Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

ное. 8, 2024 | Истории

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

8 ноември 2024 | Истории

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.

Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?

Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.

Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.

Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

 

България е единствената държава, която над 1300 години съществува под едно и също име

Най-ранният извор, в който директно се споменава името „България“, е изказване на презвитер Константин Апамейски пред Шестия Вселенски събор от 681 г.

Наистина това е името, което държавата носи и до днес. И все пак, приблизително 2 века и след това още 5 нямаме държавна формация с името „България“.

Още нещо. Дали и как Третата българска държава има институционална връзка с първите две е доста спорен, дискусионен въпрос. Не можем да изведем някаква пряка приемственост в институционален план между Княжество България от 1878 г. и държавата от VII век.

Така за мен твърдението е по-скоро е в зоната на национално-митологичното, национално-пропагандното – идеята за континуитет, за непрекъсната българска държавност и то под едно и също име, която просто леко се модифицира формално, но на практика е една и съща. Виждаме, че ако подробно я разгледаме, не е точно така.

 

История клишета

 

Във Варненския некропол е първото обработено злато в света

Няма съмнение, въпреки че находките от Хотница и Дуранкулак също са добри „кандидати“ за тази „титла“. Дори мисля, че фактът заслужава значително по-сериозна популяризация извън пределите на България.

Друга тема е връзката на населението, оставило Варненския некропол с днешното население по български земи. На практика хората, живели там, по всяка вероятност нямат никаква генетична връзка дори с траките, да не говорим за още по-късни етнически формации.

В една книжарница в чужбина дълго търсех историческа книга, където изобщо да се споменава името „България“. Разлиствах, докато попаднах на един албум, в който България беше спомената точно във връзка с Варненския некропол. Да, по света Варненското злато се свързва с България, тъй като е открито на днешната българска територия.

 

История клишета

 

Хан Тервел е спасителят на Европа

Много често се среща и фактологично не е необосновано. Наистина българите помагат на Източната Римска империя (Византия) в началото на VIII век при една сериозна обсада от страна на Арабския халифат. Намесата им изглежда решаваща за това, че обсадата на Константинопол е неуспешна и арабите се оттеглят.

Но името на хан Тервел не се споменава никъде в изворите, съвременни на тази епоха. Говори се за българите и тяхната войска. Това дава основание на някои изследователи да предполагат, че може би става дума за събития по времето на следващия владетел – Кормисош.

Съществуват и аргументи, че владетелят, който е изпратил помощта, е Тервел, тъй като по времето на управлението си е изградил с императорите в Константинопол добри взаимоотношения. Оказвал е помощ неведнъж на Източната Римска империя и е получил титлата „кесар“ – модифицирана от древната римска титла „цезар“. Да бъде дадена на владетел, който не е християнин е прецедент не само за времето си, но и за цялата история на Византия.

Има и още един аспект. Какво означава изразът „Спасителят на Европа“? Приема се, че ако тази обсада на Константинопол би била успешна, халифатът би продължил своята експанзия и би завладял не само Югоизточна, но и цяла Европа? Доста трудно да преценим от днешна гледна точка дали събитията биха се развили именно по този начин.

Самият термин „спасител“ показва недвусмислена европо- и християноцентричност. От какво спасяваме Европа? От някакво развитие, което от днешна гледна точка звучи нежелано, но все пак, както прочетох у един гръцки историк, завладяването на Константинопол от арабите „не се случва за добро или за зло“. Не се е случил един алтернативен сценарий. Нещо повече, Европа не е напълно „спасена“ и защото малко по-късно арабите навлизат на Иберийския полуостров и достигат днешна Франция, където са отблъснати от франкския владетел Карл Мартел. А именно в Мавританска Испания са засвидетелствани едни от най-високите постижения на цивилизацията по това време – улично осветление, добре развити системи на канализация.

Затова според мен твърдението е клише, защото историческата реалност всъщност е по-дълбока, сложна и многопластова, тя не може да се изчерпи с едно изречение. „Истините“ в историята рядко са еднозначни, плоски и едва ли са разположени по вектора „добро – зло“, „ние – те“. Ако се стремим към някаква базисна обективност, погледът ни не би трябвало да не е толкова едностранчив.

 

България е третата държава, приела християнството

Според това твърдение първите две са Армения и Римската империя. Но преди нас го правят още Етиопия, отделни държави от Причерноморието, като например Грузия и Боспорското царство. То е християнизирано в IV век и е суверенно, по това време не е част от Източната Римска империя. Ако разгледаме по-внимателно, ще се окаже, че твърдението е меко казано спорно.

 

История клишета

 

Българската армия никога не е загубила знаме в бой

Ако оставим настрана Първото и Второто българско царство, за Третото българско царство се приема, че са спасени всички знамена. Дори когато големи групи български войници са попадали в плен, те са прибирали бойното си знаме, криели са го и така не е попадало във врага.

Фактът се потвърждава и от водещите специалисти в тематиката.

 

История клишета

 

Прабългарският календар е признат за изключително прецизен и е обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света

Нещо повече, често в сайтовете се споменава, че това се е случило през 1976 г. Явно конкретната година би трябвало да добави достоверност към твърдението. При всичките опити да проверя такова твърдение, никъде не открих документ на ЮНЕСКО, който да се занимава с някакъв древнобългарски, прабългарски или протобългарски календар.

ЮНЕСКО не е издавало такъв документ и поради простата причина, че това не е в „профила“ на организацията, тя се занимава с културното, историческото и природното наследство, както и с образованието по света. Това със сигурност не се е случило, но битува в стотици сайтове и някак се е превърнало в общоприета „истина“.

Другият аспект е, че ако изобщо имаме някакви данни за подобен календар, те са откъслечни, от само няколко извора. Основният е т.нар. „Именник на българските ханове (князе)“, там има думи, които не са окончателно разтълкувани, но според редица специалисти са наименованията на години и месеци от циклов календар, за който се предполага, че е свързан с 12-годишните циклови календари, които се използват и до ден днешен в Азия.

Струва ми се, че това не е достатъчно, за да се направи детайлна реконструкция на една древна календарна система. Тя включва много други характеристики, има много специфики, за да можем от няколко съвсем бегли споменавания да правим категорични и генерални изводи.

 

Първият християнски манастир в Европа е основан край село Златна ливада от самия свети Атанасий

Легендата твърди, че свети Атанасий е участвал в събор в IV век в Сердика, после е отишъл във Филипопол. След това е минал през земите на днешното с. Златна ливада и е основал манастир, който днес носи неговото име.

Фактите обаче са далеч по-прозаични. Манастирът в днешния си вид е основан през XIX век, сградният фонд основно е от края на 70-те години на XX век. В близост до манастира има една т. нар. „провиралка“ – скално образувание, където се практикува обредност, говореща за древни от етноложка гледна точка културни пластове. Но това едва ли е категоричен аргумент да датираме манастира към IV век. Тезата се нуждае от много сериозна проверка и евентуално потвърждение, включително и чрез археологически разкопки, каквито не знам да са били провеждани.

 

Колю Фичето е ремонтирал „Нотр Дам“.

Става дума за поредица от твърдения, които са толкова недоказуеми, че не могат да бъдат и оборени, те са извън всякакъв контекст.

Идеята е, че през 1860-те майстор Колю Фичето е повикан в Париж, може би чрез Митхад Паша, и той отива, за да помогне за спасяването на „Нотр Дам“ от подпочвени води. И след като се справил отлично със задачата, оставил на французите като спомен за пребиваването си, една чешмичка, от която и до ден днешен парижани си пият вода.

Няма никакви сведения – сериозни, документално подплатени, които да потвърждават подобна версия. Според потомците на Колю Фичето, това е просто красива легенда, която няма исторически основания. Въпреки това в много сайтове можете да я срещнете като чистата истина.

Чудесно е да има легенди, но нека ясно да ги разграничаваме от историческите факти.

 

История клишета

 

Айнщайн е казал: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз – пред учителя Дънов“.

Този мит датира от „прединтернет епохата“, изказан е през 80-те и днес се цитира като абсолютна, непоклатима истина. Но е правена проверка и в запазените документи и архивни свидетелства за Алберт Айнщайн, няма данни той да е казвал подобно нещо.

Нещо повече – ако беше толкова възхитен, вероятно щеше да го каже повече от веднъж. Думите изобщо не са в контекста и стила на публичните изяви на Айнщайн. Надали той би заявил, че целият свят се прекланя пред него. Не е съвсем ясно и дали Айнщайн е знаел кой е Дънов. Вероятно поддръжниците на тази легенда ще трябва по-сериозно да потърсят доказателства за своите твърдения, преди да им повярваме.

 

История клишета

 

7 от 10 портрета в галерията на славата на „Ла Скала“ са на българи

От интервюта на българи, които работят в момента в „Ла Скала“, разбираме, че във фоайето изобщо няма портрети. Все пак, остава вероятността в музея за историята на „Ла Скала“ да има портрети на певци, гастролирали на сцената на оперния театър, но едва ли те са само 10. Безспорно имената, които се споменават в легендарните сведения – Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Христов са достатъчно авторитетни и значими, за да добавяме към техните образи и паметта за тях несъществуващи почести.

 

Пловдив е най-старият град в Европа

Изключително сложно е да се докаже неопровержимо или категорично да се отхвърли подобно твърдение. Изглежда, обаче, че то има някакви основания. В редица чуждоезични интернет ресурси Пловдив фигурира като най-старият град в Европа. Твърди се, че градът е на 8000 години. В някои източници се споменава, че Пловдив се конкурира с гръцкия град Аргос, за който се споменава, че има данни за живот от преди 7000 години, т. е. Пловдив е по-стар с около 1000 години. Аз лично бих бил предпазлив при използването на определението „най-стар“, защото според мен всичко зависи от това какво разбираме под „град“ и как можем да докажем непрекъснатостта на живота на дадено място в продължение на хиляди години.

 

История клишета

 

България е на трето място в Европа по брой археологически паметници след Италия и Гърция

Мисля, че за това клише нямаме количествени данни, които да са проверими.

Ако приемем броя на обектите на ЮНЕСКО от културното и природно наследство като критерий, без да го абсолютизираме, виждаме следното: според сайта им най-много исторически обекти имат Китай, Италия, Германия и Франция. Нашите са десет, от които само седем са археологически и три природни. Те са в пъти по-малко от редица европейски страни, дори да отчитаме големината на територията и броя на населението..

Клишето съм чувал да споменават и хора със солидно образование, но без да го аргументират по какъвто и да било начин. Просто няма сериозни проучвания, които да дават общия брой на археологическите паметници в дадената държава.

Още повече, че археологическите проучвания са процес и никой засега не може да се похвали, че е завършил 100% археологическото изследване на дадената територия.

Безспорно България е страна с изключително богато археологическо наследство, но кое точно място заема в „европейската класация“, едва ли можем да определим еднозначно.

 


 

И така, проверихме 12 клишета от българската история, някой се оказаха митове, а други – напълно основателни. Сега е ваш ред! Можете ли да познаете кои 15 твърдения за българската история са приети от науката и кои си измисли за вас изкуствения интелект? Проверете знанията си тук, резултатът определено ще е интересен…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация

Най-новите:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
Share This