Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

юли 26, 2022 | Технологии

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

26 юли 2022 | Технологии

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита?

Всеки днешен сайт изглежда така: отваряш го, появява се прозорчето за бисквитките, зачиташ се, четивото ти харесва и докато вземеш решение кои кукита разрешаваш на сайта да ти съхранява, си забравил защо си дошъл.

GDPR. Всички сме го чували, вярвам, че това ще да е съкращение от латинска попръжня, а ако не е, си струва да го приемат в латинския при следващата му нова версия. Докато всеки миниатюрен сайт е принуден от законодателството да спазва буква по буква прословутия регламент, онези страници на гигантски компании, в които прекарваме часове всеки ден, ни го показват веднъж и дотам.

Но докато социалните мрежи и търсачките гиганти се възползват най-демонстративно и безцеремонно от монополните си позиции, дребните и симпатични риби са принудени да спазват очевидно неработещото изискване.

Как стигнахме дотук? Струва ли си да четем въпросите, които ни задава всеки сайт за бисквитките? Има ли по-смислени решения в тази посока?

 

 

Бисквитеното чудовище

GDPR е регламентът на Европейския съюз, който беше призван да се погрижи за защитата на данните ни като цяло. Колко добре се справи с това… няма да навлизаме в подробности, сигурен съм, че имате отговор.

Също както съм убеден, че всеки път, когато отворите даден сайт и ви посрещне задължителното прозорче за прословутите „бисквитки“, четете внимателно, точка по точка увлекателните и задълбочени текстове на това, с което се съгласявате.

Пак толкова съм убеден, че след това влизате и проверявате дали настройките, които сте избрали, са запазени и се изпълняват точно според предпочитанията ви.

Какви са изобщо тези прословути бисквитки и защо са толкова безвкусни?

 

Бисквитка с късметче

Днешният онлайн свят е машина за обработка на лични данни. Както е ставало дума, на това се крепи бизнесът на най-големите компании, които днес владеят онлайн (и не само) света.

GDPR дойде като формално юридическо решение за това потребителите да знаят какви данни се съхраняват за тях и сами да дават това право на собствениците на сайтове. Само че днес то не върши никаква работа, освен да досажда.

Бисквитките са малки парчета код, които се запазват в браузъра ви за даден сайт и ролята им е да следят и съхраняват данни за поведението ви по един или друг начин. Така че следващия път, когато се озовете в същото парченце от глобалната паяжина, да ви очаква максимално персонализирано съдържание. По един или друг начин алгоритмите да знаят вашите предпочитания.

И наистина е удобно. Влизате в сайта на онлайн бакалията, а тя вече знае от предишните поръчки адреса ви, любимата ви марка чорапи и типа стоки, които да ви предложи най-настоятелно. Или пък новините, които да ви предложи.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Куки куку

Отваряте за първи път „Гугъл“ например. Появява ви се прозорчето със съгласията. В първите десетилетия на интернет същата роля играеха дългите чаршафи от думи с права и задължения на потребителите, с които задължително се съгласявахме, за да си инсталираме даден софтуер.

Разликата е, че днес можете доброволно да се откажете от голяма част от нещата, които ви се предлагат. Докато преди съгласието с условията се приемаше като еднократно кликване върху документ, който не четете (почти като договора с мобилен оператор), сега имате доста повече опции, от които да избирате. И те не ви говорят нищо, освен че в общия случай като потребител не ви хрумва нито една причина да ги прочетете.

Защото днес онлайн всички бързаме!

Нямаме време да четем дори смислени текстове, камо ли дългите условия в „договора“, с който посещаваме някакъв сайт. Например, ако сме влезли в „Дигитални истории“.

 

Снимка: ev, Unsplash

 

Бисквитена торта

От едната страна е „Гугъл“. Целта на търсачката, както и на всеки друг сайт, е да поемете отговорността за това, че определени ваши данни ще бъдат съхранени.

Само че колко време прекарвате в „Гугъл“ и колко – четейки „Дигитални истории“? Колко данни е необходимо да събере за вас единият сайт и колко – другият? Докато пътят към двете минава през едни и същи стъпки, едно и също екранче, отворено веднъж, чието съдържание никой не чете.

Така целта на всеки потребител е да намери по-бързо бутона „приеми всички“. Днес дори има добавки към браузърите, които го правят вместо нас.

Все пак смятате, че е важно с какво сте се съгласили?

Разбира се. Затова следващата стъпка, ако пък решите, че за вас независимостта и сигурността са водещи, е да добавите още едно разширение на браузъра – което пък да трие бисквитките според вашите предпочитания.

 

Снимка: anncapictures, Pixabay

 

За всеки вкус

В крайна сметка решенията наистина е редно да идват от вас самите, а важното е да знаете достатъчно по темата, за да направите своята преценка. Нещо, което определено сегашната система на бисквитките не прави.

Напротив, най-често подсилва незаинтересоваността ни от това какво кликаме на досадния прозорец за кукитата.

Или пък параноята ни да се избавим от всички тях.

Преди няколко месеца „Гугъл“ обявиха, че добавят за Европа възможността да откажеш всички техни кукита. После се оказа, че все пак това означава, че имаш право да се откажеш от тези, които не са „есенциални“.

А кои са есенциални?

Ако сте юрист и имате свободни денонощия за четене, прав ви път да проверите. В резултат цялото упражнение се превръща в досаден пример за дигитален маркетинг.

 

Без глутен

Може би единственото, с което днес свързваме прословия GDPR, са именно бисквитките. Истината е, че и на идея, и на практика това е много малка част от „работата“ на прословутия регламент, който беше призван да пази данните на всички граждани на Европейския съюз.

Съкращението идва от бюрократично помпозното „Генерална регулация за защита на данните“ – General Data Protection Regulation. Страховитото четирибуквие беше прието през 2016-а влезе и в сила две години по-късно. Очевидно то целеше да си спечели респекта на всички с огромната заплаха от санкции. В него бяха предвидени глоби до 20 милиона долара или 4% от годишните приходи! Наистина доста респектиращо, нямаше как всеки собственик на сайт и всяка голяма компания да не вземе мерки.

От гледната точка на времето обаче тези наказания се оказаха врата в полето. Както с пушенето на закрито – уж е забранено в България повече от десетилетие, но се разходете някоя вечер из софийските заведения.

За да не бъда голословен: в България институцията, която отговаря за наказанията и контрола по тази тема, е Комисията за защитата на лични данни. Годишният ѝ отчет за 2021-а показва, че общо тя е получила 840 жалби, повечето от които са свързани с видеонаблюдение. Всички наложени от нея глоби са… 38. За общо 112 150 лв.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Да ти излезе горчиво

Що се отнася до кукитата, следващата важна стъпка се случи на 4 май 2020 г. Европейският борд по защита на данните прецизира значително обхвата на регламента що се отнася до съгласието. То трябва да е взето свободно, информирано и да е ясна индикация за избора на потребителя.

Например, не е достатъчно юзърът да скролне надолу, за да се приеме, че го е дал. Забранено е да се използват прозорци, които не могат да се затворят, докато не приемеш.

Най-общо кукитата се делят на такива от първа и трета страна (fist- и third-party). Първите принадлежат на самия сайт, който посещавате, а вторите са на други организации. Обикновено именно те са много повече – става дума за бисквитки с най-различно приложение – от това да проследяват какво правите на сайта, давайки информация на собственика му чрез Google Analytics до данните, важни, за да изберат най-добрата реклама за вас. Приложенията от първа страна обикновено пък са свързани с действията ви на самия конкретен сайт: там са например продуктите, които сте приготвили в кошницата ви и данните, с които сте регистрирани на страницата.

 

Една боза от 6 стотинки

Общият регламент регулира „обработването, съхранението и използването на лични данни на физически лица от трета страна – лица, дружества или организации“. Всичко това се свързва с доста по-сериозен труд от прозорчето в браузъра. По-големите компании трябва да назначават специалисти, които да организират процесите по съхранение на данни. Още при проектирането на информационните си системи да влагат сериозни усилия и средства за това да гарантират неприкосновеността…

GDPR с гордост беше обявен за най-голямата инициатива за защита на данни през последните 20 години, проведена от каквато и да било организация или институция. Тя гарантира „фундаменталните права и свободи на личността“.

Потребителите трябва да имат право на достъп до съхранените данни, както и „правото да бъдат забравени“. При изтичане на данни, всяка компания е длъжна до 72 часа за информира персонално засегнатите потребители. Случва ли се така наистина?

 

Снимка: mohamed Hassan, Pixabay

 

На сладкарница

И още много красиви приказки, нека не ви припомням как това помогна срещу големите течове на данни от най-големите компании, или пък от български държавни институции.

GDPR обаче продължава да плаши с тези санкции, които винаги могат да се превърнат в оръжие и затова всички собственици на сайтове са толкова старателни поне да поставят избора. Така или иначе, тук дори не са нужни дребните букви, тук всички букви са едри, но никой не ги чете.

Не е случайно, че днес е толкова лесно да добавиш прозорчето. Намери се пазарна ниша, доста компании предлагат готов подбор на възможности. Собствениците на сайтове, ползващи най-масовото решение: WordPress, имат удобни плъгини, които с едно кликване им осигуряват досадната необходимост. Появиха се апликации, които правят автоматична проверка на страницата ви за това дали изпълнява условията.

 

Поли иска бисквитка

Днес отделен вариант на правилата има за напусналата ЕС Великобритания, като основната разлика е, че съгласие за съхраняване на данни могат да дават лица над 13 г. срещу 16 г. за ЕС.

Всичко това отвори доста работа на юристите, които и останаха единствените, интересуващи се от темата (освен фирмите, боящи се от наказания). Появиха се безброй тълкувания за това какво точно са лични данни, как трябва да се оперира с тях по буквата на регламента.

И все пак, лични данни е всяка информация, свързана пряко с дадена личност или пък такава, която може да бъде проследена. С други думи: не е лични данни (още не сме измислили единствено число на думата) фактът, че някой е влязъл на сайта ви. А айпи адресът, от който идва, може да се смята за такива, доста субективно, ако по него може да се проследи кой е посетителят. Знаете, не може да се обхване с ръце необятното, така е и в тази хлъзгава тема.

 

 

Бисквитки за кафе

Факт е, че във всеки момент можете да изтриете всички кукита за всеки сайт. Достатъчно е да отворите инспектора на браузъра, който ползвате, и в една от подстраниците му ще намерите тази възможност. Разбира се, това ще изтрие всички данни от съответния сайт, включително и ако сте логнати в него, ще трябва отново да въведете данните си.

И какво, след като изтрием кукитата, вече сме се спасили от това някой да знае какво правим онлайн?

Може би не е случайно, че изглежда така. Истината обаче е точно обратната – много по-важни са данните, които се съхраняват далеч от нас, в сървърите на различните собственици на сайтове. Да, със сигурност доброжелателните сред тях ще спазват правилата, за които сте се съгласили с прословутото съгласие, но… истината е, че това вече никой няма как да ви го гарантира.

 

Котешки езичета

Юристите със сигурност имат интересна гледна точка, затова очаквайте следващата дигитална история в петък да е интервю с водещ специалист по темата за личната ни информация оф- и онлайн.

Ако попитате европейските регулаторни органи, те ще ви кажат, че процесите се контролират прецизно. Например, един от големите спорове с монополистите, който дори доведе до прословутата заплаха на Зукърбърг да изтегли отрочетата си от ЕС, беше за нежеланието на „Мета“ да гарантира, че данните на европейците се съхраняват само на сървъри на територията на съюза.

Не знам за вас, но мен лично доста малко ме терзае този въпрос, защото дълбоко се съмнявам във фундаментите на целия процес.

Поне според мен реално много по-големият въпрос, който превръща данните ни в безценна стока, се крие именно в съгласията, които сами и най-доброволно даваме. В доверието, което имаме към системата, към GDPR, към регулаторните органи, към суровите наказания, предвидени за нарушителите. И най-вече: в това, че не си даваме сметка за важността на тези данни. В нежеланието да се замисляме по прословутата и безспорна истина, която често се повтаря в Дигитални истории: когато нещо е безплатно, стоката си ти. Или, по нашенски: не е виновен, който яде баницата, а този, който му я дава…

 

Снимка: Tumisu, Pixabay

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация

Най-новите:

Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Share This