„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

дек. 23, 2022 | Срещи

„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

23 декември 2022 | Срещи

По какво си приличат вашата Коледа и нашата Коледа?

Този празник е далеч отвъд комерсиалното, трапезите, отвъд уморителната суматоха. Той е състояние на духа, среща на минало, настояще и бъдеще.

Звучи невъзможно да събереш на едно място различните и пъстри образи на празника. Точно това прави излезлият неотдавна сборник „Нашата Коледа“. В него Захари Карабашлиев събира разкази на някои от най-популярните автори от различни поколения, жанрове, светогледи. Част от него с разказа „Весела Колед@“ са и Дигитални истории.

Захари Карабашлиев е любим писател и драматург, автор на романи като „18% сиво“, „Хавра“ и „Опашката“, превеждани, награждавани и преиздавани. Главен редактор на издателство „Сиела“. Преди това е фотограф, дълги години живее в САЩ.

Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни“, пише на корицата. Тази книга е поводът да се срещнем в навечерието на най-топлите празници, за да поразсъждаваме за миналото и бъдещето в един разговор, който ще се окаже, че ще продължим след 78 години. За чудесата, за новото начало на Рождеството и вратите, които то отваря. За смислените истории, които ни събират край семейната трапеза от праисторическите, та до дигиталните времена.

Весела Колед@!


– Как изглежда твоята Коледа в една снимка?

– Деца, елха, семейство, олелия, маса, отрупана изключително традиционно с постни неща на Бъдни вечер, музика…

 

– Пишеш, че с „Нашата Коледа“ търсиш какво вълнува 15 толкова различни автори. Е, какъв се оказа отговорът?

– Всеки пое в най-различна посока и това е най-красивото.

Като едно площадче с много улички, всяка от които води към различни къщи.

От исторически събития, през фантастични истории, социални мрежи и социални драми, криминални сюжети… има всичко.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Защо си струва хората да се замислят за Коледа? И без това в днешния ѝ консуматорски вид цял месец слушаме и говорим за нея…

– Защото е

още един начин да говорим за Доброто, което ще се роди и тази година,

дори в най-мрачните дни на годината.

 

– Георги Марков пише за Рождество като за „всеобщ ден на доброто“, който можем да празнуваме „напук на всички злини, бедствия, войни“. Тази страна с „всеобщото добро“ май сме я позабравили. Абстрактна ли е, или има конкретни измерения?

– Няма нищо абстрактно в думите на Георги Марков. При него всичко е конкретно, той пише Истината и с конкретни имена, неслучайно „Задочни репортажи за България“ беше най-слушаното нелегално предаване през соца.

 

– Думите му звучат плашещо съвременно. Ще спрат ли да са актуални някога?

– Дай Боже

човечеството да поумнее един ден, за да няма нужда да четем Джордж Оруел и Георги Марков.

Но това едва ли ще се случи в близките години.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Имаш видим пиетет към авторите емигранти от 70-те и 80-те като Георги Марков и Виктор Пасков. С какво са силни те от днешната гледна точка?

– С чистотата на стила си, с израза си, с тематиката и свежестта на езика.

 

– Защо по цял свят по Коледа се разказват истории, а при нас я няма тази традиция?

– Защото това наследихме от соца. Да не разказваме своите си семейни истории, за да можем да слушаме измишльотините на Партията, да не изследваме своята кръвна линия, за да следваме Партийната, да сме консуматори на голямата Лъжа, а не генератори на малката си, лична Истина.

 

– Според мен далеч не е само това. Моите най-ярки коледни спомени са от детството ми в социализма и семейството ми, силно вярващо в този идеал. Но, уви, днес е почти чудо да говорим спокойно по такива теми.

Пишеш, че „всяко Рождество е чудо“. Днес мисля, че страдаме от остър недостиг на чудеса. Къде да ги намерим? Как да ги привлечем?

– Ако искаш чудо: а) пожелай го; б) работи за него; в) бъди готов да го понесеш.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Коледа е време за спомени и обръщане назад. Защо ни е нужно това? Кога прекаленото вглъбяване в миналото се превръща в патология?

– Когато си спомняме единствено лошото. Аз съм живял в най-скапаното време на комунизма, но си спомням само хубавите моменти с моите баби и дядовци, макар да бяха репресирани от режима. Спомням си красотата на побелелите покриви и болката в пръстите на крачетата, вкочанени от студ заради пързаляне с шейни и найлони по баирите.

 

– Пишеш, че и днес имаме нужда да споделяме и разказваме истории за вещици и добри герои. Кои са днес добрите герои? По-трудно ли е да се намерят такива, които да ни събират? Днес старите добри герои биха ли станали инфлуенсъри?

– Те СА!

Всеки положителен герой в световната култура е волю-неволю и инфлуенсър.

От Херкулес, през Хензел, та до Хари Потър – всички ни влияят – influence, по един или друг начин. Докато ни развличат със своите приключения, те ни предават дестилиран през хилядолетията човешки опит. Ако правиш А, ще ти се случи Б, ако победиш В, ще получиш Г и т.н…

 

– В кои моменти съжаляваш, че си се върнал?

– В нито един момент, колкото и непоносимо тежко да ми е било тук.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Попитах Иван Ланджев как можем да върнем силата на думите и той отвърна: „Като спрем да се замерваме с тях“. Като поет го казва безкомпромисно точно. Обаче можем ли да спрем? Как?

– Силата на думите връщаш само, ако ежедневно ги подкрепяш с действията си. Друг начин няма.

 

– Силната, различна литература се ражда в драматични времена. Като че ли времената пак са драматични, тук ли е обаче силната литература в българските ѝ измерения?

– Да, тук е. Не си е тръгвала. Търсете я.

 

– Кой е големият български роман на ХХ век?

– Това са големи думи, но навярно „Тютюн“.

 

– А появил ли се е вече този на XXI век?

– Предлагам да се чуем след 78 години и ще отговоря.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Коя е най-голямата слабост на младите автори, които идват при теб?

– Всеки си идва с кусурите. И всяка слабост се преодолява. Но непознаването на литературната традиция, на тези, които са писали преди теб, е не просто слабост, а глупава слабост.

 

– Думите ли са, или образите, които ни правят хора?

– Образи помнят и гарваните. Но думите са уникални за човешките същества.

 

– Но вече думите принадлежат и на нашите творения. Алгоритмите на изкуствения интелект вече са изумително добри и в създаването на изображения, и в писането по задание… Снимането или писането ще ни вземат първо?

– Живеем в свят, доминиран от образност. Човешкият мозък е така устроен, че 3/4 от него се занимава със зрението. Образността побеждава (засега) в надпреварата за човешкото внимание.

 

– Как да обясним на изкуствения интелект какво е Коледа?

– А защо ни е да обясняваме на изкуствения интелект какво е Коледа?

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Защото иначе няма как да завършим пътя, по който сме тръгнали – той максимално да уподоби човека. А кои книги би включил в читателския списък на един бъдещ изкуствен интелект, който ще може да постигне това?

– Много са. От Платон до Силвия Плат, боже, колко много книги има за четене.

 

– Къде отиват неразказаните истории?

– При някой друг, който да ги разкаже.

 

– Един мой гост – Николай Генов, сполучливо каза, че литературата все още може да ни спаси от бъдещето. Защото, когато бъдещето дойде, тя вече няма да е тук. Извинявай за баналния въпрос, но докога ще е жива литературата?

– Докато има кой да иска да слуша. Тогава ще има и кой да разказва.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Остаряват ли книгите? И има ли книги, които остаряват красиво?

– Красивите не остаряват.

 

– Какво може да спасява с писането си пишещият?

– Нищо.

 

– Какво пожелаваш да донесе „добрият старец“ на света за следващата година?

– Мир.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Статията се препубликува от Тоест. Тя е част от рубриката Порция език и е подготвена съвместно с Павлина Върбанова.   Има ли грешка, има и прощка. Ако сте открили нещо нередно тук, значи и вие...

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация

Най-новите:

Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Във времената, когато все по-малко медии и дори издателства се доверяват на специалисти, които да следят за правописа, дали пък изкуственият интелект (ИИ) няма да се окаже полезен помощник? Време е за един показателен правописен експеримент с участието на някои от най-мощните съвременни модели.
Всички (надяваме се) вярваме, че по правописа, а не по дрехите днес посрещат онлайн. В технологичната епоха общуваме все по-често чрез писмени текстове и начинът, по който го правим, определено издава толкова много на събеседника. Може ли ИИ да ни помогне да пишем грамотно?

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

6 аудиозаписа, в които е произнeсена кратка фраза. Някои от тях са генерирани от ИИ, другите са истински човешки гласове. Ще ги различите ли?
Включете се до 1 август 2025 г. и при 6 правилни отговора участвате в жребия за скромен подарък.
Ще познаете ли кой глас е на човек и кой – на машина? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Кой говори – човек или алгоритъм?

Кой говори – човек или алгоритъм?

Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е!
Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…

повече информация
Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
Share This