Бебе от инкубатор

май 3, 2022 | Технологии

Бебе от инкубатор

3 май 2022 | Технологии

Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.

Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…

 

Роботът майка

Малко научни дисциплини напреднаха толкова много през последните 40 години, колкото репродуктивната медицина. Ако се върнем още малко по-назад, около столетие, ще видим как смъртността при новородените е била ужасяваща. Постепенно нещата се променят, повече деца оцеляват в критичните месеци благодарение на неонатологията.

Преди да се промени завинаги и самият процес на зачеване. Методът ин витро даде шанс да се родят много деца, чието зачеване иначе не би било възможно. А после дойде и сурогатното майчинство, оказа се даже, че не е задължително жената да е бременна, за да има свое дете.

И все пак, икономически напредналата част от света се топи. Заради причини, които очевидно не са свързани толкова със самата технология на възпроизводство, а имат много по-дълбоки и широки корени, раждаемостта в напредналите държави намалява, а постепенно това се случва и в останалите страни, които се присъединяват към списъка.

Неотдавна към темата обърнаха внимание Илон Мъск и Виталик Бутерин, а с това дойде и медийното внимание. Заговори се, че тенденцията може да се промени благодарение на очаквания пробив, който ще направи ненужна бременността.

 

Снимка: Omar Lopez, Unsplash

 

Животът е чудо

Темата за пренаталното възпитание е доста интересна. Има сериозни доказателства за това, че докато бебето е в корема на майка си, то възприема огромна част от информацията, идваща отвън, и тя го формира като индивид. То се учи да познава езика, на който комуникират родителите му, свиква с гласовете им…

Днес немалко деца излизат от утроба, която не е майчината. Сурогатното майчинство стана възможно малко след като се оказа, че не е проблем бебето да бъде заченато в епруветка, а не по обичайния начин… визирам щъркела.

В България сурогатното майчинство е забранено, освен при обективни медицински показатели. Сред звездите на запад и на изток обаче това е честа практика. Да, бебето си има майка и татко, просто се ражда от утробата на друга жена.

В някои страни това е бизнес, млади жени преценяват, че е разумен начин да си осигурят приличен доход, а и законите го позволяват.

След като вече има доста деца на майките си, които никога не са се озовавали „в корема им“… следващата стъпка изглежда логична. Да създадем изкуствена утроба.

 

Снимка: Minnie Zhou, Unsplash

 

Нощта ражда от мъртва утроба…

Бързо напредва и другата замесена в темата медицинска специалност: неонатологията. Днес специалистите успяват да спасят преждевременно родени бебета, тежащи стотици грамове, педя човечета, които преди няколко десетилетия не биха имали шанс…

Въпросите се срещат с отговорите. Технологиите, по всичко личи, скоро ще позволят бебетата да растат в изкуствена среда. По-големият проблем като че ли гласи: дали психологически сме готови за този момент? Ще бъде ли той факторът, който да обърне тенденцията в раждаемостта? И на каква цена?

Поводът да се заговори по тази тема дойде от една от най-интересните личности на нашето време. В любимия си „Туитър“ Илон Мъск редовно публикува груби шеги или твърдения, които изведнъж запращат в небесата акциите на дадена компания. А понякога просто споделя вижданията си за бъдещето на човечеството, с типичното самочувствие на последна инстанция.

Такъв ден беше 20 януари тази година, когато Мъск провокира дебата за изкуствените утроби. Започна се с констатацията, че демографското развитие е най-големият проблем на човечеството, заради него скоро няма да има хора, които да бъдат изпратени в Космоса. Мъск цитира прогнози, според които населението на Земята ще расте до средата на века, а в края му ще се върне до сегашните стойности. За това време обаче Европа, Япония и Китай ще останат с драстично по-малка популация.

 

Снимка: Hollie Santos, Unsplash

 

Щъркел пенсионер

Него поне никой не може да го упрекне, че не прави всичко по силите си. Има 7 деца и не личи да намалява темпото. Но, както казва Мъск и пред „Уолстрийт джърнъл“: „Смятам, че ниската и все по-бързо понижаващата се раждаемост е най-големият риск пред цивилизацията ни. Много хора, включително и умни, мислят, че има прекалено много хора на света и популацията ни е излязла от контрол. Точно обратното. Вижте числата: ако хората нямат повече деца, цивилизацията ще се саморазруши. Помнете ми думите“.

С коментар в „Туитър“ се включи Сахил Лавинджа, основателят на платформата за електронна търговия „Гъмроуд“. Спомена като възможно решение на спадащата раждаемост изкуствените утроби. В дискусията се включи друг познат герой на „Дигитални истории“, създателят на „Етериум“ Виталик Бутерин, който отбеляза, че синтетичните утроби ще намалят тежкото социално бреме на бременността и ще ограничат неравенството. Бутерин приложи графика, от която ясно се вижда как се отразява днес на заплащането на жените периодът на бременността.

 

Фактът е безспорен. Дори в САЩ, които отдавна се борят за равенство на половете, жените изкарват средно 79% от това, което вземат мъжете. В Япония процентите са 73%. Немалко са проучванията, които показват, че причината е периодът на бременността, което е напълно логично. Всеки е виждал подобни примери край себе си.

 

Снимка: Gigin Krishnan, Unsplash

 

Мама робот

Според Ана Смайдор, професор по биоетика, бременността е варварство. „Ако имаше някое друго състояние, което предизвикваше такива проблеми, бихме го класифицирали като много сериозно заболяване“. Именно това според нея дава морален императив на учените да продължават да работят в областта на екзогенезиса, както още се нарича научното направление, насочено към създаването на изкуствена утроба.

Да, по тези теми рядко ще чуете да говорят политици, защото самата идея изглежда все още твърде странна. И все пак, ако се реализира, тя може да реши сериозни социални и медицински проблеми.

Вече познаваме достатъчно добре процеса на зачеване извън човешкото тяло, справяме се и с грижите за бебето, ако е родено доста по-рано от очакваното. Остава „просто“ да покрием периода между двете.

Разбира се, никак не е просто, защото майчината утроба е съвършено творение на природата, което ни позволява да сме на тази планета.

Много са екипите, които активно работят по темата, новините идват от различни краища на света. И макар голямата стъпка все още да не изглежда твърде близо, не липсват любопитни щрихи.

 

Снимка: Filip Mroz, Unsplash

 

Родени да бягат

По традиция първия сериозен напредък идва при опитните животни. През март миналата година екип израелски учени съобщи, че е постигнал оцеляването на миши ембриони в изкуствена матка в продължение на цели 11 дни. А това е повече от половината период на бременност при нашите църкащи приятели, която продължава 20 денонощия.

Тази година може би най-интересните новини по темата дойдоха от Китай. Учени от Института по биомедицинско инженерство и технологии в Суджоу обявиха, че работят сериозно по начинанието.

Сред любопитните щрихи в проекта им е участието на изкуствен интелект. Идеята е, че в ранните етапи от развитието си ембрионът има нужда от постоянно променящи се и свръхпрецизно осигурени условия, за да се развива. Първите седмици, когато от оплодена яйцеклетка се превръщаме във все по-голямо и подобно на човек същество, са пълни със сложни процеси, които изискват внимателно подаване на подходящите вещества, точна температура и всякакви условия.

Тук идва изкуственият интелект, на който китайските учени разчитат да контролира параметрите. Машината има „патрондаш“ от фини тръбички, които доставят нужните вещества и специално устройство за подаване на кислород. За момента също работи с гризачи и е трудно да се прецени колко време би отнело да си стигне до разрешение за опити с хора.

В материала си по темата китайското издание „Саут Чайна Морнинг поуст“ отбелязва, че „масовото „производство“ на бебета в завод с изкуствени утроби може да помогне за запазването на броя на населението в страна, чиито граждани не желаят да раждат деца“. Но същевременно се пита: „Какви могат да бъдат социалните и психологическите последици?“. Любопитно е да отбележим, че въпреки демографските проблеми, които се задават с все по-голяма сила в Китай, там до момента също не е разрешено сурогатното майчинство.

 

Снимка: Colin Maynard on Unsplash

 

Ти баща, ти майка

Екип от Нидерландия също работи в тази област от години. През 2019-а специалистите дадоха прогноза, че изкуствената утроба ще бъде факт до десетилетие, през 2029-а.

Колко е близо пробивът, е трудно да се каже. Както заради технологиите, така и заради регулациите.

Разбира се, не е задължително също цялата бременност да протича в такива „уреди“. Изследванията по темата могат да помогнат и за това да бъдат спасени много повече бебета, появили се на бял свят толкова рано, че досегашната медицина е безсилна. 24-ата седмица от бременността днес се смята за критичната точка, която предопределя с много голяма степен шансовете за оцеляване.

Разработки в тази посока се правят още от 50-те години. Сериозен е напредъкът на лаборатория във Филаделфия, която прави опити с агънца. Както си спомняме от добрата стара Доли, тези животни са важен етап от научните разработки.

Изглежда шокиращо, когато човек види за първи път изкуствената утроба, в която се развиват блеещите животинки. Те са извадени с цезарово сечение малко след средата на бременността, в етап, равняващ се на критичните човешки 23-а – 24-а седмица. Плацентата бива заменена от машина за кислород, свързана с пъпната връв. През нея се подават също и хранителни вещества и се приема въглероден диоксид.

С една дума: в нещото, приличащо на найлонова торба, се вижда как расте бебе агне. Неонатолозите и зоолозите, които работят по проучването, казват, че има сериозен напредък, който може да се използва и при хората.

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

 

Робо-бабинден

Много от предубежденията имат основание. Например – чисто битовите рискове. Голяма част от попържните, с които на Балканите изразяваме отношението си към света, ще трябва да се променят по смисъл. Става още по-малко вероятно да имаме новия Стоичков.

Но и извън шегата, важно е да имаме предвид психологическите последствия. И още повече, тези, които идват след възможните следващи стъпки. Прекрасно, че дамите ще имат доста повече време за да работят, което днес е отделено за бременността, но… тогава може направо да създадем роботи, които да ни гледат децата, докато работим?

Инкубаторът за бебета може би ще даде шанс на жените да работят много по-дълго, но ще постави в тежко неравностойно положение тези, които решат сами да раждат децата си. Докато горещата точка на трудовия пазар ще се измести от периода на бременността и раждането към този на отглеждането. Докато в много държави отпускът по майчинство вече е ужасяващо кратък.

А какво остава и за ползите от кърменето в първите месеци от живота на бебето?

Констатацията, че семейството е основна клетка на обществото може да звучи като соц лозунг, но всъщност е идея на Аристотел. А семейството е и един от най-консервативните елементи сред всичко онова, което ни превръща в хора. Как ли ще премине то през бъдещето, когато бебетата започнат да се появяват от изкуствени утроби? Отговорът очевидно не е еднозначен, но е свързан пряко с бъдещето ни като вид…

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Share This