Доверявай, но проверявай онлайн!

май 31, 2024 | Технологии

Доверявай, но проверявай онлайн!

31 май 2024 | Технологии

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.

Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.

„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.

Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

 

Пламен Цветанов

 

Инж. Социален

Гостът ни определено знае какво говори, темата го вълнува от десетилетия. Преди повече от 20 години Пламен Цветанов започва да издава култовото списание „Хакер“, което, както пише на корицата, разказва „за тъмната страна на нещата“. Самото издание има прелюбопитна история, която си струва да разкажем отделно. Но в него, още в първите години на хилядолетието, Пламен пише за социалната инженерия – кибератаката, която е насочена не към технологиите, а към потребителя. Ето защо е важен опитът, който ще сподели…, идващ и от двете страни на барикадата.

„Хората често са слабата връзка в киберсигурността“, казва днешният ни гост. „Например, те могат да бъдат подведени да споделят пароли или лична информация чрез фалшиви имейли, социални мрежи или телефонни обаждания. За да се предпазите от такива атаки, е важно да бъдете внимателни, винаги да проверявате и удостоверявате идентичността на онези, които искат чувствителна информация“.

„Социалната инженерия е формата, използвана при над 80% от кибератаките по статистика на ФБР и на Европейската агенция по киберсигурност. Тя е плацдарм и за други, още по-опасни пробиви, но и самата тя е атака от най-чист и плашещ вид.“

 

Социално инженерство

 

Не хакнеш ли, ще те хакнат

Естествено, няма как да пропусна да попитам Пламен дали сам не е ставал жертва на подобен проблем. Оказва се, че не, но пък… се случило на баща му.

„Той беше служител в Министерството на вътрешните работи, над 30 години преподаваше „Оперативно издирвателна дейност“, един от най-големите криминалисти и профайлъри. И… загуби огромна сума след подобна атака“, разказва Пламен. Ето един повече от сигурен знак, че никой не е застрахован и всеки си струва да бъде нащрек онлайн.

В случая с бащата на нашия гост е избран претекстинг. Този тип социална инженерия изиства щателно проучване и добра подготовка. Атакуващият опознава жертвата, влиза в комуникация с нея, успявайки да я убеди да сподели информация, която в никакъв случай не би трябвало.

„Става дума за разновидност на популярните преди телефонни измами“, допълва Пламен. „Най-често ставаше дума за обаждане от човек, който се представя за здравен служител в спешно отделение, който убеждаваше хората, да „спасят“ своя уж пострадал близък, на когото се налага спешна операция.“

И така, след като… криминалист с 30-годишен опит се поддава, наистина ли мислите, че някой би могъл да бъде сигурен?

 

Социално инженерство

 

Хак да му е

Социалната инженерия може да се яви в много неочаквани форми и ситуации. Някои от тях включват:

  • Физическа социална инженерия

Например, ако някой се представя за работник на доставчик на услуги или техническа поддръжка, за да получи достъп до сграда или компютърна система.

  • Използване на обществени събития

Атакуващият може да е ролята на участник в благотворително събитие или конференция, за да събере информация от хората, които присъстват.

  • Фалшиви кампании за социални медии

Нападателите могат да създадат фалшиви профили, понякога копиращи оригиналните, за да се приближат до целите си, като се представят за приятели или колеги.

  • Физически подаръци или зарибяване

Могат да използват подаръци, като флашпамети или други устройства, които да съдържат зловреден софтуер.

  • Фалшива поддръжка на клиенти

Атакуващите могат да се представят за служители на компании, за да съберат информация от потребителите чрез телефонни обаждания или имейли.

Разбира се, примерите са условни дотолкова, доколкото граници няма. Днешната мрежа дава толкова много възможности за подобен тип атаки, които са ограничени само от въображението на „социалните инженери“.

 

Пламен Цветанов

 

Лайкове всекиму, доверие – никому

„За съжаление, огромна част от хората и бизнеса си мислят, че „на нас“ не могат да ни се случат подобни неща!“, обобщава Пламен.

И ако започнахме с телефонните измами, при които потенциалните пострадали бяха основно по-възрастни хора, то от социалната инженерия и безбройните ѝ форми никой не е застрахован:

  • Обикновени потребители

Всеки, който използва интернет и социални мрежи, може да бъде цел на социална инженерия. Например, хората могат да бъдат подведени да кликнат на вредни връзки или да споделят чувствителна информация в резултат на фалшиви имейли или съобщения в социални мрежи.

  • Бизнеси и организации

Корпорации, малки бизнеси и други организации също са податливи на социална инженерия. Атаки, като например фишинг и бизнес измами, могат да нанесат сериозни щети на бизнеса, като изложат чувствителна информация или предизвикат директни финансови загуби.

  • Публични, известни личности, инфлуенсъри

Хората със сериозно публично присъствие са още по-„ценна“ жертва на социална инженерия.

  • Служители

Социалната инженерия може да се използва, за да се манипулират служителите на дадена организация, така че да разкрият чувствителна информация или да извършат действия, които биха могли да бъдат вредни за работното им място.

Социално инженерство

 

Герои на нашето време

И ако технологиите се променят постоянно, същото важи и за атаките. Както стана дума, Пламен Цветанов следи темата повече от две десетилетия и ето някои от нещата, които са се променили за това време:

  • Ръст на социалния ландшафт онлайн

Социалните мрежи и онлайн платформите днес са неизменна част от ежедневието ни. Това отваря нови възможности за социална инженерия, като фалшиви новини, дезинформация и манипулации чрез социалните медии.

  • Развитие на изкуствения интелект и дийпфейк

С напредъка на технологиите днес е по-лесно от всякога да се създадат реалистични фалшиви видео и аудио, които да бъдат използвани за манипулации и измами.

  • По-целенасочени атаки и персонализирани манипулации

Атаките на социална инженерия често са по-персонализирани. Злоумишлениците използват данните за поведението и предпочитанията на хората, за да създадат манипулативни съобщения, които е по-вероятно да постигнат целта си.

  • По-широко информиране, обучение по киберсигурност и осведоменост

За сметка на това, че социалната инженерия се развива, се забелязва и по-голямо внимание към киберсигурността, повече обучения и осведоменост по темата. Организациите и отделни хора все повече оценяват и се стремят да разберат рисковете и да се предпазят от потенциални атаки.

В крайна сметка именно затова сме се събрали и тук, за да помогнем повече хора да се замислят, когато получат следващия имейл, следващото съобщение, прочетат следващата новина, които им изглеждат съвсем истински. Поне първосигнално…

 

Хакнат каша духа

Но кое е най-важното, за да се предпазим? С извинение за повторението…, да бъдем предпазливи. Или, както казва Пламен, по-добре да духаме кашата, отколкото да се опарим, след това „пареният“ така или иначе го прави.

Що се отнася до компаниите, единственото решение е комбинацията от много фактори – осведоменост, процедури за сигурност, технологични решения. И доколкото не винаги служителите обръщат внимание на скучноватите клипове или уроци на живо, задължително е редовно да се правят тестове и симулации. Защото едно е да четеш абстрактни размисли, а друго – да се подведеш и да кликнеш убедително изглеждащия линк в служебния имейл…, който обаче се оказва, че е изпратен от специалистите по киберсигурност, успели да ти покажат, че всеки може да се подведе.

И ако за тези страни на социалната инжерия си говорим доста, сравнително встрани остава гледната точка, според която социална инженерия е и… отношението на самите социални платформи към нас. Алгоритмите им, които ни затварят в балоните на филтрите, маркетинговите им подходи. Дори начинът, по който днес формират обществения дневен ред, определено и категорично също са форма на социална инженерия, съгласен е специалистът по киберсигурност.

А всичко това ще се задълбочава, благодарение и на генеративните технологии. Както показа експериментът на Дигитални истории, вече е въпрос на минути и минимални технически познания човек да генерира изцяло измислен от алгоритмите онлайн „герой“. А оттук до това той да се превърне в оръжие на социалната инженерия пътят е кратък…

 

Пламен Цветанов

 

Едно наум

„По никакъв начин не можем да кажем, че са измислени всички форми на социална инженерия“, казва Пламен. „Този вид атаки и манипулации постоянно еволюират и се приспособяват към новите технологии, обществения и културен контекст, към промените в поведението на хората. Напредъкът в технологиите, особено в областта на изкуствения интелект и социалните мрежи, може да открие нови възможности за манипулация и атаки“.

И още нещо, социалната инженерия не е ограничена само до цифровия свят. „Тя може да се извършва и в реалния живот, като се използват психологически техники и манипулации“, обобщава специалистът. „Важно е да се осъзнае, че социалната инженерия е продукт на човешката креативност и манипулативни умения. Затова трябва да бъдем постоянно бдителни, да развиваме критично мислене и да бъдем информирани за потенциалните заплахи, които може да срещнем както он-, така и офлайн“.

Преди да се разделим, Пламен казва нещо, което смята за неписан закон, а на мен ми остава само да се присъединя. „Доверието не бива да съществува в интернет! По-добре бъдете параноици, отколкото да изгорите.“ (Още за нашия гост и работата му ще намерите тук.

Е, аз искрено се надявам, че с Дигитални истории съм успял да заслужа доверието ви за това, че се опитвам да събирам важни късчета информация, истории, които ни позволяват да се ориентираме в суматохата на технологичното настояще. Но ако случайно видите да ви рекламирам казина, криптовалути или някого, за когото да гласувате… да, онлайн оригиналите почти винаги могат да бъдат различени от фалшификати. Достатъчно е обаче най-важното и може би най-дефицитното качество днес. Здравият разум…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This