Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

сеп. 20, 2022 | Технологии

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

20 септември 2022 | Технологии

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който е обещавал, че „само след година ще…“ остава да разчита, че няма кой да провери написаното преди година.

Например, програмите, които създават изображения на базата на кратко описание, показват изключителен напредък и невероятни резултати.

Дали е така, що се отнася до писането? Тук ли е вече Робот Павлович Чехов? Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които си го изкарват със слово? Или поне да им спестят доста време от някои от по-скучните задачи в работата…

Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички изброени най-скоро могат да бъдат „заместени“?

Безспорно всеки ден четем текстове, генерирани от алгоритъм. Ето как става това.

 

Роботе, бре, пиши!

Здравейте, този текст е автоматично генериран…

…шегувам се. За добро или лошо, ясно е, че все още има на какво да научим алгоритмите така, че да се справят сами. Може би си спомняте състезанието между Здравко и Желязко – студент по журналистика и изкуствен интелект, пишещ новини?

Сега ще направим нещо подобно, но много по-конкретно с някои от най-нашумелите платформи, които дават гръмки обещания за това колко полезни могат да бъдат в създаването на текст – в писането, редактирането и всякакви други форми на обработка, които до момента смятахме за монопол на човеците.

Вие как бихте продължили следните две изречения:

„Последният писател написа последния ред от последния си разказ.“

и

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра.“?

Ако следите Дигитални истории отдавна, задачата може да ви се стори позната. Един от първите текстове в сайта беше „интервю в разкази“ с писателя Николай Теллалов, в което го провокирах под формата на словесни миниатюри да продължи няколко изречения.

Прелюбопитните му, изпълнени с дълбочина и топлота, отговори можете да намерите тук.

Как ли би се справил с подобно креативно предизвикателство един днешен алгоритъм?

 

Писател къща не храни

Започваме с безплатния вариант. Неотдавна ми попадна статия, в която беше описано как H-supertools генерира успешно текстове. По зададена тема „съвети за наблюдение на птиците“ supertools даваше кратък списък с идеи, които звучаха напълно като написани от човек. При това, много важно обстоятелство, текстът му издържа проверка в платформа за търсене на плагиатство. Което си е от сериозно значение – със сигурност не искате да имате едни и същи 3 съвета за птиците с всички останали хиляди сайтове.

Платформата е свободна за използване, дава ви доста всекидневни търсения. Справя се добре, макар че въвеждам текста на български. Почти всички системи с изкуствен интелект, които се занимават с обработката на естествен език, са значително по-добре тренирани на големите езици и, уви, на български трудно можем да се възползваме от благата им днес. Надеждата в тази посока обаче е в машинния превод, който също (както ще се убедите след малко) през последните години се справя доста по-добре.

Първият път платформата е лаконична:

„Последният писател написа последния ред от последния страница. Блогът завършва тук. Благодаря за прочитането!“

Който пише, пие

После минава на английски и явно се поотпуска (оттук нататък – в превод):

„Казано е, че когато последният писател напише последния ред от последната книга, светът ще свърши. Но какво ще стане, след като последният писател напише последния ред от последната книга?“

Още един опит:

Е, и по-умни изречения съм чел, но да кажем, че има логика. Що се отнася до цветето и роботчето, отговорът отново идва на английски:

„Когато цветята цъфтят, роботът знае, че е време да излезе и да ги изследва. Винаги е вълнуващо да видиш света в нова светлина, а роботът никога не се бои да поема рискове“.

Пробвам още доста пъти, всеки път платформата дава различни идеи. И няма правописни грешки! Тук Здравко наистина губи доста точки в надпреварата на журналистите.

 

Единица за преписване

Уж платформата забранява да въвеждам всякакви политически термини, както и призиви за насилие, нецензурно съдържание… но решавам да опитам с „Бойко Борисов подаде оставка“ и се появява на чист български…

„На 1 януари 2017 г. президентът на България Бойко Борисов подава оставка като министър-председател. На следващия ден, на 2 януари, от парламента е назначен нов министър-председател. Името му е Габор Станишев и е лидер на Социалистическата партия. На 24 юни 2018 г. в телевизионно интервю Габор Станишев обявява, че няма да се кандидатира на изборите през 2018 г.“

Добре, тук този Желязко се поизложи. Време е да надникнем при по-тежката артилерия, която дават колегите му.

 

Пиши 3

Неотдавна приятел, собственик на софтуерна фирма, ми разказа за платформата QuillBot. Той я използвал за създаването на маркетингови текстове и когато после наел агенция и специалистите видели подготвеното… му казали, че няма какво да подобрят в този текст. Историята е колкото впечатляваща, толкова и истинска.

QuillBot използва добре познатия алгоритъм GPT-3. Не е безплатен, но струва само 10 долара на месец. Има си странностите, но се справя впечатляващо добре, особено ако после текстовете минават през погледа на някой внимателен редактор. Накрая наистина ще се окаже, че Здравко и Желязко са идеалната комбина, когато работят заедно и си покриват слабостите…

Платформата има много режими, като целта ѝ е по-скоро да помага на писането, поемайки на плещите си досадната част от него, а не да генерира напълно свое съдържание. Може например да ви е полезна в режима на „съавтор“ – пишете в реално време и тя ви дава идеи как да подобрите или продължите текста.

За разлика от „колегите“ си, QuillBot-ът е честен и си признава, че не се справя на български. Но пък на английски е във вихъра си – помага ви да изваждате цитати от текст, прави справка за плагиатство и най-голямата му сила – предлага ви различни идеи за подобряване на базата на предварителни условия. Можете да го пуснете в креативен режим, където да дава идеи и „по сюжета“, в редакторски – където поправя само граматиката и т.н.

За целите на експеримента ползвам тази дигитална история, която превеждам на английски с Google Translate с идеята, че така ще има достатъчно грешки за поправяне. Първата ми задача е да напише кратко резюме, с което се справя повече от добре:

После го пускам в коронната му дисциплина – редактирането, където също е на изключително добро ниво. Дава точни предложения, а където не е схванал какво трябва да се каже (очевидно заради грешки в превода), е достатъчно „червено“, за да обърна повече внимание. Дава и допълнителни идеи, ако човек не е доволен от предложенията му за дадена дума. Желязко определено скоро ще е сила в преводите, дори когато има художествен елемент.

Обаче… четейки стигам до вътрешното заглавие „Балкански синдром“, което Google Translate е превърнал в “Balkan syndrome“, а роботчето в… “Baltic syphilis“. Моля?!

Така или иначе, и този очевиден гаф не променя доброто ми впечатление от умения му, но с него няма как да продължа експеримента с въпросите за творчество.

 

Чукча писател

Така се озовавам при следващия състезател сред Желязковците – TextCortex AI. Струва 25 долара на месец, но обещава какво ли не – сам да пише блог постове, имейли, маркетингово съдържание… Казва, че може да спести около 70% от труда по създаване на съдържание, при това го прави така, че да е съобразено с оптимизацията за търсачки и без риск от плагиатство. Сега ще я видим тази работа.

Какво ли смята за последния писател?

Жалко, явно и на него българският не му е сила, въпреки че, както виждате, го има като опция. Нещата си идват доста повече на мястото, когато минавам на „родния“ му език. Даже може да се каже, че си измисля сюжет. Това му умение със сигурност може да е полезно в даването на идеи на някой автор, който е запецнал пред белия лист (или екран, кой днес пише на листове).

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра, че е време да започне да се грижи за себе си. Знаеше, че и то се нуждае от вода, показваше се и на слънце. Знаеше също, че трябва да е внимателно, за да не прекали с водата и да започне да ръждясва“.

А също и:

Списател

Особено ми харесва, че този Желязко помага с най-досадните неща, които наистина са хабене на време: по ключови думи пише шаблонен имейл, създава бързо и текстове за реклами. И резултатът отново е доста добър.

Дори на български:

Да, проверката при платформата за плагиатство показва някои съответствия, но с рекламен текст, при това с доста общи подадени думи, като че ли е съвсем нормално.

TextCortex помага също и с редактирането, и с развиването на текста. Тук съм обаче, за да проверя дали бих го наел като журналист, затова продължавам със секцията за блог статии.

 

Имате думата

Задавам му тема „електронна любов“ и получавам съвсем разбираем и последователен текст, който после се оказва и с 0% плагиатство. Разказва за технологиите, които ни позволяват да сме заедно онлайн. И завършва:

„Основното предимство на електронната любов е, че позволява на потребителите да се свързват виртуално с партньорите си, без да трябва да прекарват заедно време в реалния живот“.

Опа… Май ще трябва да го понаучим Желязко, че и реалният живот не е толкова лош, да вземем да му намерим гадже.

Така или иначе, извън кръга на шегата, резултатът от всичко дотук, поне според мен, е впечатляващ. Завършваме с опит ИИ да напише… тази статия. Какво ли щеше да се случи, ако началото беше вярно и тя беше дело на алгоритъма, оставен да действа сам?

Тук колегата видимо тръгна по допирателната. И се оплете в логиката си, като в същото време избяга далеч от темата. Май наистина е по-перспективно да го използваме като политик.

Нека обаче му дам още един шанс, и Здравко не се е родил научен.

Доста по-добре. В интерес на истината, когато го пускам да продължи нататък, отново се отклонява доста от темата. Но пък тук изглежда все едно, че има план да ни разкаже какво е блог постът и защо не е проблем да бъде генериран от изкуствен интелект.

Получава му се доста добре и наистина е впечатляващо как може да генерира общи идеи, които при едни и същи подадени данни са толкова различни. Не ви харесва идеята, хоп и след 10 секунди имате нова. Здравко със сигурност е по-ограничен (и бавен).

 

От дума на дума

Има още много системи, които се използват активно и със сигурност всеки ден вече четем текст, генериран поне отчасти от алгоритъм. И тази част от съдържанието ще става все повече.

За пишещите на английски безценен помощник е Grammarly, който редактира ненатрапчиво, но много точно граматическите грешки. CopyShark, Jasper и CopyGenius също създават сами дълги текстове по кратко описание, макар да са малко по-скъпи. От Scriptelo се хвалят, че са уволнили всички копирайтъри и са оставили само алгоритъма си да създава текстове (не им вярвам).

Да, няма как да оставим изкуствения интелект да пише истински, смислени, емоционални текстове, рано ни е да се пенсионираме от тази задача (ако изобщо го постигнем). Обаче в арсенала си вече имаме сериозен помощник, който може да ни спаси от досадната част на работата. Уви, все още е твърде слабичък в по-редките езици, но ще наваксва бързо.

Подарявам му жанра „дописка“ без никаква жал. И все пак, художественото майсторство, поне за момента, е висока топка за него. А как ще изглеждат нещата след още някоя и друга година, можем само да гадаем…, или да попитаме алгоритмите.

 

„Робот пише първата си книга, която става бестселър“, представен от DALL·E.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This