Доверявай, но проверявай онлайн!

май 31, 2024 | Технологии

Доверявай, но проверявай онлайн!

31 май 2024 | Технологии

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.

Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.

„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.

Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

 

Пламен Цветанов

 

Инж. Социален

Гостът ни определено знае какво говори, темата го вълнува от десетилетия. Преди повече от 20 години Пламен Цветанов започва да издава култовото списание „Хакер“, което, както пише на корицата, разказва „за тъмната страна на нещата“. Самото издание има прелюбопитна история, която си струва да разкажем отделно. Но в него, още в първите години на хилядолетието, Пламен пише за социалната инженерия – кибератаката, която е насочена не към технологиите, а към потребителя. Ето защо е важен опитът, който ще сподели…, идващ и от двете страни на барикадата.

„Хората често са слабата връзка в киберсигурността“, казва днешният ни гост. „Например, те могат да бъдат подведени да споделят пароли или лична информация чрез фалшиви имейли, социални мрежи или телефонни обаждания. За да се предпазите от такива атаки, е важно да бъдете внимателни, винаги да проверявате и удостоверявате идентичността на онези, които искат чувствителна информация“.

„Социалната инженерия е формата, използвана при над 80% от кибератаките по статистика на ФБР и на Европейската агенция по киберсигурност. Тя е плацдарм и за други, още по-опасни пробиви, но и самата тя е атака от най-чист и плашещ вид.“

 

Социално инженерство

 

Не хакнеш ли, ще те хакнат

Естествено, няма как да пропусна да попитам Пламен дали сам не е ставал жертва на подобен проблем. Оказва се, че не, но пък… се случило на баща му.

„Той беше служител в Министерството на вътрешните работи, над 30 години преподаваше „Оперативно издирвателна дейност“, един от най-големите криминалисти и профайлъри. И… загуби огромна сума след подобна атака“, разказва Пламен. Ето един повече от сигурен знак, че никой не е застрахован и всеки си струва да бъде нащрек онлайн.

В случая с бащата на нашия гост е избран претекстинг. Този тип социална инженерия изиства щателно проучване и добра подготовка. Атакуващият опознава жертвата, влиза в комуникация с нея, успявайки да я убеди да сподели информация, която в никакъв случай не би трябвало.

„Става дума за разновидност на популярните преди телефонни измами“, допълва Пламен. „Най-често ставаше дума за обаждане от човек, който се представя за здравен служител в спешно отделение, който убеждаваше хората, да „спасят“ своя уж пострадал близък, на когото се налага спешна операция.“

И така, след като… криминалист с 30-годишен опит се поддава, наистина ли мислите, че някой би могъл да бъде сигурен?

 

Социално инженерство

 

Хак да му е

Социалната инженерия може да се яви в много неочаквани форми и ситуации. Някои от тях включват:

  • Физическа социална инженерия

Например, ако някой се представя за работник на доставчик на услуги или техническа поддръжка, за да получи достъп до сграда или компютърна система.

  • Използване на обществени събития

Атакуващият може да е ролята на участник в благотворително събитие или конференция, за да събере информация от хората, които присъстват.

  • Фалшиви кампании за социални медии

Нападателите могат да създадат фалшиви профили, понякога копиращи оригиналните, за да се приближат до целите си, като се представят за приятели или колеги.

  • Физически подаръци или зарибяване

Могат да използват подаръци, като флашпамети или други устройства, които да съдържат зловреден софтуер.

  • Фалшива поддръжка на клиенти

Атакуващите могат да се представят за служители на компании, за да съберат информация от потребителите чрез телефонни обаждания или имейли.

Разбира се, примерите са условни дотолкова, доколкото граници няма. Днешната мрежа дава толкова много възможности за подобен тип атаки, които са ограничени само от въображението на „социалните инженери“.

 

Пламен Цветанов

 

Лайкове всекиму, доверие – никому

„За съжаление, огромна част от хората и бизнеса си мислят, че „на нас“ не могат да ни се случат подобни неща!“, обобщава Пламен.

И ако започнахме с телефонните измами, при които потенциалните пострадали бяха основно по-възрастни хора, то от социалната инженерия и безбройните ѝ форми никой не е застрахован:

  • Обикновени потребители

Всеки, който използва интернет и социални мрежи, може да бъде цел на социална инженерия. Например, хората могат да бъдат подведени да кликнат на вредни връзки или да споделят чувствителна информация в резултат на фалшиви имейли или съобщения в социални мрежи.

  • Бизнеси и организации

Корпорации, малки бизнеси и други организации също са податливи на социална инженерия. Атаки, като например фишинг и бизнес измами, могат да нанесат сериозни щети на бизнеса, като изложат чувствителна информация или предизвикат директни финансови загуби.

  • Публични, известни личности, инфлуенсъри

Хората със сериозно публично присъствие са още по-„ценна“ жертва на социална инженерия.

  • Служители

Социалната инженерия може да се използва, за да се манипулират служителите на дадена организация, така че да разкрият чувствителна информация или да извършат действия, които биха могли да бъдат вредни за работното им място.

Социално инженерство

 

Герои на нашето време

И ако технологиите се променят постоянно, същото важи и за атаките. Както стана дума, Пламен Цветанов следи темата повече от две десетилетия и ето някои от нещата, които са се променили за това време:

  • Ръст на социалния ландшафт онлайн

Социалните мрежи и онлайн платформите днес са неизменна част от ежедневието ни. Това отваря нови възможности за социална инженерия, като фалшиви новини, дезинформация и манипулации чрез социалните медии.

  • Развитие на изкуствения интелект и дийпфейк

С напредъка на технологиите днес е по-лесно от всякога да се създадат реалистични фалшиви видео и аудио, които да бъдат използвани за манипулации и измами.

  • По-целенасочени атаки и персонализирани манипулации

Атаките на социална инженерия често са по-персонализирани. Злоумишлениците използват данните за поведението и предпочитанията на хората, за да създадат манипулативни съобщения, които е по-вероятно да постигнат целта си.

  • По-широко информиране, обучение по киберсигурност и осведоменост

За сметка на това, че социалната инженерия се развива, се забелязва и по-голямо внимание към киберсигурността, повече обучения и осведоменост по темата. Организациите и отделни хора все повече оценяват и се стремят да разберат рисковете и да се предпазят от потенциални атаки.

В крайна сметка именно затова сме се събрали и тук, за да помогнем повече хора да се замислят, когато получат следващия имейл, следващото съобщение, прочетат следващата новина, които им изглеждат съвсем истински. Поне първосигнално…

 

Хакнат каша духа

Но кое е най-важното, за да се предпазим? С извинение за повторението…, да бъдем предпазливи. Или, както казва Пламен, по-добре да духаме кашата, отколкото да се опарим, след това „пареният“ така или иначе го прави.

Що се отнася до компаниите, единственото решение е комбинацията от много фактори – осведоменост, процедури за сигурност, технологични решения. И доколкото не винаги служителите обръщат внимание на скучноватите клипове или уроци на живо, задължително е редовно да се правят тестове и симулации. Защото едно е да четеш абстрактни размисли, а друго – да се подведеш и да кликнеш убедително изглеждащия линк в служебния имейл…, който обаче се оказва, че е изпратен от специалистите по киберсигурност, успели да ти покажат, че всеки може да се подведе.

И ако за тези страни на социалната инжерия си говорим доста, сравнително встрани остава гледната точка, според която социална инженерия е и… отношението на самите социални платформи към нас. Алгоритмите им, които ни затварят в балоните на филтрите, маркетинговите им подходи. Дори начинът, по който днес формират обществения дневен ред, определено и категорично също са форма на социална инженерия, съгласен е специалистът по киберсигурност.

А всичко това ще се задълбочава, благодарение и на генеративните технологии. Както показа експериментът на Дигитални истории, вече е въпрос на минути и минимални технически познания човек да генерира изцяло измислен от алгоритмите онлайн „герой“. А оттук до това той да се превърне в оръжие на социалната инженерия пътят е кратък…

 

Пламен Цветанов

 

Едно наум

„По никакъв начин не можем да кажем, че са измислени всички форми на социална инженерия“, казва Пламен. „Този вид атаки и манипулации постоянно еволюират и се приспособяват към новите технологии, обществения и културен контекст, към промените в поведението на хората. Напредъкът в технологиите, особено в областта на изкуствения интелект и социалните мрежи, може да открие нови възможности за манипулация и атаки“.

И още нещо, социалната инженерия не е ограничена само до цифровия свят. „Тя може да се извършва и в реалния живот, като се използват психологически техники и манипулации“, обобщава специалистът. „Важно е да се осъзнае, че социалната инженерия е продукт на човешката креативност и манипулативни умения. Затова трябва да бъдем постоянно бдителни, да развиваме критично мислене и да бъдем информирани за потенциалните заплахи, които може да срещнем както он-, така и офлайн“.

Преди да се разделим, Пламен казва нещо, което смята за неписан закон, а на мен ми остава само да се присъединя. „Доверието не бива да съществува в интернет! По-добре бъдете параноици, отколкото да изгорите.“ (Още за нашия гост и работата му ще намерите тук.

Е, аз искрено се надявам, че с Дигитални истории съм успял да заслужа доверието ви за това, че се опитвам да събирам важни късчета информация, истории, които ни позволяват да се ориентираме в суматохата на технологичното настояще. Но ако случайно видите да ви рекламирам казина, криптовалути или някого, за когото да гласувате… да, онлайн оригиналите почти винаги могат да бъдат различени от фалшификати. Достатъчно е обаче най-важното и може би най-дефицитното качество днес. Здравият разум…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация
Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Share This