Бебе от инкубатор

май 3, 2022 | Технологии

Бебе от инкубатор

3 май 2022 | Технологии

Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.

Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…

 

Роботът майка

Малко научни дисциплини напреднаха толкова много през последните 40 години, колкото репродуктивната медицина. Ако се върнем още малко по-назад, около столетие, ще видим как смъртността при новородените е била ужасяваща. Постепенно нещата се променят, повече деца оцеляват в критичните месеци благодарение на неонатологията.

Преди да се промени завинаги и самият процес на зачеване. Методът ин витро даде шанс да се родят много деца, чието зачеване иначе не би било възможно. А после дойде и сурогатното майчинство, оказа се даже, че не е задължително жената да е бременна, за да има свое дете.

И все пак, икономически напредналата част от света се топи. Заради причини, които очевидно не са свързани толкова със самата технология на възпроизводство, а имат много по-дълбоки и широки корени, раждаемостта в напредналите държави намалява, а постепенно това се случва и в останалите страни, които се присъединяват към списъка.

Неотдавна към темата обърнаха внимание Илон Мъск и Виталик Бутерин, а с това дойде и медийното внимание. Заговори се, че тенденцията може да се промени благодарение на очаквания пробив, който ще направи ненужна бременността.

 

Снимка: Omar Lopez, Unsplash

 

Животът е чудо

Темата за пренаталното възпитание е доста интересна. Има сериозни доказателства за това, че докато бебето е в корема на майка си, то възприема огромна част от информацията, идваща отвън, и тя го формира като индивид. То се учи да познава езика, на който комуникират родителите му, свиква с гласовете им…

Днес немалко деца излизат от утроба, която не е майчината. Сурогатното майчинство стана възможно малко след като се оказа, че не е проблем бебето да бъде заченато в епруветка, а не по обичайния начин… визирам щъркела.

В България сурогатното майчинство е забранено, освен при обективни медицински показатели. Сред звездите на запад и на изток обаче това е честа практика. Да, бебето си има майка и татко, просто се ражда от утробата на друга жена.

В някои страни това е бизнес, млади жени преценяват, че е разумен начин да си осигурят приличен доход, а и законите го позволяват.

След като вече има доста деца на майките си, които никога не са се озовавали „в корема им“… следващата стъпка изглежда логична. Да създадем изкуствена утроба.

 

Снимка: Minnie Zhou, Unsplash

 

Нощта ражда от мъртва утроба…

Бързо напредва и другата замесена в темата медицинска специалност: неонатологията. Днес специалистите успяват да спасят преждевременно родени бебета, тежащи стотици грамове, педя човечета, които преди няколко десетилетия не биха имали шанс…

Въпросите се срещат с отговорите. Технологиите, по всичко личи, скоро ще позволят бебетата да растат в изкуствена среда. По-големият проблем като че ли гласи: дали психологически сме готови за този момент? Ще бъде ли той факторът, който да обърне тенденцията в раждаемостта? И на каква цена?

Поводът да се заговори по тази тема дойде от една от най-интересните личности на нашето време. В любимия си „Туитър“ Илон Мъск редовно публикува груби шеги или твърдения, които изведнъж запращат в небесата акциите на дадена компания. А понякога просто споделя вижданията си за бъдещето на човечеството, с типичното самочувствие на последна инстанция.

Такъв ден беше 20 януари тази година, когато Мъск провокира дебата за изкуствените утроби. Започна се с констатацията, че демографското развитие е най-големият проблем на човечеството, заради него скоро няма да има хора, които да бъдат изпратени в Космоса. Мъск цитира прогнози, според които населението на Земята ще расте до средата на века, а в края му ще се върне до сегашните стойности. За това време обаче Европа, Япония и Китай ще останат с драстично по-малка популация.

 

Снимка: Hollie Santos, Unsplash

 

Щъркел пенсионер

Него поне никой не може да го упрекне, че не прави всичко по силите си. Има 7 деца и не личи да намалява темпото. Но, както казва Мъск и пред „Уолстрийт джърнъл“: „Смятам, че ниската и все по-бързо понижаващата се раждаемост е най-големият риск пред цивилизацията ни. Много хора, включително и умни, мислят, че има прекалено много хора на света и популацията ни е излязла от контрол. Точно обратното. Вижте числата: ако хората нямат повече деца, цивилизацията ще се саморазруши. Помнете ми думите“.

С коментар в „Туитър“ се включи Сахил Лавинджа, основателят на платформата за електронна търговия „Гъмроуд“. Спомена като възможно решение на спадащата раждаемост изкуствените утроби. В дискусията се включи друг познат герой на „Дигитални истории“, създателят на „Етериум“ Виталик Бутерин, който отбеляза, че синтетичните утроби ще намалят тежкото социално бреме на бременността и ще ограничат неравенството. Бутерин приложи графика, от която ясно се вижда как се отразява днес на заплащането на жените периодът на бременността.

 

Фактът е безспорен. Дори в САЩ, които отдавна се борят за равенство на половете, жените изкарват средно 79% от това, което вземат мъжете. В Япония процентите са 73%. Немалко са проучванията, които показват, че причината е периодът на бременността, което е напълно логично. Всеки е виждал подобни примери край себе си.

 

Снимка: Gigin Krishnan, Unsplash

 

Мама робот

Според Ана Смайдор, професор по биоетика, бременността е варварство. „Ако имаше някое друго състояние, което предизвикваше такива проблеми, бихме го класифицирали като много сериозно заболяване“. Именно това според нея дава морален императив на учените да продължават да работят в областта на екзогенезиса, както още се нарича научното направление, насочено към създаването на изкуствена утроба.

Да, по тези теми рядко ще чуете да говорят политици, защото самата идея изглежда все още твърде странна. И все пак, ако се реализира, тя може да реши сериозни социални и медицински проблеми.

Вече познаваме достатъчно добре процеса на зачеване извън човешкото тяло, справяме се и с грижите за бебето, ако е родено доста по-рано от очакваното. Остава „просто“ да покрием периода между двете.

Разбира се, никак не е просто, защото майчината утроба е съвършено творение на природата, което ни позволява да сме на тази планета.

Много са екипите, които активно работят по темата, новините идват от различни краища на света. И макар голямата стъпка все още да не изглежда твърде близо, не липсват любопитни щрихи.

 

Снимка: Filip Mroz, Unsplash

 

Родени да бягат

По традиция първия сериозен напредък идва при опитните животни. През март миналата година екип израелски учени съобщи, че е постигнал оцеляването на миши ембриони в изкуствена матка в продължение на цели 11 дни. А това е повече от половината период на бременност при нашите църкащи приятели, която продължава 20 денонощия.

Тази година може би най-интересните новини по темата дойдоха от Китай. Учени от Института по биомедицинско инженерство и технологии в Суджоу обявиха, че работят сериозно по начинанието.

Сред любопитните щрихи в проекта им е участието на изкуствен интелект. Идеята е, че в ранните етапи от развитието си ембрионът има нужда от постоянно променящи се и свръхпрецизно осигурени условия, за да се развива. Първите седмици, когато от оплодена яйцеклетка се превръщаме във все по-голямо и подобно на човек същество, са пълни със сложни процеси, които изискват внимателно подаване на подходящите вещества, точна температура и всякакви условия.

Тук идва изкуственият интелект, на който китайските учени разчитат да контролира параметрите. Машината има „патрондаш“ от фини тръбички, които доставят нужните вещества и специално устройство за подаване на кислород. За момента също работи с гризачи и е трудно да се прецени колко време би отнело да си стигне до разрешение за опити с хора.

В материала си по темата китайското издание „Саут Чайна Морнинг поуст“ отбелязва, че „масовото „производство“ на бебета в завод с изкуствени утроби може да помогне за запазването на броя на населението в страна, чиито граждани не желаят да раждат деца“. Но същевременно се пита: „Какви могат да бъдат социалните и психологическите последици?“. Любопитно е да отбележим, че въпреки демографските проблеми, които се задават с все по-голяма сила в Китай, там до момента също не е разрешено сурогатното майчинство.

 

Снимка: Colin Maynard on Unsplash

 

Ти баща, ти майка

Екип от Нидерландия също работи в тази област от години. През 2019-а специалистите дадоха прогноза, че изкуствената утроба ще бъде факт до десетилетие, през 2029-а.

Колко е близо пробивът, е трудно да се каже. Както заради технологиите, така и заради регулациите.

Разбира се, не е задължително също цялата бременност да протича в такива „уреди“. Изследванията по темата могат да помогнат и за това да бъдат спасени много повече бебета, появили се на бял свят толкова рано, че досегашната медицина е безсилна. 24-ата седмица от бременността днес се смята за критичната точка, която предопределя с много голяма степен шансовете за оцеляване.

Разработки в тази посока се правят още от 50-те години. Сериозен е напредъкът на лаборатория във Филаделфия, която прави опити с агънца. Както си спомняме от добрата стара Доли, тези животни са важен етап от научните разработки.

Изглежда шокиращо, когато човек види за първи път изкуствената утроба, в която се развиват блеещите животинки. Те са извадени с цезарово сечение малко след средата на бременността, в етап, равняващ се на критичните човешки 23-а – 24-а седмица. Плацентата бива заменена от машина за кислород, свързана с пъпната връв. През нея се подават също и хранителни вещества и се приема въглероден диоксид.

С една дума: в нещото, приличащо на найлонова торба, се вижда как расте бебе агне. Неонатолозите и зоолозите, които работят по проучването, казват, че има сериозен напредък, който може да се използва и при хората.

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

 

Робо-бабинден

Много от предубежденията имат основание. Например – чисто битовите рискове. Голяма част от попържните, с които на Балканите изразяваме отношението си към света, ще трябва да се променят по смисъл. Става още по-малко вероятно да имаме новия Стоичков.

Но и извън шегата, важно е да имаме предвид психологическите последствия. И още повече, тези, които идват след възможните следващи стъпки. Прекрасно, че дамите ще имат доста повече време за да работят, което днес е отделено за бременността, но… тогава може направо да създадем роботи, които да ни гледат децата, докато работим?

Инкубаторът за бебета може би ще даде шанс на жените да работят много по-дълго, но ще постави в тежко неравностойно положение тези, които решат сами да раждат децата си. Докато горещата точка на трудовия пазар ще се измести от периода на бременността и раждането към този на отглеждането. Докато в много държави отпускът по майчинство вече е ужасяващо кратък.

А какво остава и за ползите от кърменето в първите месеци от живота на бебето?

Констатацията, че семейството е основна клетка на обществото може да звучи като соц лозунг, но всъщност е идея на Аристотел. А семейството е и един от най-консервативните елементи сред всичко онова, което ни превръща в хора. Как ли ще премине то през бъдещето, когато бебетата започнат да се появяват от изкуствени утроби? Отговорът очевидно не е еднозначен, но е свързан пряко с бъдещето ни като вид…

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден.
Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс…
Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот.
На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…

повече информация
Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Спомняте ли си, не толкова отдавна бяхме затворени по домовете си, парковете бяха преградени от ленти, пътищата извън града – от пропускателни пунктове… После се появиха ваксините, щяха да ни спасят или да ни убият. Рекорден брой българи умираха, разделихме се на ваксъри и антиваксъри, а оттам тръгнаха и толкова други разделения…
Невероятно е устроен човешкият мозък, бързо забравя и се адаптира към новото, към лесното. Така обаче много от важните въпроси изчезват, изтикани от поредната „актуална“ тема, по която да се дърляме. Докато, междувременно, от много държави идват сигнали, че ковид се завръща…
Видяхме колко бързо ежедневието ни може да се преобърне наопаки. Колко сме крехки, като индивиди и като вид. И е време да потърсим поуките.
Възможно ли е скоро да има нова вълна на коронавируса или пък да се появи следващият микроорганизъм, способен да промени живота на цялата планета?
Научихме ли си уроците?
Колко адекватно се справихме с пандемията?
Можеше ли повече човешки животи да бъдат спасени?
Колко смъртоносен се оказа коронавирусът?
Прекалихме ли с мерките или напротив – трябваше те да бъдат по-строги?
Решение ли се оказаха ваксините?
По-подготвени ли сме за следващи епидемии?

Въпроси, чиито отговори са важни за всеки от нас.

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This