Блокчейн все ни свързва…

юни 4, 2021 | Технологии

Блокчейн все ни свързва…

4 юни 2021 | Технологии

Напоследък кой ли не говори за биткойн. Цената му го превърна в хит, не спира да се надува и да привлича внимание. По всичко личи, че няколкото години на затишие по темата – наричани в професионалните среди „крипто зимата“, вече са в миналото. Все повече се говори и за NFT – система за продаване на виртуално, а и на съвсем реално изкуство и какво ли още не (още за NFT – очаквайте скоро). И все пак, зад всичко това стои блокчейн. А тази технология крие огромни перспективи в толкова много други области, извън света на разплащанията. Как ли обаче работи?

 

Криптонит

Така се казваше ахилесовата пета на Супермен. А слабото място на днешната световна банкова система може би намериха криптовалутите. 13 години изминаха, откакто митичният Сатоши Накамото създаде биткойн. Дотогава е имало немалко опити за нещо подобно, но винаги завършвали с неуспех. Нещата започват плахо, през 2010 г. един потребител прави ключова стъпка: успява да си купи две пици за 10 000 биткойна. Уж изгодна сделка, похапваш за някакви имагинерни пари… но не и от днешна гледна точка, когато цената на една от тези единици задмина 60 000 лв. Сметката за доставчика на пици оставяме на вас.

И така: как е възможно да има виртуални пари? Всъщност, доброто старо „Пари, стока, пари прим“, формулата, оставена от Маркс, за непрестанно добавящата се стойност на скъпоценните хартийки, само че в електронен вид.

Достатъчно хора, събрани в една мрежа, която може да осъществява трансфери на стойност, с ключовия фактор: гаранция. Мрежата на биткойн е 1000 пъти по-мощна от цялата класация на топ 500 суперкомпютъра на планетата, взети заедно. И вече няма как да бъде спряна. За това десетилетие стана ясно, че работи принципът зад биткойна, така нареченият блокчейн.

bitcoin

Биткойнски тефтер

Налага се за кратко да се дигитализираме. Обръщаме се към точния човек, създателя на СофтУни Светлин Наков. СофтУни беше и една от първите академии, които предлагаха обучения за блокчейн програмисти още преди 3 години. „Това е технология, позволяваща да записваме данни в много компютри по света, които след това не могат да се променят“, обяснява Наков. „Представете си един тефтер, но не на хартия, а електронен. И той не е записан на определен сървър – на някоя малка фирма, или на „Гугъл“, а е дублиран, повтарян на хиляди компютри по света.

Благодарение на това се създава възможност, когато веднъж се запишат данни, те повече да не се променят. Да не може единичен участник в тази система или група да я променят.“

Разбираем пример за такъв тип мрежа са торентите, които често създават главоболия с нарушаването на авторските права. Но не могат да бъдат спрени, защото файловете се обменят директно между потребителите, свързани в мрежа. Все пак при тях има тракери – местата, където хората се свързват, и те дават елемент на централизация. С блокчейна това вече не е необходимо.

Както издава и името му – „верига от блокове“ на английски, блокчейн е последователност от данни, която не спира да се допълва в края, като междувременно всеки от елементите ѝ – блокчетата код, пази в себе си информация за своите предшественици.

 

Взел ДАО

И ето че стигнахме до най-важното: с какво може да ни е полезен този механизъм и защо така ентусиазирано ви говорим за възможностите му. Зад иначе добре познатата думичка „дао“ се крие не само източният принцип на пътя, но и още нещо, този път свързано с бъдещето. Това е и съкращението от „децентрализирана автономна организация“, този тип системи, които позволява блокчейнът. Чувайки „организация“, не си представяйте голям офис с много служители, това е информационен код, който обаче може да действа по сходен начин – дава гаранция, че програмата не може да се манипулира. Така първото функциониращо на практика ДАО е именно биткойн – единствената му цел е да продължи да съществува, а в замяна предлага на хората да си прехвърлят пари.

„Това започва да става много силно технологично начало, защото има приложения в много сфери“, казва Наков. „Например в медиите. Добавяш една новина в блокчейна и тя не може да бъде изтрита, нито променена, защото някой е платил или на някого не му харесва. Дистрибутираният тефтер дава възможности да се децентрализират цели сектори от икономиката. За първи път имаме възможност да направим неспираема организация. Организация, която е софтуер, и то софтуер, който не работи на един компютър, за да изчезне този компютър. Какво ще направиш, за да я спреш?“

Вече няколко години с променлив успех работи такава мрежа за съдържание, подобно на медийното, наричана SteemIt. Концепцията ѝ е много интересна и със сигурност ще поговорим по-подробно за нея скоро.

 

ethereum

Снимка: Jievani, Pexels

 

Мечтата на Бакунин

И какво, технологиите идват, за да възродят посланията на анархизма? Не точно, и все пак ключовата дума е именно децентрализация. Днешният онлайн свят ни изглежда железен и неразрушим, но за да влизаме всеки ден във фейсбук и гугъл, изпращаме и получаваме данни от централните сървъри на двете компании. Какво ли ще стане, ако в един момент решат да ги направят скъпоплатени или просто да ги спрат в един свят на корпорации, много по-мощни от която и да е държава?

Ако днес влизаме в социални мрежи, собственост на определена фирма, търсим онлайн също с помощта на мултимилиардна компания и няма как да не бъдем зависими от тях, то блокчейн дава възможност за мрежа, която не е на никого. В която участниците са равнопоставени, правилата се определят от самите тях. Управлението е демократично и разпределено сред всички потребители.

Точно както интернет успя да предизвика информационната революция, в която живеем, така бъдещето на множество специализирани блокчейн мрежи ще ни осигури и децентрализация, заедно с всички ползи и отговорности, които идват с нея.

Постепенно се появяват още пилотни проекти, които показват приложенията.

В „споделения тефтер“ могат да попаднат всякакви данни, процеси, обработка на информация, дори управление на организации. „И това е концептуална промяна. Не е просто новият телефон или новата валута, а е променяща цели индустрии технология“, казва Наков. На опашката стоят социалните мрежи на бъдещето, които отново могат да бъдат демократични, мрежите за споделяне на видео, дори тези за резервации в хотелите: изчисленията показват, че ако те работят на същия принцип, цените биха паднали с 15-20%.

 

dash

Снимка: Dash Cryptocurrency, Pexels

 

Майнинг, майна

Логично е всичко да започне с платежните средства, но и тук биткойн и многобройните нароили се след него криптовалути не са пределът на възможностите.

„В момента, когато всеки телефон има криптопортфейл и може да пуска плащания, нали разбирате колко бизнеси ще се променят, какви възможности ще се отворят? Сега плащаме с преводи, с есемеси, а това е технология от миналия век, абсурдно е! Така беше и с телефоните, а в момента разговорите са практически безплатни. Същото ще стане сега с парите и микроразплащанията. Банковата система, айбан трансферите, да пратиш пари и те да дойдат след 3 дни, кредитните и дебитните карти и монополът на „Виза“ и „Мастеркард“ – това предстои да изчезне“, добавя Наков. Което съвсем не означава, че изведнъж масово ще започнем да се разплащаме с биткойни, или хартиените пари ще спрат да се печатат. „Засега единствено постоянната промяна на цените на криптовалутите спира много бизнеси да навлязат там“.

 

chain

Снимка: Joey Kyber, Pexels

 

За един пробит койн

Още едно бъдещо, но и вече съвсем възможно приложение: благодарение на блокчейн може да се развият системи, с които да си гарантираме качеството и произхода на всичко, което купуваме. Една от пилотните програми е вътрешна блокчейн мрежа на голяма верига хипермаркети, която я тества с яйцата. Кашоните имат уникални номера, въведени в блокчейна, така във всеки момент може да се провери пътят на всяко яйце от момента на регистриране, да се види срокът му на годност, всяка стъпка от историята. Скоро, когато блокчейнът си проправи път и тук, ще можем в магазина, избирайки дреха, парфюм или пък автомобилна част, отново да сканираме кода и мрежата да ни върне цялата информация за произхода. Която няма как да бъде подменена или фалшифицирана именно заради принципа, че е дублирана при всички участници.

И тук отново става дума за различна парадигма – и сега не е проблем да бъде създаден например сайт, чрез който да се проследяват стоките, но той би бил нечий, някой би го контролирал, което изцяло променя степента на доверие. Логично е доверието при някаква централизирана фирма да е поначало по-ниско, отколкото в публична система, която не се управлява от никого.

В наши дни ролята на гаранция играят марките – човек си купува скъпи дънки, защото зад тях стои известно име. А когато произходът е проследим от първата до последната стъпка, това ще улесни достъпа до качество и ще промени правилата на пазара. Другата днешна гаранция са институциите. Те са точките на доверие, при работата на нотариуса или на банката, ако се замислим, се плаща именно за доверието. А доверието е водещата вътрешна характеристика на блокчейн мрежите.

 

Битият бит, койнът – койн

След успеха на биткойн все повече се говори за етериум – любимата на програмистите мрежа също показва постоянен растеж. Важно е да отбележим, че тя не е точно криптовалута, а платформа за създаване и съхраняване на различни блокчейн приложения, сред които, разбира се, има и валути. Това е първата платформа, която позволява изпълнението на тези т.нар. умни договори.

Разбира се, увлечени в ентусиазма, не бива да пропускаме рисковете, които носи новата парадигма и важните въпроси. „Има я и другата страна: на балон“, признава Светлин Наков. „Давайте пари, ще правим блокчейн решения. Нещо подобно се случи, когато се появиха облачните решения, машинното самообучение, „интернет на нещата“. Мож еби затова стигнахме и до споменатата „крипто зима“, която доста забави ентусиазма. И все пак, в последните месеци той се завръща с пълна сила, особено в контекста на икономическите промени, дошли с ковид и перспективната инвестиция, каквато изведнъж отново се оказаха криптовалутите и блокчейн.

 

Как работи технологията

 

Дигиталното зове

Ами добре познатата опасност от хакери? Спасението отново е заложено в самия принцип. Блоковете са свързани криптографски. Успехите на биткойн и другите криптовалути ясно показват, че системата е достатъчно сигурна. За да се разбие кодът зад вашия криптопортфейл, най-мощните компютри трябва да пробват безбройните възможни комбинации в продължение на милиарди години.

Разбира се, в криптографията нещата винаги се развиват – до десетилетие се очаква да станат факт квантовите компютри, които ще могат да правят немислими днес обеми от изчисления. Кодът зад биткойн за тях не би бил проблем, но вече са разработени нови криптографски решения, които биха били устойчиви и тогава.

Постепенно се появяват и нови варианти. При принципа „доказателство за съхранение“ (Proof of stake), който ползват много от по-новите наследници на биткойн мрежата, всеки от участниците си купува дял от мрежата и срещу него получава пропорционалния ресурс от нейната работа. Скоро ще има и повече частни мрежи, които работят на принципа на блокчейн – там, където не е необходимо да имат достъп и външни потребители, а просто като система например за контрол на качеството или транспорта.

 

Ключ под ключ

Днес ако човек изгуби ключа към криптопортфейла си, е почти невъзможно да си възстанови достъпа. Това е така и заради самия принцип на блокчейна – там всичко е прозрачно, но анонимно.

Друго логично притеснение: как в една система, която не се регулира от законодателства, държави и контролиращи организации, ще бъде предотвратено създаването на монопол.

Но решенията в една мрежа обикновено се вземат от всичките ѝ участници, които гласуват на демократичен принцип. По-малките се обединяват срещу по-големите. Ако пък голяма група участници не е съгласна с дадено решение, се създава паралелна мрежа, т.нар. форк („вилица“) – двете съществуват едновременно, нерядко отново се събират след време, когато е ясно кое решение е било по-правилно.

Така стремежът при съвременните блокчейн мрежи е да имат голям брой малки участници. Ако някой владее 80%, той може да управлява и се връщаме към познатия модел. Няма обаче особена логика това да се случва. По-големите участници нямат изгода, защото така директно убиват цената ѝ. Усещайки монопола, другите ще бързат да я напуснат. Какво би се случило, ако днес някой купи половината ресурс за „копаене“ на биткойни в света? Цената им скорострелно ще рухне. Това, че големите нямат изгода да владеят мрежата, е и съществената разлика с досегашните модели. Системата стимулира участниците да градят валидни блокове върху други валидни блокове – тоест да не се опитват да лъжат, или стимулират вече направени грешки. „Миньорите“ не работят за човек или организация, те получават приходите си от самия блокчейн.

 

Различни приложения

 

Скрит като скрипт

В мрежата има много участници, да ги наречем възли, които имат копия на цялата верига. И когато бъде добавен нов блок – в биткойн например това се случва веднъж на 10 минути, той се изпраща до всички участници, които проверяват дали е валиден: спазва ли правилата на мрежата, които са публични и добре известни за всички. Ако е така, блокът се приема и данните му вече не могат да бъдат изтрити.

Разбира се, има още много важни въпроси, които чакат отговор. Например, ако вземем спомената мрежа, която би могла да децентрализира таксиметровите услуги, там има да се доуточняват доста неща. Липсата на посредници и демократичността на начинанието безспорно са придобивки, но и предизвикателства, и отговорност. След като няма посредници и йерархия, кой ще контролира участниците? Дали отговарят на изискванията, ще изпълнят ли обещаната услуга? Вариантите са много, важното е те да бъдат осмислени и вложени в консенсуса. Един от тях са рейтингите – в началото участниците да работят при по-ниска цена, докато спечелят доверие. Друг подход: да се въведат ясни критерии за включване. Освен това въпреки платформата пак може да има посредници, които да добавят допълнителна услуга – застраховка например, гаранция, че ще ти върнат парите, ако не си доволен.

А ето и нещо още по-нестандартно. Демокрация… базирана на блокчейн?

 

Дао на световната революция

Идеята е доста стъпки напред от всичко, за което ви разказахме, но е определено достатъчно провокативна, за да ни накара да се замислим. Какво ще стане, ако изборите се превърнат не в право или задължение, а в източник на инвестиции, дори на залагания? Хрумването за ДАО демокрация е на професора по икономика Робин Хансън и създателя на „Етериум“ Виталик Бутерин.

Пазарът на предвиждания се използва в хазарта, но това е важен принцип и на борсите, а и нещо, което ежедневно срещаме в живота си. Програмистът Владислав Зоров, който има сериозен опит по темата, дава следните примери. Статистически изследвания доказват, че коефициентите на спортните залагания са по-точни в предсказването на изхода от дадено състезание от мнението на водещите специалисти. Залаганията кой ще бъде президент на САЩ са по-прецизни от проучванията. Залагащите се допитват, интересуват, добавят своя опит и гледната си точка. Още един впечатляващ пример за „мъдростта на тълпите“. Показват буркан, пълен с огромно количество бонбони, на 100 души и ги карат да познаят броя. После усредняват резултата: 4515. Изумителното! Бонбоните са 4510, а прогнозата е по-близко от тази на всеки от участниците. Мнозинството обаче е склонно да подценява определени рискове, затова е важно по някакъв начин да се добави и мнението на експертите.

 

Купуването на гласове е… желателно

Принципът е следният: отваря се пазар на предвижданията – например кой ще победи в следващия мач между „Левски“ и ЦСКА. Издават се бонове за 1 лв., които се продават на всеки от участниците, а 2 лв. се изплащат след края на срещата само на тези, които са познали. Много скоро цената на бона ще покаже какви са реалните шансове на двата отбора.

Подобни експериментални допитвания се правят през последните години с въпроси като дали ще е успешно изстрелването на поредната ракета Space X, как ще се променят цените на етериум. И резултатите без грешка познават точното развитие. ДАО демокрацията комбинира блокчейн, децентрализация, използва пазари на предвиждания, събира мнението на гражданите. Принципът е същият: задава се например въпросът „При победата на коя партия доходите могат да се вдигнат с 20% до края на мандата?“ и отново правилните залози се изплащат след това. „Тогава купуването на гласове става граждански дълг. Не се гласува по симпатии, а се възнаграждава разумният подход. Дори някой кандидат да ти изглежда добре, ти ще гласуваш не за него, а за този, който смяташ, че ще свърши работата. Но е важно въпросите да се подбират много внимателно“, казва Зоров.

Нека завършим с това, което е най-типично за всяка блокчейн мрежа. Всеки блок пази всеки спомен за нейното минало, променя се само бъдещето. Чудесен принцип: именно бъдещето и неговото по-развито общество е това, което ни обещава тази технология. А дали ще преуспее и дали ше остане само в сферата на финансите… само времето ще покаже.

 

 

chain

Снимка: Joey Kyber, Pexels

Публикувано: Списание 8, брой 4/2018 г.

Последно обновяване: 4.06.2021 г.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This