Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
А търсенията ѝ са широки и извън книгите, стигайки до далечни светове. Завършва икономика, специализира творческо писане в Оксфорд и с отличие се дипломира като магистър по астрономия в Софийския университет. Участва в няколко от българските антарктически експедиции, а и в реалити формати.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…
– През последните години се оказва неочаквано актуална темата за древното ни минало. На какво се дължи това?
– Заради илюзията, че там е знанието и истината. Но, според мен, колкото повече се развиват точните науки, и най-вече през последните 3 века,
след премахването на диктатурата на църквата, толкова по-близо сме до знанието и истината.
– Защо е толкова важно дали сме наследници на хората, които са живели тук преди хиляди години?
– Защото миналото до голяма степен определя настоящето – както на отделния човек, така и на народите и обществата.
– С какво е интересна цивилизацията, съществувала преди траките?
– Прототракийската цивилизация, съществувала в земите на днешната Североизточна България, е интересна с това, че е първата развита цивилизация, позната ни в света. Те първи са обработвали златото, имали са протописменост, мащабна солна индустрия, дори астрономически познания. Имали са и религиозна концепция, залегнала в основата на следващите цивилизации.
Развивали са металургия, корабостроене и напреднало държавно устройство. За тях подробно съм писала в книгите ми „Мастиленият лабиринт“, „Божият ген“ и „Където се ражда Слънцето“.
– Ще пребъде ли писаното слово в онлайн времената на образа?
– Словото ще пребъде, без значение от формата, чрез която се предава
– тя еволюира непрестанно.
– Днес писането е някаква масова обсесия, всеки пише онлайн. Какво ви дава сили да продължавате да пишете?
– Чувството за дълг да събирам знанието по различни теми и да го предавам на хората чрез книгите си. И обратната връзка от читателите ми.
– Кое отличава силната история?
– Това доколко е успяла да промени нещо в нас самите към по-добро.
– Как се раждат историите?
– При мен това е мигът на вдъхновение – когато в ума ми се ражда идеята за нова история.
– Ограничен брой ли са сюжетите и идеите, или са безкрайни?
– Ако се разглеждат като схеми на писане, те са ограничени до няма и 10.
Но ако се разглеждат цялостно, до детайлите, стават безкрайни.
– Има ли професия „писател“?
– Не – в такъв те превръща читателят.
– Думите ли са, които ни правят хора?
– Единствено делата ни.
– Кой е най-големият успех, с който се гордеете като писател?
– Не обичам да се гордея. Но най-скъпи са ми писмата на читатели, които ми споделят, че моя книга им е била полезна, помогнала им е, научили са нещо важно или просто им е било интересно.
Най-трудно е да напишеш интересна книга.
– В книгите си често срещате миналото и бъдещето, историята с новите знания на науката. Кое е най-важното, което трябва да помним от миналото, докато днес създаваме технологичното бъдеще?
– Хубаво е да умеем да се учим от грешките си, но, за съжаление, и хората, и историята ги забравяме и ги повтаряме. Но
колкото по-напреднали сме технологично, толкова по-страшни са грешките, които забравяме.
– На кое е най-важно да научим изкуствения интелект?
– На каквото и да го учим, той рано или късно ще еволюира в нещо различно и саморазвиващо се. Много е вероятно да ни застраши като вид, но знанието за това няма да спре човека да експериментира с изкуствения интелект от чисто любопитство. На тези теми е посветен романът ми „Аномалия“.
– Ще има ли той религия? Вяра?
– Много е възможно – те се раждат там, където има незнание. А не е възможно да се знае всичко, дори само поради факта, че
знанието е толкова безкрайно, колкото е и Вселената.
– Ще изгуби ли някога романът силата си на жанр?
– Всеки жанр неминуемо еволюира. Но искрено се надявам да не се изгуби, тъй като ми е любимият.
– Защо ни напусна интересът към Космоса? Той не е модерен, децата днес не мечтаят да стават космонавти, докато новините ни връщат в краски от миналото, към което вярвахме, че няма да се върнем, на войни, болести…
– Изгубили са интерес хората, които нямат влечение към точните науки и по-трудната за възприемане информация.
Аз живея с Космоса – завърших с отличие магистратура по астрофизика, посветих на темата книгите ми „Смисълът“, „Контактът“, „Отговорът“, „Печатна грешка“. Създадох с бизнеспартньор компанията за космически храни “Antarta”. Непрестанно чета и се интересувам от Космоса.
– Ще се върнем ли към звездите?
– Ние сме направени от звезден прах, буквално! В техните ядра и в избухванията на свръхнови се създават всички химични елементи, които в момента на смъртта им, с избухването им, се разпръсват из Космоса.
Всеки от нас е направен от звезден прах.
– Ще полети ли скоро човек отново отвън близката орбита?
– Ще стигнем до Марс в близкото бъдеще.
– Познаваме ли Вселената, в която живеем?
– В голяма степен, но всеки ден научаваме още и още. И това ще е безкраен процес, защото и тя се променя.
– Има ли разумен живот извън планетата ни?
– Много е вероятно, но е категоричен факт, че все още нямаме нито едно доказателство за това – само фантазии и спекулации. Това до голяма степен се обяснява с Парадокса на Ферми.
– Какъв свят мечтаете да получат следващите поколения?
– Свят, в който хората живеят в синхрон с природата и в мир с другите биологични видове. Но, за съжаление, това не е възможно заради природата на хората.
Унищожавайки природата, унищожаваме само себе си. Тя ще се възстанови и след нас…