Идва ли Фройд на дигиталната ера?

сеп. 1, 2023 | Технологии

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

1 септември 2023 | Технологии

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч, казва Костадин Милов.

Ако не вярвате, опитайте.

Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.

Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

 

Ерос и компютри

Колкото повече добавяме технологиите в ежедневието, в работата си, във всяка секунда… толкова по-добре, нали така?

Не, разбира се. Само че все по-рядко се замисляме за нуждата да си наложим мярка, да намерим мястото, където бариерата да хлопне. Днес говорим за ограничения на екранното време само за децата, пораснем ли, се стараем да делегираме на устройствата все повече и повече. Отдавна например няма препоръчителен брой часове, които да отделяме на магическите светлини на бюрото или в джоба ни. И изобщо по темата се говори малко. В зората на интернет ни плашеха с опасността от компютърна зависимост, а във времето, когато всички я развихме… се правим, че я няма.

За сметка на това психологията днес е призвана да помага на хората, изгубени по пътя.

Какво ли би казал по въпроса… Зигмунд Фройд?!

 

Новият Фройд

„Зигмунд Фройд във времената на напредналия изкуствен интелект|, както си го представя MidJourney

 

Въжделение и страдание

Преди да стигнем до знамения австриец обаче, нека ви представя другия ни днешен герой. Костадин Милов е от Смолян и преди десетилетие и половина решава, че ще се насочи към психологията, при това в една по-нетипична нейна област – трудовата психология. Както казва самият той, идеята на това направление е да очовечи труда. „В самата си същност то се опитва по научен начин да обясни защо трябва да сме човеколюбиви в работна среда“.

През следващите години той следва в Техническия, в Софийския университет, после избирателно ходи по лекциите на преподаватели от разни места, от които е преценил, че ще научи нещо – през художествената, филмовата, архитектурната академия, с идеята чрез тях да намери пътя към изкуството на информационните технологии.

Докато разделя времето си професионално между две поприща. Тъй като е от Родопите, обожава планината. Често работи като планински водач, там може да вижда на практика всички решения, които търси от другата страна. А именно – като специалист по трудова психология, като изследовател, който смята, че направлението е време да отговори на изискванията на днешния ден. Да бъде адекватно на развитието на технологиите и да се погрижи да ги използваме в ежедневието и на работното си място така, че все пак да слагаме границата там, където те вече идват в повече. Или пък по-малко, защото иска да вкара хората в рационално мислене към тях.

 

Анатомия на чувствата

От няколко години той се връща към голямата си тема като студент и казва, че една от причините е сайтът Дигитални истории, който според него събира гледни точки, които ще бъдат оценени след години.

По-важното обаче е друго. Интересните въпроси, които днешният ни гост поставя през призмата на дигиталното.

„Така и не виждам психология на информационните технологии. В момента всичко по темата е дескриптивно. Няма фундамент, нито модел, който да се опита да обясни къде минава границата, кога, от гледната точка на човека трябва да ограничим технологията и как да определим начина, по който да я използваме“.

Но къде тук идва мястото на другия ни герой, д-р Фройд?

Големите идеи и личности се появяват тогава, когато обществото се нуждае от тях. Именно така се появява във Виена бащата на психоанализата, за да вдигне табуто върху темата за сексуалността като източник на мотивация. Като източник и на проблеми тогава, когато не се обръщаме към себе си и не търсим причините за вътрешните ни терзания там, където най-често се крият – в детството ни.

 

Костадин Милов

Костадин Милов, снимки: Личен архив

 

Компютроанализа

Според Костадин трябва да говорим повече по темата за границата на технологиите, за да стигнем заедно до оценката. „Рано или късно някой ще привлече вниманието с идеята, че информационните технологии са нещо хубаво, но не и без ограничение. Ще определи параметрите на границата. Но кой ли ще е следващият Фройд, кой ще премахне табуто, ще съблече информационните технологии и ще каже, че те са голи?“.

Днес в тяхно лице имаме оръжие, което, по всичко личи, все още не знаем как да използваме. Психологът дава образното сравнение с мотика, попаднала в ръцете на хора, които не знаят как да я използват. „В началото биха замахвали толкова силно, че някой би си ударил крака, друг би си отрязал пръст. Тези нежелани ефекти биха спрели, когато има граници, долен и горен предел на полезност. Що се отнася до технологиите, сега гледаме само едната, а горната граница е табуирана. И затова си режем ръце, крака, нанасяме си ментални рани, които обаче дълго не се виждат, а трудно заздравяват“.

Според него един бъдещ модел за психологията на технологиите би трябвало да е насочен едновременно както към организациите, мениджърите и екипите, които използват информационни технологии, така и към тези които ги създават или разпространяват.

„Сега по темата говорим само за капацитети, за възможности, а според мен правилният показател е полезност“, казва Костадин Милов. „Полезност спрямо необходимост, защото информационната технология е своеобразен акселератор на мисълта, катализатор. Ние дескриптивно се опитваме да стигнем до някаква истина, но тя е фрагментирана. Липсва събирателният модел, който да покаже как да действаме в различни ситуации, дори в ежедневието си. Колко да използваме телефон, как да го използваме? Колко и как да работим на компютър?“.

 

Монитор и табу

Един такъв модел, убеден е психологът, трябва да минава през стандартизирани въпроси, в основата на които да стои смисълът и да се дефинира нуждата от приложението на технологиите. Той дава пример с предишна своя месторабота в отдела по човешки ресурси на голям завод. В него прекомерното внедряване на иновации би забавило и затруднило работата, защото организацията на труда не би го понесла и хората не са обучени.

И, все пак, как определяме тази полезност? „Ако днес си на работа, първо трябва да видим какви са мотивите ти, каква е целта на работата ти и как тя трябва да бъде свършена, погледнато отвън. Създаваме тези три основи, разглеждаме ги спрямо твоята функция. Свързваме ги със смисъла и оттам можем да извлечем много информация. Но най-вече да видим каква и колко е пределната ти полезност спрямо технологиите.

Създаването на софтуер например е ментален труд, не е линеен, а към него до голяма степен се отнасяме с критериите от времената на индустриалната ера, допълва Костадин. „Все още например има натиск върху хората да се работи по 8 часа, работодателите много бавно разбират, че този модел не работи, а ковид помогна за бързо отрезвяването. За да се стигне до ефикасна рецепта, трябва да се мине през границите. По този начин информационните технологии и управлението им биха се очовечили, за мен това е най-важното. Биха отишли назад, към човека. Биха го питали: „Как да ти помогна, за да работиш“, а не: „Искам да работиш повече, защото компютърът ти може.“

 

Костадин Милов

 

Алгоритми и сънища

Костадин упорито търси специалисти в областта на обработката на данни и създаването на софтуер, с които биха могли да тестват модела му за полезност на употреба на технологиите. Но за него е важно в тяхно лице да има съмишленици. „Вярвам, че дозата прави лекарството при информационните технологии, но никой не знае каква е тя. И в момента именно това сее страшни вреди в психичното здраве на хората и в развитието на обществата. Боря се да помогна да има добри мениджъри и те да проявят разбиране към колегите си. Целеполагането да е на базата на някакъв адекватен модел. Търся къде идеята ще покълне, защото е много специфична и абстрактна“.

А заедно с това, според него идват и другите важни въпроси на времето ни.

Кое е полезно и кое вредно?

Дали информационните технологии сами по себе си са прогрес, или днес ги бъркаме с човешкия прогрес?

Как да оценим до каква граница е полезен изкуственият интелект в конкретна ситуация?

Греховете са предупредителните знаци при опасно поведение. Дали не вървим по греховния път на технологиите, вместо по добродетелния?

Дали сме в зоната на некомпетентност на Принципа на Питър?

Дали бихме чули дългоочакваният Фройд на днешния ден? Или остава да ги търсим сами по трънливия наклон на ежедневния опит…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This