По какво си приличат вашата Коледа и нашата Коледа?

Този празник е далеч отвъд комерсиалното, трапезите, отвъд уморителната суматоха. Той е състояние на духа, среща на минало, настояще и бъдеще.

Звучи невъзможно да събереш на едно място различните и пъстри образи на празника. Точно това прави излезлият неотдавна сборник „Нашата Коледа“. В него Захари Карабашлиев събира разкази на някои от най-популярните автори от различни поколения, жанрове, светогледи. Част от него с разказа „Весела Колед@“ са и Дигитални истории.

Захари Карабашлиев е любим писател и драматург, автор на романи като „18% сиво“, „Хавра“ и „Опашката“, превеждани, награждавани и преиздавани. Главен редактор на издателство „Сиела“. Преди това е фотограф, дълги години живее в САЩ.

„Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни“, пише на корицата. Тази книга е поводът да се срещнем в навечерието на най-топлите празници, за да поразсъждаваме за миналото и бъдещето в един разговор, който ще се окаже, че ще продължим след 78 години. За чудесата, за новото начало на Рождеството и вратите, които то отваря. За смислените истории, които ни събират край семейната трапеза от праисторическите, та до дигиталните времена.

Весела Колед@!

---

– Как изглежда твоята Коледа в една снимка?

– Деца, елха, семейство, олелия, маса, отрупана изключително традиционно с постни неща на Бъдни вечер, музика…

 

– Пишеш, че с „Нашата Коледа“ търсиш какво вълнува 15 толкова различни автори. Е, какъв се оказа отговорът?

– Всеки пое в най-различна посока и това е най-красивото.

Като едно площадче с много улички, всяка от които води към различни къщи.

От исторически събития, през фантастични истории, социални мрежи и социални драми, криминални сюжети… има всичко.

 

 

– Защо си струва хората да се замислят за Коледа? И без това в днешния ѝ консуматорски вид цял месец слушаме и говорим за нея…

– Защото е

още един начин да говорим за Доброто, което ще се роди и тази година,

дори в най-мрачните дни на годината.

 

– Георги Марков пише за Рождество като за „всеобщ ден на доброто“, който можем да празнуваме „напук на всички злини, бедствия, войни“. Тази страна с „всеобщото добро“ май сме я позабравили. Абстрактна ли е, или има конкретни измерения?

– Няма нищо абстрактно в думите на Георги Марков. При него всичко е конкретно, той пише Истината и с конкретни имена, неслучайно „Задочни репортажи за България“ беше най-слушаното нелегално предаване през соца.

 

– Думите му звучат плашещо съвременно. Ще спрат ли да са актуални някога?

– Дай Боже

човечеството да поумнее един ден, за да няма нужда да четем Джордж Оруел и Георги Марков.

Но това едва ли ще се случи в близките години.

 

 

– Имаш видим пиетет към авторите емигранти от 70-те и 80-те като Георги Марков и Виктор Пасков. С какво са силни те от днешната гледна точка?

– С чистотата на стила си, с израза си, с тематиката и свежестта на езика.

 

– Защо по цял свят по Коледа се разказват истории, а при нас я няма тази традиция?

– Защото това наследихме от соца. Да не разказваме своите си семейни истории, за да можем да слушаме измишльотините на Партията, да не изследваме своята кръвна линия, за да следваме Партийната, да сме консуматори на голямата Лъжа, а не генератори на малката си, лична Истина.

 

– Според мен далеч не е само това. Моите най-ярки коледни спомени са от детството ми в социализма и семейството ми, силно вярващо в този идеал. Но, уви, днес е почти чудо да говорим спокойно по такива теми.

Пишеш, че „всяко Рождество е чудо“. Днес мисля, че страдаме от остър недостиг на чудеса. Къде да ги намерим? Как да ги привлечем?

– Ако искаш чудо: а) пожелай го; б) работи за него; в) бъди готов да го понесеш.

 

 

– Коледа е време за спомени и обръщане назад. Защо ни е нужно това? Кога прекаленото вглъбяване в миналото се превръща в патология?

– Когато си спомняме единствено лошото. Аз съм живял в най-скапаното време на комунизма, но си спомням само хубавите моменти с моите баби и дядовци, макар да бяха репресирани от режима. Спомням си красотата на побелелите покриви и болката в пръстите на крачетата, вкочанени от студ заради пързаляне с шейни и найлони по баирите.

 

– Пишеш, че и днес имаме нужда да споделяме и разказваме истории за вещици и добри герои. Кои са днес добрите герои? По-трудно ли е да се намерят такива, които да ни събират? Днес старите добри герои биха ли станали инфлуенсъри?

– Те СА!

Всеки положителен герой в световната култура е волю-неволю и инфлуенсър.

От Херкулес, през Хензел, та до Хари Потър – всички ни влияят – influence, по един или друг начин. Докато ни развличат със своите приключения, те ни предават дестилиран през хилядолетията човешки опит. Ако правиш А, ще ти се случи Б, ако победиш В, ще получиш Г и т.н…

 

– В кои моменти съжаляваш, че си се върнал?

– В нито един момент, колкото и непоносимо тежко да ми е било тук.

 

 

– Попитах Иван Ланджев как можем да върнем силата на думите и той отвърна: „Като спрем да се замерваме с тях“. Като поет го казва безкомпромисно точно. Обаче можем ли да спрем? Как?

– Силата на думите връщаш само, ако ежедневно ги подкрепяш с действията си. Друг начин няма.

 

– Силната, различна литература се ражда в драматични времена. Като че ли времената пак са драматични, тук ли е обаче силната литература в българските ѝ измерения?

– Да, тук е. Не си е тръгвала. Търсете я.

 

– Кой е големият български роман на ХХ век?

– Това са големи думи, но навярно „Тютюн“.

 

– А появил ли се е вече този на XXI век?

– Предлагам да се чуем след 78 години и ще отговоря.

 

 

– Коя е най-голямата слабост на младите автори, които идват при теб?

– Всеки си идва с кусурите. И всяка слабост се преодолява. Но непознаването на литературната традиция, на тези, които са писали преди теб, е не просто слабост, а глупава слабост.

 

– Думите ли са, или образите, които ни правят хора?

– Образи помнят и гарваните. Но думите са уникални за човешките същества.

 

– Но вече думите принадлежат и на нашите творения. Алгоритмите на изкуствения интелект вече са изумително добри и в създаването на изображения, и в писането по задание… Снимането или писането ще ни вземат първо?

– Живеем в свят, доминиран от образност. Човешкият мозък е така устроен, че 3/4 от него се занимава със зрението. Образността побеждава (засега) в надпреварата за човешкото внимание.

 

– Как да обясним на изкуствения интелект какво е Коледа?

– А защо ни е да обясняваме на изкуствения интелект какво е Коледа?

 

 

– Защото иначе няма как да завършим пътя, по който сме тръгнали – той максимално да уподоби човека. А кои книги би включил в читателския списък на един бъдещ изкуствен интелект, който ще може да постигне това?

– Много са. От Платон до Силвия Плат, боже, колко много книги има за четене.

 

– Къде отиват неразказаните истории?

– При някой друг, който да ги разкаже.

 

– Един мой гост – Николай Генов, сполучливо каза, че литературата все още може да ни спаси от бъдещето. Защото, когато бъдещето дойде, тя вече няма да е тук. Извинявай за баналния въпрос, но докога ще е жива литературата?

– Докато има кой да иска да слуша. Тогава ще има и кой да разказва.

 

 

– Остаряват ли книгите? И има ли книги, които остаряват красиво?

– Красивите не остаряват.

 

– Какво може да спасява с писането си пишещият?

– Нищо.

 

– Какво пожелаваш да донесе „добрият старец“ на света за следващата година?

– Мир.