Какъв е „Произходът на българите“?

сеп. 26, 2023 | Срещи

Какъв е „Произходът на българите“?

26 септември 2023 | Срещи

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото?

Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?

Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

Как науката отхвърли всички многобройни теории за произхода ни, освен една? По какво си приличаме с прабългарите? Какво знаем днес за предците си и какво научихме с помощта на технологиите?


 

– Кое ви накара да се насочите конкретно към тази тема?

– Тази тема е централна за българската археология откакто тя съществува като дял от историческото познание – от близо век и половина. А преди това присъства в диренията на европейската наука поне още толкова,

от XVIII век нататък науката се занимава с научни методи с миналото на старите народи на континента и в частност от българите.

Освен това бе силно дискусионна в научните среди, поне доскоро, което допълнително създава интерес. Беше и любима тема на моята научна ръководителка доц. Стефка Ангелова – удивителен човек и великолепен учен, който ми създаде интереса към периода на Късната античност, когато се формират прабългарите.

 

Тодор Чобанов

 

– Намерихте ли еднозначния отговор на въпроса за себе си? Може ли да се каже, че има известен консенсус в днешните историографски среди?

– Нашата работа като учени е да търсим отговор не за себе си, а за обществото, като обобщаваме масиви от данни и добавяме нови. Личните дирения и интереси не могат да заместят обществените задачи на историческото познание.

Принципът освен това е, че ни води материалът, което съм и направил в последната си книга – „Произходът на прабългарите – дебатът пред XXI век“.

Консенсус, поне в българската средновековна археология, е изграден в значителна степен благодарение на огромните постижения на нашия покоен колега Рашо Рашев. Години наред той събираше данните за българите в хунската и постхунската епоха – това, което после става Велика България и най-накрая – Дунавска България.

В чужбина нещата още са леко изостанали, но наскоро „Енциклопедия Британика“ промени статията си за прабългарите, което бе направено на база на една наша разработка от 2019 г. с древни геноми от различни източници. Очакваме в следващите години да се изоставят остарелите виждания по темата във всички големи научни школи по света, което вече се наблюдава като процес.

 

Произходът на българите

„Хан Кубрат и синовете му“, Димитър Гюдженов

 

– Какво промениха?

– Статията си за прабългарите, които доскоро пишеха за тюрки, а сега е описана и сарматската хипотеза, промяната стана най-вече заради генетичните данни.

 

Интервю по темата и на този сайт, който е за технологии, се превърна в най-четения материал. Защо хората се вълнуват толкова силно от темата за произхода на народа ни преди почти хилядолетие и половина?

– Нормално е всеки да се интересува откъде идва и накъде отива. Освен това сме

в период на повишена нестабилност и несигурност и хората искат да почерпят емоционално спокойствие от миналото.

Обаче понякога този стремеж става твърде силен и тогава се получават объркани ситуации. Миналото е чудесен учител за настоящето и бъдещето, обаче няма как да изземе тяхното поле в нашето съзнание.

Първата ни и основна задача е да живеем като добри хора тук и сега, а от миналото да почерпим ценни уроци и морални конструкции.

 

Произходът на българите

„Аспарух преминава Дунава и се установява в Мизия“, Николай Павлович

 

– А защо ни е такава мания да доказваме колко сме древни?

– Някои хора или даже групи от хора имат нужда да избягат от проблемите на настоящето или от проблемите си във фантазийни реалности или даже фантазийни версии на миналото. Така се чувстват по-добре, успокояват се, тушират тревожността. То е нещо като „бягството от свободата“ на Фром, един вид запленяващи самозаблуди, които са по -приятни или по-интересни от обективната истина или даже от баналното ежедневие… Други хора скучаят или са неудовлетворени от професиите си и търсят изява в наглед лесното поприще на историята. Има и далеч по-опасни мании от желанието да сме първите хора – по света има хиляди, които са обсебени от идеята за опасни извънземни, рептили, от плоската земя и т.н.

 

– Защо през последните години сред „онлайн специалистите“ е толкова модерна автохтоната теория?

– Тя винаги е присъствала под една или друга форма тук и навсякъде по света.То е следствие на това как работи човешкия ум. Където има хора, има сред тях и такива, които желаят да са първите на даденото място. От „етруски – ето руские“, през „илиризма“ на Мавро Орбини със славяните като първите хора и други подобни, до стремежа Клеопатра, една гъркиня, да бъде представена като автохтонен цар с местен африкански произход.

Освен това

в „тракедонизма“ се инвестира усилено от различни групи и фактори, точно както се инвестираше едно време в „македонизма“ – с цел размиване на българското общностно съзнание и създаване на сепаратизъм.

Объркано в своята история и идентичност общество по-лесно се манипулира или даже завладява във военни ситуации.

Експлоатира се нечистоплътно, главно комерсиално, естествения интерес към траките и тяхната култура. Траките са по-ранна вълна индоевропейци, но също като прабългарите са завоеватели и заселници, влезли в контакти с местното население и формирали нови и интересни за историята общности. Но за някои те са просто възможност за лесни печалби с големи тиражи. Хора, които не биха издържали даже изпитите в първи курс, бълват наукообразни трудове, хиляди други ги купуват и възприемат безкритично.

 

Произходът на българите

 

– Какво знаем днес наистина за произхода на българите, което не сме знаели преди десетилетие?

– Знаем много, защото

науката се сдоби с нови и могъщи методи – от лазерни системи за заснемане на надписи и изображения до секвенатори за геноми

трето поколение с мощен софтуер за сравняване на популации. Последните години се проучиха и няколко нови некропола тук и доста нови в Унгария, Украйна, Кавказ и на други места. Така че емпиричната база чувствително нараства, което позволява по-солидни изводи.

 

– Защо се концентрираме толкова върху произхода само на българите, а не и върху другите етноси, които също стават част от Първата българска държава?

– Защото са били най-важни и защото, за разлика от хазари, авари и много други могъщи народи, не просто са оцелели, а са създали трайни общества и държави. Защото са създали и нашата държава – България, а в генома ни присъства солидна следа именно от тях. Защото са успели да създадат модели на партньорство с други народи, станали са съ-творци на Православната цивилизация. Въобще – защото са много интересни за проучване във всяко отношение и обитават интересни региони.

 

Произходът на българите

„Хан Аспарух“ от Димитър Гюдженов

 

– Кои са теориите, които преди са били актуални, а днес са отречени?

– Теориите са най-различни. Фино-угорска, хунска, тюркска, местна, „готска“, сарматска, по-далечна иранска – т.нар. бактрийска и т.н.

Повечето са отречени, защото са силно спекулативни и почиват на оскъдни данни, главно лингвистични.

Например през XVIII век, заради Волжка България и няколко титли се смята, че са тюрки или хуни от тюркски произход. В някои теории има зрънца истина. Но общо взето до средата на ХХ век, когато започват да се откриват прабългарските некрополи, всичко е главно сбор от спекулации на база отделни думи и понятия.

 

– Може ли такава тема да се разглежда встрани от политиката?

– Може, когато на науката не се спускат постулати от типа на този за „развитите славяни“. От 1989 г. науката работи свободно по тази тема у нас, а по света хора като Менхен-Хелфен и други големи умове никога не са били жертви на някакви внушения или диктат.

 

Произходът на българите

„Аспарух минава Дунава“, Димитър Гюдженов

 

– В сравнение с другите околни народи, повече или по-малко знаем за древния ни произход?

– 97-98 процента от днешните европейци имаме общ индоевропейски произход и свързана история, така че е трудно да говорим за малко и много в тази споделена история. Просто едни са постигнали повече в исторически и културен план, други по-малко.

 

– С какво помогнаха през последните години технологиите?

– Допълват информацията и дават нови видове информация ,каквито допреди двадесетина години въобще нямаше. Например генетиката измести антропологията с математечески прецизните си данни. Имаме достъп до практически цялата научна литература, в това число и непознати извори и разработки.

 

– Какво гласи краткият отговор – тюрки, хуни, сармати? Или в науката няма кратки отговори, за разлика от фейсбук?

– В науката има обективно проверими отговори с много нюанси, които често са като палитра с много и размиващи се цветове,

а истината е, че днешните българи имаме сложен и продължителен процес на етногенеза в миналото с участието на различни компоненти.Самите наши прадеди – прабългарите, преживяват няколко етапа на етногенез.

 

Произходът на българите

 

– Промениха ли парадигмата по въпроса за произхода генетичните изследвания, или по-скоро затвърдиха това, което вече знаем?

– Разбира се, че промениха всичко, защото вече може да проверяваме чрез тях оцелелите от изпитанията на времето две основни хипотези – тюркската и сарматската. Генетиката доста еднозначно е в полза на втората. Тя позволява също доста точно да датираме етапите на контактите.

 

– „Сармати“ със сигурност не е толкова познат термин. Какво знаем за този народ, чиито наследници се оказваме?

– Сармати не е народ, а обширна група племена основно от иранския клон на индоевропейските народи, родствени на по-древните скитски племена. Всички тези разнообразни племена – скити и сармати, са оставили солидни следи в генетичното и културно наследство на днешна Европа и особено на Източна Европа.

Например името на река Дунав вероятно е от скитски произход, от думата за „вода“. Темата е безкрайна, но дори и в ежедневния ни език, в обикновени думи като „куче“, „бате“ и „тате“, откриваме следите на древните народи, за които ме питате. Но ние, археолозите, винаги предпочитаме друг тип следи – артефактите от миналото и техните създатели са основното ни занимание.

 

– Могат ли с развитието си технологиите да ни дадат още отговори за произхода на българите? В каква посока да ги очакваме?

– В момента правим, в партньорство с университета Харвард, база данни с пълно секвенирани геноми. Ще можем освен с българите да се потопим в теми като тази за траките, за славяните, за населението през римската епоха и т.н.

 

Произходът на българите

„Кан Аспарух преминава Дунав“, Александър Алексиев – Хофарт

 

– Какво знаем днес за пропорциите на „трите съставки“ – траки, прабългари и славяни?

– В книга си съм описал всичко налично до момента по въпроса за хода и мащабите на контактите и смесванията. То не може да се разкаже в рамките на едно интервю. Но можем да дадем най-общи насоки, че българите са преимуществено индоевропейци, че прабългарите са били доста по-многобройни от това, което се смяташе, че имат ранни контакти със славяните.

 

– Кои са най-големите въпроси, които остават отворени?

– За смесения елит, за говоримия език или езици, за ранните контакти със славяните и други. За ролята на хунската върхушка, за произхода на самите славяни.

 

– Ако днес имаме сравнително ясна и доминираща теория за произхода на прабългарите, как изглежда историята на тези наши предци преди да дойдат тук? Доколко далеч можем да стигнем в търсенето?

– За най-старата история тепърва ще се пишат отделни изследвания, защото

едва сега ще можем, с помощта на археологията и палеогенетиката, да определим културите, с които са свързани корените на прабългарите преди V век.

 

– По какво най-вече се различават генетично древните и днешните българи?

– Със средновековните българи си приличаме много, с прабългарите – също, но те нямат славянския ни компонент, нито сигнала от местното население.

Обаче сме в състояние да разграничим сигналите и да датираме тяхната поява и можем да заявим, че „прабългарската линия“ е много силно представена у днешните българи.

 

– Според това, което знаем, кои съвременни народи са ни най-близки „родственици“?

– Съвременните българи заемаме особено и гранично място в схемата на европейските популации, заедно с останалите балканци и особено румънците, северномакедонците, хърватите и други. Можем да кажем, че прабългари и славяни са ни оставили чувствителна близост с нашите днешни съседи, с които сме имали и имаме продължителни контакти на популационно ниво.

 

– Археологически находки, генетика, ономастика, лингвистика, древни извори – кой от факторите ни дава най-много информация в търсене на отговора за произхода ни? А тъй като се допълват, кое „тежи“ повече като аргументи?

– Етносът е културна категория, съществува в съзнанието на хората, така че историята и археологията са водещите дисциплини, останалите са допълващи.

 

– Измежду стотиците учени, допринесли за отговора – само в книгата ви има почти 40 страници библиография! – открояват ли се неколцина, на които дължим най-много?

– Безспорно имена като Станчо Ваклинов, Веселин Бешевлиев, Рашо Рашев и други са тези, на които дължим основното систематизирано знание. Книгата в известен смисъл е създадена в тяхна чест и особено на Рашев, който за мен беше и си остава най-големият и плодовит изследовател на древните българи. Ако не беше загинал трагично, вероятно щеше да създаде и още фундаментални трудове като тези, върху които съм стъпил в диренията си.

 

– Какъв е според вас най-важният принос на книгата ви към темата?

– Че за първи път са обобщени всички археологически данни и са съчетани със значителен обем геномни данни в голяма, систематизирана картина. Че за този резултат работи екип от рецензенти и консултанти, които ми помогнаха да подготвя и представя за първи път различни модели с данни.

 

– Трябва ли след всичко, което знаем по темата днес, драстично да пренапишем и учебниците, по които се учи този период?

– Необходими са корекции, но „да пренапишем“ звучи доста радикално. В общи линии главното присъства, обаче трябва да коригираме някои аспекти.

Учебниците в общи линии са верни, що се отнася до средновековната история на България и българите.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This