Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

сеп. 20, 2022 | Технологии

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

20 септември 2022 | Технологии

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който е обещавал, че „само след година ще…“ остава да разчита, че няма кой да провери написаното преди година.

Например, програмите, които създават изображения на базата на кратко описание, показват изключителен напредък и невероятни резултати.

Дали е така, що се отнася до писането? Тук ли е вече Робот Павлович Чехов? Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които си го изкарват със слово? Или поне да им спестят доста време от някои от по-скучните задачи в работата…

Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички изброени най-скоро могат да бъдат „заместени“?

Безспорно всеки ден четем текстове, генерирани от алгоритъм. Ето как става това.

 

Роботе, бре, пиши!

Здравейте, този текст е автоматично генериран…

…шегувам се. За добро или лошо, ясно е, че все още има на какво да научим алгоритмите така, че да се справят сами. Може би си спомняте състезанието между Здравко и Желязко – студент по журналистика и изкуствен интелект, пишещ новини?

Сега ще направим нещо подобно, но много по-конкретно с някои от най-нашумелите платформи, които дават гръмки обещания за това колко полезни могат да бъдат в създаването на текст – в писането, редактирането и всякакви други форми на обработка, които до момента смятахме за монопол на човеците.

Вие как бихте продължили следните две изречения:

„Последният писател написа последния ред от последния си разказ.“

и

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра.“?

Ако следите Дигитални истории отдавна, задачата може да ви се стори позната. Един от първите текстове в сайта беше „интервю в разкази“ с писателя Николай Теллалов, в което го провокирах под формата на словесни миниатюри да продължи няколко изречения.

Прелюбопитните му, изпълнени с дълбочина и топлота, отговори можете да намерите тук.

Как ли би се справил с подобно креативно предизвикателство един днешен алгоритъм?

 

Писател къща не храни

Започваме с безплатния вариант. Неотдавна ми попадна статия, в която беше описано как H-supertools генерира успешно текстове. По зададена тема „съвети за наблюдение на птиците“ supertools даваше кратък списък с идеи, които звучаха напълно като написани от човек. При това, много важно обстоятелство, текстът му издържа проверка в платформа за търсене на плагиатство. Което си е от сериозно значение – със сигурност не искате да имате едни и същи 3 съвета за птиците с всички останали хиляди сайтове.

Платформата е свободна за използване, дава ви доста всекидневни търсения. Справя се добре, макар че въвеждам текста на български. Почти всички системи с изкуствен интелект, които се занимават с обработката на естествен език, са значително по-добре тренирани на големите езици и, уви, на български трудно можем да се възползваме от благата им днес. Надеждата в тази посока обаче е в машинния превод, който също (както ще се убедите след малко) през последните години се справя доста по-добре.

Първият път платформата е лаконична:

„Последният писател написа последния ред от последния страница. Блогът завършва тук. Благодаря за прочитането!“

Който пише, пие

После минава на английски и явно се поотпуска (оттук нататък – в превод):

„Казано е, че когато последният писател напише последния ред от последната книга, светът ще свърши. Но какво ще стане, след като последният писател напише последния ред от последната книга?“

Още един опит:

Е, и по-умни изречения съм чел, но да кажем, че има логика. Що се отнася до цветето и роботчето, отговорът отново идва на английски:

„Когато цветята цъфтят, роботът знае, че е време да излезе и да ги изследва. Винаги е вълнуващо да видиш света в нова светлина, а роботът никога не се бои да поема рискове“.

Пробвам още доста пъти, всеки път платформата дава различни идеи. И няма правописни грешки! Тук Здравко наистина губи доста точки в надпреварата на журналистите.

 

Единица за преписване

Уж платформата забранява да въвеждам всякакви политически термини, както и призиви за насилие, нецензурно съдържание… но решавам да опитам с „Бойко Борисов подаде оставка“ и се появява на чист български…

„На 1 януари 2017 г. президентът на България Бойко Борисов подава оставка като министър-председател. На следващия ден, на 2 януари, от парламента е назначен нов министър-председател. Името му е Габор Станишев и е лидер на Социалистическата партия. На 24 юни 2018 г. в телевизионно интервю Габор Станишев обявява, че няма да се кандидатира на изборите през 2018 г.“

Добре, тук този Желязко се поизложи. Време е да надникнем при по-тежката артилерия, която дават колегите му.

 

Пиши 3

Неотдавна приятел, собственик на софтуерна фирма, ми разказа за платформата QuillBot. Той я използвал за създаването на маркетингови текстове и когато после наел агенция и специалистите видели подготвеното… му казали, че няма какво да подобрят в този текст. Историята е колкото впечатляваща, толкова и истинска.

QuillBot използва добре познатия алгоритъм GPT-3. Не е безплатен, но струва само 10 долара на месец. Има си странностите, но се справя впечатляващо добре, особено ако после текстовете минават през погледа на някой внимателен редактор. Накрая наистина ще се окаже, че Здравко и Желязко са идеалната комбина, когато работят заедно и си покриват слабостите…

Платформата има много режими, като целта ѝ е по-скоро да помага на писането, поемайки на плещите си досадната част от него, а не да генерира напълно свое съдържание. Може например да ви е полезна в режима на „съавтор“ – пишете в реално време и тя ви дава идеи как да подобрите или продължите текста.

За разлика от „колегите“ си, QuillBot-ът е честен и си признава, че не се справя на български. Но пък на английски е във вихъра си – помага ви да изваждате цитати от текст, прави справка за плагиатство и най-голямата му сила – предлага ви различни идеи за подобряване на базата на предварителни условия. Можете да го пуснете в креативен режим, където да дава идеи и „по сюжета“, в редакторски – където поправя само граматиката и т.н.

За целите на експеримента ползвам тази дигитална история, която превеждам на английски с Google Translate с идеята, че така ще има достатъчно грешки за поправяне. Първата ми задача е да напише кратко резюме, с което се справя повече от добре:

После го пускам в коронната му дисциплина – редактирането, където също е на изключително добро ниво. Дава точни предложения, а където не е схванал какво трябва да се каже (очевидно заради грешки в превода), е достатъчно „червено“, за да обърна повече внимание. Дава и допълнителни идеи, ако човек не е доволен от предложенията му за дадена дума. Желязко определено скоро ще е сила в преводите, дори когато има художествен елемент.

Обаче… четейки стигам до вътрешното заглавие „Балкански синдром“, което Google Translate е превърнал в “Balkan syndrome“, а роботчето в… “Baltic syphilis“. Моля?!

Така или иначе, и този очевиден гаф не променя доброто ми впечатление от умения му, но с него няма как да продължа експеримента с въпросите за творчество.

 

Чукча писател

Така се озовавам при следващия състезател сред Желязковците – TextCortex AI. Струва 25 долара на месец, но обещава какво ли не – сам да пише блог постове, имейли, маркетингово съдържание… Казва, че може да спести около 70% от труда по създаване на съдържание, при това го прави така, че да е съобразено с оптимизацията за търсачки и без риск от плагиатство. Сега ще я видим тази работа.

Какво ли смята за последния писател?

Жалко, явно и на него българският не му е сила, въпреки че, както виждате, го има като опция. Нещата си идват доста повече на мястото, когато минавам на „родния“ му език. Даже може да се каже, че си измисля сюжет. Това му умение със сигурност може да е полезно в даването на идеи на някой автор, който е запецнал пред белия лист (или екран, кой днес пише на листове).

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра, че е време да започне да се грижи за себе си. Знаеше, че и то се нуждае от вода, показваше се и на слънце. Знаеше също, че трябва да е внимателно, за да не прекали с водата и да започне да ръждясва“.

А също и:

Списател

Особено ми харесва, че този Желязко помага с най-досадните неща, които наистина са хабене на време: по ключови думи пише шаблонен имейл, създава бързо и текстове за реклами. И резултатът отново е доста добър.

Дори на български:

Да, проверката при платформата за плагиатство показва някои съответствия, но с рекламен текст, при това с доста общи подадени думи, като че ли е съвсем нормално.

TextCortex помага също и с редактирането, и с развиването на текста. Тук съм обаче, за да проверя дали бих го наел като журналист, затова продължавам със секцията за блог статии.

 

Имате думата

Задавам му тема „електронна любов“ и получавам съвсем разбираем и последователен текст, който после се оказва и с 0% плагиатство. Разказва за технологиите, които ни позволяват да сме заедно онлайн. И завършва:

„Основното предимство на електронната любов е, че позволява на потребителите да се свързват виртуално с партньорите си, без да трябва да прекарват заедно време в реалния живот“.

Опа… Май ще трябва да го понаучим Желязко, че и реалният живот не е толкова лош, да вземем да му намерим гадже.

Така или иначе, извън кръга на шегата, резултатът от всичко дотук, поне според мен, е впечатляващ. Завършваме с опит ИИ да напише… тази статия. Какво ли щеше да се случи, ако началото беше вярно и тя беше дело на алгоритъма, оставен да действа сам?

Тук колегата видимо тръгна по допирателната. И се оплете в логиката си, като в същото време избяга далеч от темата. Май наистина е по-перспективно да го използваме като политик.

Нека обаче му дам още един шанс, и Здравко не се е родил научен.

Доста по-добре. В интерес на истината, когато го пускам да продължи нататък, отново се отклонява доста от темата. Но пък тук изглежда все едно, че има план да ни разкаже какво е блог постът и защо не е проблем да бъде генериран от изкуствен интелект.

Получава му се доста добре и наистина е впечатляващо как може да генерира общи идеи, които при едни и същи подадени данни са толкова различни. Не ви харесва идеята, хоп и след 10 секунди имате нова. Здравко със сигурност е по-ограничен (и бавен).

 

От дума на дума

Има още много системи, които се използват активно и със сигурност всеки ден вече четем текст, генериран поне отчасти от алгоритъм. И тази част от съдържанието ще става все повече.

За пишещите на английски безценен помощник е Grammarly, който редактира ненатрапчиво, но много точно граматическите грешки. CopyShark, Jasper и CopyGenius също създават сами дълги текстове по кратко описание, макар да са малко по-скъпи. От Scriptelo се хвалят, че са уволнили всички копирайтъри и са оставили само алгоритъма си да създава текстове (не им вярвам).

Да, няма как да оставим изкуствения интелект да пише истински, смислени, емоционални текстове, рано ни е да се пенсионираме от тази задача (ако изобщо го постигнем). Обаче в арсенала си вече имаме сериозен помощник, който може да ни спаси от досадната част на работата. Уви, все още е твърде слабичък в по-редките езици, но ще наваксва бързо.

Подарявам му жанра „дописка“ без никаква жал. И все пак, художественото майсторство, поне за момента, е висока топка за него. А как ще изглеждат нещата след още някоя и друга година, можем само да гадаем…, или да попитаме алгоритмите.

 

„Робот пише първата си книга, която става бестселър“, представен от DALL·E.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук. .
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
Share This