Web 3.0. Какво ни носи новата ера в интернет?

18 май 2021 | Технологии

Живеем във времената на Web 3.0, казват… Че то нали има само един web, един интернет? Всъщност, глобалната мрежа вече премина през две мащабни трансформации, за които не сме се замисляли, докато бяхме увлечени от водовъртежите им.

Постоянно се променят актуалните технологии, постоянно се мени и отношението на всеки един от нас към мрежата, а и към технологиите като цяло. Нямаме и секунда да седнем и да осмислим какво се случва, пък камо ли да вникнем и да анализираме.

И все пак, мрежата мина през различни версии. Нека опитаме да погледнем към отделните ѝ етапи заедно с изследователите в някакъв опит да налучкаме какво се задава…

Няма 6 – 5

И така, започваме със съвсем бързо въведение в терминологията. Всички сме чували за версиите на Windows – 95, 98, 2000… преди тях 3,1, после 7… Днес в софтуерната индустрия, за щастие, номерацията е малко по-унифицирана, няма го този логически хаос.

Всяка наистина различна и обновена версия на даден софтуерен продукт започва с цяло число – 1.0. После идват сериозните обновления, които засягат достатъчно забележимо функционалностите и в такива случаи продължаваме с 1.1. Ако се прави леко подобрение, което малцина ще забележат, следва 1.1.1. Четвъртата цифра вече е свързана само с толкова малки промени, че трудно биха могли да бъдат забелязани от потребителите – оправени са бъгове, изгладени са дребни разминавания… С една дума – минала е „фината пила“.

7/8

Някои от по-големите компании решават да допълнят номерацията с нещо по-разпознаваемо, но това наистина не може да си го позволи всеки. Например, WordPress – платформата, която днес поддържа 1/3 от сайтовете в интернет! – нарича тематично всяка следваща своя версия на известен джаз изпълнител. И докато тази версия е водеща, полага усилия да популяризира творчеството на избрания музикант.

Операционната система Android пък кръщава всяка следваща основна нова версия на… сладкиш. Какво ли ще се случи, когато въображението им в тази все пак ограничена област се изчерпа.

Днешните най-мащабни онлайн проекти пък изобщо не подреждат версиите си. Светът е толкова забързан, че промените в новия дизайн на фейсбук например, стават постоянно. Нещо повече – част от потребителите получават един вариант, а останалите – коренно различен…

И все пак: какво ще стане, ако се опитаме да вкараме в рамки версиите на цялата мрежа, на огромния и безграничен интернет?

 

web3

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Кой сега е №1?

Тази концепция принадлежи на двама души – изследователя Тим О’Райли и самия създател на мрежата Тим Бърнърс-Лий, и днес се смята за доста широко прието разделение на отделните епохи онлайн.

Връщаме се далеч, далеч назад. Само някакви си три десетилетия от историята са изминали от създаването на World Wide Web, а вече всичко е толкова различно, че сякаш живеем в някакъв приказен свят…

Както всеки друг софтуерен продукт, приемаме, че е имало и нулева версия – Web 0.0. Тя е съществувала, когато мрежата все още е била само идея и тема за научни изследвания.

Приема се, че периодът, в който съществува Web 1.0 – първата „голяма версия“ на интернет, е от самото му изграждане по идея на сър Тим Бърнърс-Лий през 1989 г. до 1999 г.

По това време интернет е екзотика, достъпен за малцина избрани, при това с доста примитивни от днешната ни гледна точка технологии. Мнозина от вас (35+) си спомнят до болка стържещо-напевния звук на модема, който се връзва към мрежата през добрата стара телефонна жица. Също и как цял час в интернет предизвикваше проблеми с нацупената комшийка от дуплекса… който не знае какво е дуплекс, няма смисъл тепърва да губи време да го научава.

Беше бумът на компютърните клубове, които имаха доста по-стабилна връзка. Там, например, трябваше да чакаш само около минута, за да се свали малко по-тежичката снимка от даден сайт.

 

Раз, два, три…

Наричат Web 1.0 и Read-Only, интернет само за четене, преди още нещата да станат интерактивни. Информацията „течеше“ само в една посока – от източника до получателя, от създателя на сайта към потребителя. И все пак – потече с пълна сила и така се роди информационната ера.

После изведнъж дойдоха LAN технологиите и мрежите станаха много по-съвършени, бързи и готови за мигновена комуникация. Някак тематично, това се случи точно на границата между хилядолетията. Появи се езикът за програмиране JavaScript, който позволи всичко да стане интерактивно – всяка страница да се превърне в отделно приложение, с все по-сериозна вътрешна логика. Сайтовете да не са просто картинки и текстове, които разглеждаш и продължаваш нататък, а цялостни апликации, каквито преди това имахме само офлайн. Обогатени с възможността да си говориш дори на видео с хора от другия край на планетата.

И изведнъж стана ясно, че светът се е озовал в мрежата на мрежата. Само на него, на света не му беше ясно, защото беше опиянен от видяното. Първоначалното онемяване от това, че можеш да пишеш електронно писмо и то на секундата да се озове в която и да е точка на планетата премина в следващата си фаза. Човек вече можеше да общува пълноценно, да сърфира скоростно и да получава от мрежата значително повече и по-качествено съдържание. Дойде втората версия на интернет, заедно с големите на своето време – социалните мрежи, гугъл, всичко онова, което определя днешния ден.

 

 

5 за 4

Така се озовахме във времето на Web 2.0. Технологиите изведнъж преминаха към достъпно съдържание и… най-важното, в центъра се оказа потребителят като генератор на съдържание.

Преди това влизахме в страниците, за да четем новини, по същия начин, както ги генерираха традиционните медии. С Web 2.0 дойде време за онова, което най-добре се определя от фейсбук – един потребител влиза, за да види какво е генерирал друг в интерактивен свят.

Същите изследователи смятат, че трите основни движещи сили, довели до възхода на Web 2.0, са мобилните технологии, социалните мрежи и облакът. С „умните“ телефони изведнъж се оказахме с цял компютър с напълно нереални възможности в джоба си. Социалните мрежи пък внезапно позволиха да излезем от анонимността, да се окажем ценни онлайн, не скрити зад прякори и аватари, а с реалните си личности. Особено когато стана ясно, че сме на равна нога със знаменитостите – със същите изходни инстаграм профили, като всеки, който е решил да си снима закуската или сладкото бебе.

И, разбира се, облакът. Той позволи на всяка по-малка фирма или успешен стартъп, получила достатъчно доверие, бързо да увеличи ресурсите си онлайн. Облачните технологии победиха ограничението на хардуера, позволиха гъвкавост, скалируемост и значително по-голяма достъпност на интернет ресурсите. Вместо да купуват скъпи и бързо остаряващи центрове за данни, фирмите получиха неограничени ресурси на немислими преди това цени.

Какво ли идва обаче след това?

 

6, 6, 6

Ето че стигнахме до днешния ден. Може би не подозирате, но според много от водещите специалисти, точно в момента сме на прага на нов вододел. Ускорен и от принудителната дигитализация, която дойде през последната година заради коронавируса, на прага е нов преход.

Всъщност, за него говори преди 15 години отново Тим Бърнърс-Лий. Нарича третата фаза от развитието на своето отроче „семантичния web“.

При това вече изобщо не са толкова важни скоростта на комуникация и самите възможности на хардуера.

Три са основните направления, които се очаква да стоят в основата на Web 3.0 – граничните облачни решения, децентрализираните мрежи и, разбира се, изкуственият интелект.

web3

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Три от три

С граничните технологии (Edge cloud computing) са свързани някои от най-нашумелите през последните години направления, като управлението на изкуствения интелект или интернет на нещата (IoT). При този подход вече я няма традиционната за интернет връзка между сървър и потребител, а трансферът на данните се осъществява на три нива.

В основата на всичко е облакът, с него се свързват отделни гранични единици, или edge node-ове, с които пък си взаимодействат крайните клиенти. Това архитектурно решение е особено популярно при „умните“ устройства, за които е важно да се скъси връзката между потребителя и източника на информация. Тогава идва междинният слой от сървъри, който скъсява драстично пътя. Така една самоуправляваща се кола, която фучи с 200 км/ч по магистралата, не е нужно да пази цялата карта на пътя, по който ще се движи. Достатъчно е тя да е съхранена на междинното ниво и да си „тегли“ късчетата, които са ѝ нужни.

За изкуствения интелект няма нужда да навлизаме в подробности, често и подробно разказваме Дигитални истории, свързани с него.

Може би най-непознато от трите направления са децентрализираните мрежи, пример за които е блокчейн. Те помагат значително за технологиите, генериращи данни (независимо дали показателите са за здравето ви, за състоянието на земеделската продукция или пък това на колата ви). С децентрализираните мрежи данните се изпращат и получават бързо и значително по-безопасно, без да се рискува сигурността.

 

Три по три

При Web 3.0 потребителите и технологиите си взаимодействат директно, без нужда от посредници. Според Тим Бърнърс-Лий семантичната мрежа, в която навлизаме, ще е насочена към човека и сигурността му онлайн. Но и ще му позволява да си взаимодейства с всяка от технологиите, попаднали онлайн, на ново, персонализирано ниво.

И все пак, това са технологичните аспекти. А какво да очакваме ние, като потребители на Web 3.0?

На първо място – интернет навсякъде. Да, в България сме доста разглезени от това, че вече до почти всяко село стига достатъчно качествена връзка, но голяма част от света съвсем скоро ще получи достъп от съвсем ново поколение. Става дума за проекти от типа на Starlink. Чрез него компанията на Елън Мъск SpaceX скоро ще има мрежа от спътници, даващи качествена връзка с мрежата на всяка точка от планетата.

Освен това Web 1.0 и Web 2.0 дойдоха и всеки със своите нови парадигми за това как се прави бизнес и съответно – какво получават потребителите. Станаха възможни както социалните мрежи, така и eBay, AirBnB, Uber – все съвсем различни форми, в които крайният потребител получава значително по-достъпна и разнообразна услуга. Разбира се, всичко изброено има и негативни страни, свързани с неравенството, монополите и лошите регулации.

 

web

Снимка: Adina Voicu, Pixabay

 

Едно към едно

Смята се, че Web 3.0 ще промени и това. Заради значително по-високото ниво на сигурност в обмена на данни, ще е възможен и обменът на стоки и услуги директно между физически лица, бизнеси и машини, без да е нужен посредник. Цялото ниво на тези бизнеси, които споменахме преди малко, ще остане излишно, защото до момента те бяха връзката между предлагащия и получаващия услугата и те гарантираха доверието в системата.

Тоест – край на посредниците и прекупвачите на услуги, повече децентрализация… Особено ако повярваме, че е възможно това да бъде допуснато от днешните силни на деня в интернет, които са се превърнали в корпорации, значително по-мощни и от най-силните държави.

Бърнърс-Лий вещае и значителен ръст на обема и обхвата на взаимодействията между хора и машини до висоти, които днес не бихме могли да си представим.

 

Едно на милион

Разбира се, блокчейн е друго от направленията в тази посока, което крие потенциал в много повече области от криптовалутите – скоро ще ви разкажем подробно по темата.

„Таткото“ на WWW ни обещава също и свят от информация, която е значително по-пълна, подредена и гарантирана, отколкото биха могли да ни я дават днешните социални мрежи и търсещи машини. Не съм сигурен, че имаме достатъчно аргументи, за да споделим оптимизма му в тази посока, но дано е прав.

И какво още? Надали някой би могъл да ви разкаже с подробности. Също както никой не би могъл да предположи например днешния вид на социалните мрежи. Но повече от сигурно е, че Web 3.0 идва с достатъчно нови и перспективни идеи, които ще променят живота ни, за които ще си говорим и които ще раждат следващите Дигитални истории.

Какво идва после? Дали от Web 4.0 да очакваме вече „симбиотичната мрежа“, в която ще се „слеем“ с компютрите на доста по-високо ниво? Все пак, това още изглежда като (може би) невъзможно бъдеще.

А нали уж всичко ново е добре забравено старо?

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Технологична революция или стрелба в тъмното? Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се...

повече информация
„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Светът на стартъпите е влакче на ужасите“, казва днешният ни гост. От 15 години той се занимава със стартиращи компании в софтуерния свят, а последното му начинание постига впечатляващи успехи само...

повече информация
Стар…тъп! Що е то?

Стар…тъп! Що е то?

„Майкрософт“, „Епъл“, „Фейсбук“... са все приказни герои, минали по пътя на стартъпа, преди да станат това, което са днес. Мултимилиардни мастодонти, които по един или друг начин диктуват световния...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?

повече информация
Стар…тъп! Що е то?

Стар…тъп! Що е то?

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.
Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милионите долари са минималната измервателна единица. Става дума, разбира се, за света на стартъпите.
Нека обобщим накратко всичко най-важно, което си струва да знаете за него.

повече информация
DALL·E, нарисувай ми овца!

DALL·E, нарисувай ми овца!

Картинката е създадена от алгоритъм. „Тигър, който с притеснение очаква часа си при зъболекаря“, гласят указанията, които е получил.
DALL·E определено заслужава сериозно внимание. Може да няма засукания мустак и ексцентричността на адаша си Салвадор, но прави вълнуващи неща. С помощта на изкуствен интелект той превръща описанието в изображение. При това само колко точно и креативно! Ще останете изумени от останалите примери…

повече информация

Най-новите:

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?

повече информация
Ще повярва ли роботът в самодивите?

Ще повярва ли роботът в самодивите?

Всеки човек се нуждае от чудеса. От малко суеверие, от мечти, а също и от живия контакт с останалите хора.
Как да се справим днес с недостига на всички тези неща? Ще успеем ли да научим на тях и изкуствения интелект? Във фолклора ли се крие разковничето?
Доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН е учен с пъстър опит, който има да сподели много интересни отговори по тези теми.

повече информация
„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Светът на стартъпите е влакче на ужасите“, казва днешният ни гост. От 15 години той се занимава със стартиращи компании в софтуерния свят, а последното му начинание постига впечатляващи успехи само за 3 години.
Орлин Радев е изпълнителен директор на AMPECO. Фирмата се доказва на световно ниво в създаването на софтуера, нужен на собствениците и операторите на станции за зареждане на електромобили.
Как се създава толкова бързо подобно мащабно начинание? Ще станат ли скоро масови електрическите коли? Какви нестандартни решения вземат стартиращите компании, за да успеят?

повече информация
Макафи, който не иска да си отиде

Макафи, който не иска да си отиде

Твърдеше, че има 47 деца, на два пъти опита да стане президент на САЩ. Казваше, че никога няма да се самоубие и ако тази новина се появи, това ще значи, че е убит от властите. После тази новина се появи и се оказа истинска.
Създател на McAfee – първата масова антивирусна програма, Джон Макафи е любим образ на ценителите на силните истории, а и на любителите на конспирациите.
Животът му беше безкраен купон, толкова странно бохемски, колкото ничий друг в света на Силициевата долина. По нещо от Стив Джобс, Доналд Тръмп и Митьо Пищова, събрани във взривоопасна сплав.

повече информация
Стар…тъп! Що е то?

Стар…тъп! Що е то?

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.
Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милионите долари са минималната измервателна единица. Става дума, разбира се, за света на стартъпите.
Нека обобщим накратко всичко най-важно, което си струва да знаете за него.

повече информация
Сундар Пичай, беднякът милионер

Сундар Пичай, беднякът милионер

Знаете ли как се казва шефът на „Гугъл“? А ако случайно сте чували името му, позната ли ви е неговата история?
Сундар Пичай е роден в Индия точно преди 50 г. Израства далеч от лукса, за първи път има достъп до компютър едва след като заминава да следва в САЩ. Дръзко се катери по стълбицата, докато застава начело на една от най-големите компании на днешния ден. В същото време успява да стои встрани от светлината на прожекторите и вниманието, което имат колегите му.
Какво още си струва да знаем за него?

повече информация
Share This