Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

сеп. 27, 2024 | Технологии

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

27 септември 2024 | Технологии

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни социални промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

За две седмици анкетата попълниха точно 750 души (толкова кръгло число и ChatGPT не би измислил). Споделиха я много медии, колеги от различни области, приятели. Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат!

 

Кой си приказва с ChatGPT?

Но стига приказки, време е за резултатите. Всеки от анкетираните можеше да отговори (или не) с това доколко е съгласен с 20 твърдения. За гостите те имаха различен ред, за да е сигурно, че не той е от значение. Анкетата беше анонимна, всеки можеше да попълни само въпросите, които прецени.

Първата група въпроси имаше за цел да прецени доколко днес изкуственият интелект е част от ежедневието на всеки от нас. Използваме ли го, интересува ли ни? И, както ще видите, тук вече си личи ясно, че темата се очертава като поредният повод, който да ни разделя.

Почти поравно се оказват хората, които използват всеки ден различни форми на изкуствен интелект и тези, които не го правят. Така е и с българите, които се чувстват достатъчно информирани по актуалните въпроси на нашумялата тема и тези, които не смятат, че са запознати.

 

 

 

 

 

Кой е тук?

Но какви са тези хора, които са се включили, ще попитате с основание? 750-те отговора се оказаха доста пъстри по разни характеристики. Включиха се повече мъже, определено отговорите са свързани и с възрастта – така и не успях да привлека повече млади гости, в групата под 25 г. И все пак анкетата беше открита, постарах се да я популяризирам по всички възможни канали и резултатите от нея, поне според мен, дават интересни изводи…

 

 



 

Благодаря още по-специално на почти 200 от включилите се в анкетата, около 1/4 от участниците, които казват, че се информират по темите, свързани с изкуствения интелект, от сайта Дигитални истории! Тъй като анкетата беше разпространена в много и различни канали, това определено е голямо признание и още една причина проектът да продължи нататък. Нещо повече, оказа се, че читателите на Дигитални истории се отличават и в отговорите си…, но ще стигнем и дотам.

 

 

Къде сме днес?

 

Заслужен ли е големият шум, свързан с изкуствения интелект? Дали наистина впечатлява българите? Положително или отрицателно явление е напредъкът в тази област през последните години?

И така, мненията по тази тема отново са разпръснати, отново немалка част от хората са на обратното мнение. И все пак се открояват видимо няколко твърдения.

Маркетинговият шум е голям. В същото време хората се впечатляват от успехите и напредъка на тези технологии. И смятат, че те са по-скоро положително явление.

 

 

 

 

И ето тук стигаме до най-важната – признавам откровено! – за мен тема, до най-важните отговори. Интересът към изкуствения интелект от медиите и сред обществото е неоправдан? Нищо подобно! Получава ли се обаче достатъчно пълноценен обществен разговор, разглеждаме ли, обсъждаме ли всички важни решения, всички големи и въпроси и предизвикателства? Никак… Е, именно затова го има този сайт.

 

Тези два въпроса според мен имат еднозначен отговор. Което, разбира се, не омаловажава факта, че много хора не са съгласни с него. Предишен експеримент на Дигитални истории, в който се включиха над 1800 души, ясно показа, че в много ситуации вече никой не може да бъде толкова сигурен, колкото си мисли, в това дали може да разпознае създаденото от генерираното. А в това, че ИИ се справя по-успешно от човека, смятам, също няма как да има спор, немалко са конкретните и измерими задачи, за които това е доказано, при някои – със сериозна доминация. Да, ако не подхождаме емоционално, безспорно е, че има задачи, в които технологията се справя с по-висок резултат.

 

Тук ли е василискът на Роко?

Опасенията и притесненията са съвсем разбираеми, те са също една от големите причини да го има този сайт. Но дали ги има и сред хората?

 

Повечето включили се не смятат, че алгоритмите са създадени, за да ни манипулират и контролират. Но пък над 20% от хората са убедени, че е така.

Въпросът рисковете или възможностите са повече, е толкова труден, че не успявам да намеря личния си отговор и след над 300 Дигитални истории. Разделят се и хората:

 

 

 

Quo vadis?

Да. ИИ може да се превърне в опасност за човечеството, тук също се открояват положителните отговори. Значи може би си струва да говорим повече за тези опасности?

Но какво се задава нататък? Ето как изглежда разпределението на отговорите в тематичните въпроси за перспективите, за възможностите, за очакванията. За това накъде отиваме…

 

 

Глас народен… знаете. Ако обобщя: отново няма твърдение, което да е силно предпочитано. И все пак, повечето хора смятат, че се задават големи промени, свързани с навлизането на новите технологии. Ще отпадат професии, ще има огромни обществени трансформации, пределът на тези технологии е далеч…

Наистина ли не е важно да си говорим повече по тези теми?

Докато мненията са доста по-разделени за това може ли тази област да е шансът на страната ни да развие сериозен икономически напредък. Също и има ли как да се постигне прословутият генерален изкуствен интелект, надминаващ човека.

Отново, признавам, това са въпроси, на които и аз нямам своя личен отговор. И именно затова продължавам да го търся и допълвам, да се опитвам да обрисувам контурите му със следващите текстове на този сайт.

 

О, GPT, поспри?!

 

 

 

Отговорите видимо са срещу по-строгите, неоправдани регулации, срещу забраните и в полза на разумните ограничения. Анкетираните нямат ясно мнение за регулациите, предложени от ЕС, това е единственият от 20 въпроса, където доминира неутралният отговор. Още един повод за замисляне и анализ.

И все пак, сред всички 20 въпроса, има един, при който ясно доминират отговорите в едната от двете посоки. ИИ очевидно не бива да бъде забранен според огромна част от хората, включили се в анкетата. (Друг е въпросът доколко това изобщо е възможно.)

 

Поводи за размисъл

Дали обаче има големи разлики вътре в общността? Мъжете или жените са по-скептични? Оказва се, че различията са минимални. Нещо повече, учудващо за мен, отговорите на хората, които работят в областта на информационните технологии, статистически не се отличават особено по никой от въпросите, както и мненията на хората с други посочени специалности.

Докато, за приятна моя изненада, много повече са отликите сред хората, които са посочили, че се информират по тези теми от Дигитални истории. В значително по-голяма степен те използват възможностите на изкуствения интелект. Те са и по-оптимистично настроени за това, че можем да превърнем областта в следващата голяма българска следа.

 

Благодаря още веднъж!

Докато другата голяма разделителна линия, според мен очаквано, е възрастта. За съжаление, в анкетата не се включиха много млади хора, за да имаме известна представителност, и, все пак, тенденциите си личат. От друга страна, въпреки че са очаквани, не са кой знае колко крайни. Да, повече са младите хора, използващи ежедневно ИИ, но разликите в процентите не са чак толкова драстични.

 

Докато с възрастта нараства самочувствието, че човек може да различи генерираното от създаденото. Само че, наистина, понякога това самочувствие може да се окаже неоправдано…

 

 

Също, разбира се, по-младите са по-склонни да очакват по-големи промени. Традициионната разлика в светоггледа между поколенията, която я има, откакто свят светува, нали?

 

И още…

Най-важните за мен изводи след всичко, казано дотук, гласят:

  • По темите, свързани с изкуствения интелект, има огромен обществен, медиен и чисто човешки интерес
  • Докато в същото време не се получава достатъчно адекватен обществен разговор за тях.
  • Подхождаме със стереотипи, с крайни мнения.
  • И за всяка от тези теми, за всеки от големите въпроси, нямаме общо мнение. Всяко от твърденията ни разделя в определена степен, на крайности. А това е резултат и от начина, по който общуваме днес, по който се снабдяваме с информация.

 

Какви са вашите изводи? Ще се радвам да ги прочета.

Нямам претенциите да съм открил всички закономерности, хората с различен поглед в обработката на данни, могат да се включат. Пълната база отговори (без лични данни и със свободен достъп) ще намерите тук.

Уви, пропуснах доста други хора, които имаха какво да кажат по темата. Само основната публикация във фейсбук получи 282 коментара, над 1100 реакции (от които около 300 – „усмихнати“ или „ядосани човечета“)… Научих доста интересни неща, като например, че трябва да „Оди да пасеш“, но, уви, така е онлайн. (Ако имате време и нерви, вижте тук.)

 

 

Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата „Дигитални истории“ с автограф. Това са pkan***@abv.bg, konstantin.j****@gmail.com и stojanova.*******@gmail.com. an****.ivanov@gmail.com пък получава книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Освен всички интересни изводи, анкетата вече роди една вълнуваща Дигитална история. За изкуствения интелект и любовта… Струва си, повярвайте ми, скоро ще я прочетете.

И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен да ги споделите тук, очаква ви скромна награда… Ако чете и изкуственият интелект, каква ли история би ми препоръчал?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Разказът е част от първия том на „Нашата Коледа“, сборник под редакцията Захари Карабашлиев, включващ текстове не 17 автори, сред които Георги Милков, Иван Ланджев, Николай Терзийски. Втората...

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация

Най-новите:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
Share This