„Светът на стартъпите е влакче на ужасите“, казва днешният ни гост. От 15 години той се занимава със стартиращи компании в софтуерния свят, а последното му начинание постига впечатляващи успехи само за 3 години.
Орлин Радев е изпълнителен директор на AMPECO. Той създава компанията с петима съмишленици, днес вече има 60 служители, а само до края на годината те ще се удвоят.
Фирмата бързо се е доказала на световно ниво в това, което прави: пълната гама софтуер, нужен на собствениците и операторите на станции за зареждане на електромобили. AMPECO бързо се намества сред най-големите в тази ниша в световен план, като се очаква скоро да достигне лидерската позиция. Днес продуктите ѝ се ползват на 6 континента, компанията е водеща във Великобритания и поглежда сериозно към американския пазар.
Как се създава толкова бързо начинание на световно ниво? Ще станат ли скоро масови електрическите коли? Какви нестандартни решения вземат стартиращите компании, за да успеят? Добро място ли е България за създаване на стартъп? Срещаме се с точния човек, който да ни даде отговори за тази вълнуваща страна от софтуерните Дигитални истории.
– Като човек със сериозен опит в тази посока, според теб как изглежда стартъп средата в България? Добро място ли е страната ни за амбициозни начинания като вашето?
– Ако трябва да го кажа с една дума: да, добро място е. Хубаво е, че у нас като цяло
има нагласата за предприемачество, има такъв дух.
Много е лесно да създадеш фирма, бюрокрацията в началото е сравнително малка. Има добри възможности за финансиране според нуждите на компаниите и етапа им на развитие. Получаваш сериозни шансове, ако имаш добра идея, да можеш да стартираш.
Има талант, макар много хора да са на мнение, че няма хора. Това не е вярно. Има хора, просто желаем повече от това, с което разполагаме. В същото време има талант.
Оттам нататък някои неща не са особено лесни. Нормативната рамка не е достатъчно добра по отношение на стартъпите. Не можеш да направиш неща като опции, различни права на акционерите. Това не са големи спънки, докато си на ниво идея, но когато трябва да създадеш организация, бизнес и той да расте, те карат в един момент да регистрираш компания някъде другаде. Това винаги много ме е дразнило като концепция, но в момента основната компания AMPECO е регистрирана в САЩ, макар че нямаме нито един човек там и сме изцяло българска фирма.
Екипът през 2018-а
– Учудва ме това, което казваш, че всъщност има достатъчно кадри. Всички в софтуерния бранш се оплакват, че няма достатъчно хора…
– Хората никъде не стигат. Ние си говорим с много колеги, ако питаш някой немски стартъп, ще ти каже същото. Никъде няма достатъчно кадри в айти сектора. Нищо специфично няма за България.
– Как се насочихте към тази ниша? Четох, че идеята се е родила, след като сте се опитали да стигнете с електромобил от Германия до България. И сте се сблъскали с огромни трудности…
– В интерес на истината пътуването беше част от проучването каква е текущата ситуация със зарядната инфраструктура и какви са проблемите пред хората, които купуват електромобил.
Смятаме, че един ден всички ще минем на електромобили. И си направихме този експеримент, за да изпитаме от първа ръка трудностите, преди да запретнем ръкави, за да ги разрешаваме. Събрахме доста ценен опит от първа ръка, но го комбинирахме и със сериозно проучване на проблемите в тази сфера и на това как можем да ги решим така, че да направим нещо наистина значимо.
– Отговорът се оказа, че липсва цялостна инфраструктура, която да обединява управлението на зарядни станции. Така ли е?
– Отговорът се оказа, че колите и
технологиите са много напреднали и са готови за прехода, но не и инфраструктурата
за зареждане. Буквално където и да я пипнеш, има нужда от подобрение. От това как да намериш зарядна станция, как да я използваш. Доколко изобщо има информация тя свободна ли е, с каква мощност можеш да заредиш, как ще платиш. Сблъскахме се с всички тези проблеми. От неработещи, през заети, до станции, които просто не знаехме как да активираме.
В началото си повярвахме, че проблемите за решаване са много, значи има и големи възможности. Запретваме ръкави и ще ги решим всичките. Ентусиазмът, разбира се, силно надскочи първоначалните ни възможности и се наложи да намерим фокуса върху това какво точно можем да дадем, така че приносът ни да е съществен, но в същото време и изпълним.
Така намерихме нашето нещо: да създаваме софтуер, който дава възможност на операторите да решават проблемите за клиентите по възможно най-добрия начин. Чрез него да избегнат всички онези неудобства, с които ние, като потребители, се сблъскахме.
– Какви са най-често операторите?
– При някои пазари електрическата мобилност все още не е много развита, потребителите са скептични и големият процент нови автомобили не са електрически. При тях първо се появяват операторите на публична зарядна инфраструктура, те изграждат бързо зарядни станции. Най-големият предразсъдък днес, който вече не е толкова обоснован, е, че ще си купя електромобил, а няма да има къде да го зареждам. Като тръгна към морето, ще се наложи
да викна пътна помощ, тъй като няма как някой да ми сипе една туба ток.
Това притеснение изчезва с появата на бързи зарядни станции за междуградско пътуване.
На пазарите, където електромобилите стават по-масови, повечето зарядни станции са на местата, където колите стоят паркирани: пред работното място, пред дома, в гаража, пред хотела. Това са бавно зарядни станции и тази инфраструктура се появява след електромобилите.
В България първият оператор беше „Елдрайв“, те стартираха с публични станции. Можем да очакваме, че в бъдеще, с навлизането на все повече електромобили, ще виждаме все повече оператори, фокусирани върху бавно зарядните.
Шестимата създатели на компанията
– Което пък е добре, защото тогава драстично пада и цената. Четох, че в Англия с вашето приложение човек може да следи цените и тъй като понякога системата има излишък от ток, те могат да са дори отрицателни. Да ти плащат, за да си заредиш електромобила…
– Ето още един мит, който няма основание. Електромобилите често са разглеждани като голяма опасност за електрическата мрежа и се притесняваме какво ще стане, когато всички си включат колите да се зареждат. Ще стигне ли токът, ще започнат ли да падат бушони и да гърмят трансформатори.
Истината е, че електромобилите са ресурс, който може да бъде използван за балансиране и оптимизиране на мрежата. Разбира се, при съответните технологии, които да направят това възможно. Част от това, което правим, е свързано именно с управлението на мощностите и балансирането на мрежата. Така накрая електромобилите ще имат положителен ефект.
– В момента нещата за вас изглеждат доста розово, разраствате се много бързо в ниша, която расте главоломно в световен план…
– Всеки стартъп е влакче на ужасите. Вървиш нагоре и после
тръгваш надолу рязко. За да можеш да оцениш следващото изкачване.
Да, в момента вървим нагоре, надявам се, че ще продължим, преди да дойде следващото нанадолнище. Но ако разгледаме в по-широка перспектива, нещата се развиват изключително положително. За това допринася и ръстът на сектора, той се развива много бързо. Този попътен вятър не е без значение, но е факт, че ние растем по-бързо, отколкото секторът.
– Как изглежда ситуацията, когато човек усети, че е тръгнал рязко надолу по това влакче?
– За нас началото на ковид кризата съвпадна с момента, когато свърши първоначалното ни финансиране. Бяхме започнали с такъв финансов ресурс, че да ни докара до момента, когато да имаме първите клиенти и да наберем следващите средства, с които да продължим.
Настъпването на първия локдаун през 2020-а осуети плановете ни. Взехме едно трудно решение: да подходим така, както бихме, ако имахме по-сериозно финансиране. Ако не ни се беше получило, това рязко щеше да скъси живота на компанията.
Успяхме да прескочим този неприятен момент. Разбира се, за много други сектори той беше още по-труден, но нашите клиенти буквално не можеха да отидат и да инсталират станции. Трудно им беше да вземат решения за софтуер и платформа, докато бизнесът им не работи. Въпреки това успяхме да ги убедим, да подпишат договори, да ни помогнат и да продължим напред.
– Предполагам, че секторът ще се разраства по-бързо и заради войната. Заради енергийните трансформации, които се налагат в Западния свят.
– Трудно е да предвидим отражението на войната в този аспект. Много от нещата днес, ако се бяха случили 5 години по-рано, щяха силно да забавят развитието на електрическата мобилност. Нарушените вериги на доставките покрай ковид, недостигът на чипове, на батерии. Имахме трайна тенденция цените на батериите да намаляват, а през миналата година за първи път тръгнаха нагоре.
И въпреки това процентът на нови електромобили се увеличава, а тази трансформация се случва въпреки неща, които до неотдавна биха били катастрофални.
Колелото се е завъртяло. Няма съмнение, че бъдещето на мобилността е електрическо.
– Кога според теб тази тенденция ще стигне до България?
– Тук все още пазарът е силно доминиран от автомобилите втора употреба. Тоест, трябва да гледаме какви модели автомобили са на между 5 и 10 години, най-масово купуваните. За съжаление, преди 5 години нямаше особен избор на електромобили. Така че нещата се случват със забавяне, но не мисля, че то ще е повече от обичайната динамика на нашия пазар.
Със сигурност се движим много по-бързо по отношение на инфраструктурата.
Съотношението на зарядни станции спрямо електромобили е едно от най-добрите в Европа.
Това показва инициативност на бизнеса, тъй като в България основно частни компании изграждат зарядната инфраструктура. Изключение е Варна и единични други общини, които имат по една-две станции. Основната инициатива е частна и тя показва, че това е бъдещето и то не идва след 10 години, а много по-скоро.
– Имате ли преки конкуренти в световен план?
– Още когато започнахме, имаше няколко компании, които създаваха много сериозен продукт, с който трябваше да се конкурираме. Напоследък си мисля, че ако знаех всичко, което знам сега, нямаше да сме толкова смели. Но според мен при всеки стартъп е нужна известна доза наивност.
За да можеш да си достатъчно смел да се изправиш срещу иначе неравната конкуренция. Която всъщност никога не е толкова неравна. Има обективни причини
една нова компания да се развива по-бързо, да е по-гъвкава и така да може да може да пребори гиганти.
Не започнахме да плуваме в син океан, както се казва, където сме единствената риба, напротив. От самото начало попаднахме в среда със силна конкуренция, но на сегашния етап бих казал, че сме компанията с най-адекватен продукт.
И ако все още не сме най-голямата компания, предлагаща такова решение, то това е въпрос само на още една-две години.
– Четох, че много от техническите решения, които се взимат, са такива, на които не може да се намери еквивалент, просто защото никой не се е срещал с подобен проблем. Очевидно има конкуренти, но ноухауто е малко. Така ли е наистина?
– Ноухауто наистина е малко и наличието на конкуренти не помага особено. В много други области, разбира се, копираш добрите идеи, надграждаш над тях – много стартъпи правят точно това. Ние обаче нямаше как да заимстваме и може би това ни помогна да не направим доста грешки. Но е предизвикателство, което превъзмогнахме с много срещи, преди да започнем.
Имаше голяма доза експерименти и налучкване, но и много проучване. Благодарение на това в момента имаме най-голямата концентрация на експертиза в областта на електрическата мобилност в Източна Европа. Налага ни се да сме в сърцето на всичко, на много пазари, при разнообразни бизнеси. Трябва да можем да дадем на всеки най-силното оръжие, така че да се пребори за водещата позиция на своя собствен пазар.
– Много ме впечатли софтуерно моделът, в който нямате QA инженери – специалисти, които тестват софтуера, нямате и йерархия с тийм лийдове. На базата на моя опит ми звучи авантюристично.
– Авантюристично е, признавам. Всяко от тези неща подлежи на промяна, защото вярвам, че има правилната организация за правилния момент, за конкретния етап от развитието. Експериментирали сме по този начин, това е сработило за нас, но вероятно един ден ще го променим.
Това е в сърцето на всяка бързо иновираща и променяща се компания: бързо да експериментираш, да прилагаш и променяш и да не бетонираш нищо. Липсата на QA специалисти не значи липса на тестове, основно е мотивирана от силното ни желание програмистите да са отговорни за качеството на това, което създават, и за достатъчно автоматизирани тестове.
– Какво мотивира програмистите да работят здраво при тази форма?
– Не мога да говоря от тяхно име. Моята роля винаги е била по-скоро да създам среда, в която хората да се чувстват добре, да могат да са креативни и да си вършат работата. Според мен има голямо значение това, което правим. Няма много компании в България, в които можеш да работиш по нещо, свързано с електрическата мобилност, и то да става на високо ниво, със световен размах и влияние.
От друга страна, смятам, че и чисто технически, и организационно, работим по добър начин. Нагласата, намеренията и това нещата да са подредени са налице при нас от самото начало и мисля, че това е доста важен фактор.
Част от нашата мотивация е да развиваме не само продукта, но и организацията, и хората в нея.
В един момент ще дойде краят на нашата компания – тя ще стане публична или ще се влее в по-голяма. За мен би било чудесно, ако дотогава тя непрестанно е създавала хора, които са експерти в това, което правят, но и в сектора като цяло. Тоест, видели са най-добрите практики, научили са, развивали са се, имали са възможност да експериментират и да направят най-доброто.
И са следващите звезди на другите стартъпи, които ще развиват.
– Каза, че твоя първостепенна задача е да създаваш добра работна среда. Кое е най-важното, за да има такава?
– Надали има един най-важен фактор. Винаги съм вярвал, че човек трябва да има известна свобода в това, което прави. Освен това да вярва, че то има значение. Ако не е така, никой не би искал дългосрочно да го прави, независимо каква е временната награда – високо заплащане, добър статус или нещо друго.
Ако това, което правиш, не ти носи смисъл и значение, рано или късно губиш мотивация.
