Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

сеп. 27, 2024 | Технологии

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

27 септември 2024 | Технологии

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни социални промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

За две седмици анкетата попълниха точно 750 души (толкова кръгло число и ChatGPT не би измислил). Споделиха я много медии, колеги от различни области, приятели. Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат!

 

Кой си приказва с ChatGPT?

Но стига приказки, време е за резултатите. Всеки от анкетираните можеше да отговори (или не) с това доколко е съгласен с 20 твърдения. За гостите те имаха различен ред, за да е сигурно, че не той е от значение. Анкетата беше анонимна, всеки можеше да попълни само въпросите, които прецени.

Първата група въпроси имаше за цел да прецени доколко днес изкуственият интелект е част от ежедневието на всеки от нас. Използваме ли го, интересува ли ни? И, както ще видите, тук вече си личи ясно, че темата се очертава като поредният повод, който да ни разделя.

Почти поравно се оказват хората, които използват всеки ден различни форми на изкуствен интелект и тези, които не го правят. Така е и с българите, които се чувстват достатъчно информирани по актуалните въпроси на нашумялата тема и тези, които не смятат, че са запознати.

 

 

 

 

 

Кой е тук?

Но какви са тези хора, които са се включили, ще попитате с основание? 750-те отговора се оказаха доста пъстри по разни характеристики. Включиха се повече мъже, определено отговорите са свързани и с възрастта – така и не успях да привлека повече млади гости, в групата под 25 г. И все пак анкетата беше открита, постарах се да я популяризирам по всички възможни канали и резултатите от нея, поне според мен, дават интересни изводи…

 

 



 

Благодаря още по-специално на почти 200 от включилите се в анкетата, около 1/4 от участниците, които казват, че се информират по темите, свързани с изкуствения интелект, от сайта Дигитални истории! Тъй като анкетата беше разпространена в много и различни канали, това определено е голямо признание и още една причина проектът да продължи нататък. Нещо повече, оказа се, че читателите на Дигитални истории се отличават и в отговорите си…, но ще стигнем и дотам.

 

 

Къде сме днес?

 

Заслужен ли е големият шум, свързан с изкуствения интелект? Дали наистина впечатлява българите? Положително или отрицателно явление е напредъкът в тази област през последните години?

И така, мненията по тази тема отново са разпръснати, отново немалка част от хората са на обратното мнение. И все пак се открояват видимо няколко твърдения.

Маркетинговият шум е голям. В същото време хората се впечатляват от успехите и напредъка на тези технологии. И смятат, че те са по-скоро положително явление.

 

 

 

 

И ето тук стигаме до най-важната – признавам откровено! – за мен тема, до най-важните отговори. Интересът към изкуствения интелект от медиите и сред обществото е неоправдан? Нищо подобно! Получава ли се обаче достатъчно пълноценен обществен разговор, разглеждаме ли, обсъждаме ли всички важни решения, всички големи и въпроси и предизвикателства? Никак… Е, именно затова го има този сайт.

 

Тези два въпроса според мен имат еднозначен отговор. Което, разбира се, не омаловажава факта, че много хора не са съгласни с него. Предишен експеримент на Дигитални истории, в който се включиха над 1800 души, ясно показа, че в много ситуации вече никой не може да бъде толкова сигурен, колкото си мисли, в това дали може да разпознае създаденото от генерираното. А в това, че ИИ се справя по-успешно от човека, смятам, също няма как да има спор, немалко са конкретните и измерими задачи, за които това е доказано, при някои – със сериозна доминация. Да, ако не подхождаме емоционално, безспорно е, че има задачи, в които технологията се справя с по-висок резултат.

 

Тук ли е василискът на Роко?

Опасенията и притесненията са съвсем разбираеми, те са също една от големите причини да го има този сайт. Но дали ги има и сред хората?

 

Повечето включили се не смятат, че алгоритмите са създадени, за да ни манипулират и контролират. Но пък над 20% от хората са убедени, че е така.

Въпросът рисковете или възможностите са повече, е толкова труден, че не успявам да намеря личния си отговор и след над 300 Дигитални истории. Разделят се и хората:

 

 

 

Quo vadis?

Да. ИИ може да се превърне в опасност за човечеството, тук също се открояват положителните отговори. Значи може би си струва да говорим повече за тези опасности?

Но какво се задава нататък? Ето как изглежда разпределението на отговорите в тематичните въпроси за перспективите, за възможностите, за очакванията. За това накъде отиваме…

 

 

Глас народен… знаете. Ако обобщя: отново няма твърдение, което да е силно предпочитано. И все пак, повечето хора смятат, че се задават големи промени, свързани с навлизането на новите технологии. Ще отпадат професии, ще има огромни обществени трансформации, пределът на тези технологии е далеч…

Наистина ли не е важно да си говорим повече по тези теми?

Докато мненията са доста по-разделени за това може ли тази област да е шансът на страната ни да развие сериозен икономически напредък. Също и има ли как да се постигне прословутият генерален изкуствен интелект, надминаващ човека.

Отново, признавам, това са въпроси, на които и аз нямам своя личен отговор. И именно затова продължавам да го търся и допълвам, да се опитвам да обрисувам контурите му със следващите текстове на този сайт.

 

О, GPT, поспри?!

 

 

 

Отговорите видимо са срещу по-строгите, неоправдани регулации, срещу забраните и в полза на разумните ограничения. Анкетираните нямат ясно мнение за регулациите, предложени от ЕС, това е единственият от 20 въпроса, където доминира неутралният отговор. Още един повод за замисляне и анализ.

И все пак, сред всички 20 въпроса, има един, при който ясно доминират отговорите в едната от двете посоки. ИИ очевидно не бива да бъде забранен според огромна част от хората, включили се в анкетата. (Друг е въпросът доколко това изобщо е възможно.)

 

Поводи за размисъл

Дали обаче има големи разлики вътре в общността? Мъжете или жените са по-скептични? Оказва се, че различията са минимални. Нещо повече, учудващо за мен, отговорите на хората, които работят в областта на информационните технологии, статистически не се отличават особено по никой от въпросите, както и мненията на хората с други посочени специалности.

Докато, за приятна моя изненада, много повече са отликите сред хората, които са посочили, че се информират по тези теми от Дигитални истории. В значително по-голяма степен те използват възможностите на изкуствения интелект. Те са и по-оптимистично настроени за това, че можем да превърнем областта в следващата голяма българска следа.

 

Благодаря още веднъж!

Докато другата голяма разделителна линия, според мен очаквано, е възрастта. За съжаление, в анкетата не се включиха много млади хора, за да имаме известна представителност, и, все пак, тенденциите си личат. От друга страна, въпреки че са очаквани, не са кой знае колко крайни. Да, повече са младите хора, използващи ежедневно ИИ, но разликите в процентите не са чак толкова драстични.

 

Докато с възрастта нараства самочувствието, че човек може да различи генерираното от създаденото. Само че, наистина, понякога това самочувствие може да се окаже неоправдано…

 

 

Също, разбира се, по-младите са по-склонни да очакват по-големи промени. Традициионната разлика в светоггледа между поколенията, която я има, откакто свят светува, нали?

 

И още…

Най-важните за мен изводи след всичко, казано дотук, гласят:

  • По темите, свързани с изкуствения интелект, има огромен обществен, медиен и чисто човешки интерес
  • Докато в същото време не се получава достатъчно адекватен обществен разговор за тях.
  • Подхождаме със стереотипи, с крайни мнения.
  • И за всяка от тези теми, за всеки от големите въпроси, нямаме общо мнение. Всяко от твърденията ни разделя в определена степен, на крайности. А това е резултат и от начина, по който общуваме днес, по който се снабдяваме с информация.

 

Какви са вашите изводи? Ще се радвам да ги прочета.

Нямам претенциите да съм открил всички закономерности, хората с различен поглед в обработката на данни, могат да се включат. Пълната база отговори (без лични данни и със свободен достъп) ще намерите тук.

Уви, пропуснах доста други хора, които имаха какво да кажат по темата. Само основната публикация във фейсбук получи 282 коментара, над 1100 реакции (от които около 300 – „усмихнати“ или „ядосани човечета“)… Научих доста интересни неща, като например, че трябва да „Оди да пасеш“, но, уви, така е онлайн. (Ако имате време и нерви, вижте тук.)

 

 

Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата „Дигитални истории“ с автограф. Това са pkan***@abv.bg, konstantin.j****@gmail.com и stojanova.*******@gmail.com. an****.ivanov@gmail.com пък получава книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Освен всички интересни изводи, анкетата вече роди една вълнуваща Дигитална история. За изкуствения интелект и любовта… Струва си, повярвайте ми, скоро ще я прочетете.

И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен да ги споделите тук, очаква ви скромна награда… Ако чете и изкуственият интелект, каква ли история би ми препоръчал?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Несамотният бегач на дълги разстояния

Несамотният бегач на дълги разстояния

Да тичаш, докато победиш себе си. 60 километра по стръмните склонове на Пирин, маратони, ултрамаратони на няколко континента. Да караш колело 600 километра по цялото протежение на българското дунавско крайбрежие. А обиколката на Витоша с колело и бягане, позната като „Витоша 100“, любимо предизвикателство на коравите програмисти да ти се струва „състезание за паркетни бегачи“.
Такъв е днешният ни герой Виктор Асенов, обича да предизвиква себе си, да тича, да изпреварва и да показва. Завършил социална педагогика, така и не успява да си намери професионално развитие, разочарован от начина, по който у нас се отнасяме с хората с увреждания.
Много можем да научим от днешния ни дигитален герой, срещаме се с него и обикаляме София. За да поговорим за предизвикателствата, пред които ни изправя животът и тези, които сами трябва да си поставяме.
Дали не пропуснах да спомена, че той е незрящ? Но това не го спира да гони рекорди. И да преследва мечтите си…

повече информация
Share This