„ИИ вече промени работата на преводачите“

апр. 30, 2024 | Срещи

„ИИ вече промени работата на преводачите“

30 април 2024 | Срещи

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?

Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.

Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

Рада е писмен и устен преводач в столицата на ЕС, преподава български на хора, които превеждат от нашия на други европейски езици. Превежда и художествена литература, като има особен интерес към латиноамерикански автори – благодарение на нея на български излизат книгите на София Сеговия, номинирания за тазгодишния „Букър“ Итамар Виейра Жуниор, Жозе де Аленкар и Софи Голдбърг.

От дете мечтае да е преводач, владее английски, испански, португалски и френски. Създател е на българския книжен клуб в Брюксел – „Записки под възглавката“.

След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?


 

– Разбирам, че в столицата на ЕС автоматизираният превод се използва все по-широко…

– От много време превеждаме административни и комерсиални текстове с помощта на технологиите. Специализираният превод отдавна не е това, което беше – получаваш оригинала и пишеш превода върху бяла страница. В повечето случаи

получаваме оригинал и преведен от машини текст, който редактираме. Тази дейност се нарича „постредактиране“.

Има колеги, които слагат във визитката си „преводач и постредактор“, защото това е търсено умение.

Едно време беше лесно да се хвърли вината върху преводачите. Някой, като не разбере или като изтълкува нещо грешно, казваше: „преводачът не го е превел добре“. Сега нещата стоят по друг начин.

 

Рада Ганкова

 

– Може ли да разкажеш някои интересни примери?

– Най-фрапиращият и известен случай беше по време на Брекзит. Споразумението за него е обемен документ, над 500 страници, преведен на 22 европейски езика. Преди това имаше друг документ, наречен „Бяла книга“, заради който немскоговорящи се подиграваха на британците. Британският вестник The Independent писа, че

тази „Бяла книга“ е преведена на много лош немски, с граматически грешки, че езикът е старомоден и звучи архаично.

Един журналист дори заяви, че това било „национално унижение“ за британците. Тук забравяме едно много важна подробност – този текст не е превеждан от човек, а от машина. Възможно е после да е имало човешка редакция, но не знаем колко време е имал въпросният редактор, нито какво се е очаквало от него – дали да следи за вярност с оригинала, или просто да заглажда немския текст. Можем да спекулираме за условията, при които е бил преведен този текст, но едно е ясно – обстоятелствата и методите на труд днес са различни и

нашето производство е резултат от взаимодействието с това на изкуствения интелект.

 

– Защо „постредактори“, а не просто „редактори“?

–Тези понятие се появяват през 80-те, в зората на машинния превод, когато се говори за предредакция и постредакция. Първото е подготовката на текста, преди да се подаде на машината, а второто – последващата обработка.

 

Рада Ганкова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Регламентирано ли е по някакъв начин къде може да се използват автоматични системи и къде – не?

– Не, отношенията ни с изкуствения интелект в превода не са съвсем ясни и законово регламентиране. Как стои въпросът например с авторското право или с нелоялната конкуренция? Кой е носител на авторското право, когато част от нашия интелектуалния труд е извършен от ИИ? Нашумя една японска писателка, обявила, че е написала част от произведението с ChatGPT. Тя ли получава парите за авторското право върху тези пет процента? Е, същото е и с превода.

Преди няколко дни The Guardian писаха, че много от преводачите имат по-малко работа заради ИИ и че очакват да бъдат негативно засегнати. В тази статия се споменават и последствията от постредактирането, което не е по-лека работа за преводачите, дори напротив – постредакторът трябва да бъде много бдителен, защото алгоритмите могат да го подведат.

Пак от тази статия, според проучване сред членовете на Society of Authors – писатели, сценаристи, илюстратори и преводачи, 94% казват, че искат да им бъде платено и да бъдат споменати, когато работата им се използва за разработване на изкуствен интелект. Именно затова е спешно актуализирането на законодателството, за да се гарантира, че инструментите се разработват и използват етично и правомерно.

През март тази година ЕС прие първия в света регламент за ИИ. Всички тези законодателни промени имат за цел да регулират как си взаимодействаме и работим с изкуствения интелект.

 

– Така е, но отново остават отворени много големи въпроси. Докато обстоятелствата се променят бързо. Така ли е и в света на превода, остават ли вече професионални преводачи без работа заради алгоритмите?

– Както стана дума, машините генерират текстове, но те все още не са готови да се четат непроверени. Понякога отнема много време да се провери какво точно е искала да напише „автоматичната колежка“. Обемът на работа и броят на преводачите са същите.

Но има и един много приятен ефект от използването на алгоритмите и това е, че

хората започнаха да ценят труда на преводача и текста, които е преведен от естествен интелект и носи душа.

 

Рада Ганкова

 

– Дали наистина? Аз около себе си не виждам нещо подобно. А и, както си говорихме с теб в рубриката „Букви и байтове“ в „Библиотеката“ по БНТ 1, според мен за огромна част от ежедневните ни нужди, поне според мен, алгоритмите вече са достатъчно добри преводачи.

Накъде виждаш да се развиват тези тенденции? Защото от постоянните въпроси за това чии професии ще вземе ИИ, на мен ми се струва логично в симултанния превод той много скоро да задмине по умения човека.

– Официалното начало на симултанния превод в сегашния му вид се свързва с международните организации и той става възможен едва след изобретяването на кабелни системи за предаване на човешка реч в началото на ХХ век. Смята се, че развитието на изкуствения интелект е технологичен пробив, който също коренно ще промени устния превод.

По време на пандемията станахме свидетели на разцвет на системите за превод в реално време и съществуващите платформи бързо бяха усъвършенствани. Машините за устен превод разчитат на автоматично разпознаване на гласа, на машинния превод и на преобразуването на реч в текст.

За машинен устен превод, при който човекът е заместен от машина, според мен още трябва да почакаме. Точно в симултанния превод ИИ най-много се излага. Ако с писмените текстове се справя незле, с устния нещата не стоят така. Получавала съм съобщение, че

даден форум няма да има нужда от преводачи, защото ще използват ИИ.

И… познай! Оказва се, че това, което генерира ИИ, не е разбираемо и следващия път си наемат хора за тази работа.

Още един пример: на много места в САЩ преводът на бежанци и мигранти се прави от машини. Това понякога има пагубни резултати.

 

Рада Ганкова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– И, все пак, това според мен бързо се променя, точно защото във всяка от трите стъпки моделите стават по-добри. Превръщането на глас в текст и обратното, клонирането на глас, през последната година напредват впечатляващо.

– Не е толкова лесно. Устният превод е свързан с човешкия глас, произношението, спецификата на речта на всеки от нас. А гласът ни е уникален и когато го слушаш, може да бъде много приятен. Машините произвеждат глас, който е стандартен, често лишен от емоции.

От друга страна, когато машините превеждат устна реч, трябва да вземат предвид индивидуалното произношение на всеки – някой има говорен дефект, друг говори с акцент като баба си, трети на диалект… Машините не са измислили още как да преодолеят тази уникалност и индивидуалност. Справят се, но не могат още да направят професионален превод.

Това е по отношение на симултанния превод, но

отделно трябва да отчетем използването на ИИ на различни езици.

Президентът на Аржентина Хавиер Милей произнесе реч на международен форуми в Давос преди няколко месеца. Речта беше на испански, но излезе и версия, в която той говори на перфектен английски със своя глас, което не е втори запис, нито дублаж. Аудиото е преконвертирано от платформа Heygen, която е способна да генерира аудио на друг език, да запази тона и тембъра на гласа и да коригира звука и движенията на устата на човека, за да звучи и изглежда достоверно.

Това, че можем да запазим оригиналния глас и той да заговори на друг, е нова ера, особено в политиката.

 

– Именно! И аз разсъждавам доста по темата, макар според мен да я няма достатъчно в общественото поле, скоро ще стане дума на сайта. Предполагам какъв ще е отговорът, но не мога да не попитам… боиш ли се, че ще дойде моментът, когато преводачите изобщо няма да са нужни?

– В някои области няма голям риск.

Преводът на художествени текстове е творчество, а машините все още не творят, само генерират текстово съдържание.

Алгоритмите не могат да мислят метафорично и преносно, големи са буквалисти и нямат никаква чувствителност. Затова се наложи и наименованието „преводоиди“.

Според мексиканския поет Октавио Пас, „не казвам, че буквалният превод е невъзможен, казвам, че той не е превод“. Автоматичната преводачка засега е на етап „буквален превод“, дума за дума, а не смисъл за смисъл.

 

Рада Ганкова

снимка: Невена Рикова

 

– От ежедневния ти опит… стават ли по-добри системите за автоматизиран превод, или показват, че са стигнали предела си?

– В сравнение с преди десет години работят в пъти по-добре. Не мога предвидя как ще се развиват, трябва да мине малко време и да сравним.

Как да се запази стилът, каква ще е структурата на изречението, използването на глаголните времена или синоними… за тези неща напредъкът е бавен.

Човекът преводач взема решение за най-подходящия превод, а софтуерът му е помощник, за да не губи време да прави справки и да рови из речници.

 

– Какви са най-големите рискове от автоматизирания превод? Кой е най-големият проблем, който може да създаде?

– Стандартизиран, бездушен език.

Език, които не е културно оцветен и не изразява начина, по който хората са прочели света, е безинтересен, а машините създават точно такъв.

Шаблонното производство на изрази е запазена марка на автоматичната преводачка, като за основа се използва английският. Моите наблюдения са, че в българския, включително и под влияние на автоматичната преводачка, навлязоха много английски изрази –

„скелети в гардероба“, „червени линии“, „горещ картоф“, „в обувките на другия“, „слон в стаята“…

Това само по себе си не е проблем, но в такива изрази личи въображението на един народ, а нашето въображение в момент се приравнява към това на англоговорящите.

Другият проблем е „шльокавият език“. Този миш-маш от българско-английски в медиите е резултат от автоматичния превод, макар и не само. Примери хиляди, достатъчно е да отвориш някой новинарски сайт и ще видиш, че всичко е написано така. За последните седмици събрах примери като

„нон профит болница“, „жертви на дийп фейк“, „трифтване на мебели“, „дай ми малко спейс“…

Всички тези думи могат да се кажат на български, но по тази тема говорихме в предното интервю.

 

Рада Ганкова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– И пак ще говорим! Темата е голяма и важна. Кой български израз би се учудила, ако видиш преведен автоматично на чужд език?

– Винаги съм смятала че „неволя“ е от така наречените непреводими думи. За моя изненада „автоматична колежка“ се справя нелошо с приказката за неволята. Но това е пак защото тя няма емоции и

не възприема неволята като характерно българско преживяване.

Винаги можеш да намериш думи, за да преведеш нещо, но „непреводимото“ е емоционалният и народопсихологическият заряд.

 

– Много интересно, за теб „колежката“ е в женски род, пък ние все си говорим за „автоматичен преводач“…

– Ние сме свикнали всичко да слагаме в мъжки род. Ако видиш уводните думи в предишното ни интервю, ти също казваш „Рада е преводач“.

Говоря за нея в женски род по две причини – защото така я наричат колегите ми и защото всъщност моите колеги са основно колежки. Преводачеството е силно феминизирана професия и чисто статистически автоматичната преводачка има повече шансове да е жена, отколкото мъж.

 

– Аз пък имам колежка журналистка, която се сърди, когато не я наричам „колега“. Всеки има доста примери за несполучлив автоматичен превод (не че с човешките преводачи не се случва). Имаш ли такива, които не спират да те разсмиват?

– Ох, мога да разказвам до утре, постоянно се разсмивам с автоматичната преводачка. Толкова време вече не се научи, че когато говорят, че нещо е viral в медиите, не значи че е „вирусно“. Че tip не е само „накрайник“, а „съвет“, chair значи „председател на заседание“ в институционален контекст, а не „стол“, както тя го превежда.

Наложи се Турция да си смени името на английски, за да не я бъркат с пуйка…

 

Рада Ганкова

 

– Коя книга никога не би дала на алгоритъм за превод?

– Не бих му дала нито един художествен текст.

Но алгоритъмът прави най-слабите си преводи на фантастични романи, защото ключовото там е човешкото въображение,

то създава цели нови светове, а машините имитират, повтарят и копират вече познатото.

 

– Казваш, че художественият превод си остава човешки бастион, защото е нужно много по-голямо познаване на контекста. Но не можем ли да обучим и алгоритмите на контекст, дори по-дълбок и многопластов, отколкото е способен да възприеме един човек?

– Този въпрос трябва да зададеш на информатиците. Засега виждам, че алгоритмите не се справят с полисемия и с контекст. Ако нещо в речника има десет значения, „автоматичната колежка“ си слага някое, без да се съобразява с контекста. Това според мен остава най-големият ѝ проблем. Допуска и много анахронизми, когато в превод използваш дума, която не е съществувала в епохата на произведението. Все едно да споменеш робот в превод на средновековно произведение.

Не на последно място, речниковият ѝ запас, въпреки достъпа да всички ресурси на света, е доста беден.

Не знае как да осъществи мост между културите или да преведе авторови неологизми.

Ето няколко примера, които събрах за това интервю. Не може да борави с реалии: „Знаменития идалго“ го превежда като „гениалния благородник“.

Не се справя с полисемия: Произведението на Молиер „Дон Жуан“ на френски има и издания със заглавие Dom Juan ou le festin de pierre. Тук автоматичната преводачка не се справя с контекста, превежда го като „тържеството на Петър“. Pierre наистина е името Пиер, но също значи и „камък“. В това произведение се отнася до една каменна статуя, ама тя не е толкова добра по литература и не знае как да избегне такъв гаф.

В романа „Шепотът на пчелите“ на София Сеговия едната героиня се казва Консуело, което значи „утеха“ и автоматичната преводачка го превежда.

Пак в този роман се появи „ребосо“ – голям шал, с който жените в Мексико се загръщат, но също си носят бебетата. Понеже днес в това значение се използва английската дума „слинг“, така го превеждат и алгоритмите, но… действието в романа се развива през 1921 г.

 

Рада Ганкова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– И все пак, ти говориш за колежката, но има много различни системи. Сигурен съм, че ако целта е конкретно художествен превод, създателите на алгоритъма биха могли да го съобразят в по-голяма степен.

Как гледаш на идеята за персонализиран превод? Няма ли да е страхотно човек да има личен ИИ преводач, превеждаш според вкуса, любимия стил, речниковия му запас?

– Нямам нищо против да имаме персонализиран преводач, но тогава наистина рискуваме да станем Вавилон и се губи смисълът от нормиране на езика. Няма как БАН за налагат езикови правила, защото машините няма да ги спазват.

 

– Наистина е ужасен светът, в който БАН няма да налага езиковите правила. Но, точно в този контекст, според мен ChatGPT вече пише значително по-грамотно от огромна част от българите. След като имаме по-съвършени системи за редакция и корекция, защо ни е да учим правилата?

– И според мен

ChatGPT пише по-грамотно от много хора, при това на всички езици

и тук се поставя въпрос за съдържанието и целите на образованието. Би трябвало да започнем да правим разлика във видовете грамотност. Днес тя не може просто да бъде оценена през това дали знаем кога се пише „а“ или „ъ“, пълен или кратък член.

 

Рада Ганкова

снимки: Добрин Кашавелов

 

– В експеримента, който направих неотдавна, ChatGPT си измисли много красиви диалектни думи от Северозапада и наистина затрудниха хората в разпознаването дали са истински. С теб си говорихме за закърнялото ни словотворчество, не може ли пък алгоритмите да помогнат в измислянето на нови думи и значения?

– Честно казано, вече разчитам на алгоритмите, защото се убедих, че ние единствено умеем да вземаме от английския.

През последните 20 години колко думи сме измислили? Всички са копирани.

Помниш ли примера с еърфрайъра от предния ни разговор? Този еърфрайър си се наложи, има реклами по телевизията, дори има вариации – „ойлфри фрайър“! Рекламите са широко отворена врата, през която навлизат много думи и затова смятам, че създателите им са отговорни за налагането на думи.

И аз си направих експеримент с ChatGPT, дадох му някои английски думи, които използваме, и го помолих да ми измисли дума на български. За еърфрайър ми предложи „въздушенфритюрник“. Не е лошо. Зададох му „стрийминг платформа“ и той генерира „поточна платформа“, за „мейнстрийм“ словосътвори „главентен“, като ме информира, че е използвал думите „главен“ и „тенденция“.

Разбира се, не значи, че ние ще възприемем тези думи. Думи се налагат през медиите и публичното говорене. Машините използват нашия език и се учат от него, но ние не се учим от тях. Поне засега…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This