Куполът, под който ти идва да заживееш…

ян. 26, 2024 | Технологии

Куполът, под който ти идва да заживееш…

26 януари 2024 | Технологии

Разгледайте ги, толкова са истински… и същевременно толкова фантастични. Иде ти да се потопиш в света на Купола, който хем прилича на нашия, хем е съвсем различен. По-добър или по-лош? Като че ли в него го няма улесненият, бинарният поглед към ежедневието. Заменен е от фантазията…

Всяка следваща технология, която променя живота ни, създава своите нови изкуства или дава следващите, мащабни възможности на познатите ни форми да се разработват с нови средства, да стигат до повече хора, да вълнуват по по-актуален начин. Разбира се, без да губят своята същност.

Дали не сме на прага на тази стъпка и с изкуствения интелект? Проекти като Зрителния купол според мен дават еднозначния отговор. Дори алгоритмите да генерират книги, песни и филми, неразличими от човешките, изкуството, поне засега, ще си остане за нас. Защото без него сме никои, просто скролващи, зомбирани същества, които с нищо не превъзхождат същите тези алгоритми.

А ако все пак намерим пътя, ако се научим да използваме тези толкова фундаментално различни технологии за нещо ново? За изкуство, което вълнува… Ето отговора!

 

The Visual Dome

 

Приказка без край

Може би е логично, че толкова много сакрални сгради още от Древността използват в архитектурата си купола. Отсечената, празна сфера като че ли някак концентрира, събира, обобщава.

„Всичко започва с мечтата за реалност“, гласи девизът на The Visual Dome – „зрителният купол“. Също и: „Ще ти се прииска да си живял тук“. Целият този измислен свят е дело на един човек, подпомогнат от алгоритмите.

„Как да опиша моята работа? Честно казано, не мисля, че мога да нарека този свят „работа“, казва в единственото си засега интервю авторът, който се представя с инициалите TR. „Влюбих се напълно в него. Той е голямо парче от съзнанието ми във визуална и писмена форма. Такава, която сякаш продължава да се развива всеки ден и аз обожавам всяка минута от нея“.

И така, какво в крайна сметка е Визуалният купол? Утопия. Свят, роден във въображението на един артист и оживял в изображения и разкази благодарение на технологиите. Само че толкова интересен, зрелищен и… красив. Издържан в стилистика, която е най-близо до стийм пънка, и все пак е в меки тонове, без цялата му индустриална грубост.

Дали се озоваваме на друга планета? Не, по-скоро, както казва и самият му създател, това е „общество, което не се различава чак толкова от нашето, но кипи от живот и характер. Една кракната огледална версия на Земята. Място, в което дори баналните неща са замислящи, дори ходенето на фризьор се превръща във визуално пиршество за сетивата. Можете да се изгубите за минута, за час или за цял ден“.

 

The Visual Dome

 

Потопени в утопия

Но как така си измисляш… цял свят? Че защо не, нали човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му. Спомняте си може би историята на двамата братя, които чрез играта Dwarf Fortress твърдят, че вече са уподобили живота на 50,04%… Е, създателят на Зрителният купол също е изградил цяла богата история, която не спира да надгражда – с изображения, детайли, а и с кратки разкази. Да, последните може би не преливат от оригиналност и литературни качества, но пък завършват с оригиналната ремарка „Написано по класическия начин“. Тоест, не ги е създавал алгоритъмът, ето докъде стигнахме.

Е, и тази история е написана по класическия начин… шегувам се, разбира се, просто помолих ChatGPT да влезе и да ми разкаже какво е видял… шегувам се, че се шегувам… Да, някъде тук шегата ми стана прекалено плоска и вероятно ви убедих, че също ползвам „класическия“ начин.

Самият факт обаче, че ни е все по-трудно да го различаваме от „новия“ и че трябва да уточняваме разликата, е замислящ.

В този смисъл, за изображенията авторът никъде не е поставял подобно уточнение, нито пък за самата история, която е въплътил зад Зрителния купол. Но нека ви поканя на една безопасна разходка из този прекрасен нов свят, обещавам ви, после ще се върнем невредими.

 

The Visual Dome

 

Ареала на либерала от квартала

В центъра, разбира се, е символичният купол. Неслучайно именно там е и централната зона, Окръг 1, мястото, където хората живеят богато и пребогато, заобиколени с модерни джаджи. Не им е нужно да се трудят, достатъчно им е да осмислят живота и да създават красота.

Може би тук някъде е времето да отбележим, че в този свят времето не съществува. Което може би идва да ни припомни колко нов конструкт е то и за нашата цивилизация и колко склонни сме да го обожествяваме днес… Разбира се, обитателите стареят, умират, раждат се нови, но без да са непременно влюбени в стрелките и календарите.

Отвъд Окръг 1 в концентрични кръгове са подредени останалите 4 Окръга, всеки следващ – по-странен и и по-бедни обитатели. Като егалитарно настроен човек ми е странно решението на автора да създаде толкова сегрегиращо общество, но пък… кой съм аз, че да давал съвети на създателя на свят.

За сметка на това няма полове, раси, различни сексуалности. Обществото е организирано според кръвни линии, част от които са напълно човешки, а други са от хибриди – тук са се намесили роботите. Няма лошо, нещата и при нас вървят натам.

 

The Visual Dome

 

Аз ли съм, или не съм?

Всеки човек е различен, тук клишето оживява с пълна сила. Всеки от обитателите на този свят е ясно различим от другите, също и всяко роботче домашен любимец. „Можеш да го видиш, чуеш, усетиш и вкусиш, но не можеш да го опишеш“, леко пресилено, но пък поетично рисува създателят.

Мечтата на дизайнера! Всичко е толкова изпипано в детайли, явно всеки от 29-те милиона обитатели си пада малко или повече естет. Нещо повече, всичко се случва в една обща цветова гама, която създава и цялостното усещане… тук може би създателят ще има и какви съвети да даде на новоизбраните кметове у нас (освен ако гамата не от светло до тъмно сиво, нея сме я усвоили достатъчно).

„Куполчани“ не обичат да ходят гологлави, почти всички носят маски, каски или очила. Злите езици може би биха се обадили, че е по-трудно и за алгоритмите да се рисуват свръхреалистични лица, отколкото маски, но нека тези езици си седят в скучния тукашен свят.

 

The Visual Dome

 

Друго време, друг свят

Технологиите уж са се развили по същата траектория като в нашия свят, а в същото време много от образите ни връщат в миналото. „Технологията е по-напреднала, но на външен вид техниката на Купола изглежда елементарна. Искате ли да уловите сънищата си през нощта? Просто ги запишете в системата. Имате нужда да се телепортирате от един район в друг? Няма проблем, ако сте богат. Печатане на храни и лекарства, небесни велосипеди, умни домашни любимци“, посреща ни описанието.

Много е интересно защо в този свят всяка технология е ограничена до определени Окръзи. Или пък защо от всички 29 милиона днешни обитатели най-много са в средната класа, а повече са в първите два региона, отколкото в най-западналите. Тук не само егалитаристите, но и дарвинистите ще имат какво да кажат, няма да ги лишавам от това удоволствие.

За тяхна радост поне има аристокрация – „първичната“ кръвна линия, 98% от която, разбира се, живеят в първия Окръг. В третия са основните земеделски и производствени бази, а колкото по-навън в Окръзите отиде човек…, толкова по-весело става. В Окръг 4 голяма част от препитанието идва от дребни престъпления, а мечтата на всеки, разбира се, е да се премести по-нагоре. Докато 5-ият си е чист куполен Див Запад…

А вие в кой от Окръзите бихте заживели? Можете да си направите и специален тест (на мен ми препоръчаха 4-ия).

 

The Visual Dome

 

Раят зад другия ъгъл

Три са климатичните зони, богаташите в централния Окръг са си осигурили живот в 2 сезона, докато за пролетариата остават жегите и тропическите бури. Природата е добре запазена, огромни рифове защитават сухоземните зони, а всичко свършва в океан, който не спира да се разширява. Дали сме на планета или на чиния – историята мълчи.

Всяка област си има столица. След като ще ставам жител на 4-и Окръг, моята е с поетичното име Мушкила. „Пограничен град, възникнал, за да се вършат в него незаконни дейности. Жизнената му сила пулсира в неговите лабиринтни задънени улици, скрити алеи и мръсни жилищни блокове“. Е, аз пък съм бил една вечер в „Люлин“, би трябвало да оцелея.

„Тъмните тайни на града са заключени във вените му – огромен свят от тунели“. Като Музея на минното дело в Перник? Окей, и там съм бил.

„Погълнат съм от Купола“, пише един от гостите. „И това не е фигура на речта. Ровя се в тази алтернативна реалност, гмуркам се във всеки от петте района, които я изграждат и продължавам да откривам страхотни изненади. Това е много повече от артистично предложение, изградено с помощта на ИИ, това е чисто изкуство, философско-екзистенциално предизвикателство, което, ако му се доверите, ви завладява“. Е, и в „Люлин“ не е лошо, честно.

 

The Visual Dome

 

Всички сме под купола

Може би наистина тайната е в това, че се показват толкова познати ни мотиви, само че охудожествени, обогатени, оцветени, прекарани през сетивата. Дали на създателя или на алгоритъма… един алгоритъм знае.

Но пък явно начинанието изпълнява целта си, както казва самият му създател, запитан защо си усложнява толкова живота, вместо просто да рисува картинки. „Исках да създам алтернативен свят, в който всеки да се чувства добре дошъл, независимо кой е. Място, където можем да се изгубим, да избягаме от стреса и тревогата, които всички усещаме твърде силно в днешно време. Дори да е за мимолетна минутка“.

TR определено е доволен от постигнатото. „Без да изглеждам самонадеян, смятам, че концепцията работи. Куполът е онлайн само от няколко месеца, а вече си спечели много последователи. Хората наистина се свързват с този свят и аз виждам защо. Прекарваме толкова много време на устройства, телефони, лаптопи, игри, телевизори, обикновено гледаме или четем съдържание, което не ни кара да се чувстваме по-добре. Все по-често имаме нужда от място, където се чувстваме добре дошли, погълнати, разбрани, забавляваме се и се вълнуваме да видим какво се е случило през часовете, в които не сме били там“.

 

The Visual Dome

 

Скупольозно

Според него изкуственият интелект е просто инструмент. „Не всеки може да го използва добре, точно както инструментите, с които вече разполагаме в нашия свят. В правилните ръце обаче той ни дава възможност да разширим границите на творчеството си до места, които просто не са съществували преди. Само бюджетът, който ми е необходим, за да направя една снимка на визуалния купол при физическо заснемане, включващо актьори, сценография, гардероб, локация, реквизит и т.н., би ме оставил без пари за няма и 5 минути!“

Ето че си дойдохме на въпроса. Дали тогава алгоритмите ще се научат да творят сами? „Силно вярвам, че ако извадите човека-творец от процеса, е много невероятно ИИ да надмине нашето изкуство. Да, той може да копира много добре стила на Рембранд, но все още не вярвам, че може да се превърне в следващия Рембранд. Когато работя с ИИ, има симбиоза. Ние се допълваме взаимно. Понякога той греши грубо, в повечето случаи този резултат е ужасен, но от време на време така добавя нещо изключително, което дори не съм си представял. Симбиозата е това, което прави работата с ИИ вълнуваща и вярвам, че тя ще става все по-добра!“.

The Visual Dome

 

Красотата води народа

Но, по дяволите,… какъв е смисълът да си създадеш от нищото цял един свят, да си рисуваш ли, рисуваш образи и да си допълваш историята?

Абсолютно никакъв, шарени картинки.

А трябва ли непременно да има смисъл?

Може например просто да изглежда добре… Или да отпуска въображението. Ами ако там някъде, насред света на Купола, седи един друг Създател, подобен на този, който пък рисува с въображението си нашия свят?

Така или иначе виртуализацията напредва. Метавселената може и да не прилича на това, което си представяше Зукърбърг, мен това искрено ме радва. Но рано или късно ще започнем да се озоваваме все повече и във все по-виртуализирани среди. Аз поне бих се радвал, ако това ме отведе (с връщане, поне засега…) до място като Визуалния купол.

Ето че хората и алгоритмите, ръка за мишка, могат да създават смисъл. И красота…, пък нали уж точно тя щеше да спаси света?

 

The Visual Dome

 


Публикацията е част от новия брой на списанието Dolce Far Niente

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This