„Егоизмът е враг на предприемача“

авг. 5, 2022 | Срещи

„Егоизмът е враг на предприемача“

5 август 2022 | Срещи

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.

WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.

Пътят му като предприемач започва като ученик в професионалната гимназия ТУЕС. Създава първия си уебсайт през 1999-а, а през 2010-а завинаги го печели идеята на WordPress. Оттогава прави всичко по силите си, за да помага на общността, на всеки, който иска да допринесе за платформата, или пък да я използва пълноценно. Като същевременно успява да намери и пазарната ниша, създавайки модули за корпоративни страници.

Програмист, специалист по маркетинг и предприемач със сериозни успехи. Марио пише в блога си, преподава, има консултантска компания, помага на стартиращи начинания.

Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?


 

– Умееш хем да програмираш, хем да пишеш увлекателни текстове. Защо обикновено смятаме, че човек може само едното от двете?

– Нали знаеш, „всяко ново е добре забравено старо“. С годините обществото минава през различни етапи, включително тази на тесните специалисти и на „генералистите“. Преди 15-тина години беше по-престижно да си експерт в областта, а с развитието на социалните мрежи и персоналния брандинг

допълването на експертизата с ораторство и комуникационни умения дават по-широки възможности за развитие.

 

 

– Четох във „Форбс“, където си и глобален консултант, че те наричат „поет на кода“. Има ли в кода поезия?

– “Code is poetry“ е мотото на WordPress, което е и причината „Форбс“ да асоциират платформата с кариерния ми път. А моето мнение е, че технологиите са комбинация между изкуство, наука и занаят.

Изкуство, защото все още се изисква креативност за решаването на проблемите. И има много иновации, които водят до толкова активното развитие в сектора през последните десетилетия.

Наука, защото основите са ясни и изключително полезни за изграждане на добра среда за развитие.

И занаят, защото отнема години, ако не и десетилетия, а дори и след това ученето е непрестанно.

 

– Докато сме на темата за изкуството… ще пише ли един ден софтуерът поезия?

– Той вече я пише. С езикови модели като GPT-3 или GPT-J вече се пишат цели статии с минимална (или дори нулева) редакция. Кодът може да пише сам и код, така че доста напредваме в тази посока…

 

GPT-3 наистина пише „нещо като“ поезия, но… все още и за поезията, и за кода доста повече разчитаме на хората. Нещата в тази сфера обаче се променят страшно бързо. Аз например съм фронтендър, професия, която дори не е съществувала, когато ти си създавал страници. Как започна?

– В този период огромна част от сайтчетата не бяха динамични. В България имаше безплатни хостинги с 10 MB пространство за статични страници. Някъде там попаднах на „сайта на Дейв“, където започнах да уча HTML от самото начало. Той изглеждаше горе-долу по същия начин, по който може да се види и сега.

 

 

– С какво те изненада най-много развитието на технологиите през тези години?

– Със сигурност се случи невероятно бързо. Компютри вкъщи бяха рядкост дори в София, интернет беше мираж. По онова време използвахме модеми за връзка, а телефонните линии основно бяха дуплекс – когато ти говориш, съседът ти получава „заето“ и трябва да те изчака, за да може да се свърже.

По онова време нямаше „MP3-ки“, доста от машините нямаха звукови карти. А за тези, които имаха, една песен се теглеше за 25 минути. Та… минавайки през този етап, в който интернет се плащаше „на час“, целият прогрес до момента изглежда космически.

С какви проблеми се сблъсквахме преди, е невъзможно да се представи днес на децата, които започват да крещят, ако им лагне Netflix клипчето на таблета или TikTok филтърът не изглежда точно както си представят.

 

– Като човек, който бързо се оказва от фрийлансър начело на фирма и на 50 души, кои бяха най-важните уроци, които научи, за управляването на екипи?

– Гари Вайнерчук има популярна концепция по темата: „Ти работиш за служителите си, не обратното“.

Особено в дигиталния свят, където интелектът се цени безкрайно и конкуренцията е световна, адекватните служители могат да работят практически навсякъде.

Търсенето е повече от предлагането, а мотивацията за работа е кът.

Конкуренцията активно и целенасочено опитва да краде таланти по всевъзможни начини. Ако мисията и визията на компанията имат смисъл и примерът от началството е в унисон, основният екип трудно може да бъде разбит. Тази съвместна мисия и екипна работа изграждат и развиват култура, която се оценява от правилните хора. А съвместната работа води до чудесни резултати, което докарва и още доволни клиенти, работа и препоръки.

 

Снимка: Werner Moser, Pixabay

 

– Готов си да отделиш време, за да дадеш съвет на всеки, който има нужда от напътствие във всяка от областите, в които работиш – програмиране, предприемачество, маркетинг. Възползвах се и аз в курса на Софтуни за блогърство. Не е ли малко странен този почин?

– Така са ме възпитали – да споделям и помагам, когато мога. Някои го отделят на карма, други – на вяра, религия или някаква кауза.

Имал съм щастието или късмета да пробия в индустрията през годините. Дължа това на майка ми, на учители, академии, клиенти, на първите ми фрийланс проекти, които са повярвали в мен, работодатели, които са ми дали шанс, колеги, които са ми помагали и т.н. Имал съм ментори, учил съм от хора, които са споделяли знание безплатно.

Със сигурност намирам реципрочността за единствения правилен подход.

 

– Днешното общество никак не толерира споделянето, защо е така?

– Защото е по-лесно и защото няма видим „резултат“.

По-лесно е да лежим на дивана и да ядем чипс или макдоналдс, отколкото да тренираме и ядем здравословно. По-лесно е и да си почиваме след работа, вместо да учим, да се развиваме допълнително и да инвестираме в себе си. В тези случаи поне има причинно-следствена връзка и някакъв обозрим резултат.

Споделянето обаче е ценност. То

изисква да надраснеш себе си и да приемеш, че си „капка в морето“, че резултатите са екипна работа,

че развитието на човешкия род е съвместно усилие.

 

 

– Автор си на книга за предприемачеството. Има ли у нас дух и пространство за предприемачество?

– Със сигурност. Въпреки че книгата ми е по-скоро за „тъмната страна на предприемачеството“ и цели да разбие някои митове за това как се става милионер за един уикенд, докато спим.

Иначе имаме основата и възможностите за това, а и екосистемата се развива все повече.

 

– Що за хора успяват в днешния динамичен и глобализиран свят?

– Креативни, целеустремени, търпеливи. Успешните предприемачи неуморно и методично инвестират в правилната посока, слушат обратна връзка, адаптират уроци на практика, реагират бързо, изграждат екипи чрез мотивация и визионерство.

Враговете на бъдещите предприемачи са нетърпението, търсенето на бърза печалба, липсата на фокус и постоянство, его или егоизъм. Добрите предприемачи разбират, че екипната работа е в основата на успеха, нуждите на клиента са основната валута, а изграждането на доверие и бранд отнема години.

Аз съм работохолик и понякога избивам в конкретна крайност, но само защото има пълна съпоставка между това, което работя, и ценностната ми система. Вкарването на по 70-80 часа седмично в продължение на повече от 15 години няма как да не доведе до по-добри резултати, до наслояване на знания и умения. Особено

когато се приложи концепцията за „сложна лихва“ на знанията и уменията.

 

Снимки: Елена Ненкова и личен архив

 

– Как ще изглеждат средствата за информация на бъдещето?

– Имам щастието да анализирам портфолио от над 500 милиона уникални потребители месечно през различните начинания, в които участвам.

В TikTok и Snapchat се сблъскваме с 13-24-годишни младежи, които търсят забавление и смях. В някои от електронните мрежи имаме както 20-годишни студенти, търсещи евтини решения, така и 45-50-годишни дами с нисък финансов стандарт, които пазаруват с отстъпки и промоции.

В някои проекти таргетираме спортисти, в други – собственици на бизнес, от фрийлансъри до серийни предприемачи. 9 от 10-те най-активни последователи на мейл бюлетина ми са успешни бизнес лидери около 60-те.

Дигиталната екосистема изглежда изключително интересно. Нуждите на различните поколения са различни. Интернет е в Snapchat и TikTok – аудиторията 16-24, и това поколение ще порасне. Нормално е 16-годишните да не се интересуват от кариерни съвети, инвестиране и пенсионни планове.

Средствата за информиране вероятно ще зависят от устройствата, които ще използваме.

Но четенето ще остане. Дали ще са книги, вестници или сайтове,

моделът ще продължи да съществува, същото важи за аудио и видео. Виртуалната реалност е интересна концепция, но не знам дали в следващите 10-20 години ще позволи достатъчно интеракции за повече от час, които да не се отразяват толкова активно на зрението и вестибуларния апарат.

 

– Какви са основните ценности, които те карат да продължаваш напред?

– Обичам да уча и чувствам личностно удовлетворение, докато уча. Това означава да ставам по-добър в това, което правя, да разбирам света по-добре. Народопсихологията, макроикономиката, развитието на народите през вековете… Когато задълбаеш, количеството информация става безкрайно!

Най-лесно се учи с решаване на сложни проблеми, а това изисква екипна работа.

Обучението е един от най-добрите инструменти за учене. Както се казва, ако не можеш да обясниш нещо, вероятно не го разбираш достатъчно добре. Работата в екипна среда позволява да учим и да се обучаваме взаимно, което е чудесна възможност.

 

 

– С какво се гордееш най-много?

– Един от минусите на философията за екипната работа и колективния труд е ограниченото идентифициране с конкретни резултати. Високите цели също не помагат на удовлетворението.

Най-много се радвам, когато видя, че мои ученици, курсисти, последователи и читатели на блога или книгата ми, са се развили успешно и са научили неща от мен. Звънят ми за съвет 10 години по-късно или стават старши мениджъри в корпорации и ме канят за обучения на екипите им.

 

– За какво мечтаеш?

– Клиширано е, но за по-добър и по-честен свят.

По-малко лъжи, интриги, драми, прецакване на конкуренти, търсене на вратички.

Повече мотивация за това, което правим.

По-малко „искам да стана инфлуенсър“ и повече „искам да работя нещо, което ми доставя удовлетворение, за да не си съсипвам живота“. Повече лоялност и реципрочност. По-малко егоизъм и повече екипна работа.

Няма нищо лошо в амбициите или конкурентната среда, но не ако са за сметка на потъпкването на хора, подбиване на конкуренцията, подмамване на клиенти. Уморително е и това ме натъжава най-вече.

 

– Как се надяваш да изглежда интернет след десетилетие?

– Интернет е просто инструмент, всичко зависи от хората. Но не вярвам магически да спрат да се гледат TikTok мемета и да се учат полезни неща.

 

 

– С какво ще се занимаваш ти тогава? Смяташ ли още да ползваш като запазена марка брадата си?

– Брадата трябва да остане, няма как!

Иначе се надявам пак да мога да се занимавам с интересни проблеми, да преподавам и да помагам в по-широк мащаб. Има различни начини, по които това може да се случи. Стига да има желание, има начини!

 

– За финал оставих темата за WordPress. Днес чрез него са създадени 40% от сайтовете по света, включително и „Дигитални истории“. Какво е усещането да си написал някои от редовете код, на които се крепят стотици милиони страници… и идеи?

– Определено се радвам, че мога да подпомогна развитието на толкова мащабен софтуер в световен мащаб. В огромен проект от ранга на WordPress се развиват специфични умения – мащабно мислене за цялата екосистема, добри практики за ползваемост спрямо над 70 езика и техните особености. Налага се да се вземат решения спрямо разнородни аудитории – от стартиращи бизнеси и блогъри през корпорации до най-големите списания или университети в световен мащаб.

През годините сме участвали многократно в дискусии за развитието на софтуера, които внасят богата перспектива. Обсъждат се конфликтни гледни точки, които не са очевидни на пръв поглед – например развитието на технологията с използването на последни версии на програмните езици. Когато малкият бизнес, корпорациите, техническия екип, предприемачите, авторите на теми и плъгини, преводачите, хостинг компаниите и други лидери на пазара се съберат на едно място, разглеждане на една платформа с такъв мащаб придобива различен смисъл.

 

Снимка: Souvik Banerjee, Unsplash

 

– В какво според теб се крие успехът на WordPress?

По темата може да се говори много, но ето някои от основните точки според мен:

  • Правилен момент – през 2004 – 2005 г., непосредствено след създаването на WordPress, имаше преструктуриране на блогинг пазара и другите решения. Някои от лидерите минаха на платен модел или спряха да бъдат поддържани, което отвори ниша.
  • Мат Муленвег, един от двамата създатели, отдава успеха на „известната 5-минутна инсталация“. По онова време изобщо не е била известна, но маркетинговото послание, съчетано с бърза и безпроблемна инсталация, е помогнало за навлизането.
  • Подходящите технологии – повечето лидери на пазара в този период са базирани на PHP, той е най-гъвкавият и лесен за поддръжка език и екосистема, както и най-ефективен от ценова гледна точка.
  • 100% гъвкавост в дизайна. Някои от системите като Drupal и Joomla по това време налагаха определен HTML стандарт или структура на генерирания код за менюта и компоненти, което изискваше доста допълнителна работа. WordPress практически нямаше ограничения от самото начало.
  • Безплатна екосистема – стартирането на проект е лесно, това води до огромна база потребители.
  • Огромна гъвкавост на теми и плъгини – изграждането на екосистема е едно от най-важните неща за такъв продукт.
  • Чудесна вградена SEO поддръжка. Семантичен HTML по подразбиране и вградени основни практики направиха WordPress предпочитан избор за блогъри и списания, наред с всичко останало.

Фактът, че малки сайтчета могат да продължат да растат – включително и хиляди списания, генериращи десетки и дори стотици милиони посещения месечно, разширява аудиторията на WordPress. Лесен е за стартиране с нулев бюджет и скалируем при ръст на бизнеса.

 

– Има ли начинания, за които не е подходящ?

– Чисто теоретично, при равни други условия и неограничен срок и бюджет, решенията от нулата винаги са адаптирано решение за нуждите на всеки потребител. WordPress включва доста вградени функции и библиотеки, които не се използват непременно във всеки един сайт.

Един сайт от средна сложност, който отнема между 3 и 5 месеца с WordPress, може да струва ориентировъчно между 10 и 40 хиляди лева. Но с други технологии

той би изисквал екип от няколко човека и над година работа, което би струвало 10 пъти по-висок бюджет.

 

 

– Въпреки това, като че ли има някакво клише, че всеки по-мащабен онлайн проект се нуждае от по-„скъпо“ решение от него.

– Тук има два прочита на темата – трябва ли професионалното решение да е скъпо и става ли WordPress за големи проекти.

По първата точка – обикновено да. Лесно е да стартираме с минимални усилия и труд, но това не означава, че професионалистите нямат нужда от професионални решения. Съществуват магазини като „Джъмбо“ или „ИКЕА“, но бутиковите хотели не пазаруват там. Има магазини като „Декатлон“, но професионалните спортисти използват най-доброто на пазара. Майсторите не ремонтират с техника от „Всичко за 1 лев“.

Когато изкарваме пари с даден проект или продукт, достигаме определени граници, които изискват професионални решения на високо ниво. Това изисква и по-скъпо решение на конкретни бизнес проблеми.

В DevriX сме помогнали на повече от 10 онлайн списания с над 100 милиона месечни посещения. Работили сме с банки и телекоми. Изграждали сме мрежи за брандове като „Ауди“. В момента работим с компании от топ 1000 на Fortune, включително и дъщерна фирма на Meta.

Така че дали WordPress е подходящ за големи проекти? Да.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This