Сам сред Фейсбук

ян. 18, 2022 | Технологии

Сам сред Фейсбук

18 януари 2022 | Технологии

Дигиталната самота…

Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч.
И ненадейно… получава лайк.

Може би така звучи днес по-актуално вечният стих на Салваторе Куазимодо. В оригинала „пада вечерта“, ние обаче сме се събрали да обсъдим дали наистина социалните мрежи веднъж завинаги ни спасиха от самотата. Или ни заобиколиха с хора, които наричаме приятели, позволиха ни веднага да виждаме, когато на приятел му се е родило дете и да „харесваме“ това. Докато „харесваме“ в същото време секси снимка на инфлуенсър и хейтърски коментар срещу „тия, дето съсипаха държавата“…

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами.

Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

 

Дигитална самота

Снимка: engin akyurt, Unsplash

 

И сам воинът е сам

Може би си спомняте ранния Фейсбук, беше толкова нелепо невинен и пълен с безсмислени глупости (и игри като „фермата“). Попълваш куиз и сравняваш как би го направил съседът ти по чин от втори клас, когото не си виждал оттогава… Да, по онова време основно добавяхме хора, които познаваме офлайн, първата социална мрежа надграждаше ежедневното общуване, позволи бързо да си комуникираме… Беше толкова удобно да се свързваме с приятелите, направо ни беше странна идеята да търсим нови. Дори не приемахме поканите на хора, които не познаваме.

Днес имаме хиляди „приятели“, огромна част от тях не сме виждали на живо, но пък знаем какъв цвят им е бельото, какво са закусвали и къде, какъв е днешният им мотивиращ цитат. Фейсбук все още ги нарича така, за Инстаграм и ТикТок са „последователи“, за ЛинкдИн – „връзки“. Идеята, така или иначе, е една и съща. Свързваш се с много хора, общувате си и ставате по-близки в някакъв смисъл. Нали това са социалните мрежи?

Разбира се, на практика не се случва нищо подобно. Социалните мрежи днес далеч не са социални, всички сме наясно с това. Много повече са мрежи. Те се стремят да ни уловят колкото може по-задълго, от това трупат печалба, от нашето внимание. Те са нещо съвсем различно и съвсем ново с всичките му плюсове и минуси. Начин да се информираме или да се изпокараме. Да се похвалим или да се посмеем грубо на нечий гръб с удачен мем.

 

 

Фейсбук и пустотата

Историята им е вече доста дълга и все така неочаквана, всички крачим по нея, но нямаме време да спрем и да я осмислим. Социалните мрежи свалиха по някакъв начин маските от времената на интернет 1.0. В началото бяха форумите, в ранния Фейсбук хората дойдоха с истинските си имена и снимките от кръщенето на детето. През първите години събрани от наистина близките си приятели, после неусетно нещата започнаха да се променят.

Социалните мрежи се нароиха, усъвършенстваха се в умението си да ни привличат вниманието. Скоро им стана ясно, че силата им не е в това просто да срещат приятели и да им помагат да си общуват, така бързо биха омръзнали. Те се превърнаха във фабрики за съдържание. По-точно е да го кръстим „задържание“, нещо, което да интригува, да привлича погледите, да провокира, да те кара да скролваш още и още.

Погълнаха ни уж създадените да ни улесняват балони на филтрите. Навлязоха знаменитостите, също уж толкова близки. А после дойде и пандемията. Вече две години безброй много хора, чиято професия го позволява, работят от вкъщи. Вече освен „приятели“ от Фейсбук, имаме и „колеги“ от Слак.

А къде по пътя остана мястото на истинските ни приятели? Всеки човек има нужда от общуване, подкрепа. От съмишленици, от хора, с които да изпие смислена бира, да води искрен разговор. Отчуждава ли ни, или ни събира мрежата днес така, както обещава?

 

 

Сам сред чужди

Оказва се, обществото е на мнение, че се случва първото. През 2019 г. „Ню Йорк Таймс“ дава данни, че 86% от американците и британците смятат, че напредъкът на технологиите води до увеличаване на социалната изолация.

Може би от емоционалните примери до момента сте се подвели, че в останалите редове ще прочетете още за това колко са опасни социалните мрежи, как самотата се е превърната в пандемия, по-опасна от тази, която ни затвори в домовете. Светът обаче съвсем не е черно-бял. Социалните мрежи наистина не могат да са ни приятел, но често могат да са полезен инструмент. Тогава, когато не очакваме от тях чудеса, а гледаме по посоката им прагматично, осмислено. Когато познаваме рисковете.

Самотата е един от големите проблеми на човечеството, особено откакто го има технологичният свят. Да си „сам“ и да си „самотен“ са две сродни думи, но крайно противоречащи си по значение. Всъщност, както сполучливо е формулирано в едно от многобройните научни изследвания по темата – на психолога Едуард Бренън, усещането за самотност е като глада. Когато не са хронични, те напомнят на мозъка, че е време да вземе мерки и да промени нещо, така че да компенсира недостига. В единия случай – с храна, а в другия – с човешко общуване.

 

Дигитална самота

Снимка: Samuel Austin, Unsplash

 

Самата истина

Когато обаче стане хронична, самотата ни руши. И не само духом, руши и тялото ни. Доказано е, че понижава възможностите на имунната ни система. Метаанализ на  здравословните данни на 3 милиона души от 2015-а например показва, че самотата повишава риска от ранна смърт с цели 26%.

Факт е, че в днешните развити общества като цяло има много повече предпоставки за това хората да страдат от хронична самота. Вече не ни се налага да живеем на огромни споделени пространства. Много често човек се озовава на отдалечени от родния си дом места, където не познава никого. Преследването на кариера, многобройните интровертни забавления често ни оставят без време, което да отделяме на близките си.

Между 2010 и 2019 г. по данни на „Евростат“ процентът на пълнолетните, живеещи сами, се е увеличил с 18,7.

И, разбира се, после като фактор идва интернет и конкретно – социалните мрежи.

 

Сам съм си виновен

Ако се заровим, можем да попаднем на научни данни, които показват коренно различен ефект от всичко това. Разбира се, доминиращо е мнението, че онлайн комуникацията днес все повече задълбочава проблема. Но все пак го има и другото: според някои специалисти онлайн общуването дава възможност на по-срамежливите, на хората, които не срещат подходящи приятели в ежедневния си кръг, да намерят нови приятели.

Сигурно го има и това, факт е също, че през последните години расте сериозно броят на хората, които намират онлайн своя партньор в живота.

Изследване от 2016-а на Мичиганския университет показва, че методите за комуникация, включващи имейл, Фейсбук, Скайп, понижават нивата на самотност и депресивните симптоми. Нищо чудно да е така, със сигурност в първите си години добре работещите услуги за видеокомуникация бяха безценен шанс много по-лесно да си общуваме с роднините на другия край на света. Бабите от Родопите да виждат за първи път внучетата си в САЩ.

 

Дигитална самота

Снимка: Justin Luebke, Unsplash

 

Чичо сам

И все пак, много по-често се случва обратното. С 1000 приятели повече, които имате във Фейсбук, не се чувствате по-малко самотни, а обратното.

Според изследвате сред 20 000 американци от 2019-а, спонсорирано от здравноосигурителната компания „Сигна“, самотата вече е на нивата на епидемия. 46% от хората казват, че се чувстват самотни често или постоянно. Само година по-рано процентът е бил 37.

Все още са малко данните от времената след началото на пандемията, но няма основание да се смята, че тя може да подобри нещо в тази посока. В Австралия, където мерките срещу вируса бяха особено строги, процентът на хората, чувстващи се по-самотни след началото на ковид, надминава 50, макар и според оценките на психолозите, без да има сериозни статистически данни.

 

Моят приятел слонът

Любопитен щрих е, че през 2017 г. Великобритания стана първата от по-развитите държави, която назначи специален министър, който да се бори със самотата. Да, в случая ставаше дума основно за мерки, с които да се помага на по-възрастните хора, които често прекарват сами и без приятели последните си десетилетия.

Данните, изнесени тогава, бяха плашещи. Половината британци над 65 г. признават, че най-често компанията им се изчерпва с телевизора или домашното животно. Над 200 000 души не са си приказвали с нито един човек повече от месец. Около 85% от младите хора с различни увреждания се чувстват самотни.

Що се отнася до начина, по който се отнасяме към социалните мрежи: по данни на Global Web Index броят на хората, които влизат в тях, за да общуват с други хора, е намалял от 42% на 33% само от 2017 до 2020 г. Останалите ги отварят, за да потребяват съдържание.

 

Дигитална самота

Снимка: camilo jimenez, Unsplash

 

Само още една игра

На първо място е логичната причина, че никой от нас… не е своят профил в мрежата. Дори ако се замислим само за Инстаграм: ами, повечето инфлуенсъри определено би ни било доста трудно да познаем, ако ги видим на живо. Онлайн се стремим да изглеждаме успешни, представителни, лустросани. Много рядко признаваме за трудности и проблеми.

Нека отново се насочим към звездите. Да, прекрасно, можеш да се чувстваш особено щастлив, че си добавил за приятел или следваш любимия си музикант, актьор и политик. Може да пускаш често коментари под снимките му, дори някой от тях да бъде харесан от профила, но… Какво от това? Прави ли те това наистина приятел? Дали въобще въпросната звезда подозира за съществуването ти?

И като стана дума за харесванията, тук идва тяхната печална страна. Всъщност, какъв е смисълът да слагате лайкче на нещо? Абсолютно никакъв. Тази система цели просто да задържа вниманието ни. Да ни създава някаква субективна, напълно измислена награда например за това, че сме казали смешна смешка или сме излезли добре на снимката си. Седим и броим лайковете, после снимката потъва, а ние сме получили малко от хормоналната наслада на безсмислената награда. После се будим нощем, за да видим колко са лайковете…

А това е все време, което би било по-смислено да превърнем в общуване. И което ни провокира да сме самотни, особено пък ако не получаваме очакваните лайкове.

 

Самсара

После идва и агресията. Отново заради балона на филтрите, а и заради естествения ход на комуникацията в мрежата, много бързо се обграждаме с хора, с които уж сме приятели, просто защото по някакъв въпрос мненията ни съвпадат. Надали с някого можеш да бъдеш приятел само защото той е от същия отбор като теб или гласува за същата партия. И все пак, онлайн често започвате да „се харесвате“ и обратното – да си изливате агресия срещу опонента или различно мислещия.

А всичко това идва на фона на новия начин, по който мозъкът ни обработва информацията. Заради свръхизобилието на различни източници, борещи се ожесточено за вниманието ни, ние все бързаме. Скролваме и скролваме. Не четем, а скимираме. Ако имаме да обсъдим нещо с познати, сме кратки, лаконични. Все бързащи и бързащи, само за да можем да бързаме още, малко като хамстерчето в колелото.

Така се оказва, че приятелствата ни днес са точно като тези, каквито си представяме, че биха били отношенията между роботи, казва Сара Песин, професор по философия от Университета в Денвър. „Фалшивата интимност на онлайн общуването унищожава възможността за истинска интимност и разрушава истинските приятелства в живота ни“, пише тя. „Препрограмирани от социалните медии до най-дълбоки невроемоционални нива, ние сме истински киборги, преминаващи към повърхностно, периферно общуване, свързано с конкретни, прагматични задачи. В свят, в който няма нещо подобно на вътрешна шега, на емпатия, на споделяне, на лична информация, няма как да съществува дълбоко приятелство“.

 

Дигитална самота

Снимка: Prateek Katyal, Unsplash

 

Здравей, как си, приятелю?

Както пише Аристотел, приятелството, базирано на удоволствие или полза, се формира лесно, но и лесно се разпада, защото тези връзки са крехки. На другия полюс е дълбокото приятелство, когато се интересуваш от някого заради самия него, без да имаш някаква изгода от това. Можеш да имаш малко подобни приятели в живота си, защото такива отношения изискват време, усилия, работа и от двете страни.

Как това се съотнася към дигиталната сфера? Лесно можем да си отговорим сами. От Аристотел нямаше да излезе особено успешен инфлуенсър.

Още от времената на същия Аристотел всяко застаряващо поколение излиза от сцената, мърморейки колко са пропаднали младите, как ще провалят всичко и човечеството го чакат много лоши дни. Трябва ли и ние да излизаме с присъда срещу идващите младежи, които вече ще израстват в задаващата се метавселена? Ще общуват още и още повече виртуално?

Поколението Z, родените след 1997 г., вече са израснали изцяло в света на интернет. На тях често им се възмущаваме, че не отлепят погледите от телефоните си. Че както родителите им са играли на двора на войници, така са го правили и те, само че пред екраните.

 

Приятно ми е!

Факт е, че немалко изследвания от различни краища не света сочат, че тези поколения страдат по-често от депресия и самота. В САЩ делът на младежите, които всеки ден се срещат с приятелите си, се е понижил с 40% за първите 15 години на века.

В Япония отдавна се говори за явлението „хикикомори“ – предимно млади хора, които напълно отказват да излизат от домовете си. Още преди ковид броят им беше поне половин милион.

Може и да нямаме много поводи за оптимизъм в тази посока, но зависи и от нас. Дали ще успеем да съхраним и покажем и на идващите поколения красотата на офлайн общуването, смисленото приятелство. На емоцията, на разговора лице в лице.

Факт е, че общуването онлайн има много особености, основната от която е, че никога не може да бъде пълноценно. Колкото и да напредва във виртуализацията, няма как средата да наподоби напълно естественото общуване.

 

Очи в очи

Това, разбира се, има и плюсове, и минуси. Вероятно и вие сте провели някои от най-смислените разговори в живота си в чат. Понякога е много по-лесно да се изразяваш писмено, да формулираш внимателно мислите си. Дори „да се скриеш“ от общуването лице в лице.

И все пак, по-голяма част от онлайн комуникацията е крайно непълноценна. Ако се насочим към днешната мода на непрестанните онлайн разговори по работа… много е потискащ фактът, че голяма част от хората така и не включват камерата. Замислете се и вие колко по-различен е диалогът, ако имате срещу себе си поне говорещото лице на събеседника с неговите емоции, отколкото ако просто чувате гласа му.

Да, първа точка от това, с което онлайн общуването е осакатено, са именно емоциите. Дори и с включена камера обаче, няма как да „четете“ езика на тялото на събеседника си. А комуникацията ни като човешки същества е много, много повече от просто изговаряне на думи. Има го всичко. Не на последно място е чисто физическото докосване. Ръкуването, потупването по рамото. Наздравицата, ако щете. Дълбоко в нас досегът, физическият контакт отприщва бури от емоции и биохимия. А в никакъв случай не бива да пропускаме дори мириса – хормоните, искаме или не, още ни влияят, поне докато сме изцяло биологични същества.

 

Обади се на приятел!

Социалните мрежи безспорно правят много хора по света самотни. Едно от решенията, които днес могат да се вземат в тази посока, е системата на дигиталния минимализъм. Какво ще стане, ако спрем закратко всички онези безбройни стимули от лайкове и месиджи, като изтрием от мобилния си телефон приложенията? След месец можем да се замислим кои наистина са ни липсвали заради някакъв практически смисъл, да върнем само тях. Повярвайте ми, нищо смислено не ви носи извибрирването в джоба, че още някой е харесал снимката ви. Само тревожност и, понякога, самота.

Социалните мрежи не са ни виновни, те си вършат работата. От нас зависи да ги използваме разумно. И да не забравяме красивата, чисто човешка страна на общуването. Да заменим понякога един час безсмислено скролване в Инстаграм със среща, или поне онлайн разговор с приятел. Защото и сам воинът е воин, но сам, без приятели, човек няма как да бъде щастлив. И под „приятели“ определено нямам предвид термина, който ползва Фейсбук.

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 18.01.2022 г.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

повече информация
Блокчейн демокрация

Блокчейн демокрация

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?
Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме?
Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This