Сам сред Фейсбук

ян. 18, 2022 | Технологии

Сам сред Фейсбук

18 януари 2022 | Технологии

Дигиталната самота…

Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч.
И ненадейно… получава лайк.

Може би така звучи днес по-актуално вечният стих на Салваторе Куазимодо. В оригинала „пада вечерта“, ние обаче сме се събрали да обсъдим дали наистина социалните мрежи веднъж завинаги ни спасиха от самотата. Или ни заобиколиха с хора, които наричаме приятели, позволиха ни веднага да виждаме, когато на приятел му се е родило дете и да „харесваме“ това. Докато „харесваме“ в същото време секси снимка на инфлуенсър и хейтърски коментар срещу „тия, дето съсипаха държавата“…

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами.

Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

 

Дигитална самота

Снимка: engin akyurt, Unsplash

 

И сам воинът е сам

Може би си спомняте ранния Фейсбук, беше толкова нелепо невинен и пълен с безсмислени глупости (и игри като „фермата“). Попълваш куиз и сравняваш как би го направил съседът ти по чин от втори клас, когото не си виждал оттогава… Да, по онова време основно добавяхме хора, които познаваме офлайн, първата социална мрежа надграждаше ежедневното общуване, позволи бързо да си комуникираме… Беше толкова удобно да се свързваме с приятелите, направо ни беше странна идеята да търсим нови. Дори не приемахме поканите на хора, които не познаваме.

Днес имаме хиляди „приятели“, огромна част от тях не сме виждали на живо, но пък знаем какъв цвят им е бельото, какво са закусвали и къде, какъв е днешният им мотивиращ цитат. Фейсбук все още ги нарича така, за Инстаграм и ТикТок са „последователи“, за ЛинкдИн – „връзки“. Идеята, така или иначе, е една и съща. Свързваш се с много хора, общувате си и ставате по-близки в някакъв смисъл. Нали това са социалните мрежи?

Разбира се, на практика не се случва нищо подобно. Социалните мрежи днес далеч не са социални, всички сме наясно с това. Много повече са мрежи. Те се стремят да ни уловят колкото може по-задълго, от това трупат печалба, от нашето внимание. Те са нещо съвсем различно и съвсем ново с всичките му плюсове и минуси. Начин да се информираме или да се изпокараме. Да се похвалим или да се посмеем грубо на нечий гръб с удачен мем.

 

 

Фейсбук и пустотата

Историята им е вече доста дълга и все така неочаквана, всички крачим по нея, но нямаме време да спрем и да я осмислим. Социалните мрежи свалиха по някакъв начин маските от времената на интернет 1.0. В началото бяха форумите, в ранния Фейсбук хората дойдоха с истинските си имена и снимките от кръщенето на детето. През първите години събрани от наистина близките си приятели, после неусетно нещата започнаха да се променят.

Социалните мрежи се нароиха, усъвършенстваха се в умението си да ни привличат вниманието. Скоро им стана ясно, че силата им не е в това просто да срещат приятели и да им помагат да си общуват, така бързо биха омръзнали. Те се превърнаха във фабрики за съдържание. По-точно е да го кръстим „задържание“, нещо, което да интригува, да привлича погледите, да провокира, да те кара да скролваш още и още.

Погълнаха ни уж създадените да ни улесняват балони на филтрите. Навлязоха знаменитостите, също уж толкова близки. А после дойде и пандемията. Вече две години безброй много хора, чиято професия го позволява, работят от вкъщи. Вече освен „приятели“ от Фейсбук, имаме и „колеги“ от Слак.

А къде по пътя остана мястото на истинските ни приятели? Всеки човек има нужда от общуване, подкрепа. От съмишленици, от хора, с които да изпие смислена бира, да води искрен разговор. Отчуждава ли ни, или ни събира мрежата днес така, както обещава?

 

 

Сам сред чужди

Оказва се, обществото е на мнение, че се случва първото. През 2019 г. „Ню Йорк Таймс“ дава данни, че 86% от американците и британците смятат, че напредъкът на технологиите води до увеличаване на социалната изолация.

Може би от емоционалните примери до момента сте се подвели, че в останалите редове ще прочетете още за това колко са опасни социалните мрежи, как самотата се е превърната в пандемия, по-опасна от тази, която ни затвори в домовете. Светът обаче съвсем не е черно-бял. Социалните мрежи наистина не могат да са ни приятел, но често могат да са полезен инструмент. Тогава, когато не очакваме от тях чудеса, а гледаме по посоката им прагматично, осмислено. Когато познаваме рисковете.

Самотата е един от големите проблеми на човечеството, особено откакто го има технологичният свят. Да си „сам“ и да си „самотен“ са две сродни думи, но крайно противоречащи си по значение. Всъщност, както сполучливо е формулирано в едно от многобройните научни изследвания по темата – на психолога Едуард Бренън, усещането за самотност е като глада. Когато не са хронични, те напомнят на мозъка, че е време да вземе мерки и да промени нещо, така че да компенсира недостига. В единия случай – с храна, а в другия – с човешко общуване.

 

Дигитална самота

Снимка: Samuel Austin, Unsplash

 

Самата истина

Когато обаче стане хронична, самотата ни руши. И не само духом, руши и тялото ни. Доказано е, че понижава възможностите на имунната ни система. Метаанализ на  здравословните данни на 3 милиона души от 2015-а например показва, че самотата повишава риска от ранна смърт с цели 26%.

Факт е, че в днешните развити общества като цяло има много повече предпоставки за това хората да страдат от хронична самота. Вече не ни се налага да живеем на огромни споделени пространства. Много често човек се озовава на отдалечени от родния си дом места, където не познава никого. Преследването на кариера, многобройните интровертни забавления често ни оставят без време, което да отделяме на близките си.

Между 2010 и 2019 г. по данни на „Евростат“ процентът на пълнолетните, живеещи сами, се е увеличил с 18,7.

И, разбира се, после като фактор идва интернет и конкретно – социалните мрежи.

 

Сам съм си виновен

Ако се заровим, можем да попаднем на научни данни, които показват коренно различен ефект от всичко това. Разбира се, доминиращо е мнението, че онлайн комуникацията днес все повече задълбочава проблема. Но все пак го има и другото: според някои специалисти онлайн общуването дава възможност на по-срамежливите, на хората, които не срещат подходящи приятели в ежедневния си кръг, да намерят нови приятели.

Сигурно го има и това, факт е също, че през последните години расте сериозно броят на хората, които намират онлайн своя партньор в живота.

Изследване от 2016-а на Мичиганския университет показва, че методите за комуникация, включващи имейл, Фейсбук, Скайп, понижават нивата на самотност и депресивните симптоми. Нищо чудно да е така, със сигурност в първите си години добре работещите услуги за видеокомуникация бяха безценен шанс много по-лесно да си общуваме с роднините на другия край на света. Бабите от Родопите да виждат за първи път внучетата си в САЩ.

 

Дигитална самота

Снимка: Justin Luebke, Unsplash

 

Чичо сам

И все пак, много по-често се случва обратното. С 1000 приятели повече, които имате във Фейсбук, не се чувствате по-малко самотни, а обратното.

Според изследвате сред 20 000 американци от 2019-а, спонсорирано от здравноосигурителната компания „Сигна“, самотата вече е на нивата на епидемия. 46% от хората казват, че се чувстват самотни често или постоянно. Само година по-рано процентът е бил 37.

Все още са малко данните от времената след началото на пандемията, но няма основание да се смята, че тя може да подобри нещо в тази посока. В Австралия, където мерките срещу вируса бяха особено строги, процентът на хората, чувстващи се по-самотни след началото на ковид, надминава 50, макар и според оценките на психолозите, без да има сериозни статистически данни.

 

Моят приятел слонът

Любопитен щрих е, че през 2017 г. Великобритания стана първата от по-развитите държави, която назначи специален министър, който да се бори със самотата. Да, в случая ставаше дума основно за мерки, с които да се помага на по-възрастните хора, които често прекарват сами и без приятели последните си десетилетия.

Данните, изнесени тогава, бяха плашещи. Половината британци над 65 г. признават, че най-често компанията им се изчерпва с телевизора или домашното животно. Над 200 000 души не са си приказвали с нито един човек повече от месец. Около 85% от младите хора с различни увреждания се чувстват самотни.

Що се отнася до начина, по който се отнасяме към социалните мрежи: по данни на Global Web Index броят на хората, които влизат в тях, за да общуват с други хора, е намалял от 42% на 33% само от 2017 до 2020 г. Останалите ги отварят, за да потребяват съдържание.

 

Дигитална самота

Снимка: camilo jimenez, Unsplash

 

Само още една игра

На първо място е логичната причина, че никой от нас… не е своят профил в мрежата. Дори ако се замислим само за Инстаграм: ами, повечето инфлуенсъри определено би ни било доста трудно да познаем, ако ги видим на живо. Онлайн се стремим да изглеждаме успешни, представителни, лустросани. Много рядко признаваме за трудности и проблеми.

Нека отново се насочим към звездите. Да, прекрасно, можеш да се чувстваш особено щастлив, че си добавил за приятел или следваш любимия си музикант, актьор и политик. Може да пускаш често коментари под снимките му, дори някой от тях да бъде харесан от профила, но… Какво от това? Прави ли те това наистина приятел? Дали въобще въпросната звезда подозира за съществуването ти?

И като стана дума за харесванията, тук идва тяхната печална страна. Всъщност, какъв е смисълът да слагате лайкче на нещо? Абсолютно никакъв. Тази система цели просто да задържа вниманието ни. Да ни създава някаква субективна, напълно измислена награда например за това, че сме казали смешна смешка или сме излезли добре на снимката си. Седим и броим лайковете, после снимката потъва, а ние сме получили малко от хормоналната наслада на безсмислената награда. После се будим нощем, за да видим колко са лайковете…

А това е все време, което би било по-смислено да превърнем в общуване. И което ни провокира да сме самотни, особено пък ако не получаваме очакваните лайкове.

 

Самсара

После идва и агресията. Отново заради балона на филтрите, а и заради естествения ход на комуникацията в мрежата, много бързо се обграждаме с хора, с които уж сме приятели, просто защото по някакъв въпрос мненията ни съвпадат. Надали с някого можеш да бъдеш приятел само защото той е от същия отбор като теб или гласува за същата партия. И все пак, онлайн често започвате да „се харесвате“ и обратното – да си изливате агресия срещу опонента или различно мислещия.

А всичко това идва на фона на новия начин, по който мозъкът ни обработва информацията. Заради свръхизобилието на различни източници, борещи се ожесточено за вниманието ни, ние все бързаме. Скролваме и скролваме. Не четем, а скимираме. Ако имаме да обсъдим нещо с познати, сме кратки, лаконични. Все бързащи и бързащи, само за да можем да бързаме още, малко като хамстерчето в колелото.

Така се оказва, че приятелствата ни днес са точно като тези, каквито си представяме, че биха били отношенията между роботи, казва Сара Песин, професор по философия от Университета в Денвър. „Фалшивата интимност на онлайн общуването унищожава възможността за истинска интимност и разрушава истинските приятелства в живота ни“, пише тя. „Препрограмирани от социалните медии до най-дълбоки невроемоционални нива, ние сме истински киборги, преминаващи към повърхностно, периферно общуване, свързано с конкретни, прагматични задачи. В свят, в който няма нещо подобно на вътрешна шега, на емпатия, на споделяне, на лична информация, няма как да съществува дълбоко приятелство“.

 

Дигитална самота

Снимка: Prateek Katyal, Unsplash

 

Здравей, как си, приятелю?

Както пише Аристотел, приятелството, базирано на удоволствие или полза, се формира лесно, но и лесно се разпада, защото тези връзки са крехки. На другия полюс е дълбокото приятелство, когато се интересуваш от някого заради самия него, без да имаш някаква изгода от това. Можеш да имаш малко подобни приятели в живота си, защото такива отношения изискват време, усилия, работа и от двете страни.

Как това се съотнася към дигиталната сфера? Лесно можем да си отговорим сами. От Аристотел нямаше да излезе особено успешен инфлуенсър.

Още от времената на същия Аристотел всяко застаряващо поколение излиза от сцената, мърморейки колко са пропаднали младите, как ще провалят всичко и човечеството го чакат много лоши дни. Трябва ли и ние да излизаме с присъда срещу идващите младежи, които вече ще израстват в задаващата се метавселена? Ще общуват още и още повече виртуално?

Поколението Z, родените след 1997 г., вече са израснали изцяло в света на интернет. На тях често им се възмущаваме, че не отлепят погледите от телефоните си. Че както родителите им са играли на двора на войници, така са го правили и те, само че пред екраните.

 

Приятно ми е!

Факт е, че немалко изследвания от различни краища не света сочат, че тези поколения страдат по-често от депресия и самота. В САЩ делът на младежите, които всеки ден се срещат с приятелите си, се е понижил с 40% за първите 15 години на века.

В Япония отдавна се говори за явлението „хикикомори“ – предимно млади хора, които напълно отказват да излизат от домовете си. Още преди ковид броят им беше поне половин милион.

Може и да нямаме много поводи за оптимизъм в тази посока, но зависи и от нас. Дали ще успеем да съхраним и покажем и на идващите поколения красотата на офлайн общуването, смисленото приятелство. На емоцията, на разговора лице в лице.

Факт е, че общуването онлайн има много особености, основната от която е, че никога не може да бъде пълноценно. Колкото и да напредва във виртуализацията, няма как средата да наподоби напълно естественото общуване.

 

Очи в очи

Това, разбира се, има и плюсове, и минуси. Вероятно и вие сте провели някои от най-смислените разговори в живота си в чат. Понякога е много по-лесно да се изразяваш писмено, да формулираш внимателно мислите си. Дори „да се скриеш“ от общуването лице в лице.

И все пак, по-голяма част от онлайн комуникацията е крайно непълноценна. Ако се насочим към днешната мода на непрестанните онлайн разговори по работа… много е потискащ фактът, че голяма част от хората така и не включват камерата. Замислете се и вие колко по-различен е диалогът, ако имате срещу себе си поне говорещото лице на събеседника с неговите емоции, отколкото ако просто чувате гласа му.

Да, първа точка от това, с което онлайн общуването е осакатено, са именно емоциите. Дори и с включена камера обаче, няма как да „четете“ езика на тялото на събеседника си. А комуникацията ни като човешки същества е много, много повече от просто изговаряне на думи. Има го всичко. Не на последно място е чисто физическото докосване. Ръкуването, потупването по рамото. Наздравицата, ако щете. Дълбоко в нас досегът, физическият контакт отприщва бури от емоции и биохимия. А в никакъв случай не бива да пропускаме дори мириса – хормоните, искаме или не, още ни влияят, поне докато сме изцяло биологични същества.

 

Обади се на приятел!

Социалните мрежи безспорно правят много хора по света самотни. Едно от решенията, които днес могат да се вземат в тази посока, е системата на дигиталния минимализъм. Какво ще стане, ако спрем закратко всички онези безбройни стимули от лайкове и месиджи, като изтрием от мобилния си телефон приложенията? След месец можем да се замислим кои наистина са ни липсвали заради някакъв практически смисъл, да върнем само тях. Повярвайте ми, нищо смислено не ви носи извибрирването в джоба, че още някой е харесал снимката ви. Само тревожност и, понякога, самота.

Социалните мрежи не са ни виновни, те си вършат работата. От нас зависи да ги използваме разумно. И да не забравяме красивата, чисто човешка страна на общуването. Да заменим понякога един час безсмислено скролване в Инстаграм със среща, или поне онлайн разговор с приятел. Защото и сам воинът е воин, но сам, без приятели, човек няма как да бъде щастлив. И под „приятели“ определено нямам предвид термина, който ползва Фейсбук.

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 18.01.2022 г.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This