Живеем във времената на Web 3.0, казват… Че то нали има само един web, един интернет? Всъщност, глобалната мрежа вече премина през две мащабни трансформации, за които не сме се замисляли, докато бяхме увлечени от водовъртежите им.

Постоянно се променят актуалните технологии, постоянно се мени и отношението на всеки един от нас към мрежата, а и към технологиите като цяло. Нямаме и секунда да седнем и да осмислим какво се случва, пък камо ли да вникнем и да анализираме.

И все пак, мрежата мина през различни версии. Нека опитаме да погледнем към отделните ѝ етапи заедно с изследователите в някакъв опит да налучкаме какво се задава…

Няма 6 – 5

И така, започваме със съвсем бързо въведение в терминологията. Всички сме чували за версиите на Windows – 95, 98, 2000… преди тях 3,1, после 7… Днес в софтуерната индустрия, за щастие, номерацията е малко по-унифицирана, няма го този логически хаос.

Всяка наистина различна и обновена версия на даден софтуерен продукт започва с цяло число – 1.0. После идват сериозните обновления, които засягат достатъчно забележимо функционалностите и в такива случаи продължаваме с 1.1. Ако се прави леко подобрение, което малцина ще забележат, следва 1.1.1. Четвъртата цифра вече е свързана само с толкова малки промени, че трудно биха могли да бъдат забелязани от потребителите – оправени са бъгове, изгладени са дребни разминавания… С една дума – минала е „фината пила“.

7/8

Някои от по-големите компании решават да допълнят номерацията с нещо по-разпознаваемо, но това наистина не може да си го позволи всеки. Например, WordPress – платформата, която днес поддържа 1/3 от сайтовете в интернет! – нарича тематично всяка следваща своя версия на известен джаз изпълнител. И докато тази версия е водеща, полага усилия да популяризира творчеството на избрания музикант.

Операционната система Android пък кръщава всяка следваща основна нова версия на… сладкиш. Какво ли ще се случи, когато въображението им в тази все пак ограничена област се изчерпа.

Днешните най-мащабни онлайн проекти пък изобщо не подреждат версиите си. Светът е толкова забързан, че промените в новия дизайн на фейсбук например, стават постоянно. Нещо повече – част от потребителите получават един вариант, а останалите – коренно различен…

И все пак: какво ще стане, ако се опитаме да вкараме в рамки версиите на цялата мрежа, на огромния и безграничен интернет?

 

 

Кой сега е №1?

Тази концепция принадлежи на двама души – изследователя Тим О’Райли и самия създател на мрежата Тим Бърнърс-Лий, и днес се смята за доста широко прието разделение на отделните епохи онлайн.

Връщаме се далеч, далеч назад. Само някакви си три десетилетия от историята са изминали от създаването на World Wide Web, а вече всичко е толкова различно, че сякаш живеем в някакъв приказен свят…

Както всеки друг софтуерен продукт, приемаме, че е имало и нулева версия – Web 0.0. Тя е съществувала, когато мрежата все още е била само идея и тема за научни изследвания.

Приема се, че периодът, в който съществува Web 1.0 – първата „голяма версия“ на интернет, е от самото му изграждане по идея на сър Тим Бърнърс-Лий през 1989 г. до 1999 г.

По това време интернет е екзотика, достъпен за малцина избрани, при това с доста примитивни от днешната ни гледна точка технологии. Мнозина от вас (35+) си спомнят до болка стържещо-напевния звук на модема, който се връзва към мрежата през добрата стара телефонна жица. Също и как цял час в интернет предизвикваше проблеми с нацупената комшийка от дуплекса… който не знае какво е дуплекс, няма смисъл тепърва да губи време да го научава.

Беше бумът на компютърните клубове, които имаха доста по-стабилна връзка. Там, например, трябваше да чакаш само около минута, за да се свали малко по-тежичката снимка от даден сайт.

 

Раз, два, три…

Наричат Web 1.0 и Read-Only, интернет само за четене, преди още нещата да станат интерактивни. Информацията „течеше“ само в една посока – от източника до получателя, от създателя на сайта към потребителя. И все пак – потече с пълна сила и така се роди информационната ера.

После изведнъж дойдоха LAN технологиите и мрежите станаха много по-съвършени, бързи и готови за мигновена комуникация. Някак тематично, това се случи точно на границата между хилядолетията. Появи се езикът за програмиране JavaScript, който позволи всичко да стане интерактивно – всяка страница да се превърне в отделно приложение, с все по-сериозна вътрешна логика. Сайтовете да не са просто картинки и текстове, които разглеждаш и продължаваш нататък, а цялостни апликации, каквито преди това имахме само офлайн. Обогатени с възможността да си говориш дори на видео с хора от другия край на планетата.

И изведнъж стана ясно, че светът се е озовал в мрежата на мрежата. Само на него, на света не му беше ясно, защото беше опиянен от видяното. Първоначалното онемяване от това, че можеш да пишеш електронно писмо и то на секундата да се озове в която и да е точка на планетата премина в следващата си фаза. Човек вече можеше да общува пълноценно, да сърфира скоростно и да получава от мрежата значително повече и по-качествено съдържание. Дойде втората версия на интернет, заедно с големите на своето време – социалните мрежи, гугъл, всичко онова, което определя днешния ден.

 

 

5 за 4

Така се озовахме във времето на Web 2.0. Технологиите изведнъж преминаха към достъпно съдържание и… най-важното, в центъра се оказа потребителят като генератор на съдържание.

Преди това влизахме в страниците, за да четем новини, по същия начин, както ги генерираха традиционните медии. С Web 2.0 дойде време за онова, което най-добре се определя от фейсбук – един потребител влиза, за да види какво е генерирал друг в интерактивен свят.

Същите изследователи смятат, че трите основни движещи сили, довели до възхода на Web 2.0, са мобилните технологии, социалните мрежи и облакът. С „умните“ телефони изведнъж се оказахме с цял компютър с напълно нереални възможности в джоба си. Социалните мрежи пък внезапно позволиха да излезем от анонимността, да се окажем ценни онлайн, не скрити зад прякори и аватари, а с реалните си личности. Особено когато стана ясно, че сме на равна нога със знаменитостите – със същите изходни инстаграм профили, като всеки, който е решил да си снима закуската или сладкото бебе.

И, разбира се, облакът. Той позволи на всяка по-малка фирма или успешен стартъп, получила достатъчно доверие, бързо да увеличи ресурсите си онлайн. Облачните технологии победиха ограничението на хардуера, позволиха гъвкавост, скалируемост и значително по-голяма достъпност на интернет ресурсите. Вместо да купуват скъпи и бързо остаряващи центрове за данни, фирмите получиха неограничени ресурси на немислими преди това цени.

Какво ли идва обаче след това?

 

6, 6, 6

Ето че стигнахме до днешния ден. Може би не подозирате, но според много от водещите специалисти, точно в момента сме на прага на нов вододел. Ускорен и от принудителната дигитализация, която дойде през последната година заради коронавируса, на прага е нов преход.

Всъщност, за него говори преди 15 години отново Тим Бърнърс-Лий. Нарича третата фаза от развитието на своето отроче „семантичния web“.

При това вече изобщо не са толкова важни скоростта на комуникация и самите възможности на хардуера.

Три са основните направления, които се очаква да стоят в основата на Web 3.0 – граничните облачни решения, децентрализираните мрежи и, разбира се, изкуственият интелект.

 

Три от три

С граничните технологии (Edge cloud computing) са свързани някои от най-нашумелите през последните години направления, като управлението на изкуствения интелект или интернет на нещата (IoT). При този подход вече я няма традиционната за интернет връзка между сървър и потребител, а трансферът на данните се осъществява на три нива.

В основата на всичко е облакът, с него се свързват отделни гранични единици, или edge node-ове, с които пък си взаимодействат крайните клиенти. Това архитектурно решение е особено популярно при „умните“ устройства, за които е важно да се скъси връзката между потребителя и източника на информация. Тогава идва междинният слой от сървъри, който скъсява драстично пътя. Така една самоуправляваща се кола, която фучи с 200 км/ч по магистралата, не е нужно да пази цялата карта на пътя, по който ще се движи. Достатъчно е тя да е съхранена на междинното ниво и да си „тегли“ късчетата, които са ѝ нужни.

За изкуствения интелект няма нужда да навлизаме в подробности, често и подробно разказваме Дигитални истории, свързани с него.

Може би най-непознато от трите направления са децентрализираните мрежи, пример за които е блокчейн. Те помагат значително за технологиите, генериращи данни (независимо дали показателите са за здравето ви, за състоянието на земеделската продукция или пък това на колата ви). С децентрализираните мрежи данните се изпращат и получават бързо и значително по-безопасно, без да се рискува сигурността.

 

Три по три

При Web 3.0 потребителите и технологиите си взаимодействат директно, без нужда от посредници. Според Тим Бърнърс-Лий семантичната мрежа, в която навлизаме, ще е насочена към човека и сигурността му онлайн. Но и ще му позволява да си взаимодейства с всяка от технологиите, попаднали онлайн, на ново, персонализирано ниво.

И все пак, това са технологичните аспекти. А какво да очакваме ние, като потребители на Web 3.0?

На първо място – интернет навсякъде. Да, в България сме доста разглезени от това, че вече до почти всяко село стига достатъчно качествена връзка, но голяма част от света съвсем скоро ще получи достъп от съвсем ново поколение. Става дума за проекти от типа на Starlink. Чрез него компанията на Елън Мъск SpaceX скоро ще има мрежа от спътници, даващи качествена връзка с мрежата на всяка точка от планетата.

Освен това Web 1.0 и Web 2.0 дойдоха и всеки със своите нови парадигми за това как се прави бизнес и съответно – какво получават потребителите. Станаха възможни както социалните мрежи, така и eBay, AirBnB, Uber – все съвсем различни форми, в които крайният потребител получава значително по-достъпна и разнообразна услуга. Разбира се, всичко изброено има и негативни страни, свързани с неравенството, монополите и лошите регулации.

 

 

Едно към едно

Смята се, че Web 3.0 ще промени и това. Заради значително по-високото ниво на сигурност в обмена на данни, ще е възможен и обменът на стоки и услуги директно между физически лица, бизнеси и машини, без да е нужен посредник. Цялото ниво на тези бизнеси, които споменахме преди малко, ще остане излишно, защото до момента те бяха връзката между предлагащия и получаващия услугата и те гарантираха доверието в системата.

Тоест – край на посредниците и прекупвачите на услуги, повече децентрализация… Особено ако повярваме, че е възможно това да бъде допуснато от днешните силни на деня в интернет, които са се превърнали в корпорации, значително по-мощни и от най-силните държави.

Бърнърс-Лий вещае и значителен ръст на обема и обхвата на взаимодействията между хора и машини до висоти, които днес не бихме могли да си представим.

 

Едно на милион

Разбира се, блокчейн е друго от направленията в тази посока, което крие потенциал в много повече области от криптовалутите – скоро ще ви разкажем подробно по темата.

„Таткото“ на WWW ни обещава също и свят от информация, която е значително по-пълна, подредена и гарантирана, отколкото биха могли да ни я дават днешните социални мрежи и търсещи машини. Не съм сигурен, че имаме достатъчно аргументи, за да споделим оптимизма му в тази посока, но дано е прав.

И какво още? Надали някой би могъл да ви разкаже с подробности. Също както никой не би могъл да предположи например днешния вид на социалните мрежи. Но повече от сигурно е, че Web 3.0 идва с достатъчно нови и перспективни идеи, които ще променят живота ни, за които ще си говорим и които ще раждат следващите Дигитални истории.

Какво идва после? Дали от Web 4.0 да очакваме вече „симбиотичната мрежа“, в която ще се „слеем“ с компютрите на доста по-високо ниво? Все пак, това още изглежда като (може би) невъзможно бъдеще.

А нали уж всичко ново е добре забравено старо?