Идва ли Фройд на дигиталната ера?

сеп. 1, 2023 | Технологии

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

1 септември 2023 | Технологии

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч, казва Костадин Милов.

Ако не вярвате, опитайте.

Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.

Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

 

Ерос и компютри

Колкото повече добавяме технологиите в ежедневието, в работата си, във всяка секунда… толкова по-добре, нали така?

Не, разбира се. Само че все по-рядко се замисляме за нуждата да си наложим мярка, да намерим мястото, където бариерата да хлопне. Днес говорим за ограничения на екранното време само за децата, пораснем ли, се стараем да делегираме на устройствата все повече и повече. Отдавна например няма препоръчителен брой часове, които да отделяме на магическите светлини на бюрото или в джоба ни. И изобщо по темата се говори малко. В зората на интернет ни плашеха с опасността от компютърна зависимост, а във времето, когато всички я развихме… се правим, че я няма.

За сметка на това психологията днес е призвана да помага на хората, изгубени по пътя.

Какво ли би казал по въпроса… Зигмунд Фройд?!

 

Новият Фройд

„Зигмунд Фройд във времената на напредналия изкуствен интелект|, както си го представя MidJourney

 

Въжделение и страдание

Преди да стигнем до знамения австриец обаче, нека ви представя другия ни днешен герой. Костадин Милов е от Смолян и преди десетилетие и половина решава, че ще се насочи към психологията, при това в една по-нетипична нейна област – трудовата психология. Както казва самият той, идеята на това направление е да очовечи труда. „В самата си същност то се опитва по научен начин да обясни защо трябва да сме човеколюбиви в работна среда“.

През следващите години той следва в Техническия, в Софийския университет, после избирателно ходи по лекциите на преподаватели от разни места, от които е преценил, че ще научи нещо – през художествената, филмовата, архитектурната академия, с идеята чрез тях да намери пътя към изкуството на информационните технологии.

Докато разделя времето си професионално между две поприща. Тъй като е от Родопите, обожава планината. Често работи като планински водач, там може да вижда на практика всички решения, които търси от другата страна. А именно – като специалист по трудова психология, като изследовател, който смята, че направлението е време да отговори на изискванията на днешния ден. Да бъде адекватно на развитието на технологиите и да се погрижи да ги използваме в ежедневието и на работното си място така, че все пак да слагаме границата там, където те вече идват в повече. Или пък по-малко, защото иска да вкара хората в рационално мислене към тях.

 

Анатомия на чувствата

От няколко години той се връща към голямата си тема като студент и казва, че една от причините е сайтът Дигитални истории, който според него събира гледни точки, които ще бъдат оценени след години.

По-важното обаче е друго. Интересните въпроси, които днешният ни гост поставя през призмата на дигиталното.

„Така и не виждам психология на информационните технологии. В момента всичко по темата е дескриптивно. Няма фундамент, нито модел, който да се опита да обясни къде минава границата, кога, от гледната точка на човека трябва да ограничим технологията и как да определим начина, по който да я използваме“.

Но къде тук идва мястото на другия ни герой, д-р Фройд?

Големите идеи и личности се появяват тогава, когато обществото се нуждае от тях. Именно така се появява във Виена бащата на психоанализата, за да вдигне табуто върху темата за сексуалността като източник на мотивация. Като източник и на проблеми тогава, когато не се обръщаме към себе си и не търсим причините за вътрешните ни терзания там, където най-често се крият – в детството ни.

 

Костадин Милов

Костадин Милов, снимки: Личен архив

 

Компютроанализа

Според Костадин трябва да говорим повече по темата за границата на технологиите, за да стигнем заедно до оценката. „Рано или късно някой ще привлече вниманието с идеята, че информационните технологии са нещо хубаво, но не и без ограничение. Ще определи параметрите на границата. Но кой ли ще е следващият Фройд, кой ще премахне табуто, ще съблече информационните технологии и ще каже, че те са голи?“.

Днес в тяхно лице имаме оръжие, което, по всичко личи, все още не знаем как да използваме. Психологът дава образното сравнение с мотика, попаднала в ръцете на хора, които не знаят как да я използват. „В началото биха замахвали толкова силно, че някой би си ударил крака, друг би си отрязал пръст. Тези нежелани ефекти биха спрели, когато има граници, долен и горен предел на полезност. Що се отнася до технологиите, сега гледаме само едната, а горната граница е табуирана. И затова си режем ръце, крака, нанасяме си ментални рани, които обаче дълго не се виждат, а трудно заздравяват“.

Според него един бъдещ модел за психологията на технологиите би трябвало да е насочен едновременно както към организациите, мениджърите и екипите, които използват информационни технологии, така и към тези които ги създават или разпространяват.

„Сега по темата говорим само за капацитети, за възможности, а според мен правилният показател е полезност“, казва Костадин Милов. „Полезност спрямо необходимост, защото информационната технология е своеобразен акселератор на мисълта, катализатор. Ние дескриптивно се опитваме да стигнем до някаква истина, но тя е фрагментирана. Липсва събирателният модел, който да покаже как да действаме в различни ситуации, дори в ежедневието си. Колко да използваме телефон, как да го използваме? Колко и как да работим на компютър?“.

 

Монитор и табу

Един такъв модел, убеден е психологът, трябва да минава през стандартизирани въпроси, в основата на които да стои смисълът и да се дефинира нуждата от приложението на технологиите. Той дава пример с предишна своя месторабота в отдела по човешки ресурси на голям завод. В него прекомерното внедряване на иновации би забавило и затруднило работата, защото организацията на труда не би го понесла и хората не са обучени.

И, все пак, как определяме тази полезност? „Ако днес си на работа, първо трябва да видим какви са мотивите ти, каква е целта на работата ти и как тя трябва да бъде свършена, погледнато отвън. Създаваме тези три основи, разглеждаме ги спрямо твоята функция. Свързваме ги със смисъла и оттам можем да извлечем много информация. Но най-вече да видим каква и колко е пределната ти полезност спрямо технологиите.

Създаването на софтуер например е ментален труд, не е линеен, а към него до голяма степен се отнасяме с критериите от времената на индустриалната ера, допълва Костадин. „Все още например има натиск върху хората да се работи по 8 часа, работодателите много бавно разбират, че този модел не работи, а ковид помогна за бързо отрезвяването. За да се стигне до ефикасна рецепта, трябва да се мине през границите. По този начин информационните технологии и управлението им биха се очовечили, за мен това е най-важното. Биха отишли назад, към човека. Биха го питали: „Как да ти помогна, за да работиш“, а не: „Искам да работиш повече, защото компютърът ти може.“

 

Костадин Милов

 

Алгоритми и сънища

Костадин упорито търси специалисти в областта на обработката на данни и създаването на софтуер, с които биха могли да тестват модела му за полезност на употреба на технологиите. Но за него е важно в тяхно лице да има съмишленици. „Вярвам, че дозата прави лекарството при информационните технологии, но никой не знае каква е тя. И в момента именно това сее страшни вреди в психичното здраве на хората и в развитието на обществата. Боря се да помогна да има добри мениджъри и те да проявят разбиране към колегите си. Целеполагането да е на базата на някакъв адекватен модел. Търся къде идеята ще покълне, защото е много специфична и абстрактна“.

А заедно с това, според него идват и другите важни въпроси на времето ни.

Кое е полезно и кое вредно?

Дали информационните технологии сами по себе си са прогрес, или днес ги бъркаме с човешкия прогрес?

Как да оценим до каква граница е полезен изкуственият интелект в конкретна ситуация?

Греховете са предупредителните знаци при опасно поведение. Дали не вървим по греховния път на технологиите, вместо по добродетелния?

Дали сме в зоната на некомпетентност на Принципа на Питър?

Дали бихме чули дългоочакваният Фройд на днешния ден? Или остава да ги търсим сами по трънливия наклон на ежедневния опит…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация

Най-новите:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Share This