Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

сеп. 27, 2024 | Технологии

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

27 септември 2024 | Технологии

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни социални промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

За две седмици анкетата попълниха точно 750 души (толкова кръгло число и ChatGPT не би измислил). Споделиха я много медии, колеги от различни области, приятели. Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат!

 

Кой си приказва с ChatGPT?

Но стига приказки, време е за резултатите. Всеки от анкетираните можеше да отговори (или не) с това доколко е съгласен с 20 твърдения. За гостите те имаха различен ред, за да е сигурно, че не той е от значение. Анкетата беше анонимна, всеки можеше да попълни само въпросите, които прецени.

Първата група въпроси имаше за цел да прецени доколко днес изкуственият интелект е част от ежедневието на всеки от нас. Използваме ли го, интересува ли ни? И, както ще видите, тук вече си личи ясно, че темата се очертава като поредният повод, който да ни разделя.

Почти поравно се оказват хората, които използват всеки ден различни форми на изкуствен интелект и тези, които не го правят. Така е и с българите, които се чувстват достатъчно информирани по актуалните въпроси на нашумялата тема и тези, които не смятат, че са запознати.

 

 

 

 

 

Кой е тук?

Но какви са тези хора, които са се включили, ще попитате с основание? 750-те отговора се оказаха доста пъстри по разни характеристики. Включиха се повече мъже, определено отговорите са свързани и с възрастта – така и не успях да привлека повече млади гости, в групата под 25 г. И все пак анкетата беше открита, постарах се да я популяризирам по всички възможни канали и резултатите от нея, поне според мен, дават интересни изводи…

 

 



 

Благодаря още по-специално на почти 200 от включилите се в анкетата, около 1/4 от участниците, които казват, че се информират по темите, свързани с изкуствения интелект, от сайта Дигитални истории! Тъй като анкетата беше разпространена в много и различни канали, това определено е голямо признание и още една причина проектът да продължи нататък. Нещо повече, оказа се, че читателите на Дигитални истории се отличават и в отговорите си…, но ще стигнем и дотам.

 

 

Къде сме днес?

 

Заслужен ли е големият шум, свързан с изкуствения интелект? Дали наистина впечатлява българите? Положително или отрицателно явление е напредъкът в тази област през последните години?

И така, мненията по тази тема отново са разпръснати, отново немалка част от хората са на обратното мнение. И все пак се открояват видимо няколко твърдения.

Маркетинговият шум е голям. В същото време хората се впечатляват от успехите и напредъка на тези технологии. И смятат, че те са по-скоро положително явление.

 

 

 

 

И ето тук стигаме до най-важната – признавам откровено! – за мен тема, до най-важните отговори. Интересът към изкуствения интелект от медиите и сред обществото е неоправдан? Нищо подобно! Получава ли се обаче достатъчно пълноценен обществен разговор, разглеждаме ли, обсъждаме ли всички важни решения, всички големи и въпроси и предизвикателства? Никак… Е, именно затова го има този сайт.

 

Тези два въпроса според мен имат еднозначен отговор. Което, разбира се, не омаловажава факта, че много хора не са съгласни с него. Предишен експеримент на Дигитални истории, в който се включиха над 1800 души, ясно показа, че в много ситуации вече никой не може да бъде толкова сигурен, колкото си мисли, в това дали може да разпознае създаденото от генерираното. А в това, че ИИ се справя по-успешно от човека, смятам, също няма как да има спор, немалко са конкретните и измерими задачи, за които това е доказано, при някои – със сериозна доминация. Да, ако не подхождаме емоционално, безспорно е, че има задачи, в които технологията се справя с по-висок резултат.

 

Тук ли е василискът на Роко?

Опасенията и притесненията са съвсем разбираеми, те са също една от големите причини да го има този сайт. Но дали ги има и сред хората?

 

Повечето включили се не смятат, че алгоритмите са създадени, за да ни манипулират и контролират. Но пък над 20% от хората са убедени, че е така.

Въпросът рисковете или възможностите са повече, е толкова труден, че не успявам да намеря личния си отговор и след над 300 Дигитални истории. Разделят се и хората:

 

 

 

Quo vadis?

Да. ИИ може да се превърне в опасност за човечеството, тук също се открояват положителните отговори. Значи може би си струва да говорим повече за тези опасности?

Но какво се задава нататък? Ето как изглежда разпределението на отговорите в тематичните въпроси за перспективите, за възможностите, за очакванията. За това накъде отиваме…

 

 

Глас народен… знаете. Ако обобщя: отново няма твърдение, което да е силно предпочитано. И все пак, повечето хора смятат, че се задават големи промени, свързани с навлизането на новите технологии. Ще отпадат професии, ще има огромни обществени трансформации, пределът на тези технологии е далеч…

Наистина ли не е важно да си говорим повече по тези теми?

Докато мненията са доста по-разделени за това може ли тази област да е шансът на страната ни да развие сериозен икономически напредък. Също и има ли как да се постигне прословутият генерален изкуствен интелект, надминаващ човека.

Отново, признавам, това са въпроси, на които и аз нямам своя личен отговор. И именно затова продължавам да го търся и допълвам, да се опитвам да обрисувам контурите му със следващите текстове на този сайт.

 

О, GPT, поспри?!

 

 

 

Отговорите видимо са срещу по-строгите, неоправдани регулации, срещу забраните и в полза на разумните ограничения. Анкетираните нямат ясно мнение за регулациите, предложени от ЕС, това е единственият от 20 въпроса, където доминира неутралният отговор. Още един повод за замисляне и анализ.

И все пак, сред всички 20 въпроса, има един, при който ясно доминират отговорите в едната от двете посоки. ИИ очевидно не бива да бъде забранен според огромна част от хората, включили се в анкетата. (Друг е въпросът доколко това изобщо е възможно.)

 

Поводи за размисъл

Дали обаче има големи разлики вътре в общността? Мъжете или жените са по-скептични? Оказва се, че различията са минимални. Нещо повече, учудващо за мен, отговорите на хората, които работят в областта на информационните технологии, статистически не се отличават особено по никой от въпросите, както и мненията на хората с други посочени специалности.

Докато, за приятна моя изненада, много повече са отликите сред хората, които са посочили, че се информират по тези теми от Дигитални истории. В значително по-голяма степен те използват възможностите на изкуствения интелект. Те са и по-оптимистично настроени за това, че можем да превърнем областта в следващата голяма българска следа.

 

Благодаря още веднъж!

Докато другата голяма разделителна линия, според мен очаквано, е възрастта. За съжаление, в анкетата не се включиха много млади хора, за да имаме известна представителност, и, все пак, тенденциите си личат. От друга страна, въпреки че са очаквани, не са кой знае колко крайни. Да, повече са младите хора, използващи ежедневно ИИ, но разликите в процентите не са чак толкова драстични.

 

Докато с възрастта нараства самочувствието, че човек може да различи генерираното от създаденото. Само че, наистина, понякога това самочувствие може да се окаже неоправдано…

 

 

Също, разбира се, по-младите са по-склонни да очакват по-големи промени. Традициионната разлика в светоггледа между поколенията, която я има, откакто свят светува, нали?

 

И още…

Най-важните за мен изводи след всичко, казано дотук, гласят:

  • По темите, свързани с изкуствения интелект, има огромен обществен, медиен и чисто човешки интерес
  • Докато в същото време не се получава достатъчно адекватен обществен разговор за тях.
  • Подхождаме със стереотипи, с крайни мнения.
  • И за всяка от тези теми, за всеки от големите въпроси, нямаме общо мнение. Всяко от твърденията ни разделя в определена степен, на крайности. А това е резултат и от начина, по който общуваме днес, по който се снабдяваме с информация.

 

Какви са вашите изводи? Ще се радвам да ги прочета.

Нямам претенциите да съм открил всички закономерности, хората с различен поглед в обработката на данни, могат да се включат. Пълната база отговори (без лични данни и със свободен достъп) ще намерите тук.

Уви, пропуснах доста други хора, които имаха какво да кажат по темата. Само основната публикация във фейсбук получи 282 коментара, над 1100 реакции (от които около 300 – „усмихнати“ или „ядосани човечета“)… Научих доста интересни неща, като например, че трябва да „Оди да пасеш“, но, уви, така е онлайн. (Ако имате време и нерви, вижте тук.)

 

 

Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата „Дигитални истории“ с автограф. Това са pkan***@abv.bg, konstantin.j****@gmail.com и stojanova.*******@gmail.com. an****.ivanov@gmail.com пък получава книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Освен всички интересни изводи, анкетата вече роди една вълнуваща Дигитална история. За изкуствения интелект и любовта… Струва си, повярвайте ми, скоро ще я прочетете.

И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен да ги споделите тук, очаква ви скромна награда… Ако чете и изкуственият интелект, каква ли история би ми препоръчал?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This