Днешният гост на „Дигитални истории“ е променил в хубава посока живота на десетки хиляди хора. Включително и моя. Собствената ми Дигитална история започна с това, че съвсем случайно попаднах в един курс на „СофтУни“, за да разбера, че програмирането е страшно увличащо занимание и дори (най-неочаквано) ми се отдава. Имах късмета курса да води именно създателят на „СофтУни“ Светлин Наков, който има невероятния талант да преподава и вдъхновява.

Наков обаче умее не само това. Той може да говори за днешния (и бъдещия) компютърен свят с часове. Увлекателно, с чувство за хумор и проницателност. Без да се бои, че в онлайн пространството никой не обича авторитетите и хейтът е на всеки килобайт. 

– Все повтаряме, че живеем в информационно общество, а не ценим информацията, която получаваме, не я подбираме. Имаме все повече данни и по-малко информация. Защо е така?

– Според мен, когато човек е пренаситен от нещо, той спира да го оценява и да му отделя внимание. Навремето, когато у дома имаше 3-4 книги, във всичките знаех какво пише. Сега имам хиляди, обаче имам и интернет източници и, честно казано, не съм чел всички книги у дома, някои дори не съм разлиствал. Заринати сме от информация.

Голямото умение на XXI век е да отсееш от цялата плява тази информация, която ти трябва, за да се развиваш. Борбата за вниманието на потребителя днес е особено ожесточена.

Да устоиш, да се мотивираш да се занимаваш с нещо, което е наистина значимо и смислено на фона на всичко, с което ни заливат, става все по-сложно умение.

Да, данни има, но смляна информация и знание, да го наречем, е все по-трудно човек да събере.

– А мислиш ли, че ще се появи някаква нова форма на медии, които могат да го правят – адекватно и качествено да обработват и подбират информацията?

– Мисля, че бъдещето на това да се ориентираме в огромния конгломерат от информация е да развием определени умения като хора. Такива, които се учат още в училище:

да запазваме вниманието си за опредeлени неща, които са важни за нас, да не се разсейваме, да се научим да търсим. Да се научим да учим.

А после идват и технологиите, които само ще ни помогнат да сме по-ефективни. Мисля си, че това е посоката, машинното самообучение. Или изкуственият интелект, макар че не харесвам този термин, защото днес го използват за какви ли не тъпотии, които нямат нищо общо с истинското му значение.

– До каква степен ще се слеем с компютрите?

– Не съм сигурен, че това ще стане скоро. Но вероятно един ден наистина няма да се налага да четем, да търсим прогнозата за времето, защото всичко ще ни идва само чрез т.нар. човешко-машинен интерфейс. Сигурно и компютърът ще може да ни чете мислите, така че всичко да се случва още по-бързо. Представи си, докато караш, направо ти излиза карта в главата – за какво ти е екран?

Но тези неща отварят и пропасти в информационната сигурност.

За да разрешиш на технологията да ти помага, всъщност ѝ даваш много от своята неприкосновеност.

Това също е голям въпрос, за цялата сигурност с твоите данни – къде отиват, кой ги ползва, ще става още по-голям проблем. Защото тепърва предстои да се водят войни за данни. Доскоро се водеха за нефт, за храна, преди това за роби. Сега ще се водят за потребители. Интересни времена идват.

– Дори май прекалено интересни… Ще има доста неща, с които да свикваме и едно от тях наистина е да защитаваме данните си.

– Събирането на данни определено ще става все по-голям бизнес. Лошата новина е, че той е достъпен само за малцина – като „Фейсбук“, „Гугъл“, „Майкрософт“. Трябва да си много могъщ, за да има истински смисъл да събираш данните на хората. И аз мога да си направя сайтче и да започна, но с това не мога да реша изборите, както вече се случва.

Неслучайно Китай има изцяло дигитална стратегия на развитие. Като се почне от дигиталните пари – там вече се плаща почти само с телефон, и се стигне до тоталното следене на хората. При лошо поведение – ако се напиеш и правиш тъпотии, ако пресичаш на червено, ти пада рейтингът. След това покупките ти стават по-скъпи, някои неща не са ти разрешени. Или пък, ако си примерен гражданин, те награждават. Тоест: една геймифицирана система.

Това е пример как технологията може да се ползва за контрол в една тоталитарна държава.

В демократична държава пак ще го правят, но не чак толкова явно.

– Как стигнахме дотук? Интернет в началото изглеждаше като много демократична система. В него един човек можеше да реши, да си направи проект в гимназията, за да си пише със съучениците. И за няколко години всички се озовахме в проекта му. Как се промениха нещата така, че тази „социална мрежичка“ днес решава кой ще е американският президент? Никой ли не го очакваше?

– Трудно е да се каже как стана така, може би стечение на обстоятелствата. Може би едни хора се оказаха умни и предвидливи, инвестираха и го направиха. Тук трябва леко да влезем в теориите на конспирацията и да помислим за това кой всъщност стои зад „Гугъл“, „Майкрософт“ и „Фейсбук“ –

дали е държавата, дали е някаква наддържавна организация.

Но е логично, когато животът на хората стане толкова дигитален, мнозина да искат да използват това за контрол.

– Звучи малко зловещо…

– Често разказвам една такава история. Ти си, да кажем, политически активист и си неудобен на някой от големите. Един ден се прибираш у вас, а вратата не те разпознава, не те пуска. Вземаш телефона, за да видиш какво става, той е заключен и всичко от него е изтрито. Пари нямаш, защото отдавна няма хартиени пари, те са ти в телефона. Пръстовият ти отпечатък не се разпознава. Отиваш да търсиш помощ, но те спират полицаите и се оказва, че те издирват.

И всичко това, защото идентичността ти е електронна и потенциално може да се контролира. Парите ти са електронни, домът ти, собствеността.

Замислете се как би могла да изглежда тази тъмна страна на дигитализацията!

– Свободата, Сири, е на върха на копието… Късно ли е да се борим за свободата си в този смисъл? И има ли изобщо някой такова желание?

– Борбата за свобода се появява от стремежа на едни хора да доминират над другите, да ги управляват и от този на другите да търсят свободата си. Тази концепция е вечна, имало я още когато хората са тръгнали да ходят на два крака. Тогава е била борба за ресурси – едни хора са искали да държат ресурсите, които са, да кажем, по-силни и властни. А други не са били съгласни и са правили бунтове, възникнали са държавите. Сега това се прехвърля в дигиталната сфера –

едни хора искат да ни държат данните, а другите искат това да го няма.

И какво правят – едните правят браузър, който те следи, а другите – браузър, който не те следи.

снимки: Владимир Мачоков, Списание 8

– И си го ползват само те, които се броят на пръсти… Затова тази битка днес ми изглежда изгубена. Защото тази власт е по-незабележима, създава ти удобства и те вари като жабата в тенджерата. Топло ти е, приятно и изведнъж се оказваш в сценария, който ти обрисува преди малко.

– Всеки иска да му е удобно. Включително и аз. Много добре знам, че в момента „Гугъл“ знае, че съм си у дома, знае точно къде се намирам и че съм там всяка нощ.

Но засега това не ми пречи. Може би ще дойде момент, в който ще ми пречи.

Имам познати, които ползват алтернативи на всички „Гугъл“, „Майкрософт“, „Епъл“ устройства с отворен код, но те не са станали популярни. Не знам как ще се реши въпросът. Но според мен ще се прояви ролята на държавата и законодателството. Тя се опитва някак си да пази баланс, не винаги сполучливо. Например с GDPR – хубава идея, но не съм сигурен, че се получи търсеният ефект.

Много е дебела темата, но такива ще има много. Ето например още една. Като тръгнат автономните автомобили, каква е етиката на автономния шофьор? Ако трябва да се вреже в тълпата, защото спирачките са отказали, кого точно трябва да убие? Ей такива въпроси ще изникват, но и ще се решават.

Първоначално всичко се случва както си е, защото технологията изпреварва закона. След това влиза някаква регулация, става малко по-неприятно за техническите хора. Тя не е перфектна и винаги има едно надлъгване. Както в момента е например във финансовия свят – някакви хитри хора търсят законни начини да перат пари, да не плащат данъци. Предполагам, че това ще стане и в технологичния свят, включително и по темата за нашите данни, и за етиката на автомобилите, и за информационната сигурност.

– Обаче в момента повечето държави не изглеждат никак способни да контролират технологичните гиганти, не е ли така?

– Да,

и аз съм сериозно притеснен, че корпорациите стават наддържавни,

по-могъщи от държавата. Не съм сигурен, че е хубаво. Според мен всяка такава прекалено силна централизирана власт е заплаха за обществото. Видяхте какво стана – една частна корпорация реши да спре профила на американския президент. От това по-показно… Това означава, че те вече се имат за по-силни от държавата. Може би не по-силни от закона, но като няма закон, те се възползват.

Снимка: Markus Spiske, Unsplash

– Разликата в силите е огромна, каквато никога не е била.

– Е, според мен не трябва да подценяваме и държавите. Защото една държава, ако нарочи някоя компания, може да я разсипе. Много красноречиво го показват проблемите на Джак Ма в Китай. И в други държави, ако някой реши да не слуша големите батковци, му се случват лоши неща.

Според мен ще има люта битка, но аз не вярвам корпорациите все пак да победят.

– Това все пак са доста различни страни. Тези на Запад, така наречените либерални държави, като че ли изглеждат доста по-безпомощни.

– Така е. Мисля обаче, че това разнообразие, което имаме от либерални и тоталитарни държави, липса на технологии, прекаляване с технологиите – то ражда други иновации. В края на краищата хората стават много изобретателни, точно когато им забраниш нещо. Ясно е, че китайският модел е различен от американския. Само европейският не е ясен какъв е… Май-май е никакъв. Според мен азиатците са най-напред, но нямам предвид точно Китай, а държави като Япония, Южна Корея, които са в голяма степен демократични, но и цивилизовани, и организирани. Те не малтретират толкова гражданите, имат технологии и ги ползват за добро. Мисля, че от тях трябва да се учим.

– Все по-сериозна изглежда идеята на Мъск да съедини човека и технологиите с помощта на чип в мозъка. Вярваш ли, че е възможно?

– Приближават тези неща. Всяка технология има свой жизнен цикъл, при който първоначално излиза с „хайп“ – „давайте, тук ще стават чудеса!“. Всички инвестират. После се оказва, че са я надценили, идва разочарование. След това тя започва да работи според обещанията и ако наистина ги изпълнява, се внедрява. Ако вземем за пример дори най-обикновения днес тъч дисплей, той е изобретен много преди айфона, просто не са му намирали масово комерсиално приложение.

И в момента може с мозъчните си вълни да управляваш някакви процеси – все още технологията е в начален стадий, но вече го има и е възможно някога ще стане масово. Може би в някакъв момент ще разрешим на телевизора да следи настроението ни и да ни сменя канала, ако ни е скучно.

Но, според мен, е важно и да запазим човека.

Прекалено многото технология в крайна сметка и нас ни прави роботи.

А ние сме хора, имаме нуждата от други хора. Дори пандемията го показа. Хората се сдухват вкъщи. Не на всеки му понася самичък.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

– Машинното самообучение, изкуственият интелект… Кои са следващите големи неща, които идват да ни променят живота? Или да очакваме нещо напълно неочаквано?

– Много са. Силно вярвам в интелигентните технологии в медицината. Тази пандемия отново показва, че тя тотално е изостанала от дигиталната трансформация. Има съвременни уреди, но хората продължават да ходят на прегледи в случаи, в които просто няма нужда, това е много тъпо.
Генетиката например – вече може да ти „смъкнат“ ДНК-то, да анализират към кои болести си предразположен, за какво трябва да внимаваш, какви храни да ядеш. Това направление напредва много сериозно и според мен ще избухне в идните години. Ще се развие персонализирана медицина, персонализирани лекарства и технологии, които анализират генетичните предразположения.

Вече се появиха първите изкуствени вируси. Не, не се занимавам с конспирации. На листовката на ваксината на „Астра Зенека“ пише „Това е изкуствено създаден вирус, аденовирус, взет от маймуна, който е генно модифициран, от ДНК-то му е отрязано едно „парче“ и е сложено друго – т.нар. спайк протеин на коронавируса.“

Очаквам да има дигитализация във всички сфери, сега дойде време и за по-нетрадиционните.

Компютърните технологии, колите някак си са традиционно технически сфери, но ако отидем в туризма, в земеделието, това са области, които засега не са силно дигитализирани. В момента се случва нещо голямо, наречено „автономно земеделие“. От сателита се прави снимка, анализира се, вижда се къде има вредители. Изчислява се автоматично с какво и как ще пръскаш и пускаш автономните комбайни да свършат работата без шофьор. Фантазии? Това вече се случва, 2020 г., правят го български фирми в Добруджа.

– А надценихме ли възможностите на блокчейн като технология, която да промени много неща?

– Блокчейн набира скорост, макар и само като инфраструктура за децентрализирани финанси. Вероятно наистина ще дойде времето, когато няма да имаме нужда от банка – ще има агенции, които по някакъв децентрализиран начин те проучват и дават кредити. Пак ще има ипотеки, защото иначе няма как да ги обезпечиш, но няма да има банки. И няма да си длъжен да избираш от например 20-те банки на българския пазар. Ще можеш да вземеш пари назаем от Китай, откъдето си искаш.

Много неща ще се развият. Но при технологиите аз не смятам, че ни очаква революция. Технологията винаги се е развивала еволюционно – в най-древни времена някой направил каруца, друг я подобрил с по-съвършени колела. От време на време има моменти на силен тласък – когато сменяме конете с двигатели например, тогава промяната се случва за едно десетилетие. В тази посока следващият голям тласък може би ще са автономните коли. Ще махнем шофьорите и просто няма да има нужда да имаш собствен автомобил. Ще си поръчаш през телефона да дойде една кола, ще седнеш в нея, тя ще те закара. Защо ти е да имаш собствена кола? На теб ти трябва мобилност като услуга и за мен това е бъдещето на транспорта.

– Защо според теб онлайн хейтът е толкова силно и досадно явление?

– Защото човек се чувства анонимен. Ако отидеш при някого, на когото би казал в интернет: „Ти си пълен кретен“, и го погледнеш в очите, според мен, няма да ти стиска толкова. И не толкова защото може да ти удари един, а просто защото хората на живо не се държат по този начин. Онлайн имаш някакво усещане за анонимност, за сигурност зад екрана. „Ето, аз съм си вкъщи. Ако го напсувам, той няма да ме набие.“ Това е законът на природата. Ако животните имаха интернет, малките лъвчета щяха да се перят на големите лъвове и да им казват, че са тъпаци.
Това виждаме в интернет. Дали е хубаво, или не? Свикваме и това е.

Но е факт, че

интернет стана много неприятна среда. Всички тия тролове, фалшиви профили, хейтъри… стана страшно токсично.

И с фалшивите новини става много сериозно. Вчера майка ми ми прати някаква статия за някакви доктори. Само като видях домейна, ми стана ясно каква е тая статия и ѝ казах – провери тези доктори дали съществуват и какви са им публикациите.

Едно от новите умения, които ще става все по-трудно човек да развива, защото и другата страна си усъвършенства арсенала, ще бъде да филтрираме информацията и да си даваме оценка кое вероятно е фалшива информация и кое не е.

Да се научим да различаваме не само фалшивите новини, но и подвеждащите. Понякога са такива с цел маркетинг, понякога са изопачена истина, понякога – откровени лъжи. Пропаганда винаги ще има. Има я дори във всяка телевизия. Ако националната телевизия се управлява от едно хора, те ще са готините и всички останали ще са лошите. И обратното. Кой е на власт винаги ще има значение. Но човек трябва да развие собствено умение да филтрира информацията.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

– Каза, че от твърде много на компютрите, започват да ни липсват хората. Ти как се спасяваш от това?

– Ходя сред природата. Имам и градинка, миналата година изкарах поне 20 щайги домати мое производство. Всеки си търси начина, аз лично гледам да съм по-близо до природата и до земята. Ей така, да бутна трева, да пипна пръст, да се топна в реката, да се кача на някой водопад. Спорт също, поне два пъти в седмицата. По-малко са ми излизанията с приятели заради вируса, но всеки си има начин да се справя с това.

– Имаш двама синове. Кога им даде компютри?

– Честно казано, все още малко ги пазя. В момента са на 7 и 9 години и чат-пат играят, но в разумни граници. Смятам, че в по-ранна възраст децата трябва да се учат да мислят, да общуват. Да се учат на ценности, на възпитание, на обноски и по-малко на компютри. Има време, ще стигнат и до тях.
Ако някой от тях прояви изявен гений да програмира или нещо друго в дигиталните науки, разбира се, ще го подкрепя, но ако го прояви към рисуването, там ще го подкрепя. Вярвам, че човек трябва да си намери своя път, а за целта трябва да пробва различни неща. Включително и децата.

Нашата роля като родителите е да им помогнем да пробват повече неща, да намерят това, което истински ги кефи, което си го носят със себе си. Не защото дядо му бил лекар, и той ще става лекар и бой с пръчката, докато не се получи. И после или ще стане бездарен лекар, или ще тегли една майна, като порасне и може да взема сам решения.

– Освен това днес професиите не са за цял живот. Аз станах програмист след 15 години в журналистиката, познавам колега, който е бил пилот на самолет, друг е бивш тенис учител…

– Не само. Аз познавам и другото – човек, който беше програмист и сега продава автомобилни гуми. Защото правеше софтуер за автомобилни гуми, разбра колко много пари изкарват там и започна. Имам приятел програмист, който се занимава със складове. Но в такива случаи през програмирането ти опознаваш една определена индустрия, сблъскваш се, виждаш, че можеш да имаш технологично предимство и да правиш нещата по-добре. Примерно да направиш един лекарски кабинет по по-умен начин или една услуга в туризма.

Тук е ролята и на предприемачите. В България, може би, тази прослойка расте, но все още е твърде малка. Ако сравним с другите европейски държави и Америка – там всеки трети иска да си има собствен бизнес. Със сигурност иновации и предприемачество са областите, които трябва да развиваме и подкрепяме като общество, ако искаме да имаме по-добро бъдеще. Аз лично съм силен привърженик на това ние като общество и конкретно технологичните хора да се развиваме в посока създаването на иновации, на интелектуален капацитет и на собствени продукти на световно ниво, вместо просто да сме изпълнител, макар и високотехнологичен.