Какъв е „Произходът на българите“?

сеп. 26, 2023 | Срещи

Какъв е „Произходът на българите“?

26 септември 2023 | Срещи

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото?

Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?

Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

Как науката отхвърли всички многобройни теории за произхода ни, освен една? По какво си приличаме с прабългарите? Какво знаем днес за предците си и какво научихме с помощта на технологиите?


 

– Кое ви накара да се насочите конкретно към тази тема?

– Тази тема е централна за българската археология откакто тя съществува като дял от историческото познание – от близо век и половина. А преди това присъства в диренията на европейската наука поне още толкова,

от XVIII век нататък науката се занимава с научни методи с миналото на старите народи на континента и в частност от българите.

Освен това бе силно дискусионна в научните среди, поне доскоро, което допълнително създава интерес. Беше и любима тема на моята научна ръководителка доц. Стефка Ангелова – удивителен човек и великолепен учен, който ми създаде интереса към периода на Късната античност, когато се формират прабългарите.

 

Тодор Чобанов

 

– Намерихте ли еднозначния отговор на въпроса за себе си? Може ли да се каже, че има известен консенсус в днешните историографски среди?

– Нашата работа като учени е да търсим отговор не за себе си, а за обществото, като обобщаваме масиви от данни и добавяме нови. Личните дирения и интереси не могат да заместят обществените задачи на историческото познание.

Принципът освен това е, че ни води материалът, което съм и направил в последната си книга – „Произходът на прабългарите – дебатът пред XXI век“.

Консенсус, поне в българската средновековна археология, е изграден в значителна степен благодарение на огромните постижения на нашия покоен колега Рашо Рашев. Години наред той събираше данните за българите в хунската и постхунската епоха – това, което после става Велика България и най-накрая – Дунавска България.

В чужбина нещата още са леко изостанали, но наскоро „Енциклопедия Британика“ промени статията си за прабългарите, което бе направено на база на една наша разработка от 2019 г. с древни геноми от различни източници. Очакваме в следващите години да се изоставят остарелите виждания по темата във всички големи научни школи по света, което вече се наблюдава като процес.

 

Произходът на българите

„Хан Кубрат и синовете му“, Димитър Гюдженов

 

– Какво промениха?

– Статията си за прабългарите, които доскоро пишеха за тюрки, а сега е описана и сарматската хипотеза, промяната стана най-вече заради генетичните данни.

 

Интервю по темата и на този сайт, който е за технологии, се превърна в най-четения материал. Защо хората се вълнуват толкова силно от темата за произхода на народа ни преди почти хилядолетие и половина?

– Нормално е всеки да се интересува откъде идва и накъде отива. Освен това сме

в период на повишена нестабилност и несигурност и хората искат да почерпят емоционално спокойствие от миналото.

Обаче понякога този стремеж става твърде силен и тогава се получават объркани ситуации. Миналото е чудесен учител за настоящето и бъдещето, обаче няма как да изземе тяхното поле в нашето съзнание.

Първата ни и основна задача е да живеем като добри хора тук и сега, а от миналото да почерпим ценни уроци и морални конструкции.

 

Произходът на българите

„Аспарух преминава Дунава и се установява в Мизия“, Николай Павлович

 

– А защо ни е такава мания да доказваме колко сме древни?

– Някои хора или даже групи от хора имат нужда да избягат от проблемите на настоящето или от проблемите си във фантазийни реалности или даже фантазийни версии на миналото. Така се чувстват по-добре, успокояват се, тушират тревожността. То е нещо като „бягството от свободата“ на Фром, един вид запленяващи самозаблуди, които са по -приятни или по-интересни от обективната истина или даже от баналното ежедневие… Други хора скучаят или са неудовлетворени от професиите си и търсят изява в наглед лесното поприще на историята. Има и далеч по-опасни мании от желанието да сме първите хора – по света има хиляди, които са обсебени от идеята за опасни извънземни, рептили, от плоската земя и т.н.

 

– Защо през последните години сред „онлайн специалистите“ е толкова модерна автохтоната теория?

– Тя винаги е присъствала под една или друга форма тук и навсякъде по света.То е следствие на това как работи човешкия ум. Където има хора, има сред тях и такива, които желаят да са първите на даденото място. От „етруски – ето руские“, през „илиризма“ на Мавро Орбини със славяните като първите хора и други подобни, до стремежа Клеопатра, една гъркиня, да бъде представена като автохтонен цар с местен африкански произход.

Освен това

в „тракедонизма“ се инвестира усилено от различни групи и фактори, точно както се инвестираше едно време в „македонизма“ – с цел размиване на българското общностно съзнание и създаване на сепаратизъм.

Объркано в своята история и идентичност общество по-лесно се манипулира или даже завладява във военни ситуации.

Експлоатира се нечистоплътно, главно комерсиално, естествения интерес към траките и тяхната култура. Траките са по-ранна вълна индоевропейци, но също като прабългарите са завоеватели и заселници, влезли в контакти с местното население и формирали нови и интересни за историята общности. Но за някои те са просто възможност за лесни печалби с големи тиражи. Хора, които не биха издържали даже изпитите в първи курс, бълват наукообразни трудове, хиляди други ги купуват и възприемат безкритично.

 

Произходът на българите

 

– Какво знаем днес наистина за произхода на българите, което не сме знаели преди десетилетие?

– Знаем много, защото

науката се сдоби с нови и могъщи методи – от лазерни системи за заснемане на надписи и изображения до секвенатори за геноми

трето поколение с мощен софтуер за сравняване на популации. Последните години се проучиха и няколко нови некропола тук и доста нови в Унгария, Украйна, Кавказ и на други места. Така че емпиричната база чувствително нараства, което позволява по-солидни изводи.

 

– Защо се концентрираме толкова върху произхода само на българите, а не и върху другите етноси, които също стават част от Първата българска държава?

– Защото са били най-важни и защото, за разлика от хазари, авари и много други могъщи народи, не просто са оцелели, а са създали трайни общества и държави. Защото са създали и нашата държава – България, а в генома ни присъства солидна следа именно от тях. Защото са успели да създадат модели на партньорство с други народи, станали са съ-творци на Православната цивилизация. Въобще – защото са много интересни за проучване във всяко отношение и обитават интересни региони.

 

Произходът на българите

„Хан Аспарух“ от Димитър Гюдженов

 

– Кои са теориите, които преди са били актуални, а днес са отречени?

– Теориите са най-различни. Фино-угорска, хунска, тюркска, местна, „готска“, сарматска, по-далечна иранска – т.нар. бактрийска и т.н.

Повечето са отречени, защото са силно спекулативни и почиват на оскъдни данни, главно лингвистични.

Например през XVIII век, заради Волжка България и няколко титли се смята, че са тюрки или хуни от тюркски произход. В някои теории има зрънца истина. Но общо взето до средата на ХХ век, когато започват да се откриват прабългарските некрополи, всичко е главно сбор от спекулации на база отделни думи и понятия.

 

– Може ли такава тема да се разглежда встрани от политиката?

– Може, когато на науката не се спускат постулати от типа на този за „развитите славяни“. От 1989 г. науката работи свободно по тази тема у нас, а по света хора като Менхен-Хелфен и други големи умове никога не са били жертви на някакви внушения или диктат.

 

Произходът на българите

„Аспарух минава Дунава“, Димитър Гюдженов

 

– В сравнение с другите околни народи, повече или по-малко знаем за древния ни произход?

– 97-98 процента от днешните европейци имаме общ индоевропейски произход и свързана история, така че е трудно да говорим за малко и много в тази споделена история. Просто едни са постигнали повече в исторически и културен план, други по-малко.

 

– С какво помогнаха през последните години технологиите?

– Допълват информацията и дават нови видове информация ,каквито допреди двадесетина години въобще нямаше. Например генетиката измести антропологията с математечески прецизните си данни. Имаме достъп до практически цялата научна литература, в това число и непознати извори и разработки.

 

– Какво гласи краткият отговор – тюрки, хуни, сармати? Или в науката няма кратки отговори, за разлика от фейсбук?

– В науката има обективно проверими отговори с много нюанси, които често са като палитра с много и размиващи се цветове,

а истината е, че днешните българи имаме сложен и продължителен процес на етногенеза в миналото с участието на различни компоненти.Самите наши прадеди – прабългарите, преживяват няколко етапа на етногенез.

 

Произходът на българите

 

– Промениха ли парадигмата по въпроса за произхода генетичните изследвания, или по-скоро затвърдиха това, което вече знаем?

– Разбира се, че промениха всичко, защото вече може да проверяваме чрез тях оцелелите от изпитанията на времето две основни хипотези – тюркската и сарматската. Генетиката доста еднозначно е в полза на втората. Тя позволява също доста точно да датираме етапите на контактите.

 

– „Сармати“ със сигурност не е толкова познат термин. Какво знаем за този народ, чиито наследници се оказваме?

– Сармати не е народ, а обширна група племена основно от иранския клон на индоевропейските народи, родствени на по-древните скитски племена. Всички тези разнообразни племена – скити и сармати, са оставили солидни следи в генетичното и културно наследство на днешна Европа и особено на Източна Европа.

Например името на река Дунав вероятно е от скитски произход, от думата за „вода“. Темата е безкрайна, но дори и в ежедневния ни език, в обикновени думи като „куче“, „бате“ и „тате“, откриваме следите на древните народи, за които ме питате. Но ние, археолозите, винаги предпочитаме друг тип следи – артефактите от миналото и техните създатели са основното ни занимание.

 

– Могат ли с развитието си технологиите да ни дадат още отговори за произхода на българите? В каква посока да ги очакваме?

– В момента правим, в партньорство с университета Харвард, база данни с пълно секвенирани геноми. Ще можем освен с българите да се потопим в теми като тази за траките, за славяните, за населението през римската епоха и т.н.

 

Произходът на българите

„Кан Аспарух преминава Дунав“, Александър Алексиев – Хофарт

 

– Какво знаем днес за пропорциите на „трите съставки“ – траки, прабългари и славяни?

– В книга си съм описал всичко налично до момента по въпроса за хода и мащабите на контактите и смесванията. То не може да се разкаже в рамките на едно интервю. Но можем да дадем най-общи насоки, че българите са преимуществено индоевропейци, че прабългарите са били доста по-многобройни от това, което се смяташе, че имат ранни контакти със славяните.

 

– Кои са най-големите въпроси, които остават отворени?

– За смесения елит, за говоримия език или езици, за ранните контакти със славяните и други. За ролята на хунската върхушка, за произхода на самите славяни.

 

– Ако днес имаме сравнително ясна и доминираща теория за произхода на прабългарите, как изглежда историята на тези наши предци преди да дойдат тук? Доколко далеч можем да стигнем в търсенето?

– За най-старата история тепърва ще се пишат отделни изследвания, защото

едва сега ще можем, с помощта на археологията и палеогенетиката, да определим културите, с които са свързани корените на прабългарите преди V век.

 

– По какво най-вече се различават генетично древните и днешните българи?

– Със средновековните българи си приличаме много, с прабългарите – също, но те нямат славянския ни компонент, нито сигнала от местното население.

Обаче сме в състояние да разграничим сигналите и да датираме тяхната поява и можем да заявим, че „прабългарската линия“ е много силно представена у днешните българи.

 

– Според това, което знаем, кои съвременни народи са ни най-близки „родственици“?

– Съвременните българи заемаме особено и гранично място в схемата на европейските популации, заедно с останалите балканци и особено румънците, северномакедонците, хърватите и други. Можем да кажем, че прабългари и славяни са ни оставили чувствителна близост с нашите днешни съседи, с които сме имали и имаме продължителни контакти на популационно ниво.

 

– Археологически находки, генетика, ономастика, лингвистика, древни извори – кой от факторите ни дава най-много информация в търсене на отговора за произхода ни? А тъй като се допълват, кое „тежи“ повече като аргументи?

– Етносът е културна категория, съществува в съзнанието на хората, така че историята и археологията са водещите дисциплини, останалите са допълващи.

 

– Измежду стотиците учени, допринесли за отговора – само в книгата ви има почти 40 страници библиография! – открояват ли се неколцина, на които дължим най-много?

– Безспорно имена като Станчо Ваклинов, Веселин Бешевлиев, Рашо Рашев и други са тези, на които дължим основното систематизирано знание. Книгата в известен смисъл е създадена в тяхна чест и особено на Рашев, който за мен беше и си остава най-големият и плодовит изследовател на древните българи. Ако не беше загинал трагично, вероятно щеше да създаде и още фундаментални трудове като тези, върху които съм стъпил в диренията си.

 

– Какъв е според вас най-важният принос на книгата ви към темата?

– Че за първи път са обобщени всички археологически данни и са съчетани със значителен обем геномни данни в голяма, систематизирана картина. Че за този резултат работи екип от рецензенти и консултанти, които ми помогнаха да подготвя и представя за първи път различни модели с данни.

 

– Трябва ли след всичко, което знаем по темата днес, драстично да пренапишем и учебниците, по които се учи този период?

– Необходими са корекции, но „да пренапишем“ звучи доста радикално. В общи линии главното присъства, обаче трябва да коригираме някои аспекти.

Учебниците в общи линии са верни, що се отнася до средновековната история на България и българите.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Share This