасност, околна среда. Всичко това трудно може да бъде вложено в рамка.

За специфичен, частичен, ясно дефиниран сценарий, изкуственият интелект, разбира се, е добър кандидат.

Като специалисти в роботиката обаче, ние често сме иноватори. Нямаме задание, нямаме вярното решение, нямаме място, от което да изкопираме.

 

Живко Петров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са според теб най-големите трудности, пред които е изправена роботиката в момента?

– Определено това е вземането на решения в реално време. Нека вземам за пример една роботизирана автономна система като самоуправляващите се коли. Те събират входни данни от най-различни хардуерни сензори – лидар, множество камери, сензори за налягане, товар и т.н.

Цялата информация трябва да се обработи в много малък времеви прозорец, често няколко милисекунди, и да се вземат адекватни реакции. Нещо повече – целият хардуер трябва да е индустриално пригоден и по-възможност да бъде пасивно охлаждан, тоест да може да оперира 24/7.

Често изчислителната мощ е ограничена, защото потребителят търси ниска крайна цена, което прави задачата още по-трудна.

Оставяме хардуерните изисквания настрана – писането на надежден софтуер за роботизирани системи също не е лесна задача, особено ако става дума за такъв, който изисква високо ниво на сигурност.

 

– От 60 години си говорим, че ще има роботи навсякъде. С какво сега се променят нещата, така че това да стане по-масово? През последните години има ли хардуерни пробиви, или по-скоро напредва софтуерът?

– Големият пробив е, че тези роботи успяха драстично да намалят цената си. Една от причините е, че чрез триизмерното принтиране, вече може да се принтират части. Например, компанията “Haddington Dynamics“, които наскоро беше придобита от “Ocado Technology“, принтира цели роботи! На теория може да принтираш робот, след това той да направи друг… и да се получи цяла флотилия.

Софтуерът също е нещо, което постоянно еволюира. Години наред стандарт в света на роботиката беше Robot Operating System или ROS. Грандиозна екосистема от инструменти, покриващи повечето предизвикателства, с които се сблъсква един софтуерен разработчик в света на роботиката. През последните няколко години ROS е заменен от ROS2, който успешно интегрира всички нови тенденции в програмирането и прави роботиката много по-достъпна.

 

Живко Петров

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кога има смисъл да се разработват човекоподобни роботи като AiDa или София?

– Нямам наблюдения върху конкретните модели. Повече се вълнувам от робота Атлас на “Boston dynamics“, който даже прави салта във въздуха, това е голямо предизвикателство само по себе си! Но и такива проекти са много далеч от това, което би ни свършило работа в ежедневието…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This