„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“

май 5, 2023 | Срещи

„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“

5 май 2023 | Срещи

Онлайн комуникацията се оказа неочаквано предизвикателство към майчинството и родителството като цяло. В мрежата се озовахме заобиколени от съвети и авторитети, от шеги, но и от прозрения, помогнали в тежък момент.

Кой не е чувал за Мама Нинджа? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит. „Първо мислех да направя моден блог, но момчетата се разсмяха с глас. Предложиха ми да направя кулинарен, на което пък аз се изсмях. В крайна сметка реших да направя блог, в който ще споделям ежедневието на едно (не)съвсем стандартно българско семейство“, пише тя и през последните години текстовете ѝ се оказват безценни четива за мнозина.

Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.

Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си?


 

– Кои са най-важните умения, които трябва да притежава една майка нинджа?

– Този псевдоним го измисли един от синовете ми. Рисуваше комикси, трябва да е бил на 7-8 години, а героите бяхме ние с баща му и братята му. Мен ме рисуваше като нинджа. Да ви призная, даже малко криво ми стана, казах си: „Ех, защо не ме рисува като принцеса или като жената-чудо, примерно, ами някаква си нинджа?“. И го попитах, а той невъзмутимо ми обясни, че съм била нинджа, защото съм бърза, тиха и

на всичкото отгоре винаги го хващам, ако е замислил някоя беля.

Та, изглежда, това са качествата.

Псевдонимът стана популярен, защото мисля, че всички майки се припознаваме в него. Когато се наложи, ставаме смели, бързи и нищо не може да ни спре – мами нинджи. А в останалото време не пречи да сме дами или домакини, или която каквото си иска.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

снимки: личен архив

 

– А с какво се различават най-важните умения на бащата нинджа?

– Сега татковците присъстват много повече в живота на децата, отколкото преди 20-30 години. Поне за нашия татко видях тази положителна промяна, а блогът и страницата ми дават възможност да контактувам със стотици, да не кажа хиляди родители.

Някога беше прието жените да отглеждат децата, независимо че работят. Бащите… беше добре, беше дар Божи, ако решат, че е редно да „помагат“ в домакинството. Даже от другите мъже имаше някакво осъждане.

Истинският татко нинджа за мен е този, който присъства в живота на детето си не просто като човека, който го води на кино веднъж седмично. Той се включва във всички безбройни ангажименти наравно с майката.

 

– Как интернет промени родителството?

– Много по-лесно намираш всякаква информация и различни гледни точки, сред които да отсееш това, което ти допада. Много по-лесно намираш хора със сходни интереси, с които създаваш приятелства, и то не само виртуални.

Има и минуси, разбира се. Един от тях е

стремежът към перфектно родителство и чувството за вина, че не се справяш като моделите си.

Но с времето, съвсем естествено, това се коригира и фалшивите модели отпадат.

Друг минус е, че сега родителите се тревожат не само с кого ще се срещне детето на улицата, но и в интернет. Всяко време идва с нови проблеми. И с нови решения.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– Разкажи някои интересни истории на читатели, стигнали до теб онлайн?

– Те са стотици, но едно мога да кажа общо за всички тях – и нашите семейни истории, и на читателите.

Дори най-неприятната, срамна и объркваща ситуация не е страшна, ако след време човек може да я разкаже на маса и да се смее с приятели.

Тази гледна точка много ми е помагала през годините. Затова и винаги я казвам на майките и бащите, когато споделят проблем.

Детето повърна върху кучето и кучето го изяде? Любимият пуловер на мъжа ви се сви? Пуснахте ключовете на колата в пералня? Измихте си зъбите с депилатор, защото толкова ви се спеше, че не виждахте какво правите?

Представете си как го разказвате в компания и всички се смеят, вие включително. Ами, да, неприятно е, но освен това е и ужасно смешно. Както и 90% от всички дреболии, за които се впрягаме у дома.

Една приятелка веднъж ми

каза, че съм търпелива като вол. И до днес не знам дали беше комплимент.

Търпението май е най-ценното качество на родителя. Но не се тревожете, дори да не го притежавате, щете не щете, ще го развиете.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– Трябва ли да пазим децата от технологиите?

– Не. Те живеят в свят, който е и ще става все по-технологичен.

Да ги пазим от технологиите е все едно да не ги научим да четат, та да не прочетат някоя лоша книга

и да тръгнат по лош път. Да ги пазим не, но трябва да ги научим да ги използват в своя полза, а не вреда.

 

– Кога е проблем да използваме телефона вместо детегледачка?

– Имаш предвид – да се даде телефон на детето, за да не вдига шум, примерно като сте в ресторант или банка, нали? Правила съм го, разбира се. Но, да, става проблем, ако няма мярка. Както телевизорът и всичко останало. „Дозата прави отровата“ е добър принцип не само във фармацията.

 

– Най-големият ти син е програмист. Кога разбра, че ще занимава с това? Как се отнесе, имайки предвид всички стереотипи покрай тази наша професия?

– Винаги съм знаела, че ще работи нещо, свързано с компютри, той си беше като залепен на компютъра и не просто да играе игри, а да прави неща, беше му интересно.

Той ме нави да ми направи сайт, ей така, за да се научи. По едно време записа психология – ето това вече ме учуди. Но за нищо не сме го спирали или разубеждавали с баща му. Всяко знание е полезно и все някога ще влезе в употреба.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– На какво се дължи успехът на сайта ти?

– Много хора пишат добре и много хора имат какво да кажат. Да речем, че моят голям талант е, че съм събирач на такива хора.

 

– Децата ти са от доста различни поколения и имаш поглед. Какво се променя най-силно като качества, интереси, светоглед?

– Мога да кажа за моите деца, не знам дали тези наблюдения са валидни в общ план. Но ми се струва, че

стават все по-самостоятелни и все повече се отстояват, при това от по-ранна възраст.

Много по-информирани са – знаят кое е опасно за тях. Наскоро мъжът ми убеждаваше момчетата да отидат на мач на най-малкия им брат. Беше много интересен диалог, смях се с глас. След като го изслушаха, единият му каза, че ги манипулира с “guilt tripping”, a другият добави, че имало и елементи на “gaslighting”. А най-големият ни син все още идва, като го помоли баща му. Не знам когато малкият порасне, какво ще отговаря. Не знам дали това е хубаво, или лошо. Но бих искала някога да съм имала възможност и аз така да защитя позицията пред родителите си, които бяха доста строги и винаги прави, дори когато грешат. За децата си съм спокойна, че никога няма да се оставят някой да ги манипулира, командва или използва. Не е лошо.

 

– Били ли са ти полезни онлайн съветите в гледането на децата?

– Да, разбира се, и онлайн съветите, и книгите. Но винаги с мярка и винаги с критично мислене. Хубаво е, че има информация, безценно е да можем да я отсяваме.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– А кой е най-унищожителният съвет, на който си попадала?

– Най-ужасният съвет веднъж ми даде баща ми, който беше много любящ и отговорен родител, но също така и строг. Не са ме удряли или нещо такова, но винаги съм имала страх от тях, което не е същото като респект. Нека се върна на въпроса. Първият ми син беше кротко дете и с него са ми помагали много. Вторият обаче винаги е бил хлапе с характер и веднъж се опълчи на дядо си. И тогава

татко каза: „Трябва да го пречупиш, докато е малък. Децата се пречупват като малки“.

А аз го погледнах изумено: Защо, за бога, бих искала да си пречупвам детето? Не може ли просто да е вироглав? Хората са различни в крайна сметка. Аз не искам счупено дете.

Тогава спрях да оставям децата при майка ми и баща ми. Притесних се да не вземат да ми го пречупят. Макар и с добри намерения. Те не бяха лоши родители, просто бяха доста консервативни.

Някои хубави черти в характера си обаче дължа на техните грешки, така че не е толкова страшно родителите да грешат. Най-вероятно и ние грешим като родители, но това ще се разбере след доста време.

 

– Може ли тъщата и свекървата от легендарни злодеи да се превърнат в… приятели?

– Може. Ние със сватята станахме първи приятелки. А най-забавното е, че децата ни се разведоха, но ние си останахме приятелки. Което, разбира се, не е задължително – човек понякога си пасва с някого, с друг може да не се сближи толкова, то е и въпрос на характер, интереси. Но дори да няма приятелство, уважение и зачитане трябва да има. Това вече е задължително.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– Жива ли е още институцията на бабата?

– Колко хубав въпрос. Бабата и дядото са обект на интерес от децата. Както и обратното. Те са скок към едно съвсем различно време и поколение. Мисля, че общуването между баби/дядовци и внуци е еднакво полезно за всички участници. И в този смисъл – да, институцията е жива.

Променила се е доста, защото много малко баби и дядовци се включват активно в отглеждането на децата – не само защото хората сега рядко живеят в едно населено място, но и защото те все още работят. Но без значение дали се виждаш с внучето всеки ден, всяка седмица или просто го водиш някъде на почивка през лятото, тази комуникация е важна и ползотворна.

Дано всички майки и бащи имат щастието да се порадват на внуче. Наистина е много различно.

 

– Защо у нас има толкова малко жени в политиката и на ръководни постове? Не сме имали жена президент или избрана за премиер…

– Защото в голяма степен сме традиционалисти. Веднъж повикахме майстори вкъщи. Работя у дома и затова решихме аз да се занимавам с тях – да ги наглеждам, да им възлагам задачи. На първия ден дойдоха да попитат къде е мъжът ми. Казах, че е на работа, но защо? Нещо да го питали за една етажерка. Отговорих им, а те пак настояха да попитат него. Беше много странно, рядко ми се е случвало да се почувствам дискриминирана, но тези майстори, иначе много възпитани, направиха точно това. Отнесоха се с мен, сякаш съм малоумна и не мога да им кажа къде да монтират етажерката. Как си представяте

тези хора да гласуват за жена президент, щом не смятат, че жена може да прецени къде е подходящо да се сложи етажерка?

 

– Имам две хлапета – на 2 и 5 години. Какво не трябва никога, ама никога да им казвам?

– О, да са живи и здрави!

На моите никога не им казвам, че с нещо няма да се справят.

Даже и когато не съм сигурна, че ще се справят, не им го казвам. Даже и когато съм сигурна, че няма да се справят, не им го казвам. Нека опитат. И е учудващо колко често се справят много по-добре от очакванията ни. Понякога си мисля, че децата ни стават хубави хора не заради нас, а въпреки нас.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– Кое е най-хубавото в това човек да има много деца?

– Най-хубавото е, че емоциите са винаги разнородни и дори да има тревога за някоя конкретна история с едно от децата, винаги ще има по същото време и радост за друго. И

никога не е скучно, ама никога. Живееш няколко живота едновременно.

 

– Какъв е най-силният аргумент за това човек да не остане с едно или две деца? Винаги ли мотивацията трябва да е вътрешна?

– Не знам как ще прозвучи, но аз никого не навивам да създава деца. Както го почувства човек, така. Това не е нещо, което насила трябва да правим, защото обществото или майките ни ни натискат. Единственото, което мога да кажа е, че

не познавам майка и баща, които да са си прегърнали бебенцето и да са казали: „Оф, защо ли те родих, я се връщай, откъдето си дошъл!“.

Сигурно има и такива, аз поне не познавам. Но и не е лесно. Една приятелка веднъж ме обвини, че го правя да изглежда лесно. То не е. И на мен не ми е. Само че човек се справя, и не само се справя, ами си прекарва и доста добре по пътя.

 

– Като човек, допринесъл лично… как можем да я излезем от тази пуска демографска криза?

– Може би ще е добра стъпка, ако хората се чувстват по-сигурни. Българинът обича децата. Но нямаме усещане за сигурност – нямаме доверие в медицина и образование, нито увереност, че ще ни растат децата в безопасна среда. Може би, ако имахме такова спокойствие, хората щяха да раждат повече деца.

Около мен има много семейства с повече от две деца, но всички те са хора с професии и бизнеси, които им дават някаква независимост да си отглеждат децата, без да разчитат на държавата. Справяме се въпреки държавата, а не с нейна помощ. Може би ако имахме държава, на която да може да се разчита, повече хора биха създавали деца. Дай боже и това да стане.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– Казват „малки деца – малки проблеми, големи – големи“, има ли нещо вярно?

– Самата истина е. И е доста несправедливо, защото някога си въобразявах – ето, сега те ще завършат училище, ще заминат да учат и аз ще спра да ги мисля. Ето, сега ще завършат университет, ще спра да ги мисля. Сега ще се оженят, ще спра да ги мисля.

Но никога, никога не спираш и все има нещо, за което да се тревожиш покрай тях.

В този смисъл е вярна тази поговорка. Иначе относно самостоятелността – става все по-лесно. И времето също – има огромна разлика между времето и грижите, които изисква едно бебе, когато трябва да си 24/7 на разположение и тийн, на когото му стига да е пълен хладилникът и дрехите – чисти. И като благоволи да говори с теб или да седне да гледате заедно някой филм веднъж на няколко дни, да си на разположение.

 

– Имаш ли любими детски лафове, свързани с технологиите?

– Най-големият ми син, програмистът, като беше малък, имаше ограничение на броя часове на компютър. И постоянно повтаряше колко е нечестно това – спомням си личицето му, тези сърдити сини очички, навъсените вежди, намусената уста. Казваше: „Някой ден, като си имам дете, никога, никога няма да го ограничавам за каквото и да е“.

Познайте какво стана накрая? На внучето ми Боби до две години не му даваха и телевизия да гледа. Много се смея на тези спомени.

 

Мария Пеева – Мама Нинджа

 

– Можем ли да научим изкуствения интелект да бъде забавен?

– Опитваме се, но малко трудно му се удава.

 

– Нямат ли да станат излишни блоговете, след като ChatGPT вече може да ни даде дори най-засуканата рецепта?

– Напълно възможно е да станат излишни. Хората пишат книги с изкуствен интелект, рисуват картини и т.н. Но не познавам нито един творец, който да се е притеснил истински от това.

 

– Скоро технологиите ще позволят децата да растат в изкуствени утроби. Като опитен родител, как ти се струва едно такова бъдеще?

– Много щадящо за майките. Защо не? Аз вярвам в науката.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This