Как да си генерираш инфлуенсър

фев. 16, 2024 | Избрано, Технологии

Как да си генерираш инфлуенсър

16 февруари 2024 | Избрано, Технологии

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.

Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.

84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.

Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

 

Дете на дивата пустиня

„В света, където лайковете и следванията са валута, стартирам един необикновен експеримент – създавам инфлуенсър, роден не от човешки труд, а от сърцевината на изкуствения интелект. Този експеримент размива границите между реалност и измислица, поднасяйки ни поглед към бъдещето на социалните медии, където инфлуенсърите може би ще носят бит и байт вместо кръв и кости“.

Вай, вай, добре, че няма да носят кръв и кости. Това е лийдът, който ми написа ChatGPT. Аз мога да напиша по-хубав, но… кому е нужно? Ето че алгоритмите очевидно са способни да са по-успешни в писането онлайн в сравнение със скромния ми 20-годишен път в разказването на истории. Поне така изглежда на базата на непретенциозния ми експеримент.

Моля ChatGPT да ми измисли име на „създател на съдържание“, профил. После да направи план какъв тип постове да публикува. Следващата стъпка е да генерира самите публикации, а Midjourney се включва с подходящите изображения. Аз изобщо не им се меся, само копирам и публикувам… дори това спокойно мога да не върша, въпрос на минути би било да напиша проста програма, която да го прави.

Какъв ли е резултатът от едномесечното инфлуенсърстване? Поне за мен – шокиращ.

 

eco-elena-bg

 

Хубавата Елена

Вече е ставало дума за виртуалните хора. Защо ти е истинска знаменитост, след като… може да е изцяло измислена от алгоритмите? Даже не са нужни кой знае какви познания или умения – изкуственият интелект вече е готов и удобен за използване.

И така, средата на януари. Няма, като друг един герой, да моля ChatGPT да ми нарисува овца. Просто ще му дам задачата да ми измисли инфлуенсър. Започвам със задължителното указание да влезе в ролята на маркетингов специалист и да ми генерира описанието на успешна личност в Instagram. Давам му и някои допълнителни указания, например да не слага главни букви на всяка дума в заглавията – нещо, по което поне аз го разпознавам на български. Нататък… прав му път.

„Колегата“ се ориентира изключително бързо. Каква ниша избра за нашия измислен герой? „Здраве и благополучие – Цялостен и устойчив начин на живот“. Жестоко! Това ако не са вървежни теми в наше време… здраве му кажи. И благополучие.

За какво ще разказва? Имаме ли подробен маркетингов план? Имаме! Ето:

eco-elena-bg

 

Майстор Джи-пи-то

Колко ли би взел за нещо подобно маркетингов експерт? Не е моя работа, нито да оценявам маркетолога ChatGPT, тук съм само, за да му дам шанс за изява.

Как да се казва нашият инфлуенсър? Някъде тук, без изобщо да съм му давал насоки, авторът преценява, че дама ще е по-успешна. Одобрявам още първото от петте предложения, които получавам:

eco-elena-bg

„EcoElenaBG – Името съчетава екологичната насоченост с популярно българско женско име и добавя допълнение, което подчертава българските корени.“

Еко и патриотизъм? Не си поплюваш, сър. Щом си казал. Я сега ми дай описание на Елена, което пък да помоля Midjourney да превърне във фотореализъм?

Ето го и резултата:

eco-elena-bg

Дигитални истерии

Супер! Имаме си ниша, име, концепция… Да се захващаме за практическа работа. Биографията е готова. Само се налага леко да я съкратя, за да се побере в изискванията на Instagram и Facebook и резултатът е:

🌟 Разказвач на дигитални истории & Трендсетър
🌍 Любител на пътешествията
🌈 Добавя цвят към вашия фийд | 🍃 Устойчив живот | ✨ Гуру по благополучие

Разказвач на дигитални истории? Моля?! Да не вземем да се съдим за това словосъчетание, драги? Няма, след като и ти, и аз сме стигнали до една и съща идея, явно е добра.

 

Умното Ленче

Ден 1. Случайно или не, оказва се, че профил с името EcoElenaBG няма и в двете избрани от мен социални мрежи. Така ЕкоЕлена се появява на бял свят… или екран. Какво обаче ще поства нататък в мрежите? Не е моя работа да решавам. Маркетинговият ми консултант след секунди пуска точен и ясен план.

Всеки понеделник Елена ще дава съвет за личностно развитие, във вторник – здравословна рецепта. Четвъртък е денят, в който ще ни разказва за своите пътешествия, а петък – време за снимка, гарнирана с мъдър цитат. Неделята си оставяме за съветите за екологичен живот. А, както ме уверява ел. консултантът, е добре от време на време да пускам и допълнителен, по-различен пост.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Elena Dimitrova (@ecoelenabg)


Идва понеделник, Елена дебютира в мрежата. Дава 5 съвета за „силата на визуализацията и целеполагането – два мощни инструмента, които могат да преобразят мечтите ви в реалност“.

Разказвам за идеята си на трима приятели, заедно с мен те са първите последователи на дамата в Instagram, за да не изглежда подозрително. Оттук нататък единственото, което правя, е да помоля ChatGPT да ми измисли пост по темата, която сам е създал, а после неговия визуален колега – да ми предложи тематични изображения.

 

Роди се звезда

Ден 7. Както и се очаква, първата седмица е слабичка. Интересното е, че дори преди аз да харесам профила, ме изпреварват двама непознати. И все пак, до неделя последователите са 10, харесванията на постовете – едва няколко.

Какво ли не ѝ харесват? Честно да ви кажа, аз не бих различил нейните публикации от такива, създадени от човек (пробвайте и вие… макар че е друго, след като знаеш).

eco-elena-bg

Да, така работи алгоритъмът на социалните мрежи, началото е трудно, а аз, разбира се… питам по-вещия от мен в инфлуенсърството. Какво да правя? Той ми дава ценни съвети – да опитам и в други социални мрежи, да харесам профилите на други хора, да помисля за подсилване на постовете, защото това е начинът в началото.

Слушам и изпълнявам! В понеделник ЕкоЕлена се присъединява към Facebook. Има си ново яко-мега-еко лого (направено знаете как). От нейно име си позволявам да харесам 80 Instagram профила – първите, които ми препоръчва алгоритъмът. Решавам, че експериментът си струва и ще отделя 100 лв. за реклама – общо до края на месеца.

 

Най-добрият приятел на ИИ-то

Ден 10. После идва сряда, аз моля колегата за по-различен пост, нека да разкаже нещо интересно, което се е случило на Елена. И хоп… среща с миловидно кученце, което осмисля деня ѝ, кара я да се радва на малките неща..:

 

 

Явно осмисля и дните на други, защото лайковете политат към Космоса. Коментари със сърчица, „колко хубаво!“, „колко зареждащо!“, 2200 харесвания! А ако бях пуснал котенце?!

Опитвам се да се сетя за малкото пъти, когато пост от Дигитални истории е привличал толкова. Дали наистина една история онлайн е силна, когато е дълбока? Или когато е истинска? Или когато знаем, че някой я е преживял? Ами ако няма как да го разберем?

Профилът бързо се раздвижва и в двете социални мрежи. Харесванията валят, сърчицат, коментарите. Донякъде учудващо, сред най-успешните не са принципните съвети за екологичен живот или себепознание (въпреки че според мен са достойни за повечето тематични списания).

Алгоритъмът вече се справя много добре на български, даже изумително добре, имайки предвид колко малко е обучаван на езика ни. Да не кажа, че с пълния член се справя по-добре от повечето хора, които познавам.

 

eco-elena-bg

 

Еленски бут

Доста успешна става ежеседмичната рубрика за здравословни рецепти. И как не, тук помагат изкусителните снимки – отново пускам първите предложения, не придирям, че тук-таме има дръжка за тиган без тиган…

Разбира се, рецептите за всеки случай и аз чета внимателно – не ми се иска на съвестта на Елена да тежи добавянето сред ингредиентите на шише белина. Нищо подобно обаче, ChatGPT си пише съветите точно като телевизионен шеф, а и снимките не отстъпват. Най-добре се харчи рецептата за бургер от червена леща и киноа. Предизвиква и полемики – една от последователките казва, че ги е пробвала, но сместа се е разпадала, което било поправено с 1-2 с.л. бадемово брашно.

Друг възмутен гост изразява чрез бургерите генерална лайфстайл забележка – „мързи ви да готвите, ей! Лесната Америка с картофки и кетчъп!“. Тук Елена вероятно се е смутила, няма да ви показвам reels с реакцията ѝ.

 

 

На сериозен успех се радват и пътеписите. Да, снимките се получават в духа на избраните от алгоритъма градове – Дубровник, Букурещ, Охрид, Санторини… Авторката предава магията на дестинациите, понякога си измисля някоя и друга забележителност, улиците на снимките ги няма наистина, но пък… хората харесват, някои се включват със спомени от своите пътувания.

„Човек трябва да живее в хармония с природата, със слънцето, с водата, с въздуха и със земята, които са първоизточници на живота“, казва Елена, че казва Петър Дънов. Без майтап, без жокери тя се насочи в тази посока. Поне според интернет Дънов не го е казвал, ама… добре звучи. Освен за един от гостите, който казва, че въпросът всъщност е как природата да живее в хармония с човека.

 

Любовта, без която не можем

В деня за разнообразни постове ни гостува приятелката на Елена – Вера. Добро момиче, хубаво, помогнало ѝ е да преоткрие себе си:

 

Като хубавица я определят и коментарите отдолу, макар и да има едно типично онлайн позитивно „grozna”. Няма да ѝ предавам, да не се разстрои момичето.

За романтичните предложения и опитите за запознанство направо не ми се говори, още един повод да се замислим защо е толкова важно да си говорим за онлайн комуникацията.

Дали пък историята на Елена да не продължи и в Tinder?

 

Еленски Балкан

Ден 28, 10 февруари. 23 поста. Стига толкова, време е за обобщението, с което започнах. Елена беше дотук, имам още генерирани нейни публикации, но ще си останат тайна за феновете ѝ. Числата ги видяхте, впечатлява ме, че и неподсилените постове винаги имат поне двуцифрен брой лайкове, с което… не могат да се похвалят понякога и национални медии.

Но едно число ме впечатлява най-силно. Нула. Броят на хората, сред всички 84 519, видели поне един неин пост (без мен и 7-8 приятели), които да отбелязаха, че тук нещо не е наред.

При 100% генерирано съдържание, без нито една минимална моя намеса. Без текстови редакции, без избор на най-добрите предложения, без корекции на изображенията. Без да навлизам в техниките за по-добри промптове за картинките или да търся консистентни изображения.

Ами ако човек вложи и още малко усилие? Ако се постарае да заглади и дребните жокери, които нарочно оставях? Тогава, гарантирам ви, Елена би могла да стане истинска звезда (и източник на доходи).

 

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Elena Dimitrova (@ecoelenabg)

 

Ще доживеем до понеделник

С основание ще кажете – няма как да наричаш „инфлуенсър“ някого с няма и 300 последователи. И сте прави, Исус успява с милиарди фолоуъри само за 7 дни в Страстната седмица.

Приятели, на които разказвам за опита, ме карат да го продължа, да стигна до хиляди последователи, да превърна ЕкоЕлена в истински инфлуенсър и маркетингов продукт (или пък тя сама да го направи?). Мисля, че е абсолютно възможно, спрямо видяното дотук.

Но стига толкова – един месец беше достатъчен. В същия дух след още два ЕкоЕлена щеше да има 1000 последователи, а това, според маркетолозите, би я направило микроинфлуенсър, който може да рекламира в своята ниша.

Не е трудно да отпусна въображението си и нататък – тя пуска повече свои снимки, вече и това го могат алгоритмите, става популярна, хората започват да обсъждат повече, да се питат дали наистина съществува, това да я прави още по-популярна. Ще трябва да ме извини, но няма да го направя (и дано не се сети да ме съди за пропуснати ползи).

 

eco-elena-bg

 

Народе????

Целта ми не е да лъжа никого, камо ли пък да печеля от това. Точно обратното. Вярвам в истината, мисля, че много повече трябва да си говорим за нея и да я осмисляме.

Исках да проверя колко е неразличимо днес създаденото от генерираното, колко са се развили алгоритмите? Не толкова на какво са способни самите те, ами… на какво сме способни ние, хората, в ерата на изкуствения интелект?

Ценим ли истината онлайн, има ли значение тя? Как се пишат успешни дигитални истории и защо понякога е по-важно те да са смислени, лични, задълбочени…?

Проверих, вече имам своя отговор. Не, няма да ви кажа какъв е, питайте ChatGPT.

 


Следващия петък очаквайте:
Ще различите ли създаденото от човека от генерираното? Нека проверим заедно с помощта на един прелюбопитен тест! Ще преценяваме по текстове, снимки, картини – кое е човешко и кое – генерирано? Експериментът ще има много какво да ни каже…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация

Най-новите:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Share This