Идва ли Фройд на дигиталната ера?

сеп. 1, 2023 | Технологии

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

1 септември 2023 | Технологии

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч, казва Костадин Милов.

Ако не вярвате, опитайте.

Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.

Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

 

Ерос и компютри

Колкото повече добавяме технологиите в ежедневието, в работата си, във всяка секунда… толкова по-добре, нали така?

Не, разбира се. Само че все по-рядко се замисляме за нуждата да си наложим мярка, да намерим мястото, където бариерата да хлопне. Днес говорим за ограничения на екранното време само за децата, пораснем ли, се стараем да делегираме на устройствата все повече и повече. Отдавна например няма препоръчителен брой часове, които да отделяме на магическите светлини на бюрото или в джоба ни. И изобщо по темата се говори малко. В зората на интернет ни плашеха с опасността от компютърна зависимост, а във времето, когато всички я развихме… се правим, че я няма.

За сметка на това психологията днес е призвана да помага на хората, изгубени по пътя.

Какво ли би казал по въпроса… Зигмунд Фройд?!

 

Новият Фройд

„Зигмунд Фройд във времената на напредналия изкуствен интелект|, както си го представя MidJourney

 

Въжделение и страдание

Преди да стигнем до знамения австриец обаче, нека ви представя другия ни днешен герой. Костадин Милов е от Смолян и преди десетилетие и половина решава, че ще се насочи към психологията, при това в една по-нетипична нейна област – трудовата психология. Както казва самият той, идеята на това направление е да очовечи труда. „В самата си същност то се опитва по научен начин да обясни защо трябва да сме човеколюбиви в работна среда“.

През следващите години той следва в Техническия, в Софийския университет, после избирателно ходи по лекциите на преподаватели от разни места, от които е преценил, че ще научи нещо – през художествената, филмовата, архитектурната академия, с идеята чрез тях да намери пътя към изкуството на информационните технологии.

Докато разделя времето си професионално между две поприща. Тъй като е от Родопите, обожава планината. Често работи като планински водач, там може да вижда на практика всички решения, които търси от другата страна. А именно – като специалист по трудова психология, като изследовател, който смята, че направлението е време да отговори на изискванията на днешния ден. Да бъде адекватно на развитието на технологиите и да се погрижи да ги използваме в ежедневието и на работното си място така, че все пак да слагаме границата там, където те вече идват в повече. Или пък по-малко, защото иска да вкара хората в рационално мислене към тях.

 

Анатомия на чувствата

От няколко години той се връща към голямата си тема като студент и казва, че една от причините е сайтът Дигитални истории, който според него събира гледни точки, които ще бъдат оценени след години.

По-важното обаче е друго. Интересните въпроси, които днешният ни гост поставя през призмата на дигиталното.

„Така и не виждам психология на информационните технологии. В момента всичко по темата е дескриптивно. Няма фундамент, нито модел, който да се опита да обясни къде минава границата, кога, от гледната точка на човека трябва да ограничим технологията и как да определим начина, по който да я използваме“.

Но къде тук идва мястото на другия ни герой, д-р Фройд?

Големите идеи и личности се появяват тогава, когато обществото се нуждае от тях. Именно така се появява във Виена бащата на психоанализата, за да вдигне табуто върху темата за сексуалността като източник на мотивация. Като източник и на проблеми тогава, когато не се обръщаме към себе си и не търсим причините за вътрешните ни терзания там, където най-често се крият – в детството ни.

 

Костадин Милов

Костадин Милов, снимки: Личен архив

 

Компютроанализа

Според Костадин трябва да говорим повече по темата за границата на технологиите, за да стигнем заедно до оценката. „Рано или късно някой ще привлече вниманието с идеята, че информационните технологии са нещо хубаво, но не и без ограничение. Ще определи параметрите на границата. Но кой ли ще е следващият Фройд, кой ще премахне табуто, ще съблече информационните технологии и ще каже, че те са голи?“.

Днес в тяхно лице имаме оръжие, което, по всичко личи, все още не знаем как да използваме. Психологът дава образното сравнение с мотика, попаднала в ръцете на хора, които не знаят как да я използват. „В началото биха замахвали толкова силно, че някой би си ударил крака, друг би си отрязал пръст. Тези нежелани ефекти биха спрели, когато има граници, долен и горен предел на полезност. Що се отнася до технологиите, сега гледаме само едната, а горната граница е табуирана. И затова си режем ръце, крака, нанасяме си ментални рани, които обаче дълго не се виждат, а трудно заздравяват“.

Според него един бъдещ модел за психологията на технологиите би трябвало да е насочен едновременно както към организациите, мениджърите и екипите, които използват информационни технологии, така и към тези които ги създават или разпространяват.

„Сега по темата говорим само за капацитети, за възможности, а според мен правилният показател е полезност“, казва Костадин Милов. „Полезност спрямо необходимост, защото информационната технология е своеобразен акселератор на мисълта, катализатор. Ние дескриптивно се опитваме да стигнем до някаква истина, но тя е фрагментирана. Липсва събирателният модел, който да покаже как да действаме в различни ситуации, дори в ежедневието си. Колко да използваме телефон, как да го използваме? Колко и как да работим на компютър?“.

 

Монитор и табу

Един такъв модел, убеден е психологът, трябва да минава през стандартизирани въпроси, в основата на които да стои смисълът и да се дефинира нуждата от приложението на технологиите. Той дава пример с предишна своя месторабота в отдела по човешки ресурси на голям завод. В него прекомерното внедряване на иновации би забавило и затруднило работата, защото организацията на труда не би го понесла и хората не са обучени.

И, все пак, как определяме тази полезност? „Ако днес си на работа, първо трябва да видим какви са мотивите ти, каква е целта на работата ти и как тя трябва да бъде свършена, погледнато отвън. Създаваме тези три основи, разглеждаме ги спрямо твоята функция. Свързваме ги със смисъла и оттам можем да извлечем много информация. Но най-вече да видим каква и колко е пределната ти полезност спрямо технологиите.

Създаването на софтуер например е ментален труд, не е линеен, а към него до голяма степен се отнасяме с критериите от времената на индустриалната ера, допълва Костадин. „Все още например има натиск върху хората да се работи по 8 часа, работодателите много бавно разбират, че този модел не работи, а ковид помогна за бързо отрезвяването. За да се стигне до ефикасна рецепта, трябва да се мине през границите. По този начин информационните технологии и управлението им биха се очовечили, за мен това е най-важното. Биха отишли назад, към човека. Биха го питали: „Как да ти помогна, за да работиш“, а не: „Искам да работиш повече, защото компютърът ти може.“

 

Костадин Милов

 

Алгоритми и сънища

Костадин упорито търси специалисти в областта на обработката на данни и създаването на софтуер, с които биха могли да тестват модела му за полезност на употреба на технологиите. Но за него е важно в тяхно лице да има съмишленици. „Вярвам, че дозата прави лекарството при информационните технологии, но никой не знае каква е тя. И в момента именно това сее страшни вреди в психичното здраве на хората и в развитието на обществата. Боря се да помогна да има добри мениджъри и те да проявят разбиране към колегите си. Целеполагането да е на базата на някакъв адекватен модел. Търся къде идеята ще покълне, защото е много специфична и абстрактна“.

А заедно с това, според него идват и другите важни въпроси на времето ни.

Кое е полезно и кое вредно?

Дали информационните технологии сами по себе си са прогрес, или днес ги бъркаме с човешкия прогрес?

Как да оценим до каква граница е полезен изкуственият интелект в конкретна ситуация?

Греховете са предупредителните знаци при опасно поведение. Дали не вървим по греховния път на технологиите, вместо по добродетелния?

Дали сме в зоната на некомпетентност на Принципа на Питър?

Дали бихме чули дългоочакваният Фройд на днешния ден? Или остава да ги търсим сами по трънливия наклон на ежедневния опит…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Share This