Елън Мъск казва, че до 5 години ще е нещо обичайно всеки от нас да има чип в мозъка си. Че окончателно ще се слеем с компютрите, за да отприщим едно невероятно бъдеще за човечеството като различен биологичен вид. Нещо повече – че това е единственият начин да оцелеем.

Честно казано, на мен ми звучи като (не прекалено) научна фантастика, поне що се отнася до сроковете. Но оттам нататък е плашещо логично.

Струва си да се отнесем сериозно към твърденията на човек, който каза, че ще изведе хора в Космоса. И успя да постигне нещо, което доста десетилетия не съумяваше да направи най-мощната държава на света. Преди това обеща, че ще направи масов, секси изглеждащ електромобил на достъпна цена. Също го направи.

Разбира се, в други от амбициозните си идеи се забави или дори провали. Но човек не може да е сигурен кое от двете ще се случи, а тук става дума за бъдещето на всички ни, на целия ни вид. Ето защо си струва да обобщим какво знаем за ултраамбициозния проект „Неуралинк“ и какво се очаква да се случи през следващите години.

Мозък пане

Странно е, че любителите на конспирациите толкова обичат Бил Гейтс, след като основният ентусиаст да ни чипира всъщност не е той. При това на път да го направи съвсем буквално и осъзнато е един доста по-актуален технологичен гений.

За първи път Мъск говори за „Неуралинк“ точно преди 5 години, през 2016-а.

Причината да се роди тази Дигитална история обаче става ясна година по-рано. През януари 2015-а Мъск, заедно със Стивън Хокинг и десетки други световни учени и знаменитости от различни области публикуват символично отворено писмо. В него предупреждават, че изкуственият интелект би могъл да ни спаси от болестите, от бедността, от почти всички проблеми на човечеството. Но може и да се превърне в огромна опасност, ако разработването му се случва без контрол и мисъл за бъдещето. Мъск обича да повтаря, че логичният резултат би бил да се превърнем в домашни любимци на изкуствения интелект.

Няколко години по-рано футурологът Рей Кърцуейл популяризира идеята за сингулярността. По-подробно за нея ще поговорим отделно, но накратко – това е моментът, когато изкуственият интелект ще намине възможностите на човешкия мозък. После ще продължи експоненциално развитието си и… или ще ни дари с безсмъртие, или ще ни пороби. Изведнъж хората ще се окажем не най-умния вид на планетата. А какво ще дойде после, можем само да предполагаме. Според Кърцуейл темпото, с което се развиват технологиите, ще позволи това да се случи през 2045 г.

Илюстрация: Gordon Johnson, Pixabay

Чип-чирип

Така през 2016-а Мъск обявява новото си начинание. Чипът в мозъка ни, казва той, е единственият вариант ние, хората, да запазим контрола си над изкуствения интелект. Като чисто и просто се слеем с него.

През следващите години създателят на „Тесла“ не пропуска възможност да разкаже още за идеята си, често в редовните му гостувания в подкаста на Джо Роган. Там рисува, освен голямата цел, и много други красиви възможности. С помощта на чипчето в мозъка ни ще се лекуват неспасяеми до момента мозъчни състояния. Ще слушаме музика директно от компютъра си, без по средата да „звучи самият звук“. (Очевидно това ще ни направи доста по-добри съседи за киселата комшийка отдолу.) Ще си комуникираме от разстояние. Ще се разделим с безкрайно много от досадните пречки, които според Мъск ни създава аналоговият свят.

Той често обръща внимание и на алтернативата. През последните години флагманът на „Гугъл“ в областта на изкуственият интелект е „Дийп Майнд“. Идеята е да бъде разработен ново поколение „компютърен мозък“, който да ни помага да решаваме всички сериозни човешки проблеми. Но, както отбелязва Мъск, за да става все по-добър в работата си, „Дийп Майнд“ има достъп до всички сървъри на „Гугъл“. Тук изниква въпросът какво ще се случи, ако невронната мрежа наистина стане толкова добра, че просто ги овладее?

Алфа Кентавър

Да, пак се налага да подчертаем, че не става дума за автор на фентъзи с разпалено въображение, а за човека, който „чете“ технологиите и диктува днешния им дневен ред.

„Много е важно изкуственият интелект да не е „те“. Трябва да бъде „ние“. Това е единственият начин да оцелеем“, казва Мъск.

Колаж: Tumisu, Pixabay

Звучи плашещо логично. И също така просто плашещо. Надали мнозина от нас ще се ентусиазират от идеята за чип в мозъка. А свободната воля? Къде отива тогава душата? Какво остава пък за хакерите?

Може би си спомняте как през 1997 г. Гари Каспаров загуби прословутия си шахматен двубой с програмата „Дийп Блу“.

Вероятно малцина са чували, че през следващите години шахматистът започна да работи по система, която комбинира уменията на човека и робота. И във всяко от интервютата си по темата, след като се оказа победения представител на цялото човечество, той повтаря тезата си. Имаме шанс, само ако обединим изчислителната способност на машините с чувствителността на хората. Да създадем един кентавър, който взема най-доброто от двете. Само че в случая не бързите крака на коня и ловките ръце на човека, а летящата и безкомпромисна сила на машините и преценката и свободната воля на добрите стари хора.

Е, Каспаров не успя да направи тази система революционна, засега не му се получава и да свали Путин. Но идеята си заслужава внимание. Защото на практика е същата, както на „Неуралинк“.

„Най-доброто решение е да имаме слой от изкуствен интелект. Следващо, дигитално ниво, което да надгради кортекса ни, като работи в симбиоза с тялото“, казва Мъск.

Чип и Дейл

Устройството, което ще сложим в главата си, се казва просто „Линк“. Като линка, който кликаме, за да отворим нова страница, само че тази страница изглежда доста голяма.

„Линк“ е свързващото звено, кръстът на кентавъра между конската долна част и човешкия торс. Но и доста тежък кръст, който да понесем към бъдещето. Интерфейс, който да свърже мозъка с компютъра, като ги запази независими, за да обедини и подсили уменията им.

Него вече го има. Малко прототипно чипче обаче засега се е напъхвало само в главите на животни. Миналата година в едно от типичните си зрелища за медиите Мъск показа как „Неуралинк“ се имплантира бързо и безопасно в главата на прасе, а после също толкова лесно се изважда, общо за около час.

Прасето е обичайният заподозрян за технологии, които се подготвят за приложение върху човека. Имаме доста повече биологични сходства, отколкото ни се иска с грухтящите симпатяги.

2 сантиметра, колкото по-голяма монета и някои прасета стават по-равни от другите, защото могат да влизат във фейсбук… Не, за това има време – прасешките Белка и Стрелка на дигиталния космос показаха по-скромни умения, макар и за ужас на PETA и другите защитници на правата на животните.

В деня за демонстрация 3 прасета тичаха по бягаща пътечка и правеха какви ли не други номера. Видя се как машината следи мозъчната им активност, а информацията се наслага върху прогноза за това каква би трябвало да бъде. Посланието – информацията, разчетена от „Линк“, е достоверна.

Трудно е да бъдеш бог

След прасетата дойдоха нашите добри приятели – маймуните. На 1 февруари тази година Мъск се похвали, че успешно са вкарали „Линк“ в мозъка на примат, който след това се е научил да играе компютърни игри. „Това определено не е нещастна маймуна“, каза Мъск в дискусия по нашумялата социална мрежа „Клубхаус“. „Дори не може да се види къде е сложен имплантът, животинчето само се сдоби с ирокезка прическа“.

Малко по-късно, на 10 април 2021 г. се появи и обещаваното видео, което показва самата игра. В началото макакът започва с джойстик, после преминава на директно управление – чрез сигналите на мозъка си. 9-годишният Пейджър по това време има „Линк“ от 6 седмици. След като се справя успешно с поставената задача, получава за награда бананово смути:

Идеята на Мъск е първото изпитание върху човек да се случи още тази година. Компанията има разрешение от американските здравни власти за ограничени проучвания от юли 2020-а. Първата голяма цел е чипът да се превърне в решение при тежки наранявания на гръбначния стълб. И в момента хората, които не могат да контролират крайниците си директно заради такъв проблем, имат варианти чрез мисълта си да управляват електронни устройства на принципа на неврофийдбек. Но това далеч не се случва достатъчно съвършено.

„Когато потребителите мислят как движат ръката си, ние ще можем да декодираме този сигнал и да го подадем към протезата им, която да реагира като истинска ръка“, обещават от компанията.

Пенчо, бре, учип!

После идва побеждаването на редица тежки, нелечими до момента мозъчни заболявания като алцхаймер. Мъск твърди, че след това ще се случи същото с парализите и тежките зрителни увреждания.

След това – небето е границата. И като стана дума за небето, съвсем не е случайна приликата в названията с друг от ключовите проекти на Мъск – „СтарЛинк“. Системата от спътници цели да направи интернет по-бърз и достъпен отвсякога. А когато двете начинания се допълнят – чипът в мозъка ни ще може да се свързва навсякъде из планетата с високоскоростна връзка с мрежата, резултатите могат да са впечатляващи. Искате да карате самолет? Че колко му е, интерфейсът в главата ви „дръпва“ нужната информация за части от секундата и я подава към мозъка. Учи ви се ядрена физика? Искате да свирите на китара като виртуоз?

Свързвате се по мрежата с приятел, за да чуете как е и… чувате мислите му? Това май се казваше телепатия в добрата стара научна фантастика и в уменията на факирите…

Мъск показва как изглежда „Линк“

Чип? Пич!

Продължаваме нататък. Към ни повече, ни по-малко от безсмъртието. Според Мъск в един момент, след още много стъпки, ще бъде разработен достатъчно съвършен интерфейс, който да чете информацията от всеки един отделен неврон в мозъка ни. А по това време ще е възможен и обратният процес – изпращането на сигнали до всеки неврон.

Представяте ли си какво значи това? Ако се доверим на еволюционистите, всичко, което представляваме ние, може да се озове на харддиска. И после – да бъдем клонирани, на практика да станем безсмъртни.

Може би звучи като много далечно бъдеще, но нещата се случват доста бързо. Макар да е вече на 5 години, компанията започна да действа активно през юли 2019-а, когато получи финансиране от 158 милиона долара, 100 от които – от Мъск. Наети бяха водещи специалисти в невронауките от различни университети, днес служителите са повече от 100.

Разбира се, както всяко амбициозно начинание, и това не минава без сериозни критики и скептицизъм. Немалко учени предупреждават, че амбициите са прекомерни и неосъществими, включително и в публикации в реномирани списания. Наричат ги спекулации и „невронаучен театър“.

Според слуховете и работата в екипа се е получила трудно, което никак не е изненадващо предвид характера и настоятелността да големия шеф. Днес от 8-те водещи учени, първоначално включени в проекта, по него работят едва трима.

Златни мисли

Какво представлява самият „Линк“? По същество е просто един малък компютър. Доста подобен на… чипчето, с което си отваряте входната врата на блока. Да, може би не сте си го представяли в тази роля. Този обаче е изработен от полиамид, биологично съвместим материал, защитен от фино златно покритие. Това е важно, за да не бъде отхвърлен имплантът от организма като чуждо тяло.

Между другото, това се оказва доста трудно. Средата в мозъка ни е силно агресивна – солена и киселинна, и никак не е лесно да се намерят точните материали, които да не допуснат например чипът да ръждяса.

Размерите му са 22,5 на 8 милиметра. Тъй като не е удобно често да бъркаш в мозъка си с адаптерче, се зарежда безжично, на индуктивен принцип. Комуникира си с външния свят чрез блутуут.

„Линк“-овете ще се поставят автоматизирано, от робот хирург, който първо вкарва тънка 40 нанометра игличка, в която влизат електродите. Прави се дупка в черепа с размер 23 мм, малко над ширината на машинката, като самата тя остава на мястото на пробива. Тъй като той е сравнително малък, всичко е планирано да се случва под локална упойка. Сутринта отивате в болницата, а следобед сте вкъщи и интернет е в главата ви.

Електродите на „Линк“-а са способни да подават мозъчни сигнали и разполагат със сензори, които пък да улавят посланията на невроните. Навътре в мозъка влизат 48 или 96 кабелчета, всяко с по 32 независими електрода. За момента са твърде големи, за да улавят сигналите на отделен неврон, разчитат на посланията на цели групи.

Така изглежда роботът хирург, който поставя електродите в мозъка.

Изчипкани

Така се получават общо 1024 канала за комуникация, събиращи информацията от милиони неврони. Не звучи безкрайно много на фона на общо 86 милиарда неврона средно в мозъка на всеки от нас. Невроните са от различни типове, но най-общо имат три части. Дендритите улавят сигнала, соматичните клетки я обработват, а аксоните я предават нататък. Връзките между аксоните и дендритите пък се наричат синапси и по тях минава всяка задача, която изпълнява нашият мозък.

Така или иначе, 1024 канала е два пъти повече, отколкото всички други технологии, които до момента успяват да разчитат мозъчната дейност. Освен това е само първата стъпка.

До момента подобен принцип се прилагаше при апаратите за дълбока мозъчна стимулация, с която се лекуват болести като паркинсон. Те обаче модулират активността на цели области от мозъка и не са създадени, за да трансферират информация от и към най-важния ни орган. За целта се използват между 4 и 8 електрода.

Билетчипче

Идеята за чип в мозъка наистина изисква сериозно да променим парадигмата и светогледа си, отношението към самите себе си. Постепенно се появяват пионерни проекти, които показват, че мнозина са склонни да го направят.

В Швеция вече 4000 души имат между палеца и показалеца си чипове, поставени от компанията „Биохакс“. Благодарение на тях не им се налага да носят лични документи, ключове за домовете и автомобилите. Инсталирани са подкожно с инжекция, могат да подават сигнали включително и на мобилните телефони. Системата е призната дори от шведските железници, които използват чиповете вместо билети.

Почти като в софийските трамваи, нали?

Според проучване на лабораторията „Касперски“ около 2/3 от западноевропейците биха приели в тялото си машини, с които да подобрят здравето и ежедневието си.

Чипът остава в черепа, зад ухото, а електродите продължават към мозъка.

Педя чип, лакът проблем

Мъск образно нарича „Линк“ „фитнес гривна в черепа“. За огромните перспективи, които той приписва на малката машинка, поговорихме доста. Но е редно да споменем и опасностите.

Попитайте някой специалист по киберсигурност дали е създадено онова устройство, вързано към мрежата, което не може да бъде атакувано и хакнато. Няма да е много хубаво един ден да ни хакнат мозъка, нали?

Това далеч не е единствената опасност, дебнат и много по-перфидни такива, пред които бледнеят и „1984“, и най-бруталните тоталитарни режими. През последните години се твърди например, че Пентагонът прави изследвания за това как чрез подходящия интерфейс може да упражнява мозъчно въздействие за успокояване на агресивни тълпи. А ако им се даде възможност директно да се свързват и да контролират мозъка ни? Независимо дали това са държави, организации или пък компании мастодонти като днешните владетели на интернет. Това, без преувеличение, може да значи краят на човешката свободна воля.

Така, независимо дали изберем изкуствения интелект като технология на бъдещето, или се опитаме да станем част от него, на първо място трябва да остават винаги въпросите на етиката и механизмите за контрол.

Jobs.мъск

Ако всичко изброено дотук ви е заредило с ентусиазъм… не е късно да се включите в проекта. На 1 февруари Мъск пусна в туитър обява за набиране на хора: „Помислете си за работа в „Неуралинк“! Краткосрочно: лекуваме мозъчни/гръбначни заболявания. Дългосрочно: симбиоза между ИИ и човек. Последното е важно за нас на ниво вид. Можете да работите в офисите ни в Остин или Залива на Сан Франциско. robots@neuralink.com“

Please consider working at Neuralink!

Short-term: solve brain/spine injuries
Long-term: human/AI symbiosis

Latter will be species-level important

Work at either at our Bay Area or Austin locations https://t.co/LPzDrWO8h3

— Elon Musk (@elonmusk) January 31, 2021

Освен това Мъск казва, че броят на каналите за комуникация, които има „Линк“ с мозъка ни, ще расте пропорционално на хората, които работят за компанията. Звучи като доста перспективно занимание…

12-те маймуни

Преди да се разделим, нека добавим една доста по-негативна новина от февруари 2022-а. Стана ясно, че маймуните, с които са били провеждани експериментите, далеч не са били толкова щастливи, колкото твърди Мъск. Нещо повече, поне 15 от общо 23 примата, участвали в опитите между 2017 и 2020 г., са починали „в изключителни мъки“. Причината според Лекарския комитет за отговорна медицина (ЛКОМ) е, че са правени експерименти, преди чиповете да са в достатъчно напреднал етап на разработка, така че да са безопасни.

„Почти всяка маймуна, на която е били поставен чип, е страдала от сериозни последици за здравето“, казва Джеръми Бекъм, директор по защитата при научни изследвания към ЛКОМ. „Казано направо, те осакатяваха и убиваха животните“.

Все пак, данните са доста отпреди сериозните успехи и по-скоро са насочени към етичната страна на експериментите, отколкото към самите бъдещи приложения на технологията. Екипът на Мъск ги остави без коментар.

Линк, блинк

„Ами че ние вече сме киборги“, успокоява притеснените Мъск, визирайки факта, че телефоните и компютрите ни са почти неизменна част от телата ни. „Аз и в момента мога да имам в себе си „Линк“, а вие да не знаете“, шегува се още той.

„Ще можем да запазваме и повтаряме спомени. Бъдещето се очертава доста странно.“

И наистина. В крайна сметка „Неуралинк“ звучи като следваща логична стъпка в дългата връзка на човека с дигиталните технологии. Допреди само две десетилетия беше чудо изобщо да имаме телефон, който е безжично свързан с мрежата, а компютрите бяха масивни скринове, на които се радваха шепа ентусиасти, за да си пуснат допотопна игра.

После телевизорът и компютърът, с всичките им значително усъвършенствани функции, се побраха в телефона в джоба ни. Постепенно започнахме да разчитаме на тях за всичко – от работата през връзката с приятелите до ежедневните задачи. Няма никаква причина процесът да спира, а просто по-бързите компютри вече не са достатъчната еволюционна стъпка.

Въпросът е готови ли сме за това? И знаем ли как да опазим човека в момента, когато се окажем по-слабото звено в тази връзка? Малкият „Линк“ е само един от възможните отговори.

Публикувано: 2.04.2021 г.

Последно обновяване: 14.02.2022 г.