Рогатият Джо и новата журналистика

мар. 15, 2022 | Истории

Рогатият Джо и новата журналистика

15 март 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Днес журналистиката не е ценена? Често го повтарям и в Дигитални истории и все пак, насреща има много аргументи. Ето един огромен, огромен аргумент. Рогатия Джо.

200 000 000 долара. Толкова се оказа, че е получил за договора си със Spotify прословутият Джо Роган. Създателят на най-успешния подкаст, който определено проправи пътя на целия жанр, явно е доста ценен от работодателите си и има защо. Любимият образ в битката на антиваксъри и ваксъри, на „модерните“ и „ретроградните“, на леви и десни, на всички, които завиждат, възмущават се, или просто ценят силния образ.

Та кой е в крайна сметка този приятно глуповат чичко, събрал толкова погледи… и милиони? Как се стигна дотам дори Белият дом да се възмути от работодателите му заради него? И как неговата история е свързана с бъдещето на журналистиката? Та той на пръв поглед е всичко друго, но не и журналист, нали така…

 

Джо Роган

 

Пътнико свиден

Последният отговор е ясен. Много просто, той го създава, бъдещето на журналистиката, по един или друг начин.

Сам казва, че не е журналист, а „стендъп комик, фен на смесените бойни изкуства, психеделичен авантюрист“. Днес е на 53, преди да влезе в днешната си роля е спортен коментатор на смесени бойни изкуства (а преди това – и участник в тях), стендъп комик, реалити водещ.

Има черен колан по бразилско джу джицу. Като актьор си е чист провал. Обича да ходи на лов с лък за едри животни и да помпа мускули. Другото май не го обича чак толкова – да създава жестоки обществени противоборства, но така му се получи през последните месеци. Преди новините от Украйна да погълнат медийния поток, неговият случай и този на Джокович в Австралия бяха любимото обществено поле за спор в глобален план.

И така, Джо е създателят на прословутия подкаст с не толкова оригиналното название „Преживяването Джо Роган“ или Joe Rogan Experience, който се превърна в еталона на този жанр.

В него редовно Илон Мъск отделя по няколко часа, за да поговори за бъдещето, веднъж дори и „подпомогнат“ от цигара с трева, подадена му от самия водещ. Там идват, за да говорят „право куме в очи“ и социалистът Бърни Сандърс, и култовият за десните Джордан Питърсън, и много други смислени хора, готови да променят бъдещето. От всяко култово гостуване се ражда мем, който днес всички разпознаваме. Понякога обаче идват и побъркани конспиролози (или пророци, борци за истината, за каквито ги приемат феновете им). И именно те се превърнаха в проблем.

 

Ухо да чуе, ръка да пипне

Рогън беше любимият медиен образ; Кеворк Кеворкян на модерния западен свят; Лари Кинг без тиранти и интелигентно излъчване. Докато не се намеси в най-модерната битка, която ни ожесточи едни срещу други.

Но в тази битка няма да се впускаме, а ще потърсим нещо по-интересно. Как така грубоватият Джо се превърна в толкова успешно начинание и какви сигнали дава това за бъдещето.

Седят двама души в една битово оборудвана като студио стая, бъбрят си от тема на тема с часове, без особен сценарий, без визуални атракции. Точно в духа на класическото някогашно телевизионно толкшоу, само че без рекламите, без ограниченията във времето. Надали някой би предположил, че в свръхдинамичното ни време, за сметка на краха на традиционните медии, ще се появи този жанр.

Изведнъж се оказа, че има толкова фенове, че си струва един от световните шоу гиганти да предложи гигантската сума на един самоук журналист.

Нароиха се милиони подкасти, дори у нас се заформи своеобразна ниша с качествени примери. И все пак, Роган се превърна в единственото глобално разпознаваемо лице в света на подкаста от всички позиции и възрасти. Дори преди да се превърне едновременно в глезеното дете и трън в обувката на Spotify.

 

Оливър Стоун

Оливър Стоун в „Преживяването Джо Роган“

 

Набито ухо

С какво е толкова интересен бившият състезател в бойните спортове? С интелигентност ли блести, с обаяние, с журналистическо умение да предразполага гостите?

Разговорите му са иконични, защото са и прости, и директни, и искрени. Той си е такъв, какъвто е, и очаква същото от гостите си.

Джо умее да си говори и още повече – да слуша. Още от първия миг да предразположи събеседника, както го можеха някога водещите, преди да покълнат микрофоните в ушите им.

И като сме тръгнали с клишетата, Роган определено е „човек от народа“ или направо пролетариата. Роден е на 11 август 1967-а в Нюарк, има италиански и ирландски произход. Родителите му се разделят, когато е на 5, а от 7-годишен го отглежда майка му, изцяло губи връзка с баща си.

 

Който има уши, ще чуе

Семейството му се мести често. Ученето не му е сила, от малък се насочва към спорта. Първо към бейзбола, а после – към бойните изкуства, които се оказват истинската му страст. Тренира карате, кикбокс. Печели републиканско първенство по таекуондо, но серия от контузии му попречват да стане професионален спортист. Така и не успява да завърши колеж.

Днес едва ли съжалява особено. Със съпругата му Джесика, бивша сервитьорка, живеят в Тексас в имение на стойност 14 милиона долара. Имат две дъщери, като отглеждат заедно и момичето на Джесика от предишен брак.

 

 

Мечка страх

Преди да се заеме със сегашното си поприще, от 2001-а до 2006-а Джо е водещ и запазена марка на шоуто „Страх“. Ако не го помните, това е интелектуалното реалити, в което участниците бяха предизвиквани да се състезават, катерейки се на големи височини, ядат сурови деликатни части от всякакви зверове… и като цяло попадат в ролята на самите зверове, за да се справят с нещата, от които ги е страх.

Водещият беше идеален за ролята си, първосигнален, силен… И все пак, реалитито бързо се изчерпа. Доста по-кратка и неуспешна е предишната му кариера – като стендъп комик, актьор на „Дисни“ и… певец.

Още през 1999-а започват планове му за собствен ситком – „Преживяването Джо Роган“, с „Уорнър брадърс“. Шоуто трябва да е естествено продължение на записите му като стендъп комик, но по една или друга причина нещата се забавят и идеята пропада, след като Роган приема да води „Страх“.

 

Чуй ме

Струва си да споменем една забавна история от 2005-а. Уесли Снайпс, вече със статута на позалязваща звезда, решава да потърси медийното внимание, като предизвиква Роган да се бият по правилата на ММА. Джо веднага се съгласява, по-късно казва, че наистина боят е организиран. Така и не става ясно какво е попречило на Снайпс, носител на черен колан по шотокан карате, да се срещне с майстора на джу джицу. Хубавото е, че няма пострадали.

През вече далечната 2009-а на Роган му идва нестандартна идея, която решава да претвори на практика. Да започне да записва разговорите си с интересни хора. Така или иначе, покрай предишните си изяви има шанса да познава доста любопитни личности от разни области и се възползва от това по най-добрия начин.

Първият епизод е записан с колегата му Браян Редбан и е пуснат на 24 декември. Още през август следващата година подкастът попада в топ 100 на iTunes. През януари 2015-а записите са сваляни общо 11 милиона пъти, а през октомври същата година свалянията вече са 16 милиона на месец.

Междувременно се захваща и със странични проекти – води още един сезон на „Страх“, започва и шоу, в което представя теми като снежния човек и НЛО.

 

 

По слух

Дълги години всичко се случваше основно в YouTube. Докато той не се реши на доста смела, но и логична крачка, предвид измеренията на договора, станали ясни след това. На 19 май 2020-а Роган обяви, че е подписал прословутия договор, заради който от януари 2021-а шоуто върви само в Spotify, а в останалите канали се публикуват само кратки откъси.

Малко след това започнаха и проблемите. Със сигурност в тях за намесени и бизнес интереси, шоуто на Роган лиши от немалко приходи традиционните платформи, а се твърди, че инвестицията на новите му домакини вече се е изплатила многократно.

Днес „Преживяването“ има повече постоянни зрители в сравнение с всички публицистични предавания на водещите американски телевизии, взети заедно. Слушанията му на месец достигат 190 милиона.

 

Слухове

Преломният момент дойде, когато Роган заяви, че няма да се ваксинира. После прекара тежък ковид и се подложи на спорно лечение. Първата сериозна атака дойде от CNN, които го обвиниха, че се е лекувал с препарат за обезпаразитяване на коне. Роган извади документи, че е следвал медицински протокол и се похвали, че това му е помогнало да се справи с болестта само за три дни.

Скандалът обаче се случи именно в момента, когато и тук, и в САЩ битката за и против ваксините се разгаряше с пълна сила.

Напрежението се нагорещи още, когато музиканти като Нийл Янг и Джони Мичъл обявиха, че се отказват от платформата, заради това, че продължава да разпространява шоуто на Роган. От Spotify нямаше нужда да се замислят много как да реагират, журналистът Тед Джоя изчисли, че някой музикант трябва да събере 23 милиарда слушания в платформата, за да спечели толкова, колкото Роган. Цифрата е напълно недостижима.

Особено силно пробуди духовете разсъждението му, че ако сте млади и здрави, няма никакъв смисъл да се ваксинирате. Именно тук се намеси Белият дом – официалният представител Кейт Бедингфилд, гостувайки на CNN, отбеляза: „Може би пропуснахме момента, когато Джо Роган е станал професионален лекар?“. Антъни Фаучи го порица и определи думите му като безотговорни.

270 лекари изпратиха протестно писмо, че Роган дава думата на много спорни гости. Той се извини, каза, че просто търси различни гледни точки, което никак не удовлетвори противниците му. Очевидно все още скандалът продава, защото акциите на Spotify същия ден скочиха с 12%.

 

Джо Роган

Днес Джо монетизира популярността си и като комик. Не без самоирония турнето му се казва „Свещеният клоун“

 

Ще ти дърпат ушите

От платформата очевидно си бяха поставили за цел да доминират в света на подкастите, като за 4 години инвестираха в различни проекти около милиард долара. И се оказаха на правилната страна, печалбата им за 2021-а нарасна рекордно, над всякакви предишни прогнози.

Джо Роган държи на своята независимост, сам си определя гостите и темите. Възгледите му са нетипични, не се побират в едната от двете традиционни американски крайности. Подкрепя еднополовите бракове, минималния гарантиран доход, свободното разпространение на леки наркотици, но също и свободата всеки да притежава оръжие. Понякога казва, че ще гласува за Тръмп, понякога – за Бърни Сандърс, защото цял живот отстоява идеите си. А накрая признава, че е подкрепил някой от маргиналните кандидати, които тук не сме и чували.

За собствения си опит с халюциногена DMT казва пред „Ролинг Стоун“, че е „ш…ани милиарди влакчета на ужасите плюс извънземни. То е, каквото е, не знам какво е. Химически път съм други измерения? Портал, през който душите преминават? Не мисля, че има някакви негативи“.

 

Де се е чуло и видяло

Епизодите на шоуто вече са над 1780. Факт е, че след скандала доста по-малко са известните гости, но надали ще е задълго. Нови разговори се появяват обикновено през 2-3 дни, темпото е доста ускорено в сравнение с началото на проекта.

Къде ли самият Джо Роган намира обяснението на успеха си? „Подкастите ми са просто разговори. Често нямам идея за какво ще говоря, докато не седна и не започна срещата. Някои от идеите ми не са подготвени или конкретни, подемам ги на момента, но давам всичко от себе си. Това са просто разговори и мисля, че затова шоуто е харесвано.“

Успехът на подкастите изненада всички ни. Уж нямаме време за дълги формати, бързаме ли, бързаме… и точно тук те блеснаха с пълната си сила. Защото, докато скролваме, всъщност ние… не мислим. Не се съсредоточаваме, не се замисляме.

Същевременно идва натоварването на сетивата ни. Някак си не ни е уютно, ако не вършим нищо. Скролвайки, започнахме да си намираме извинение, ако поне по същото време слушаме нещо, което смятаме за смислено. Някъде там дойдоха и аудиокнигите.

А после, като огромна вълна, и подкастовете. Някакви хора седят и си приказват, или пък представят под някаква форма смислено аудио съдържание. Video Killed the Radio Star, уж видеото уби радиото, а после радиото го издебна в гръб, като в ням филм.

 

Нийл Деграс Тайсън

Нийл Деграс Тайсън гостува на Джо

 

Уши за истината

И какво от това? Явно всички сме се уморили от ефекти и понякога търсим другото. Смисъла, посланието, разказа, историята. Интонацията, мига, точните думи. Извеждането на познати личности от лустрото им. В това е красотата на подкаста.

Горе-долу както се получи с мема. Уж всички търсят ефектите, а изведнъж започнахме да се смеем на едни и същи картинки, повтаряни с леко променен текст.

Ако има една личност, която да събира като олицетворение успехите на жанра, това несъмнено е Рогатия Джо.

„Днес вече не може да си представим живота на световната общност без медиите. Опасността е в това, че медиите, които станаха голяма сила, престанаха да се занимават само с информация. Поставиха си по-амбициозна цел: започват да формират действителността“, тези думи пише теоретикът на журналистиката Ришард Капушчински преди почти 20 години, дълго преди днешната медийна ситуация. И все пак, като че ли казва всичко за това, което прави Роган и отношението на медиите срещу него.

Безспорно живеем във време на разломи, които са разширявани от длетото на скуката, блъскано здраво с всеки скрол от чука на балона на филтрите.

 

мем

Джо си пада и по самоиронията. Сам е автор на този мем от култовото гостуване на Елон Мъск.

 

Чухте ли клюката?

Едно от основните обвинения към Роган от традиционните медии в САЩ е, че не подбира внимателно гостите си, че дава дума на хора без доказан авторитет. Но кой е този критерий, който трябва да има журналистът, за да определя сам въпросния авторитет? Ако у нас например е изправен пред прословутата тема на ковида, по какво точно да прецени дали може да покани проф. Ч. и доц. М., ако са безспорни специалисти по имунология и инфекциозни болести. Кой точно журналист може да прецени с какво са по-компетентни например от професори в областта на хирургията? До момента дори собствените им гилдии не са еднозначни, какво правим тогава?

Журналистът е удобният виновен. Всеки знае кого трябва да кани и с кого как да приказва.

Това не е лесно, нито може да се вкара в рамки.

Точно както и самият Роган. С малката разлика, че той прави това, което харесва. Срещу 200 000 000 долара и обичта на милиони хора.

 

Джо Роган

 

И стените имат уши

По традиция, отношението към него минава през разломи, но най-модерният се е отцепил там, където се е впила иглата на ваксината. През него минава отношението към любителя на лова с лъкове. Дори у нас, бързо можете да попаднете на текстове, които красиво го ласкаят като смелия борец срещу корпоративните медии или обратното: лъжец, изпечен манипулатор и ловец на наивници.

Според мен пък е просто човек, попаднал на точното място в точния момент.

В който хората имат нужда от смислен, човешки разговор с някои от големите личности на нашето време. Не прекъсван от рекламите на прах за пране в големите медии. Или от зависимостите им – партийни, конюнктурни или корпоративни. Не движен от бързината, поведен на обречена битка със социалните мрежи. А даващ пълнокръвни образи, рисуващ смислени истории.

И какво, като изкарва добри пари? Изкарват ги и много по-„смислени“ TikTok инфлуенсъри. И FansOnly инфлуенсъри. И всякакви инфлуенсъри.

Докато той просто кани хора, които имат какво да кажат и си бъбри така както ние едно време си бъбрехме с комшиите, на карти или на по бира, преди да дойде фейсбук.

Въпреки това, бъдещето на Роган и неговото шоу изглежда светло, а още по-светло: това на жанра подкаст. Тази седмица в Дигитални истории ще е тематична, в петък очаквайте среща с един от най-популярните и самобитни български подкастери. Кой ли е той и какво има да ни каже за бъдещето на жанра и на начина, по който се информираме?

„Това е единствената ми цел“, казва чичо Джо. „Да се заобикалям със забавни хора, като съм сигурен, че всеки си прекарва добре и работи здраво“. Може да не е най-дълбоката мъдрост, която ще прочетете днес, но е подобна на нашия герой – проста, ясна и все пак точна.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This