„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

дек. 23, 2022 | Срещи

„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

23 декември 2022 | Срещи

По какво си приличат вашата Коледа и нашата Коледа?

Този празник е далеч отвъд комерсиалното, трапезите, отвъд уморителната суматоха. Той е състояние на духа, среща на минало, настояще и бъдеще.

Звучи невъзможно да събереш на едно място различните и пъстри образи на празника. Точно това прави излезлият неотдавна сборник „Нашата Коледа“. В него Захари Карабашлиев събира разкази на някои от най-популярните автори от различни поколения, жанрове, светогледи. Част от него с разказа „Весела Колед@“ са и Дигитални истории.

Захари Карабашлиев е любим писател и драматург, автор на романи като „18% сиво“, „Хавра“ и „Опашката“, превеждани, награждавани и преиздавани. Главен редактор на издателство „Сиела“. Преди това е фотограф, дълги години живее в САЩ.

Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни“, пише на корицата. Тази книга е поводът да се срещнем в навечерието на най-топлите празници, за да поразсъждаваме за миналото и бъдещето в един разговор, който ще се окаже, че ще продължим след 78 години. За чудесата, за новото начало на Рождеството и вратите, които то отваря. За смислените истории, които ни събират край семейната трапеза от праисторическите, та до дигиталните времена.

Весела Колед@!


– Как изглежда твоята Коледа в една снимка?

– Деца, елха, семейство, олелия, маса, отрупана изключително традиционно с постни неща на Бъдни вечер, музика…

 

– Пишеш, че с „Нашата Коледа“ търсиш какво вълнува 15 толкова различни автори. Е, какъв се оказа отговорът?

– Всеки пое в най-различна посока и това е най-красивото.

Като едно площадче с много улички, всяка от които води към различни къщи.

От исторически събития, през фантастични истории, социални мрежи и социални драми, криминални сюжети… има всичко.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Защо си струва хората да се замислят за Коледа? И без това в днешния ѝ консуматорски вид цял месец слушаме и говорим за нея…

– Защото е

още един начин да говорим за Доброто, което ще се роди и тази година,

дори в най-мрачните дни на годината.

 

– Георги Марков пише за Рождество като за „всеобщ ден на доброто“, който можем да празнуваме „напук на всички злини, бедствия, войни“. Тази страна с „всеобщото добро“ май сме я позабравили. Абстрактна ли е, или има конкретни измерения?

– Няма нищо абстрактно в думите на Георги Марков. При него всичко е конкретно, той пише Истината и с конкретни имена, неслучайно „Задочни репортажи за България“ беше най-слушаното нелегално предаване през соца.

 

– Думите му звучат плашещо съвременно. Ще спрат ли да са актуални някога?

– Дай Боже

човечеството да поумнее един ден, за да няма нужда да четем Джордж Оруел и Георги Марков.

Но това едва ли ще се случи в близките години.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Имаш видим пиетет към авторите емигранти от 70-те и 80-те като Георги Марков и Виктор Пасков. С какво са силни те от днешната гледна точка?

– С чистотата на стила си, с израза си, с тематиката и свежестта на езика.

 

– Защо по цял свят по Коледа се разказват истории, а при нас я няма тази традиция?

– Защото това наследихме от соца. Да не разказваме своите си семейни истории, за да можем да слушаме измишльотините на Партията, да не изследваме своята кръвна линия, за да следваме Партийната, да сме консуматори на голямата Лъжа, а не генератори на малката си, лична Истина.

 

– Според мен далеч не е само това. Моите най-ярки коледни спомени са от детството ми в социализма и семейството ми, силно вярващо в този идеал. Но, уви, днес е почти чудо да говорим спокойно по такива теми.

Пишеш, че „всяко Рождество е чудо“. Днес мисля, че страдаме от остър недостиг на чудеса. Къде да ги намерим? Как да ги привлечем?

– Ако искаш чудо: а) пожелай го; б) работи за него; в) бъди готов да го понесеш.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Коледа е време за спомени и обръщане назад. Защо ни е нужно това? Кога прекаленото вглъбяване в миналото се превръща в патология?

– Когато си спомняме единствено лошото. Аз съм живял в най-скапаното време на комунизма, но си спомням само хубавите моменти с моите баби и дядовци, макар да бяха репресирани от режима. Спомням си красотата на побелелите покриви и болката в пръстите на крачетата, вкочанени от студ заради пързаляне с шейни и найлони по баирите.

 

– Пишеш, че и днес имаме нужда да споделяме и разказваме истории за вещици и добри герои. Кои са днес добрите герои? По-трудно ли е да се намерят такива, които да ни събират? Днес старите добри герои биха ли станали инфлуенсъри?

– Те СА!

Всеки положителен герой в световната култура е волю-неволю и инфлуенсър.

От Херкулес, през Хензел, та до Хари Потър – всички ни влияят – influence, по един или друг начин. Докато ни развличат със своите приключения, те ни предават дестилиран през хилядолетията човешки опит. Ако правиш А, ще ти се случи Б, ако победиш В, ще получиш Г и т.н…

 

– В кои моменти съжаляваш, че си се върнал?

– В нито един момент, колкото и непоносимо тежко да ми е било тук.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Попитах Иван Ланджев как можем да върнем силата на думите и той отвърна: „Като спрем да се замерваме с тях“. Като поет го казва безкомпромисно точно. Обаче можем ли да спрем? Как?

– Силата на думите връщаш само, ако ежедневно ги подкрепяш с действията си. Друг начин няма.

 

– Силната, различна литература се ражда в драматични времена. Като че ли времената пак са драматични, тук ли е обаче силната литература в българските ѝ измерения?

– Да, тук е. Не си е тръгвала. Търсете я.

 

– Кой е големият български роман на ХХ век?

– Това са големи думи, но навярно „Тютюн“.

 

– А появил ли се е вече този на XXI век?

– Предлагам да се чуем след 78 години и ще отговоря.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Коя е най-голямата слабост на младите автори, които идват при теб?

– Всеки си идва с кусурите. И всяка слабост се преодолява. Но непознаването на литературната традиция, на тези, които са писали преди теб, е не просто слабост, а глупава слабост.

 

– Думите ли са, или образите, които ни правят хора?

– Образи помнят и гарваните. Но думите са уникални за човешките същества.

 

– Но вече думите принадлежат и на нашите творения. Алгоритмите на изкуствения интелект вече са изумително добри и в създаването на изображения, и в писането по задание… Снимането или писането ще ни вземат първо?

– Живеем в свят, доминиран от образност. Човешкият мозък е така устроен, че 3/4 от него се занимава със зрението. Образността побеждава (засега) в надпреварата за човешкото внимание.

 

– Как да обясним на изкуствения интелект какво е Коледа?

– А защо ни е да обясняваме на изкуствения интелект какво е Коледа?

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Защото иначе няма как да завършим пътя, по който сме тръгнали – той максимално да уподоби човека. А кои книги би включил в читателския списък на един бъдещ изкуствен интелект, който ще може да постигне това?

– Много са. От Платон до Силвия Плат, боже, колко много книги има за четене.

 

– Къде отиват неразказаните истории?

– При някой друг, който да ги разкаже.

 

– Един мой гост – Николай Генов, сполучливо каза, че литературата все още може да ни спаси от бъдещето. Защото, когато бъдещето дойде, тя вече няма да е тук. Извинявай за баналния въпрос, но докога ще е жива литературата?

– Докато има кой да иска да слуша. Тогава ще има и кой да разказва.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Остаряват ли книгите? И има ли книги, които остаряват красиво?

– Красивите не остаряват.

 

– Какво може да спасява с писането си пишещият?

– Нищо.

 

– Какво пожелаваш да донесе „добрият старец“ на света за следващата година?

– Мир.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
Share This