Бебе от инкубатор

май 3, 2022 | Технологии

Бебе от инкубатор

3 май 2022 | Технологии

Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.

Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…

 

Роботът майка

Малко научни дисциплини напреднаха толкова много през последните 40 години, колкото репродуктивната медицина. Ако се върнем още малко по-назад, около столетие, ще видим как смъртността при новородените е била ужасяваща. Постепенно нещата се променят, повече деца оцеляват в критичните месеци благодарение на неонатологията.

Преди да се промени завинаги и самият процес на зачеване. Методът ин витро даде шанс да се родят много деца, чието зачеване иначе не би било възможно. А после дойде и сурогатното майчинство, оказа се даже, че не е задължително жената да е бременна, за да има свое дете.

И все пак, икономически напредналата част от света се топи. Заради причини, които очевидно не са свързани толкова със самата технология на възпроизводство, а имат много по-дълбоки и широки корени, раждаемостта в напредналите държави намалява, а постепенно това се случва и в останалите страни, които се присъединяват към списъка.

Неотдавна към темата обърнаха внимание Илон Мъск и Виталик Бутерин, а с това дойде и медийното внимание. Заговори се, че тенденцията може да се промени благодарение на очаквания пробив, който ще направи ненужна бременността.

 

Снимка: Omar Lopez, Unsplash

 

Животът е чудо

Темата за пренаталното възпитание е доста интересна. Има сериозни доказателства за това, че докато бебето е в корема на майка си, то възприема огромна част от информацията, идваща отвън, и тя го формира като индивид. То се учи да познава езика, на който комуникират родителите му, свиква с гласовете им…

Днес немалко деца излизат от утроба, която не е майчината. Сурогатното майчинство стана възможно малко след като се оказа, че не е проблем бебето да бъде заченато в епруветка, а не по обичайния начин… визирам щъркела.

В България сурогатното майчинство е забранено, освен при обективни медицински показатели. Сред звездите на запад и на изток обаче това е честа практика. Да, бебето си има майка и татко, просто се ражда от утробата на друга жена.

В някои страни това е бизнес, млади жени преценяват, че е разумен начин да си осигурят приличен доход, а и законите го позволяват.

След като вече има доста деца на майките си, които никога не са се озовавали „в корема им“… следващата стъпка изглежда логична. Да създадем изкуствена утроба.

 

Снимка: Minnie Zhou, Unsplash

 

Нощта ражда от мъртва утроба…

Бързо напредва и другата замесена в темата медицинска специалност: неонатологията. Днес специалистите успяват да спасят преждевременно родени бебета, тежащи стотици грамове, педя човечета, които преди няколко десетилетия не биха имали шанс…

Въпросите се срещат с отговорите. Технологиите, по всичко личи, скоро ще позволят бебетата да растат в изкуствена среда. По-големият проблем като че ли гласи: дали психологически сме готови за този момент? Ще бъде ли той факторът, който да обърне тенденцията в раждаемостта? И на каква цена?

Поводът да се заговори по тази тема дойде от една от най-интересните личности на нашето време. В любимия си „Туитър“ Илон Мъск редовно публикува груби шеги или твърдения, които изведнъж запращат в небесата акциите на дадена компания. А понякога просто споделя вижданията си за бъдещето на човечеството, с типичното самочувствие на последна инстанция.

Такъв ден беше 20 януари тази година, когато Мъск провокира дебата за изкуствените утроби. Започна се с констатацията, че демографското развитие е най-големият проблем на човечеството, заради него скоро няма да има хора, които да бъдат изпратени в Космоса. Мъск цитира прогнози, според които населението на Земята ще расте до средата на века, а в края му ще се върне до сегашните стойности. За това време обаче Европа, Япония и Китай ще останат с драстично по-малка популация.

 

Снимка: Hollie Santos, Unsplash

 

Щъркел пенсионер

Него поне никой не може да го упрекне, че не прави всичко по силите си. Има 7 деца и не личи да намалява темпото. Но, както казва Мъск и пред „Уолстрийт джърнъл“: „Смятам, че ниската и все по-бързо понижаващата се раждаемост е най-големият риск пред цивилизацията ни. Много хора, включително и умни, мислят, че има прекалено много хора на света и популацията ни е излязла от контрол. Точно обратното. Вижте числата: ако хората нямат повече деца, цивилизацията ще се саморазруши. Помнете ми думите“.

С коментар в „Туитър“ се включи Сахил Лавинджа, основателят на платформата за електронна търговия „Гъмроуд“. Спомена като възможно решение на спадащата раждаемост изкуствените утроби. В дискусията се включи друг познат герой на „Дигитални истории“, създателят на „Етериум“ Виталик Бутерин, който отбеляза, че синтетичните утроби ще намалят тежкото социално бреме на бременността и ще ограничат неравенството. Бутерин приложи графика, от която ясно се вижда как се отразява днес на заплащането на жените периодът на бременността.

 

Фактът е безспорен. Дори в САЩ, които отдавна се борят за равенство на половете, жените изкарват средно 79% от това, което вземат мъжете. В Япония процентите са 73%. Немалко са проучванията, които показват, че причината е периодът на бременността, което е напълно логично. Всеки е виждал подобни примери край себе си.

 

Снимка: Gigin Krishnan, Unsplash

 

Мама робот

Според Ана Смайдор, професор по биоетика, бременността е варварство. „Ако имаше някое друго състояние, което предизвикваше такива проблеми, бихме го класифицирали като много сериозно заболяване“. Именно това според нея дава морален императив на учените да продължават да работят в областта на екзогенезиса, както още се нарича научното направление, насочено към създаването на изкуствена утроба.

Да, по тези теми рядко ще чуете да говорят политици, защото самата идея изглежда все още твърде странна. И все пак, ако се реализира, тя може да реши сериозни социални и медицински проблеми.

Вече познаваме достатъчно добре процеса на зачеване извън човешкото тяло, справяме се и с грижите за бебето, ако е родено доста по-рано от очакваното. Остава „просто“ да покрием периода между двете.

Разбира се, никак не е просто, защото майчината утроба е съвършено творение на природата, което ни позволява да сме на тази планета.

Много са екипите, които активно работят по темата, новините идват от различни краища на света. И макар голямата стъпка все още да не изглежда твърде близо, не липсват любопитни щрихи.

 

Снимка: Filip Mroz, Unsplash

 

Родени да бягат

По традиция първия сериозен напредък идва при опитните животни. През март миналата година екип израелски учени съобщи, че е постигнал оцеляването на миши ембриони в изкуствена матка в продължение на цели 11 дни. А това е повече от половината период на бременност при нашите църкащи приятели, която продължава 20 денонощия.

Тази година може би най-интересните новини по темата дойдоха от Китай. Учени от Института по биомедицинско инженерство и технологии в Суджоу обявиха, че работят сериозно по начинанието.

Сред любопитните щрихи в проекта им е участието на изкуствен интелект. Идеята е, че в ранните етапи от развитието си ембрионът има нужда от постоянно променящи се и свръхпрецизно осигурени условия, за да се развива. Първите седмици, когато от оплодена яйцеклетка се превръщаме във все по-голямо и подобно на човек същество, са пълни със сложни процеси, които изискват внимателно подаване на подходящите вещества, точна температура и всякакви условия.

Тук идва изкуственият интелект, на който китайските учени разчитат да контролира параметрите. Машината има „патрондаш“ от фини тръбички, които доставят нужните вещества и специално устройство за подаване на кислород. За момента също работи с гризачи и е трудно да се прецени колко време би отнело да си стигне до разрешение за опити с хора.

В материала си по темата китайското издание „Саут Чайна Морнинг поуст“ отбелязва, че „масовото „производство“ на бебета в завод с изкуствени утроби може да помогне за запазването на броя на населението в страна, чиито граждани не желаят да раждат деца“. Но същевременно се пита: „Какви могат да бъдат социалните и психологическите последици?“. Любопитно е да отбележим, че въпреки демографските проблеми, които се задават с все по-голяма сила в Китай, там до момента също не е разрешено сурогатното майчинство.

 

Снимка: Colin Maynard on Unsplash

 

Ти баща, ти майка

Екип от Нидерландия също работи в тази област от години. През 2019-а специалистите дадоха прогноза, че изкуствената утроба ще бъде факт до десетилетие, през 2029-а.

Колко е близо пробивът, е трудно да се каже. Както заради технологиите, така и заради регулациите.

Разбира се, не е задължително също цялата бременност да протича в такива „уреди“. Изследванията по темата могат да помогнат и за това да бъдат спасени много повече бебета, появили се на бял свят толкова рано, че досегашната медицина е безсилна. 24-ата седмица от бременността днес се смята за критичната точка, която предопределя с много голяма степен шансовете за оцеляване.

Разработки в тази посока се правят още от 50-те години. Сериозен е напредъкът на лаборатория във Филаделфия, която прави опити с агънца. Както си спомняме от добрата стара Доли, тези животни са важен етап от научните разработки.

Изглежда шокиращо, когато човек види за първи път изкуствената утроба, в която се развиват блеещите животинки. Те са извадени с цезарово сечение малко след средата на бременността, в етап, равняващ се на критичните човешки 23-а – 24-а седмица. Плацентата бива заменена от машина за кислород, свързана с пъпната връв. През нея се подават също и хранителни вещества и се приема въглероден диоксид.

С една дума: в нещото, приличащо на найлонова торба, се вижда как расте бебе агне. Неонатолозите и зоолозите, които работят по проучването, казват, че има сериозен напредък, който може да се използва и при хората.

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

 

Робо-бабинден

Много от предубежденията имат основание. Например – чисто битовите рискове. Голяма част от попържните, с които на Балканите изразяваме отношението си към света, ще трябва да се променят по смисъл. Става още по-малко вероятно да имаме новия Стоичков.

Но и извън шегата, важно е да имаме предвид психологическите последствия. И още повече, тези, които идват след възможните следващи стъпки. Прекрасно, че дамите ще имат доста повече време за да работят, което днес е отделено за бременността, но… тогава може направо да създадем роботи, които да ни гледат децата, докато работим?

Инкубаторът за бебета може би ще даде шанс на жените да работят много по-дълго, но ще постави в тежко неравностойно положение тези, които решат сами да раждат децата си. Докато горещата точка на трудовия пазар ще се измести от периода на бременността и раждането към този на отглеждането. Докато в много държави отпускът по майчинство вече е ужасяващо кратък.

А какво остава и за ползите от кърменето в първите месеци от живота на бебето?

Констатацията, че семейството е основна клетка на обществото може да звучи като соц лозунг, но всъщност е идея на Аристотел. А семейството е и един от най-консервативните елементи сред всичко онова, което ни превръща в хора. Как ли ще премине то през бъдещето, когато бебетата започнат да се появяват от изкуствени утроби? Отговорът очевидно не е еднозначен, но е свързан пряко с бъдещето ни като вид…

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This