„Нищо няма да измести човека програмист. Поне още 10 г.“

фев. 28, 2023 | Срещи

„Нищо няма да измести човека програмист. Поне още 10 г.“

28 февруари 2023 | Срещи

Скоро ли изкуственият интелект ще остави без работа програмистите? Идва ли краят на огромното търсене на специалисти, на глада за кадри, на добрите условия в този бранш? Задава ли се алгоритъм, който ще задмине човешката интелигентност? Как технологиите водят към края на либералната демокрация?

Очаква ни гледната точка на събеседник от сърцето на софтуерния свят.

Михаил Панайотов има дълъг и пъстър опит в областта на информационните технологии. Той e съосновател и технически директор (СТО) на TechPods. Българско-британската софтуерна компания налага модела co-sourcing – форма на аутсорсинг, при която съвместно с клиентите се създават дълготрайни екипи от софтуерни инженери. Компанията стартира през 2018 г. и има над 70 служители.

Гостът ни програмира откакто е на 14, първия си бизнес започва на 15, не спира да се занимава с двете и до днес. Натрупал е повече от 18 години опит на различни позиции – от програмист, през софтуерен архитект, до главен технически директор и предприемач. А към това добавяме интересите му в политиката и любопитната му гледна точка защо в нея е време да има все повече хора от софтуерния свят.


– Като програмист и най-вече като човек с компания в айти сектора… извинявай за баналния напоследък въпрос, но, струва ли си да се боим за работата си?

– Не, не смятам. Изкуственият интелект все още е далеч от постигането на човешка креативност. Инструменти като ChatGPT и GitHub Copilot са

мощни помощници, които подобряват производителността на софтуерния инженер в пъти.

Но те не са измислили самостоятелно нов алгоритъм, не са написали нова и несъществуваща досега библиотека, не са създали нова концепция, нова парадигма. Не са създали нищо, което вече го няма като написан от някого компютърен код.

Ако напишем на Midjourney „генерирай картина в стил Ван Гог, на която Чубака от „Междузвездни войни“ се бие със Спок от „Стар Трек“, резултатът ще е впечатляваща попара, но няма да се случи абсолютно нищо креативно. Стилът на Ван Гог си е стил на човека Ван Гог, Чубака е герой, измислен от човека Джордж Лукас, „Стар Трек“ е създаден от други хора.

Да, ChatGPT пише код. Но

работата на софтуерния инженер е преди всичко да решава проблеми, прилагайки сериозна доза креативност. Коденето е просто средството,

с което имплементира решенията. Така вече имаме в ръцете си много мощни помощници за имплементиране на решения, но нищо повече. Поне засега.

 

Михаил Панайотов

 

– Това не е ли естественото развитие на тази област? Например, ако погледнем езиците за програмиране – първите са неразбираеми, днес почти „говорим“ на компютрите на английски, а следващата стъпка е просто да им описваме какво искаме?

– Съгласен съм напълно. Това са абстракции. Отдолу все така се изпълнява машинен код от нули и единици. Ползването на указания – prompt, за създаване на софтуер, е просто още една абстракция отгоре.

 

– Според теб има ли шанс тези технологии да сложат край и на недостига на кадри в нашата сфера, и, съответно, на добрите условия за работа в нея?

– Недостигът на кадри е огромен и аз лично

съм скептичен, че ИИ ще реши този проблем в следващите десет години. За след това не се наемам да кажа нищо.

Тече процес по дигитализация на физическия ни свят. Всичко около нас под някаква форма ползва софтуерни продукти и услуги. Абсолютно всичко! И тенденцията само ще се засилва с все по-отчетливото навлизане на Индустрия 4.0.

Този процес изисква армии от софтуерни разработчици!

ИИ несъмнено ще облекчи отдавна прегряващия пазар на труда в бранша и със сигурност ще разтовари ресурс, но пазарът ще има все по-големи нужди от софтуерни инженери, които да продължат да движат процеса по дигитализация.

Ще продължим да имаме огромна нужда от мислещи хора, които решават нетривиални проблеми чрез креативност.

 

Михаил Панайотов

 

– Направлението на изкуствения интелект напредва главоломно, но като че ли хората масово си дадоха сметка за това едва щом се появи прословутият ChatGPT. С какво той се оказа чак толкова успешен?

– Тези технологии съвсем доскоро не бяха толкова достъпни за масовите потребители. Да, имаме Siri в телефона си отдавна, ползвам Amazon Echo да управлявам умния си дом вече осма година, а буквално всеки по-нов мобилен телефон разчита на ИИ, за да прави по-добри снимки. Но големият напредък се случва в изследователските центрове на технологичните компании, стартъпи и университети, които от време на време пускаха научни публикации или затворени демо проекти с покани за ентусиасти. Тоест, изискваше се над средното ниво техническа грамотност и усилия, за да се заиграеш с най-новото в областта.

Миналата година видяхме пропукване в посока масова достъпност с проекти като DALL·E 2 и Midjourney, които също стартираха като затворено демо с покани. Midjourney все още ползва не много удобен потребителски интерфейс през Discord.

ChatGPT е наистина впечатляващ генеративен езиков модел, но смятам, че истинският „виновник“ за огромната му популярност се крие именно в тази доста прозаична причина – че е с лесен и достъпен за масовия потребител интерфейс. Бариерата вече е много ниска – всеки, който някога е ползвал чат приложение, няма проблем да се справи и с ChatGPT.

 

– Време ли е за по-сериозни регулации в тази област?

– Да. Изкуственият интелект в даден момент, вероятно по-скоро, отколкото си мислехме, ще бъде най-интелигентната „форма на живот“ на планетата. За първи път в историята си

Хомо сапиенс ще съжителства с нещо с повече интелектуална мощ от него самия.

И в този момент ще бъде от решаващо значение за съществуването на вида ни това „нещо“ да се отнася с нас добре. Да не реши примерно, че му заставаме на пътя и пречим да изпълнява най-ефективно задачите си.

Имаме нужда от създаването на глобални рамки и инструменти, които да са достатъчно гъвкави, за да не пречат на технологичния прогрес, но и рестриктивни, за да не се позволи да създадем най-мощното оръжие в човешката история.

Ще имаме нелеката задача да научим една небиологична и много чужда от нас форма на живот на ценностите, които ние сме прегърнали като общества.

В този ред на мисли истински се радвам, че именно обществата с форма на управление либерална демокрация имат най-голям шанс първи да достигнат до генерален изкуствен интелект, съизмерим с човешкия. Това е важно, защото вероятно два часа по-късно той вече ще е суперинтелект, с по-високи интелектуални възможности от тези на човека. Кой първи ще го достигне, ще е от огромно значение, защото може и да няма втори.

 

Михаил Панайотов

 

Сингулярността и създаването на генерален ИИ са теми, които ни разделят в крайности – повечето хора, а и немалко учени, са убедени, че те никога няма да бъдат възможни. Но ти, както разбирам, си на обратното мнение?

– Да, няма някакви фундаментални технически пречки генералният ИИ да не е постижим. Много от експертите в областта, включително Рей Кърцуейл, доскоро смятаха, че това ще е възможно около 2050 година. Но днес ревизират очакванията си за по-скоро. Без да съм експерт в областта, наблюдавайки развитието на ИИ, както и пробивите при квантовите машини, съм склонен да се съглася.

 

– Кое ще е следващото „голямо нещо“ след изкуствения интелект? Като че ли няма да е блокчейн и децентрализацията, които бяха основен кандидат…

– Всякакво гадаене днес ще завърши нелепо и със сигурност много далеч от истината.

Твърде е вероятно светът „след ИИ“ да има много малко общо с днешния.

Проблемът идва оттам, че въображението ни позволява да симулираме реалност, проекция в бъдеще време на базата на познато минало и настояще, стъпвайки върху кошницата от факти, с която разполагаме.

В тази кошница обаче липсва много, което ще се случва следващите пет, десет, петнайсет години. Хипотетичните сценарии ще бъдат също толкова нелепи, колкото филм от 70-те, описващ днешната реалност.

Например „Завръщане в бъдещето 2“ (Back to the Future 2) излиза през 1989 г. Сценаристите са се опитали да симулират бъдещата реалност през 2015-а в една домашна сцена на семейство около трапезата. Виждаме очила за виртуална реалност и всякакви умни домакински уреди. Чудесно. Но издънката идва, когато звъни телефонът. Случва се в очилата за виртуална реалност на всички членове от семейството, те поглеждат и казват: „Татко, за теб е“. Сцената е пренесла директно домашния телефон така, както е съществувал, никой не е успял да предвиди бума на мобилните технологии и концепциите, дори на ниво социални привички, които са се променили заради това.

Та, за да отговоря на въпроса честно – нямам ни най-малка представа какво ще е следващото голямо нещо. Никой няма представа.

 

Михаил Панайотов

 

– Имаш интерес към политиката. Защо като цяло хората от нашия бранш я избягват? Според мен заради изискванията на работата ни би трябвало от програмистите да излизат успешни политици. Докато и по света, като че ли, примерите не са много…

– Технологичният прогрес и политиката са двата фактора с най-голямо значение и тежест, изграждащи средата, в която живеем.

Затова за мен е съвсем естествено човек да се интересува преди всичко от тези две теми. Това е чисто и просто усилието да се опитваш да осмисляш и рационализираш механиката на заобикалящия те свят. Да бъдеш адекватен.

Хората по принцип избягват политиката, защото, да не се лъжем, тя е мръсна игра.

А в нашия бранш имаме и един допълнителен стимул да не ни интересува – живеем добре.

Мъдрият Перикъл обаче е казал: „Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб“. Рано или късно все някое политическо решение ще те засегне много пряко – теб, семейството ти, бизнесплановете ти, джоба ти.

Нека не забравяме, че съжителстваме в общество с много различни обществени сегменти, които имат противоречиви и дори несъвместими една с друга идеи за това как трябва да изглежда средата ни.

Когато даден обществен сегмент не е активен участник в политическия живот, няма как да очаква неговите идеи да побеждават.

В крайна сметка демокрацията е просто диктатура на мнозинството, а заради политическа пасивност ти си се оказал едно натикано в тъмния ъгъл на социума малцинство.

Искам да виждам повече хора от нашата индустрия, които не просто се интересуват от политика, но са и активни участници в нея.

Отчайващо много се нуждаем от политици, които имат рационално мислене и аналитичен подход

към решаването на проблеми – ценни качества, които са в изобилие в айти индустрията, но са огромен дефицит в политиката.

 

Михаил Панайотов

 

– Има ли място ИИ и в политиката, в управлението?

– Да. Политиките, за да биват максимално успешни, трябва да стъпват върху обективен анализ на данни. Решенията винаги трябва да се базират на данни.

ИИ може да е именно този мощен инструмент за анализ и дори симулации

на възможните опции и съответния обществен ефект при прилагането на всяка от тях. Разбира се, това важи само ако преборим някак демагозите и популистите в политиката.

Но ми се иска да наблегна повече на опасностите тук. Нека поразсъждаваме в две направления.

Едното всички си представят и сме гледали многократно по филмите – изкуствен интелект, който управлява буквално всички процеси, взема управленските решения, а хората са се превърнали в послушни и добре угоени зеленчуци. Сценарият е тривиален – по някое време нещата се объркват и ИИ решава да ползва хората за батерии или нещо подобно. Утопията става антиутопия много бързо. Този сценарий обаче е слабо вероятен. Смятам, че обществата много трудно ще дадат демократичните институции и инструменти, отказвайки се доброволно от управленски лостове в ползва на едноличен, всемогъщ и безконтролен владетел, още повече от небиологичен характер. Чисто психологически това звучи страшно.

Второто направление, което заслужава внимание, обаче, е много реално – либералната демокрация днес умира, без дори да осъзнаваме. Нека се обоснова.

Живеем във време на шеметно бързи темпове на технологично развитие. Светът се променя по-бързо, отколкото хората могат да го осмислят. Заливани сме от информационни потоци и обеми данни, които чисто физически не сме способни да обработим и да отсеем факт от фикция. Така

под въпрос е поставена способността ни да осмисляме събития, процеси и идеи на фундаментално ниво.

 

Михаил Панайотов

 

– Това е и една от големите теми на Дигитални истории, така и не си даваме достатъчно сметка за може би най–важното – начина, по който днес получаваме информация.

– Демокрацията е изградена именно върху презумпцията, че индивид и общество най-добре разбират себе си, рационализират средата около себе си, знаят кое е добро за тях и, съответно, на тази база могат да вземат решения. Но ако в даден момент имаме алгоритми, които по-добре от нас самите, на индивидуално ниво, започнат да разбират нашите чувства и емоции, то демокрацията лесно се превръща просто в шоу с кукли на конци. Където ние сме куклите, а кукловодът е всеки, който може да си позволи достъп до достатъчно количество данни и изчислителна мощ.

Който контролира емоциите, страховете и идеите в демократичните общества, той контролира самите демократични общества. През 2016 г. Стив Банън осъзна мощта на масивите от данни, таргетираните послания в социалните мрежи и влиянието им в демократичните процеси. И получихме Тръмп и Брекзит.

Истината е, че човечеството бе хванато по гащи в тази ситуация. Не бяхме подготвени нещо да ни анализира и рационализира по-добре от нас самите, да ни познава по-добре от майките ни. Да предвижда кое заглавие на статия ще засвири на нашата тънка струна и ще ни накара да реагираме по търсения начин. Уви, вече живеем в тази реалност…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This