Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

сеп. 27, 2024 | Технологии

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

27 септември 2024 | Технологии

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни социални промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

За две седмици анкетата попълниха точно 750 души (толкова кръгло число и ChatGPT не би измислил). Споделиха я много медии, колеги от различни области, приятели. Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат!

 

Кой си приказва с ChatGPT?

Но стига приказки, време е за резултатите. Всеки от анкетираните можеше да отговори (или не) с това доколко е съгласен с 20 твърдения. За гостите те имаха различен ред, за да е сигурно, че не той е от значение. Анкетата беше анонимна, всеки можеше да попълни само въпросите, които прецени.

Първата група въпроси имаше за цел да прецени доколко днес изкуственият интелект е част от ежедневието на всеки от нас. Използваме ли го, интересува ли ни? И, както ще видите, тук вече си личи ясно, че темата се очертава като поредният повод, който да ни разделя.

Почти поравно се оказват хората, които използват всеки ден различни форми на изкуствен интелект и тези, които не го правят. Така е и с българите, които се чувстват достатъчно информирани по актуалните въпроси на нашумялата тема и тези, които не смятат, че са запознати.

 

 

 

 

 

Кой е тук?

Но какви са тези хора, които са се включили, ще попитате с основание? 750-те отговора се оказаха доста пъстри по разни характеристики. Включиха се повече мъже, определено отговорите са свързани и с възрастта – така и не успях да привлека повече млади гости, в групата под 25 г. И все пак анкетата беше открита, постарах се да я популяризирам по всички възможни канали и резултатите от нея, поне според мен, дават интересни изводи…

 

 



 

Благодаря още по-специално на почти 200 от включилите се в анкетата, около 1/4 от участниците, които казват, че се информират по темите, свързани с изкуствения интелект, от сайта Дигитални истории! Тъй като анкетата беше разпространена в много и различни канали, това определено е голямо признание и още една причина проектът да продължи нататък. Нещо повече, оказа се, че читателите на Дигитални истории се отличават и в отговорите си…, но ще стигнем и дотам.

 

 

Къде сме днес?

 

Заслужен ли е големият шум, свързан с изкуствения интелект? Дали наистина впечатлява българите? Положително или отрицателно явление е напредъкът в тази област през последните години?

И така, мненията по тази тема отново са разпръснати, отново немалка част от хората са на обратното мнение. И все пак се открояват видимо няколко твърдения.

Маркетинговият шум е голям. В същото време хората се впечатляват от успехите и напредъка на тези технологии. И смятат, че те са по-скоро положително явление.

 

 

 

 

И ето тук стигаме до най-важната – признавам откровено! – за мен тема, до най-важните отговори. Интересът към изкуствения интелект от медиите и сред обществото е неоправдан? Нищо подобно! Получава ли се обаче достатъчно пълноценен обществен разговор, разглеждаме ли, обсъждаме ли всички важни решения, всички големи и въпроси и предизвикателства? Никак… Е, именно затова го има този сайт.

 

Тези два въпроса според мен имат еднозначен отговор. Което, разбира се, не омаловажава факта, че много хора не са съгласни с него. Предишен експеримент на Дигитални истории, в който се включиха над 1800 души, ясно показа, че в много ситуации вече никой не може да бъде толкова сигурен, колкото си мисли, в това дали може да разпознае създаденото от генерираното. А в това, че ИИ се справя по-успешно от човека, смятам, също няма как да има спор, немалко са конкретните и измерими задачи, за които това е доказано, при някои – със сериозна доминация. Да, ако не подхождаме емоционално, безспорно е, че има задачи, в които технологията се справя с по-висок резултат.

 

Тук ли е василискът на Роко?

Опасенията и притесненията са съвсем разбираеми, те са също една от големите причини да го има този сайт. Но дали ги има и сред хората?

 

Повечето включили се не смятат, че алгоритмите са създадени, за да ни манипулират и контролират. Но пък над 20% от хората са убедени, че е така.

Въпросът рисковете или възможностите са повече, е толкова труден, че не успявам да намеря личния си отговор и след над 300 Дигитални истории. Разделят се и хората:

 

 

 

Quo vadis?

Да. ИИ може да се превърне в опасност за човечеството, тук също се открояват положителните отговори. Значи може би си струва да говорим повече за тези опасности?

Но какво се задава нататък? Ето как изглежда разпределението на отговорите в тематичните въпроси за перспективите, за възможностите, за очакванията. За това накъде отиваме…

 

 

Глас народен… знаете. Ако обобщя: отново няма твърдение, което да е силно предпочитано. И все пак, повечето хора смятат, че се задават големи промени, свързани с навлизането на новите технологии. Ще отпадат професии, ще има огромни обществени трансформации, пределът на тези технологии е далеч…

Наистина ли не е важно да си говорим повече по тези теми?

Докато мненията са доста по-разделени за това може ли тази област да е шансът на страната ни да развие сериозен икономически напредък. Също и има ли как да се постигне прословутият генерален изкуствен интелект, надминаващ човека.

Отново, признавам, това са въпроси, на които и аз нямам своя личен отговор. И именно затова продължавам да го търся и допълвам, да се опитвам да обрисувам контурите му със следващите текстове на този сайт.

 

О, GPT, поспри?!

 

 

 

Отговорите видимо са срещу по-строгите, неоправдани регулации, срещу забраните и в полза на разумните ограничения. Анкетираните нямат ясно мнение за регулациите, предложени от ЕС, това е единственият от 20 въпроса, където доминира неутралният отговор. Още един повод за замисляне и анализ.

И все пак, сред всички 20 въпроса, има един, при който ясно доминират отговорите в едната от двете посоки. ИИ очевидно не бива да бъде забранен според огромна част от хората, включили се в анкетата. (Друг е въпросът доколко това изобщо е възможно.)

 

Поводи за размисъл

Дали обаче има големи разлики вътре в общността? Мъжете или жените са по-скептични? Оказва се, че различията са минимални. Нещо повече, учудващо за мен, отговорите на хората, които работят в областта на информационните технологии, статистически не се отличават особено по никой от въпросите, както и мненията на хората с други посочени специалности.

Докато, за приятна моя изненада, много повече са отликите сред хората, които са посочили, че се информират по тези теми от Дигитални истории. В значително по-голяма степен те използват възможностите на изкуствения интелект. Те са и по-оптимистично настроени за това, че можем да превърнем областта в следващата голяма българска следа.

 

Благодаря още веднъж!

Докато другата голяма разделителна линия, според мен очаквано, е възрастта. За съжаление, в анкетата не се включиха много млади хора, за да имаме известна представителност, и, все пак, тенденциите си личат. От друга страна, въпреки че са очаквани, не са кой знае колко крайни. Да, повече са младите хора, използващи ежедневно ИИ, но разликите в процентите не са чак толкова драстични.

 

Докато с възрастта нараства самочувствието, че човек може да различи генерираното от създаденото. Само че, наистина, понякога това самочувствие може да се окаже неоправдано…

 

 

Също, разбира се, по-младите са по-склонни да очакват по-големи промени. Традициионната разлика в светоггледа между поколенията, която я има, откакто свят светува, нали?

 

И още…

Най-важните за мен изводи след всичко, казано дотук, гласят:

  • По темите, свързани с изкуствения интелект, има огромен обществен, медиен и чисто човешки интерес
  • Докато в същото време не се получава достатъчно адекватен обществен разговор за тях.
  • Подхождаме със стереотипи, с крайни мнения.
  • И за всяка от тези теми, за всеки от големите въпроси, нямаме общо мнение. Всяко от твърденията ни разделя в определена степен, на крайности. А това е резултат и от начина, по който общуваме днес, по който се снабдяваме с информация.

 

Какви са вашите изводи? Ще се радвам да ги прочета.

Нямам претенциите да съм открил всички закономерности, хората с различен поглед в обработката на данни, могат да се включат. Пълната база отговори (без лични данни и със свободен достъп) ще намерите тук.

Уви, пропуснах доста други хора, които имаха какво да кажат по темата. Само основната публикация във фейсбук получи 282 коментара, над 1100 реакции (от които около 300 – „усмихнати“ или „ядосани човечета“)… Научих доста интересни неща, като например, че трябва да „Оди да пасеш“, но, уви, така е онлайн. (Ако имате време и нерви, вижте тук.)

 

 

Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата „Дигитални истории“ с автограф. Това са pkan***@abv.bg, konstantin.j****@gmail.com и stojanova.*******@gmail.com. an****.ivanov@gmail.com пък получава книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Освен всички интересни изводи, анкетата вече роди една вълнуваща Дигитална история. За изкуствения интелект и любовта… Струва си, повярвайте ми, скоро ще я прочетете.

И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен да ги споделите тук, очаква ви скромна награда… Ако чете и изкуственият интелект, каква ли история би ми препоръчал?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация

Най-новите:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Share This