Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

сеп. 20, 2022 | Технологии

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

20 септември 2022 | Технологии

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който е обещавал, че „само след година ще…“ остава да разчита, че няма кой да провери написаното преди година.

Например, програмите, които създават изображения на базата на кратко описание, показват изключителен напредък и невероятни резултати.

Дали е така, що се отнася до писането? Тук ли е вече Робот Павлович Чехов? Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които си го изкарват със слово? Или поне да им спестят доста време от някои от по-скучните задачи в работата…

Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички изброени най-скоро могат да бъдат „заместени“?

Безспорно всеки ден четем текстове, генерирани от алгоритъм. Ето как става това.

 

Роботе, бре, пиши!

Здравейте, този текст е автоматично генериран…

…шегувам се. За добро или лошо, ясно е, че все още има на какво да научим алгоритмите така, че да се справят сами. Може би си спомняте състезанието между Здравко и Желязко – студент по журналистика и изкуствен интелект, пишещ новини?

Сега ще направим нещо подобно, но много по-конкретно с някои от най-нашумелите платформи, които дават гръмки обещания за това колко полезни могат да бъдат в създаването на текст – в писането, редактирането и всякакви други форми на обработка, които до момента смятахме за монопол на човеците.

Вие как бихте продължили следните две изречения:

„Последният писател написа последния ред от последния си разказ.“

и

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра.“?

Ако следите Дигитални истории отдавна, задачата може да ви се стори позната. Един от първите текстове в сайта беше „интервю в разкази“ с писателя Николай Теллалов, в което го провокирах под формата на словесни миниатюри да продължи няколко изречения.

Прелюбопитните му, изпълнени с дълбочина и топлота, отговори можете да намерите тук.

Как ли би се справил с подобно креативно предизвикателство един днешен алгоритъм?

 

Писател къща не храни

Започваме с безплатния вариант. Неотдавна ми попадна статия, в която беше описано как H-supertools генерира успешно текстове. По зададена тема „съвети за наблюдение на птиците“ supertools даваше кратък списък с идеи, които звучаха напълно като написани от човек. При това, много важно обстоятелство, текстът му издържа проверка в платформа за търсене на плагиатство. Което си е от сериозно значение – със сигурност не искате да имате едни и същи 3 съвета за птиците с всички останали хиляди сайтове.

Платформата е свободна за използване, дава ви доста всекидневни търсения. Справя се добре, макар че въвеждам текста на български. Почти всички системи с изкуствен интелект, които се занимават с обработката на естествен език, са значително по-добре тренирани на големите езици и, уви, на български трудно можем да се възползваме от благата им днес. Надеждата в тази посока обаче е в машинния превод, който също (както ще се убедите след малко) през последните години се справя доста по-добре.

Първият път платформата е лаконична:

„Последният писател написа последния ред от последния страница. Блогът завършва тук. Благодаря за прочитането!“

Който пише, пие

После минава на английски и явно се поотпуска (оттук нататък – в превод):

„Казано е, че когато последният писател напише последния ред от последната книга, светът ще свърши. Но какво ще стане, след като последният писател напише последния ред от последната книга?“

Още един опит:

Е, и по-умни изречения съм чел, но да кажем, че има логика. Що се отнася до цветето и роботчето, отговорът отново идва на английски:

„Когато цветята цъфтят, роботът знае, че е време да излезе и да ги изследва. Винаги е вълнуващо да видиш света в нова светлина, а роботът никога не се бои да поема рискове“.

Пробвам още доста пъти, всеки път платформата дава различни идеи. И няма правописни грешки! Тук Здравко наистина губи доста точки в надпреварата на журналистите.

 

Единица за преписване

Уж платформата забранява да въвеждам всякакви политически термини, както и призиви за насилие, нецензурно съдържание… но решавам да опитам с „Бойко Борисов подаде оставка“ и се появява на чист български…

„На 1 януари 2017 г. президентът на България Бойко Борисов подава оставка като министър-председател. На следващия ден, на 2 януари, от парламента е назначен нов министър-председател. Името му е Габор Станишев и е лидер на Социалистическата партия. На 24 юни 2018 г. в телевизионно интервю Габор Станишев обявява, че няма да се кандидатира на изборите през 2018 г.“

Добре, тук този Желязко се поизложи. Време е да надникнем при по-тежката артилерия, която дават колегите му.

 

Пиши 3

Неотдавна приятел, собственик на софтуерна фирма, ми разказа за платформата QuillBot. Той я използвал за създаването на маркетингови текстове и когато после наел агенция и специалистите видели подготвеното… му казали, че няма какво да подобрят в този текст. Историята е колкото впечатляваща, толкова и истинска.

QuillBot използва добре познатия алгоритъм GPT-3. Не е безплатен, но струва само 10 долара на месец. Има си странностите, но се справя впечатляващо добре, особено ако после текстовете минават през погледа на някой внимателен редактор. Накрая наистина ще се окаже, че Здравко и Желязко са идеалната комбина, когато работят заедно и си покриват слабостите…

Платформата има много режими, като целта ѝ е по-скоро да помага на писането, поемайки на плещите си досадната част от него, а не да генерира напълно свое съдържание. Може например да ви е полезна в режима на „съавтор“ – пишете в реално време и тя ви дава идеи как да подобрите или продължите текста.

За разлика от „колегите“ си, QuillBot-ът е честен и си признава, че не се справя на български. Но пък на английски е във вихъра си – помага ви да изваждате цитати от текст, прави справка за плагиатство и най-голямата му сила – предлага ви различни идеи за подобряване на базата на предварителни условия. Можете да го пуснете в креативен режим, където да дава идеи и „по сюжета“, в редакторски – където поправя само граматиката и т.н.

За целите на експеримента ползвам тази дигитална история, която превеждам на английски с Google Translate с идеята, че така ще има достатъчно грешки за поправяне. Първата ми задача е да напише кратко резюме, с което се справя повече от добре:

После го пускам в коронната му дисциплина – редактирането, където също е на изключително добро ниво. Дава точни предложения, а където не е схванал какво трябва да се каже (очевидно заради грешки в превода), е достатъчно „червено“, за да обърна повече внимание. Дава и допълнителни идеи, ако човек не е доволен от предложенията му за дадена дума. Желязко определено скоро ще е сила в преводите, дори когато има художествен елемент.

Обаче… четейки стигам до вътрешното заглавие „Балкански синдром“, което Google Translate е превърнал в “Balkan syndrome“, а роботчето в… “Baltic syphilis“. Моля?!

Така или иначе, и този очевиден гаф не променя доброто ми впечатление от умения му, но с него няма как да продължа експеримента с въпросите за творчество.

 

Чукча писател

Така се озовавам при следващия състезател сред Желязковците – TextCortex AI. Струва 25 долара на месец, но обещава какво ли не – сам да пише блог постове, имейли, маркетингово съдържание… Казва, че може да спести около 70% от труда по създаване на съдържание, при това го прави така, че да е съобразено с оптимизацията за търсачки и без риск от плагиатство. Сега ще я видим тази работа.

Какво ли смята за последния писател?

Жалко, явно и на него българският не му е сила, въпреки че, както виждате, го има като опция. Нещата си идват доста повече на мястото, когато минавам на „родния“ му език. Даже може да се каже, че си измисля сюжет. Това му умение със сигурност може да е полезно в даването на идеи на някой автор, който е запецнал пред белия лист (или екран, кой днес пише на листове).

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра, че е време да започне да се грижи за себе си. Знаеше, че и то се нуждае от вода, показваше се и на слънце. Знаеше също, че трябва да е внимателно, за да не прекали с водата и да започне да ръждясва“.

А също и:

Списател

Особено ми харесва, че този Желязко помага с най-досадните неща, които наистина са хабене на време: по ключови думи пише шаблонен имейл, създава бързо и текстове за реклами. И резултатът отново е доста добър.

Дори на български:

Да, проверката при платформата за плагиатство показва някои съответствия, но с рекламен текст, при това с доста общи подадени думи, като че ли е съвсем нормално.

TextCortex помага също и с редактирането, и с развиването на текста. Тук съм обаче, за да проверя дали бих го наел като журналист, затова продължавам със секцията за блог статии.

 

Имате думата

Задавам му тема „електронна любов“ и получавам съвсем разбираем и последователен текст, който после се оказва и с 0% плагиатство. Разказва за технологиите, които ни позволяват да сме заедно онлайн. И завършва:

„Основното предимство на електронната любов е, че позволява на потребителите да се свързват виртуално с партньорите си, без да трябва да прекарват заедно време в реалния живот“.

Опа… Май ще трябва да го понаучим Желязко, че и реалният живот не е толкова лош, да вземем да му намерим гадже.

Така или иначе, извън кръга на шегата, резултатът от всичко дотук, поне според мен, е впечатляващ. Завършваме с опит ИИ да напише… тази статия. Какво ли щеше да се случи, ако началото беше вярно и тя беше дело на алгоритъма, оставен да действа сам?

Тук колегата видимо тръгна по допирателната. И се оплете в логиката си, като в същото време избяга далеч от темата. Май наистина е по-перспективно да го използваме като политик.

Нека обаче му дам още един шанс, и Здравко не се е родил научен.

Доста по-добре. В интерес на истината, когато го пускам да продължи нататък, отново се отклонява доста от темата. Но пък тук изглежда все едно, че има план да ни разкаже какво е блог постът и защо не е проблем да бъде генериран от изкуствен интелект.

Получава му се доста добре и наистина е впечатляващо как може да генерира общи идеи, които при едни и същи подадени данни са толкова различни. Не ви харесва идеята, хоп и след 10 секунди имате нова. Здравко със сигурност е по-ограничен (и бавен).

 

От дума на дума

Има още много системи, които се използват активно и със сигурност всеки ден вече четем текст, генериран поне отчасти от алгоритъм. И тази част от съдържанието ще става все повече.

За пишещите на английски безценен помощник е Grammarly, който редактира ненатрапчиво, но много точно граматическите грешки. CopyShark, Jasper и CopyGenius също създават сами дълги текстове по кратко описание, макар да са малко по-скъпи. От Scriptelo се хвалят, че са уволнили всички копирайтъри и са оставили само алгоритъма си да създава текстове (не им вярвам).

Да, няма как да оставим изкуствения интелект да пише истински, смислени, емоционални текстове, рано ни е да се пенсионираме от тази задача (ако изобщо го постигнем). Обаче в арсенала си вече имаме сериозен помощник, който може да ни спаси от досадната част на работата. Уви, все още е твърде слабичък в по-редките езици, но ще наваксва бързо.

Подарявам му жанра „дописка“ без никаква жал. И все пак, художественото майсторство, поне за момента, е висока топка за него. А как ще изглеждат нещата след още някоя и друга година, можем само да гадаем…, или да попитаме алгоритмите.

 

„Робот пише първата си книга, която става бестселър“, представен от DALL·E.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Share This