„Онлайн и малко параноя е здравословна“
Може ли изкуственият интелект да постави точка на вечната битка между стражари и апаши? Възможно ли е да има пълна сигурност онлайн? Кои са най-големите опасности, които дебнат в мрежата и наистина ли по нашите ширини се раждат забележително добри хакери? Защо онлайн светът свиква с регулациите, докато в областта на ИИ все още сме по-близо до Дивия Запад? Петър Кирков е българският шериф в днешния онлайн уестърн. След повече от 20 години опит в сферата на киберсигурността, като част от големи български и глобални компании, днес той е национален координатор в тази област. Защо киберсигурността е процес, а не цел? Тя ли е най-неблагодарната, но и една от най-важните области на професионално развитие днес? А кои са предимствата ни като… държава стартъп?
42Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google
„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев. Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код. Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея. Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия. Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?
43LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен
Проектът LatticeFlow е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект. Защото ги прави по-сигурни и безопасни – ключови теми, които стават все по-важни след големите новини по темата. Това е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до института INSAIT и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София. Срещаме се със специалиста по ИИ д-р Петър Цанков, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.
44На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…
Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса. Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер. Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите? console.log(„Започваме!“);
45„Изкуственият интелект просто ще направи работата ни по-приятна“
Дали наследниците на ChatGPT ще пишат новините лично за всеки от нас така, както биха ни харесали? Как изглежда бъдещето на информацията, на начина, по който разбираме какво се случва по света и у нас? Наистина ли идва времето, когато всеки ще има лични новини, персонализирани според предпочитанията и интересите му? А дали това няма да задълбочи някои от големите проблеми, които имаме и днес, свързани с ожесточаването онлайн, с балоните на филтрите? Бързаме с оценките си за това колко точно е голям последният напредък на изкуствения интелект. Почти винаги се разминаваме в крайности – от ентусиазма до сарказма, както е типично за общуването ни онлайн. Вместо да дадем думата на специалистите в тази област. Христо Томов е начело на ИИ направлението в „Дриймикс“, той е и сред създателите на софтуерната компания. Има почти 20-годишен пъстър опит в различни роли в света на информационните технологии. Докъде стигна изкуственият интелект? Как ще изглежда бъдещето, ако този тип технологии продължат да се развиват със същото темпо? Близо ли сме до предела на възможностите на големите езикови модели?
46„ChatGPT е само един много скъп папагал“
„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“. Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет. Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене. Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?
47„Нищо няма да измести човека програмист. Поне още 10 г.“
Скоро ли изкуственият интелект ще остави без работа програмистите? Идва ли краят на огромното търсене на специалисти, на глада за кадри, на добрите условия в този бранш? Задава ли се алгоритъм, който ще задмине човешката интелигентност? Как технологиите водят към края на либералната демокрация? Очаква ни гледната точка на събеседник от сърцето на софтуерния свят. Михаил Панайотов има дълъг и пъстър опит, програмира откакто е на 14, първия си бизнес започва на 15. Натрупал е повече от 18 години опит на различни позиции – от програмист, през софтуерен архитект, до главен технически директор и предприемач. А към това добавяме интересите му в политиката и любопитната му гледна точка защо в нея е време да има все повече хора от софтуерния свят.
48Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят
Kademlia е името на едно от най-значимите технологични решения в света на информационните технологии, създадени от българин. Не сте чували за него? Значи е крайно време! Петър Маймунков създава почти на шега системата, която се използва широко в света на децентрализираните решения – от BitTorrent до Ethereum. Kademlia се оказва точното решение в началото на хилядолетието, във времената, когато интернет направи решителната крачка от централизираните системи към направлението, което ни отведе до блокчейн. Ученият и творението му заслужават своята слава, ето защо.
49„Машините си остават естествено неинтелигентни“
Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0? Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.
50„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“
Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация. Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология. Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?
51„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“
Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител. Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии. Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето. Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?
52Стани програмист!
Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите? Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка. Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.
53„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“
Йордан Даракчиев води единствения у нас модул, в който само за година човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на изкуствения интелект. Как така Йордан, астрофизик по професия, създава това начинание, което вече за 5-и път дава основните познания на толкова хора? Как завършилите модула продължават в научни институти, във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи и дори създават свои начинания? Какво се изисква, за да успееш в света на машинното самообучение? С какво този тип технологии помагат да опознаем света, в който живеем? Кои са най-вълнуващите посоки, в които да очакваме новини, свързани с изкуствения интелект?
54„Създаването на софтуер е колективен спорт. Екипът е по-силен от индивида“
Докога програмистите ще са толкова търсени у нас? Как изглежда бъдещето на този атрактивен сектор? Какво трябва да направим, за да му осигурим по-добри перспективи? С какво се отличаваме и какво реноме имат по света българските айти специалисти? Струва ли си днес да се насочите към програмирането като професионално поприще? Вели Пехливанов е гост, който може да даде смислени отговори на тези въпроси. Той е съосновател на “Resolute Software”. С колеги и съмишленици създават софтуерната консултантска компания, която иска да предложи свой модел и вече работи с клиенти от 4 континента. С какво ли е различна и впечатляваща тяхната идея?
55„Егоизмът е враг на предприемача“
1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си. WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света. Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?
56WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза
2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт. Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света! Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.
57Атанас от „Вайбър“. Българската връзка
Как работи една система за комуникация, решена да се развива, без да се възползва от данните на хората. Атанас Райков е мениджър на висока позиция във „Вайбър“, той е и причината у нас да се намира един от ключовите офиси на платформата в региона. Как изглеждат отговорностите, когато имаш повече от милиард потребители, за някои от които следващият разговор може да е въпрос на живот и смърт? Как е възможно бизнес моделът на съвременен комуникационен гигант да не засяга личните данни на потребители? Какво да очакваме през следващите години от онлайн комуникацията?
58„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“
Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех. Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?
59Програмистката, която прати хора на Луната
На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г. А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ. Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?
60„Днес онлайн всеки лъже, както си иска“
Срещаме се отново с Ву(ньо) Нгуен, за да побъбрим за настоящето и бъдещето на журналистиката, за технологиите, за предизвикателствата и хубавите страни от живота в България. Ако следите Дигитални истории, знаете добре кой е Ву Нгуен. Работил като журналист в „Ню Йорк Таймс“ и айти специалист от най-високо ниво в САЩ, той и съпругата му решават да се върнат в България, след като един ден синът им започва да нарича лаптопа „баба“. Ву печели симпатии в българското издание на „Мастършеф“, известно време развива собствен ресторант. А днес е обратно в света на информационните технологии, но вече у нас.
