Идва ли Фройд на дигиталната ера?

сеп. 1, 2023 | Технологии

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

1 септември 2023 | Технологии

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч, казва Костадин Милов.

Ако не вярвате, опитайте.

Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.

Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

 

Ерос и компютри

Колкото повече добавяме технологиите в ежедневието, в работата си, във всяка секунда… толкова по-добре, нали така?

Не, разбира се. Само че все по-рядко се замисляме за нуждата да си наложим мярка, да намерим мястото, където бариерата да хлопне. Днес говорим за ограничения на екранното време само за децата, пораснем ли, се стараем да делегираме на устройствата все повече и повече. Отдавна например няма препоръчителен брой часове, които да отделяме на магическите светлини на бюрото или в джоба ни. И изобщо по темата се говори малко. В зората на интернет ни плашеха с опасността от компютърна зависимост, а във времето, когато всички я развихме… се правим, че я няма.

За сметка на това психологията днес е призвана да помага на хората, изгубени по пътя.

Какво ли би казал по въпроса… Зигмунд Фройд?!

 

Новият Фройд

„Зигмунд Фройд във времената на напредналия изкуствен интелект|, както си го представя MidJourney

 

Въжделение и страдание

Преди да стигнем до знамения австриец обаче, нека ви представя другия ни днешен герой. Костадин Милов е от Смолян и преди десетилетие и половина решава, че ще се насочи към психологията, при това в една по-нетипична нейна област – трудовата психология. Както казва самият той, идеята на това направление е да очовечи труда. „В самата си същност то се опитва по научен начин да обясни защо трябва да сме човеколюбиви в работна среда“.

През следващите години той следва в Техническия, в Софийския университет, после избирателно ходи по лекциите на преподаватели от разни места, от които е преценил, че ще научи нещо – през художествената, филмовата, архитектурната академия, с идеята чрез тях да намери пътя към изкуството на информационните технологии.

Докато разделя времето си професионално между две поприща. Тъй като е от Родопите, обожава планината. Често работи като планински водач, там може да вижда на практика всички решения, които търси от другата страна. А именно – като специалист по трудова психология, като изследовател, който смята, че направлението е време да отговори на изискванията на днешния ден. Да бъде адекватно на развитието на технологиите и да се погрижи да ги използваме в ежедневието и на работното си място така, че все пак да слагаме границата там, където те вече идват в повече. Или пък по-малко, защото иска да вкара хората в рационално мислене към тях.

 

Анатомия на чувствата

От няколко години той се връща към голямата си тема като студент и казва, че една от причините е сайтът Дигитални истории, който според него събира гледни точки, които ще бъдат оценени след години.

По-важното обаче е друго. Интересните въпроси, които днешният ни гост поставя през призмата на дигиталното.

„Така и не виждам психология на информационните технологии. В момента всичко по темата е дескриптивно. Няма фундамент, нито модел, който да се опита да обясни къде минава границата, кога, от гледната точка на човека трябва да ограничим технологията и как да определим начина, по който да я използваме“.

Но къде тук идва мястото на другия ни герой, д-р Фройд?

Големите идеи и личности се появяват тогава, когато обществото се нуждае от тях. Именно така се появява във Виена бащата на психоанализата, за да вдигне табуто върху темата за сексуалността като източник на мотивация. Като източник и на проблеми тогава, когато не се обръщаме към себе си и не търсим причините за вътрешните ни терзания там, където най-често се крият – в детството ни.

 

Костадин Милов

Костадин Милов, снимки: Личен архив

 

Компютроанализа

Според Костадин трябва да говорим повече по темата за границата на технологиите, за да стигнем заедно до оценката. „Рано или късно някой ще привлече вниманието с идеята, че информационните технологии са нещо хубаво, но не и без ограничение. Ще определи параметрите на границата. Но кой ли ще е следващият Фройд, кой ще премахне табуто, ще съблече информационните технологии и ще каже, че те са голи?“.

Днес в тяхно лице имаме оръжие, което, по всичко личи, все още не знаем как да използваме. Психологът дава образното сравнение с мотика, попаднала в ръцете на хора, които не знаят как да я използват. „В началото биха замахвали толкова силно, че някой би си ударил крака, друг би си отрязал пръст. Тези нежелани ефекти биха спрели, когато има граници, долен и горен предел на полезност. Що се отнася до технологиите, сега гледаме само едната, а горната граница е табуирана. И затова си режем ръце, крака, нанасяме си ментални рани, които обаче дълго не се виждат, а трудно заздравяват“.

Според него един бъдещ модел за психологията на технологиите би трябвало да е насочен едновременно както към организациите, мениджърите и екипите, които използват информационни технологии, така и към тези които ги създават или разпространяват.

„Сега по темата говорим само за капацитети, за възможности, а според мен правилният показател е полезност“, казва Костадин Милов. „Полезност спрямо необходимост, защото информационната технология е своеобразен акселератор на мисълта, катализатор. Ние дескриптивно се опитваме да стигнем до някаква истина, но тя е фрагментирана. Липсва събирателният модел, който да покаже как да действаме в различни ситуации, дори в ежедневието си. Колко да използваме телефон, как да го използваме? Колко и как да работим на компютър?“.

 

Монитор и табу

Един такъв модел, убеден е психологът, трябва да минава през стандартизирани въпроси, в основата на които да стои смисълът и да се дефинира нуждата от приложението на технологиите. Той дава пример с предишна своя месторабота в отдела по човешки ресурси на голям завод. В него прекомерното внедряване на иновации би забавило и затруднило работата, защото организацията на труда не би го понесла и хората не са обучени.

И, все пак, как определяме тази полезност? „Ако днес си на работа, първо трябва да видим какви са мотивите ти, каква е целта на работата ти и как тя трябва да бъде свършена, погледнато отвън. Създаваме тези три основи, разглеждаме ги спрямо твоята функция. Свързваме ги със смисъла и оттам можем да извлечем много информация. Но най-вече да видим каква и колко е пределната ти полезност спрямо технологиите.

Създаването на софтуер например е ментален труд, не е линеен, а към него до голяма степен се отнасяме с критериите от времената на индустриалната ера, допълва Костадин. „Все още например има натиск върху хората да се работи по 8 часа, работодателите много бавно разбират, че този модел не работи, а ковид помогна за бързо отрезвяването. За да се стигне до ефикасна рецепта, трябва да се мине през границите. По този начин информационните технологии и управлението им биха се очовечили, за мен това е най-важното. Биха отишли назад, към човека. Биха го питали: „Как да ти помогна, за да работиш“, а не: „Искам да работиш повече, защото компютърът ти може.“

 

Костадин Милов

 

Алгоритми и сънища

Костадин упорито търси специалисти в областта на обработката на данни и създаването на софтуер, с които биха могли да тестват модела му за полезност на употреба на технологиите. Но за него е важно в тяхно лице да има съмишленици. „Вярвам, че дозата прави лекарството при информационните технологии, но никой не знае каква е тя. И в момента именно това сее страшни вреди в психичното здраве на хората и в развитието на обществата. Боря се да помогна да има добри мениджъри и те да проявят разбиране към колегите си. Целеполагането да е на базата на някакъв адекватен модел. Търся къде идеята ще покълне, защото е много специфична и абстрактна“.

А заедно с това, според него идват и другите важни въпроси на времето ни.

Кое е полезно и кое вредно?

Дали информационните технологии сами по себе си са прогрес, или днес ги бъркаме с човешкия прогрес?

Как да оценим до каква граница е полезен изкуственият интелект в конкретна ситуация?

Греховете са предупредителните знаци при опасно поведение. Дали не вървим по греховния път на технологиите, вместо по добродетелния?

Дали сме в зоната на некомпетентност на Принципа на Питър?

Дали бихме чули дългоочакваният Фройд на днешния ден? Или остава да ги търсим сами по трънливия наклон на ежедневния опит…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Блокчейн демокрация

Блокчейн демокрация

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?
Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме?
Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

повече информация
Друга история

Друга история

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“.
Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели.
Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн?
Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This