„Егоизмът е враг на предприемача“

авг. 5, 2022 | Срещи

„Егоизмът е враг на предприемача“

5 август 2022 | Срещи

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.

WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.

Пътят му като предприемач започва като ученик в професионалната гимназия ТУЕС. Създава първия си уебсайт през 1999-а, а през 2010-а завинаги го печели идеята на WordPress. Оттогава прави всичко по силите си, за да помага на общността, на всеки, който иска да допринесе за платформата, или пък да я използва пълноценно. Като същевременно успява да намери и пазарната ниша, създавайки модули за корпоративни страници.

Програмист, специалист по маркетинг и предприемач със сериозни успехи. Марио пише в блога си, преподава, има консултантска компания, помага на стартиращи начинания.

Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?


 

– Умееш хем да програмираш, хем да пишеш увлекателни текстове. Защо обикновено смятаме, че човек може само едното от двете?

– Нали знаеш, „всяко ново е добре забравено старо“. С годините обществото минава през различни етапи, включително тази на тесните специалисти и на „генералистите“. Преди 15-тина години беше по-престижно да си експерт в областта, а с развитието на социалните мрежи и персоналния брандинг

допълването на експертизата с ораторство и комуникационни умения дават по-широки възможности за развитие.

 

 

– Четох във „Форбс“, където си и глобален консултант, че те наричат „поет на кода“. Има ли в кода поезия?

– “Code is poetry“ е мотото на WordPress, което е и причината „Форбс“ да асоциират платформата с кариерния ми път. А моето мнение е, че технологиите са комбинация между изкуство, наука и занаят.

Изкуство, защото все още се изисква креативност за решаването на проблемите. И има много иновации, които водят до толкова активното развитие в сектора през последните десетилетия.

Наука, защото основите са ясни и изключително полезни за изграждане на добра среда за развитие.

И занаят, защото отнема години, ако не и десетилетия, а дори и след това ученето е непрестанно.

 

– Докато сме на темата за изкуството… ще пише ли един ден софтуерът поезия?

– Той вече я пише. С езикови модели като GPT-3 или GPT-J вече се пишат цели статии с минимална (или дори нулева) редакция. Кодът може да пише сам и код, така че доста напредваме в тази посока…

 

GPT-3 наистина пише „нещо като“ поезия, но… все още и за поезията, и за кода доста повече разчитаме на хората. Нещата в тази сфера обаче се променят страшно бързо. Аз например съм фронтендър, професия, която дори не е съществувала, когато ти си създавал страници. Как започна?

– В този период огромна част от сайтчетата не бяха динамични. В България имаше безплатни хостинги с 10 MB пространство за статични страници. Някъде там попаднах на „сайта на Дейв“, където започнах да уча HTML от самото начало. Той изглеждаше горе-долу по същия начин, по който може да се види и сега.

 

 

– С какво те изненада най-много развитието на технологиите през тези години?

– Със сигурност се случи невероятно бързо. Компютри вкъщи бяха рядкост дори в София, интернет беше мираж. По онова време използвахме модеми за връзка, а телефонните линии основно бяха дуплекс – когато ти говориш, съседът ти получава „заето“ и трябва да те изчака, за да може да се свърже.

По онова време нямаше „MP3-ки“, доста от машините нямаха звукови карти. А за тези, които имаха, една песен се теглеше за 25 минути. Та… минавайки през този етап, в който интернет се плащаше „на час“, целият прогрес до момента изглежда космически.

С какви проблеми се сблъсквахме преди, е невъзможно да се представи днес на децата, които започват да крещят, ако им лагне Netflix клипчето на таблета или TikTok филтърът не изглежда точно както си представят.

 

– Като човек, който бързо се оказва от фрийлансър начело на фирма и на 50 души, кои бяха най-важните уроци, които научи, за управляването на екипи?

– Гари Вайнерчук има популярна концепция по темата: „Ти работиш за служителите си, не обратното“.

Особено в дигиталния свят, където интелектът се цени безкрайно и конкуренцията е световна, адекватните служители могат да работят практически навсякъде.

Търсенето е повече от предлагането, а мотивацията за работа е кът.

Конкуренцията активно и целенасочено опитва да краде таланти по всевъзможни начини. Ако мисията и визията на компанията имат смисъл и примерът от началството е в унисон, основният екип трудно може да бъде разбит. Тази съвместна мисия и екипна работа изграждат и развиват култура, която се оценява от правилните хора. А съвместната работа води до чудесни резултати, което докарва и още доволни клиенти, работа и препоръки.

 

Снимка: Werner Moser, Pixabay

 

– Готов си да отделиш време, за да дадеш съвет на всеки, който има нужда от напътствие във всяка от областите, в които работиш – програмиране, предприемачество, маркетинг. Възползвах се и аз в курса на Софтуни за блогърство. Не е ли малко странен този почин?

– Така са ме възпитали – да споделям и помагам, когато мога. Някои го отделят на карма, други – на вяра, религия или някаква кауза.

Имал съм щастието или късмета да пробия в индустрията през годините. Дължа това на майка ми, на учители, академии, клиенти, на първите ми фрийланс проекти, които са повярвали в мен, работодатели, които са ми дали шанс, колеги, които са ми помагали и т.н. Имал съм ментори, учил съм от хора, които са споделяли знание безплатно.

Със сигурност намирам реципрочността за единствения правилен подход.

 

– Днешното общество никак не толерира споделянето, защо е така?

– Защото е по-лесно и защото няма видим „резултат“.

По-лесно е да лежим на дивана и да ядем чипс или макдоналдс, отколкото да тренираме и ядем здравословно. По-лесно е и да си почиваме след работа, вместо да учим, да се развиваме допълнително и да инвестираме в себе си. В тези случаи поне има причинно-следствена връзка и някакъв обозрим резултат.

Споделянето обаче е ценност. То

изисква да надраснеш себе си и да приемеш, че си „капка в морето“, че резултатите са екипна работа,

че развитието на човешкия род е съвместно усилие.

 

 

– Автор си на книга за предприемачеството. Има ли у нас дух и пространство за предприемачество?

– Със сигурност. Въпреки че книгата ми е по-скоро за „тъмната страна на предприемачеството“ и цели да разбие някои митове за това как се става милионер за един уикенд, докато спим.

Иначе имаме основата и възможностите за това, а и екосистемата се развива все повече.

 

– Що за хора успяват в днешния динамичен и глобализиран свят?

– Креативни, целеустремени, търпеливи. Успешните предприемачи неуморно и методично инвестират в правилната посока, слушат обратна връзка, адаптират уроци на практика, реагират бързо, изграждат екипи чрез мотивация и визионерство.

Враговете на бъдещите предприемачи са нетърпението, търсенето на бърза печалба, липсата на фокус и постоянство, его или егоизъм. Добрите предприемачи разбират, че екипната работа е в основата на успеха, нуждите на клиента са основната валута, а изграждането на доверие и бранд отнема години.

Аз съм работохолик и понякога избивам в конкретна крайност, но само защото има пълна съпоставка между това, което работя, и ценностната ми система. Вкарването на по 70-80 часа седмично в продължение на повече от 15 години няма как да не доведе до по-добри резултати, до наслояване на знания и умения. Особено

когато се приложи концепцията за „сложна лихва“ на знанията и уменията.

 

Снимки: Елена Ненкова и личен архив

 

– Как ще изглеждат средствата за информация на бъдещето?

– Имам щастието да анализирам портфолио от над 500 милиона уникални потребители месечно през различните начинания, в които участвам.

В TikTok и Snapchat се сблъскваме с 13-24-годишни младежи, които търсят забавление и смях. В някои от електронните мрежи имаме както 20-годишни студенти, търсещи евтини решения, така и 45-50-годишни дами с нисък финансов стандарт, които пазаруват с отстъпки и промоции.

В някои проекти таргетираме спортисти, в други – собственици на бизнес, от фрийлансъри до серийни предприемачи. 9 от 10-те най-активни последователи на мейл бюлетина ми са успешни бизнес лидери около 60-те.

Дигиталната екосистема изглежда изключително интересно. Нуждите на различните поколения са различни. Интернет е в Snapchat и TikTok – аудиторията 16-24, и това поколение ще порасне. Нормално е 16-годишните да не се интересуват от кариерни съвети, инвестиране и пенсионни планове.

Средствата за информиране вероятно ще зависят от устройствата, които ще използваме.

Но четенето ще остане. Дали ще са книги, вестници или сайтове,

моделът ще продължи да съществува, същото важи за аудио и видео. Виртуалната реалност е интересна концепция, но не знам дали в следващите 10-20 години ще позволи достатъчно интеракции за повече от час, които да не се отразяват толкова активно на зрението и вестибуларния апарат.

 

– Какви са основните ценности, които те карат да продължаваш напред?

– Обичам да уча и чувствам личностно удовлетворение, докато уча. Това означава да ставам по-добър в това, което правя, да разбирам света по-добре. Народопсихологията, макроикономиката, развитието на народите през вековете… Когато задълбаеш, количеството информация става безкрайно!

Най-лесно се учи с решаване на сложни проблеми, а това изисква екипна работа.

Обучението е един от най-добрите инструменти за учене. Както се казва, ако не можеш да обясниш нещо, вероятно не го разбираш достатъчно добре. Работата в екипна среда позволява да учим и да се обучаваме взаимно, което е чудесна възможност.

 

 

– С какво се гордееш най-много?

– Един от минусите на философията за екипната работа и колективния труд е ограниченото идентифициране с конкретни резултати. Високите цели също не помагат на удовлетворението.

Най-много се радвам, когато видя, че мои ученици, курсисти, последователи и читатели на блога или книгата ми, са се развили успешно и са научили неща от мен. Звънят ми за съвет 10 години по-късно или стават старши мениджъри в корпорации и ме канят за обучения на екипите им.

 

– За какво мечтаеш?

– Клиширано е, но за по-добър и по-честен свят.

По-малко лъжи, интриги, драми, прецакване на конкуренти, търсене на вратички.

Повече мотивация за това, което правим.

По-малко „искам да стана инфлуенсър“ и повече „искам да работя нещо, което ми доставя удовлетворение, за да не си съсипвам живота“. Повече лоялност и реципрочност. По-малко егоизъм и повече екипна работа.

Няма нищо лошо в амбициите или конкурентната среда, но не ако са за сметка на потъпкването на хора, подбиване на конкуренцията, подмамване на клиенти. Уморително е и това ме натъжава най-вече.

 

– Как се надяваш да изглежда интернет след десетилетие?

– Интернет е просто инструмент, всичко зависи от хората. Но не вярвам магически да спрат да се гледат TikTok мемета и да се учат полезни неща.

 

 

– С какво ще се занимаваш ти тогава? Смяташ ли още да ползваш като запазена марка брадата си?

– Брадата трябва да остане, няма как!

Иначе се надявам пак да мога да се занимавам с интересни проблеми, да преподавам и да помагам в по-широк мащаб. Има различни начини, по които това може да се случи. Стига да има желание, има начини!

 

– За финал оставих темата за WordPress. Днес чрез него са създадени 40% от сайтовете по света, включително и „Дигитални истории“. Какво е усещането да си написал някои от редовете код, на които се крепят стотици милиони страници… и идеи?

– Определено се радвам, че мога да подпомогна развитието на толкова мащабен софтуер в световен мащаб. В огромен проект от ранга на WordPress се развиват специфични умения – мащабно мислене за цялата екосистема, добри практики за ползваемост спрямо над 70 езика и техните особености. Налага се да се вземат решения спрямо разнородни аудитории – от стартиращи бизнеси и блогъри през корпорации до най-големите списания или университети в световен мащаб.

През годините сме участвали многократно в дискусии за развитието на софтуера, които внасят богата перспектива. Обсъждат се конфликтни гледни точки, които не са очевидни на пръв поглед – например развитието на технологията с използването на последни версии на програмните езици. Когато малкият бизнес, корпорациите, техническия екип, предприемачите, авторите на теми и плъгини, преводачите, хостинг компаниите и други лидери на пазара се съберат на едно място, разглеждане на една платформа с такъв мащаб придобива различен смисъл.

 

Снимка: Souvik Banerjee, Unsplash

 

– В какво според теб се крие успехът на WordPress?

По темата може да се говори много, но ето някои от основните точки според мен:

  • Правилен момент – през 2004 – 2005 г., непосредствено след създаването на WordPress, имаше преструктуриране на блогинг пазара и другите решения. Някои от лидерите минаха на платен модел или спряха да бъдат поддържани, което отвори ниша.
  • Мат Муленвег, един от двамата създатели, отдава успеха на „известната 5-минутна инсталация“. По онова време изобщо не е била известна, но маркетинговото послание, съчетано с бърза и безпроблемна инсталация, е помогнало за навлизането.
  • Подходящите технологии – повечето лидери на пазара в този период са базирани на PHP, той е най-гъвкавият и лесен за поддръжка език и екосистема, както и най-ефективен от ценова гледна точка.
  • 100% гъвкавост в дизайна. Някои от системите като Drupal и Joomla по това време налагаха определен HTML стандарт или структура на генерирания код за менюта и компоненти, което изискваше доста допълнителна работа. WordPress практически нямаше ограничения от самото начало.
  • Безплатна екосистема – стартирането на проект е лесно, това води до огромна база потребители.
  • Огромна гъвкавост на теми и плъгини – изграждането на екосистема е едно от най-важните неща за такъв продукт.
  • Чудесна вградена SEO поддръжка. Семантичен HTML по подразбиране и вградени основни практики направиха WordPress предпочитан избор за блогъри и списания, наред с всичко останало.

Фактът, че малки сайтчета могат да продължат да растат – включително и хиляди списания, генериращи десетки и дори стотици милиони посещения месечно, разширява аудиторията на WordPress. Лесен е за стартиране с нулев бюджет и скалируем при ръст на бизнеса.

 

– Има ли начинания, за които не е подходящ?

– Чисто теоретично, при равни други условия и неограничен срок и бюджет, решенията от нулата винаги са адаптирано решение за нуждите на всеки потребител. WordPress включва доста вградени функции и библиотеки, които не се използват непременно във всеки един сайт.

Един сайт от средна сложност, който отнема между 3 и 5 месеца с WordPress, може да струва ориентировъчно между 10 и 40 хиляди лева. Но с други технологии

той би изисквал екип от няколко човека и над година работа, което би струвало 10 пъти по-висок бюджет.

 

 

– Въпреки това, като че ли има някакво клише, че всеки по-мащабен онлайн проект се нуждае от по-„скъпо“ решение от него.

– Тук има два прочита на темата – трябва ли професионалното решение да е скъпо и става ли WordPress за големи проекти.

По първата точка – обикновено да. Лесно е да стартираме с минимални усилия и труд, но това не означава, че професионалистите нямат нужда от професионални решения. Съществуват магазини като „Джъмбо“ или „ИКЕА“, но бутиковите хотели не пазаруват там. Има магазини като „Декатлон“, но професионалните спортисти използват най-доброто на пазара. Майсторите не ремонтират с техника от „Всичко за 1 лев“.

Когато изкарваме пари с даден проект или продукт, достигаме определени граници, които изискват професионални решения на високо ниво. Това изисква и по-скъпо решение на конкретни бизнес проблеми.

В DevriX сме помогнали на повече от 10 онлайн списания с над 100 милиона месечни посещения. Работили сме с банки и телекоми. Изграждали сме мрежи за брандове като „Ауди“. В момента работим с компании от топ 1000 на Fortune, включително и дъщерна фирма на Meta.

Така че дали WordPress е подходящ за големи проекти? Да.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This