Някои технологии, които могат да спасяват животи, са тук, а ние просто не ги използваме. Дори за да помогнем на неродените бебета да дойдат без страдания, без усложнения, които могат да ги съпътстват през целия им живот. За да ги спасим.

Напоследък, за щастие, говорим много повече за това как да се осигуряват кувьози, техника, която да спасява най-малките в тежките им мигове. Но дали правим всичко по силите си, така че да предотвратим, да направим по-редки подобни ситуации?

Не и според днешния ни гост, а той знае какво говори.

„Съществуват толкова начини да помогнем на неродените бебета, ще ми се за тях да се говори много повече!“, казва доц. Петър Игнатов, акушер-гинеколог. Освен че има богат ежедневен опит, той е създател на впечатляващи иновации. Последната от тях може дратично да подобри успеха, с който лекарите използват един от най-важните диагностични методи. Нещо повече – има потенциала да помогне за това да бъдат диагностицирани и спасени огромен брой неродени хлапета.

Може ли да има нещо по-важно от това да се погрижим за бъдещите деца?

Детето в теб

Неотдавна погледите ни бяха приковани към съдбата на петима души, озовали се насред дълбините, безпомощни, в неясната прегръдка на бъдещето. И ако в случая ставаше дума за подводницата „Титан“, то в много подобна роля сме изпадали всички ние, дори да не го помним.

Последният триместър на бременността е времето, когато лекарите все още говорят за „плод“, макар че всъщност вътре вече е почти „завършено“ бебе. Уж големите рискове на бременността и спонтанния аборт са отминали. Именно в този период обаче се случват много от проблемите, които водят до сериозни усложнения. И улавянето им навреме може да е въпрос на живот и смърт.

„Напоследък се слага акцент върху това да купуваме кувьози и техника, която да помогне за реанимацията на новородените, да лекува усложненията. Но според мен е редно да говорим и за това колко е важна превенцията и как тя не се случва на практика“, казва д-р Игнатов.

снимки: Добрин Кашавелов

Детска работа

„Много е важно да добавим още диагностични възможности. Така, че преди раждането да се оцени състоянието на бебетата, да има значително по-малко новородени с усложнения, с кислороден недостиг, причиняващ детска церебрална парализа и неврологични проблеми“, допълва лекарят.

Днес Здравната каса покрива малък брой задължителни прегледи и изследвания по време на бременността. Докато самите акушер-гинеколози препоръчват като допълнителен преглед феталната морфология – задължителна проверка в почти всички напреднали държави. Чрез този безопасен и неинвазивен метод се откриват огромна част от аномалиите и проблемите, които носят риск за бъдещото бебе.

И ако този преглед все пак правят повечето бъдещи родители (които могат да си го позволят и са попаднали на отговорен проследяващ гинеколог), то има и много други важни проверки.

Бременността е стигнала до 28-ата седмица, до последната, решителна третина. Вече са направени изследванията за хромозомни аномалии и феталната морфология, които са показвали, че бебето се развива нормално. И най-важният въпрос вече е как се се чувства то във временния си дом. Уви, няма как да и го каже, подобно на пътниците на подводница, и е важно лекарите да проследят сигналите. Което обаче се случва рядко.

снимки: Добрин Кашавелов

Нероден Петко

„През последния триместър най-важното е да се проследява състоянието на плода, тъй като има редица фактори, вътреутробни или извън матката, които биха могли да повлияят негативно. Да доведат до фатално страдание, както ние го наричаме. Недостиг на кислород към мозъка и важните органи, анемичен синдром, намалено кислородно насищане на кръвта“, казва доц. Игнатов.

Доплеровото изследване се използва в редица области, където е важно да се проследява движението на кръвта през даден съд. Именно в последния етап от бременността то е подходящо решение, безвредно и неинвазивно, с което да се проверят параметрите на кръвотока в средната мозъчна артерия на бебето.

Методът е лесен, доказано подходящ, за да покаже дали всичко е наред… и все пак, почти не се прилага у нас, заради което много често се стига до усложнения.

„За това не се говори, а и малко колеги са в състояние да прилагат метода. Много силно се надявам пациентите да се информират, да се поинтересуват в интерес на техните бебета, а в резултат и повече колеги ще проявят интерес да се научат“, казва специалистът. Той е готов напълно безвъзмездно да обучава колегите си, стига да имат желание. Този тип изследване вече е и част от програмата курсове, провеждани за специалисти в медицинския център, в който той работи.

снимки: Добрин Кашавелов

Деца на майката Земя

„Иска ми се да стигнем до тези хора, те да разберат, че не е Божа работа дали бебето ще оцелее в третия триместър, а има начини да се разбере какво е състоянието му. Ако се окаже, че то има данни за фетално страдание, за кислороден недостиг, има много неща, които биха могли да се направят! В краен случай може да се извади по-рано, но това да спаси живота му!“, допълва акушер-гинекологът.

Така или иначе, изследването за момента се прави на много малък процент от всички около 60 000 бременности годишно в България.

Макар и в момента този удобен метод за изследване да е доста показателен… ето че стигаме и до приноса на доц. Игнатов и екипа му за това той, а и всички форми на Доплерово изследване, да станат значително по-прецизни.

снимки: Добрин Кашавелов

Математика за доктори

„Вече 40 години, откакто има Доплерови изследвания, интерпретацията им става по една и съща формула. Нашият екип доказа, че тя е погрешна и е време да я заменим с друга, значително по-точна“, обяснява лекарят.

Когато се следи кръвотокът през даден съд, линията стига до един очевиден пик, преди да поеме надолу. Именно там дълго време се смята, че минава линията между систолата – момента, когато сърцето изтласква кръвта и тя минава с повишаващо се налягане през съответния съд, и диастолата – когато сърцето се отпуска, а налягането в съда се понижава. Именно налягането по време на този пик – наричано „пулситивен индекс“, е показателят, който докторите в различни области проследяват. Включително и при изследванията в последната третина на бременността.

Понякога обаче най-важното е невидимо не само за очите, а и за уредите. През последните години става ясно, че границата между систолата и диастолата не е очевидният пик! А малко след него, след като налягането е започнало да спада, винаги има втори, по-нисък пик и именно той е истинската граница.

Така изглеждат показателите от изследването. С S е отбелязана досега позната граница между систола и диастола, а с DN – тази, която би трябвало да се вземе предвид.

Широко затворени очи

Макар че този феномен е доказан, медицината бавно свиква с промяната. А ето че доц. Игнатов и екипът му предлагат още едно важно решение, които носи потенциала да направи диагностиката много по-точна!

През годините той прави много прегледи на бременни жени и първоначално интуитивно забелязва една взаимовръзка: колкото по-голяма площта под кривата след втората пикова точка, толкова по-голям е рискът да има проблем.

Преди месец, след дългогодишни проучвания, излезе научната му статия по темата. В нея доц. Игнатов и екипът му предлагат формула, с която се смята площта на фигурата, получена след втория пик – в диастолата.

Закономерностите – при неродените бебета с площ на тази фигура в нормата, бременността завършва спокойно. Докато извън нея се оказват деца, при които по-нататъшните изследвания потвърждават наличието на проблем и е необходимо своевременното вземане на адекватни мерки.

Интересът към темата е голям, статията вече е цитирана и обсъждана в гилдиите по цял свят. А доц. Игнатов се подготвя за следващата голяма стъпка – международно проучване в различни държави и лечебни заведения, което да включи десетки хиляди пациенти, те да бъдат проследени, така че окончателно да се докаже новата формула и тя да бъде превърната в златен стандарт.

Площта на фигурата в сиво дава безценна информация за състоянието на плода при този тип изследвания, доказват доц. Игнатов и колегите му.

Крайна сметка

Но как така в продължение на десетилетия никой не е забелязал, че за анализ на Доплеровото изследване не се прилага най-точния показател?

„Тази граница наистина е била възприемана погрешно през последните 40 години“, казва лекарят. „Може да звучи странно, но в медицината това не е прецедент. Има много случаи, в които дълго време сме правили нещо погрешно или сме използвали неподходящ метод. Феноменът десетки години е бил пред очите ни, а никой не се е сетил да го използва. Аз също дълго време не си задавах критично въпроса дали всичко това е издържано. Докато в един момент, както повечето идеи, които идват на хората, се плеснах по челото. „Ами какво, ако…?“. Продължи с 8 години работа. Трябваше да се справим чисто математически и методично, да наберем пациенти. А и да подготвим публикацията така, че да отговори на изключително високите стандарти на съвременните реномирани медицински издания в нашата област“.

снимки: Добрин Кашавелов

Тенджера под налягане

„Това измерване на лице е качествено нов подход към интерпретацията на всички Доплерови изследвания“, казва лекарят. „Въвеждането на този показател е много голям момент за нас, защото то променя цялата парадигма в областите на медицината, които се занимават с оценка на кръвотока. Това са 70% от медицинските специалности, също и ветеринарните.

Този феномен – наричан „Диастолна децелерационна площ“, го има във всички съдове, намиращи се относително близо до сърцето – в главата, артериите към ръката, белодробните, бъбречните, дори маточните артерии. Така всички специалности като кардиология, гастроентерология, ендокринология, вътрешни болести, пулмология, тепърва биха имали полза да изследват как този показател би могъл да бъде полезен в тяхната практика“, обобщава лекарят.

Методът е патентован от нас и доц. Игнатов е решен да направи всичко възможно да остане български патент.

Това не е първата му иновация, която спасява животи. Вече почти десетилетие лекарите използват платформата му, чрез която автоматизирано се оценяват резултатите от друго важно изследване по време на бременността – кардиотокография.

Както сам казва доц. Игнатов, оттук нататък важно е да намери повече съмишленици – сред бъдещите майки, а в резултат – и сред колегите му. Защото много, много животи на неродени бебета биха могли да бъдат спасени.

Може ли да има нещо по-важно от това?