Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

дек. 20, 2024 | Технологии

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

20 декември 2024 | Технологии

Ние спориме

              двама с ChatGPT

                          на тема: „Човекът във новото време“.

Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е превърнал в символ на напредъка в една уж постоянно обсъждана технологична област. Докато се е обгърнал с толкова клишета, че е трудно да надникнем отвъд тях.

Отдавна е банално да разказваш какво си говориш с изкуствения интелект.

 

Етика на прогреса

 

А може би основният проблем е дали знаеш, че си говориш с него, иначе дали можеш да направиш разликата, че насреща не е човек?

Но нека не се размотаваме, да се насочваме директно към темата.

 

Етика на прогреса

 

Може ли да има етика в прогреса?

Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

 

Най-вероятно не.

 

Трябва ли да има етика в прогреса?

Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

 

Определено да.

Но как така?

 

Етика на прогреса

 

Луди лудити насън

Може би сте чували за лудитите? Британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия. Основната им цел е да разрушават машините и да се опитат да спрат прогреса.

Е, по-вероятно е да не сте ги чували, защото очевидно са изгубили битката. Докато тази битка, колкото и да е наивна и невъзможна, е толкова важна и задължителна днес за всеки, който цени свободата си. Разбира се, далеч от примитивното чупене на железа. Всяка следваща стъпка в развитието на технологиите все повече я затвърждава. Защото им даваме все повече възможности, създаваме машини на прогреса и машини на неравенството.

 

Етика на прогреса

 

О, да, какви са хората… „Лудите, лудите – те да са живи“, казва Чорбаджи Марко и е твърде възможно, ако не ме познавате, по текста дотук да ме причислите към тази категория, доста объркано начало. И все пак, ето за какво става дума.

 

Етика на прогреса

 

В неравна битка

За технологиите напоследък уж си говорим под път и над път – появила се е поредната стъпка напред, която ни води към прогреса. Или обратното – към падението. И доколкото машините се превръщат във все по-сложни системи, влияят ни по все повече неочаквани начини, как бихме могли да потърсим идеалната среда? Онази, в която се срещат човешкият интерес и този на творението ни, на изкуствения интелект, роботите, социалните мрежи?

Науките все повече си разделят малките поленца на влияние, подобно на балоните в социалните мрежи. Докато човешката страна остава все встрани. Темите за влиянието на технологиите върху човека като личност, върху общността, върху отношенията помежду ни стават едновременно все по-комплексни и все по-трудни за обсъждане.

 

Етика на прогреса

 

Какво правим тогава? Хайде да опитаме да съберем несъбираемото. В моето еклектично решение тук, вече видяхте, участва вездесъщият символ на технологиите днес, ChatGPT. Помолих го да влезе в роля и да се превърне в събеседник на една поетична творба, която казва много за естествения му събеседник. За създателя му, за демиурга му… който може да стане и бъдеща жертва. Просто го „моля“ („каня“, „моля му се“?) да ми отговаря на стиховете на Никола Вапцаров от „Песен за човека“.

 

Етика на прогреса

 

И хората, и алгоритмите лъжат. Определено и двете страни бъркат. А ние все по-неусетно се размиваме в амалгамата на това, което се е получило от общите им грешки. От това, че постепенно и бързо губим вкуса си за бавното, за задълбоченото, за същественото… докато в същото време алгоритмите го развиват.

 

Етика на прогреса

 

Чрез нахалство към прогрес

Колкото ние се разучаваме да четем дълги текстове, толкова повече те стават по-добри именно по този начин?!

 

Етика на прогреса

 

Все подхождаме към тези алгоритми в крайностите. Обречени и от самите тях да не можем да намерим задълбочени, осмислени решения. Например за това как да ги регулираме. Или как да ги учим на етика, на морал, на човечност?

Аз съм модерен човек, но когато стане дума за етиката и устоите, все си мисля, че има защо да чуем онези области от човешкото познание, които са свързани именно с тях. Да, знам, че Бог е мъртъв според Ницше, според мен също е такъв, но пък и според двама ни – още по-мъртъв е Ницше, поне преди да се прероди като алгоритъм.

 

Етика на прогреса

 

В името на народа

Не, не за ChatGPT, за Бога става дума. И ако разсъжденията ми за логиката и етиката се лутат толкова, че да избягат дори от риска да бъдат обвинени в това, че са създадени от алгоритъма, нека да дам думата на по-опитни в тези теми говорители.

 

Етика на прогреса

 

„Обсъждам темата с много хора и отговорът на този въпрос до момента винаги е свързан с възрастта“, казва отец Николай Георгиев. „По-възрастните хора считат, че изкуственият интелект има някакви граници, които не може да надскочи. За тази група, към която и аз принадлежа, изкуственият интелект винаги ще е машина и никога няма да бъде човек. Аз лично вярвам, че никога няма да има душа.

Тоест, онези морални категории, които са продукт на човешката душа, няма да присъстват там. Дори да бъдат пресметнати, дори да бъдат изчислени и заложени, употребата им ще бъде в резултат на алгоритъм, а не на емоция. Младото поколение напротив, счита, че изкуственият интелект е безграничен. Той може да се развива, усъвършенства, да достигне висоти отвъд човечността и човешкото.“

 

Ей ти етика

А може би и в това е въпросът, че нямаме ясно поставени граници? Дали минахме или не теста на Тюринг е все по-спорен въпрос, докато по-важният според мен си остава дали човечеството минава все с по-високи резултати същия този тест? Може би не?

„Днес има размиване на ценности и на морал. Тогава кой да създава моралните категории за машината? Това е нещото, което ме плаши“, казва отец Николай. „Ако Хитлер създава морални категории на изкуствения интелект, те ще се различават от това, което Айнщайн би вложил. Или някой от великите композитори: Моцарт, Бах, Коперин. Така или иначе, не вярвам, че човечеството ще се събере и ще направи комисия, която да определи моралните категории на изкуствения интелект. За нас е лесно: Господ е дал 10-те Божи заповеди. Те са съвършени. Един от белезите за съвършенство е това, че винаги защитават по-слабия.“

 

Етика на прогреса

 

Аз все пак си мисля, че съвършенството си остава оптимистична категория, дори за алгоритмите.

Но пък наистина ме ужасява мисълта, че технологиите се развиват, създават нови огромни възможности и с двата знака, докато ние седим и се дърляме за злободневни глупости.

„Всички сегашни конфликти дават едно много сериозно послание – ценностите са заминали. Това е голяма етична криза! Трябва да се рестартира човечеството“, казва още един, пети говорител след Вапцаров, ChatGPT, отец Николай и автора на тези разхвърляни разсъждения за една невъзможна и в същото време екзистенциална тема. Бирали Бирали дълго време е заместник на главния мюфтия, а погледът му е, според мен, доста замислящ.

 

Етика на прогреса

 

„Но как да се рестартира човечеството? Единият път е със себеосъзнаване, другият – чрез конфликтите.“

 

Етика на прогреса

 

Това е прекрасно, нали?

„Деструктивната страна на технологиите е излизането от ценностите“ – казва Бирали. „Ако един човек каже лъжа, ще го чуят няколко души, но ако го каже във фейсбук, ще стигне до целия свят. Днес греховете вече имат друго измерение. По-глобални грехове правим…

Къде е проблемът? Както всички нови неща, които можем да измислим и да въведем в нашия живот, в една степен те са благодат, но в друга могат да бъдат проклятие.“

 

Етика на прогреса

 

Но как, как да въплътим етиката в технологиите? Поне в очертаващото се бъдеще, очевидно, няма как това да се случи директно. Да, големите езикови модели се научиха да са политкоректни, успяват да избегнат голяма част от щекотливите теми, да не отговарят на очевидно прекалено важни и опасни въпроси, докато не откриеш начин да ги „подхлъзнеш“. Но това си остава все още пряк продукт на човешката намеса, далеч както от интелекта, така и от истинската етика.

А тя остава за хората, които разработват моделите.

Трябва ли, както досега, големите технологични решения да се вземат от шепа технологични лидери? Докато гигантите стават все по-силни дори от най-мощните държави, както това вече се случи със социалните мрежи?

Може ли всичко да се крепи на регулациите и как да изглеждат? Резонен ли е изобщо европейският подход – те да се крепят основно на конкретните области на използване на алгоритмите?

А как това може да се случи на практика, след като моделите стават все по-ефективни и вече не е проблем човек да има доста успешна форма на изкуствен интелект на непретенциозния си лаптоп?

Или трябва да го има диалогът, в който да се включим всички ние? Който е изключително тежко закъснял, но все още би могъл да се състои… Ще ви призная, че именно този диалог е причината да събирам Дигитални истории.

 

Етика на прогреса

 

Тежка,

      човешка,

             жестока,

                    безока

                            съдба.

 

Може ли да има етика в прогреса?

Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

 

Най-вероятно не.

 

Трябва ли да има етика в прогреса?

Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Определено да.

 

От нас зависи как през следващите дни и години ще срещнем двете твърдения. Като нагорещено олио и вода, като неверие и вяра, като естествен и изкуствен интелект.

Аз все си мисля, че от това дали ще успеем да ги накараме да си говорят зависи сърцевината на бъдещето. А то е по-близо, отколкото ни се струва.

 

Етика на прогреса

 



Публикацията е част от втори брой на списание Стълбата.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ...

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
Share This