Ai-Da и лордовете. Идва ли робот, неразличим от човека?

дек. 16, 2022 | Технологии

Ai-Da и лордовете. Идва ли робот, неразличим от човека?

16 декември 2022 | Технологии

Фантастите отдавна чакат с нетърпение момента, когато роботите ще заприличат на хората. И с малко притеснение, от годините на предтечата Франкенщайн и почти толкова далечните времена на Терминатора.

Ето защо новината, че за първи път робот – невинно усмихващата се Ai-Da, влезе да побъбри с британските лордове, привлече погледите. Макар че нейната колежка София отдавна е хит в жанра, след като дори беше получила граждански права.

Докъде стигнаха технологиите в създаването на съвършен човекоподобен робот? Толкова различна ли е наистина Ai-Da, че да приказва на равна нога с представителите на почти хилядолетната институция?

Идва ли времето, когато ще се разминаваме с неразличими от нас роботи по улиците? А дали това е възможно? Кои са най-големите пречки?

 

Между Ада и Ai-Da

И така, на 11 октомври 2022 г. робот хуманоид влезе в Камарата на лордовете, за да си побъбри със съмишленици. Не, не го направи като нашия приятел Гай Фоукс с бурета барут в мазето, а през главния вход. Не знаем точно как е влязъл, но по-интересно беше посланието от това гостуване. Какво ли си казаха Ai-Da и добрите стари лордове?

Нека представим шармантната гостенка. Тя е не само робот, но и художничка, поетеса, борец за правата на изкуствения интелект. Името ѝ е заигравка с това на Ада Лъвлейс – единствената дъщеря на лорд Байрон, която е и сред пионерите на технологиите, довели до днешните компютри. Мнозина я смятат за първия програмист в историята, нейно име носи и популярен език за програмиране.

Търсената връзка е между изкуството и роботиката, между човешкото и технологичното. Неслучайно Ai-Da е „родена“ от срещата между Ейдън Мелър, изследовател на съвременното изкуство, и отбор учени от Оксфорд, които пък отговарят за технологичната част.

 

Ai-Da

Ада Лавлейс, нарисувана от Ai-Da

 

РоБотичели

Основната ѝ цел, казват създателите, е да провокира разговора за това как технологиите променят изкуството. Да, от такива разговори все повече има нужда и то не само заради огромния напредък, който показват алгоритмите в генерирането на изображения, а и заради това, което се задава във все повече области.

Художничката има триизмерна камера във всяко око, свързана със сложна система за компютърно зрение. Благодарение на нея регистрира обектите насреща си. А с бионичните си ръце рисува портрети, включвайки умерена (и не винаги успешна, както виждате) доза интерпретация.

Вече има немалко успехи в това поприще. Рисувала е кралица Елизабет II и Били Айлиш, показвала е творчеството си в сградата на ООН и на Биеналето във Венеция. „Нов глас в света на изкуството“ я нарича The New York Times, а списание TIME смята, че тя „размива границите между машината и артиста, един образ от бъдещето, който внезапно става част от настоящето“.

В свободното си време роботесата пише поезия. И даже чете други поети, усъвършенствайки стила си.

 

Ai-Da

Ai-Da в Камарата на лордовете

 

Ai, Da бях богатско чедо…

Въпреки различната ѝ „професия“, ето че именно нея, а не някой специализиран конкретно за разговори робот избраха лордовете от Комитета за комуникация и дигитални технологии за свой събеседник. Очевидно символично. Впрочем, и показващо поглед напред, към наистина важни, общочовешки теми. Имам хипотеза защо нещо подобно още не се е случило в нашия парламент, все пак ИИ се нуждае от интелигентни събеседници.

Но пък и на фона на някои от последните британски лидери, Ai-Da се е сторила смислен събеседник на колегите на Байрон (не поети, а лордове).

Тя се появи елегантно подстригана на бретон, с яркооранжева риза и дънков гащеризон. Попитаха я за връзката между роботите, ИИ и изкуството, на което тя плахо отвърна: „Нямам субективни преживявания, въпреки че мога да говоря за това къде се намирам. Завися от компютърни програми и алгоритми, които са много неживи. Но все пак, аз мога да създавам изкуство.“

Нататък продължи доста смело. „Ролята на технологиите в създаването на изкуство ще продължава да расте и артистите ще търсят нови начини да ги използват, за да изразяват самите себе си, да рефлектират и изследват връзката между технологиите, обществото и културата“.

 

Ai-Da

 

Узни си робото. Лордо

„Нечем ти фордо“, сигурно сте го чували този виц.

Да, по традиция, виждайки нов робот или алгоритъм, първо го засипваме с вечните въпроси, никой не се сеща да го пита хапва ли му се за вечеря супа топчета.

Тук се включи баронесата на Стоуъл ъф Бийстън Тина Стоуел, с типичния за ранга си авторитет тя се обърна към създателите: „Роботът предоставя доказателства, но не е свидетел сам по себе си. И не искам да обидя робота, но той не заема същия статус като човек, а вие, ​​като негов създател, носите крайната отговорност за изявленията му“.

„Работейки по създаването на Ai-Da, научих доста. И най-вече не за това колко човекоподобна може да бъде тя, а колко сме се роботизирали самите ние“, отвърна сполучливо Мелър, надали визирайки баронесата.

Не всичко в разговора мина по мед и масло. В определен момент Ai-Da очевидно се развълнува прекомерно… и се самоизключи. Наложи се да я рестартират, през това време Мелър ѝ сложи слънчеви очила, защото „някой път, докато се включва, прави малко странни физиономии“.

„Технологията може да бъде едновременно заплаха и възможност за артистите“, приключи с размислите си художничката.

 

Ai-Da

 

Трески за дялане

Както пише и на сайта ѝ, „ако тя трябва да направи едно важно нещо, то е да ни накара да си дадем сметка колко се размиват днес отношенията между човек и машина. Да ни насърчи да мислим по-внимателно и бавно за изборите, които правим за нашето бъдеще – посланията на Оруел и Хъксли все още звучат уместно и е добре да внимаваме“.

Наистина, можем да кажем, че тя дава доста поводи за замисляне. Например, доколко има смисъл да се опитваме да претендираме за човекоподобни роботи, когато очевидно сме далеч от тях. И дали изобщо има някакъв смисъл да ги създаваме? Какво ни дава и какво ни взема, ако те визуално наподобят човека? Или пък така е по-честно, отколкото да „крием“ машините единствено в алгоритми? От другата страна на мрежата…

Темата за андроидите по-скоро за момента плаши, отколкото да ентусиазира. Впрочем, и Ai-Da, и нейната още по-световноизвестна през последните години колежка София, не са андроиди, а гиноиди, защото не наподобяват мъж, а жена.

И това дава още един повод да се замислим – защо се случва толкова често именно жена да се опитаме да претворим? И не само при роботите, а и с техните невидими роднини – чатботовете. И Сири, и Алекса попадат в иначе толкова остарялата уж бинарна класификация на половете от нежната (пак по старите дефиниции) страна на парадигмата.

 

Ai-Da

 

Роботи с нежни имена

Надали ще ви изненадам, че търсената (под)съзнателно асоциация е на успокояване, нежност, емпатия, която няма как да постигнем ако например роботизираме класическия българин от мема. Да не говорим колко по-първосигнално зловещи са роботите деца, там хорър авторите се представиха по-силно от фантастите.

Неслучайно пионерката София е създадена така, че лицето ѝ да напомня класическия образ на Одри Хепбърн от златните времена на Холивуд. Отново търсейки нещо познато, асоциативно, символ на крехкост, нежност. Холи Голайтли.

И наистина, София беше първопроходката в този жанр, първа постигна някаква по-близка визуална прилика комбинирана и с достатъчни механични възможности. През последните няколко години тя обиколи света, гостува дори в България и си тръгна без липси. Доста хора имаха късмета да обогатят опита си с изживяването да разговарят с роботочовек.

Софѝя стана дори официален посланик на ООН. Тя трупаше социални умения, разпознаваше човешките лица и се опитваше да разчете мимиките и емоциите ни.

Даже официално получи гражданство от Саудитска Арабия! Е, след като по-късно се видя какво се случва с някои граждани на тази страна в собствените ѝ консулства в чужбина, може би това се оказа рисков фактор за дълголетие.

 

Ai-Da

 

Направен от кал

Надине на японската компания „Кокоро“ е направена така че максимално да напомня собствената си създателка – проф. Надя Талман. Работи като рецепционист в застрахователна компания в Сингапур.

Юнко Чихира също идва от страната на изгряващото слънце, но е от мъжки „пол“. Работи като екскурзовод, явно му е нужен повечко авторитет.

Имаше толкова много други що-годе успешни разработки, които да напомнят човека, и на Запад, на Изток. И все пак, през последните години като че ли тенденцията е по-скоро да се опитваме да наподобим физическия вариант на човека… но не прекалено. Да създаваме андроиди, които са по-скоро насочени към конкретни задачи и не приличат прекалено много на самите нас.

Показателен е примерът на Илон Мъск. Преди да се заеме с това да спасява световната свобода на словото, едно от начинанията, в което сериозно беше заложил, беше роботът Optimus. Той е човекоподобен, но например няма лице. Работата му е да си върши работата и просто използва човешката форма, защото е най-доказана в това, което се очаква от него.

 

Sophia

София

 

Железни нерви

Със сигурност тази посока ще се развива в следващите години, нюхът на Мъск рядко е случаен. Все повече роботите ще помагат в производството, а и в по-„човешки“ дейности, като например грижата за възрастните хора.

CyberOne на Xiaomi е друг пример – също няма лице, но може да се движи като истински човек. Реагира на 85 различни звука от околната среда, разпознава 45 човешки емоции. Може да променя цвета на лицето си и дори има нещо като пулс на „ръката“. На основната демонстрация показаха как подава цвете на един от шефовете си. Не беше най-финото докосване, но пък нямаше пострадали.

Не бих го показал на децата си, имайки предвид как им вляе прахосмукачката робот от същата марка вкъщи. И все пак, той може да бъде доста полезен (и прахосмукачката е!). От даването на цветя може и да няма полза, с това все още и ние се справяме като вид (когато се сетим).

Сигурно ако се окаже добър в миенето на прозорци, би било доста по-добре. Обаче цената му за момента е около $100 000.

 

Мъск представя Оптимус

Мъск представя Оптимус

 

Робот къща не храни

Любопитна ми беше анкета на сайта futurism.com отпреди цели 5 години за това през кое десетилетие ще сме способни да създадем робот, наразличим от човека. 27% залагат на 2030-те, над 60% са убедени, че това ще е факт преди 2050-а. Само една от отговорилите казва, че ще успеем чак до 2080-те, защото имаме твърде много проблеми за решаване.

„Освен всичко останало, за целта трябва да направим: универсален, самостоятелен изкуствен интелект, който може да решава всякакви задачи, механизми, които съвършено да представят човешките движения, изкуствени кожа, очи, коса, език, глас, устни…“, пише тя.

Ameca е една от най-новите разработки в тази посока (само на мен ли името ми звучи като бранд тоалетна хартия?). Описват я като „наполовина впечатляващ, наполовина ужасяващ робот с реалистични лицеви изражения, създаден така, че да улесни интеракцията между човека и робота“.

Тя е особено ефективна от тази година, след като беше свързана с GPT-3. Алгоритъмът, истински пробив в ИИ света, изведе на следващо ниво чатботовете – те са значително по-адекватни, могат да водят почти човешки разговор. (То и с всички в рейса е трудно да водиш съвсем човешки.)

Ameca получава въпрос, замисля се (всъщност по това време пита облака) и ако нетът не е много бавен, отговаря с възможно най-човешки мимики.

 

Sophia

София със създателя си Дейвид Хансън

 

Дай лапа!

Но, като цяло… защо ни е робот – човек, който е неразличим от човека? Безцелно его ли е това? А ако успеем, не идва ли след това и парадигмата как той ще промени човешките отношения, например любовта и секса?

Не е ли това големият въпрос, при това не само в роботиката, ами и в онова, което наричаме изкуствен интелект? Човека ли ще наподобяваме, или ще направим нещо различно, което да ни върши работа? Или което да ни вземе работата?

Май има достатъчно хора, с които да си говорим на тази земя, че да си правим и железни такива…

Няма да се уморя да го повтарям, но се задават прелюбопитни времена. И често вторачени в напредъка на ИИ, на втори план оставяме роботиката, където също (ще) се случват чудеса. Кой ли би предположил, че днес наистина ще имаме толкова добри самоходни прахосмукачки? Какви ли по-големи неща се очакват в автоматиката?

В едно със сигурност е права Ai-Da (или може би създателят ѝ, понякога границата се размива). Днес има много за какво да се замисляме за връзката между човека и машината. При това е добре да го правим. Час по-скоро.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This