Куполът, под който ти идва да заживееш…

ян. 26, 2024 | Технологии

Куполът, под който ти идва да заживееш…

26 януари 2024 | Технологии

Разгледайте ги, толкова са истински… и същевременно толкова фантастични. Иде ти да се потопиш в света на Купола, който хем прилича на нашия, хем е съвсем различен. По-добър или по-лош? Като че ли в него го няма улесненият, бинарният поглед към ежедневието. Заменен е от фантазията…

Всяка следваща технология, която променя живота ни, създава своите нови изкуства или дава следващите, мащабни възможности на познатите ни форми да се разработват с нови средства, да стигат до повече хора, да вълнуват по по-актуален начин. Разбира се, без да губят своята същност.

Дали не сме на прага на тази стъпка и с изкуствения интелект? Проекти като Зрителния купол според мен дават еднозначния отговор. Дори алгоритмите да генерират книги, песни и филми, неразличими от човешките, изкуството, поне засега, ще си остане за нас. Защото без него сме никои, просто скролващи, зомбирани същества, които с нищо не превъзхождат същите тези алгоритми.

А ако все пак намерим пътя, ако се научим да използваме тези толкова фундаментално различни технологии за нещо ново? За изкуство, което вълнува… Ето отговора!

 

The Visual Dome

 

Приказка без край

Може би е логично, че толкова много сакрални сгради още от Древността използват в архитектурата си купола. Отсечената, празна сфера като че ли някак концентрира, събира, обобщава.

„Всичко започва с мечтата за реалност“, гласи девизът на The Visual Dome – „зрителният купол“. Също и: „Ще ти се прииска да си живял тук“. Целият този измислен свят е дело на един човек, подпомогнат от алгоритмите.

„Как да опиша моята работа? Честно казано, не мисля, че мога да нарека този свят „работа“, казва в единственото си засега интервю авторът, който се представя с инициалите TR. „Влюбих се напълно в него. Той е голямо парче от съзнанието ми във визуална и писмена форма. Такава, която сякаш продължава да се развива всеки ден и аз обожавам всяка минута от нея“.

И така, какво в крайна сметка е Визуалният купол? Утопия. Свят, роден във въображението на един артист и оживял в изображения и разкази благодарение на технологиите. Само че толкова интересен, зрелищен и… красив. Издържан в стилистика, която е най-близо до стийм пънка, и все пак е в меки тонове, без цялата му индустриална грубост.

Дали се озоваваме на друга планета? Не, по-скоро, както казва и самият му създател, това е „общество, което не се различава чак толкова от нашето, но кипи от живот и характер. Една кракната огледална версия на Земята. Място, в което дори баналните неща са замислящи, дори ходенето на фризьор се превръща във визуално пиршество за сетивата. Можете да се изгубите за минута, за час или за цял ден“.

 

The Visual Dome

 

Потопени в утопия

Но как така си измисляш… цял свят? Че защо не, нали човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му. Спомняте си може би историята на двамата братя, които чрез играта Dwarf Fortress твърдят, че вече са уподобили живота на 50,04%… Е, създателят на Зрителният купол също е изградил цяла богата история, която не спира да надгражда – с изображения, детайли, а и с кратки разкази. Да, последните може би не преливат от оригиналност и литературни качества, но пък завършват с оригиналната ремарка „Написано по класическия начин“. Тоест, не ги е създавал алгоритъмът, ето докъде стигнахме.

Е, и тази история е написана по класическия начин… шегувам се, разбира се, просто помолих ChatGPT да влезе и да ми разкаже какво е видял… шегувам се, че се шегувам… Да, някъде тук шегата ми стана прекалено плоска и вероятно ви убедих, че също ползвам „класическия“ начин.

Самият факт обаче, че ни е все по-трудно да го различаваме от „новия“ и че трябва да уточняваме разликата, е замислящ.

В този смисъл, за изображенията авторът никъде не е поставял подобно уточнение, нито пък за самата история, която е въплътил зад Зрителния купол. Но нека ви поканя на една безопасна разходка из този прекрасен нов свят, обещавам ви, после ще се върнем невредими.

 

The Visual Dome

 

Ареала на либерала от квартала

В центъра, разбира се, е символичният купол. Неслучайно именно там е и централната зона, Окръг 1, мястото, където хората живеят богато и пребогато, заобиколени с модерни джаджи. Не им е нужно да се трудят, достатъчно им е да осмислят живота и да създават красота.

Може би тук някъде е времето да отбележим, че в този свят времето не съществува. Което може би идва да ни припомни колко нов конструкт е то и за нашата цивилизация и колко склонни сме да го обожествяваме днес… Разбира се, обитателите стареят, умират, раждат се нови, но без да са непременно влюбени в стрелките и календарите.

Отвъд Окръг 1 в концентрични кръгове са подредени останалите 4 Окръга, всеки следващ – по-странен и и по-бедни обитатели. Като егалитарно настроен човек ми е странно решението на автора да създаде толкова сегрегиращо общество, но пък… кой съм аз, че да давал съвети на създателя на свят.

За сметка на това няма полове, раси, различни сексуалности. Обществото е организирано според кръвни линии, част от които са напълно човешки, а други са от хибриди – тук са се намесили роботите. Няма лошо, нещата и при нас вървят натам.

 

The Visual Dome

 

Аз ли съм, или не съм?

Всеки човек е различен, тук клишето оживява с пълна сила. Всеки от обитателите на този свят е ясно различим от другите, също и всяко роботче домашен любимец. „Можеш да го видиш, чуеш, усетиш и вкусиш, но не можеш да го опишеш“, леко пресилено, но пък поетично рисува създателят.

Мечтата на дизайнера! Всичко е толкова изпипано в детайли, явно всеки от 29-те милиона обитатели си пада малко или повече естет. Нещо повече, всичко се случва в една обща цветова гама, която създава и цялостното усещане… тук може би създателят ще има и какви съвети да даде на новоизбраните кметове у нас (освен ако гамата не от светло до тъмно сиво, нея сме я усвоили достатъчно).

„Куполчани“ не обичат да ходят гологлави, почти всички носят маски, каски или очила. Злите езици може би биха се обадили, че е по-трудно и за алгоритмите да се рисуват свръхреалистични лица, отколкото маски, но нека тези езици си седят в скучния тукашен свят.

 

The Visual Dome

 

Друго време, друг свят

Технологиите уж са се развили по същата траектория като в нашия свят, а в същото време много от образите ни връщат в миналото. „Технологията е по-напреднала, но на външен вид техниката на Купола изглежда елементарна. Искате ли да уловите сънищата си през нощта? Просто ги запишете в системата. Имате нужда да се телепортирате от един район в друг? Няма проблем, ако сте богат. Печатане на храни и лекарства, небесни велосипеди, умни домашни любимци“, посреща ни описанието.

Много е интересно защо в този свят всяка технология е ограничена до определени Окръзи. Или пък защо от всички 29 милиона днешни обитатели най-много са в средната класа, а повече са в първите два региона, отколкото в най-западналите. Тук не само егалитаристите, но и дарвинистите ще имат какво да кажат, няма да ги лишавам от това удоволствие.

За тяхна радост поне има аристокрация – „първичната“ кръвна линия, 98% от която, разбира се, живеят в първия Окръг. В третия са основните земеделски и производствени бази, а колкото по-навън в Окръзите отиде човек…, толкова по-весело става. В Окръг 4 голяма част от препитанието идва от дребни престъпления, а мечтата на всеки, разбира се, е да се премести по-нагоре. Докато 5-ият си е чист куполен Див Запад…

А вие в кой от Окръзите бихте заживели? Можете да си направите и специален тест (на мен ми препоръчаха 4-ия).

 

The Visual Dome

 

Раят зад другия ъгъл

Три са климатичните зони, богаташите в централния Окръг са си осигурили живот в 2 сезона, докато за пролетариата остават жегите и тропическите бури. Природата е добре запазена, огромни рифове защитават сухоземните зони, а всичко свършва в океан, който не спира да се разширява. Дали сме на планета или на чиния – историята мълчи.

Всяка област си има столица. След като ще ставам жител на 4-и Окръг, моята е с поетичното име Мушкила. „Пограничен град, възникнал, за да се вършат в него незаконни дейности. Жизнената му сила пулсира в неговите лабиринтни задънени улици, скрити алеи и мръсни жилищни блокове“. Е, аз пък съм бил една вечер в „Люлин“, би трябвало да оцелея.

„Тъмните тайни на града са заключени във вените му – огромен свят от тунели“. Като Музея на минното дело в Перник? Окей, и там съм бил.

„Погълнат съм от Купола“, пише един от гостите. „И това не е фигура на речта. Ровя се в тази алтернативна реалност, гмуркам се във всеки от петте района, които я изграждат и продължавам да откривам страхотни изненади. Това е много повече от артистично предложение, изградено с помощта на ИИ, това е чисто изкуство, философско-екзистенциално предизвикателство, което, ако му се доверите, ви завладява“. Е, и в „Люлин“ не е лошо, честно.

 

The Visual Dome

 

Всички сме под купола

Може би наистина тайната е в това, че се показват толкова познати ни мотиви, само че охудожествени, обогатени, оцветени, прекарани през сетивата. Дали на създателя или на алгоритъма… един алгоритъм знае.

Но пък явно начинанието изпълнява целта си, както казва самият му създател, запитан защо си усложнява толкова живота, вместо просто да рисува картинки. „Исках да създам алтернативен свят, в който всеки да се чувства добре дошъл, независимо кой е. Място, където можем да се изгубим, да избягаме от стреса и тревогата, които всички усещаме твърде силно в днешно време. Дори да е за мимолетна минутка“.

TR определено е доволен от постигнатото. „Без да изглеждам самонадеян, смятам, че концепцията работи. Куполът е онлайн само от няколко месеца, а вече си спечели много последователи. Хората наистина се свързват с този свят и аз виждам защо. Прекарваме толкова много време на устройства, телефони, лаптопи, игри, телевизори, обикновено гледаме или четем съдържание, което не ни кара да се чувстваме по-добре. Все по-често имаме нужда от място, където се чувстваме добре дошли, погълнати, разбрани, забавляваме се и се вълнуваме да видим какво се е случило през часовете, в които не сме били там“.

 

The Visual Dome

 

Скупольозно

Според него изкуственият интелект е просто инструмент. „Не всеки може да го използва добре, точно както инструментите, с които вече разполагаме в нашия свят. В правилните ръце обаче той ни дава възможност да разширим границите на творчеството си до места, които просто не са съществували преди. Само бюджетът, който ми е необходим, за да направя една снимка на визуалния купол при физическо заснемане, включващо актьори, сценография, гардероб, локация, реквизит и т.н., би ме оставил без пари за няма и 5 минути!“

Ето че си дойдохме на въпроса. Дали тогава алгоритмите ще се научат да творят сами? „Силно вярвам, че ако извадите човека-творец от процеса, е много невероятно ИИ да надмине нашето изкуство. Да, той може да копира много добре стила на Рембранд, но все още не вярвам, че може да се превърне в следващия Рембранд. Когато работя с ИИ, има симбиоза. Ние се допълваме взаимно. Понякога той греши грубо, в повечето случаи този резултат е ужасен, но от време на време така добавя нещо изключително, което дори не съм си представял. Симбиозата е това, което прави работата с ИИ вълнуваща и вярвам, че тя ще става все по-добра!“.

The Visual Dome

 

Красотата води народа

Но, по дяволите,… какъв е смисълът да си създадеш от нищото цял един свят, да си рисуваш ли, рисуваш образи и да си допълваш историята?

Абсолютно никакъв, шарени картинки.

А трябва ли непременно да има смисъл?

Може например просто да изглежда добре… Или да отпуска въображението. Ами ако там някъде, насред света на Купола, седи един друг Създател, подобен на този, който пък рисува с въображението си нашия свят?

Така или иначе виртуализацията напредва. Метавселената може и да не прилича на това, което си представяше Зукърбърг, мен това искрено ме радва. Но рано или късно ще започнем да се озоваваме все повече и във все по-виртуализирани среди. Аз поне бих се радвал, ако това ме отведе (с връщане, поне засега…) до място като Визуалния купол.

Ето че хората и алгоритмите, ръка за мишка, могат да създават смисъл. И красота…, пък нали уж точно тя щеше да спаси света?

 

The Visual Dome

 


Публикацията е част от новия брой на списанието Dolce Far Niente

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This