Куполът, под който ти идва да заживееш…

ян. 26, 2024 | Технологии

Куполът, под който ти идва да заживееш…

26 януари 2024 | Технологии

Разгледайте ги, толкова са истински… и същевременно толкова фантастични. Иде ти да се потопиш в света на Купола, който хем прилича на нашия, хем е съвсем различен. По-добър или по-лош? Като че ли в него го няма улесненият, бинарният поглед към ежедневието. Заменен е от фантазията…

Всяка следваща технология, която променя живота ни, създава своите нови изкуства или дава следващите, мащабни възможности на познатите ни форми да се разработват с нови средства, да стигат до повече хора, да вълнуват по по-актуален начин. Разбира се, без да губят своята същност.

Дали не сме на прага на тази стъпка и с изкуствения интелект? Проекти като Зрителния купол според мен дават еднозначния отговор. Дори алгоритмите да генерират книги, песни и филми, неразличими от човешките, изкуството, поне засега, ще си остане за нас. Защото без него сме никои, просто скролващи, зомбирани същества, които с нищо не превъзхождат същите тези алгоритми.

А ако все пак намерим пътя, ако се научим да използваме тези толкова фундаментално различни технологии за нещо ново? За изкуство, което вълнува… Ето отговора!

 

The Visual Dome

 

Приказка без край

Може би е логично, че толкова много сакрални сгради още от Древността използват в архитектурата си купола. Отсечената, празна сфера като че ли някак концентрира, събира, обобщава.

„Всичко започва с мечтата за реалност“, гласи девизът на The Visual Dome – „зрителният купол“. Също и: „Ще ти се прииска да си живял тук“. Целият този измислен свят е дело на един човек, подпомогнат от алгоритмите.

„Как да опиша моята работа? Честно казано, не мисля, че мога да нарека този свят „работа“, казва в единственото си засега интервю авторът, който се представя с инициалите TR. „Влюбих се напълно в него. Той е голямо парче от съзнанието ми във визуална и писмена форма. Такава, която сякаш продължава да се развива всеки ден и аз обожавам всяка минута от нея“.

И така, какво в крайна сметка е Визуалният купол? Утопия. Свят, роден във въображението на един артист и оживял в изображения и разкази благодарение на технологиите. Само че толкова интересен, зрелищен и… красив. Издържан в стилистика, която е най-близо до стийм пънка, и все пак е в меки тонове, без цялата му индустриална грубост.

Дали се озоваваме на друга планета? Не, по-скоро, както казва и самият му създател, това е „общество, което не се различава чак толкова от нашето, но кипи от живот и характер. Една кракната огледална версия на Земята. Място, в което дори баналните неща са замислящи, дори ходенето на фризьор се превръща във визуално пиршество за сетивата. Можете да се изгубите за минута, за час или за цял ден“.

 

The Visual Dome

 

Потопени в утопия

Но как така си измисляш… цял свят? Че защо не, нали човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му. Спомняте си може би историята на двамата братя, които чрез играта Dwarf Fortress твърдят, че вече са уподобили живота на 50,04%… Е, създателят на Зрителният купол също е изградил цяла богата история, която не спира да надгражда – с изображения, детайли, а и с кратки разкази. Да, последните може би не преливат от оригиналност и литературни качества, но пък завършват с оригиналната ремарка „Написано по класическия начин“. Тоест, не ги е създавал алгоритъмът, ето докъде стигнахме.

Е, и тази история е написана по класическия начин… шегувам се, разбира се, просто помолих ChatGPT да влезе и да ми разкаже какво е видял… шегувам се, че се шегувам… Да, някъде тук шегата ми стана прекалено плоска и вероятно ви убедих, че също ползвам „класическия“ начин.

Самият факт обаче, че ни е все по-трудно да го различаваме от „новия“ и че трябва да уточняваме разликата, е замислящ.

В този смисъл, за изображенията авторът никъде не е поставял подобно уточнение, нито пък за самата история, която е въплътил зад Зрителния купол. Но нека ви поканя на една безопасна разходка из този прекрасен нов свят, обещавам ви, после ще се върнем невредими.

 

The Visual Dome

 

Ареала на либерала от квартала

В центъра, разбира се, е символичният купол. Неслучайно именно там е и централната зона, Окръг 1, мястото, където хората живеят богато и пребогато, заобиколени с модерни джаджи. Не им е нужно да се трудят, достатъчно им е да осмислят живота и да създават красота.

Може би тук някъде е времето да отбележим, че в този свят времето не съществува. Което може би идва да ни припомни колко нов конструкт е то и за нашата цивилизация и колко склонни сме да го обожествяваме днес… Разбира се, обитателите стареят, умират, раждат се нови, но без да са непременно влюбени в стрелките и календарите.

Отвъд Окръг 1 в концентрични кръгове са подредени останалите 4 Окръга, всеки следващ – по-странен и и по-бедни обитатели. Като егалитарно настроен човек ми е странно решението на автора да създаде толкова сегрегиращо общество, но пък… кой съм аз, че да давал съвети на създателя на свят.

За сметка на това няма полове, раси, различни сексуалности. Обществото е организирано според кръвни линии, част от които са напълно човешки, а други са от хибриди – тук са се намесили роботите. Няма лошо, нещата и при нас вървят натам.

 

The Visual Dome

 

Аз ли съм, или не съм?

Всеки човек е различен, тук клишето оживява с пълна сила. Всеки от обитателите на този свят е ясно различим от другите, също и всяко роботче домашен любимец. „Можеш да го видиш, чуеш, усетиш и вкусиш, но не можеш да го опишеш“, леко пресилено, но пък поетично рисува създателят.

Мечтата на дизайнера! Всичко е толкова изпипано в детайли, явно всеки от 29-те милиона обитатели си пада малко или повече естет. Нещо повече, всичко се случва в една обща цветова гама, която създава и цялостното усещане… тук може би създателят ще има и какви съвети да даде на новоизбраните кметове у нас (освен ако гамата не от светло до тъмно сиво, нея сме я усвоили достатъчно).

„Куполчани“ не обичат да ходят гологлави, почти всички носят маски, каски или очила. Злите езици може би биха се обадили, че е по-трудно и за алгоритмите да се рисуват свръхреалистични лица, отколкото маски, но нека тези езици си седят в скучния тукашен свят.

 

The Visual Dome

 

Друго време, друг свят

Технологиите уж са се развили по същата траектория като в нашия свят, а в същото време много от образите ни връщат в миналото. „Технологията е по-напреднала, но на външен вид техниката на Купола изглежда елементарна. Искате ли да уловите сънищата си през нощта? Просто ги запишете в системата. Имате нужда да се телепортирате от един район в друг? Няма проблем, ако сте богат. Печатане на храни и лекарства, небесни велосипеди, умни домашни любимци“, посреща ни описанието.

Много е интересно защо в този свят всяка технология е ограничена до определени Окръзи. Или пък защо от всички 29 милиона днешни обитатели най-много са в средната класа, а повече са в първите два региона, отколкото в най-западналите. Тук не само егалитаристите, но и дарвинистите ще имат какво да кажат, няма да ги лишавам от това удоволствие.

За тяхна радост поне има аристокрация – „първичната“ кръвна линия, 98% от която, разбира се, живеят в първия Окръг. В третия са основните земеделски и производствени бази, а колкото по-навън в Окръзите отиде човек…, толкова по-весело става. В Окръг 4 голяма част от препитанието идва от дребни престъпления, а мечтата на всеки, разбира се, е да се премести по-нагоре. Докато 5-ият си е чист куполен Див Запад…

А вие в кой от Окръзите бихте заживели? Можете да си направите и специален тест (на мен ми препоръчаха 4-ия).

 

The Visual Dome

 

Раят зад другия ъгъл

Три са климатичните зони, богаташите в централния Окръг са си осигурили живот в 2 сезона, докато за пролетариата остават жегите и тропическите бури. Природата е добре запазена, огромни рифове защитават сухоземните зони, а всичко свършва в океан, който не спира да се разширява. Дали сме на планета или на чиния – историята мълчи.

Всяка област си има столица. След като ще ставам жител на 4-и Окръг, моята е с поетичното име Мушкила. „Пограничен град, възникнал, за да се вършат в него незаконни дейности. Жизнената му сила пулсира в неговите лабиринтни задънени улици, скрити алеи и мръсни жилищни блокове“. Е, аз пък съм бил една вечер в „Люлин“, би трябвало да оцелея.

„Тъмните тайни на града са заключени във вените му – огромен свят от тунели“. Като Музея на минното дело в Перник? Окей, и там съм бил.

„Погълнат съм от Купола“, пише един от гостите. „И това не е фигура на речта. Ровя се в тази алтернативна реалност, гмуркам се във всеки от петте района, които я изграждат и продължавам да откривам страхотни изненади. Това е много повече от артистично предложение, изградено с помощта на ИИ, това е чисто изкуство, философско-екзистенциално предизвикателство, което, ако му се доверите, ви завладява“. Е, и в „Люлин“ не е лошо, честно.

 

The Visual Dome

 

Всички сме под купола

Може би наистина тайната е в това, че се показват толкова познати ни мотиви, само че охудожествени, обогатени, оцветени, прекарани през сетивата. Дали на създателя или на алгоритъма… един алгоритъм знае.

Но пък явно начинанието изпълнява целта си, както казва самият му създател, запитан защо си усложнява толкова живота, вместо просто да рисува картинки. „Исках да създам алтернативен свят, в който всеки да се чувства добре дошъл, независимо кой е. Място, където можем да се изгубим, да избягаме от стреса и тревогата, които всички усещаме твърде силно в днешно време. Дори да е за мимолетна минутка“.

TR определено е доволен от постигнатото. „Без да изглеждам самонадеян, смятам, че концепцията работи. Куполът е онлайн само от няколко месеца, а вече си спечели много последователи. Хората наистина се свързват с този свят и аз виждам защо. Прекарваме толкова много време на устройства, телефони, лаптопи, игри, телевизори, обикновено гледаме или четем съдържание, което не ни кара да се чувстваме по-добре. Все по-често имаме нужда от място, където се чувстваме добре дошли, погълнати, разбрани, забавляваме се и се вълнуваме да видим какво се е случило през часовете, в които не сме били там“.

 

The Visual Dome

 

Скупольозно

Според него изкуственият интелект е просто инструмент. „Не всеки може да го използва добре, точно както инструментите, с които вече разполагаме в нашия свят. В правилните ръце обаче той ни дава възможност да разширим границите на творчеството си до места, които просто не са съществували преди. Само бюджетът, който ми е необходим, за да направя една снимка на визуалния купол при физическо заснемане, включващо актьори, сценография, гардероб, локация, реквизит и т.н., би ме оставил без пари за няма и 5 минути!“

Ето че си дойдохме на въпроса. Дали тогава алгоритмите ще се научат да творят сами? „Силно вярвам, че ако извадите човека-творец от процеса, е много невероятно ИИ да надмине нашето изкуство. Да, той може да копира много добре стила на Рембранд, но все още не вярвам, че може да се превърне в следващия Рембранд. Когато работя с ИИ, има симбиоза. Ние се допълваме взаимно. Понякога той греши грубо, в повечето случаи този резултат е ужасен, но от време на време така добавя нещо изключително, което дори не съм си представял. Симбиозата е това, което прави работата с ИИ вълнуваща и вярвам, че тя ще става все по-добра!“.

The Visual Dome

 

Красотата води народа

Но, по дяволите,… какъв е смисълът да си създадеш от нищото цял един свят, да си рисуваш ли, рисуваш образи и да си допълваш историята?

Абсолютно никакъв, шарени картинки.

А трябва ли непременно да има смисъл?

Може например просто да изглежда добре… Или да отпуска въображението. Ами ако там някъде, насред света на Купола, седи един друг Създател, подобен на този, който пък рисува с въображението си нашия свят?

Така или иначе виртуализацията напредва. Метавселената може и да не прилича на това, което си представяше Зукърбърг, мен това искрено ме радва. Но рано или късно ще започнем да се озоваваме все повече и във все по-виртуализирани среди. Аз поне бих се радвал, ако това ме отведе (с връщане, поне засега…) до място като Визуалния купол.

Ето че хората и алгоритмите, ръка за мишка, могат да създават смисъл. И красота…, пък нали уж точно тя щеше да спаси света?

 

The Visual Dome

 


Публикацията е част от новия брой на списанието Dolce Far Niente

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This