Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

сеп. 20, 2022 | Технологии

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

20 септември 2022 | Технологии

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който е обещавал, че „само след година ще…“ остава да разчита, че няма кой да провери написаното преди година.

Например, програмите, които създават изображения на базата на кратко описание, показват изключителен напредък и невероятни резултати.

Дали е така, що се отнася до писането? Тук ли е вече Робот Павлович Чехов? Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които си го изкарват със слово? Или поне да им спестят доста време от някои от по-скучните задачи в работата…

Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички изброени най-скоро могат да бъдат „заместени“?

Безспорно всеки ден четем текстове, генерирани от алгоритъм. Ето как става това.

 

Роботе, бре, пиши!

Здравейте, този текст е автоматично генериран…

…шегувам се. За добро или лошо, ясно е, че все още има на какво да научим алгоритмите така, че да се справят сами. Може би си спомняте състезанието между Здравко и Желязко – студент по журналистика и изкуствен интелект, пишещ новини?

Сега ще направим нещо подобно, но много по-конкретно с някои от най-нашумелите платформи, които дават гръмки обещания за това колко полезни могат да бъдат в създаването на текст – в писането, редактирането и всякакви други форми на обработка, които до момента смятахме за монопол на човеците.

Вие как бихте продължили следните две изречения:

„Последният писател написа последния ред от последния си разказ.“

и

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра.“?

Ако следите Дигитални истории отдавна, задачата може да ви се стори позната. Един от първите текстове в сайта беше „интервю в разкази“ с писателя Николай Теллалов, в което го провокирах под формата на словесни миниатюри да продължи няколко изречения.

Прелюбопитните му, изпълнени с дълбочина и топлота, отговори можете да намерите тук.

Как ли би се справил с подобно креативно предизвикателство един днешен алгоритъм?

 

Писател къща не храни

Започваме с безплатния вариант. Неотдавна ми попадна статия, в която беше описано как H-supertools генерира успешно текстове. По зададена тема „съвети за наблюдение на птиците“ supertools даваше кратък списък с идеи, които звучаха напълно като написани от човек. При това, много важно обстоятелство, текстът му издържа проверка в платформа за търсене на плагиатство. Което си е от сериозно значение – със сигурност не искате да имате едни и същи 3 съвета за птиците с всички останали хиляди сайтове.

Платформата е свободна за използване, дава ви доста всекидневни търсения. Справя се добре, макар че въвеждам текста на български. Почти всички системи с изкуствен интелект, които се занимават с обработката на естествен език, са значително по-добре тренирани на големите езици и, уви, на български трудно можем да се възползваме от благата им днес. Надеждата в тази посока обаче е в машинния превод, който също (както ще се убедите след малко) през последните години се справя доста по-добре.

Първият път платформата е лаконична:

„Последният писател написа последния ред от последния страница. Блогът завършва тук. Благодаря за прочитането!“

Който пише, пие

После минава на английски и явно се поотпуска (оттук нататък – в превод):

„Казано е, че когато последният писател напише последния ред от последната книга, светът ще свърши. Но какво ще стане, след като последният писател напише последния ред от последната книга?“

Още един опит:

Е, и по-умни изречения съм чел, но да кажем, че има логика. Що се отнася до цветето и роботчето, отговорът отново идва на английски:

„Когато цветята цъфтят, роботът знае, че е време да излезе и да ги изследва. Винаги е вълнуващо да видиш света в нова светлина, а роботът никога не се бои да поема рискове“.

Пробвам още доста пъти, всеки път платформата дава различни идеи. И няма правописни грешки! Тук Здравко наистина губи доста точки в надпреварата на журналистите.

 

Единица за преписване

Уж платформата забранява да въвеждам всякакви политически термини, както и призиви за насилие, нецензурно съдържание… но решавам да опитам с „Бойко Борисов подаде оставка“ и се появява на чист български…

„На 1 януари 2017 г. президентът на България Бойко Борисов подава оставка като министър-председател. На следващия ден, на 2 януари, от парламента е назначен нов министър-председател. Името му е Габор Станишев и е лидер на Социалистическата партия. На 24 юни 2018 г. в телевизионно интервю Габор Станишев обявява, че няма да се кандидатира на изборите през 2018 г.“

Добре, тук този Желязко се поизложи. Време е да надникнем при по-тежката артилерия, която дават колегите му.

 

Пиши 3

Неотдавна приятел, собственик на софтуерна фирма, ми разказа за платформата QuillBot. Той я използвал за създаването на маркетингови текстове и когато после наел агенция и специалистите видели подготвеното… му казали, че няма какво да подобрят в този текст. Историята е колкото впечатляваща, толкова и истинска.

QuillBot използва добре познатия алгоритъм GPT-3. Не е безплатен, но струва само 10 долара на месец. Има си странностите, но се справя впечатляващо добре, особено ако после текстовете минават през погледа на някой внимателен редактор. Накрая наистина ще се окаже, че Здравко и Желязко са идеалната комбина, когато работят заедно и си покриват слабостите…

Платформата има много режими, като целта ѝ е по-скоро да помага на писането, поемайки на плещите си досадната част от него, а не да генерира напълно свое съдържание. Може например да ви е полезна в режима на „съавтор“ – пишете в реално време и тя ви дава идеи как да подобрите или продължите текста.

За разлика от „колегите“ си, QuillBot-ът е честен и си признава, че не се справя на български. Но пък на английски е във вихъра си – помага ви да изваждате цитати от текст, прави справка за плагиатство и най-голямата му сила – предлага ви различни идеи за подобряване на базата на предварителни условия. Можете да го пуснете в креативен режим, където да дава идеи и „по сюжета“, в редакторски – където поправя само граматиката и т.н.

За целите на експеримента ползвам тази дигитална история, която превеждам на английски с Google Translate с идеята, че така ще има достатъчно грешки за поправяне. Първата ми задача е да напише кратко резюме, с което се справя повече от добре:

После го пускам в коронната му дисциплина – редактирането, където също е на изключително добро ниво. Дава точни предложения, а където не е схванал какво трябва да се каже (очевидно заради грешки в превода), е достатъчно „червено“, за да обърна повече внимание. Дава и допълнителни идеи, ако човек не е доволен от предложенията му за дадена дума. Желязко определено скоро ще е сила в преводите, дори когато има художествен елемент.

Обаче… четейки стигам до вътрешното заглавие „Балкански синдром“, което Google Translate е превърнал в “Balkan syndrome“, а роботчето в… “Baltic syphilis“. Моля?!

Така или иначе, и този очевиден гаф не променя доброто ми впечатление от умения му, но с него няма как да продължа експеримента с въпросите за творчество.

 

Чукча писател

Така се озовавам при следващия състезател сред Желязковците – TextCortex AI. Струва 25 долара на месец, но обещава какво ли не – сам да пише блог постове, имейли, маркетингово съдържание… Казва, че може да спести около 70% от труда по създаване на съдържание, при това го прави така, че да е съобразено с оптимизацията за търсачки и без риск от плагиатство. Сега ще я видим тази работа.

Какво ли смята за последния писател?

Жалко, явно и на него българският не му е сила, въпреки че, както виждате, го има като опция. Нещата си идват доста повече на мястото, когато минавам на „родния“ му език. Даже може да се каже, че си измисля сюжет. Това му умение със сигурност може да е полезно в даването на идеи на някой автор, който е запецнал пред белия лист (или екран, кой днес пише на листове).

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра, че е време да започне да се грижи за себе си. Знаеше, че и то се нуждае от вода, показваше се и на слънце. Знаеше също, че трябва да е внимателно, за да не прекали с водата и да започне да ръждясва“.

А също и:

Списател

Особено ми харесва, че този Желязко помага с най-досадните неща, които наистина са хабене на време: по ключови думи пише шаблонен имейл, създава бързо и текстове за реклами. И резултатът отново е доста добър.

Дори на български:

Да, проверката при платформата за плагиатство показва някои съответствия, но с рекламен текст, при това с доста общи подадени думи, като че ли е съвсем нормално.

TextCortex помага също и с редактирането, и с развиването на текста. Тук съм обаче, за да проверя дали бих го наел като журналист, затова продължавам със секцията за блог статии.

 

Имате думата

Задавам му тема „електронна любов“ и получавам съвсем разбираем и последователен текст, който после се оказва и с 0% плагиатство. Разказва за технологиите, които ни позволяват да сме заедно онлайн. И завършва:

„Основното предимство на електронната любов е, че позволява на потребителите да се свързват виртуално с партньорите си, без да трябва да прекарват заедно време в реалния живот“.

Опа… Май ще трябва да го понаучим Желязко, че и реалният живот не е толкова лош, да вземем да му намерим гадже.

Така или иначе, извън кръга на шегата, резултатът от всичко дотук, поне според мен, е впечатляващ. Завършваме с опит ИИ да напише… тази статия. Какво ли щеше да се случи, ако началото беше вярно и тя беше дело на алгоритъма, оставен да действа сам?

Тук колегата видимо тръгна по допирателната. И се оплете в логиката си, като в същото време избяга далеч от темата. Май наистина е по-перспективно да го използваме като политик.

Нека обаче му дам още един шанс, и Здравко не се е родил научен.

Доста по-добре. В интерес на истината, когато го пускам да продължи нататък, отново се отклонява доста от темата. Но пък тук изглежда все едно, че има план да ни разкаже какво е блог постът и защо не е проблем да бъде генериран от изкуствен интелект.

Получава му се доста добре и наистина е впечатляващо как може да генерира общи идеи, които при едни и същи подадени данни са толкова различни. Не ви харесва идеята, хоп и след 10 секунди имате нова. Здравко със сигурност е по-ограничен (и бавен).

 

От дума на дума

Има още много системи, които се използват активно и със сигурност всеки ден вече четем текст, генериран поне отчасти от алгоритъм. И тази част от съдържанието ще става все повече.

За пишещите на английски безценен помощник е Grammarly, който редактира ненатрапчиво, но много точно граматическите грешки. CopyShark, Jasper и CopyGenius също създават сами дълги текстове по кратко описание, макар да са малко по-скъпи. От Scriptelo се хвалят, че са уволнили всички копирайтъри и са оставили само алгоритъма си да създава текстове (не им вярвам).

Да, няма как да оставим изкуствения интелект да пише истински, смислени, емоционални текстове, рано ни е да се пенсионираме от тази задача (ако изобщо го постигнем). Обаче в арсенала си вече имаме сериозен помощник, който може да ни спаси от досадната част на работата. Уви, все още е твърде слабичък в по-редките езици, но ще наваксва бързо.

Подарявам му жанра „дописка“ без никаква жал. И все пак, художественото майсторство, поне за момента, е висока топка за него. А как ще изглеждат нещата след още някоя и друга година, можем само да гадаем…, или да попитаме алгоритмите.

 

„Робот пише първата си книга, която става бестселър“, представен от DALL·E.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This