Идва ли Фройд на дигиталната ера?

сеп. 1, 2023 | Технологии

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

1 септември 2023 | Технологии

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч, казва Костадин Милов.

Ако не вярвате, опитайте.

Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.

Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

 

Ерос и компютри

Колкото повече добавяме технологиите в ежедневието, в работата си, във всяка секунда… толкова по-добре, нали така?

Не, разбира се. Само че все по-рядко се замисляме за нуждата да си наложим мярка, да намерим мястото, където бариерата да хлопне. Днес говорим за ограничения на екранното време само за децата, пораснем ли, се стараем да делегираме на устройствата все повече и повече. Отдавна например няма препоръчителен брой часове, които да отделяме на магическите светлини на бюрото или в джоба ни. И изобщо по темата се говори малко. В зората на интернет ни плашеха с опасността от компютърна зависимост, а във времето, когато всички я развихме… се правим, че я няма.

За сметка на това психологията днес е призвана да помага на хората, изгубени по пътя.

Какво ли би казал по въпроса… Зигмунд Фройд?!

 

Новият Фройд

„Зигмунд Фройд във времената на напредналия изкуствен интелект|, както си го представя MidJourney

 

Въжделение и страдание

Преди да стигнем до знамения австриец обаче, нека ви представя другия ни днешен герой. Костадин Милов е от Смолян и преди десетилетие и половина решава, че ще се насочи към психологията, при това в една по-нетипична нейна област – трудовата психология. Както казва самият той, идеята на това направление е да очовечи труда. „В самата си същност то се опитва по научен начин да обясни защо трябва да сме човеколюбиви в работна среда“.

През следващите години той следва в Техническия, в Софийския университет, после избирателно ходи по лекциите на преподаватели от разни места, от които е преценил, че ще научи нещо – през художествената, филмовата, архитектурната академия, с идеята чрез тях да намери пътя към изкуството на информационните технологии.

Докато разделя времето си професионално между две поприща. Тъй като е от Родопите, обожава планината. Често работи като планински водач, там може да вижда на практика всички решения, които търси от другата страна. А именно – като специалист по трудова психология, като изследовател, който смята, че направлението е време да отговори на изискванията на днешния ден. Да бъде адекватно на развитието на технологиите и да се погрижи да ги използваме в ежедневието и на работното си място така, че все пак да слагаме границата там, където те вече идват в повече. Или пък по-малко, защото иска да вкара хората в рационално мислене към тях.

 

Анатомия на чувствата

От няколко години той се връща към голямата си тема като студент и казва, че една от причините е сайтът Дигитални истории, който според него събира гледни точки, които ще бъдат оценени след години.

По-важното обаче е друго. Интересните въпроси, които днешният ни гост поставя през призмата на дигиталното.

„Така и не виждам психология на информационните технологии. В момента всичко по темата е дескриптивно. Няма фундамент, нито модел, който да се опита да обясни къде минава границата, кога, от гледната точка на човека трябва да ограничим технологията и как да определим начина, по който да я използваме“.

Но къде тук идва мястото на другия ни герой, д-р Фройд?

Големите идеи и личности се появяват тогава, когато обществото се нуждае от тях. Именно така се появява във Виена бащата на психоанализата, за да вдигне табуто върху темата за сексуалността като източник на мотивация. Като източник и на проблеми тогава, когато не се обръщаме към себе си и не търсим причините за вътрешните ни терзания там, където най-често се крият – в детството ни.

 

Костадин Милов

Костадин Милов, снимки: Личен архив

 

Компютроанализа

Според Костадин трябва да говорим повече по темата за границата на технологиите, за да стигнем заедно до оценката. „Рано или късно някой ще привлече вниманието с идеята, че информационните технологии са нещо хубаво, но не и без ограничение. Ще определи параметрите на границата. Но кой ли ще е следващият Фройд, кой ще премахне табуто, ще съблече информационните технологии и ще каже, че те са голи?“.

Днес в тяхно лице имаме оръжие, което, по всичко личи, все още не знаем как да използваме. Психологът дава образното сравнение с мотика, попаднала в ръцете на хора, които не знаят как да я използват. „В началото биха замахвали толкова силно, че някой би си ударил крака, друг би си отрязал пръст. Тези нежелани ефекти биха спрели, когато има граници, долен и горен предел на полезност. Що се отнася до технологиите, сега гледаме само едната, а горната граница е табуирана. И затова си режем ръце, крака, нанасяме си ментални рани, които обаче дълго не се виждат, а трудно заздравяват“.

Според него един бъдещ модел за психологията на технологиите би трябвало да е насочен едновременно както към организациите, мениджърите и екипите, които използват информационни технологии, така и към тези които ги създават или разпространяват.

„Сега по темата говорим само за капацитети, за възможности, а според мен правилният показател е полезност“, казва Костадин Милов. „Полезност спрямо необходимост, защото информационната технология е своеобразен акселератор на мисълта, катализатор. Ние дескриптивно се опитваме да стигнем до някаква истина, но тя е фрагментирана. Липсва събирателният модел, който да покаже как да действаме в различни ситуации, дори в ежедневието си. Колко да използваме телефон, как да го използваме? Колко и как да работим на компютър?“.

 

Монитор и табу

Един такъв модел, убеден е психологът, трябва да минава през стандартизирани въпроси, в основата на които да стои смисълът и да се дефинира нуждата от приложението на технологиите. Той дава пример с предишна своя месторабота в отдела по човешки ресурси на голям завод. В него прекомерното внедряване на иновации би забавило и затруднило работата, защото организацията на труда не би го понесла и хората не са обучени.

И, все пак, как определяме тази полезност? „Ако днес си на работа, първо трябва да видим какви са мотивите ти, каква е целта на работата ти и как тя трябва да бъде свършена, погледнато отвън. Създаваме тези три основи, разглеждаме ги спрямо твоята функция. Свързваме ги със смисъла и оттам можем да извлечем много информация. Но най-вече да видим каква и колко е пределната ти полезност спрямо технологиите.

Създаването на софтуер например е ментален труд, не е линеен, а към него до голяма степен се отнасяме с критериите от времената на индустриалната ера, допълва Костадин. „Все още например има натиск върху хората да се работи по 8 часа, работодателите много бавно разбират, че този модел не работи, а ковид помогна за бързо отрезвяването. За да се стигне до ефикасна рецепта, трябва да се мине през границите. По този начин информационните технологии и управлението им биха се очовечили, за мен това е най-важното. Биха отишли назад, към човека. Биха го питали: „Как да ти помогна, за да работиш“, а не: „Искам да работиш повече, защото компютърът ти може.“

 

Костадин Милов

 

Алгоритми и сънища

Костадин упорито търси специалисти в областта на обработката на данни и създаването на софтуер, с които биха могли да тестват модела му за полезност на употреба на технологиите. Но за него е важно в тяхно лице да има съмишленици. „Вярвам, че дозата прави лекарството при информационните технологии, но никой не знае каква е тя. И в момента именно това сее страшни вреди в психичното здраве на хората и в развитието на обществата. Боря се да помогна да има добри мениджъри и те да проявят разбиране към колегите си. Целеполагането да е на базата на някакъв адекватен модел. Търся къде идеята ще покълне, защото е много специфична и абстрактна“.

А заедно с това, според него идват и другите важни въпроси на времето ни.

Кое е полезно и кое вредно?

Дали информационните технологии сами по себе си са прогрес, или днес ги бъркаме с човешкия прогрес?

Как да оценим до каква граница е полезен изкуственият интелект в конкретна ситуация?

Греховете са предупредителните знаци при опасно поведение. Дали не вървим по греховния път на технологиите, вместо по добродетелния?

Дали сме в зоната на некомпетентност на Принципа на Питър?

Дали бихме чули дългоочакваният Фройд на днешния ден? Или остава да ги търсим сами по трънливия наклон на ежедневния опит…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This