Можете да чуете тази Дигитална история в
Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…
Освен оковите си
„Кой съм аз? Борец за свобода, лишен от всякаква свобода. Борец за свобода на словото, на когото е отказано всякакво слово. Борец за истината, станал обект на хиляди лъжи.“
Няма как да не сте виждали белокосия от млад австралиец с някак детски поглед. Журналист, програмист, радетел за истината, който успя да изкара на бял свят някои от най-пазените мръсни тайни на държавата световен хегемон. А после влезе в съдебна битка, която беше твърде вероятно да завърши с присъдата от 175 години затвор, точно защото е изпълнил дълга си. След 7 години в тясната стаичка на еквадорското посолство в Лондон и още 5 – в още по-тясната затворническа килия. След години в риск за живота и свободата си, Асанж се завърна като победител.
Предишната му спирка беше малка съдебна зала в далечния от малък остров Сайпан, където местната съдийка, представляваща САЩ в територията Северни Мариански острови, одобри сделката между Асанж и прокуратурата. Той се призна за виновен, прие присъдата от 5 години, които вече е е излежал. „Изглежда, ще можете да излезете от тази съдебна зала като свободен човек“, заяви съдия Рамона Манглона, за която това беше големият житейски шанс да попадне в светлината на прожекторите.
Народе????
„Интернет, нашият най-велик инструмент за освобождение, се превърна в най-опасният помощник на тоталитаризма, който някога сме виждали.“
За разлика от Асанж. От малък свикнал да се бори за това, в което вярва. Показал невероятна устойчивост в битката си срещу съдебната система, срещу най-силните държави, срещу абсолютно всички…
Каква ли е цената на тази сделка?
Преди да поразсъждаваме по тази тема, нека се върнем доста по-назад, преди историята с документите, с посолството и затвора, продължила нетипично дълго за днешните времена, когато всичко се случва толкова бързо…
Big brother
„Първо трябва да стане ясно, че човек или е участник в историята, или нейна жертва. Няма друг вариант.“
Родителите на Джулиън се разделят, още преди той да се е родил. Майка му Ан Хоукинс е визуален артист, баща му Джон Шиптън – строител и активист срещу войните.
Когато Джулиън е на 8, майка му се жени за актьора Брет Асанж, собственик на малка театрална компания… Именно него ще приеме бунтаря за свой баща и неговата фамилия ще прослави, макар с майка му да се разделят, когато нашият герой е само на 9.
„Брет Асанж беше мъжката фигура, с която се свързвах, добрият баща. Един от онези готини хора от 70-те, които се занимаваха с китари и всичко, свързано с музикалната сцена. Името Асанж е необичайно, идва от г-н Санг, или „ах-санг“ на кантон: защото неговият прапрапрадядо е бил тайвански пират“, разказва героят ни.
За разлика от всички стереотипи, истинският му баща ще се завърне в живота му по-късно. С неговия полубрат ще направят филм, озаглавен „Итака“, именно с надеждата да помогнат един ден Джулиън да спечели битката с правосъдето и да се върне у дома… Разбира се, много от детайлите остават неизвестни, Джулиън държи далеч от света личния си живот и събирането на късчетата от истории като неговата определено е предизвикателство за бъдещето. Ако историята оцелее като наука, която е достатъчно адекватна да отразява случващото се в дигиталните времена…
Странник в странна страна
„Хората често питат: „Какво да направя?“. Отговорът не е толкова труден. Научете как е устроен светът. Противопоставяйте се на изявленията, действията и намеренията на онези, които се стремят да ни контролират зад фасадите на демокрацията или монархията. Обединете се в обща цел и общ принцип за проектиране, изграждане, документиране, финансиране и защита. Учете се. Противопоставяйте се. Действайте. Сега.“
Малко след втория развод майка му се жени за Лейф Майнел, основател на „Семейството“ – местна секта, както казва Джулиън. Семейството оцелява кратко, тя забременява, чувства се преследвана и бяга, започва да обикаля със сина си из Австралия, от щат на щат… „Така започнахме да се движим. Номадството подхожда на някои хора, на някои ситуации. Просто продължихме да се местим, майка ми получаваше работа в нов град и ние си намирахме жилище там“.
През следващите години, по негови думи, те ще минат през повече от 50 града, той ще учи в 37 училища.
От малък се откроява като умел програмист. Иска „да преодолее бариерите пред познанието“. На 8 се интересува от философия и математика, а на 11 вече е усвоил възможностите на един от дядовците на днешните компютри – Commodore 64.
Детството му обаче е и много повече. В провинциална Австралия казва, че си живее като Том Сойер – язди, изследва пещери, лови риба, гмурка се, кара мотор.
В гимназията му казват „Професора“. Обича да се хвали, че на 15 умее да „разбива системи за криптиране, използвани, за да попречат на хората да споделят софтуер“, което после ще му помогне и със „системи, използвани за скриване на информация в правителствени компютри“.
Манастирът тесен за мойта душа е
„Бъдещето на човечеството е борбата между хората, които контролират машините, и машините, които контролират хората; между демократизацията на комуникацията и узурпирането на комуникацията от изкуствения интелект.“
После, някак неусетно, пораства и сам е готов да пътува. Нарамва най-важните вещи и започва да опознава света, по хипарски, на стоп, понякога без документи, с различни измислени имена. Обикаля ли, обикаля, за да си натрупа километрите и за годините, които ще му се наложи да прекара в малката стаичка на посолството и в килията на строго охранявания затвор „Белмарш“.
В цялата суматоха е изоставил гимназията, вече е на 32, когато я завършва и записва да следва математика и физика в университета в Мелбърн…
Не завършва, защото вече му се е отворил шанс да промени света.
Джулиън попада в светлината на прожекторите именно като хакер. Само на 16 се подвизава с прякора Medax, когато с двама негови приятели са съдени за хакерство. Използват най-често социално инженерство, не злоупотребяват с информацията, не се възползват от нея, а само я споделят, което и ще ги спаси. И макар че хакват институции като Пентагона, Citibank, Motorola, Panasonic, НАСА и Военноморските сили на САЩ, им се разминава. Подписват споразумение със съда, като признават вината си и в замяна получават само условна присъда. Като че ли събитията се повтарят, какво ще кажете?
На върха на копието
„Истинската демокрация не е Белият дом. Истинската демокрация не е Канбера. Истинската демокрация е съпротивата на хората, въоръжени с истината, срещу лъжите, от Тахрир до Лондон. Всеки ден обикновените хора ни учат, че демокрацията е свобода на словото и протест. Защото, щом веднъж ние, хората, престанем да говорим открито и спрем да се противопоставяме, щом насочим вниманието си другаде или се успокоим, щом се отвърнем един от друг, вече не сме свободни.“
После застава начело на движението „Шифропънк“. Зад доста атрактивното заглавие се крие обединение от хора, които се занимават с търсене на „неприкосновеност на личния живот за слабите и прозрачност за властимащите“, които използват „математика и програмиране, за да създадат спирачка на правителствената власт“. Шифропънковете се обявяват за масово използване на криптографските технологии като начин за защита на основните човешки свободи.
Всичко това се реализира скоро в „Уикилийкс“ – организацията, която Джулиън и трима негови съмишленици основават през 2006 г. с идеята да създадат „Александрийската библиотека на бунтовниците“. Богата колекция от информация, която не може да бъде намерена никъде другаде, събрана в удобен за търсене вид така, че да следи как се справят с работата си днешните институции.
Макар че първата част от думата – „уики“, се използва за колекции информация, които могат да се попълнят от всеки, тук идеята е различна – своеобразна медия, която може да отговори на нуждите на новото време. За това подсказва и втората част – „лийкс“ от английския термин за изтичане на информация.
Според Асанж „Уикилийкс“ се крепи върху идеята за „научна журналистика – че всяка информация трябва да бъде цитирана точно, с оригиналния източник. Възможно най-голяма част от информацията трябва да бъде правена публично достояние, така че хората да я разглеждат, точно както е в науката, за да можете да проверите сами дали заключението следва от данните от експериментите.“
Публикувай или умри
„Виждам, че сега има милитаризация на киберпространството, в смисъл на военна окупация. Когато общувате по интернет, когато общувате с помощта на мобилни телефони, които сега са свързани с интернет, вашите комуникации се прехващат от военни разузнавателни организации. Все едно да имаш танк в спалнята си.“
По време на интервю молят Асанж да даде математическа формула за „Уикилийкс“ и той пише на един лист три думи: „Публикувай или умри.“
Само за няколко години скромното начинание се превръща в явление, което не може да бъде сравнено с нищо. Разкритите от него документи водят до мащабни журналистически разследвания, до политически сътресения. Дори до войни, прекратяване на войни, до смени на властта в редица държави. До днес в „Уикилийкс“ са публикувани над 10 милиона документа, много от които, можете да сте сигурни, не са били първа радост за правителствата на държавите на света.
Включително и за това на днешния глобален хегемон, неслучайно през следващите години Асанж и съмишлениците му са подложени на мащабна кампания без аналог, в която са очерняни, дискредитирани и, най-лошото – съдебно преследвани, упорито и безцеремонно, за поредица от очевидно измислени обвинения, а и за такива, които всъщност представляват примери за свобода на словото в най-чистата ѝ форма.
Истината ще ви направи свободни
„От разкриването на истината произтича всичко останало. Нашите сгради могат да бъдат единствено толкова високи, колкото са здрави тухлите им. Нашата цивилизация е единствено толкова силна, колкото са верни нейните идеи.“
„Създадохме „Уикилийкс“, за да направим капитализма по-свободен и етичен и за да показва несправедливостите, а не за да бъдем неутрални“, казва още Асанж. Публикации от платформата са цитирани в повече от 28 000 академични труда и решения на американски съдилища.
Сред най-впечатляващите колекции от събрана информация е „Дневникът на Афганистанската война“, съдържащ 90 000 често ужасяващи доклади за смъртоносните действия на американската армия. За войната в Ирак са публикувани почти 400 000 полеви доклада, които разкриват военни престъпления и свидетелстват за огромния брой убити цивилни.
Може без преувеличение да се каже, че двете колекции водят и до край на военните действия и постепенното изтегляне на САЩ под натиска на обществото. А може би на това се дължи и фактът, че през последните години политиката на глобалния хегемон се промени към това да не се намесва директно във военни конфликти. Уви, военните престъпления по света не са свършили, но ако поне още няколко съвестни журналисти работят с размаха на днешния ни герой… това съвсем не би било утопия.
Под името „Кейбългейт“ бяха публикувани повече от 250 000 американски дипломатически грами, които предизвикаха скандали на много места по света. „Гуантанамските досиета“ разказваха за нечовешките изтезания, на които са подлагани арестантите, „Шпионските досиета“ пък показаха много случай на масово глобално наблюдение, включително на водещи политици. Един от последните мащабни скандали бяха публикуваните имейли на Хилъри Клинтън, които до голяма степен доведоха и до края на политическата ѝ кариера и днешната хаотична ситуация в американската политика.
С гол в ръката нож
„Властта е най-вече илюзията за власт. Пентагонът поиска да унищожим нашите публикации. Ние продължихме да публикуваме. Клинтън ни заклейми и каза, че представляваме атака срещу цялата „международна общност“. Ние продължихме да публикуваме. Вкараха ме в затвора и ме поставиха под домашен арест. Ние продължихме да публикуваме. Влязохме в директен сблъсък с АНС, изведохме Едуард Сноудън от Хонконг, спечелихме и му осигурихме убежище. Клинтън се опита да ни унищожи, но самата тя беше унищожена. Слоновете, изглежда, могат да бъдат повалени с връв. Или пък може би няма слонове?“
Разбира се, заради огромния списък, често обвиняват Асанж и сътрудниците му в сътрудничество с други държави и конкретно Русия, в политически манипулации и какво ли още не. Дълги години австралиецът беше заплашен от екстрадиция в Швеция по обвинение в изнасилване на две от сътрудничките на „Уикилийкс“. После свидетелствата се оказаха доста съмнителни, както и биографията на обвинителките и делото беше прекратено.
Заради разкритията на „Уикилийкс“ един от основните „доставчици“ на информация – Брадли Манинг, прекара известно време в американския паспорт, преди да се споразумее с прокуратурата и да излезе на свобода, вече с различно име и дори пол – като Челси Манинг. Едуард Сноудън пък продължава да живее в Москва, боейки се от последствията за това, че просто е разказал и показал действията на властите в собствената си родина. Впрочем, Сноудън нарича Асанж „един от най-прозорливите мислители в областта на технологиите, постоянно изпреварващ кривата“.
Дънди Крокодила
„С цифровите архиви, с тези цифрови хранилища на нашата интелектуална история, контролът върху настоящето позволява да се извърши абсолютно непроследимо премахване на миналото. Повече от всякога може да се направи така, че миналото да изчезне изцяло, напълно и безвъзвратно по незабележим начин.“
Благодарение на Асанж се появи популярният днес термин whistleblower – човекът, който надува свирката. Който има смелостта да каже, че царят е гол. Който има доблестта да разкрие огромните нередности, които се случват в държавите, компаниите и обществото и остават скрити.
Макар и символ на начинанието, Асанж винаги е казвал, че „Уикилийкс“ е отборен труд. И все пак, логичното се случи, когато през юни 2012 г. той трябваше да попадне в затвора, вече нямаше шансове да избегне гоненията и намери убежище в еквадорското посолство в Лондон. Тогавашния президент на малката южноамериканска държава – Рафаел Кореа, имаше смелостта да приюти бунтаря, давайки му политическо убежище, а след това и гражданство.
Но ако ви звучи като спасение, редно е да кажем, че посолството на Еквадор, превърнало се в поле за мащабни политически сътресения, се оказа 30-квадратен апартамент, в който Джулиън, свикнал от малък да обикаля света, беше принуден да прекара 7 години на 5,5 квадратни метра за лично ползване. „Достъпът ми до открито, до слънчева светлина е забранен от британските власти“, разказваше Асанж. „Както и възможността да отида в болница. Успях да използвам балкона на приземния етаж само три пъти, поемайки известен риск, като не ми беше позволено дори да излизам навън, за да спортувам. Посолството на Еквадор, което ми оказва чест със своята щедрост и смелост, които вероятно ми спасиха живота, представлява просто един апартамент, използван от дузина дипломати и служители, които не могат да изоставят мисията си“.
И все пак, още по-зле се развиха за него нещата, след като властта в Еквадор се смени, а новият президент бе значително по-проамерикански настроен и бавно, но сигурно се погрижи за това гостът да бъде предаден на британските власти.
Истината и само истината
„Колкото по-голяма е властта, толкова по-голяма е нуждата от прозрачност, защото, ако с властта се злоупотребява, резултатът може да бъде чудовищен. От друга страна, когато хората нямат власт, не трябва да намаляваме допълнително властта им, като ги правим още по-прозрачни.“
Така Асанж се озова в затвора със специален режим „Белмарш“ в Лондон за следващите 5 години, през които дълги, епични съдебни битки трябваше да решат бъдещето му.
Немалко бяха притесненията, че той няма да оцелее, дори от най-високо ниво. Ниле Мелцер, специален докладчик на ООН за изтезанията, посети Асанж с двама лекари и отсече, че „г-н Асанж е бил умишлено подлаган на все по-тежки тежки форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, чиито кумулативни ефекти могат да бъдат описани само като психологическо изтезание“.
За да допълним сюжета, важно е да не пропуснем, че през това време Джулиън се ожени за дългогодишната си приятелка Стела Морис, френска гражданка и част от юридическия екип, който се бореше за освобождаването му. Сватбата стана пред четирима свидетели, двама от които – кумове, а другите двама – малолетни. Това бяха синовене на Джулиън и Стела – Габриел и Макс, които днес са на 7 и 5 години. Явно тясното лично пространство на Еквадорското посолство е било достатъчно не само да се роди една любов…
Предполага се, че Джулиън има още един син, който е доста по-голям. А според слуховете, възможно е да има и много други деца, но… многото слухове идват само за да ни покажат в каква легенда се превърна през последните десетилетия австралиецът.
Срещу море от мъки
„Сливането на нашите общества с интернет и на интернет с нашите общества позволи наистина удивителен хоризонтален пренос на информация, при който можем да научим един от друг много повече, отколкото бихме могли. От друга страна, това позволи на държавните разузнавателни организации и контрагентите, които работят за тях, да събират повече информация. В известен смисъл това е най-голямата кражба на богатство, която някога се е случвала.“
Преди да се разделим, време е за два любопитни щриха. Асанж се включи в класическия сериал „Семейство Симпсън“ през 2012-а, като в юбилейния 500-тен епизод дублира… себе си. Гласът му беше записан по телефона, докато той беше затворен в Еквадорското посолство.
А след това герой, вдъхновен от Асанж, беше включен в комикс от поредицата за Астерикс и Обеликс. Дубълполемикс – „международен глашатай на новини“, се появи в 36-ия епизод от поредицата, одобрението си дадоха легендарните създатели на комикса – самият художник Албер Юдерзо и наследниците на Рене Госини. Преди да публикува своите „Записки за Галската война“ Гай Юлий Цезар решава да премахне от тях главата, разказваща за поражението, което претърпял от галите. Писар на име Бигдата (модерния термин за данни) дава тази цензурирана глава на Дубълполемикс.
„По-добре е, отколкото Нобелова награда. Получили са я много повече хора от онези, станали герои в Астерикс“, усмихваше се Джулиън. Очевидно не без ирония към това, че уж най-големия приз за мир, за който той бе номиниран цели 8 пъти, нерядко е даван на нескрити войнолюбци и хора, отприщили кървави конфликти.
Свобода или смърт
„Ако можем да живеем само веднъж, тогава нека това бъде дръзко приключение, което използва всичките ни сили. Нека бъде с подобни хора, с чиито сърца и умове можем да се гордеем. Нека нашите внуци се радват, че намират началото на нашите истории в ушите си, а краищата им навсякъде наоколо в техните търсещи очи. Цялата вселена или структурата, която я възприема, е достоен противник, но колкото и да се опитвам, не мога да избягам от звука на страданието. Може би като възрастен човек ще намеря спокойствие, разхождайки се из някоя лаборатория, докато тихо говоря със студенти през летните вечери и ще приемам страданието с безгрижие. Но не сега. Мъже в разцвета на силите си, ако имат убеждения, са длъжни да действат в съответствие с тях.“
Така се стигна до дългоочакваната свобода, за която тепърва ще научим повече (или пък няма). Ден преди това се появи информация, че Джулиън се е споразумял с американското правителство да се признае за виновен и да получи символичната присъда за вече излежаното време на фона на 175-те години затвор, които го заплашваха.
Но по-важното е, че най-сетне Асанж прегърна хлапетата си в родната Австралия. Остава да гадаем срещу какво той получи така дълго чакана свобода.
И все пак, след всичко казано дотук, аз лично не допускам, че той се е предал и е поел ангажимент да спре с публикациите. Вярвам, че, макар и годините да напредват, а умората да се трупа, тепърва ще има и следващи „Уикилийкс“. Че битката за истината и свободата не спира тук.
А тя е всекидневна, неумолима, но задължителна. Би трябвало да я води всеки от нас, дори със себе си. И дано повече хора си дадат сметка…