LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен

май 12, 2023 | Срещи

LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен

12 май 2023 | Срещи

Проектът LatticeFlow е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект (ИИ). Той е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до института INSAIT и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София.

LatticeFlow спечели наградата за най-иновативна ИИ компания в Швейцария, приза в тази област на американската армия и се нареди сред топ 100 компании за ИИ в света. Попадна сред 10-те швейцарски начинания, които си струва да се следят през 2023-а.

Технология на стартъпа е разработена в университета ETH в Цюрих, преди да се отдели в компания, начело с д-р Петър Цанков, проф. Мартин Вечев и техните колеги д-р Павол Биелик и проф. Андреас Краузе. Българските учени вече имат опит в предприемачеството с няколко успешно продадени високотехнологични компании зад гърба си.

Д-р Петър Цанков ще участва в тазгодишното издание на конференцията Digitalk на 18 май в Sofia Event Center.

Срещаме се с него, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.


 

– Напоследък, заради ChatGPT и GPT-4, всички погледи се насочиха към темата за изкуствения интелект. С какво се оказаха толкова значими тези модели?

– ChatGPT е първият масов модел за изкуствен интелект: за 5 дни надмина 1 милион потребители, за 2 месеца надмина 100 милиона, а днес вече се използва от над 1 милиард души по целия свят. Подобен растеж е невиждан. От техническа гледна точка ChatGPT не бележи фундаментален напредък: той е GPT-3 модел, дообучен да предоставя тези отговори, които са предпочитани от хората.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Имат ли те шанса да променят бизнес сектора?

– Да, неизбежно е. Това, което не е очевидно, е, че тези модели всъщност няма директно да променят индустриите около нас.

Тези модели не се справят достатъчно точно и надеждно в практически нито една бизнес сфера.

Например, няма трябва да използваме ChatGPT за финансови съвети или диагностициране на болести. Последните научни резултати показаха, че в 75% от приложенията ChatGPT отстъпва на „специализираните“ модели, които са обучени да решават проблеми в медицината, финансите и други индустрии. Именно затова на GPT-X моделите им казваме „базови“ – те предоставят добра основа, но изискват да бъдат дообучени на качествени данни и примери, за да се използват в индустрията.

 

– Огромният интерес към темата днес може ли да ѝ изиграе лоша шега – след подобни пикове, всяка технология минава и през спад или зима. Смяташ ли, че е възможно да се случи нещо подобно и тук?

– Не. Темата за изкуствения интелект се развива от 1950 г. и вече премина през две зими – през 80-те и 90-те. Днес технологията е в процес на масово навлизане във всяка една индустрия и всеки един дом.

Светът ще изглежда доста различно през следващите години, няма връщане назад.

Новото при изкуствения интелект е скоростта на развитие на технологията, което според мен ще разкрие редица неизвестни. И ще изненада дори експертите.

 

– 1100 учени и предприемачи, сред които Стив Возняк и Илън Мъск, се опитаха да спрат създаването на нови модели за изкуствен интелект за 6 месеца. Необходимо ли е това?

– Не. Невъзможно е да се спре развитието на тази технология и подобен ход само ще доведе до намалена прозрачност и създаване на модели зад затворени врати, което ще открие далеч по-сериозни рискове за нас. Това, което можем да направим, е да засилим напредъка в сигурността и надеждността на тези модели. Това е именно проблемът, по който аз и хората в LatticeFlow, ETH и INSAIT работим усилено вече над 7 години.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Как LatticeFlow успя да напреднето толкова бързо? И защо решихте да продължите да се развивате в София?

– Успехът на компанията се дължи на уникалността на нашата технология, която предоставя практически безкраен бизнес потенциал в тази бързо разрастваща се сфера, и доказания интерес от технологични гиганти като Siemens и правителствени организации като американската армия. Стартирахме компанията през 2021 г. с първоначалното финансиране от $2,8 млн., а в края на 2022-а добавихме още 12 млн., за да ускорим развитието и да разраснем екипа в София.

Развиването на високотехнологични продукти като LatticeFlow изисква не само бизнес и продуктови екипи, но и тясна колаборация с научни екипи от световно ниво. INSAIT създаде възможността на компании като LatticeFlow да се развиват в София. Ние имаме такава колаборация с ETH в Цюрих, където разработихме първоначалната технология и сега ще приложим този модел в София.

Той се използва във всеки високотехнологичен център по света. Трябва да се покаже, че той работи в България. Това е

единственият начин, по който нашата IT индустрия може да скочи на следващо ниво,

където не само се разработват, но и измислят продукти, където има силни кадри, които да привлекат големите технологични гиганти като Google, Apple, Microsoft и Amazon.

За да ни има на картата на изкуствения интелект, не е достатъчно да разбираме как работи тази технология, а трябва да се работи по нейното ново поколение и да се публикуват научни статии на световните подиуми по темата като ICML и NeurIPS.

 

– Как се роди идеята за подобен стартъп?

– Всичко започна със създаването на първия метод за проверка на безопасността и надеждността на дълбоките невронни мрежи. Проф. Вечев ме насочи да прочета един нов резултат на изследователи от Станфорд и Оксфорд, които разработиха метод за валидиране на невронни мрежи. Въпреки че методът е интересен, ставаше ясно, че той работи само при непрактично малки модели за ИИ.

Бързо стигнахме до „аха момент“, като осъзнахме как можем значително да скалираме тази концепция и да валидираме огромните модели за изкуствен интелект – тези, които индустрията иска да използва на практика. Обсъдихме идеята и още същия ден започнахме работа, като включихме в проекта и докторанти от екипа на проф. Вечев.

За няколко дни разработихме прототип, след това дойдоха и първите резултати. Научната статия представихме на IEEE Oakland Security & Privacy, най-престижната конференция за сигурност в света, последваха още 40-50 научни резултата на световно ниво. Това превърна ЕТН Цюрих в основен център за сигурен и надежден изкуствен интелект, което предизвика силен интерес в индустрията и задвижи нашите бизнес контакти в тази сфера. Важно беше да се действа бързо, защото беше очевидно, че това е важна тема, по която се работи усилено.

Състезаваш се със стотици хиляди учени по целия свят. Надпреварата е жестока.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Определено! ChatGPT, разпознаването на лица, генерирането на изображения, чудесата в тази област са все повече

– Приложенията стават все повече, а компаниите все по-активно разработват модели, за да решават реални проблеми. Това се ускори още повече с навлизането на генеративните модели за текст и изображения. Фундаменталните проблеми около създаването на надежден и сигурен изкуствен интелект за индустриите остават – тези модели трябва не само да работят добре в лабораторни условия, но и да се справят надеждно при решаването на реални проблеми в медицината, финансите, производството.

Въпреки че знаем как да тренираме модели, които постигат добра точност на тестови данни,

нещата не са толкова розови, ако ги приложим на нови примери от реалния живот.

Създаването на нови модели, които работят надеждно, изисква правилно подбрани и описани данни за обучение. Моделите да се дообучат и коригират, ако не работят добре в определени ситуации. Да се забелязват нови явления, които не са срещани при обучаването и редица други сложни проблеми.

 

– Например?

– Ето един проблем от практиката – модел, който разпознава рак на кожата. На повечето снимки, при които пациентът има рак, има маркировки от хирургичен химикал, които се поставят, за да се измери големината на бенката и да се следи нейното нарастване. Тази подвеждаща корелация между наличието на хирургични маркери и рак на кожата заблуждава модела! Вместо да научи как да разпознава болестта, той научава, че наличието на хирургични маркери е показател, че дадена бенка е ракова.

 

– Какви решения дава в тази посока LatticeFlow?

– Нашата платформа автоматично намира тези пропуски в знанията на изкуствения интелект и позволява тяхното поправяне, преди да доведат до проблеми. Важно е да се отбележи, че подобни отклонения няма как да бъдат открити без автоматизация, тъй като се работи с огромни масиви от данни и сложни математически модели. Именно затова ние автоматизираме процеса.

Първият ни продукт автоматично „диагностицира“ данните, за да открие проблеми с тяхното качество. Той позволява бързо, ефективно и лесно да се намират и отстраняват проблеми, свързани с анотациите на данните, липсата на данни от определени ситуации, премахването на подвеждащи корелации и други.

Вторият ни продукт автоматично намира в кои ситуации моделът не работи добре. Например, въпреки че даден модел за разпознаване на рак на кожата се справя средно с над 90% точност, на част от данните тя може да падне значително, например под 30%.

Нашият продукт намира слепите петна на моделите – местата, където е най-големият риск да сгрешат.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Всичко това после се коригира ръчно, така ли?

– Специалистът който разработва модела, избира каква корекция да се приложи, но самата корекция се изпълнява автоматично върху целия масив от данни. Това е важно, защото ръчното коригиране на такива проблеми е трудно и скъпо. Например, ако данните систематично са грешно маркирани, е непрактично специалистът да ги коригира пример по пример, това би отнело месеци. Нашият продукт автоматично показва кои данни са маркирани грешно и прилага нужната корекция. Така вместо месеци и стотици хиляди долари, тя отнема 1-2 минути.

 

– Четох, че сред клиентите ви вече са американската армия, германското бюро за федерална сигурност, огромни компании като Siemens…

– Да, всяка компания и държавна организация, която прилага модели за изкуствен интелект, има нужда от нашата платформа. Имаме клиенти от различни индустрии. Сред тях са основните лидери в автоматичното инспектиране на щети по автомобилите, които предлагат тези продукти в застрахователната сфера. Работим и с лидера в сферата на изкуствения интелект за автоматизиран анализ на спортни игри като футбол, баскетбол, бейзбол, и други. При всички тези клиенти нашата платформа е ключова, за да се създадат модели, които работят надеждно.

 

– Как се стигна до привличането на средства… без дори да сте ги търсили?

– Инвеститорите ни намериха, преди официално да търсим инвестиция. Бях в САЩ, споделях как се развиват продуктът и неговото търсене. Инвеститорът, който впоследствие поведе рунда, осъзна, че има силно търсене за нашия продукт на пазара и че ни липсват достатъчно технически кадри, които да работят с клиентите ни. Поради тази липса

попаднахме в ситуацията да отказваме на компании от топ 100 на Fortune списъка,

защото се налагаше инженерите, които разработват продукта, да се включват и да помагат за интегрирането на нови клиенти. Така стигнахме до момента, в който изпреварихме нормалния ход на финансиране и получихме преждевременно нови 12 милиона долара, за да ускорим нашето развитие.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Какви хора ще търсите в България?

– Планът е да сме 40 до края на тази година. Търсим хора за всякакви позиции – продуктови дизайнери, продуктови мениджъри, технически продажби, маркетинг.

 

– В кои посоки на ИИ виждаш скоро най-големите пробиви?

– Виждаме приложенията във все по-неочаквани сфери, което е знаково за широкото навлизане на тези технологии около нас.

Говорим дори за компании, които правят паркет, и тренират модели, с които да подреждат различните дървени плоскости автоматично.

Смятам, че до 2 години моделите за изкуствен интелект ще навлязат силно в нашето ежедневие. Все по-актуална става темата за безопасността им. В края на април тази година обявихме първата услуга за валидиране на безопасността и надеждността на изкуствения интелект и започнахме първите проверки на модели, използвани в големите швейцарски банки. Тази услуга позволява валидирането на моделите спрямо регулациите и стандартите, които се разработват от Европейския съюз и САЩ.

Нашата мисия е да помогнем на компаниите да създават ново поколение надежден изкуствен интелект, което ще позволи широкото приложение на тези технологии.

Потенциалът да се превърнем в световен лидер в тази важна сфера е практически безкраен.

Именно затова искаме да създадем нещо наистина значимо и голямо!

 

– Може ли проектът ви да се използва и от технологии като нашумелите модели на OpenAI? С какво би могъл да е полезен там?

– Да. Моделите на OpenAI, както и техните алтернативи с отворен код, се дообучават на нов набор от данни от компаниите, за да се приложат в индустрията. Те предоставят добра база за създаването на специализирани модели, експерти по конкретни проблеми в индустрията. Освен това нашият продукт използва тези базови модели, за да работи по-ефективно, например да дава обяснения защо моделът не работи в дадени ситуации.

 

– Къде минава пределът на възможностите на този тип технологии?

– Важно е да се разбере, че тези модели представляват по-умен софтуер, с който можем да решим широк набор от проблеми. На този етап ние имаме контрол върху технологията. Това не означава, че можем да си позволим да я подценим. Напротив, вярвам че този „по-умен“ софтуер фундаментално ще промени света около нас.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– От 20 години пиша за наука и се срещам с учени. И все още ми е много странно да говоря с изследовател като теб за милиарди, за бизнес… Много различна е тази парадигма.

– Това е нормално за учените, които работят във високотехнологични центрове като Станфорд и ЕТН Цюрих, където научните изследвания систематично се превръщат в компании за милиарди долари. По време на финансирането например говорих с проф. Кристофър Манинг от Станфорд. Той е един от най-известните експерти в света в сферата на обработката на естествени езици. Неочаквано за мен той се включи в разговорите с един от инвеститорите ни, за да им помогне в проучването на LatticeFlow. Вместо да ми зададе технически въпроси, както очаквах, той се интересуваше от клиентите, пазара, цикъла на развитие…

 

– С какво се отличават българите, работещи в областта на ИИ?

– У нас има сериозна култура за изучаване на точни науки като математика, физика, информатика. Смятам, че това се случва благодарение на силните гимназии и учители в тези сфери, които обучават подготвени кадри.

За съжаление, ситуацията е различна, когато говорим за образование след гимназията, затова голяма част от тези умове избират да създават наука извън България. Така, въпреки че имаме силни технически екипи за разработване на продукти, нямаме достатъчно кадри, които да измислят по какви продукти да се работи.

Това важи особено в нови сфери като ИИ – на практика България не съществува на световната карта на този тип технологии. Нямаме разработки и резултати в световно признатите конференции по тези теми.

Според мен обаче България има отлични предпоставки, за да се превърне във високотехнологичен център. Смятам, че манталитетът на предприемачите в Източна Европа е по-близък до американския – мисли се мащабно, без ограничение, с повече риск и смелост.

Виждам хората, които създават компании тук, те искат да превземат света. Много ми харесва този манталитет!

Освен това имаме ниски данъци, които са изключително примамливи за развиването на бизнес. Сега имаме и INSAIT, който привлича учени от световно ниво. Не виждам причина с едно добро развитие да не подминем значително Запада в тези сфери, както направиха Сингапур, Швейцария, и Израел.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This