„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

дек. 23, 2022 | Срещи

„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

23 декември 2022 | Срещи

По какво си приличат вашата Коледа и нашата Коледа?

Този празник е далеч отвъд комерсиалното, трапезите, отвъд уморителната суматоха. Той е състояние на духа, среща на минало, настояще и бъдеще.

Звучи невъзможно да събереш на едно място различните и пъстри образи на празника. Точно това прави излезлият неотдавна сборник „Нашата Коледа“. В него Захари Карабашлиев събира разкази на някои от най-популярните автори от различни поколения, жанрове, светогледи. Част от него с разказа „Весела Колед@“ са и Дигитални истории.

Захари Карабашлиев е любим писател и драматург, автор на романи като „18% сиво“, „Хавра“ и „Опашката“, превеждани, награждавани и преиздавани. Главен редактор на издателство „Сиела“. Преди това е фотограф, дълги години живее в САЩ.

Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни“, пише на корицата. Тази книга е поводът да се срещнем в навечерието на най-топлите празници, за да поразсъждаваме за миналото и бъдещето в един разговор, който ще се окаже, че ще продължим след 78 години. За чудесата, за новото начало на Рождеството и вратите, които то отваря. За смислените истории, които ни събират край семейната трапеза от праисторическите, та до дигиталните времена.

Весела Колед@!


– Как изглежда твоята Коледа в една снимка?

– Деца, елха, семейство, олелия, маса, отрупана изключително традиционно с постни неща на Бъдни вечер, музика…

 

– Пишеш, че с „Нашата Коледа“ търсиш какво вълнува 15 толкова различни автори. Е, какъв се оказа отговорът?

– Всеки пое в най-различна посока и това е най-красивото.

Като едно площадче с много улички, всяка от които води към различни къщи.

От исторически събития, през фантастични истории, социални мрежи и социални драми, криминални сюжети… има всичко.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Защо си струва хората да се замислят за Коледа? И без това в днешния ѝ консуматорски вид цял месец слушаме и говорим за нея…

– Защото е

още един начин да говорим за Доброто, което ще се роди и тази година,

дори в най-мрачните дни на годината.

 

– Георги Марков пише за Рождество като за „всеобщ ден на доброто“, който можем да празнуваме „напук на всички злини, бедствия, войни“. Тази страна с „всеобщото добро“ май сме я позабравили. Абстрактна ли е, или има конкретни измерения?

– Няма нищо абстрактно в думите на Георги Марков. При него всичко е конкретно, той пише Истината и с конкретни имена, неслучайно „Задочни репортажи за България“ беше най-слушаното нелегално предаване през соца.

 

– Думите му звучат плашещо съвременно. Ще спрат ли да са актуални някога?

– Дай Боже

човечеството да поумнее един ден, за да няма нужда да четем Джордж Оруел и Георги Марков.

Но това едва ли ще се случи в близките години.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Имаш видим пиетет към авторите емигранти от 70-те и 80-те като Георги Марков и Виктор Пасков. С какво са силни те от днешната гледна точка?

– С чистотата на стила си, с израза си, с тематиката и свежестта на езика.

 

– Защо по цял свят по Коледа се разказват истории, а при нас я няма тази традиция?

– Защото това наследихме от соца. Да не разказваме своите си семейни истории, за да можем да слушаме измишльотините на Партията, да не изследваме своята кръвна линия, за да следваме Партийната, да сме консуматори на голямата Лъжа, а не генератори на малката си, лична Истина.

 

– Според мен далеч не е само това. Моите най-ярки коледни спомени са от детството ми в социализма и семейството ми, силно вярващо в този идеал. Но, уви, днес е почти чудо да говорим спокойно по такива теми.

Пишеш, че „всяко Рождество е чудо“. Днес мисля, че страдаме от остър недостиг на чудеса. Къде да ги намерим? Как да ги привлечем?

– Ако искаш чудо: а) пожелай го; б) работи за него; в) бъди готов да го понесеш.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Коледа е време за спомени и обръщане назад. Защо ни е нужно това? Кога прекаленото вглъбяване в миналото се превръща в патология?

– Когато си спомняме единствено лошото. Аз съм живял в най-скапаното време на комунизма, но си спомням само хубавите моменти с моите баби и дядовци, макар да бяха репресирани от режима. Спомням си красотата на побелелите покриви и болката в пръстите на крачетата, вкочанени от студ заради пързаляне с шейни и найлони по баирите.

 

– Пишеш, че и днес имаме нужда да споделяме и разказваме истории за вещици и добри герои. Кои са днес добрите герои? По-трудно ли е да се намерят такива, които да ни събират? Днес старите добри герои биха ли станали инфлуенсъри?

– Те СА!

Всеки положителен герой в световната култура е волю-неволю и инфлуенсър.

От Херкулес, през Хензел, та до Хари Потър – всички ни влияят – influence, по един или друг начин. Докато ни развличат със своите приключения, те ни предават дестилиран през хилядолетията човешки опит. Ако правиш А, ще ти се случи Б, ако победиш В, ще получиш Г и т.н…

 

– В кои моменти съжаляваш, че си се върнал?

– В нито един момент, колкото и непоносимо тежко да ми е било тук.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Попитах Иван Ланджев как можем да върнем силата на думите и той отвърна: „Като спрем да се замерваме с тях“. Като поет го казва безкомпромисно точно. Обаче можем ли да спрем? Как?

– Силата на думите връщаш само, ако ежедневно ги подкрепяш с действията си. Друг начин няма.

 

– Силната, различна литература се ражда в драматични времена. Като че ли времената пак са драматични, тук ли е обаче силната литература в българските ѝ измерения?

– Да, тук е. Не си е тръгвала. Търсете я.

 

– Кой е големият български роман на ХХ век?

– Това са големи думи, но навярно „Тютюн“.

 

– А появил ли се е вече този на XXI век?

– Предлагам да се чуем след 78 години и ще отговоря.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Коя е най-голямата слабост на младите автори, които идват при теб?

– Всеки си идва с кусурите. И всяка слабост се преодолява. Но непознаването на литературната традиция, на тези, които са писали преди теб, е не просто слабост, а глупава слабост.

 

– Думите ли са, или образите, които ни правят хора?

– Образи помнят и гарваните. Но думите са уникални за човешките същества.

 

– Но вече думите принадлежат и на нашите творения. Алгоритмите на изкуствения интелект вече са изумително добри и в създаването на изображения, и в писането по задание… Снимането или писането ще ни вземат първо?

– Живеем в свят, доминиран от образност. Човешкият мозък е така устроен, че 3/4 от него се занимава със зрението. Образността побеждава (засега) в надпреварата за човешкото внимание.

 

– Как да обясним на изкуствения интелект какво е Коледа?

– А защо ни е да обясняваме на изкуствения интелект какво е Коледа?

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Защото иначе няма как да завършим пътя, по който сме тръгнали – той максимално да уподоби човека. А кои книги би включил в читателския списък на един бъдещ изкуствен интелект, който ще може да постигне това?

– Много са. От Платон до Силвия Плат, боже, колко много книги има за четене.

 

– Къде отиват неразказаните истории?

– При някой друг, който да ги разкаже.

 

– Един мой гост – Николай Генов, сполучливо каза, че литературата все още може да ни спаси от бъдещето. Защото, когато бъдещето дойде, тя вече няма да е тук. Извинявай за баналния въпрос, но докога ще е жива литературата?

– Докато има кой да иска да слуша. Тогава ще има и кой да разказва.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Остаряват ли книгите? И има ли книги, които остаряват красиво?

– Красивите не остаряват.

 

– Какво може да спасява с писането си пишещият?

– Нищо.

 

– Какво пожелаваш да донесе „добрият старец“ на света за следващата година?

– Мир.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This